Стих. „На Людмила”, Магдалена Димитрова

[Ани]

„Мислете за мен като за огън - бе казала Людмила. - Огънят не свети за себе си, а за да води тези, които са в тъмнина. Чувствай се като феникс и се раждай непрекъснато от собствената си пепел!” Тези безсмъртни думи се чуват и от кладата на богомилите! Накрая ще публикувам още едно мнение в стихове от една варненска ученичка на Учителя Беинса Дуно:

 

Стих. „На Людмила”, Магдалена Димитрова

НА ЛЮДМИЛА

Звезда угасна на земята,

за да изгрее във сърцата –

незаменимата Людмила

на много люде свидна, мила.

*

Да мислим беше пожелала з

а нея ний като за огън.

Сега е факла запламтяла

след тъжното ни сетно „сбогом“.

*

За туй, което тя направи

и бъдещето ще я слаби:

децата — жълти, бели, черни —

на Дружбата ще бъдат верни.

*

В Творчество, Единство, Красота

континенти всички тук събра.

В София — града на Мъдростта –

развя се Знаме на Мира.

*

За Мир и Обич по земята

издигна знамена развети

и всяка нова Асамблея

ще спомня пак и пак за нея!

Варна, 3.11.1982 г.

Магдалена Димитрова