Музика

[Ани]

МУЗИКА

Музиката е проводник на истинския Живот. Без музика няма култура.

Когато музиката завладее света, няма да има болести. Ще има болести, но ще ви бъде приятно при болестта, лесно ще се освобождавате от нея.

Ти свирил ли си, пял ли си на някое свое горчиво чувство, за да го превърнеш в сладко? Така ще опиташ силата на музиката. Добре е човек да употребява силата на музиката за трансформиране на състоянията си. Когато човек е уморен или тъжен, трябва да пее.

Или ще пеете, или ще свирите. Нещастията на човека се дължат именно на това, че той нито пее, нито свири. Грешките се изправят чрез музиката. Има области в Природата, чиито врати се отварят само тогава, когато човек владее магията на музиката.

Първият метод, с който трябва да започне новото възпитание, е музиката. Едно нещо, което желая на българите, е да станат музикални. Музиката да работи в техните умове и сърца, на музиката трябва да се обърне особено внимание като важен възпитателен фактор.

Сега е нужна песен, която да буди мисълта. Ние искаме да покажем каква трябва да бъде българската песен.

Учителя

„Учителя цял живот се е занимавал с музика - още като ученик във Варна, после като студент в Америка, а тук, в Школата, започваше с песен и свършваше с песен. Сам композираше. Имаше цели беседи с музикално съдържание. Остави ни повече от 100 песни, с текст и мелодия от него. Много от тях са дадени в класовете. Когато Учителя свиреше, ние се превръщахме в слух - музиката му имаше завладяващо въздействие. Казваше ни да правим опити да се тонираме. Специално дори ни даде песни за сърцето, песни за ума, за нарушено равновесие и т.н.“ ¹

Елена Андреева (1899-1990)

философ, педагог, стенограф в Школата

„Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително. Например песенчицата „Аз в живота ще благувам“ или „Да имаш вяра“, или „Благост“ и много други. Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни. Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово.“ ⁴⁵

Борис Николов (1900-1991)

естественик, писател

„Музиката неизменно съпътстваше Учителя. Тя бе негова естествена среда. Учителят работеше по законите на музиката. За него тя беше не само тоново изкуство, но самият Живот. „Добрият живот е музика” - казваше Учителят. И сам свиреше на цигулка и пееше. Той създаде много песни, които са образци на новата музика. Понякога Учителят ни показваше как трябва да се изпълняват някои песни. Неговият приятен, дълбок глас можеше да предаде всички нюанси. И не само гласът, но и образът му, позата, дълбокото преживяване, единството на мисълта и чувството придаваха необикновена сила на песента. Понякога той придружаваше пеенето с движения, тогава се разкриваше още по-пълно нейното съдържание.

В своите лекции и беседи Учителят говореше много върху музиката, като разкриваше многостранното и приложение и дълбок смисъл.“ ⁸

Боян Боев (1883-1963)

писател, биолог, педагог, публицист, стенограф в Школата

„Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали.

Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато му гостуваха „същества от далечни светове“.

На неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които той непосредствено долавяше с финото си ухо. Контактът му с изворите на музиката бе неоспорим. Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле. Те са отпечатани в отделни издания, съобразно формата и предназначението им. Композитори и музикални изпълнители наричаха неговото творчество патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии.

Музикалният език на Учителя бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец. Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество. А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари.

Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус.

Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с невидимия свят. Най-често той свиреше с леко докосване на лъка, ползващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка.

Обикнали неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката му ще прозвучи.“ ¹⁰

Галилей Величков (1911-1985)

цигулар

„Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо свирене на Учителя. Целият салон притихваше, изтръпнали, унесено слушахме.

Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок, приятен, с басбаритонов тембър.

И сега още ми звучи как изпя песента „А бре, синко“, как естествено, с бащинска топлота предаде упрека и съвета на любящия сина си баща. Той много задълбочено е търсил музиката, която да въздейства на човека и на природата. (...) Бяхме свидетели на спирането на валеж или вятър с музика, и то не веднъж.“ ²⁶

Мария Златева (1905-1996)

цигулар, музикален педагог

„В цигулката Учителя не търсеше виртуозност, една особена мекота имаше, нещо много особено, нещо подобно на полуфлажолет, едно особено свирене имаше, което даже и отличните ни цигулари не можеха да наподобят. Толкова характерно беше неговото свирене, че ако го чуя някъде, откъдето и да е, както и да изглежда изпълнителя - ще позная, че Учителя свири.“ ⁴⁰

Димитър Грива (1914-1994)

композитор, пианист

„Учителя ходеше на всички по-добри концерти. Публиката бе свикнала да го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите, неговото присъствие ги вдъхновяваше. Върнали се след концертите, ние се събирахме пред вратата на Учителя и дълго време коментирахме върху музиката и нейното изпълнение. Приятно ни беше да слушаме впечатленията и обясненията на Учителя.“ ²⁶

Мария Златева (1905-1996)

цигулар, музикален педагог

„В началото на тридесетте години от века (20. век) по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, но и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси. (...) Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на „Военния клуб“. Там се намираше най-добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен „Фюр фир фен“ бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви.

Освен това, в салона на „Изгрева“ музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във „Военния клуб“, зала „Биад“ или зала „България“. Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха „Изгрева“, съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на „Изгрева“, преди да почнат своята концертна обиколка из страната.

