1985 г. Кришнамурти: „Краят на времето" и „Ролята на цветето“. САЩ. Симпозиум: в ООН. Капра медитира

[Ани]

1985 г. Кришнамурти: „Краят на времето“ и „Ролята на цветето“

САЩ. Симпозиум: в ООН. Капра медитира

1985 г. Кришнамурти публикува нов труд „Краят на времето”. Той събудил интерес на нова публика в Европа. Професионален филмов екип дошъл на срещата в Броквууд, за да подготви друг филм „Ролята на цветето”. Докато филмът бил излъчван по Британската телевизия, 90-годишният Кришнамурти продължавал да пътува и да говори, търсейки хора с чиста мисъл и ясно виждане.

САЩ. Кришнамурти участвал в симпозиум за творчество в науката в център за атомно изследване в Лос Аламос. Там намерил нова стимулираща аудитория. Бил поканен да говори в едно общество (Pacem in Terris) в аудитория в ООН.⁹

Азстро-американецът Фритьоф Капра, чиято книга „Дао на физиката” ¹³³ била вече класика от Новата Парадигма, го чул и бил приятно удивен и разтревожен.

„В Мадрас Кришнамурти ми каза да спра да мисля; да се освободя от знанието и да оставя логиката настрана.

Какво трябва да правя? Да изоставя моята научна кариера или да оставя всяка надежда... за духовна себереализация?”

Капра се чувствал раздразнен, но Кришнамурти му дал отговор:

- Първо - ти си човешко същество, след това - учен.

Преди всичко друго трябва да си свободен, но няма да постигнеш тази свобода посредством мислене, а само чрез медитация!

- Само при разбиране на живота като цяло, бихме могли да специализираме и работим без проблем като учени. Как да трансформираме мисълта, без да изгубим ангажимента си към науката?

След срещата си с Кришнамурти, Капра започнал да медитира редовно. Тази среща била повратна точка в неговата кариера.

В друга конференция Кришнамурти отново повторил, че:

„желанието не се причинява от обекта, а от намесата на мисълта.

Не можем да постигнем освобождение чрез подтискане и заобикаляне на възприятията. Единственият начин да се освободим от тях е да се освободим от мисълта. ”

- Препоръчвате ни Пътя на аскета ли? - питал някой.

- Не! По-добре глупак на върха! - отговорил друг.

При такива забележки Кришнамурти не казал как да намерим тази Свобода. Той поставил проблема брилянтно като Буда, но за разлика от него, не дал ясен (за всички) път към Свободата.

- Вие искате да ви обясня какво можете да видите за себе си.

Мисля, че имам работа повече с мързел, отколкото с желание.⁹

Кришнамурти не говорел презумпции, а нещо, което практикувал и проверявал през дългия си живот, докато „научната мисъл” му опонирала на базата на догми и старо мислене.

В неговото последно списание той диктува в какво ще се превърне.

Една прекрасна утрин той намерил паднало листо с ярък жълточервен цвят, с красота и жизненост на цялото дърво и лято.

Кришнамурти си мислил:

„Защо човешките същества не умират така естествено и красиво, като този лист? Смъртта не е нещо ужасно, което да се избягва, да бъде отлагано, но нещо като начало и край на деня. И като резултат идва изключително чувство на необятност.“⁹

Нея година Омраам посещава отново САЩ (Денвър, L. A. и Северна Калифорния). Излъчва по сателита кратко послание към човечеството.

„Ако Вуйчо беше тук, хълмът щеше да трепери от неговите стъпки“ - ми каза неговата племенница на Рила. „Като богатир” - мислех си аз.