5. . Върховният закон на всемирната хармония

[Ани]

ВЪРХОВНИЯТ ЗАКОН НА ВСЕМИРНАТА ХАРМОНИЯ

Когато върховната мисъл се е проектирала в ученика като реален свят, лесно е за него да види как са построени нещата. Той лесно може да открие закона, който регулира всички явления в природата, всички явления в битието. Само тогава той може да открие великия върховен закон на всемирната хармония.

Ние ще застъпим великия върховен закон на хармонията, защото той е като ръководство, той е пътят, той е съвършенството, той е възможността, вярата, надеждата. Всяка добродетел се изгражда върху него.

Върховният . закон на хармонията е същината на живота. Извън него животът няма нито форма, нито образ, нито инструктори, които да го проведат като един образен свят.

Единствено върховният закон на хармонията е, който може да проведе така функциите на живота, да вдъхнови душата на живота, да разграничи реалното, същественото, от несъщественото, от нереалното.

Само по волята на този закон ученикът може правилно да се коригира, правилно да възприема енергиите, които се проявяват като живот във вселената.

Единственото реално знание, единствената реална възможност, единствената реална воля в живота, това е законът на великата хармония.

Докато ученикът не открие тия функции на хармонията, докато не заживее с приливите на хармонията, докато не влезе с върховните сили на хармонията, той не може да има път, не може да има ориентировка в живота, т. е. той не може да разбере онази онази върховна Божествена мисъл, която се е проявила като сътворение в необятното пространство.

Това се налага, това е необходимо, защото безпределни са областите на пространството. С каква бързина ученикът трябва да се движи, за да може да обхожда тази необятност? Може ли той да има представа за една такава бързина? Може ли да има образ за безмълвието, за вечното, за всемирното? Единствено по пътя на закона на хармонията ученикът може да има вече едни реални постижения за тази върховна мисъл, която се проявява като законност.

Дали тази мисъл ще дойде у него като едно чувство, като едно желание или като някой усет? Както и да дойде, то е все добре. Колко ценен е един такъв усет, едно такова чувство, една такава мисъл. Колко красиво е едно такова устройство. Но понеже ученикът е тръгнал по пътя на реалното, по пътя на красивото, по пътя мистичното, на духовното, по пътя на Бога, нему му трябва да стъпи здраво върху ресорите на този върховен закон на хармонията.

Извън хармонията ученикът не може да има никаква представа за всемирната мисъл на Бога. Извън хармонията ученикът не може да познае Бога. Извън хармонията той ще го вижда като дисхармония, ще го вижда в катаклизмите, в бурите и т. н.

Колко много е важно ученикът да е стъпил върху този ресор, върху тази основна точка на живота, да знае, да му е открито, за бъде със силите на върховния закон на хармонията.

За да може да се устрои като една завършена единица, като едно съществено явление в голямото битие, той трябва да заживее в атмосферата, в реалността на тия сили на хармонията. Без тази хармония той не може да бъде една съществена единица в голямото сътворение. Не можеш да бъдеш в дисонанс и да се включиш в редовете на силите на хармонията. В редовете на хармонията не могат да се допуснат дисонанси, не може да същества дисхармония, защото там нещата не се обезличават, не си губят нито формата, нито образа.

Но ще кажете: „Нали трябва да минем от образния свят към света на подобието, към света на върховното?“

Всички явления в природата са все Божествени начала. Следователно, всяко едно явление е толкова ценно, колкото е ценно и най-върховното. Достатъчно е ученикът да може да внесе елемента на върховното в дадено явление. Колкото и да е претърпяло това явление някои пертурбации, като е минало през формата и образа, ученикът може да внесе подобието в това явление.

Това е същественото в него - да може да преобразява нещата или явленията. Но той казва: „Нали са те Божествени? Аз трябва да ги виждам само като съвършенство.“

Помни, ученико, едно явление може да е минало през известни изпитания, през известни трансформации. То се нуждае да се внесе нов елемент, за да възстанови своята първичност. А ученикът е, който можа да внесе това.

Може ли да има такива слабости в явленията на битието? Не, че това е слабост, но това е закон на трансформирането. А законът на трансформирането се нуждае от закона на хармонията, защото при трансформацията нещата се преустройват, а при хармонията нещата се нареждат.

И тъй, когато застъпваме този въпрос, той е лично за ученика. Той е по пътя на трансформацията, но трябва да има и силите на хармонията, за да подреди нещата така, че те да бъдат съвършени.

