Човекът на знанието

[Ани]

ЧОВЕКЪТ НА ЗНАНИЕТО

При това човек не бива да забравя, че има инволюционно знание; различни нива на познание, относителност на познанието и необходимост от ново, Еволюционно Познание. Нека припомним „Един Урок на Дон Хуан”;

— Човек на Знанието е онзи, който добросъвестно следва изпитанията на Учението — определя индианският магьосник.

— Какво трябва да прави човек, за да стане Човек на Знанието? — пита ученикът-антрополог.

— Той трябва да срещне и да победи своите четирима врагове по пътя на Учението. Те са действително страшни и повечето хора им се предават.

— Трябва да ми кажеш, дон Хуан, какви са тези врагове.

— Когато човек започва да учи, той никога не е наясно с крайните резултати — започва магьосникът, след дълго отлагане. — Целите му са погрешни, а намеренията — мъгляви. Надява се на въображаеми възнаграждения, защото още не познава трудностите на ученето. Познанието никога не е това, което се очаква предварително. Всяка стъпка към него е нов тест с опасности. Човек започва да се страхува, а неговата цел става бойно поле. Това е първият му враг — Страхът. Лукав и труден враг, който се спотайва зад всеки завой на пътя.

— И какво трябва да стори човек, за да надвие страха?

— Отговорът е прост: не бива да бяга. Колкото и да е изплашен, не бива да се спира, а да върви към следващите стъпки в познанието. Ще дойде момент, в който Първият му враг ще отстъпи. Малко по малко, човек се чувства сигурен и получава яснота на разума, която заличава страха. Човек познава своите желания и знае как да ги удовлетвори; вижда следващите си стъпки, озарени от ведра яснота. Няма нищо скрито за него. Но тази яснота заслепява. Така той се сблъсква с втория си враг — Яснотата! Добива чувство, че може всичко, понеже вижда ясно. И ако човек се поддаде на тази измамна сила, той ще загуби пред своя втори враг и само ще се лута из познанието, докато загуби способността си да направи нещо повече. Може да се превърне във воин или в клоун, но няма да научи нищо повече, нито ще копнее за това.

— Но какво трябва да направи, за да избегне поражението?

— Това, което е нравил и със страха: да се бори с яснотата; да я ползва само за виждане; да мисли, че тя е по-скоро капан и внимателно да преценява, преди да предприеме нова стъпка. Ще дойде момент, в който ще прозре, че тя е само блестяща точка пред очите му. Така той ще е надвил вторият си враг и повече нищо няма да може да му причини зло. Тази увереност ще го направи силен. Силата, която е преследвал толкова време, най-после е негова — негов съюзник и негов слуга. Той е непобедим и трябва да се убеди в това. Отначало поема пресметнати рискове, а по късно сам определя правилата на борбата. Така, без сам да знае как, кандидатът е загубил битката с третия си личен враг— Силата. Защото този враг го е превърнал в жесток и своенравен човек.

— Ще загуби ли силата си?

— Не, той никога повече няма да загуби нито силата си, нито яснотата си.

— Какво тогава го разграничава от човека на знанието?

— Човек, победен от Силата умира, без да е узнал всъщност как трябва да я управлява. Тя само обременява съдбата му и той не знае нито кога, нито как да я използва.

— Как може той да срази третия си враг, дон Хуан?

— Трябва да се бори съзнателно, да помни, че Силата не е негова. Че яснотата и силата, без неговия контрол, стават по-лоши и от грешка. Така ще достигне до точка, в която ще знае, къде и как да ги използва. Така ще е победил и третия си враг.

Без ужасите на страха, без тормоза на яснотата, на ума, когато цялата му сила е под негов контрол и всичко е постижимо, човекът изпитва страхотна умора и непреодолимо желание да почива. Ако се поддаде на това желание и се отпусне, и забрави своята цел, ще е загубил битката от своя четвърти и най-жесток враг — Старостта. Всъщност той никога не може да победи напълно този враг, но може да го отблъсква, да се отърсва от умората и да обладае своята цел — да стане Човек на Знанието.

От този Урок научаваме, че яснотата, силата и младостта са само пособия в Пътя на Ученика към овладяване на знанието, а не — негова цел.