ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

[Ани]

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

1. Н.Г. Данчов и И.Г. Данчов, „Българска енциклопедия“, изд. Ст. Атанасов, Сф, 1936

2. М. Константинов, Хр. Маджаров, „Новата Култура през епохата на Водолея“, 1991-94

3. Виж Хр. Маджаров, „Завръщането на богомилите“, изд. „Алфиола“, Вн., 1997

4. В.П. Желиховской (сестра на Е.П.), „Биографический очерк“, към „Ел. Блаватская (Рада - Бай) „Из пещер и дебрей Индостана“, изд. Ольга Дьякова и Ko., Берлин

5. Сп ..Тайнство“, бр. 4,1993 г.

6. Joyce Robins, The World's Greatest mysteries, the Hamlyn Publishing Group Ltd, 1989

7. Ангелина Васева, „Забранената книга“, в-к „Феномен“ 8.. Елена Блаватска“, в-к „Родово имение“, 20-26.08.2007

9. Juan Carlos Kreimer, Krishnamurti for beginners, Writers and Readers Publishing Inc., 1997, New York

10. Елена Петровна Блаватска, „Тайно учение“, Теософска ложа „Орфей“, София, 1930

11. Н. P. Blavatsky and her Writings, The Theosophical Society in America

12. Махатма Ганди, „Моят път към Истината“, София, 1998

13. Рин Бери, „Знаменити вегетарианци“, АЛТЕЯ, 2003

14. Ейлийн Камбъл, Дж. X. Бренан, „Енциклопедия на окултните науки“, София, 1996 15 At the Feet of the Master, by Alcyone (J. Krishnamurti), The Theosophist Office, Adyar, Madras, 1912

16. „При нозете на Учителя“, от Алционе (Кришнамурти), София, 1913, 1916, 1919

17. „Моят жизнен път“ - кратка автобиография на Рудолф Щайнер, публикувана в Anthropos. Знциклопедического изложения Духовной науки Рудольфа Штайнера, т. II, Составитель Г. Бондарев, Москва, 1998

18. Боян Боев, Д-р Рудолф Щайнер, Отпечатана във „Всемирна летопис“, г. I, кн. II. Сф. 1919

19. Едуард Шюре, „От сфинкса до Христос“, Епилога - „Бъдещето“, София, 2004

20. Светозар Няголов, „Светъл лъч към човешките души“, И.К. „Виделина“, София, 1998

21. „Изгревът на Бялото братство“, т. I, Съставил Вергил Кръстев, София, 1993

22. Боян Боев. съставител, „Акордиране на човешката душа“, ч. 1, Сф, 1999, стр.339

23. „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново“, I том, изд. „Алфиола“, Вн.1995

24. Memoirs about Max Heindel and The Rosicrucian Fellowship by Augusta Foss Heindel, Oceanside CA, 1997

25. Спис. „Теософия“, год. I - кн. I, София -1912

26. Спис. „Теософия“, год. I - кн. Ill, IV, V, София -1912

27. Ваклуш Толев, „Езотерични школи и мистични учения“, II част, „Теософи“

28. „Братът на най-малките“ - беседа, отпечатана в „Петимата братя“, София, 1949

29. Д-р Дънов лекува детето на адютанта на царя - „Изгревът ...“, т. 5, №191, Сф., 1996

30. Виж напр. Христо Дочев „Учителят и българските управници“, отпечатано в книгата „В какво ние вярваме“, изд, „Кралица Маб“, София, 1998 31 „Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството“ - беседа за жени от 12.02.1920, печатана в „Аз ви избрах“ Сф.,1995

32. Дънов, „Пробуждане на Колективното съзнание“, София, Печатница „Слово“, 1921, преиздадена в Съборно Слово 1919-1921, изд. „Бяло Братство“ София, 2008

