4. . Звездната красота

[Ани]

ЗВЕЗДНАТА КРАСОТА

Засягайки въпроса за красотата в битието, за красотата в природата, за красотата в ученика, с това ние искаме да подчертаем откриването великата истина на ученика, истина които релефно представя великата Божествена красива мисъл, проявена в звездния свят.

За да може ученикът да расте, да се развива, да схваща върховните истини, той трябва да има едни върховни обекти. Тия върховни обекти се провеждат като истина в неговата подготовка.

Какво е истина? Истина е това, което има първично начало, което не се изменя, което напротив има тази сила да пресъздава нещата от една степен в друга по-висша, по-върховна степен.

Засягайки стиловата красота, класическата красота, Божествената красота, то това са главните фактори, които могат да се изразят в такова обаяние, чрез които ученикът може така да провежда системите в себе си, че да открива резултата на тия три върховни начала в живота.

Какво да открие? Да открие звездната красота. Ако им нещо най-красиво в небето, в неопитността, което може да бъде видяно с обикновеното око на ученика, то това е звездният свят.

Какво друго може да види той? Може да види по-фините движения, по-фините вълни, по-фините влияния. Единственият голям обект за неговото виждане е присъствието на слънчевите лъчи и красивия звезден свят.

Красивият Божествен свят представя именно тия висши явления в красота, в стил, в класика и в Божественото начало. Божественото начало е, което се е проявило и като стил, и като класика, резултат от които е звездната красота.

Ученикът не може да се задоволи с едно определение Божествена красота. Той трябва да види тази Божествена красота. За да види Божествената красота, той трябва да види Бога. И понеже казахме, че със слабите лъчи на неговия очен орган той не може да види изтънчените, ефирните жизнени сили, то той може с обикновените лъчи на своето око да вижда красивия свят, звездния свят. Оттам ще съди за Божествената красота, защото никоя друга сила в битието не може да създаде, да изяви, да прояви себе си като звездна красота. Единствено от Бог то може да се прояви като звездна Красота. Единствено Бог е, който може да се въплъти в звездна красота.

Когато въвеждаме ученика в тия области или когато му представяме върховните истини, то е, за да има той вече обект, да не бъде без обект, да не се лута в по-нисшите области, които не са вече предметни за него. Единственият най-висш предмет за ученика е да може да съзерцава въплътения Бог в звездите, въплътената душа в звездите, въплътената мисъл в звездите, въплътения Дух в звездите.

Няма друга истина. Ако ученикът иска да открива върховните истини, той трябва да има върховни начала в себе си, т. е. да има в себе си стилова красота, класическа красота и божествена красота, т. е. божественото в него да бъде така прозрачно, че да има тази способност да съзерцава въплътения Бог в звездите.

Това е новият негов свят. Ние искаме да го откъснем вече от планетата, която му дава наистина много блага, задоволява неговото щение, неговите нужди, но разликата между планетите и слънцето, между приетите и звездите е много голяма.

Въплъщението на земята е в нисша степен, а въплъщението в звездния свят е върховна степен. Понеже ученикът се занимава с върховните истини, той трябва да знае за това въплъщение.

Как ще знае за него? Ще знае, когато го изживее. Когато Бог се въплъщаваше в звездите, той изживя този процес. Така е и с ученика. За да се въплъти в звездите, предстои му едно доста усилено изживяване, най-страшното по размер и най-силното по победа въплъщение.

Но ще кажете: „Нали човек не трябва въобще да се въплъщава, а да се ражда? Това е вярно, но преди да си се родил, ще трябва да минеш през процеса на въплъщението. Ако ученикът минава вече от процеса на въплъщението на земята и се ражда в сферите на звездите, много естествено, там няма да става нужда от второ второ въплъщение. В начало Бог се въплъти. Той втори път не се въплъщава.

Какво става по-нататък? Той се ражда, той възраства, той придобива най-върховната красота като роден.

Ето, това е пътят на ученика - да се мине от процесите на въплъщението и прераждането, т. е. да мине от нисшите степени в една върховна степен като роден в звездите, като красота на звездите.

Колкото и да се говори на ученика за красотата на звездите, той мъчно може да проумее тази истина, защото трябва лично да опита тази красота, т. е. трябва да проникне в тия светове, които могат да му дадат идеята, представата, реалността за великата върховна истина.

