Краят на физическия носител

[Ани]

Краят на физическия носител

На няколко пъти в течение на последните две години Блаватска правила опити да се „пенсионира”, под предлог, че е болна и че по-добре ще служи на обществото, ако има възможност да пише. Но никой в Англия, нито в САЩ или Индия не искал да чуе за това. Европейските членове на обществото я призовавали да управлява представителството в Европа, като оставяли Индия на Олкот; а от Индия летели молби да не ги изоставя и да се върне в Адияр.⁴

Макар и с разклатено здраве, Блаватска заминала за Лондон, където издавала „Нов Теософ“ и подготвяла първия том на „Тайното Учение”. Посещавали я много хора на науката, доктори и професори (от Лондон, Стокхолм, Швейцария, Америка), които искали предварително да узнаят съдържанието на новата книга, като предлагали професионална помощ. Когато изпаднала в нова криза и лекарите били вече готови да й пишат погребален акт, се явил лечителят Аштон Елис от Лондон, който не се подвоумил да рискува службата си, за да спаси жената, която знаел само по име.

Бързото разрастване на Теософското Общество предизвикало няколко бурни митинга от страна на Епископската църква, но след едно прекрасно писмо от основателката не само престанали препирните, но духовенството и самата съпруга на Кентърберийския епископ започнали да посещават големите събори на Теософското общество. А то се разраствало не за дни, а за часове.⁴

Наемани са все по-големи сгради и помещения с лекционни зали за 400 човека и специален павилион без прозорци, покрит с купол от синьо стъкло, в който Учителката обучавала устно членовете на езотеричния отдел. В съботите правела приеми, а в четвъртъците -беседи, на които присъствали учени, стенографи, репортери...

„Един стенограф взема за тези издания по 40 фунта стерл./мес. А Е.П.Б. седи с продрани лакти, без грош в джоба, да учи всички! В края на краищата аз не вземам ни грош за такова учение!...

Среброто ти да бъде гибел за теб, ако ти помислиш да купиш дар Божи за пари - говоря на тези, които си въобразяват, че могат да купят вековната Божествена Мъдрост за фунтове и шилинги...“⁴

(По това време Р. Щайнер изучава Гьоте във Ваймар, а П. Дънов следва теология и медицина в САЩ.)

Пророчествата продължавали до самата й физическа смърт. Тя писала за смъртта на А. М. Бутлеров в последния ден на живота му. Друг път сънувала, че й подават вестник, в който пишело: „сега Катков наистина умря”. По него време руският патриот бил жив и здрав, но след три седмици легнал на легло и наистина починал.

След последните книги могъщият мозък бил в пълно изтощение и лекарите казали, че ако не си даде пълна почивка, няма да преживее пролетта. През февруари 1890 г., полумъртва, приятелите й я завели на морския бряг в Брайтън със забрана да чете и да пише. Това било нещо невъзможно за нейния натюрел: след два месеца почивка тя се върнала към многобройните си занятия.

Построили разширение към общежитието за дома й и за сътрудничките й. Когато през юли я въвели в новия дом, тя казала:

„Няма да живея дълго в този дом - няма го на него моето число - цифрата 7. Оттук ще ме изведат - на изгаряне!“

И добавила: „Не считам смъртта за нещастие! Нима страдащ като мен може да счита освобождението от тялото за нещастие?

Да се отпусна В безтелесен покой, В блажена Нирвана - какво повече мога да желая?... Нека да довърша делото - да допиша Трета и Четвърта книга на Учението! Тогава мога и да почина...“⁴

След суровата зима на 1890-1891 г. Лондон бил нападнат от свирепа инфлуенца, която повалила всички на легло. Заболяла и Блаватска, което не й пречело да се интересува и грижи за всички.

На 23 април бил последният за нея четвъртъчен митинг. В същата нощ заболяла, но след неделята била отново на писмената си маса, за да отговаря на приветствени телеграми от САЩ. Имунните защити на тялото падали и в началото на май боледувала от ангини, бронхити и др., но устояла докрай на работното си място, където я заварила смъртта - не в постеля, а в креслото - на своя пост. Оттам е излязло и последното слово от нейното магично перо, описва една траурна процесия - как цял кралски дом следва пеш до гроба тялото на една проста жена, гувернантка на децата му.

„Ето прекрасен урок и пример за сърдечно внимание, което дворът на кралица Виктория - бездушен роб на формализма и етикета - би трябвало да вземе под внимание и да премисли дълбоко...“⁴

За каква смърт говори авторката? Нима е случайно, че заедно с тези нейни думи е излязло и първото известие за нейната кончина?

„Тя си отиде така тихо и мирно - пише очевидец, - че ние, стоящите до нея, не забелязахме, кога тя въздъхна за последно!... Велико чувство на мир се спусна върху нея и нас, когато ние се отпуснахме на колена, разбирайки, че всичко е вече приключено.“

По нейно желание е нямало тържествено шествие, нито траурни облекла, само пред пещта, преди да бъде изгорено тялото й, са произнесени няколко думи на благодарност и последен привет на „създателката и вдъхновителката на теософското движение, учила своите последователи да живеят честно, чисто и активно - в полза на другите и за преуспяване на своя вечен безсмъртен дух!...”

Траурният й прах е разделен на три части, които се съхраняват в урни в Ню-Йорк, в Адияр и в Лондон, в личните стаи на Блаватска...

Светът благодари. Отвсякъде се събират волни пожертвования за стипендии, за библиотеки, за литературни и мемориални фондове на нейно име. В Цейлон са открити три стипендии на нейно име в женски училища и издръжка на няколко монаси; денят на нейната смърт - 9 май - се чества като Ден на Белия Лотос.

Светът не би могъл повече да бъде същият след явяването на Елена Блаватска на световната сцена. Нейното дело и фундаментални трудове играят роля на духовен ренесанс за западния манталитет. Триизмерният Нютонов свят се превръща в многомерна еволюираща система. Бездушната вселена на атеизма оживява в жив Универсум, вдъхновен от Космичния Разум; закостенелият библейски светоглед се разширява под действието на сравнителната религия, която не приема окончателни догми; границите от касти, раси, етноси, религии изтъняват и толерантните хора се подготвят за обединение на новото човечество. Ще се явят ясновидци, гении и учители, които ще потвърдят нейните открития.

Блаватска изважда на светлина съществуването на окултна йерархия, съставена от Учители на Мъдростта, видими и невидими, които наглеждат и водят света, запазвайки най-древното знание. Тя оставя 100 000 последователи, които тръгват на поход към отвъдното. Кой ще ги води? Учителката е помислила за всичко.