УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО В БЪЛГАРИЯ

[Ани]

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО В БЪЛГАРИЯ

Според споменатия План на Бялото Братство, през XX век в Европа се проявява само един духовен Учител и той е в България.

Неговата проява започва в 1897 г., когато в подготвеното тяло на Петър Дънов в Христова възраст (33 год.) се вселява висша духовна еманация - Духът на Истината. Б. Боев цитира неговото откровение:

„Аз бях вселен и това се случи на 7 март 1897 г. Тогава получих мисия от Небето - беше ми разкрито, че съм Учител за цялото човечество. Възложената мисия е свързана с новия път на славяните и с идването на Шестата раса (Новата Култура).“²²

Същата 1897 г. Посветеният основал „Общество за повдигане на религиозния дух на българите”, което по-късно се трансформира във „Верига на Божествена Любов”. За влизане в тази Верига кандидатите трябвало да дадат писмени отговори на Десет свидетелства на Духа, които били всъщност много строги обети - готовност за висш нравствен и духовен живот. Първи ги подписали трима представители на три различни християнски църкви - православна, протестантска и католическа. Това показва, че духовният призив на Учителя е обединяващ за духовните формации.

Учителят обикаля 11 години България, изследва черепите на българите и изработва 700 френологични карти, за да изгради психологичен портрет на българите. С това той се явява първият антрополог в България. От тези изследвания и заключения по-късно се интересуват специалните служби на Германия, САЩ, СССР...

От 1910 г., когато Б. Боев се среща с Р. Щайнер, до 1925 г. Учителят организира събори край старата столица Велико Търново. Той посочва, че там се кръстосват магнетични потоци: един от Хималаите през Кавказ, айтоските върхове, Сините камъни край Сливен, Търново... и друг - през Русе, Търново, Пловдив - за Света Гора...²³

„Тук се събират духовете, за да решават бъдещето на България.”

Оттам той работи за омекотяване на българската аура като цяло.

На тези събори Учителят обявява, че Толстой е прероденият Сократ.

На църковния събор през 1211 г. в Търновград, организиран от цар Борил, се осъждат, наказват жестоко и прокуждат от страната окултните ученици на Третата вълна на Бялото Братство - богомилите.

На същото това място, 700 години по-късно, Учителят поднася магичния Пентаграм като свещена емблема на Бялото Братство, показваща еволюционния път на душата. След като премине успешно Портата на посвещение, по пътя на Истината, Ученикът се среща с Великия Учител Христос, ръководещ Веригата и в по-нататъшния си път е в постоянно общение с неговите еманации от върха.

За смисъла на тази фигура и символичните знаци около нея Учителят говори още на Веригата през 1908 г., а сега го поднася за практично приложение, за свещено творчество.

Пентаграмът служи за самопознание, за чистене от негативности, за разширяване на аурата, за правене на добро, за еволюция и реализация... Там са очертани три пътя на еволюция: на светския човек, на окултния ученик и на Великите посветени. Всеки от тях има пет еволюционни степени. Тук няма да разглеждам тази емблема (това ще направя на друго място),¹⁴⁹ целта ми е само да жалонирам пътя на Школата през този период.

Следващата 1912 г., на хълма на Арбанаси при двумесечно съзерцание, Учителят получава посвещение, подобно на това на Мойсей на планината Синай. По-късно той разказва на учениците си:

„Истината разкрива творческата дейност на Бога. Човек в Истината е заобиколен със Светлината на Божествения Дух, Който работи. Тя е едно велико течение, което слиза от царството на Виделината и в по-нисшите светове образува цветовете.“ ²³

Учителят улавя лъчите на 10 цвята и ги подрежда в малка книжка - „Заветът на цветните лъчи на Светлината”. Към всеки цвят са прикрепени библейски цитати, които му съответстват и които при четене въвеждат съзнанието към всяко от 10^-те проявления на Духа. Учителят я раздава на учениците. Целта му е да импулсира развиване на добродетели у учениците, да преодолее дуалистичното мислене (черно-бяло) с многобагреността на дъгата и да насочи съзнанията им към света на Истината.

Няма да разглеждам тази малка книга с многопластово съдържание. Имах щастието да съзерцавам светлинното шествие в стаята на Арбанаси, където Учителят го е посрещал - гледката е неописуема...

За пръв път между присъстващите (1912) се чете името на Боян Боев.