Словото

[Ани]

СЛОВОТО

Да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Онова, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани и само който ги е преживял, ги възприема.

Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа, са извадени от Природата. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам.

В беседите са скрити истини за бъдещата култура.

Окултната наука на Запад върви по механичен път, а в беседите има разнообразие, каквото има и в самата Природа. В това разнообразие има вътрешна закономерност - както е в Природата, така е и в беседите.

Зад мене стои цялото Небе. И Словото, което ви говоря не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те не са едно и две, а хиляди и милиони. Това са идеите на Бога - на вечния Дух, който прониква цялото Битие.

Учителя

„Когато държеше беседите и лекциите си, Учителят можеше и успяваше да създаде повишено състояние у слушателите си, да ги освободи от напрежението, от потиснатостта, да повдигне самочувствието им и почти всички излизахме от беседа с повдигнато настроение, зарадвани. Всички, които отивахме с отворени сърца и умове да го слушаме, да слушаме Словото му, го възприемахме като светлината на утрото, като ранните лъчи на Слънцето. То внасяше светлина в умовете ни. Мнозина можеха да разрешат някои мъчни въпроси за тях, някои противоречия и разбираха как трябва да постъпят, ако имаха някакво колебание. Словото на Учителя омекотяваше човека, той беше готов да прости някакво оскърбление, да услужи някому, да направи някакво добро. Словото му внасяше примирение между хората, готовност за добро.“ ¹

Елена Андреева (1899-1990)

философ, педагог, стенограф в Школата

„Словата му разкриваха за душите все нови и нови истини, ценни правила и методи за един нов и красив живот.

След беседата, всички изпълнени с надежди и упование, тръгваха ободрени към равнините и низините на живота. Те трябваше да отидат при своите близки, за да споделят с тях мълком даровете, получени от природата и от мъдрите слова на Учителя.

Говорът на Учителя беше нещо уникално. Той говореше тихо. Но неговият глас беше проникновен. Той се чуваше надалече и преминаваше безпрепятствено. Тембърът му беше много кадифен и нежен. Един тембър, който поддържа не само мекотата и дълбочината, но и в него имаше едно проникновение към човешката душа. Той говореше много тихо, нямаше в него патоса на оратора, или пък да има заплахите на пророка, или пък тона на проповедника.

Напротив, Той оставяше човека свободен. Ако иска - да го приеме, ако не иска, да не го приема. Както Слънцето изгрява и огрява навсякъде, така беше и неговото Слово. (...) Той оставяше човека свободен. Това е най-великата черта на неговото слово. Истина, която освобождава отвътре и отвън човека.“ ³³

Д-р Методи Константинов (1902-1979)

юрист, философ, писател и обществен деец

„Словото на Учителя ни даваше разни импулси, но и ние влизахме във вътрешно общуване с него. Когато говореше върху някой въпрос, който пряко ни засягаше, ние мислено питахме и задавахме въпроси. И той като говореше ни изясняваше въпроса, който ни вълнува, ние разбирахме как по-правилно трябва да постъпим. Дори си спомням случаи, когато той говореше за съвсем други въпроси, но това, което ме занимава мене поне, не е говорил пряко за въпроса, но аз пак съм получавала светлина, за да разреша моя въпрос. Чувала съм от мнозина приятели да казват, че и те така са получавали вътрешна светлина, как да постъпят правилно. Значи между Словото на Учителя и нас ставаше скрита, неизявена обмяна, едно отношение на взаимност. Как ставаше, аз не мога да обясня, но ставаше. Той говореше, ние слушахме, но и ние не бяхме пасивни. Ние мълчахме, разбирахме или не разбирахме това, което говори, съгласни или несъгласни с него, но вътрешно с мисълта си бяхме деятелни, одобрявахме или не одобрявахме. И той със Словото си ни отговаряше. Може би затова своите сказки той ги нарече беседи, защото наистина ние вътрешно беседвахме с него.

Един брат ми казваше, че като отишъл на беседа на Учителя, той говорил върху някакъв въпрос и братът мислено си казал, че в това, което Учителя говори няма логика. Веднага Учителят казва: „Някой ще каже, че в това, което говоря няма логика“ и продължил беседата си. Братът останал изненадан и казал: „Ама този човек мислите на хората ли чете?“ ¹

Елена Андреева (1899-1990)

философ, педагог, стенограф в Школата

„Петър Дънов (Беинса Дуно), който живее в България от 1864 до 1944 год., е велик и одухотворен Учител на вечна мъдрост - златната нишка на истината, преминаваща през всички основни световни религии. Той е изключителна личност, събрал в едно велика простота и огромна дълбочина. Всички, които са го познавали, свидетелстват за факта, че той събужда вътрешното съвършенство у много обикновени хора. Неговото учение едновременно директно и ясно говори на всички, независимо от тяхното верую. По същество то дава рецепта за живот в хармония с другите, със Земята и с Божественото.“ ⁸⁰

