1953 г. М. Иванов провежда Първи събор на Братството в Бонфен. „Образование и значение на живота”, Кришнамурти. 1956 г. „Първа и последна Реалност”, Кришнамурти

[Ани]

1953 г. -1956 г.

Михаил провежда Първи събор на Братството в Бонфен.

„Образование и значение на живота”, Кришнамурти

1956 г. „Първа и последна Реалност”, Кришнамурти

Същата година излиза първата книга на Кришнамурти: „Образование и значението на живота”.

Три години по-късно - 1956 г.- „Първа и последна Реалност”.¹²⁶ Дългото предисловие от Олдъс Хъксли привлякло повече хора към ученията на Кришнамурти, отколкото всяка предишна публикация. Хъксли пише, че за да се освободи от чужди вярвания, Кришнамурти никога повече не е чел свещени книги. Ние четем любимите си вестници, списания и детективски истории, което означава, че подхождаме към кризата на нашето време не с любов и разбиране, а - с формули и системи, които не са от съществено значение.

Формулите водят неизбежно към „сляпото мислене”. Пристрастяването към формулите е всеобщо, защото:

„нашата възпитателна система казва какво да се мисли, а не -как да се мисли. Ние сме обучени да бъдем членове на една или друга група, да бъдем комунисти, християни, будисти или фройдисти.

И така, ние реагираме на новото със стари стандарти, без оригиналност или свежест. И нашата реакция е безсмислена. ”

Така говори Кришнамурти.

„Възпитание, което ни учи не как, а какво да мислим, се нуждае от управляващи пастори и водачи. Има три големи идеи за лидери:

1. Самата идея да водиш някого е антисоциална и антидуховна.

2. Лидерът задоволява своето желание за сила и власт, а водените задоволяват стремежа си към увереност и сигурност.

3. Един духовен водач дава един вид опиум на своите ученици.“

- Та Вие не постъпвате ли като духовен водач? - пита Хъксли.⁹

- Аз не ви предлагам никакво удовлетворение - отговаря Кришнамурти. - Не ви казвам какво трябва да правите всяка минута. Просто ви давам сигнали. Не искам нищо от вас - нито вашето обожание; нито вашите ласкателства, нито вашите обиди, нито вашите богове. Казвам ви: „Това е един факт - приемете го или го отхвърлете. „ Много хора ще го отхвърлят по простата причина, че той не им носи удовлетворение.

- И с какво точно ни даряваш нас? - пита Хъксли.

- Трансцедентна спонтанност, която се проявява в теб, когато твоят ум е в будна пасивност с прецизно разбиране без избор.

Хъксли се чудел защо Кришнамурти не предлага никаква система за вярване, нито каталог от догми или поредица от нови идеи или идеали... Той като че ли не се интересувал от никакво водачество, нито от посредничество с духовно направление, нито даже от пример като ритуал, нито църква, или някаква друга форма на вдъхновяващи дрънканици. Сякаш той не предлагал интроспекция, самоанализ, нито система от свещени принципи...

Съкровището

Където има осъждане, сравнение и преценяване, непредубедеността липсва; не може да има свобода от тиранията на символите и системите, няма спасение от миналото и средата. Тук целенасоченото самонаблюдение, личният анализ в рамките на някакъв традиционен кодекс, на някакъв сбор от смятани за свещени постулати, не могат да ни помогнат.

В живота има Трансцедентна спонтанност, „Творческа Реалност”, както я нарича Кришнамурти, която се разкрива като непроменлива, вътрешно присъща, само когато съзнанието на възприемащия е в състояние на „будна пасивност”, на „безалтернативно разбиране”.

Преценката и сравнението ни обвързват безвъзвратно с двойствеността. Само безалтернативното осъзнаване може да доведе до помирение на противоположностите, до единствено разбиране и любов. Ако обичате, може да направите каквото пожелаете. Но ако правите нещо според някаква традиционна система на идеали и забрани, вие никога няма да обичате.

Освобождаващият процес трябва да започне с безалтернативното осъзнаване. Когато то прониква през последователните слоеве на Аза и подсъзнанието, ще дойдат Разбирането и Любовта, но от по-висш порядък от тези в обикновения двойнствен свят. Това безалтернативно осъзнаване, във всеки момент и при всички обстоятелства в живота, е единствената ефективна медитация. Всички други форми водят или до сляпо мислене - резултат на самодисциплина, или до самопричинен екстаз - някаква форма на фалшиво самадхи.

Истинското освобождение е „вътрешна свобода на творческото Възприемане”. Тя не е дар, а трябва да бъде открита, да бъде преживяна... Не е нужно да се търси някаква изява; не е талант, който изисква външна манифестация; то не е подарък, нито резултат от някаква способност. То е състояние на съществуване, като тишина, в която няма постигане, а има само пълнота.

Истинското освобождение трябва да се намери - това вечно съкровище, при което мисълта се освобождава от страстите, злата воля и невежеството, от светското и отличния стремеж „да бъдеш“. То трябва да се изпита с правилно мислене и медитация.

Безалтернативното самоосъзнаване ще ни доведе до творческата реалност, която подчертава всички наши разрушителни преструвки до спокойната Мъдрост, която е винаги там, въпреки знаенето, което е просто форма на невежество. Знаенето борави със символи и е често пречка за Мъдростта.

„Съзнание, постигнало спокойствието на Мъдростта, познава съществуването и Любовта, която е висшето, неизмеримото.“

„Само с един параграф от своите лекции, Кришнамурти дава на читателя въпроси да изследва и проучва няколко дни“ - казва А. М. Линдберг, авторът на класическия роман „Богът на морето”.