Търсене на Истината чрез философията

[Ани]

Търсене на Истината чрез философията

През 1877 г., когато Блаватска издала „Разбулената Изида”, а Ани Безант се активизирала на атеистичния фронт, 16-годишният Рудолф Щайнер се втурнал да изучава Кант, после Фихте и Шелинг.

„Моят безграничен интерес към „Критика на чистия разум” произтичаше от личния ми душевен живот. Стремях се по своему, по детски, да разбера това, което може да свърши човешкият разум, за да проникне в същността на нещата... Някои страници препрочитах по двадесет пъти. Исках да разбера как се отнася човешкото мислене към творчеството на природата...

Исках също да съгласувам това мислене с религиозното учение... Защото последното ме бе обхванало тогава във висша степен. В тази област у нас имаше превъзходни учебници. И аз преживявах силно тези учения и възприемах от тях с истинско настървение догми, символи, описания на култа, история на църквата...

Духовният свят бе за мен съдържание на човешкото възприятие... Моето отношение към Кант не бе критично, но не можех да се придвижа напред с негова помощ. ”¹⁷

Младият Р. Щайнер, 1879 г.

Младежът посещавал Виена, за да си набавя философски книги. Започнал с „Науко-учения” на Фихте. Оттам се учил да излага образите на съзерцание в ясни, удобни за разглеждане понятия.

„Но аз имах също и собствени възгледи... как, изхождайки от Аза, да проумея създаването на природата...

Мислех, че трябва да търся истината чрез философията... Духовният свят бе за мен една действителност. Във всеки човек виждах съвършено ясно неговата духовна индивидуалност, физическата телесност и дейност се явяваха само нейно откровение. Аз следях по-нататъшния път към духовния свят на умиращия човек... Но за това никой не искаше да слуша. Заговорваха ми за спиритизма, за който, от своя страна, аз не желаех да слушам нищо. За мен бе нелепост да се приближавам към духовното по такъв път.”

От 1879 г. постъпил в Политехнически институт във Виена. Там учил математика, природознание, литература, философия, история. Неговият ясновидски и проницателен ум търсел точни основи за изследване на битието, затова изучавал основно математика.

Когато по-късно ръководителката на Теософията го попитала коя книга е имала особено силно влияние за неговото развитие по това време, той отговорил без колебание: „Геометрията на Мочник”.

„Най-голямо вътрешно затруднение ми създаваше представата за пространството. Не мислех, че то е пустота, разтягаща се до безкрайност по всички направления, както внушаваха тогава естественонаучните теории. Благодарение на новата синтетична геометрия разбрах, че може да се представя пространството другояче... От мен отпадна огромна тежест. Обхвана ме чувство на освобождение. Отново, както в детските години, геометрията ми даде усещане за щастие. В тези години зад загадката на пространството стоеше за мен загадката на времето.

Ставаше ми все по-ясно, че при прехода на човек от абстрактно мислене към духовно видение, запазващо същата яснота на мисли, той навлиза в някаква друга действителност... Пред моята душа се появи духовно видение, водено не от тъмно мистично чувство. То премина бързо в духовна дейност, която по отчетливост и прозрачност може напълно да се сравни с математическото мислене. Приближих се към душевен мироглед, при който се считах в право да отстоявам верността на моите възприемания на духовния свят пред „форума” на естествено-научното мислене. Навърших двадесет и две години, когато моята душа изживя това. ”¹⁷

Р. Щайнер, 1882 г.

Неговият ясновидски и проницателен ум не се задоволявал от спекулативната философия. Той станал голям поклонник на Хегел, чиято философска система, повече от всички други, го удовлетворявала с широкия си трансцедентен идеализъм. Младежът изучавал усилено и естествени науки - физика, химия, минералогия, ботаника и зоология. В този виенски период (1879-1889 г.) Щайнер написал няколко трактата по зоология, геология и теория на цветовете. Давал частни уроци по домовете (1884-1890 г.).

Заедно с това, под ръководството на проф. Шрьоер, той изучил световната литература и поетичното творчество на древни и нови времена. Запознал се основно с творчеството на Гьоте.

„Достигнах до чувствено-свръхчувствена форма, за която говори Гьоте и която, както от научно, така и от духовно виждане, стои между чувственото възприемане и духовното виждане.”