Възможно ли е това? Ако не би било възможно, не би се въплътил Божествения дух. Той би стоял там в небитието. Понеже той се е въплътил, станало е възможно. Щом Бог се прояви, то и всяка една душа може да се прояви. Точно сега е необходимо ученикът да придобие една степен на проява. Има много степени, но за сега една единствена за него степен е степента за проявата, т. е. да прояви своята душа като звездна красота, т. е. да приеме звездните лъчи, звездните влияния, звездното проникване в живота на своята душа.

Няма друг по-смислен живот. Колкото и да се лута в пространството, няма да намери такъв. Колкото и да броди по планетите, няма да намери такъв. Единствено най-осмислен живот ученикът ще намери на слънчевите ядра, т. е. в звездните вселени.

Ще кажете: „Защо ни занимавате със звездните вселени, когато ние тук имаме да разрешим една от големите задачи - да се осъзнаем като същества, които да имат най-порядъчните отношения към земята?“

Ученико, това съвсем не изключва да имаш порядъчните отношения към планетата Земя и в същото време да имаш прями, истински отношения към звездния свят, защото планетата Земя не би могла да съществува, ако не би бил звездния свят. Тя е получила големи богатства от звездния свят. Тя получава непрестанно светещи енергии от слънцето. Следователно, нейното съществувание зависи от голямото количество енергии, изпратени й от слънцето и от другите звезди от вселената. Ако би имал окото на ясновидеца, би видял как прииждат тия енергии, тия звездни енергии, би почувствал техния трепет, би се радвал на техния блясък, би изживял силите, с които те те надаряват.

Колкото повече ученикът се вглъбява в звездния свят, толкова повече той придобива красотата на звездите. Неговото око придобива проблясъци на звездите. Важно е окото на ученика да се избистри, да се пречистила да може да получи този радииращ лъч, чрез който да открива ефирните, нежните прииждащи енергии от звездния свят.

Единствено неговото око е, което може да надзърне в голямата истина на звездния свят. Единствено неговата душа е, която може да опита красотата на звездния свят. Единствено неговият дух е, който може да посрещне прииждащите светли лъчи на звездния свят. Това е една спонтанна работа, едно голямо съгласие, един голям съюз в ученика - неговата душа, неговия дух, неговата воля, чрез които да издигне себе си в орбитите на звездните светове.

Колкото повече се издига в орбитите на звездните светове, толкова по-лесно се освобождава от енергиите и влиянията на земята. Необходимо е ученикът да са освободи от тия влияния и енергии, защото те винаги го приковават към земята. Земният магнетизъм, земното електричество, земното притегляне държат ученика здраво към земята. Когато поиска да повдигне своята глава, натискът става голям и той започва да се влачи по земята, защото е беден на прииждащи енергии от звездния свят. Затова се прави давление върху ученика винаги неговата мисъл, неговите чувства, неговите еманации да бъдат свързани с тия висши енергии.

Колкото повече се въплъщават те в него, толкова повече той осъзнава себе си, толкова повече той узрява по ум и може реално да предени великата истина за звездната красота. Само тогава той ще види красотата на Бога, красивия образ на Бога, красивото подобие на Бога.

Ще кажете, че религиите съвсем другояче гледат на Бога. Те вярват, че Бог стои някъде в своето царство и оттам нарежда, командва, а когато иска, влиза в човека, озарява го, подготвя го, осветява го и т. н. И това е хубаво. Ако има такива случаи, това е прекрасно, но върховната велика истина е ученикът да познае Бога посредством красотата на звездите, защото единственото най-реално проявление, единственото най-реално, най-върховно проявление на Бога са слънчевите ядра в звездния свят. Няма друго по-голямо чудо.

Къде има по-голямо чудо от това, Бог да се е проявил в звездния свят? Има наистина много чудеса, където Бог се е проявил. Той се е проявил в планетите - в минералния свят като скъпоценни камъни, в растителния свят като прекрасни ароматични цветя, като хубави узрели, сочни плодове, проявил се е в животинския свят, проявил се е и в човешкия свят, но къде по-нагоре се е проявил? Най-съвършено и върховно се е проявил в звездния свят. Следователно, най-върховна е звездната красота.

