3. . Божествената красота

[Ани]

БОЖЕСТВЕНАТА КРАСОТА

За да се знаят основно истините, които определят размера, границите на живота, необходимо е ученикът да владее положителните мерки по отношение проявите на живота - най-съществените доказателства, които ученикът може да представи при всички трудности, при всички противоречия, при всички философски система специално за живота. Той трябва да има вече едни доказани, опитани, живи фактори, чрез които да си послужи при всички случаи на разсъждение, определения, доказателства. Ние изнесохме някои такива фактори - стиловата красота, класическата красота.

Това ли са силните фактори? Нима красотата е единствената, която може да представи по форма, съдържание, по идея, по замисъл пълнотата на живота?

Не че красотата е, която може да представи красотата на живота, но красотата дава идеята на Първичния Промисъл. Не може да се допусне, че Първичният промисъл е промислил за нещата както и да е, без система, без съдържание, без представи. Ние не допущаме и вярваме, че и вие не бихте допуснали такава аномалия. Това не може да бъде. Затова казваме, че Промисълът така е премислил за всички явления в битието, така е представил всички явления в битието, че всичко да бъде съвършено, върховно, без никакви дефекти. А това подразбира всичко да бъде най-красиво.

Един Върховен промисъл не може да промисли за отрицателното, за грозното, за несистемното. Той е промислил за най-красивото. Това най-красиво нито поезията, нито философията могат да определят и да кажат: ето, това е най-красивото. Всички научни системи твърдят за относително красиво, а не за положително красивото, защото няма мярка, която образът на красотата да е представила. Поезията си служи с формата стиловата красота.

Защо? Защото нима друга дума, с която да изрази красотата. Обаче просветените поети и художници имат едно популярно определение. Те казват не стилова красота, не класическа красота, но Божествена красота.

Кой е видя Бога, за да твърди истината? Когото и да питате, всеки ще каже, че не е видял Бога и надали ще го види, понеже той е недостъпен, той е абсолютен, безграничен и т. н.

А защо посветените твърдят за Божествената красота? Те твърдят, защото у тях всяко начало е Божествено вдъхновение. Извън Божественото вдъхновение те не познават друг род енергия. Единствената енергия, която движи световете, за тях е Божественото вдъхновение. И това е право. Ако не е имало Божествено вдъхновение, не би се дал животът в битието.

Божественото вдъхновение е, което движи живота, което му дава ритъма, проялата. Затова посветеният знае, че всяко начало у Бога е Божествена красота.

Така и ученикът на посвещението трябва да има един богат фактор, който да определя известни движения или когато определя приливите на живота, да вижда в тях Божественото вдъхновение, т. е. Божествената красота.

Когато така гледа на нещата, сам той става вече едно Божествено вдъхновение, изразител на един вдъхновен промисъл. А това е много важно. То е най-важното. Всичко друго е лутане, слепота, недовиждане. Щом ученикът почувства в себе си, че е едно вдъхновение, едно Божествено вдъхновение, че е израз на Божествената красота, той вече познава ритъма на Божествения живот.

Без този ритъм, без това вдъхновение, без този Първичен промисъл животът е беден, животът се явява като случаен, като зависим, подчинен, неуравновесен. А когато при други случаи се явява на сцената, той е вече вдъхновение, Божествена красота, велик Божествен представител, който напълно отъждествява Великия Божествен миров промисъл.

Има и друг фактор. Ние не искане да спрем само до фактора красотата. Когато разсъждаваме върху фактора красотата, ние свързваме с това великото начало на Божествения промисъл, защото красотата е Божествен промисъл. Божествената красота и Божественият промисъл са идентични. Те са първични Божествени прояви. Красотата наистина е Промисъл и то възвишен, Божествен Промисъл. В нея са съчетани всички Божествени възможности.

Когато ученикът погледне това съчетание, не може да не признае истината за красотата. Дори и най-гордите духове в битието, във вселената се покланят на красотата, т. е. пред Върховния Божествен промисъл.

Как мислите, би ли искал Бог да види себе си грозота? Никога. Грозотата е едно отрицание. Щом е отрицание, как може то да бъде в унисон с Божествения вдъхновен промисъл? Невъзможно е!

