Търсене на Пътя

[Ани]

Търсене на Пътя

Скоро след това била притеглена от Египет - Александрия - център на ранното християнство. Там я чакал коптският маг Метамон - звездите му били предсказали, че е дарена с ясновидство, за да изпълни една специална мисия. В подкрепа на това коптьт й помогнал да чете с ясновидския си дар най-древния манускрипт, известен като „Стансите на Дзян“. Не е известен авторът на този манускрипт, нито неговата ревност, скрита някъде във времената на предни цивилизации. Знае се че след като бил посветен в неговите тайни в Индия, древногръцкият мъдрец и чудотворец Аполоний Тиански (I в.н.е.) придобил свръхестествени способности.⁷

След прочитането на свещената книга, Блаватска преживяла метаморфоза. Съзнанието й се избистряло, силите й нараствали. Няма да описвам нейните безкрайни и приказно-драматични пътувания през Сирия, Смирна, Мала Азия, Азия, Европа...

През 1851 г. е в Лондон, където, сред група високопоставени индуси, дошли с мисията на непалските князе, тя разпознава своя спасител и ръководител - Махатма Мория.

„Незабравима нощ!... 12 август (31 юли стар стил) - моят рожден ден - навърших 20 г. и срещнах М, Учителя от моите сънища!“

В тази първа среща на физически план Мория я съветва да събира сили и да се готви за тежки изпитания и битки с консервативни съзнания, защото й предстои да изгради ново движение, което да преведе източната мъдрост към западния манталитет...

Следват пътешествия в Южна Америка, където наблюдава вуду-магия; няколко години в Северна Индия, където изучава Раджа-Йога по санскритски източници; Китай, Япония...

В 1858 г., след 10-годишно отсъствие, тя неочаквано за всички се завърнала в Русия и започнала да обикаля своите роднини. Вече обладавала изключителни психически сили, които поразявали всички. Около нея се чувствало невидимо присъствие и движение, което я смущавало. Била несъзнателен медиум с много сили, които в 27-годишната й възраст още не можела да овладее. Блаватска се срамувала от тези сили и ги презирала, като ги считала не само за унижаващи човешкото достойнство, но и като вредни за здравето.

„Сама не зная каква е тази напаст - оплаквала се на сестра си - някаква сила донесох от Америка. Около мен все нещо чука и звъни, нещата се движат и повдигат сами... Чукания се месят в разговори, отговарят на въпроси и дори отгатват мисли. Дяволщина някаква.“⁴ Постоянно виждала сенки на непознати за нея лица, но присъстващите ги познавали по нейните описания. Известността й растяла. В Псков и Петербург заговорили за чудесата около нея. Вестниците писали как тя казала името на убиец, селото и къщата, където се криел - недоумяващият полицай проверил и го арестувал.

Блаватска силно презирала спонтанните си психични прояви като вредни и с нечист произход. Дали наистина било така?

В Тифлис я поканил първосвещеник Изидор, бивш Екзарх на Грузия и после митрополит от Петербург. Посрещнал я ласкаво, разпитвал я с голям интерес, скоро усетил придружаващите я феномени, задавал мислено въпроси и бил изумен от отговорите й. Като чул мнението й, че това са нечисти сили, той казал: ⁴

„Няма сили не от Бога, дъще! Ако не злоупотребявате с особения ви дар, няма от какво да се смущавате...

Малко ли са неизвестните сили в природата? Не е дадено да ги познава човек, но не му е забранено да ги разкрива и да ги ползва. С времето, той може да ги употреби в полза на цялото човечество... Бог да ви благослови за всичко хубаво и добро!“

Тази благословия от владиката на Православната църква я успокоила и подкрепяла в по-нататъшния й път. А той не бил лесен.

След няколко години отново пътува в Италия, Америка, Индия и в 1867 г. прониква в Тибет и покрай езерото Пелте се насочва към снежния хребет Куен Лун, където изчезва от света за три години и се обучава да владее психо-енергиите си. Сестра й свидетелства: „По-рано (1859-60 г.) тя виждаше неща, които не интересуваха нито нея, нито другите, а когато отново се видяхме в 1884 г., всички прояви на невидимите същества й бяха напълно подвластни: те никога не действаха без нейната воля и по нейно желание мигновено се прекратяваха. Тя се пренасяше с духовния си взор там, където искаше, и виждаше - което трябваше. „*

(В 1861 г. се ражда Рудолф Щайнер, в 1864 г. - Петър Дънов, а в 1865 г. - Макс Хайндел.)