Познавайки така истината, за ученика няма други въпроси така върховни за разрешение. Само прииждащите светли енергии от звездния свят са, които ще му открият и върховната истина за живота, за природата, за битието. Щом тия върховни енергии се въплъщават в него, той знае за всяко начало на всички явления в битието, той ще знае кои са причините, кои са авторите на известни минерали, растения и животни, пък даже и за човека. Там се съдържат всички специални науки като геология, биология, естествознание, химия, математика и т. н., чрез които ученикът ще се запознае с положителните закони, които стимулират, които проявяват Божественото присъствие, както на планетите, така и в звездния свят, и в необятното пространство.

Какво необятно пространство стои пред ученика, а той е завладял известен метър място, върти се около него и казва: „Да, това е мое, това е благословение.“

Вярно е, че е благословение, защото човекът дори специално и това не заслужава, но понеже е благословение, той вече заслужава да има един по-голям периметър на движение.

Виждаш, ученико, колко трудно се извоюва загубеното. Да, човек доста далеч се е отделил от своя обект. Понеже се е отделил доста далече, той трябва да има една скорост, за да може да достигне това загубеното и да се справи с него, т. е. да го спре някъде в пространството и наново да го извоюва.

Такива са загубените идеали на човечеството. Човек има много загубени идеали. Той се е спъвал в това именно, че винаги е обсебвал чужди обекти и идват големите противоречия.

Кой е неговият обект? Кое е онова, което той е загубил? Загубил е бащиното си благословение, загубил е майчината си любов, загубил е братската си радост, сестринската си милост. А трябва да се открият тия излъчени сили от ученика, за да може наново да ги въплъти в себе си, да ги роди в себе си.

Въпросът е сега къде ще ги стигне, къде ще ги открие и как ще ги открие? Когато има вече фактора стиловата красота, фактора класическата красота, фактора Божествената красота - Духът, той наново ща ги въплъти в себе си, така както тия същини са въплътени в звездите. Затова светят звездите, защото първичните начала са в тях. Планетите не светят, защото са изгубени първичните начала.

Защо е била такава съдбата? Този въпрос е доста отвлечен, доста скрит.

Защо да не се открие виновникът?

Защото всеки би го проклинал, всеки би го хулил. Затова Върховното провидение е скрило тази истина. То ще я скрива дотогава, докогато ученикът придобие специално стиловата красота, класическата красота, Божествената красота, която ще затрепти в пространството като светла, красива звезда, защото прел светлината няма тайна. Единствено светлината е, която разкрива най-големите тайни на Първоизточника. Ако Първоизточникът иска да бъде скрит, той ще се скрива в небитието, извън светлината. Щом е в светлината, той не може да бъде скрит. Светлината е лъча на неговото око. Как ще се скрие от неговото око? Как ще се скрие от своето око? Невъзможно е.

Какво става с неговото око, когато Бог иска да бъде скрит в небитието? И да се оттегли Той в небитието, в онова дълбоко начало, неговото око винаги ще свети, защото по начало Бог е светлина, след това се прояви като любов, след това като мъдрост и най-после се изяви като истина.

Така и ученикът някой път казва: „И аз да се скрия, да не ме забележат силите. Колкото е по-тайно, по-скрито, толкова по-спокойно ще бъде.“

Когато си извън светлината, ще бъдеш скрит, но щом си във ведрината на светлината, не можеш да бъдеш скрит. Всяко проникващо око ще те види. Не можеш да скриеш красотата. Не можеш да скриеш истината. По начало истината е съвършена върховна светлина.

Когато засягаме въпроса за истината, ще подразбираш абсолютната светлина. Когато засягаме въпроса за любовта, ще подразбираш абсолютната топлина. Когато засягаме въпроса за мъдростта, ще подразбираш абсолютната същина.

Това са върховни истини, с които ученикът трябва вече да борави. С тях той ще си помогне, за да може да се добере до прииждащите енергии от красивия звезден свят. Така ученикът ще открие Бога като абсолютна светлина, като абсолютна същина. Може би Бог да му се изяви и по други пътища, но това ще бъде временно. За да може ученикът непреривно, вечно да живее в Божествената зеница, трябва да бъде въплътена в него божествената красота, която ще бъде вече радиация, за да могат тия излъчващи от него лъчи да се срещнат с прииждащите лъчи от звездния свят.