И тъй, когато става въпрос ученикът да се добере до реалността на Божествения живот, до реалната проява на неговия Дух, непременно трябва да се има в предвид факторът красотата.

А факторът мъдростта, а факторът любовта, факторът истината, волята, надеждата, вярата, добродетелта, правдата? Нали и те са от Първичния Божествен промисъл?

Ученико, всички те се съдържат във фактора красотата, защото под думата красота се разбира всестранно явление. А щом е всестранно явлението, там вземат участие всички първични фактори. Щом става въпрос да се изнесе великата красота, трябва да има фактори. Благодарение на тия фактори, Божественият промисъл се е представя в битието като Божествена красота.

Това са разсъждение, това са размишления да се стъпи в реалността на нещата, във философията на нещата, в присъствието, за да могат да се отгатнат нещата посредством Върховния промисъл. Само Върховният промисъл може да даде най-пълна представа какво е това Божествена красота. Нали за да бъде нещо красиво съчетано, трябва да има елементи. Вземете например една красива, една хубава ябълка. Тя трябва да има съчетание на качества, на цвят и то такова съчетание, че всичко да се слива едно в друго. Ние виждате в случая една съвършена красота.

Така е поставен въпросът и с ученика. За да може той да представлява тази Божествена красота, трябва да дойдат в помощ като елементи в общото съчетание Божествените добродетели.

Това е първа стъпка към разбиране на Върховния Божествен промисъл. Понеже Върховното начало има за задача да влезе в унисон с върховните принципи, с върховните добродетели, с върховната енергия и с Върховното присъствие, то трябва да има вече един богат, всемирен резултат. Този богат всемирен резултат, това е Божествената красота.

Но може би ще се каже: „Ако притежаваме Божествената красота, ще завършим ли своята еволюция, т. е. ще завършим ли своето съвършенство. Ще завършим ли своето посвещение?“

Наистина, да се посветиш, това значи да разбираш Първичния Божествен промисъл. Ученикът в него именно се посвещава. Извън Божествения промисъл къде ще се посвети, в какво ще се посвети? В незнайното ли? В непроявеното ли? О, не. Там е такава глъбина, дори бихме казали голяма тъмнина.

Защо? Защото отсъстват слънчевите ядра, защото отсъства Божественият промисъл.

Помнете: проявеният Божествен промисъл е провел и началото на светилната. Когато Бог се е проявил като Върховен промисъл, тогава започна да свети свещта на светлината, тогава започнаха да се създават необятните слънчеви системи. Дотогава нищо не се е знаело. Наистина е било тъма.

Тук има една богата първична идея. Въпросът е за тъмата и за светлината. Непроявените неща са тъма. Проявените неща са светлина. Защо? Защото светлината е резултат. Тя е проявеното. Какво друго може да се прояви?

Но ще кажете: „Нали и Духът трябва да се прояви? Нали и Божествената енергия трябва да се прояви?“

Ако не би имало енергията Дух, не би имало светлина. Енергията е сила, която разнася същините на Духа в необятното пространство. Енергията е, която е предизвикала със своето движение първата светкавица или първия огнен лъч. И когато този лъч се е проявил в необятността, са се създали слънчевите ядра.

Това е системна работа на Божеството. Никой не знае по-нататък какво е било, но ученикът трябва да знае историята. Той трябва да знае от тогава досега какво е било. Трябва да знае от момента на първото проявление на Върховния Божествен промисъл. Той има това право. Той трябва да пази свещено това право, защото то е, което му отвори очите, то му разшири съзнанието, то му обогати сърцето и му разшири душата.

Много е логично и близко до ума. Ако не би имало движение, не би се създала светлината. Ако не би имало огнивото върху кремъка, не би се създала искрата. Подобни примери са много в живота. Ние сега искаме да ви отведем в едно далечно минало. Няма да му изброяваме годините, защото те никъде не са записани. Много далечно е миналото, когато Божествената сила се е проявила в необятността. Тя е излъчила от себе си първичната енергия.