Издал със свой предговор пет тома естественонаучни трудове на Гьоте (1882-1397 г.) в „Немската национална литература” на Кюршнер.

При завършване на университета се отдал на писателското поприще в областта на литературната критика и философията. В 1888 г. за кратко бил редактор на „Немски еженеделник”.

Р. Щайнер Във Ваймар, 1896 г.

Бил принуден да пише статии за обществени дела. Там нарича политизираното обучение „вредно за интересите на културата“ и предлага клерикално-католическо образование за Австрия.

„Стоях така далеч от всяко партийно мислене, колкото можех.

Интересуваше ме развоят на културата, прогресът на човечеството.“

Бил щастлив, когато вестникът прекъснал поради комерчески борби между основателя и собственика на вестника. Но тази кратка работа го свързала с лидера на австрийските социалисти Фридрих Адлер. Социалистическите кръгове го подбудили да чете Карл Маркс, Фридрих Енгелс и др. Но не могъл да се съгласи с тях.

„Беше ми болно да слушам речи за това, че истински носители на развитието в историята на човечеството били материално-икономическите сили, а духовното се явявало само надстройка. Това бе за мен закриване на очи пред истинската действителност. Аз знаех за действителността на духовното.”¹⁷

(В 1889 г. Е. Блаватска издава последните си трудове, Ани Безант прави трансформация и влиза във вътрешния кръг на Т.О., П. Дънов учи теология в Ню Джърси, М. Хайндел завършва инженерство, а Р. Щайнер е поканен да работи по архивите на Гьоте и Шилер в града на Гьоте (Ваймар) и да редактира пълното издание на трудовете му. Като предговор за тях той написал ценна научна студия за твореца.)

В този Ваймарски период (1890-1897) той издал няколко книги. Между тях са „Теорията на познанието на Гьотевия мироглед”, „Гьоте - баща на нова естетика” (1889), „Гьотевият мироглед” (1897), а също и „Шилер и днешното време”, където изтъквал важността на неговите „Писма върху естетичното възпитание на човека”.

Други негови трудове из литературната критика и философията: „Истина и наука” (1891), „философия на свободата” (1894), „Фридрих Ницше - борец против своето време” (1895), „Хекел и неговите противници”, „Мирогледът на 19-ти век”, „Съвременната лирика”, и др.

„Моята „философия на свободата” е основана на преживявания относно съгласуването на човешкото съзнание със самия себе си. Волята е упражнение към свобода, чувството - нейно преживяване, мисълта - нейно познание. Но само при достигане на това не е нужно да се губи живот в мислене. Когато работих над този труд, моя постоянна грижа бе при излагането на мислите да запазя бодростта на вътрешното преживяване... При постигане на това вътрешно преживяване не се усеща разлика между природознание и духопознание. Второто е продължение на първото.”

Ернст Хекел (1834-1919)

С оглед на това Щайнер казва, че могло да се постави под заглавието „Философия на свободата” следното мото:

„Резултати от душевно наблюдение по естественонаучен метод“.

С развиване на този метод взема докторска дисертация (1891): „За постигане съгласуваност на човешкото съзнание със себе си.”

„Човек е в състояние да разбира само тогава, когато прозре истинската външна действителност вътре в себе си.“

Поради тези разбирания Щайнер не може да свикне с Ницше, макар че харесва неговата смелост, неговия стил и че той говори за неща, безкрайно близки на неговите духовни преживявания. Защото Ницше засяга най-дълбоки проблеми, без да потопи съзнателната си душа в духовно преживяване.

Като живее в своя видим духовен свят, Щайнер се отнася отрицателно и към монизма на Хекел. Разменят си взаимно печатаните си речи, докато на празненство по случай 60-годишнината на философа бил поканен от сина му. Според него, Хекел приемал света емоционално, което било пленително, но крайно недостатъчно за усвояване на Истината. Щайнер ценил стремежа му да създаде философия на живота, обединяваща всички научни знания, но заменил механическата причина за създаване на световното битие с разумна. Монизмът на Хекел не включва нравствени начала, а Щайнер ги вижда в духовния свят.

В 1897 г. Щайнер се преселва в Берлин, където работи в редакция на „Списание за литература”, чете лекции и продължава да пише. Трябва да се подчертае, че той прониква в дълбочината на европейската душевност чрез редовни медитативни практики.