Извън Теософското Общество

[Ани]

Извън Теософското Общество

В своите лекции и статии Щайнер осветява всички въпроси от гледна точка на абсолютни нравствени ценности. Целият смисъл на неговата Теософия се свежда към това, че световната дейност е свързана в такова единство, че благото или страданието, издигането или пропадането на един индивид се отразява на благото или страданието, издигането или пропадането на всички.

След всичко това, с което са съгласни всички биографи, справочниците съобщават лаконично, че „в 1909 г. Щайнер скъсва с Теософията и основава свое Антропософско Общество, което разпространява идеи, не по-различни от теософските доктрини.”¹⁴

Ние сме свидетели, как в наше време някои политици използват дадено политическо движение, за да се издигнат и популяризират, а после основават свои партии; избирателите им остават излъгани и това не ни харесва, защото думата „излъгани” не е позитивна.

Нима е възможно този нравствен колос, вестител на световната справедливост, който пише в едно писмо да зачеркнат думата „оскърбен”, когато се отнася до него; този гений, чиито лекции са насочени към висш нравствен порядък, да постъпва по този начин?

За щастие разполагаме с автобиографичния труд на Щайнер „Моят жизнен път“¹⁷, за да видим неговото лично обяснение на тази драматична раздяла.

„Едно от главните обвинения против мен, заради дейността ми в Теософското Общество и от страна на самото Общество, бе, че използвах това Общество със световно значение като трамплин, за да подготвя почва за собствения си духопознавателен път.

Обаче за това не може да става и дума. Когато се отзовах на поканата на Обществото, то бе единственото сериозно учреждение, в което съществуваше реален духовен живот. И ако по-нататък посоката и дейността на Обществото не бе се изменила, ... никога нямаше да се наложи да излезем от него. В този случай просто щеше да бъде отворено официално в Т.О. особен отдел - Антропософско Общество. Но, от 1906 г. в Т.О. започнаха явления, които свидетелстваха за ужасния вид на неговия упадък.

Още по времето на Блаватска се говореше за наличие на подобни явления. Но в началото на века... Обществото, сериозно работещо в духовна насока, поправяше всички направени грешки.

Обаче от 1906 г. в Обществото, върху чието ръководство аз нямах никакво влияние, започна проява на дейност, напомняща извращение на спиритизма. Тази дейност ме принуди да подчертавам постоянно, че тази част от Обществото, която се намираше под мое ръководство, няма нищо общо с тези неща.

Тези техни дейности достигнаха кулминация, когато възникнаха твърдения, че Христос ще се появи в нов земен живот чрез едно момче-индус. За разпространение на този абсурд в Теософското Общество беше създадено обществото „Звездата на Изток”. За мен и моите приятели беше съвършено невъзможно да приемаме членове от „Звездата на Изток“ като членове на немската секция така, както те искаха и както имаше намерение това да направи Ани Безант, като президент на Теософското Общество. И поради това, че ние не можехме да се съгласим с това, нас ни изключиха (1913 г.) от Теософското Общество. Бяхме принудени да основем самостоятелно Антропософско Общество.“

Така Джиду Кришнамурти се явява ябълката на раздора за Теософското Общество. Неговото ръководство, в лицето на Ани Безант и Чарлз Ледбийтър, били убедени в своята правота. Те се базирали и на Закона за цикъла в човешкия развой, според който през XX век трябвало да се прояви новият Световен Учител, и на невероятната аура и парапсихичните способности на младия индус.

Западът обаче не споделял тези идеи. В началото на XX век, особено след обявяване на теорията на Фройд за несъзнателното, всеки намек за мистицизъм се считал за психопатологичен. Повечето от духовните движения, включително юдеохристиянската религия, издигали в постулат, че „Бог е в теб!”, а не отвън.

Според западните мислители, всички разсъждения за ново въплъщение на Христос в наше време говорят за неразбиране на неговата същност и на християнството като цяло. Предопределено е Христос да се въплъти само веднъж, за да влее духовен импулс и да покаже на хората, че Словото съществува. Този феномен не може да се повтори, иначе би породил ретроградно движение. ¹⁹

Христос не обещава да се появи физически, а „в облаците”, т. е. в етерно тяло, „за да съди живите и мъртвите”. „Живите” са душите, които прогресират и могат да го видят; „мъртвите“ са спящите сред мрак и деградация.