Правете разлика между сила и енергия. Енергията представлява енергичния пулс на Духа, а силата е самото движение. Тази енергия трябва да има сила, която да я движи, защото енергия подразбира още известни елементи, т. е. същини от Бога, същини от Началото. Благодарение на тази енергии, на тия същини, които се движат из безкрайното пространство, се създава светлинната искря. А щом има светлинна искра, могат да се създадат милиарди и милиарди светлинни ядра, защото има от къде да се вземе, за да са създава.

У тъй, провидението на Първичния Божествен промисъл е първият материал, да го наречем първата същина, от която се е създало битието.

Така като разсъждаваме, не става ли Бог много безстрастен, много отвлечен, много далечен? Как тогава той ще мисли за. нас? А е казано: „Бог промисля и за най-малкото, за най-микроскопичното същество.“

Отговаряме: Божествената енергия присъства навсякъде и знае за всичко в сътворението, защото тя е същина на Бога. Така както когато ученикът със своята мисъл въздейства върху някой субект и този субект извършва известно дело, така и тази Божествена енергия, и тази Божествена същина, това Божествено вещество или тези Божествени елементи знаят за всяко движение в живота. Следователно, какво представлява животът на ученика? Божествена енергия.

Каква субстанция е тази Божествена енергия? Има ли тя вещество, има ли някакво особено състояние, което да се отличава от другите прояви като нещо първично? Божествена енергия е основата на битието. От нея е започнало движението, започнали са същините в самото творчество.

Всичко в битието е Божествена енергия. По начало какво представлява тя? Химия ли, протоплазма ли, магнетизъм ли, електричество ли, електрони ли и т. н., и т. н.? В Божествената енергия присъства еманацията на Божествения ритъм, т. е. присъства Божествената способност.

И тъй, когато става въпрос за способност, то тя зависи от енергията. Колкото повече енергия овладява ученикът, толкова повече се проявява като способност и тогава казване: ако има нещо върховно в битието, то е именно Божествената енергия. Тя е най-върховното начало, което се проявява като нестихващо движение в миросъзданието.

Ученико, ние започнахме с Божествената красота и навлязохме в областта на Божествената енергия. Божествената енергия обаче е представител на красотата. Защо? Защото Върховният промисъл се е въплътил в тази енергия. А там където е въплътен Божественият промисъл, не може да бъде грозота. Там е абсолютна Божествена красота.

Така като разсъждаваме, ще видиш, че по пътя на твоето посвещение няма грозота. Земята е красота. Трябва да се обогатиш с понятието, що е това Божествена красота. Трябва да познават Божественото начало като красота. Така ще можеш по-обстойно да се запознаеш с Божествените енергии, които са движение, хармония, състояние в битието.

Съвременната наука знае за енергията, но тя малко знае за Божествената енергия. Тя знае за енергията на отделните елементи, които я произвеждат, но тя не знае за енергията на Първичния върховен Божествен промисъл. Ако науката би знаела за нея, тя би направила голяма крачка в областта на съвършеното съществувание, на реалното съществувание. Сега тя може се занимава с еманациите, с трептенията на нисшите енергии, т. е. с елементите, които излъчват известна енергия.

Но ще кажете: „Не е ли достатъчна тази енергия да даде идея за първичната Божествена енергия?“

За разумния може, но неразумният няма да потърси първичната причина. Той казва: „Щом тази енергия на известни елементи се проявява като способност, от която аз се ползвам и живея, защо е необходимо да търся енергия на Първичния Божествен промисъл?“ Но за ученика специално на Върховната вътрешна школа не е така. Понеже има за задача да разреши върховните проблели, той трябва да се запознае с Върховния промисъл - главно с Божествената енергия. Ако ученикът търси красиво съчетание, той трябва да го намеря в красивите енергични съчетания.

Как? Виждате едно красиво дръвче, посадено в земята, благодарение не влагата в него, на елементите в него то расте, разцъфтява, дава плод. Така и ученикът трябва да попадне под тия съчетания. Но за да попадне, той трябва да знае, къде са тия благоприятни условия.

Къде ся тия благоприятни условия? Благоприятните условия са във Върховната вътрешна школа. Тя е, която може най-обстойно да запознае ученика с великите начала. Тя е, която може да го пробуди, да събуди неговото съзнание, да освободи неговата душа и неговия дух, за да може да бъде свободен, когато е в процес на посвещение.

