Социалистката

[Ани]

Социалистката

Покрай фабианското общество „свободо-мислещата” се заинтересувала и от растящия трейдюнионизъм. Била възмутена от експлоатацията на работничките от кибритената фабрика - при нищожно заплащане, те били изложени на действието на токсични химикали, от което им окапвали косите и зъбите. Ани Безант ги организирала в профсъюз и ръководила първата (успешна) женска работническа стачка (1888 г.).

Ани се движела с червена лента в косите и говорела на шумни митинги. „Никога повече гладни деца!”- бил нейният девиз. Нейният социализъм имал също и женска страна. Скоро Ани и нейните другари станали активни участници в създаването на Социалистическа Демократична федерация. В 1889 г., с огромно преимущество в гласовете (над 15 000 гласа), Ани Безант била избрана в Лондонския училищен съвет, където била инициатор на ред прогресивни нововъведения в системата на образованието. Тогава тя писала в „Национален реформатор”: „Преди 10 години, под властта на един жесток закон, Християнският фанатизъм ми отне моето малко дете. Сега грижата за 763 680 деца е предадена частично в моите ръце. ”

Ани се намесила също и в борбата на пристанищни работници, които получавали бедно заплащане за тежка и опасна работа. Тя им говорила на публични митинги и по улични ъгли и била решаваща фигура за тяхното събиране, обединение и крайна победа. Дори кардинал Менинг, глава на Романо-католическата църква в Англия, подкрепил техните искания.

При този шеметен живот е ясна както нейната популярност, така и жестоките преследвания от страна на църквата и властта. Грозяла я опасност да повтори участта на питагорейката Хипатия, разкъсана през V век от озверели християни. По това време всяка опозиционна организация считала за чест да я има за водач. Арести и хули не я сломили, но тя преживяла разочарование от другарите си. Тогава, заедно с Шоу, предвождали протестна демонстрация, а полицаите ги били с гумени палки.

Ани мислела, че вършат героизъм, а Шоу напомнил за печалния резултат от Парижката комуна и извикал:

Трябва по-скоро да изчезваме оттук!“

Импулсивните залитания на Ани към всяка утопична идея винаги включвали и духовно измерение - готовност за трансформация на цялата личност за осъществяване на идеята. А сега тя била съсипана и крайно разочарована. Още една жестока истина оголила своя зъб и още една надежда обърнала своето празно дъно. Тя разбирала, че и този не е Пътят на живота й и изпаднала в тежка депресия.

Когато започнала да мисли, че вече познава безсмисления свят, главният редактор на „Pall Nall Gazette”, чийто театрален критик бил Шоу, й дал да напише рецензия за току-що излязлата спорна книга на Елена Блаватска „Тайното Учение”.

Ани Безант била потресена - докато четяла, представите и оценките й за света падали като стари завеси на заблуждения. Когато завършила, тя била вече нов човек - нищо не останало от нейния атеизъм. Тя обявила, че „Свободната мисъл“ не може да й даде духовната храна, за която жадувала душата й и, дълбоко развълнувана, поискала среща с авторката на чудната книга, която по това време „случайно” се намирала в Лондон.¹³

Това станало на 10 май 1889 г. Със своя магнетизъм, манталитет и измерения на мисленето, надхвърлящи всяко локално време и пространство, Елена Блаватска веднага екзалтирала търсещата трайни идеали Ани Безант. Теософията не се задоволявала с половинчати реформи - тя ратувала за пълно преустройство на целия свят. Най-после Верният Път бил намерен!

Ани не се удържала и дълго целувала полите на роклята й.

После Водачката на „свободомислещите” атеисти коленичила пред нозете на основателката на Теософското Общество и помолила да бъде приета за нейна ученичка...

Тя продължила да работи по инерция, но съзнанието й вече било заето с книгите на Елена Блаватска. Когато нейният интерес към Теософията се задълбочил, членството й към фабианското общество затихнало и връзките й с марксистите прекъснали (1890 г.).

Това неочаквано присъединяване към Теософското общество било посрещнато на нож от атеистите - те обвинили Блаватска, че е „промила мозъка” на тяхната водачка. Тя се защитавала:

„...Вярно е, че тази деятелна и убедена дясна ръка на атеиста Брадлоу направих изрядна теософка. Тя ме нарича спасителка... Прочетете нейната брошура „Защо аз станах теософ”, където тя обяснява защо е получила тези убеждения. Тя прочела тази изповед в Залата на Науката пред 2000 членове на Свободомислещите, между които заемала, след Брадлоу, най-видното място.⁴

Нейното обръщение поразило като гръм цяла Англия... ”

И Махатма Ганди скъсал с атеизма след четенето на този труд. Наистина - преминаването на Ани Безант към теософите предизвикало голямо вълнение в социалистическите кръгове и в цялата преса. Но енергичната жена успокоила всички - обяснила, че дори напротив - като член на общество, една от главните цели на което е практическа филантропия, тя ще им служи по-добре.

И удържала на думата си: с пари на богат член открили „Клуб за работещи жени към Теософското общество”, който дал работни места за 300 жени и създал добър имидж и привърженици на Теософското общество и на новата му членка. Тя обявила, че:

„Неща, които се четени, а не са приложени, са рак за ума.”

„И как тя говори! Слушаш и се не наслушваш! - говори Блаватска. - На нас не ни достигаше именно красноречиво ораторстване. Аз съвсем не умея да говоря, пък и другите - знаят-знаят, но да говорят не умеят. А тя - като славей! И с дълбок ум, и всестранно развита! Била е така нещастна!... Животът й е цял роман!

Тази помощница няма да измени нито на делото, нито на мен!“⁴

Напускането на Ани Безант на атеистичната среда предизвикало неочаквана благословия на Теософското общество от Църквата.

„Църковниците така се зарадваха на нейното отказване от безверието, че дори позабравиха своята лична ненавист към мен и започнаха да хвалят теософията! Ето какво доживях!” - пише Елена.⁴

До лятото на 1889 г. Безант е вече влязла във вътрешния кръг -Езотеричната секция на Блаватска - и (по нейни думи) осъществила директна връзка с един от Махатмите - Учителя Мория.