Последствията: около Кришнамурти... и в България

[Ани]

Последствията. Около Кришнамурти... и в България

Около Кришнамурти ...

През следващите години няколко жени от близкия кръг около Кришнамурти се омъжили, други продължили своя личен път. Само няколко негови последователи го придружили до неговия край.

Освен площите за лагера, Кришнамурти върнал замъка в Ерде на барон фон Ван Паландт, земята, дадена му в Австралия и др. дарения. В края на тази година, в която пътувал до Адияр с Ани Безант, той се отказал и от Теософското Общество.

„Не може да следваш никого другиго, освен самия себе си.“⁹

Да твърдиш това в 1930 г., не е същото, както около 2000 г. - днес това е идея, възприета по целия свят. Но тогава тя резонира повече като катаклизъм, отколкото като истинско откровение.

Оттогава Кришнамурти останал сам. Всички очаквали да потъне в забвение, но това не станало - той бил желан и канен по цял свят вече не като учител на Т.О., а като духовен Учител на Истината, освобождаващ близките до него от техните земни привързаности. Отказал да изгражда каквато и да е организация около себе си, за да не даде възможност на тъмните сили (Дявола) за манипулация.

Като независим лектор, той обикалял света и говорил убедително и увлекателно за изкуството да бъдеш свободен човек на Новата Култура. Видно е, че ясновидецът Ледбийтър бил прав, като съзрял в аурата на младия Кришна огромния му духовен потенциал.

Добрата приятелка на Кришнамурти - лейди Емили Лютиенс - през последните 20 години му говорила открито това, което другите не смеели. Тя го предупредила, че това е декларация за истинска психологична и духовна независимост - почти политически жест.

-Ти говориш в друго измерение! Изглежда си забравил, че живеем в тримерен свят... Ние сме тук... и сега! Ти бягаш от света!

- Това не е бягане! Аз строя мост така, че другите да минават по него. Да не се оправдават с живота, а да имат по-богат живот!⁹

При отказ от зависимост и развиване на нов модел за свобода, е налице проблемът от самотата. А ако не сте сами, е много трудно да отговорите на своите собствени въпроси. Неслучайно, уединението ще стане една от централните теми на Кришнамурти.

... и в България

Магдалена чува с ушите си от устата на Кришнамурти, че Световният Учител се движи в плът и кръв в България на Балканите. Когато тя се завръща в страната и разказва наляво-надясно къде е ходила, какво е говорила и какви неща са станали, никой не й вярва, защото знаят какви бели прави тя тук и мислят, че е забъркала някакви каши и там и отново е изложила Учителя.

- Магдалена, това което разказваш, не е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярваме! - казва някой: А тя се смее:

- И Кришнамурти отначало не ми вярваше, но аз не му цепих басма и му казах всичко направо в очите и накрая той повярва.

Това не убеждава хората и те отиват при Учителя за обяснение.

- Учителю, тази сбъркана Магдалена ни разправя тук едни врели-некипели за Холандия и за Кришнамурти. Какво да правим с нея?

- Тук Магдалена бе сбъркана, объркана заради вас, а там не бе сбъркана и направи това, което трябваше. Там тя измете със своята метла цялата заблуда на човечеството, а тук за вас нейните думи са врели и некипели. Това е така, защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не е кипнало и втасало, понеже в него няма вложен от Божествения квас на Словото ми.⁹⁹

Накрая тя отива при Учителя засмяна и щастлива и му разказва всичко. Той я слуша внимателно и дава следната оценка:

- Този път ти свърши една работа за Бога така, както трябва. Всеки ученик би се гордял с начина, по който изпълни тази задача.

Приятелите, които чуват това, гледат втрещено ту Учителя, ту Магдалена и не вярват на ушите и на очите си, защото много рядко се е случвало да чуят похвала от Учителя за някого, най-малко - за Магдалена. Те продължават да не вярват на тези „небивалици“ и затова никой не я кара да запише подробно цялата тази история.

А тя използва похвалата, за да поиска от Учителя 1 милион лева, за да отиде в чужбина. Той строго й отговаря, че няма такива пари.

В последната картина от драмата на Магдалена на Изгрева учениците я виждат коленичила пред Учителя да иска пред всички неговата благословия. Това е след направената поредна беля последвана от инцидент и нови нападки срещу Учителя и Школата

Сега Учителят стои и мълчи, а тя е коленичила пред него и иска не прошка за стореното, а благословия... Затова настроените срещу нея приятели замръзват при тази сцена. Това продължава дълго. Някои започват да я съжаляват и да разбират, че в тази човешка черупка тя е станала жертва на други сили...

След дълго мълчание, Учителят полага ръка над главата й и я благославя. Тогава тя става и мълчаливо си тръгва. Учителят също стои и мълчи. Никой от зрителите не смее да мръдне. Те присъстват на драматична картина и възвишен финал.

Фамозната Магдалена отново заминава за чужбина - поема своя човешки път и никога повече не се връща на Изгрева. Вероятно защото съвсем скоро Съдбата я прибира.

На всичко отгоре, първият посланик - Атанас Димитров - се бави много, за да потвърди или отрече разказа на Магдалена. След като Кришнамурти е разпуснал конгреса, той остава в Холандия по лични причини - както писах - създава теософско семейство.

По-късно той пристига в България със съпругата си Хилда и с тяхната дъщеря, кръстена от Кришнамурти. Тогава Атанас разказва с големи подробности всички събития и Хилда потвърждава всичко и го допълва. Но отново никой не се досеща да ги накара да запишат подробно тази епохална за Теософията и Бялото Братство история...

Още един българин мълчи - Софроний Ников. Той не се поучил от доблестта на Кришнамурти. Той е искал да бъде един от 12-те апостоли на новия Христос и затова се е настроил срещу лидера при неговия отказ. Той не е искал и да се чуе името на Учителя, който отказал навремето да поеме теософската катедра. Затова не отпечатал в своите издания точните думи на Кришнамурти. Така укрил истината от всички теософи в България.

Минали много години, след които Софроний Ников, при едно посещение в градината на Учителя в Айтос, разказал горните факти на нейния стопанин Георги Куртев. Но това не е доблестна постъпка - Истината не се говори на ухо.

След 09.09.1944 г. комунистите подвели г-н Ников под параграф на „разпространител на чужди буржоазни духовни учения“. Изпратили го в концлагер като народен враг, където той намерил смъртта си.