Така като се познават нещата, този Божествен промисъл стана вече в достояние. Ученикът познава неговата енергия. Той чувства по вътрешен усет тия енергични движения, т. е. той възприема тази енергия и тя напълно пробужда заспалите енергични сили в него. Ученикът по начало е колектив на енергии - умствена енергия, сърдечна енергия, волева енергия и т. н., и т. н.

Но ща кажете: „Не е ли колектив на душа?“

Ако нямаше енергии, какво ги правила душата? Благодарение на този импулс на енергиите, ученикът крачи напред, расте, развива се, разцъфтява и дава плод.

И тъч, ученико, когато става въпрос за красотата - стиловата красота, класическата красота в битието, свързвай тия понятия. Тога е твоята подготовка за Божествената красота. Ако нямаш стил, не можеш да говориш на Божествения език. Ако нямаш класически маниер, класическо движение, ти не можеш да присъстваш. Имаш ли движение, то ще те представи като присъствие и олицетворение на Божествената красота. Тъй както Божествената красота се е въплътила в цялото битие, така се налага и ученикът да се въплъти в Божествените фактори. Тогава той ще стане фактор. А точно това е целта, защото само като фактор ще може да проникне в този Първичен Божествен промисъл.

И тъй, нека тази Божествена енергия се вселява във нас като фактор, за да моме да осъществите едно начало в пълната му стойност. Това начало да бъде вече вибрации, които да свидетелстват за вложените енергии.

Ние казваме вложени енергия. Кой ги е вложил? Ръката на Божественото творчество, ръката на Божествения промисъл, силата и способността на Божествения Дух. Следователно, да бъдем наясно. Колкото повече Божествени енергии се овладяват, толкова повече способности се проявяват в ученика.

Трябват способности. Без способност не може да се проумее Божественото сътворение. А трябва да се проумее.

Кога ще се проумее? Когато ученикът има едно Божествено вдъхновение, т. е. когато ученикът е вече състояние, енергии на Божествената красота.

И тъй, да бъдем на открито поле, на открити сфери, да няма вече тъмнина, да няма неизвестно. Може би ще има неизвестно, но то ще бъде от рода на Абсолютното, а ние сега се занимаваме с проявения свят, т. е. с Божественото проявление. То е един много важен момент. Също и това, защо го е направил.

Ще канете, че тази мисъл е много абстрактни, много отвлечена. Никой не може да знае какво Бог е промислил. Ние отговаряме: Щом Божественият върховен промисъл богато е надарил тия енергии, ученикът непременно ще долови и за Първопричината. Тя знае за това велико начало. Нали синът се стреми да стане като баща си? Така и ученикът се стреми да стане като Учителя си, а Учителят се стреми да стане като Бога.

Какво трябва в този стремеж? Енергия. Тя е същественото, тя е платното, тя е хляба, тя е водата, влагата, тя е светлината.

Да се говори за Божествената енергия, се иска, както го нарекохме академичен език, така да бъде построен езикът, че всяка дума да бъде на място, понеже всяка дука е проява на известна мисъл. Ако няма мисъл, няма думи, няма и слово. Словото е резултат на Промисъла, а всеки Промисъл е вече размишление, мисъл.

Може би ученикът ще каже: „Трудна задача. Как можем да имаме и да задържим някои явления около себе си, за да ги изследваме? Нали от явленията ще открием Първичната причина?“

Да, вярно е, че явленията не могат да се спират. Те могат да останат само за миг от време. И ако ученикът е способен, в този миг той може да открие началото на това явление.

Защо може да го открие? Защото всяко явление е представено в същинската си форма и образ. Щом ученикът е гениално подготвен да открива нещата, в даден миг той ще може напълно да опознае дадено явление.

Какво са явленията в битието? Все плод на Божествената енергия. Божествената енергия никога не е престанала да произвежда явления. Тя не помии застой, не помни покой. Тя е творчески елемент. Ако става въпрос за някакво сътворение, може ли то да се сътвори без енергия? Не може.

