Първи прояви на Теософията в България

[Ани]

Първи прояви на Теософията в България

През същата 1912 г. в Търново Беинса Дуно раздава „Заветът на цветните лъчи”, а Щайнер издава „Път към себепознание...”, в София започва да излиза българско списание „Теософия”. Неговата емблема повтаря емблемата на Т.О., като добавя в центъра на трон новия Месия - Кришнамурти. В дясната си ръка държи египетския Ключ на живота Тау- символ на Духа, оживотворяващ материята. В лявата - свещения лотос - един от символите на Духа, проникващ петте стихии (с корени в земята, стебло - във водата, цвят - във въздуха, под Слънчевите лъчи, в пространството - акаша).

Под него е триъгълник с върха надолу, който символизира водата, материята и инволюцията (слизането на Духа в материята). В горната част е триъгълник с върха нагоре - символ на огъня, Духа и еволюцията. Главата на Месията е в него, което показва, че той е достигнал степента адепт, освободен от земни обвързаности.

Фигурата е обградена от змия. В най-древните школи Змията е символ на Словото (Логоса) - Светия Дух, на Мъдростта, на лечението (в медицинските институти по света); захапаната опашка показва безкрайната цикличност на живота, самоактивиращата се, творческа сила на Върховния Дух... Свастиката (дясно въртене) отгоре символизира саморазвитието, размножението, еволюцията.

(Хитлер го е обърнал наляво, за да действа разрушително.)

Санскритският знак над цялата картина означава „Ом“ или „Аум” - най-свещеният звук на Изток, проекция на първичната Космична творческа вибрация (Словото), от която произлизат всички неща.

Началната статия на първото списание „Теософия”²⁵ е „Противоречи ли Теософията на Християнството” от Ани Безант. Тази статия е отговор на обвинението на лондонския епископ, който нарича теософските речи „антихристиянска проповед“. В нея авторката показва как чрез Теософията основните християнски истини стават по-научни и по-достъпни за съвременния ум. И - как Теософията помага на Християнството, а не застава срещу него.

„Теософията не носи нещо ново на Християнството, но възкресява забравени стари истини, избърсва праха на вековете от неговите съкровища и показва в ново сияние великата му красота.

Теософията ни казва, че християнинът може да познае Христа и да говори с Него... Само липсата на вяра и увличането по земни грижи и дела пречат на днешния човек да влезе в лично общение с Христа... Ако Теософията може да върне това знание на Християнството, защо да я наричаме „антихристиянска проповед“?”

В друга статия Ледбийтър уточнява основни теософски понятия като напр. „Учители” - пратеници на „Великото Бяло Братство” - адепти, надраснали народността на телата, в които се вселяват, за да подпомогнат еволюцията на даден народ, раса или човечество.

Трета статия, със снимка на Кришнамурти, съобщава на читателите за основаването на Ордена „Звездата на Изток”.

„Кришнамурти има да изпълнява важна задача - да обедини всички верни и предани души - принадлежащи или не към Т.О..., за да се подготви почвата за идването на Божествения Учител - Христа, който иде наново, за да помогне на света.“²⁵

За представител на България в новата организация е назначен Софрони Ников. Последният е писал писмо до Кришнамурти и в списанието е публикуван неговият отговор.²⁵

На Петровден през същата 1912 г. в Музикалното училище в София се провежда тридневен Първи български Теософски събор. Там Софрони Ников и Иван Грозев говорят за знаменията, които показват предстоящо велико духовно събитие - идването на Великия Учител на човечеството.

За приготвяне на света за неговото посрещане е учреден Орденът „Звездата на Изток”. При влизане в него се дава обет: ²⁶

„Ние Влизаме В този Орден и се обричаме да служим на грядущия Христос, Който идва наново в света, за да помогне на човечеството.

Но, за да бъде съвършена нашата служба, трябва да бъде съвършена и нашата вяра; и нашето знание относно Истината, за да бъдем истински служители на Светлината, понеже всяко съмнение, тъй свойствено на слепия аналитичен човешки ум, ще бъде една парализираща сила за нас. Всеки служител трябва да познава своя господар, комуто да служи ревностно, с пълно доверие, с цялата си душа и сърце. За нас изпъква преди всичко въпросът: Кой е Христос и как действа и се проявява Той в света?...“

Христос се описва като „Второ лице на Троицата, Единороден син на Отца, Словото, излъчено от Бог преди вековете, Велико Световно Единство, проявено като Любов, централна Мирова Сила, която притегля души и светове към един център - към Бог. В Сина е проявена творческата мощ на Бога, чрез Него всичко пак ще се възвърне към Първоизточника и частите ще се слеят в едно цяло...

В най-широк смисъл, Христос е всемирна същност, тя не зависи от имената, с които я означаваме. В по-тесен смисъл, Христос ще бъде всеки охристотворен човек, обърнал цялото си същество на Христова Светлина... Най-после, Христос е онова недосегаемо Същество... член на Слънчевия Логос..., основател на всички религии... всички са магнитно свързани с Него... Огнената сила на Христа си остава неизменна, макар да са различни личностите, чрез които се проявява... Христос наистина живее във всички и може да говори чрез много хора, когато ги осени със Своя Дух, но Той може да ни се разкрие и чрез някоя избрана личност и тогава Неговото мощно присъствие не може да се сравни с нищо... Такъв неземен екстаз преживяха тези, които присъстваха на срещата в Бенарес на 28.12.1911г. Всички присъстващи почувстваха силата и знаеха, че се намират не само пред един млад брамин, но и пред този, който бе живият храм на най-свещения... Когато напуснахме залата, ние знаехме, че „Това е Домът Божи - входът към Небето”. Какъв ще бъде краят на една мисия, която започна тъй и така бе осветена?“²⁶ - пита се Ани Безант. Само ако знаеше отговора...!

Позволих си тези дълги цитати от българското сп. „Теософия”, за да запозная читателя с теософското разбиране за Христос и да покажа колко бързо и колко далеч са отишли българските теософи във вярата си, че Кришнамурти е новият Световен Учител. Ясно е, че след даването на този обет, връщане назад не може да става.