Книги за Учението. „Окултизъм, мистицизъм и Учението на Дънов“

[Ани]

КНИГИ ЗА УЧЕНИЕТО

Днес, поради пореден стремеж да се канонизира Словото на Учителя, тези трудове, изразяващи лични мнения, са библиографска рядкост. Но, при съществуващите неизброими възможности за намиране и размножаване на информацията, в нашия прозрачен свят, като в никой друг, важи древното правило: „Който търси - намира!“

 

Окултизъм, мистицизъм и Учението на Дънов

Първо излиза „Окултизъм, мистицизъм и Учението на Дънов”. Авторът е Величко Граблашев⁴⁴, състудент на П. Дънов от САЩ. Граблашев бил изумен от уважението, с което членовете на едно тайно общество (розенкройцери?) посрещали неговия състудент.

След завръщането им от САЩ, в началото на новия век той работи като адвокат; основава Българския Червен кръст и „Психическо дружество”, издава „Спиритически чудеса” (1906 г.) и от 1907 г. -“Задгробен мир”, с което просвещава българите относно спиритизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия и др. Граблашев е първият посветен у нас, който пише за розенкройцерите и превежда техни трудове веднага след излизането им на запад.

Издава „философия на живота според Розенкройцерското учение” (1912 г.) - предтеча на „Космогонията на Розенкройцерите”, която имах честта да издадем с приятели 80 години по-късно.

През 1919 г. превежда „Практически окултизъм“ на д-р Люмис⁴⁵ - основател на АМОРК (Древния Мистичен Орден на Розата и Кръста). Издава и „философия на йогите” от Йог Рамачарака, „При адептите” от Франц Хартман... общо около двадесетина преведени книги.

Фактите показват, че Граблашев има богата езотерична култура, познава Учителя повече от 20 години, стои близо до него и участва още в първите събори. Затова е компетентен и говори като пряк свидетел, а не - по чужди коментарии, по предубеждение или въображение. Предупреждава, че: „който заблуждава другите от користолюбие или мъст, си създава тежка карма и ще плаща скъпо за това. ”

Той пише: „... учениците на Учителя са от всички слоеве на обществото...“ „Едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник; други - като на човек, напреднал духовно; трети - като на адепт; четвърти - като на Велик Учител, дошъл да помогне на хората; а има и такива, които считат българския народ много щастлив, задето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която други народи не притежават и за която биха дали мило и драго.

Така че схващането на ученика за личността на Дънов зависи от стадия на неговото развитие.“⁴⁴

Граблашев твърди, че човек не може да си създаде правилна преценка за този необикновен човек и неговото дело, ако не е запознат с ученията на окултизма, мистицизма и теософията.

С познанията и опита, с които разполага, авторът обявява, че това Учение не представлява никаква църква, нито секта или течение, дошло от чужбина. (Само за да се спаси от репресии и ликвидация, след заминаването на Учителя Бялото Братство е записано в Дирекция по вероизповедания, поради което до днес фигурира в неадекватно съседство със стотина секти, деноминации и др. служители на култа.)

Граблашев говори за две школи на Великото Бяло Братство -Източна и Западна, които се различават по методите си на работа.

Накрая той свидетелства, че Учителят не е обикновен човек.

„И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците му говорят, онова, що те са видели и преживели при него, следва да приемем, че той е представител на Великото Бяло Братство. ”⁴⁴

Убеден, че Христовият дух е отново на земята, Граблашев копнее да се срещне с Него. Угнетен от отношението на обществото към Учителя в България, той решава, че животът му тук ще бъде напразно пропилян в безплодни борби с низши съзнания. Затова, след написването на този труд, той моли Учителя да го пусне да се върне в САЩ, където при съмишленици - розенкройцери - да направи духовна реализация. Учителят не го спира - Граблашев се явява като лъч от Школата му на Американския континент. Заминава за Чикаго и става професор. Учителят му пише много писма, за чиято съдба днес нищо не се знае.

А там през 20-ти век работят няколко школи на розенкройцери. Наричат се „Учения на Западната мъдрост”. С познанията и посвещенията си те са алтернатива на Източния път на Бялото Братство, пригодена за Западното съзнание. Предвид приноса им за Западния свят, ще ги разгледам в отделна глава.