„Занони“

[Ани]

„Занони”

През тази 1927 г. в България излиза от печат знаменитият окултен роман „Занони”.⁶¹ Написан увлекателно в стила на класическия приключенски роман, той е оценен високо и като литературно произведение, и като съкровищница на духовно знание и опит.

Героите му са двама адепти на тайната наука, херметисти, кабалисти, които след дълга работа през вековете познават тайната на Вечната Мъдрост, овладяват законите на материята и придобиват безсмъртие. Повествуванието води героите и читателите през многобройни перипетии и приключения на фона на кипящия в навечерието и по време на френската революция живот в Западна Европа. Свидетели на цели исторически епохи, двамата се движат по успоредни траектории, докато единият се среща с любовта...

Авторът Булвер-Литон е бил член на Английския парламент. През 1858 г. е колониален секретар и създава колониите Британска Колумбия и Куинсланд. От 1866 г. е пер на Англия като барон Литон.

Литон е автор на около 60 творби, събрани в повече от 110 тома. Окултни романи са: „Занони” - със сюжет по пътя на бялата магия; „Странната история” - показва принципите на черната магия; „Идващата раса“ - пророчество.

Булвер-Литон е проявил интерес към мистериите на висшия окултизъм още в ранната си младост - преди тридесет и третата си година - постига висши посвещения и преминава през най-високи йерархични нива в ордена на „Розата и Кръста”.

За прозрението на Булвер-Литон като творец и кабалист говори мнението на Р. Суинбърн Клаймер (автор на „Воок о! Во5юги51а” -тритомна история на ордена на „Розата и кръста”), който казва:

„Ако бяха унищожени всички книги освен „Занони“, този, който има очи да вижда и възможност да разбира, би могъл лесно да възстанови цялата система на посвещения в окултното усъвършенстване. ”⁹⁷ Романът е много търсен и преведен на всички европейски езици. Той е ценен за всички, които се интересуват от тайните на живота и смъртта, а за окултните ученици може да бъде настолно четиво, по което да сравняват компасите на своите житейски кораби.

(За уроците на Занони писах в главата за розенкройцерите.)