РУДОЛФ ЩАЙНЕР. Детството на Западния гений

[Ани]

РУДОЛФ ЩАЙНЕР

Детството на Западния гений

Баща му Йохан Щайнер (1829-1920) работел като телеграфист в южно-австрийските железници. Бил преместен в селцето Кралевич на Драва -тогава в Унгария, а след промяна на границите - в Сърбия. Там се оженил за Франциска Блие от гр. Горне.

„Произхождам от Долна Австрия, от стара немска фамилия.

Това е родината на моите родители”- пише Рудолф Щайнер.

„Родил съм се в Кралевич на 27 февруари 1861 г. Затова моето местораждане е далеч от местността, от която произхождам. ”

Семейството се местило няколкократно, поради службата на бащата. Част от детството му (2-8 години) преминало в Почах (Долна Австрия до Щирия). В своя автобиографичен труд „Моят жизнен път” Щайнер описва трепета, с който е посрещал утринния привет на първите слънчеви лъчи, огряващи близкия връх и после - малката станция на баща му.

„Когато станах на осем години, семейството ми се премести в Нойдьорфел - малко унгарско село до границата. Алпите, на които в Почах се радвах отблизо, тук се виждаха отдалеч... на заден план...

Доставяше ми голямо удоволствие, че е възможно да се вживявам душевно в образуване на вътрешно съзерцаеми форми - без впечатления от външни чувства... Доставяше ми вътрешно щастие, че нещо може да се схване чисто в духа. Познах първото преживяно щастие, благодарение на геометрията. В моето отношение към нея виждам израстване на възгледи, които постепенно се развиваха в мен ... несъзнателно, когато бях дете, и приеха около 20^-тата ми година определена, напълно осъзната форма.”

„С желание живеех в този духовен свят. Без неговата озаряваща светлина, аз бих усещал чувствения свят като някаква духовна тъмнина около мен... учебниците по геометрия ми доставиха оправдание на духовния свят, от което тогава се нуждаех...

Дълбоко значение за моя детски живот имаше близостта на църквата и обкръжаващото я гробище. Всички училищни събития бяха свързани с тях. Но в дома на родителите си не намирах никакво поощрение на моята връзка с църквата. Моят баща тогава беше „свободомислещ“ и не вземаше никакво участие в това.“⁷

Едуард Шюре твърди, че малкият е вземал участие в църковни богослужения и че католическите обреди и дълбочината на техния символизъм имали над него особена чародейна сила. В същото време го ужасявало несъответствието между красотата на богослуженията и вътрешната пустота на църковните служители, която той виждал ясно, защото от дете притежавал ясновидство.

(По това време 40-годишната Блаватска овладява в Тибет своето спонтанно неконтролируемо ясновидство.)

Баща му искал да го изучи за инженер по пътни съобщения. Той изпратил 10-годишния Рудолф да учи в реално училище (1872).

На 15 години Рудолф се запознал с билкар, който притежавал способност да определя не само всички подробности за вида и раздела на всяко растение, но и за неговите скрити свойства. „Постепенно разбрах, че общувам с душа от много древно време, която, без да се променя от възгледите на днешната цивилизация, ме запознаваше с много древни инстинктивни познания.“¹⁷

Младежът виждал излъчваните от растенията жизнени токове, техните етерни двойници и това, което в окултизма се нарича елементали на растителното царство. Той говорел за тези неща спокойно и точно, вероятно мислел, че и други ги виждат.

Той накупил гръцки и латински учебници и започнал тихомълком да кара гимназиален курс наред с реалното училище.

„На 15 години започнах да давам уроци на ученици от моя и от долните класове. Така помагах на родителите си за издръжката ми.“

„Знанията, които ми даваше училището, приемах като в полусън; бодърствах само за това, което придобивах сам или което получавах от някакви духовни благодетели.“

Между четвърти и пети клас Щайнер научил от колега на баща си как да подвързва книги и подвързал всички свои учебници. По време на ваканцията си сам изучил и стенография.

У един букинист Щайнер открил „Световна история”.

„Историята остана в душата ми като вътрешно преживяване.“

Рудолф открил и учебници за самоподготовка по математика.

„Усвоих аналитичната геометрия, тригонометрията, диференциалното и интегрално смятане много преди да влязат в училище.”¹⁷