Има една несъвършеност в ученика. Тази несъвършеност е причина да се трансформират силите. Колкото повече силите се трансформират, толкова повече ученикът е зает, е ангажиран в устройството на хармонията. Хармонията, това е съвършената проява на Духа,

Има ли несъвършени прояви на Духа? Има прояви на трансформация на Духа. Това са дадени превеси, за да може инволюционния живот да се заведе в пътя на еволюцията.

Има ли инволюционен живот? Има сили, които слизат. Има сили на отлив. Има сили, които се изкачват. Има сили на приливи.

Защо е необходимо това? И необходимо ли е? Необходимо е сега. Необходимо е сега при голямото устройство, при което, като архитектурна възможност е пътничката Божествена мисъл.

Колко ценен, колко важен е моментът, когато Божествената мисъл трансформира инволюционния живот в еволюционен, когато Божествената мисъл провежда дисхармоничния живот в хармоничен.

И тъй, ученико, ти си сега в тия процеси. Понякога тия инволюционни сили ще окажат доста голямо влияние върху теб, но щом си във връзка с еволюционните сили, трябва непременно да вземеш становище, трябва да застанеш на онова положение, на онази висота, чрез която до можеш веднага да влезеш във връзка с висшите строителни сили. Вие виждате, като че ли животът на ученика е един изпуснат проблем, като че ли има някакво беззаконие, като че ли има някои неща не устроени. Благодарение на тази изпуснатост човечеството специално се намира в един хаотичен свят, свят който има стремеж надолу, който е в предела на надолнището. И когато наблюдавате човечеството, у вас идва идеята, че никога няма да се осъзнае, че никога няма да се върне, като че ли толкова много се е отклонил.

Но къде ще отиде? Накъдето и да тръгне човек, пак ще се върне, защото движението е кръгообразно. Ще слезе надолу в кръга и пак ще се качи горе, защото след него идват други сили и ще го изтласкат от мястото. Така че, животът е едно вечно устройство. Той е една система на устройство. Най-големите архитекти и мислители са се учили от тази система на живота.

Животът е като онова микроскопично същество - паяка, който непрекъснато тъче своите нишки, своите мрежи, който така ги свързва, така ги подрежда, че и най-големите бури и катаклизми да настанат на земята, те ще устояват. Следователно, колкото и големи да са противоречията, все пак нишката е опредена, нишката е свързана на двата бряга, т. е. нишката е свързана с небето, и земята.

Кое е сега същественото за ученика? Да пази тази нишка, тази връзка с небето. Ако няма нишка с небето, цялата система долу може да пострада. За да не пострада, за да има прииждащи сили от висшите светове, трябва да има нишка.

Коя е нишката специално в ученика? Това е неговата мисъл. Колкото по-възвишена мисъл владее ученикът, толкова тази нишка става по-устойчива и по нея могат да прииждат върховни енергии. Без тази нишка не могат да прииждат върховни енергии. Те са като светлината, разпръснати в цялата природя, и когато има нишка, идват като специални сили. А това е най-важното. Както очаквате някой свой приятел, гостенин, и знаете по кой път ще дойде, защото той е съобщил, че пристига, че е по даден път, така и вие трябва ле имате съобщение, че една духовна сила ще ви посети. Ученикът знае и по кой път ще го посети тази духовна сила. Това е най-същественото. Ако ученикът е бил нещастен, то е било само затова, защото е нямал свързана тази нишка.

Специално за ученика на Върховната вътрешна школа, нишката с която е свързан е Школата. Чрез нея той ще се съобщава с най-големите, с най-идейните, с най-съвършените, с Божествените сили. Няма друго място на земята по-свещено от мястото и състоянието на Школата. На друго място може да има вяра, надежда, упование, добродетели, но няма ли ученичество, няма ли знание, няма ли познание, там има само очакване.

Ученикът не е вече в процеса на очакването. Ученикът е в процеса на работата, в процеса на проечаването, в процеса на устройството. Вярващият вярва, е ще стане някога, а ученикът казва: „Това трябва да се направи, това трябва да се научи, това трябва да се превъзмогне, за да го притежаваме.“'

Това е една гениална черта в ученика. Но за да постигне това, той не трябва ла забравя върховния закон на хармонията. Колкото по-хармонично се построява неговата мисъл, колкото по-хармонично се проявява неговото съзнание, толкова гаранцията е по-силна, че ще има вече върховна връзка с висшите светове.