Ето каква обмяна трябва да става. Така ще прииждат тия безсмъртни енергии в ученика и той ще носи в себе си едни абсолютни спомени за великите истини. Там ще си спомниш за царствеността, за Божествеността във великите изживявания.

Трябва да се изживеят нещата. Чрез изживяването се развива ясновиждането. Колкото повече ученикът вижда красотата на звездния свят, толкова по-необятна представа има той за самото сътворение. Той трябва да знае за сътворението, защото ние в миналото казахме: единственото същество на земята, което може да знае историята на сътворението, това е ученикът на Върховната вътрешна школа.

Защо? Защото Духът вечно търси и разкрива скритите истини. Ще дойдат същества, които ще искат да знаят причините на светлината на Духа, на планетите, на звездите, на цялото сътворение.

Кой ще им даде тия начала? Кой ще им ги разкрие? Ще кажете: „Духът господен.“

Да, Духът господен чрез ученика на Върховната вътрешна а кола. Духът господен въплътен в ученика ще разкрива истините за първопричините. Има първопричини в битието, има първи начала в битието, които са едни върховни закони специално за ученика, които той трябва да съблюдава, да се учи според тях.

За върховните неща се изискват върховни състояния. Единствено върховните състояния са, които могат да бъдат ръководство за ученика. Щом се отклони от върховните състояния, той попада под нисшите влияния и не може да проумее важните моменти. Не всякога тия важни важни моменти се проявяват.

Защо? Има приливи и отливи. Моментите са важни за вас, защото вие попадате под един върховен прилив. Изпуснете ли случая за тия върховни приливи, тогава моментите стават обикновени, ежедневни, делнични, които понижават състоянието.

И тъй, пазете своето състояние при всички случаи на живота си. Пазете състоянието си. Бъдете положителни. Каквото и да се случи между вас, то ще се разреши благоприятно.

И тъй, изживявайки звездната красота, всички нисши подбуди ще бъдат претопени. Понеже ученикът е доста здраво свързан със земята, необходими са големи усилия, за да привлече повече звездна енергия и да се справи с въздействията на земния свят.

Това е едно от главните посвещения специално за ученика. Това посвещение се е провеждало и в миналите окултни школи.

Дали ли са те резултати? Много от тия ученици получиха названието посветени. Понеже тия посветени са школували на земята, затова тя е обитавана от доста много посветени. Доста много адепти посещават земята. Така е с всяко ново откритие. Тъй както мореходците, когато открият някой нов остров, много учени го посещават, за да го изучат, така и тия адепти и посветени с голямо любопитство идват на земята като ново откритие или пък като посветени, които тук са получили своето кръщение.

Така сега и учениците на Върховната вътрешна школа получава своето последно кръщение. За в бъдеще те ще идват на земята като екскурзианти, като посетители. Те ще идват да изучават развитието въобще и то специално развитието на школите.

Това е много важен процес, много важно събитие. А това ще стане, когато ученикът получи тия висши енергии от звездния свят. И ако се препоръчва на ученика да посреща слънчевите лъчи, то е защото той може да се ползва по-лесно от тях, отколкото от лъчите на далечния звезден свят. Не е малко и това да се ползваш от културата, от влиянията на слънцето.

Какво значи това да се ползваш? То не е да използваш, а да се ползваш, т. е. да влезеш във връзка с тия разумни сили, които провеждат една върховна системна работа. Сега засега, единствено най-върховната система на работа изпълняват слънчевите лъчи, т. е. слънчевите същества специално за земята, а проникванията на другите енергии е една обнова. Най-централното влияние, това е влиянието на слънцето.

Слънцето е, което дирижира живота специално на земята, макар и да прииждат и други прониквания, всичко трябва така да се солидаризира със слънчевото въздействие, че да не се нарушава слънчевата хармония.

Важен фактор е слънцето, един от най-важните специално на земята, т. е. важни сили са на слънцето, които така разумно, така светлинно проникват върху земята.

Ученикът трябва да бъде готов за тия въпроси. На него трябва да му бъде ясно. Той трябва да знае всеки такт, всяко дихание на земята, да знае коя е върховната причина. Не става въпрос за обожаване, за някакъв си култ или за някакви си идоли, но да съзнае Разумното начало. От това знание ученикът ще гради вече своята философска система за битието. Без това не може да има никаква философска система. Всичко друго ще бъде суета.

