Два еретични разказа: Благодарност

[Ани]

ДВА ЕРЕТИЧНИ РАЗКАЗА

Благодарност

„Благодаря ти, Господи, отново,

че мога пак да ти благодаря!“

Из молитвата на един руски мистик

Бях още студент, когато посетих „Дома на Учителя Петър Дънов“ в с. Мърчаево, Софийско. Спретнатата къщичка бе превърната в малък музей, посещаван от хора от цялата страна. Бях любознателен, търсех информация. Направи ми впечатление една около 50 г. жена, потънала в спомени, а в очите й - сълзи.

— Кажете ми нещо за Него — помолих я внимателно, когато прецених, че е удобно.

— Нямам много за казване — започна жената. — Живеех с брат си, който беше идеалист и се бореше с неправдите в живота, по свой си начин, неясен за мен. Една сутрин, на разсъмване, го арестуваха хора от Обществената Безопасност!* Две дълги седмици го чаках да се върне, бях в ужас. Тогава чух за странните способности на този човек, когото неговите почитатели наричаха Учител и който бе като Христос за тях. Не познавах никого от тях (и сега също), но бях в критично положение и реших да опитам. Той бе отседнал тук, в тази стая и приемаше посетители един по един. Преди мен бе писателят Николай Райнов. „О, Махатма**, аз често се обръщам в молитвите си към Теб и получавам твоите отговори ...“ — чух неговите думи при влизането му. Бях много млада, не знаех как да се държа, цялата треперех, но тежката ситуация ми даваше смелост. И ето, прекрачих прага и сякаш влезнах в друг свят. Зад мен, навън, бушуваше светът - оплетен във войни, противоречия и проблеми. А тук владееше безкрайно спокойствие, мир и хармония. Тишина. И сред нея - Той –с властна осанка, и с поглед - безкрайно благ, който сякаш потъна в мен, и с безкрайно внимание започна да раздипля душата ми. Бях толкова неадекватна в този непознат свят, че краката ми се подкосиха и аз рухнах в ридания.

— ... не зная дали е още жив ... казаха ми, че само Вие можете да ми помогнете...

Той вдигна ръката си и ме спря. Такава една ръка, с такъв жест... сигурно и бурята би укротил ... като Христос в морето... замръзнах ... Затвориха се очите му. Потъна в себе си и изчезна. Чувствах, че Го няма. Пред мен стоеше само една статуя. И аз бях като препарирана... Не зная колко продължи това. После Той сякаш се завърна с лека въздишка, очите се отвориха и отново този поглед, който никога няма да забравя. И усмивка - лека и свежа, като утринна зора.

— Жив е. В едно мазе ... — и описа една ужасна обстановка и драмата през тези две седмици. — Искат от него сведения — по техния си начин...

Започнах отново да треперя, когато чух:

— Той е добър човек, затова ще ви помогна. Ще се върне след два часа в къщи и ще ти разкаже част от историята си, а ти ще провериш дали вярно съм ти говорил — усмихна се отново Той.

Повече нищо не помня. Излетях навън като птичка, забравила дори да благодаря. Докато се прибера от Мърчаево до дома си в София, двата часа изтекоха. И ето, вратата се отвори и моето братче влезе ... отслабнал, пожълтял, а аз се хвърлих на врата му и едва не го съборих. След малко той ми разправи част от това, което вече знаех, спестявайки ми някои подробности и тайни.

— ... не разбрах само защо така внезапно ме освободиха — озадачено завърши той. — Мислех, че никога повече няма да видя белия свят. Нямаш си представа какво е там...

— Зная — прекъснах го аз, — а ти не ми каза, какво този поручик щял да направи с мен, ако не го послушаш. Забрави ли, братче, или искаш да ми спестиш емоциите?

Милото ми братче окаменя. Трудно ми е да Ви опиша лицето му ...

— Откъде можеш да знаеш това? — бавно и тихо произнесе той с безкрайна изненада...

Тя потъна в спомени и сякаш ме забрави.

— Какво стана после? — напомних й присъствието си.

После? Военни години, знаете. Бъркотия. А Учителят си отиде и аз, както виждате идвам понякога тук, да благодаря след ... 25 години ... нали тогава не можах ... — тя затвори очите си, в които пак напираха сълзи и аз се оттеглих безшумно.

Не видях повече тази жена. Не бих я познал, дори и да я срещна. А сега, 25 години след тази среща, припомняйки си всичко това, ме връхлита тревожен въпрос:

Дали благодарих?

__________________________

* Обществена Безопасност - секретна служба към полицията през 40-те години.

** Махатма - Велика Душа.