„Теософията се ориентализира - обявил Рудолф Щайнер. -Кришнамурти е без духовно значение.“⁹

Така спорът около скромния индус с паранормални способности става причина за разцепване на Теософското Общество и отделяне от него на Германската секция - най-продуктивната и научно-философска част. Двата клона на Т.О. тръгват по собствени траектории, като всяка доказва своята правота.

Изтъкнатият немски теософ основал свое собствено движение - Антропософия, което развило оригинални методи за образование, медицина, селско стопанство и разнообразни артистични изяви с иновативни характеристики.

„Антропософията, като съдържание на живота, се формира от собствени източници. Тя се яви на света като духовно творение. Много от тези, които вътрешно се привличаха към нея, търсеха съвместна работа с другите. Благодарение на това, Обществото се образува от лица, едни от които търсеха повече в областта на религията, други - в областта на науката, трети - в изкуството. И това, което се търсеше, трябваше да бъде намерено...

С признатото масонство (Немската ложа Мемфис Мизраим) моите окултни стремежи нямат нищо общо... Масонството няма нищо общо с тях...

Там, където се развива тщеславие, започва да се проявява личното, духът бяга и окултните сили изчезват... И ако ни питат:

„а към нашето движение не принадлежи ли такова масонство?“, със спокойна съвест можем да дадем отрицателен отговор.

Теософите ще ни причинят много повече зло от тези, които не са се докоснали до теософското учение. Последното, бидейки възприето като догма, а не като живот, може да доведе тъкмо до материалистически пропасти. Вижте какви неприятности донесе X. Будучи на теософите. Без теософията той би бил обикновен, но вероятно доста смел учен. Благодарение на теософията, той стана високомерен, завистлив, дребнав и критикар.

Такива съображения трябва винаги да има окултистът, когато мисли за това как да сее сред хората висшата Мъдрост на светите Учители. В това се състои неговата голяма отговорност.

За това постоянно ни напомнят тези братя, които остават консервативни в окултизма и държат методите в тайна, докато дойде необходимото време.

Не минава и ден, в който Учителят да не предупреждава ясно:

„Бъдете внимателни, отчитайте незрялостта на нашето време! Имате пред себе си деца и такава е вашата съдба, че вие сте длъжни да казвате висшето тайно учение на деца. Бъдете готови за това, че със своите думи вие възпитавате злодеи!“

Ако Учителят не ме бе убедил, че въпреки всичко Теософията необходима на нашето време, то дори и след 1901 г. аз бих писал философски книги и бих говорил само за литература и философия.“ – пише Щайнер на съпругата си Мария Сиверс.¹⁷ А когато той се дистанцира от казионните и комерчески окултни общества, вкл. теософски и антропософите започват да се страхуват от правилността на поетия път, той ги успокоява с думите:

„Докато ние оставаме във връзка с Великата ложа (на Учителите на Мъдростта и в съзвучие на възприятията - Бялата ложа), с нас няма да се случи нищо лошо в действителност... Само при тази непоколебимост с нас ще пребъде помощта на Възвишения Учител.“ ¹⁷ От всичко това се разбира, че Великият Посветен не отхвърля възможността за съществуване на Учители на Мъдростта, но не е съгласен с кандидатурата на Кришнамурти за световен Учител. Нима Щайнер има алтернатива?

Едно е сигурно - Щайнер отново отделя Запада от Изтока. Веднъж той казал на Фридрих Рителмайер, че Учителят Исус живеел в Карпатите и че те са в духовна връзка. Но за тези неща не се пише и това не влиза в публичното пространство.

И все пак - за какъв Учител говори Щайнер? Нима можем да открием това един век по-късно? В днешния просветен век излизат наяве делата на окултните школи. При тяхното синхронизиране се разкриват много стари тайни и неподозирани до момента връзки. Оттам можем да получим ориентация по интересуващия ни въпрос.