Учителят Беинса Дуно и Теософията

[Ани]

Учителят Беинса Дуно и Теософията

Когато Учителят отваря своята Школа, спиритизмът е бил широко разпространен. Учителят казва, че той показва съществуването на Невидимия свят и наличие на живот зад материалната бариера.

Главен представител на спиритизма в България е д-р Миркович от Сливен (1826-1905 г.), награден с висши граждански отличия: златен медал на Франция от Наполеон III, медал от папа Пий IX, „Поборнически” медал след Освобождението и др. Той издава сп. „Нова светлина”, сп. „Виделина”, след което става един от първите трима ученици на Учителя.

В Школата идват ученици от анархистки, комунистически, теософски и др. окултни, религиозни, научни, философски и музикални среди. Те спорят за правотата на своите мирогледи. Учителят не се меси в тези спорове, нито ги обединява, а ги приема само като етапи по пътя на човешкото познание.

Той често говори за Теософията, поощрява учениците си да четат такава литература. В класовете си използва теософска терминология, задава им да пишат по теми, развити в теософските книги и отговаря на мислените им въпроси по време на лекции. Нещо повече: по невидими пътища и с незнайни служители, той е съдействал на Теософията да упражни сериозно влияние в развитите страни в Европа.

Неговото категорично мнение е, че Теософското Учение има своя мисия на Запад и се явява етап в обучението на европейския ум. Той казва, че Теософията е дошла да подготви човешкия ум да възприеме Невидимия свят и да го включи в границите на своето познание. А това е мнение на едно развито планетарно съзнание.

Учителят регистрира, че европейският ум е обладан от Съмнението, което е една тежка верига, пречеща на обикновения човек да се трансформира в Ученик. Съмнението може да бъде резултат на грубо неверие или да бъде изтъкано от мрежите на научно-философския скептицизъм и песимизъм. Тази верига може да бъде разкъсана (стопена) само със Светлината на Мъдростта, която трябва да озари съзнанието на кандидат-ученика.

Тази трудна задача в края на 19^-ти век водачите на човешкия род поставят на Теософията (Божествената Мъдрост). Подготвят свръхчувствителната Блаватска, ясновидеца-публицист Ледбийтър и пламенния оратор Ани Безант да запознаят човечеството в световен мащаб (Русия, Англия, Индия, САЩ) с духовните закони.

Чрез обширна литература, многобройни лекции и спиритични сеанси тази Мъдрост популяризира в света два велики закона - този на Кармата и Закона на Преражданията. Без това познание Европа и светът не биха могли да разбират Учението на Учителя.

Затова се казва, че Теософията е фактор, подготвящ пътя за това Учение или че Теософското Общество е подготвителен етап за Школата на Учителя. Това обяснява и защо той му помага.

„Спиритизмът и Теософията са методи на Бялото Братство.

Те подготвят неговия път.“¹²⁰

Другите световни роли, които Т.О. по-късно си присвоява, имат странично значение и не влизат в Световния план.

Д-р Методи Константинов свидетелства, че Учителят има особено (силно) разположение към Елена Блаватска. Той вижда в нейно лице един смел човек, един пионер, една Виделина, която сияе в царящата тъмнина на най-материалистичния век и слага началото на едно световно духовно движение. Когато го питат дали Ани Безант е светица, щом оглавява такова световно Общество, Учителят категорично отрича това, но потвърждава, че тя е много енергична жена. За Ледбийтър казва, че е прероденият старозаветен пророк Амос, който си припомня миналото и работи с неговите капитали.

Според Библията, Амос е роден в Текое, 16 км южно от Йерусалим. Живял при управлението на юдейския цар Озия и израелския цар Йеровоам II (779-743 г.пр.Хр.). Бил овчар, отглеждал смокини и черници и не се смятал за пророк (Амос 1:1; 7:14), но Бог го пратил в северното царство Израил да пророкува. Около 760 г. пр. Хр. той написал известната книга на Амос. Езикът му е ясен, пророчествата му - символични. Осъдил остро извращаването на религиозната система в Израил -ритуалите се спазвали вече само по форма, ширело се разточителство, безчестие, морално разложение...

Бог не може да приеме такова покварено служене и не изисква само принасяне на жертви (А 5:21-25). За Амос Бог е както Създател, така и Крепител на света.