Може ли Бог да създаде битието с неговите явления без енергия? Не може. Трябва енергия, трябват елементи. Без елементи не можете да опознаете същината на битието. Без елементи не можете да откриете Върховния промисъл.

Както виждате, елементите присъстват във всички светове, във всяко начало. Защо? Защото във всяко начало има прилив на енергии. А този прилив не енергии представя дадените елементи. Всичко в природата, всичко в битието е все енергии. И тонът е енергия, и цветът е енергия, и числото е енергия, и душата, и Духът е енергия. Това са все Божествени енергии, енергичност на Божествения промисъл.

Има ли някаква разумност в тези енергии? Нали за да има разум, трябва да има съзнание, защото разумът представлява съзнанието? До каква степен е развито съзнанието, може да се узнае само от разумността. Божествената енергия представлява върховни възможности на Божествения промисъл, т. е. какво представлява тази енергия? Жива сила ли е? Не само жива сила, но тя е безсмъртна сила.

Ще кажете: „Защо ни я представяте като сила? Защо не ни я представите като образ и подобие, които да представят индивидуалността на Бога?“ Божественото присъствие не е индивидуалност. Божественото присъствие е колектив на енергии.

Но ще дойде пак мисълта: „Щом е така, може ли Бог да говори на човека и кога ще му говори? Нали трябва да познава името му, характера му, цялото негово съществувание, а това значи разумна способност? Може ли да има в дадена енергия разумна способност?“

Да, един важен философски въпрос. Кая би го отгатнал ученикът? Ние ще оставим този въпрос неразрешен, за да може ученикът да мисли и сам да го отгатне. Ние ще имаме достатъчно търпение да го изслушаме, стига да може той да проникне във Върховния промисъл. Само когато се проникне във Върховния промисъл, може да се отгатне тази голяма тайна.

Мисълта на ученика обаче трябва да се движи с бързината на Божествената енергия. Божествената енергия се движи 12 пъти по-бързо от слънчевия лъч. Вие ще направите изчислението.

Това е Божествената енергия. Това трябва да стане и ваша способност. И ще стане. Когато и да е, в безкрайното, в необятното, ще стане. Вие ще стигнете до оня първичен елемент, когато тържествено се преля Божествената енергия е необятността.

Както виждате, доста трудни е постройката на ученика. Не е лека. Докато го създадат физически, колко сили са взели участие. А сега, докато го създадем като посвещаващ се, колко сили трябва да вземат участие и то върховни сили. Досега върховните сили не са го посещавали, защото не е бил интересен и на ги е привличал. Но понеже сега ги привлече, връзката е направена. А щом има връзка, ще има и присъствие.

Колко важно е присъствието. Като че ли е най-важното. Няма друго събитие на енергии в ученика, освен присъствието.

Както виждате, непременно трябва да има присъствие на енергии, да стане раздвижване, да се раздвижи ученикът, да се раздвижат и кръвта, и мисълта, и чувствата, и всички друга качества в ученика.

Ние не желаем да ни разберете като моралисти. Ние не ви четем морал. Моралът е ваше право. Вие ще постъпвате така, както знаете. Дадена ви е свобода. Дадена ви е земята. Ще правите това, което искате. И така става. Но ученикът на Върховната вътрешна школа действа с върховните възможности. Следователно, той никога няма да наруши делата на Духа. Той строго ги наблюдава. Той никога няма да изкорени едно дръвче, никога няма да заколи едно агне, да ограби една вдовица или някой бедняк. В него говори целта на Върховното провидение, на Върховния промисъл. Там е цялото изкуство – да се добере ученикът до Централния институт на Върховното провидение.

Колко е важно това. Ще има институти - нисши и висши, докато се стигне до Божественото светилище. Ученикът трябва да бъде кандидат да влезе в Божественото с светилище, там където се вземат сериозни решения по отношение на битието. Който присъства в това Светилище, той вече знае плана за изпълнение. С добродетелите има работа религията, а работата на Върховната вътрешна школа Божествения промисъл. Когато има присъствие на Божествен промисъл, тогава ще знаеш за своята същина така, както знаят боговете за себе си.

Варна, 8.4.1957 год.