1927 г. Охай, Калифорния. Кришнамурти се слива с Възлюбения.

[Ани]

1927 г. Охай, Калифорния

Кришнамурти се слива с Възлюбения.

Кришнамурти се слива с Възлюбения и пише вдъхновени поеми.

ИЗЛЕЗ!

Чуй ме, приятелю!

Йога ли си ти, монах или свещеник,

Предан и любящ Бога, Пилигрим, що дири щастие

и се къпе в свещени реки, и посещава светилища;

или случаен богомолец в храм, ревностен четец на книги,

или строител на много храмове –

моят зов е към теб отправен:

Аз зная пътя към сърцето на Любимия.

Би ли ти размислил, ако ти кажа действителността?

Запусти всякакви камбани, остави твоя тамян

и твоите страхове, и твоите богове,

захвърли всичко това настрани:

Аз зная пътя към сърцето на Любимия.

О, друже. простото сливане е върховно благо:

Това е Пътят към сърцето на Любимия.

Излез, излез, о свят, из твоите променливи печали,

из твоята смъртна любов, защото аз намерих Пътя.

Избягай, избягай, о свят, от твоите кумири дребни,

от техните жреци, защото аз намерих Пътя.

Излез, излез, о свят, из твойте страсти преходни,

из твойте тленни придобивки, че аз намерих Пътя.

Излез, излез, о свят, из твойте коленопреклонения,

да няма вече тъжно скръстени ръце –

на временния храм ще рухнат зидовете прашни

защото аз намерих Пътя.

Аз съм твоят Възлюбен, аз съм твоят Учител!

От всичко ти се отречи и ме последвай!

Че моят път е Път на Освобождение.

Ела, любими, седни до мен и аз ще ти покажа

Пътя на Щастието!

Преводът не може да предаде изяществото на израза, но съдържанието показва висшето съзнание, постигнато от автора.

МОЯТ ВЪЗЛЮБЕН И АЗ СМЕ ЕДНО

Както в цветеца е скрито Божеството,

така Възлюбеният обитава в мен.

Като светкавица във планина

е Възлюбеният във сърце ми.

Като тиха песен на птица в дъбрава –

така ме изпълня Неговият глас.

Прекрасна като утро, по-ведра

от луна, от слънцето по-ярка е любовта ми към Него.

И както в тъмна нощ човек се води по звезди,

така и моят дух след Него броди

навред - по живите води.

Аз Го търсих, моя мил Възлюбен,

и Го намерих в своето сърце.

Възлюбеният гледа през моите очи,

че Той и Аз - сега сме ний едно.

Аз смея се със Него, и с Него ликувам.

И тази сянка не е Вече моя,

а на възлюбения на сърцето,

че Той и Аз - сега сме ний Едно. ⁹¹