1972 г. „Световната астросоциология” на М. Константинов излиза в Париж. Книги, дискусии с Кришнамурти

[Ани]

1972 г.

„Световната астросоциология” на М. Константинов излиза в Париж

Книги, дискусии с Кришнамурти

Същата 1968 г. в Париж излиза от печат книга от д-р Методи Константинов¹¹⁹, която обръща внимание на западните езотерици и интелигенти върху учението на Учителя от България. Някои от тях посетиха страната ни, за да получат от автора повече информация.

За разлика от предишните книги на автора, тази е предназначена за тези, които чакат пред вратата на философския факултет на Школата.

Там се показват координатите на човешката психика, според които Ученикът може да изкачва стъпалата на Космичната Стълба на Реалността; доколко е свободна човешката воля според степените на човешкото съзнание; телепатия, карма, прераждане в светлината на новите метапсихични изследвания; причини за съвременната световна криза, Мъжът и Жената в Новата Епоха и др.

За подготовка за издаване на български Методи ми даде ръкописите си. Препоръча за преводач от френския вариант мой братовчед, заменен по-късно с други приятели.

В хода на работата предложих заглавието да бъде сменено на „Освобождение чрез Космично съзнание”. Мотивът ми бе част Трета - „Освобождение на човечеството”, в която Учителят дава един еволюционен метод за това, което християните наричат „Спасение от Лукаваго” по милостта на Христовата личност, на Изток - мокша (освобождение от кармични вериги), а на Запад търсят техники за развиване на интелектуално познание. Времето показа, че това са едностранчиви опити по пътеки с посторонни резултати, докато Учителят дава радикален метод за Освобождение с тотално въздействие върху цялото естество на човека - чрез разширяване на съзнанието по Пътя на Ученика.

Авторът хареса и одобри това заглавие - каза, че е по-точно. Успях да издам с приятели тази книга едва през 2001 г.

Докато езотеричен Париж живее под впечатлението на новата езотерико-философска книга, Омраам Микаел пътува за Израел - страната, дала на света египетското познание за Космичния Творец, еманирал от себе си материалните светове. Михаил посещава Хайфа, Галилейско море, Мъртво море, Кумран, Йерусалим и Тел Авив, където се среща с министър-председателя Бен Гурион.

Михаил отива на срещи с кабалисти, и търси Христовия Дух. Бил е и в пещерата на Шимон Бен Йокай - пазител на кабалистичната традиция, автор на Сефер Ха Зохар (Книга на блясъка). Омраам издава книги по кабала - „Числото 10 и Дървото на Живота“, „Тайнството на Йезод“, „Плодовете от Дървото на Живота“, „От човека до Бога“, „Сефиротите и Ангелската йерархия“...

Тук не давам подробности по тези сериозни езотерични трудове - интересуващите се могат вече да ги открият на български език по букинистките пазари. Нямам възможност и да описвам подробно срещите на Михаил Иванов - не по-малко интересни от тези на Елена Блаватска. Но тук ще цитирам нещо непубликувано досега.

През януари 1969г. Омраам Микаел изпраща поздравително писмо до свой приятел Кирил Георгиев от Варна - известния скулптор на кан Аспарух¹³⁷, астролог, хиромант, библиотекар... Авторът се извинява за забавянето си поради голяма заетост:

„На милия и незабравим брат Кирил Георгиев изпращам по случай Новата 1969 г. моите най-добри и сърдечни благопожелания! Нека тая година тя да излее всичките блага върху него и цялото му семейство: здраве, сила, живот, радост, светлина и богатство!

Тая година имахме голям наплив на гости от различни страни на нашия Изгрев. Забавих се с писмото си по причина на голямата кореспонденция - трябваше да отговарям на писма от Америка, Канада, Африка, Пакистан, Иран, Япония, Австралия, Израел, Гърция, Югославия, България, Италия, Испания, Холандия, Германия, Швейцария (и от различни градове на Франция...).

Никак да не си мислиш, мили брат, че съм те забравил или пренебрегнал!... Чувствал съм, че ти не си имал нужда почти от нищо. Небето те е отрупало с ценни познания.

Това, което съм изживял с теб, е от много високо качество! То не може да се забрави или изтрие!... Истина е, че винаги съм те ценил и храня най-хубави чувства към теб!...

Господ ми даде много голяма и отговорна работа.

27.1.1969, Izgrev. Твой брат:Omraam Mikhael!

Оттук се виждат мащабите на мисията, с която е натоварен този български пратеник - не по-малки от тези на самия Кришнамурти.

Същата 1969 г. Омраам Микаел пътува до Гърция и Турция. След срещата с братството в Атина, той пътува до остров Патмос до пещерата, в която св. Йоан е писал Апокалипсиса.

После посещава Атонските манастири и Истанбул. Навсякъде основава групи-центрове и е посрещан с най-голямо уважение като „Божи човек”.