Понеже Върховната вътрешна школа се занимава с върховните истини, с върховните начала, то тя винаги има в предвид висшите сили и може би ще се каже: „Защо не ни занимавате с по-низшето, с по-близкото до нас?“

С него ще се занимава Вътрешната школа, а Върховната вътрешна школа ще се занимава с висшите върховни принципи, с висшите Божествени начала, с висшата Божествена звездна красота.

Поставяме като тема красотата, защото вие трябва да имате една оформена Божествена идея за най-красивото, за най-чистото, за най-изтънченото, за най-ароматичното, за най-сладкото в живота. Колкото плодът е по-красив, толкова е той по-сочен, по-ароматичен. Колкото човек е по-красив, толкова е той по-любим, по-разумен. Красотата стимулира нещата. Следователно, стремете се към нея, защото тя има върховен произход. В началото никой не е знаел какво е това красота, но когато Бог се прояви, тогава започна първия ден на красотата. Това беше най-голямото тържество за Духа на Бога.

Но ще се каже: „Какво ли изживяване е било това?“ Върховната вътрешна школа знае за това. И тя трябва да изживее това начало, т. е. трябва да има един такъв сублимен момент, когато да изживее това върховно тържество на първичната красота на Бога, когато да вижда нещата само като тържество на красотата, да вижда минералния свят като тържество на красотата, да вижда целия растителен свят като тържество на красотата, да вижда животинския свят като тържество на красотата, да вижда човешкия свят, света на ученика, като любимо тържество на красотата.

Ето какъв поглед, какво осезание трябва ученикът да притежава, какво трептение трябва да изживява, какво проникване трябва да има. Най-после, какво тържество трябва да изживее, за да може да бъде над всичко низшо, което е в него.

Лесно ли е това? Това е най-лесното. Кога е лесно? Когато подреди своя вътрешен свят като стилова, като класическа красота на божество и най-после да представлява един обединен звезден свят, т. е. цялата красота на Бога, цялото присъствие на Бога да бъде за него един тържествен момент.

Колко е Бог е красив! Колкото звезди има в пространството, толкова много тонове на красота има Той. Колкото светли звезди има в пространството, толкова очи има неговата зеница. Най-богатото съществование в битието това е Бог.

- Как да си го представим този Бог?

Така би запитала и мравката, ако й говорят за човека. И тя би се намерила в чудо как да си представи съществото човек, но и тя чувства неговото влияние. Тя открива понякога неговия гняв, неговото настроение. Така и ученикът открива същественото доволство, Божественото отрицание. Той чувства вече кога Бог е доволен от него и кога Бог е скрит от него, макар и да не може да го схване, защото ние казахме: колкото звезди има в пространството, толкова присъствия на Бога има в битието.

Колко той е голям. Но той има това изкуство да се смалява и посредством един само лъч да дойде и до ученика.

Понеже въпросът е върховен, мъчно може да се асимилира. Във вашето съзнание ще изпъкнат много неща, много неизвестности, тъй както има изпъкнали неизвестности в разсъжденията на малката мравка. Решила ли е обаче въпроса мравката? Не може да го разреши, защото има ума на мравката, има усещането на мравката. Така е и с човека. Понеже той има усещането на човека, ума на човека, не може да разреши върховните истини, без да има една върховна причина, която да се е въплътила в него и да може да му открие големите истини. Затова се препоръчва на ученика да култивира в себе си стила, класиката, Божественото и най-после да се разшири в звездния свят.

Ето какво разрешение е необходимо за да излезе ученикът от тесногръдието и да бъде по-широк за нещата. Тъй както Бог се е проектирал в много светли звезди, така и ученикът трябва да бъде вече едно проникване в този звезден свят.

Най-големият учител за ученика, това е звездния свят, най-големите учители, това са слънчевите ядра, а най-благородното, най-възприемателното влияние, това е звездната красота.

Бъдете звездна красота.

Но ще кажете: „Ако бъдем само светлина, ще можем ли за съзерцаваме звездите?“

Наистина, ако би останал само под влиянието на слънчевата светлина, ще можеш ли да съзерцаваш звездите? Не можеш да ги съзерцаваш, без да имаш онзи тънък усет на твоето око. То е префинен лъч, който прониква в звездните ядра.