С изобличенията си Амос предизвикал гнева на свещениците и те го пратили на заточение.¹²²

Архимандрит Ледбийтър ползвал същия стил и аргументи срещу извращението на Християнството и превръщането му в ритуално богослужение. Той обявил, че създадената от него Либерална Католическа църква възвръща истинското езотерично християнство, без празнословна схоластика, без палене на свещи, освободено от сковаващи догми и ритуали. Тя подкрепя развиването на пара-психични способности и признава Закона на Карма и еволюцията на душите чрез вериги от прераждания. Ледбийтър написал много книги в подкрепа на тези идеи, но сам не могъл да се освободи от църковната идеология, защото бил епископ - сменил едни ритуали и ливреи с други такива и си останал черковник.

И с цялото си ясновидство, не е видял къде е Световният Учител...

Кришнамурти е смятал дейността му за подмяна на духовността.

Чрез езотеричен анализ на историята, теософските учени доказват, че е дошло времето за поява на нов Световен Учител. И когато виждат голямата аура на кроткия Кришнамурти, мислят, че са го открили. Оттам се явява съблазънта те да го представят на света, като бъдат негови апостоли. Видяхме как Учителят е казал в лекция, че Кришнамурти е прероденият Исус. И как, преди коронясването му за Световен Учител, пратил двама делегати с писмо и предупреждение. И най-после - как Кришнамурти успял да се измъкне и от тази фалшива роля, и от Теософското Общество, с което провалил експанзивните планове и на Британската империя.

След този мъдър ход, след като всички други актьори в тази теософска драма си отиват, Бог му дал възможност още шест десетилетия да обикаля земята и да помага на стремящите се към свобода да разкъсат веригите на личността, на съмнението, на ритуала и обредността, с които Тъмната воля ги привързва към материята и към формите на религиозните догмати и заблуди, за да не могат да се издигат към висините на Космичното Съзнание.

Ръководител на теософите в България, както вече споменах, бил Софрони Ников. Заедно с всеотдайни сътрудници, превел на български цялата теософска литература. Г-н Ников изнасял лекции, печатал книги и подпечатвал грамоти за завършено теософско образование.

По това време теософите у нас били интелигентни хора. Те се движели в рамките на една модерна за времето теология, но не са могли да се освободят от формите.

Учителят предупреждава, че сега няма време да повтаря онова, което Бялото Братство е дало чрез общества на йоги, теософи и т.н. - то може да се намери в съответната литература. Но тъй като там винаги се намесва и Черното Братство, което преследва себични цели и деформира чистотата на принципите, той ще коригира тези изкривени познания. Теософите говорят за прераждане и кармични закони, заимствани от индийските школи, но техните познания са опипване на тъмно, защото не могат още да се изкачат в причинното поле и нямат методи да въведат окултните познания в практиката.

„... много от писателите, които пишат теософски книги, не разбират добре теософията и нямат методи на приложение. За писане на такива книги се изисква голяма напредналост - умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата отдалеч.“¹²¹

Например у нас е издадена книга „Светлина върху пътя” ¹²³, за която теософите казват, че била практическо помагало на ученика. Учителят казва, че тя е една ужасна смесица от различни нива -физическо, астрално, ментално - и така поднесена, не може да се ползва. Например там се цитира Евангелието, че „ако те съблазни окото - извади го!” и „ако те съблазни ръката - отрежи я!”

„Ако това е наистина практично ръководство - коментира Учителят, - би трябвало всички вече да са еднооки и едноръки... Когато се превежда една източна книга, трябва да се въведе и терминологичното значение на понятията от тази школа.

Защото на Изток „да се смени окото“ означава да се променят приоритетите в мирогледа;

„да се отреже ръката“ означава промяна на жизнените дела и т.н. Затова такива книги трябва да се прекарат през дарак (сито), за да се отделят нивата... ”

А за развиване на тази способност - да се научат учениците да сепарират оперативно нивата, Учителят дава на планината книгата „Светът на великите души” (1932). ¹²⁴

Има и други причини за неговите резерви към Теософията, които се виждат още в 1920 г. от цитираните преди „Пояснения за окултизма, спиритизма, теософията и християнството”.³¹

Те са предизвикани от факта, че последователите на тези движения се съблазняват и се подкупват от властващите тъмни сили. Така е било и с християнството, и с богомилството, така е и със съвременните духовни движения