„Служител на Божествена мисия“

[Ани]

„Служител на Божествена мисия“

Тук Хари Салман цитира чрез Боян Боев думите на Учителя:

„... бях вселен... на 7 март 1897 год. ... получих мисия... свързана със славяните и шестата раса, че съм Учител за цялото човечество...“

Забележката му е неточна: „новият път на Славяните“ се отнася до Шестата Култура на Бялата раса - Епохата на Водолея, която обявява Учителят, а не до „Шестата раса от далечното бъдеще'.

Мисля, че след като се дава мнението на Учителя за себе си, е съвсем безсмислено да се обсъждат различни варианти и презумпции за тази мисия. Или авторът разграничава „Учител за цялото човечество“ от „Миров Учител“?

Вярно е, че през 1929 г. Кришнамурти отказал да е очаквания Миров Учител.

Но кой е Кришнамурти?

В началото на XX в. теософ-ските водачи Ледбитър и Ани Безант предсказват, че е дошло време за изява на Нов Световен Учител. В 1908 г. те са поразени от огромната и прекрасна аура на 13 годишно момче в Индия и решават, че „то подготвя тялото си, за да се всели в него Бодхисатва Майтрея или - второто идване на Христос“.

Ани Безант

Ани Безант издава в 1910 г. негова книга „При нозете на Учителя“. Теософите обявяват, че новият Месия се готви да се изяви в света. Създават „Орден на Звездата на Изток“ (1911) с глава Кришнамурти. Подлагат го на езотерично обучение и го водят по света. Тогава светът не е знаел, че тази кампания се спонсорира от английските тайни служби, за да увековечат колониалната си политика в Индия.

„При нозете на Учителя“

(английското и българското издания)

От 1924 г. започват ежегодни събори в Оомен, Холандия. Подготвят грандиозен събор в 1929 г., на който да обявят завръщането на Христос и встъпването в длъжност на Новия Световен Учител.

Тогава се намесва Учителят Беинса Дуно. Той му изпраща три послания: чрез брата-теософ Атанас Димитров и чрез фамозната Магдалена Попова - устно послание и официално писмо на английски език.⁵

Поради липса на средства, Димитров отива с велосипед за 40 дни до Холандия и пристига пръв в замъка Ерде. Понеже е много интелигентен и знае няколко западни езика, го назначават за главен домакин и организатор на конгреса. Той купува храна и посреща и настанява всички делегати, също и Кришнамурти.

Всяка сутрин излиза рано и се разхожда в градината, където редовно се среща с Кришнамурти. Те провеждат много разговори, в които Атанас му говори и за Учителя и Братството в България.

Магдалена между Учителя и Г. Радев

Магдалена Попова обича да пътува и владее отлично френски, немски и английски език и лесно общува с много хора. Учителят й осигурява средства за отиване и връщане до Холандия и й описва как да преодолее бариерата на Кришнамурти, за да я приеме.

Когато пристига в град Оомен, тя научава, че Кришнамурти е в пост от четири дни и не приема никого. Това не я смущава: тя е посланик. Рано сутринта тя обикаля замъка Ерде, в който той е отседнал. Вижда през оградата, че се разхожда, прескача и тръгва към него. Той забързва, за да избегне срещата с тази странна непозната. Но, предупредена от Учителя, тя го настига и импулсивно опитва да го заговори на немски, френски, италиански и накрая на английски:

„Спрете се, моля Ви, нося Ви послание от моя Учител от България! Искате да ставате велик учител, а се страхувате от една жена!“¹⁶

„А моят Учител в София ме търпи толкова години, макар че му правя толкова бели! Ако Вие сте Миров Учител, той е по-миров от Вас!“

Такава сравнителна степен не съществува. Но тя не се смутила...

Извадила от пазвата си ароматизирано писмо и тържествено му го връчила. А кандидатът за световен Учител наистина не е бил подготвен за такава атака. На Изток духовните сестри го посрещали със смирено събрани ръце, а на Запад - като принц с бъдеща корона. Той никъде не бил срещал такава напориста и безцеремонна жена. Станало му интересно и не само се заслушал в буйния поток от думи, но задал и някои въпроси, на които тя охотно отговорила. С това нейната духовна мисия била изпълнена.

А Кришнамурти знаел какво да пита, за да си изясни подробности за Учителя и неговото братство.

После прочел и писменото послание и се оттеглил в лоното на своята медитация, за да вземе радикал но решение относно своята съдба и тази на ръководения от него орден.

Конгресът започнал тържествено и над 3000 теософи очаквали с трепет момента, в който ще обявят Кришнамурти за Световен Учител. Там присъствал и Софрони Ников -председателят на българското теософско дружество. На третия ден Кришнамурти произнесъл от трибуната реч, в която между другото казал:¹⁶ „Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че това съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си, за да се освободя от тях. Истина е, че времето за Мировия Учител е вече дошло и той е на Земята в плът и кръв, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България.“

Той обяснил на конгреса, че е разговарял с двама делегати-Атанас и Магдалена, и след писмото на Учителя, е разбрал истината. Поради голямото смущение, което предизвикало неговото изказване, той добавил;

„Аз ще продължа да работя за Божието Дело, но наравно с вас!“

Поразените делегати не вярвали на ушите си. Те помислили, че Кришнамурти е обсебен от някакъв дух, но той твърдо отстоявал изказаното си мнение. Решил да разпусне и „Ордена на звездата“.

На 3 август 1929 г. Кришнамурти държал последната си реч, с която обяснил на съмишлениците си защо разформирова ордена.

„Тази сутрин ще се занимаем с разтурването на „Ордена на звездата“. Този орден бе създаден, за да помага на света в търсене на божественото, а сега се оказа, че цял свят трябва да му помага.

Аз поддържам, че истината е една страна, към която не води никакъв път, никаква религия, никаква секта. Това е моето становище и аз се придържам към него абсолютно и безусловно. Ясно е, че истината не може да бъде организирана. Човек се самоизмамва, като мисли, че организацията ще го доведе до истината. Ето това е първата причина, поради която „Орденът на звездата“ трябва да бъде разтурен. Затова, в качеството на негов ръководител, аз обявявам неговото разтурване. Повтарям, няма организация, която да води човека към духовното.“¹⁷

След тази реч на Кришнамурти конгресът бил разпуснат и делегатите заминали по родните си места. Кришнамурти имал доблестта да каже истината пред целия конгрес и така паднала една лъжа пред лицето на Бога.

Но не така постъпил Софрони Ников, който бил обиден от отказа на Дънов да води теософска катедра и огорчен от постъпката на Кришнамурти, тъй като очаквал да бъде един от дванадесетте апостоли на Новия Христос. По-късно, при посещение на градината на Бялото Братство в Айтос, той разказал за случилото се на ръководителя Георги Куртев. Но истината не се обявява на ухо.

А другите теософи? Разочаровани, някои жени около Кришнамурти тръгнали да се омъжват, други тръгнали по свой път, трети просто се разбягали. Малко хора от неговите ученици останали с него до края.¹⁷