33. Виж напр. Теофана Савова, „Летопис на Изгрева“, т.2, изд. „Алфа-дар“, 2002

34. Милка Кралева, „Учителят“, изд. Кибеа, 2001

35. „Беседи и обяснения от Учителя“, Търново, 1922 г., ново издание - Съборно Слово 1922 -1924

36. Методи Константинов, „Човекът по пътя на Космичната спирала“, неиздаден още самостоятелно автобиографичен труд, поместен в „Изгревът...“, т. 4, стр. 369, София, 1995

37. Събрала Мария Тодорова, Отпечатани в „Изгревът...“, т. 5, стр. 368, София 1996

38. От спомените на съдията Стефан Тошев, публ. в „Изгревът...“, т. 13

39. Giovanni Verotiero, „Где е Истината? - Учението на П. Дънов. Отговор на критиките против туй учение“, Печатница Т. Николов, София, 1922

40. „Размисли за Бялото Братство“, Борис Николов, в. „Братски живот“, бр. 2/1997

41. „Всемировият Учител БеинсаДуно и Велико Търново“, Ит., изд. „Апфиола“, Вн.1996

42. Учителя..., „Изпитвайте писанията“, беседа, отпечатана в „Новият живот“, Съборно слово, 1922 г., Изд. „Бяло Братство“, София, 2009, стр. 157

43. 75 години след преломната 1922 проф. Андрей Пантев, историк, написа книга „100 най-влиятелни българи в нашата история“ (II издание на „Репортер“, София 2003), в която разглежда личността и делото на Петър Дънов. Тук още не става въпрос за избор между него и 14^-те религиозни водачи, включени в списъка. Това стана в телевизионна класация още 10 год. по-късно (09.06 - 10.12. 2006). Допитването до зрителите имаше социологично и културологично значение. То се извърши по канал 1 на БТ под името „Избери Великите българи“. От 100^-те предложени велики българи бяха избрани 10 най-велики. Те бяха съобщени за коледните празници:

Кан Аспарух; Княз Борис I Покръстител; Васил Левски; Иван Вазов;

Св.св. Кирил и Методи; Преп. Паисий Хилендарски; Учителя Петър Дънов;

Цар Симеон I Велики; Стефан Стамболов; Христо Ботев.

Тази десетка съвпадна 70% с виждането на проф. Пантев - в нея вместо Алеко Константинов, цар Фердинанд и св. Климент Охридски влезнаха Ст. Стамболов, Хр. Ботев и П. Дънов. Бяха отпаднали духовни водачи като Патриарх Евтимий, Софроний Врачански, Климент Охридски, св. Иван Рилски...

От края на годината започна гласуването за подредбата на тази десетка по важност.

При това класиране Учителят зае второ място - след Апостола Левски, изпреварвайки 4 царе (Кан Аспарух, канас Борис I, цар Симеон Велики и Стефан Стамболов), писатели и бунтовници (Вазов, Ботев) и духовни лица като Кирил и Методий и Отец Паисий.

И се стигна дотук, да се задава въпросът „А защо не първо място“?

Бе обявено, че за заелия първо място ще се построи паметник.

А още тогава (1921 г.) пророкът бе предупредил:

„Един ден българите ще познаят, че съм им бил голям приятел. Но. когато си замина, не искам никакви паметници, и ако ми направят такива, ще ги разруша.

Любов иска Бог, да се обичат всички като братя и сестри - това са паметниците на бъдещето.“

(„Не правете никому насилие...“, „Сила и Живот“, Пета серия)

Така „българският народ бе поканен да гласува и видяхме резултата“, както и изпълнението на едно пророчество след 7 дузини години.

44. Величко Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и Учението на Дънов“, София, 1922 г.