На „Изгрева“ идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на „Изгрева“. Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: „Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята“. ¹⁰

Галилей Величков (1911-1985)

цигулар

Учителят е оставил едно значително по обем музикално творчество (над 180 песни и мелодии), с което българският народ трябва да се гордее. Това е национално духовно богатство. Тези окултни музикални упражнения, както той скромно ги нарича, са образци на висша, Божествено вдъхновена музика и са построени по законите на Божествения свят. Човечеството тепърва ще оцени по достойнство тяхното значение.“ ¹²

Петър Ганев

цигулар, композитор, диригент

„Като професионалист намирам напътствията на Учителя за пеенето за безценно богатство и съм убеден, че те биха помогнали на всеки, който се докосне до тях.“ ⁵⁴

Д-р Владимир Попов

оперен певец, пианист, музикален педагог

„Ама Петър Дънов бил и композитор? Много красива музика е написал! Възхитително!“ Това са думи на българи, които за пръв път чуват музиката на Учителя Петър Дънов, изпълнена с висок професионализъм. За това пише музикантът и певец Владимир Попов. Той споделя още: „Бях свидетел и на въздействието на тази музика в чужбина -във Виена, където и аз взех участие в един концерт в края на 2013 година. В залата тогава имаше много австрийци, които не бяха наясно какво ще чуят. Вероятно ги беше привлякло това, че в програмата имаше и произведения от Бах и Моцарт, а може би и свободният вход. Бяха изключително впечатлени от музиката на Учителя и след концерта чакаха на опашка, за да ни поздравят и да научат повече каква е тази музика и кой е Петър Дънов.“ ⁵³

Д-р Владимир Попов

оперен певец, пианист, музикален педагог

„Освен композитор, Учителя Петър Дънов е и много дълбок музикален теоретик. Той е говорил много за начина на интерпретация, коментирал е музиката на различните композитори и е говорил за мястото на музиката в живота на човека и на съвременната култура, което е много ценно. Изключително голямо място заема музиката в неговата философия и в неговото учение.“ ⁶⁸

Йоана Стратева

цигулар, музикален педагог

„Музиката на Учителя Петър Дънов повдига, влияе ползотворно на душевния мир, на емоционалното състояние, на здравословното състояние; тя има силно положителен цялостен ефект върху хармоничното развитие на личността.“ ⁵³

Д-р Владимир Попов

оперен певец, пианист, музикален педагог

„Когато Учителят донасяше цигулката си в клас, всички с радост очаквахме какво ще ни изсвири днес. Той отваряше голямата двойна кутия, изваждаше отвътре прекрасния блестящ инструмент, обвит с меко кадифе, почистваше го внимателно с кърпичката си и после изваждаше лъка. Всяко движение на Учителя беше красиво, изящно, пълно с внимание.

Учителят свири тихо, нежно, без технически ефекти, но със съвършена техника, лекота, чистота и изразителност. Музиката му събуждаше образи, въздействаше дълбоко. Често той дълго импровизираше мелодии и вариации свободно, естествено като извор, който си тече на воля. Тъй едно голямо музикално богатство остана незаписано. Учителят създаваше пред нас песен върху текст от него или почваше с малък мотив един-два такта и мелодията се развиваше просто, раждаше се нова песен. Друг път, като вземаше повод от състоянието на някой ученик, в отговор създаваше малка мелодия, която имаше магическата сила да трансформира това състояние.

Учителят пееше вдъхновено. Гласът му дълбок, проникновен, имаше богати, неизчерпаеми възможности. Той можеше да предаде всички оттенъци на чувството и мисълта. Застанал прав, със затворени очи, Учителят понякога придружаваше пеенето си с красиви изразителни движения. Той беше недостижим изпълнител.

Насърчаваше всички да свирят и пеят. И почти нямаше между учениците такива, които да не свирят на някой инструмент или поне да не пеят. Учителят беше заобиколен с музиканти. С тях той работеше постоянно.“ ⁸

Боян Боев (1883-1963)

писател, биолог, педагог, публицист, стенограф в Школата

Мария Тодорова

Музикантката Мария Тодорова споделя, че когато е преживявала трудности и мъчителни вътрешни състояния, с които не може да се справи сама, много пъти се е убеждавала в силата на музиката на своя Учител:

„Така аз веднъж съм потисната и вътрешно омъчнена. Отивам при Учителя (...). Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири. Изсвирваше ми няколко негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми. Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите. Но тук те звучаха по друг начин, защото се изпълняваха от него и то точно за моето вътрешно състояние. След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си.

Така например, една от песните бе „Песента на ангелите“. За мен тя беше „Маршът на ангелите“ - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителя, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми.“

Мария Тодорова (1898-1976)

музикант, пианист

„Музиката на Учителя е нещо изключително и едно много голямо богатство за българската музикална култура. Тепърва ще се оценява то. Тази музика апелира към най-възвишеното в душата на човешкото същество.

Тя е един универсален език, който успява да докосне най-красивото в човешката душа и по този начин действа много възпитателно, хармонизиращо и има възможност да събуди дарбите и способностите, които се крият в човека. Тази музика помага на човека да бъде в хармония със себе си, с околните, с природата, дори с космоса.“ ⁶⁸

Йоана Стратева

цигулар, музикален педагог

„Чрез своето слово и музикални творби Учителя Петър Дънов представя музиката не само като изкуство, а като средство за възпитание, за изграждане на човешкия характер, за трансформиране на състоянията, за лечение, за развитие на всички дарби и способности. (...) Музикалното наследство на Учителя, както и възгледите му за важността и приложението на музиката във възпитанието и образованието, могат да заемат своето място в училището. (...) Нашият практически опит показва, че музиката на Учителя говори на децата по-добре от всякакви обяснения, тя неусетно активира доброто в тях и често разрешава трудни ситуации по-успешно от много традиционни методи.“ ⁶⁵

Д-р Снежина Стойчева

музикант, флейтист, педагог