През пролетта на 1970 г. Омраам Микаел посещава Япония. През най-красивото време на цъфтеж на японската вишна - сакура.¹³⁸ Прекарва седмица в един Дзен храм в планините близо до Токио. Там участва в сутрешна церемония с двучасова медитация, целта на която е да се изпразни и спре мисълта и да се постигне празнота. Спира мисълта, остават сетивата. След това се постига разширение на сетивата, пълнота и очарование.

Отбива се и в Шри Ланка и Хонг Конг.

Година по-късно - 1971 -той обикаля Мароко, Египет, Етиопия, Ливан (Баапбек) и Гърция. Връща се през Югославия (дн. Сърбия), където (според хрониките) отново среща майка си.

Същата година участва в IV Конгрес на езотериците в Берлин.

*

В 1972 г. в Париж излиза „Световната Астросоциология” (225 стр.) от д-р Методи Константинов.¹¹⁷ Така той реализира една идея - поръчение от неговия Учител Беинса Дуно. Като ползва апарата на астрологията, Посветеният описва развоя на човечеството през раси и култури и очертава щрихите на настъпващата Нова Епоха.

Тази книга е само текстова - липсва необходимите за тези науки илюстрации, чертежи, таблици, схеми, хороскопи. То е като да изучаваш стереометрия без необходимите чертежи. Тогава в България трудно можеха да се открият ефемериди. Авторът ги търси до последно и каза, че тези пропуски ще изправим при едно евентуално българско издание. За целта подготвихме българския текст и го размножихме, но, докато подбирах илюстрации в САЩ, университетското издателство „Св. Климент Охридски” го издаде в 160 страници, (1992 г.), отново без необходимите илюстрации. Сега чакам да изтече издателското право...

1972 г. Кришнамурти издава в Индия книги с голям отзвук: „Традиция и революция” и „Отвъд насилие и събуждане на Интелигентността” (със 17 фотоса). Тя съдържа интервюта с професора по философия Якоб Нидълмен, Свами Венкатесананда, Алейн Ноуд и специалиста по квантова физика и приятел на Айнщайн Дейвид Бом.

Кришнамурти говорел все повече за края на времето и мисълта.

- Дали Космосът се базира върху времето? - питал той физика.

- О, не! Той е повече впримчен във времето - отговарял Бом.

- Може ли умът да се освободи и да стане едно с Универса?

- За медитация ли говориш?

- Да. Медитацията е състояние, в което не съществува елемент от миналото.

От тези разговори Бом възприел истината, че когато умът се освободи от времето, мозъкът също се освобождава от него.

В тези диалози се намесва и психиатърът Дейвид Шайнберг.

- Можем ли да възприемаме пълнотата на живота, ако нашите умове са фрагментарни?

- Арогантно е да се вярва, че сме успели да изпитаме пълнотата.

- Защо ние сме толкова фрагментарни?

- Престанете да го повтаряте! Ние сме такива поради страх, условности..., защото желаем да се застраховаме.

Да принадлежиш към нещо ти дава чувство на сигурност.

Но цената на тази сигурност е фрагментацията.

Задават се въпроси:

Какво ни тласка към този механичен начин на живот?

И няма ли всичко да се разпадне, ако спрем да бъдем такива?

- Мозъкът има нужда от пълен ред. Механичният начин на живот дава този ред - казва Кришнамурти.

- Мозъкът е хванат в капан и генерира безредие. Поради някаква причина той не желае да избяга от него - казва Бом.

- Защото се страхува от по-голям хаос - отговаря Кришнамурти. -Какво ще стане, ако аз живея напълно в миналото, като мисля това за правилен начин на живот? Когато съм намерил ред, вяра, надежда, която не желая никой да поставя под съмнение?

С този страх аз предлагам друг тип рутина:

когато ние нито търсим, нито се стремим,

 умът става изключително буден и тих –

той става част от различно измерение,

което мисълта не може никога да достигне.

Това е духовно състояние на ума.

Поставят се други въпроси:

Може ли съзнанието да е будно за това, което си мисли?

Може ли мисълта да разбира своята структура?

Тя ли се осъзнава или нещо друго?

- Опитай сега! Отбележи как мислиш! - казва Кришнамурти.

- Според квантовата теория, обектът, който се наблюдава, се деформира. Когато не се наблюдава, той е различен - казва Бом.

- В полето на съзнанието, възприемането е, което се изменя. Може да продължи секунда - това е достатъчно. Не искай повече. - отговаря Кришнамурти.

„Кришнамурти иска да освободи човечеството от разрушителните условия. Ако не може да ни освободи от това, за него освобождението е безсмислено“ - казва психиатърът.

„Неговият детайлен анализ на мисълта ни вкарва в порочен кръг.

Той толкова много настоява, че мисленето не е добро, че хората вече мислят, че е лошо да се мисли. И така - не мисли!“ - казва друг.

Шайнберг предположил, че последователите на Кришнамурти изоставяли своите чувства, сексуалност и щастие. Той мислел, че Кришнамурти също е изгубил много от това към края на своя живот. Според него, той наистина изглеждал по-малко щастлив.

Независимо от тези твърдения, досегът с Кришнамурти го трансформирал - наскоро след срещата си с него Шайнберг изоставил психиатрията и се посветил на рисуване.

★