45. Д-р Лумис „Практически окултизъм“, Печатница на военното книгоизд., Сф. 1919

46. В.Т. Благодумов, „Великото учение“, печатница „Задруга“, София, 1922

47 Waniel, „Съвременният обществен морал и Дънов“, Кооперативна печатница „Елисон“, София, 1922

48 .Учението за Любовта и братството. Неговата същност - Процесът на развитието“, (Препис от кн. 8-9 на сп. „Всемирна летопис“), Кооп. печатница .Елисон'. София, 1922

49.. Какво трябва да искаме“, Неделна беседа от 05.02.1922, в „Сила и живот“, V с-я

50. Hans Gsanger, Der Schwarzmeer-Raum und seine Mysterien Impulse in Vergangenheit und Gegenwart. 1971 Verlag Die Kommenden GmbH. Freiburg. I. Br. Ханс Гзенгер, Черноморското пространство и неговите мистерийни импулси (в миналото и настоящето)

51. Волфрам Фрич, Тайните на розенкройцерите, Изд. „Дилок“, 2008

52. Memoirs about Max Heindel and The Rosicrucian Fellowship by Augusta Foss Heindel, Oceanside CA. May 1997

53. Макс Хайндел, „Космогонията на Розенкройцерите“, изд. „Алфиола“, 2009

54. Макс Гендел, „Мистерии розенкройцеров“; Музикальная гамма и схема эволюции. Издательство „Литан“, 1999

55. Боян Боев. Мисията на богомилството...“, Печатница „Гуттенберг“ - Казанлък, 1937, Второ издание - Велико Търново, 1992

56. Виж Хр. Маджаров, „Космичен План отпреди 5500 години“, Изд. „Алфиола“, Вн, 1993. „Големият Заговор срещу българите“, кн. 2 „Алфиола“, Вн, 2004, „Таен еволюционен план“

57. „Учителят - Разговорите при Седемте Рилски езера“, гл. „Всемирното Бяло Братство през вековете“, София, 1948, II изд. „Кралица Маб“, София, 1996

58. Макс Хайндел, „Възпитание на детето според розенкройцерите“ (Безплатно приложение на в-к „Братство“), изд. „Братство“, Севлиево, 1932

59. „Rosicrucian Digest“, May June 1990, San Jose, CA, USA

60. Беинса Дуно, „Учителят говори“ - „Великото Всемирно Братство“

61. Едуард Булвер-Литон, „Занони“ (Окултен роман 1927), изд. „Алфиола“, Варна,1992

62. „Само търсещият е важен за розенкройцерите“ - интервю с г-н Гунтер Вилхелм при откриване на първия храм на „Кръста и розата“ у нас, в. „Нощен труд“, 28.11.2003

63. Боян Боев за Рудолф Щайнер, „Всемирна летопис“, „Житно зърно“ бр.4/1925 и др.

64. Едуард Шюре, „Велики Посветени“, изд. Ст. Атанасов, София. 1922; Низд. Евразия Абагар 1991, III изд. Асоциация Ирина, София 2003

65. Песни на Всемирното Братство, Сф, Придворна печатница, 1921,1922 г.

66. „Вяра и съмнение“ - в „Качествата на ума, сърцето и волята“, изд. „Алфа-Дар“, 2008

67. „Разцъфтяване на човешката душа“ - I беседа от I Младежки събор, 02 юли, 1923 г.

68. Д-р Рудолф Щайнер, „Християнство и славянство“, сп. „Орфей“, г.l, кн. 2, Сф., 1923

69. Отпечатано в „Дъновизмът без маска“, Монархическо-Консервативен Съюз“, 1995

70. НБ от „Сила и живот“, IV c-я, Кооп. печатница Едисон“, Сф., 1922 г., стр. 285

71. Лев Толстой в забележките си към „Крейцерова соната“, Сф, 1918

72. Последна НБ от „Сила и живот“, IV с-я, Кооп. печатница Едисон“, Сф., 1922, стр. 312

73. К. Стоянов, съставител „Учителят за Христа“, Изд. „Хелиопол“, 2007

74. „Ръката, която пишеше лъжи и хули“, отп. в „Изгревът...“, т. 3, стр. 119, София 1995

75. Peter Dunoff, The Migration of the Teutonic Tribes and their Conversion to Christianity, Archives, School of Theology Library, Boston University, 1893. Миграция и християнизиране на германските племена, Изд. от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007