Често пъти се препоръчва на ученика да има състояние на медитация, на съсредоточение. Не можеш да имаш нито медитация, нито съсредоточение, ако нямаш връзка. Само връзката е същественото. Само чрез нея можеш да бъден положителен в своята работа. А ние казахме, че тази връзка именно е школата, защото между, школата и света на върховните сили има връзка, има нишка, има път, има лъч. Ако не би било така, върховните сили не биха така лесно си служили с възможностите да откриват така бързо къде е мястото на школата.

Школата е тяхно дело, техен хоризонт. Те са създали аурата на Школата, те са я открили като Школа. Ако не бяха те, как ученикът щеше да открие, че е в Школа? Той не може да я открие, защото от панти века е попадал в една друга школа, която съвършено обратно го е възпитала, благодарение на големите трудности, на големите стълкновения, ученикът сериозно се стреми да открие таза връзка на Върховната вътрешна школа.

Защо се належи Върховната школа? Можеше и с обикновената Школа, можеше и с Вътрешната школа ученикът да се школува, защото и там се провеждат висшите знания, висшите енергии, и там се говори и се прави духовно давление да се построи съзнанието, но когато се говори за една Върховна школа, идва едно върховно давление, което по своето начало е абсолютно. Там няма опущение, няма забавяне, няма отклонение, няма интереси. Върховните неща са абсолютни в своята основа, Никой не може да ги изкористи, никой не може да ги присвои, защото начинът на присвояването е ограничение, а ние казахме: ученикът трябва да заживее във върховната хармония. Във върховната хармония няма ограничение. Всеки тон там заема абсолютно място. Щом заема абсолютно място, той не може да даде дисхармония. Само Абсолютността е, която дава идея за една абсолютни хармония. Затова ученикът в някои отношения трябва да достигне до абсолютност.

Коя трябва да бъде първата стъпка в абсолютността? Да бъде така уверен в нещата, че в никакъв случай да не се поколебае. Това е абсолютност. Да не се подава, но да бъде устойчив, положителен и който и да го погледне, да види в него приливите на върховната хармония.

Засягаме въпроса за върховната хармония, защото ученикът е поставен винаги в положение на изпитание. А изпитанието е пътя за каляване на човешката воля. Колкото по-голямо изпитание преживее ученикът, толкова повече той се закалява.

Привилегия е ученикът да бъде поставен при големи изпитания. Този който няма изпитание, той е слаб, той е нисшо същество, същество без опитности. А този, който е поставен под напора на изпитанията, в него има вече приливи на върховната хармония.

И тъй, ще знаете: този който страда, е по-ценен от този който не страда. Този който страда, той разбира нещата. А този който не страда, той е глупец, той нищо не знае. Този който не страда, силите не го имат в предвид като творческа сила и го изоставят.

Всички същества които страдат, са предвидени същества, облагодетелствани същества. Този който е поставен на мястото на трудността, той е ученика, който решава големите проблеми. А този който е поставен там някъде на свобода, без никакви трудност, той е неспособен ученик.

И тъй, всички концентрирани енергии в ученика говорят до каква степен той е е израснал, на кое вътрешно място е поставен, за да разреши великия проблем на творчеството.

И тъй, ние се обръщаме специално към ученика на Върховната вътрешна школа, който вече е започнал да страда, който чувства вече върху себе си ония върховни приливи, които го мачкат, които го моделират, за да могат да изваят от него едно съвършено явление.

Там където няма страдания, там човек е близо до безгрижните животни. Там където има страдания и изпотения, там - човек е започнал да работи.

Но ще кажете: „Може ли болен човек да работи?“ Ако бихте вникнали в най-тежко болния, ще видите какви трансформации стават в неговото съзнание, в неговия душевен мир. Ако е въпрос само да ядеш, да пиеш и да се радваш, това и птиците го правят. Цял ден птичката скача от клон на клон, чурулика, възпява някого. Може да не знае кого възпява, но възпява. Но, близо ли е птичката до върховните светове? Не е близо. Когато започне да страда, тогава може да опита силата и реалността на другите светове.