Дейвид Лоримър

английски писател и лектор

В българското издание на книгата„Речите, които промениха историята“ е включена беседата на Учителя Петър Дънов „Новото човечество“ държана на 19 август 1920 г. в читалище „Надежда“ град Велико Търново. Този факт показва нарастващо разпознаване на значимостта на неговите слова и на тяхното място в историята на човечеството.⁵⁸

„Слушането и четенето на словото на Петър Дънов, Учителя, могат да бъдат употребявани като методи за посвещение и самоинициация, при които се експлоатират гносеологичните сили на любовта и творческия живот на съвестта.“ ²⁷

Доц. д-р Димитър Калев

лекар, д.м., доктор на науките

„Кой каквото и да кажеше на Учителя, какъвто и крив образ да му представеше, щом минеше през съзнанието му, той го предаваше поправен, осмислен и красив. И това правеше без усилия, изведнъж, с усмивка. Учителят можеше да разплете с леснина объркани въпроси. Светлината, с която осветяваше човешките сплетни беше от висок порядък. Това беше светлина, която осветяваше въпросите от всички страни и затова нямаше въпрос, който той не можеше да разреши.“ ¹

Елена Андреева (1899-1990)

философ, педагог, стенограф в Школата

„Петър Дънов е един тих символ, издигнал се до планетарност без натиск, без натрапване, без изтъкване на българизъм. (...) Той е знаел, че скоро няма да бъде разбран, но е водел скромно лекции, пълни с човешка топлота, а не с помпозни назидания. Той беше Учител без да е назидател. Кому е малко това?“ ⁴⁸

Проф. Андрей Пантев

историк

„В начина, по който Учителят държеше своите беседи, се виждаше неговата забележителна скромност и непринуденост. Когато се появяваше на подиума и седнеше при масата, постлана с бяла покривка, учениците чувстваха, че при тях е дошъл техният баща, който носи със себе си прекрасни зрели, животодайни плодове. Всеки от слушателите чувстваше, че той има съкровеното желание да прелее нещо ценно, скъпо и неповторимо в душите на тези, които го слушат, а не да демонстрира своето знание, а още по-малко да покаже някакво ораторско изкуство.

За това тези прекрасни срещи с хората той не нарече нито речи, нито проповеди, нито поучения. Той им даде най-хубавото, най-естественото име - беседи. Колкото церемониал може да има в случая, когато майката отваря нощвите и дава на гладното дете чист пшеничен хляб, толкова церемониал имаше в беседите, от които хората си отиваха, наситили своя глад и напълнили душата с една чиста, необяснима и на вид безпричинна радост. Тази е причината, че един случайно попаднал на тези беседи слушател или четец, може да остане малко изненадан от това, че той няма да намери в тях клишетата на професионалните оратори, че една реч или каквото и да е изложение трябва непременно да бъде сковано в неминуемите и скучни уводи, изложения и заключения. Такъв слушател може да бъде дори малко шокиран от това, че мисълта понякога отскача от нишката на поетата посока, но учениците знаеха защо става това. Та не отскача ли така мисълта на бащата, който седнал при наредената софра със своята челяд, зърне с очи оня от синовете си, който не само че не е изпълнил поръчението на баща си, но е направил някаква пакост ? Не се ли изненадват другите синове и дъщери, когато бащата, без да споменава име, почне да разказва, че имало някъде един непослушник, който бързо забравя това, което му е поръчано, но прави обратното? Той не само наранил себе си със своето немирство, но причинил вреда и на другите. Останалите на софрата може да не разберат за кого е това назидание, но знаят, че някой от тях е този, за който става реч. Имаше и случаи и те бяха много, когато Учителят трябваше да отговаря на въпрос, зададен му през седмицата от някой ученик. Тогава, зърнал ученика между слушателите, той правеше умело една модулация между основната мисъл и вмъкваше в нея необходимия отговор. В тези така построени беседи все пак като гранитен отломък стоеше главната мисъл и основната линия, но най-скъпоценното у тях са неповторимите и никъде несрещани бисери, които биха отворили очите на човека за цял живот. Така и в многообразието на цветната поляна, през която понякога минаваме нехайно, човек може да открие онова растение, онази билка, която носи спасението му от някое дългогодишно страдание, но на никоя поляна природата не поставя латинските надписи над своите лечебни треви и никога не ги посажда в серии, съобразно с някакво ръководство. Всеки гладен, жаден, страдащ и търсещ сам открива онова, което трябва да намери, онова, от което се нуждае най-много.“ ⁷¹

Георги Томалевски (1897-1988)

писател, есеист и белетрист, публицист