76. Д-р Рудолф Щайнер, „Нашата раса“, сп. „Орфей“, г.l, кн. 6, Сф., февруари, 1925

77. „Разумният живот“, беседи за учениците на Бялото Братство, изд. Русе, 1924

78. Белобратков, „Новото духовно учение в България е чистото Христово окултно учение“, Пловдив, Печатница Хр. Г. Данов, 1924

79. „Краят на хилядолетието и отвъд“ по Щайнер, съст. Р. Седън, „Изис - Сф“, 1994

80. Ани Безант: „За станалото в Адиар“, Сп. „Орфей“, г. III/1926, бр. 5 и 6

81. Николай Райнов, „Месия и суеверните“, Сп. „Орфей“, г. III, бр. 5-6

82. „Домовит човек“, Н.Б. от 7.03.1926 г. Осма с-я, т. „За Слава Божия“

83. „Саваат-Амон-Ра“, НБ от 14.03.1926 г., Осма с-я

84. Кришнамурти, „Самоподготовка“, Сп. „Орфей“, г. III/1926, бр. 1 и 2

85. Кришнамурти, „Възпитанието като служба“, „Орфей“, г. III, бр. 1 и 2; 5 и 6; 7 и 8; 9 и 10

86. Николай Райнов, „Предразсъдъци за Теософията“, Сп. „Орфей“, r. III, бр. З и 4

87. Николай Райнов. „Науката“ против Теософията“, Библиотека „Орфей“, Сф. 1926

88. Николай Райнов, „Науката“ против Теософията“, Сп. „Орфей“, г. III/1926, бр. 7

89 „Отвън и отвътре“ СБ от 22.081926, отп. в „Свещеният огън“, Сф., 1926

90. Кришнамурти, „Излез!“, отпеч. в сп. „Орфей“, г. IV/1927, бр. 5 и 6

91. Кришнамурти, „Моят възлюбен и аз сме едно“, сп. „Орфей“, г. IV/1927, бр. 7 и 8

92. Светозар Няголов, „Паневритмия от Беинса Дуно“, ИК „Виделина“, София, 1999

93. Кришнамурти, „Кой носи Истината“, отпеч. в сп. „Орфей“, г. IV/1927, бр. 5 и 6

94. Николай Райнов. „За Онзи, Който носи Истината“, сп. „Орфей“, бр. 7/1927

95 „Пътят на Ученика“, Съборни беседи от 1927 г., Изд. на Просветния комитет

96. Беседи и обяснения от Учителя, Търново, 1922

97. „The book of Rosicrucian“ by R. Swinburne Climer vol III p.48. Това е историята на розенкройцерите в три тома. Д-р М. Константинов ми връчи този свещен труд с думите: „Пази го! Заради него жената, която го донесе, няма вече право да посещава България“.

96. Виж бел. №20, стр. 107

99. Виж № 21, стр.274 - 285

100. Преводът бе осъществен около 1978 г. от г-н Петко Димов от Варна

101. Люба Стойкова, „Затворената Синя книга“, в. „Братски живот“, бр. 5,1996 г.

102 Проф. Д. Михалчев, „Бива ли „Философски преглед“ да се занимава с дъновизма?“, сп. „Философски преглед“, година II, кн. 3, София, 1930

103. Михалчев „Против дъновизма като теософско учение“ от 1931 г., преиздадена от Димитър Калев: Петър Дънов, „Разумното сърце“, „Захари Стоянов . София, 2003 год.

104. Повече по въпросите за предтечите и вътрешния смисъл на Паневритмията ще публикувам в „Магичният пръстен. Корените на Паневритмията“, подготвяна за печат.