Ще стане ли това? Идва ден, когато ученикът ще изработи в себе си този далекоглед да минава през слънчевото пространство и да се домогва да пространството на многото звезди, т. е. ще си изработи нов очен уред, ново око, окото на Бога.

Когато Бог се радва на звездите, той не ги гледа в тъмнината. Той ги гледа през сферата на светлината, защото у Бога няма тъмнина. Следователно, как би се радвал той на звездите, как би ги виждал той? Ето един сериозен въпрос; Благодарение на способността на присъствието на Божия дух, е открита красотата на звездния свят.

И тъй, за вас има вече перспектива да ви се открие звездния свят, да ви се открие и при светлината на слънцето, но това ще стане чрез дълги наблюдения и опити.

Ученикът трябва да прави опити, за да се изработи в него новата очна камера, новия очен фокус, който да може да прониква в по-далечните пространства. Това е същественото. С другата действителност вие сте доста добре запознати. Ние няма да се занимаваме с нея, защото няма време.

Как да няма време, когато времето е вечност?

Ние се движим по система и по закон. И понеже се движим по система и по закон, то и моментите са много скъпи. Така и за ученика моментите стават скъпи, затова той започва вече да казва: „Няма вече време. Свърши се времето.“

Ние не казваме: ученико, пресилвай се, но казване: бързай, т. е. не злоупотребявай със себе си, но бързай да достигнеш първия лъч на светлината. Той не е далеч. Той се движи кръгообразно. Когато влезеш в този магнетичен кръг или ти ще стигнеш неговото начало, или той ще те достигне. Но ти бъди буден и в тази будност да има един силен порив на живот, на реален, младенчески, дееспособен живот.

Всичко приведи в живот. И светлината, и топлината, и влиянието на енергиите, всичко приведи в живот, в жизненост, за да бъдеш един фокус на радиираща светлина. Само като такъв можеш да съзерцаваш красотата на звездния свят. Бог наблюдава себе си в звездите. Значи, когато е станало първото негово проявление, се е изявила светлината. А светлината, в своята активна дейност, е създала слънчевите ядра.

Как ще се създадат светлинните ядра без светлината? Трябва да има фактор. От слънчевата светлина на Бога са се създали светлите звезди. Бог се радва.

На какво се радва? На себе си. Да кажем същото на човешки език: Бог се радва на красиво устроеното битие тъй както ако човек изобрети някакви светилници, би се радвал, когато ги запали. Но човек се радва като човек. Може би в него ще се роди тщеславие, самомнение, докато в Бога няма тия отрицателни черти. Бог е за творчеството и творчеството е за Бога, т. е. всичко в сътворението е Бог. Така ще разбираш Бога.

Но ще кажете: „Много общо казано.“

Ние цял час говорихме за проявите на Бога. Това са все прояви на Бога, негови възможности. Следователно, ученикът трябва да се ползва от възможностите. Затова ние казахме, че той трябва да има Божествена красота.

Какво е това Божествена красота? То е най-любимото, най-милото, най-обичното и най-великото, което ученикът може да си представи в своето съзнание. Тия влияния непременно ще дойдат в неговото съзнание и той ще се прояви вече като завършен, т. е. като колектив на съзнание.

Всички природни процеси, всички процеси на битието са все плодове на неговото съзнание. Ако имаш плодовете на сътворението, ако имаш плодовете на тази Божествена красота, ти ще бъдеш най-богатия във вселената.

Да не кажем въз вселената, но най-богатия на земята, или най-богатия във своята държава, или в своя град, или между своите.

Ето защо, имайте в душата си тази върховна идея за Божествената красота в звездите, в царството на минералите, на животните, на растенията, на човека. Ако има едно същество, което не вдига шум около себе си, че е извършило някакво чудо, то е Бог. Вие виждате, че посредством радииращата светлина, се извършват чудеса, но вие няма да чуете възхищение, радост, тщеславие и т. н.

Ето как ученикът трябва да се облагородява. Ефектите от това което прави, от това което извършва да бъдат светлинни лъчи, но той никога да не се подчертава. Това е новото възпитание. Щом едно същество се е подчертало, то е падало. Така е станало и падението на един от чиновете на ангелите.

