Духовната работа на Учителя Беинса Дуно

[Ани]

Духовната работа на Петър Дънов

Следвайки примера на Джон Уесли, Дънов провел обширни пътувания в България между 1900 и 1911 г., правил изследвания, срещи и изнасял лекции. Движил се в кръгове, търсещи нов живот. Между тях имало протестанти, теософи, спиритисти, вегетарианци, последователи на Толстой и есперантисти. През 1904 г. се установил в София и в 1911 г. започнал да изнася публични неделни лекции. В тези неделни утринни беседи, които започвал с цитат от Библията, той развил Новото Учение, което му било дадено от Духовния Свят.

В същата година, на годишната среща на Веригата, Дънов представил специална форма на Пентаграма като един символ за развитието на душата. Петте стъпки от един ъгъл на Пентаграма към следващия представят принципите на Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Той казвал, че те заедно образуват Пътя на Христос. Около Пентаграма инкрустирал формула „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“. На годишната среща на Веригата в 1912 г. той дал на всеки от присъстващите книжка, наречена „Заветът на цветните лъчи на Светлината“, която бил написал в предшестващите месеци. В нея представя цитати от Библията, отнасящи се към десетте прояви на Духа, всяка от които излъчва различен тип светлина. Неговите ученици били съветвани да работят с тези енергии на светлина и със съответните цитати за тяхно вътрешно развитие и за лечение.

В 1920 г. Веригата получила ново име - Бяло Братство. Това Братство трябвало да служи за модел на бъдещото човечество. Още през 1914 г., според Дънов, човечеството започнало да усеща духовните импулси, идващи от съзвездие Водолей. Това щяло да доведе до нова култура в бъдещето, чието братство и любов щяло да обедини хората. Нейният център щял да бъде в славянските страни (както и Щайнер говорил). В 1922 г. Петър Дънов основал Окултната Школа на Универсалното Бяло Братство, която той наричал Школа на Христос. В допълнение към публичните лекции били представени два нови типа лекции: за Общия Окултен Клас и лекции за Специалния Клас, за които той лично поканил 80 неженени млади хора. В тези два класа, учениците на Петър Дънов трябвало да учат, да пишат теми, да изпълняват задачи и правят упражнения.

Център на Бялото Братство станала новата общност, наречена Изгрев, близо до София, там през 1927 г. била построена лекционна зала и много бараки за членовете. От тогава Дънов живял в малко помещение над лекционната зала.

Като имал навик да води своите последователи на екскурзии из планините, той ги извел за пръв път в 1929 г. на летен лагер в планината Рила. Тези лагери се състояли до началото на Втората световна война. Неговите ученици се учели да живеят заедно при трудни условия като духовно общество. Те можели също да направят връзка с природата, описана като женското лице на Бога.

От 1930 г., всяка неделя в 5 ч.с., той започнал да изнася ранни Утринни лекции.

В 1932 г. разкрил свещен кръгов танц, наречен Паневритмия, с първа част от 28 упражнения. В 1942 г. били добавени втора и трета части. Паневритмията е синтез от физически движения, песни и музика и е предназначена да хармонизира, регулира и трансформира енергиите на човешкия организъм. Този лечебен ритуал, танцуван през пролетта и лятото в ранните часове на деня, когато лъчите на слънцето имат ползотворен ефект, станал всекидневно упражнение на Изгрева и на летните лагери в Рила.

Дънов бил надарен цигулар и композирал повече от 150 мелодии. Той също написал много религиозни и духовни песни, които се пеят в Бялото Братство.

В течение на годините голям брой хора са търсили неговия съвет и помощ. Той също лекувал много хора. В много от своите лекции описал принципите на лечение с четирите елемента - Вода, Въздух, Земя и Топлина и със Светлина. Най-същественото в неговата духовна работа бил примерът на неговия личен живот, който бил проникнат от духа на Божествената Любов.

В края на 1930 г. той разкрил на своите хора духовното си име Беинса Дуно. Неговото значение е непознато. Петър Дънов починал в 1944 г. на 80 години, няколко дни преди опита на новите комунистически власти да го арестуват. Повечето от неговите приблизително 4 000 лекции са публикувани на български. Само малка част от тях са преведени на чужди езици.