105. Реч в Адияр, Индия, в Бюлетин на Звездата - Речи и поезия от Кришнамурти – май - юни 1933, Превод от руски П. Димов

106. Христо Маджаров, „Големият заговор срещу българите“, Книга 2 „Скитникът евреин под небето на Тангра“, Изд. .Алфиола“, Варна, 2004

107. Побоят над Учителя, виж № 20, стр. 110

108. Любомир Лулчев, „Три приказки за млади и стари“ „Приказка за Учителя и ученика“, Книгоиздателство „Братство“, 1942

109. Вергил Кръстев, „Изгревът“, т.7, стр.437

110. Писмото на Боян Боев е публикувано в „ОМРААМ МИКАЕЛ АЙВАНХОВ, „Пътят на Светлината“ от Луиз Мари френет, изд. „Кибеа“, 2002

111. Писмо на Учителя до Михаил Иванов от 8.11.1937 г., сп. „Хиперион“, г.1 (1990 г.), кн.2

112. MIKHAEL AIVANHOV, Bulgarian student of Beinsa Douno, speaks of the master-disciple relationship, Odyssey, June/July 1990, Printed by Associated Printing Janmar House, Glynn Street, Cape Town

113. Омраам Микаел Айванхов, „С почит за Учителя Петър Дънов“, изд. „Просвета“, Франция, превод на български „Светоглед“, Варна, 1993,2004

114. Кришнамурти говори за себе си в „Списание на Кришнамурти“, Голанц, 1982

115. Боян Боев, „Учителят за образованието“, Предисловие от д-р Методи Константинов, София, 1943

116. LA NOUVELLE CULTURE DE L'ERE DU VERSEAU par le D' M. Konstantinov. Livre inspire par l'Ecole du Maitre Beinsa Douno courrier du livre 21, rue de Seine, Paris 6, 1963.

Това е „Новата култура...“ (№2 по този списък), която допълних с негово одобрение и успях да издам 30 години по-късно.

117. Dr Methodi Konstantinov L' ASTROSOCIOLOGIE MONDIALE, L' humanité nouvelle dans la lumiere de P Astrosociologie cosmique 1972, Les Editions Omnium Littéraire, 94, rue Saint-Lazare - Paris 9

Превод и издание от У. И. „Св. Климент Охридски“, София, 1992: д-р Методи Константинов, „СВЕТОВНААСТРОСОЦИОЛОГИЯ, Новото човечество в светлината на Космичната Астросоциология“

118. „Учителят“, съст. Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов, Печатница „Изгрев“, София,1947. Изд. „Бяло Братство“, София 2005

119. Dr Methodi Konstantinov L'HOMME LIBERE PREND CONSCIENCE DU COSMOS, Edition: L' Ecole de vie, Paris, juin, 1968

Издание на български от оригинала: Методи Константинов, Доктор по философия, „ОСВОБОЖДЕНИЕ чрез КОСМИЧНО СЪЗНАНИЕ“ Изд. „Алфиола“, Вн“ 2001

120. Беседи и упътвания от Учителя, Търново, 1919 г., стр.104. Ново издание: Учителя, Съборно слово, 1919-1921, В. Търново, изд. „Бяло Братство“, София, 2008, стр. 97

121. Същият труд, старо издание стр. 77, ново - стр. 79

122. „Библейски речник“, Издателство Нов човек, София, 1994

123. Мейбъл Колинс, „Светлина върху пътя“, София, 1916, Ново изд. Хелиопол, 1994

124. Беинса Дуно, „Светът на великите души“ 1933, Alpha - Dar 1995, Шумен, 2001.

125. „Учителят-разговорите при 7-те рилски езера“, съст. д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов, Печатница „Изгрев“, Сф.1948, формат A4. Ново изд. на „Кралица Маб, 1996, без илюстрации

126. Кришнамурти, „Първата и последна свобода „, Изд. „Кибеа“, 2000

127. Беинса Дуно, „Глас от града“, 05.05.1928, НБ, XI с-я, том „За съдба дойдох“

128. От показанията на Учителя в „Протокол за разпит на свидетел“ (№ 34 по спис.)