Но, това е голяма история. Тази история се държи още в тайна. Напомня се обаче на човека това, защото той е взел участие в тази истерия. Когато ученикът прави нещо, никой да не знае за него.

Може ли да бъде направено скрито? Не, от него да бъде скрито. Така Бог се проявява в света - проявен, но вечно скрит. Никой не го е видял. Той е вечно скрит. И ученикът трябва да бъде така възпитан - да прави без никой да го види.

Ама ще го видят ясновидците или светлите същества.

Ако те го видят, то е за тяхна сметка.

Не трябва ли да се вижда?

Можеш да видиш и да славиш Бога, защото каквото и чудо да е станало посредством някое същество, то е станало, не че съществото го е направило, но чрез него се е провело.

Това е красивото. Не че вие ще бъдете достойните да направите чудеса в света, но вие чрез Бога ще направите чудесата. Но за това се иска едно широко съзнание, една голяма дълбочина, т. е. чисти проводници, да няма никакъв егоизъм и т. н.

Ангелите обсебиха Божествената красота. Те казаха: „Ето, ние сме богове.“ Но това не беше характерно за Бога. Изпратиха ги долу, в най-нисшите зони да видят колко са богове.

Казват, че като дошли долу, намерили красивите земни дъщери и се оженили за тях. Благодарение на тяхното идване, на земята се е създал известен добър порядък. Дотогава човек е живял първобитно, като животно. Но при идването на тия ангели, при въплъщението им, се е подобрила и човешката раса.

И казва се: „Изпратиха тия същества на земята, да украсят рая.“

Пратиха ги на работа. И всеки един, който се възгордее, ще го пратят на работа да работи най-черната, най-тежката работа. Колкото е по-силен, по-самонадеян, по-възгордян, толкова повече ще му дадат. Нищо повече. У Бога не трябва да има нищо гнило. Всичко трябва да бъде опитано.

И вие сте наследници на тия ангели, които са дошли на земята. Но сега, понеже ви поканиха наново да влезете във вътрешните начала, т. е. във Върховната вътрешна школа, ще има един нов възход, но винаги помнете: колкото повече светлина получите, толкова повече ще се смирявате. Ще бъдете най-смирените същества, ще бъдете като Бога. Нито слънцето се е похвалило, че много свети, нито звездите са се похвалили, нито което и да е възвишено същество, че е направило някои чудеса.

Но, защо човек да не се радва на своите придобивки? Радостта е едно нещо, гордостта е друго нещо. Да се радваш, че Бог те е посетил, защото всяко едно добро, което си направел, е Божествено, Божествено посещение. А това е великото. Ако така гледате на нещата, всеки ден ще правите добро. Значи, колкото пъти сте направили добро, Бог го е направил чрез вас. Колкото пъти сте се вдъхновили, ще знаете, че Духът е вдъхновението чрез вас. Колкото пъти сте срещнали добри хора, толкова пъти Бога сте срещнали. Така гледайте на нещата.

Вие имате едно богато наследство, но никога не злоупотребявайте с това наследство, никога не го обсебвайте. Да не казвате: „Това е мое.“

Не туряйте прегради. Кажеш ли за някое постижение, че е твое, веднага слагаш преграда. Такъв е законът, неумолим. Никое същество в битието не може да го измени. Единственото издигане е това да благодариш, че Бог се е проявил чрез теб - било чрез правене на добро, било в изкуството на някоя способност, качество и т. н.

Как ще изглеждате тогава? Как мислите? Най-разумните същества на земята. Най-разумните същества са най-красивите. Бог ще се прояви чрез чистотата, така както слънчевият лъч блести, когато е в съприкосновение с някой кристал. Кристалът блести, защото е чист. Колкото е по-чист, толкова повече блести той. Вие не може да нагаждате нещата така, че да придобият вид на блясък, ако не сте чисти.

Чистотата е истината. Колкото си по-чист, толкова си по-истинен. Защо? Защото чрез теб минава светлината и отминава. Дава и се път. Не се спира. Спреш ли един слънчев лъч, той ще те изгори. А когато мине през теб и отмине, той остава своето влияние и продължава своя път. Задържиш ли го, ти си вече егоист.

Не спъвайте Божественото. Давайте простор, за да бъдете и вие просторни.

Варна, 22.4.1957 год.