Учителят срещу Религията в „Наука и възпитание“

[Ани]

ВЯРА И РЕЛИГИЯ

За да се отговори недвусмислено на въпроса за Традициите в Бялото Братство, трябва да се знае какво е то: религиозно, културно, социално общество или нещо друго? Понеже се говори за Бог хората бъркат Учението с религия. От хиляди години Бялото Братство се базира на езотерични традиции, които са непонятни за властващите църкви. Като насажда страх (Старият завет) и внушава вина за Греха (Новият завет), Църквата манипулира душите. Учителят казва:

„Не мислете, че ви проповядвам някаква религия.

Да ме пази Господ от това!”

„Религията е един санаториум за болни хора. Които служат на Боза от любов, нямат нужда от религия.“¹

„Религиозните спъват пътя към Царството Божие...

... Не ви давам религия, а Учение за Живота.“

„ То е Божествено, върху него се основава бъдещият строй!“ ²

Значи това Учение е и Учение на бъдещето.

Учителят не говори за стара религия, а за Нова Култура.

Още в „Науката и Възпитанието” (1896 г.) Учителят уточнява³:

„Важно е да правим разлика между вяра и религия.

Вярата е духовна сила, играе важна роля в живота, а Религията се мени по форма, образи степен...

Тя не се съобразява с научните истини и ще трябва да напусне старите си нрави и обичаи, допуснати за личен интерес.“

Посветените не създават догми и ритуали. Те осветяват идейно живота, а не го ограничават с религиозни забрани и заповеди като тези на юдеите, на Църквите или на партиите.

Религията е консервирана вяра, облечена в канони, ритуали и догми според съществуващия обществен ред. Това е мода според вкусовете на хората и се мени на всяко стъпало на еволюция. Още фарисеите така умъртвили живата вяра и Словото в догми и обреди, че Христос обявил:

„На трона Моисеев седнаха книжниците и фарисеите”,

„по-скоро митари и блудници ще влязат в Царството Божие...“⁴

Христос разчупи мъртвите рамки, но Църквата изгради нови. Институционализирането на Вярата и имитацията в службата изражда идеята в църква. Там Буквата и Канонът задушават и подменят Живото Слово - така Благословението се заменя с церемониал, в който свещениците носят златни ливреи и блестящи корони вместо изгубената Светлина на аурата.

Затова богомилите я нарекоха „Църква на Лукавия”. Те събудиха Духа на Европа, за да се роди Реформацията, която вече отхвърли ръководната роля на Църквата.