129. Люба Стойкова, „Как се създаде Вътрешната Школа“ - увод към „ Мисли из Върховната Вътрешна Школа“, из архивите на Бялото Братство - Варна (неизд.)

130. Интервю от Карло Суарес, сп. „Орфей“, г. I (IX) /1991

131. Срещи с Дж. Кришнамурти, Карло Суарес, интервюта 21-28.08.1963 г., „Хелиопол“, 1991

132. Д-р И. Ж. Духомиров, „Учителя Петър Дънов“, София, 1927

133. Фритьоф Капра, „Дао на физиката - изследване на паралелите между съвременната физика и източния мистицизъм“, Печат. Гуторанов, София. 1997

134. Луиз Мари френет. „Омраам Микаел Айванхов“, Изд. къща „Кибеа“, 2002

135. Виж Олга Блажева, „Автобиография“, изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1994

136. Виж Парамаханса Йогананда, „Автобиография на един Йог“, изд. ЛИК, 1998

137. Виж Хр. Маджаров, „Големият заговор срещу българите“, „Алфиола“, Вн, 2004

138. Виж Хр. Маджаров, „Пътуване през времето“, изд. Алфиола, Варна, 2007

139 Л. Левчев и др., „Мислете за мен като за огън“, Народна младеж, Сф. 1982

140. Богомил Герасимов, „Дипломация в зоната на кактуса“ изд. „Труд“, Сф, 1998

141. Валентин Сидоров, „Людмила и Ванга“, Изд. „Репортер“, София, 1995

142. ..Легенда за Людмила“, Изд. Суперсписание Дайжест на Шок прес ООД, Сф.. 2000

143. „За буквите“ - Кирило Методиевски вестник, бр. 5, декември, 1981

144. Боно Шкодров, „Писмените знаци на българите“, изд. Славена, Варна, 2006

145. Константин Дилчев, „Загадъчната смърт на Л. Живкова“, Ню медиа груп, Сф. 2006

146. Боян Боев. „Акордиране на човешката душа“, т. Ill, Изд. „Бяло Братство“ Сф. 2001

147. Хари Салман, „Изцелението на Европа“, изд. на ИК „Кибеа“, Сф. 2001

148. Хр. Маджаров, „Световни мистерии“ №8: „Учителят Беинса Дуно и Бялото Братство“, изд. .Алфиола“, Варна, 2009

149. Хр. Маджаров, „Магичният пръстен. Корените на Паневритмията“, подготвян за печат

150. Цитатът е от Тодор Живков, „Мемоари“, изд. „Труд и право“, С., 2006 г.; отпечатан и в „Окултната Людмила“ от Светльо Дукадинов и Цветана Пешунова, Ню Медиа Груп, 2010 г.

151. В.О.Т.А е абревиатура на „Builders of the Adytum“ („Строители на Светилището“). Това е една истинска Мистерийна Школа; една международна организация с идеална цел, учебна и опитна база и едно външно представяне на Вътрешната Духовна Йерархия, понякога наричана Вътрешната Школа, която ръководи еволюцията на човека. (Същото определение бе дадено и за Бялото Братство в началото на този труд.)

Adytum е Светая Светих, неръкотворната част на Храма. Неговата система принадлежи на Западната Кабалистично-херметична традиция и неговото учение е спуснато от Адептите към Посветените от много древни времена. Учението, което сега се предава, е било в миналото само за избрани студенти. Името „Строители на Светилището“ означава, че там се предлага помощ за да могат търсещите да построят Вътрешния си Храм, където могат да контактуват съзнателно с Висшия си Аз и биха могли да реализират истинското си духовно наследство.

Повече за Б.О.Т.А. виж при Галя Маджарова, „Български царици - амазонки. Деветнадесетият път от Дървото на Живота“, изд. „Алфиола“, Варна 2010.

152. Виж Хр. Маджаров. „Житен благослов“, изд. Алфиола, 2006, Варна

153. Виж Галя Маджарова, „Отново амазонки“, изд. „Алфиола“, Варна 2008