Приказка за Учителя и ученика. „Вечните истини“

[Ани]

Приказка за Учителя и ученика

„Вечните истини“

По това време България е в министерска криза. Чрез полковник Любомир Лулчев и генералшата Мария Стоянова, Учителят съветва царя какви промени да се правят в правителството, като напомня, че готвеният за министър-председател Александър Цанков, след преврата в 1923 г., избива много невинни хора и забранява съборите. В случая думите на Учителя са:

„Кажи на царя когото иска да постави за министър-председател, само не и Цанков!”¹⁰⁷

Тези думи стигат до Цанков и той реагира по мафиотски - изпраща двама побойници на Изгрева - „да му дадат да разбере”.

Те нанасят жесток побой на Учителя, който изобщо не се защитава. После внезапно избягват, преди някой да се намеси.

- Е па, нали той е Учител - какво мога да му помогна аз? - оправдава се един свидетел.

Лулчев познава началника на тайната полиция - арестуват побойника и той си признава. Но не го затварят, нито разследват бившия министър-председател Цанков (макар че още нямало дипломатически имунитет), а водят престъпника Райков - бивш поручик - да иска прошка от Учителя.

А той знае, че Райков е само наемник и му казва:

- Аз съм ти простил, но моли се и Бог да ти прости!

Няколко години по-късно Любомир Лулчев издава брошура със заглавие „Три приказки за млади и стари”.¹⁰⁸ Третата се нарича „Приказка за Учителя и ученика”. В нея се описват патилата на един окултен ученик, който се разочаровал от Учителя си и покрусен, споделя мъката си пред един мъдрец. Накрая завършва така:

„-... и този бой... Той, могъщият, се остави да го бият! Той, силният, беше окървавен! Той, ясновидецът, не можа да предвиди това, което идеше върху му! Слепец съм избрал за водач - ето кое ме плаши и отчайва, изпива мира на душата ми и обезсмисля живота ми...

- Нещастен си ти - казал след мълчание старецът,- защото знаеш много работи, а не научи най-потребното - да благодариш за всичко, което ти се случва. Тогава би разбрал всичко и не би се терзал така.

- Говори ми, настави ме! - молел се момъкът. - Виждаш какво ми е!

- Ще бъдеш нещастен, докато не се научиш да благодариш. Само тогава ще ти се отворят очите и ще видиш Истината. Аз мога да ти я разкрия, но тежестта и тъгата ти ще стане още по-голяма...

- Моля те, кажи ми я! - молел се младежът. - По-добре да ме гори огънят на Истината, отколкото съмнението и смущението!

- Добре - казал старецът - приготви се да я чуеш!

Старецът му разправил как Учителят му е дал психически сили, а той започнал да мисли, че може повече от него и отишъл в света.

- Горко ми на мен - да плюя на най-святото си и да дам на чужди...!

- Това не е всичко - казал старецът. - Слушай по-нататък: там, пред чуждите, ти вдигна завеси и посочи много работи. И царят започна да разваля плановете на противниците си. А те почнаха да търсят кой му помага. Разбраха, че си ти и пратиха двама души да те намерят и убият. Но Учителят, за когото няма тайни, те отдалечи нарочно от там, за да те спаси. Той понесе Всички удари за теб, а ти...

- Господи! - прорева момъкът диво. - Нима можах толкова да те оскърбя! - и той хукнал като безумен.

- Чакай! - викнал след него старецът. - За къде тръгна така?

- Да намеря Учителя си и да целуна нозете му! - извикал момъкът и затичал отново... ”

Любомир Лулчев описва случката в романизиран вид, където се рисува като невеж ученик, получил виждане от Учителя и помогнал на царя, който осуетил плановете на враговете си. Не било трудно те да открият кой му помага. И отишли да го ликвидират. А Учителят го отдалечил, приел образа му и поел удара върху себе си...

Истина е, че през целия този ден Учителят бил строг и мълчалив и отпратил сестрите и братята. Чрез удара, който поел, Той отменил по-големия - адската машина, която запасните офицери от „Народна защита” са решили да сложат под Салона, за да ликвидират Изгрева. Постъпил по принципа на Апостола Левски:

„Ако загубя, губя само себе си; ако спечеля, печели цял народ!”

В България излиза голяма книга по окултизъм:   

„ВЕЧНИТЕ ИСТИНИ”, довършена в 1934 г. и издадена през 1937 г. от изд. „Братство“, Севлиево. Автор е Стефан Тошев, миров съдия в Свищов, Севлиево, прокурор в окръжния съд в Кърджали...

Този труд от 552 стр., макар и без съдържание, представлява нещо като окултна енциклопедия, в която се разглеждат основни теми като:

- целта и смисъла на човешкия живот според Стария и Новия завет, Закона на Карма, регистрирани прераждания по света и у нас, ясновидство, интуиция, чудотворно излекуване, силата на мисълта, духовни сили и добродетели - покаяние и новораждане, вяра, любов...

Там могат да се намерят и много псалми и молитви, цитати от Библията, от окултната литература и от Учителя. Би трябвало тя да бъде настолна книга на всеки окултен ученик, на всеки духовен човек, на всяко културно семейство, но днес се броят на пръсти хората, които са я виждали, чели и имат някакво мнение за нея.