И тъй, ученико, ценен си тогава, когато страдаш. Не си : ценен тогава, когато не страдаш. Вие казвате сега: „Нали ученикът трябва да бъде толкова силен, че веднага да трансформира тия състояния.“

Кога ще му дойде на ума да ги трансформира когато ги няма? Ще ги трансформира, когато има тия състояния, т. е. когато страда. Тогава той търси методи, средства, тогава той открива законите и се стреми да се защити. В този устрем на защита ученикът открива всемирните закони. Затова е казано, че страданията са благословение за ученика. Това е абсолютна истина. Докато ученикът не страда, той се заблуждава. Но когато започне да страда, тогава той е реалност. Нали днес се препоръчва една наука за реализма? Най-големите реалности са духовните неща. Най-истинската реалност, най-благословената реалност са те.

Но ще кажете: „Реалност ли са духовните неща, когато не можем да ги виждаме?“

Не значи, че когато не можете да ги виждате, не са реални. Ако си един ясновидец, ти би га видял като най-съществена реалност.

И тъй, тези духовни реалности са, които се провеждат като предмети за изучаване от ученика. Той трябва да има реални постижения, реални възможности, реално виждане.

Но материалистът ще каже: „Имат ли материя духовните реалности?“ За обикновения човек те нямат материя и са фиктивни, но за ясновидеца те имат материя. Те са реални, но материята е префинена. Те са такава реалност, че излъчват известна субстанция, за да се създаде грубият реален свят.

Такъв е зародишът, семката. Вие хвърляте едно малко семенце. Ако бихте проучили това семенце, вие бихте видели, че то има толкова тънка и прозрачна тъкан, а когато израсне, създава една груба форма. А семката е толкова прозрачна и чиста. Така и всички груби реалности в живота са все плод на такава духовна семка. Следователно, не материята е създала Духа, но Духът е създал материята. Ако направите едно изчисление, като имате е предвид необятното пространство, ще видите, че нематериалното пространство е такава огромност, такава безкрайност, че онова което е като материални същини в пространството, остава като микроскопични явления. Следователно, най-напред е полето на Духа и след това е постройката в това поле. Запример, един земеделец има голямо пространство от ниви, ливади, сред които е построил една хижа за свои нужди. Питаме тогава: кое е същественото, кое е реалното? Къщичката ли, която може да се събори от една буря само или пространството, изложено на същата буря? Пространството остава. Така че, в пространството господства Абсолютното, Безкрайното. То не се руши, то не изчезва, защото е една съвършена реалност. А всичко друго изчезва. То не е съвършена реалност. Постройката, стопанството, кооперативът, то е реалност. Така казва материалистът. За ученика обаче нещата трябва да бъдат абсолютни. А за да може да владее тази абсолютност, той трябва да знае, че само върховният закон на хармонията е, който ще му помогне. Най-реалният свят за ученика е света на Бога.

Каква представа има той за света на Бога? Къде се движи Бог? Къде е неговото място? Къде е неговото светилище, неговият институт на просвета, на знание и т. н.? Едно смътно понятие.

Защо? Защото ученикът още не е можал да види Абсолютната реалност. Той вижда само фиктивните реалности, но не е запознат още със закона на Абсолютната реалност. Тази Абсолютна реалност идва в ученика като животворен въздух, като животворна светлина. Благодарение на въздуха и светлината, той се ползва със свободата, а след това се ползва от грубата реалност - храната и всички други съществени елементи. Когато детето се роди, то диша, то живее. Не диша ли, то е мъртво. Следователно, ученикът е жив, когато познава Абсолютната реалност, когато диша Абсолютната реалност, когато мисли с Абсолютната реалност, когато се храни с Абсолютната реалност.

И тъй, когато ученикът страда, той ангажира повече светли сили, които идват в него като една върховно познаване. Когато ученикът не страда, няма импулси към възвишеното. Тогава той има импулси повече към външната реалност. Той иска да бъде изтъкнат пред своите, да има почете материални блага, да бъде подчертан. Но това е фиктивна реалност.

Познавайки закона на върховната хармония, ученикът ще се добере до Върховната реалност. Върховната реалност е вътрешния живот на ученика, т. е. вътрешната сила на ученика. Колкото повече живее във Върховната реалност, толкова по-ценен става. Той се освобождава от грубата реалност и става една знаменита вътрешна реалност.

И тъй, когато изнасяме тия мисли, не трябва да попадате в съблазън. Не се водете от правилата на миналите езотерични школи, че ученикът трябва да подчинява тия фактори. Не, не му е позволено да подчинява. Ученикът на Върховната вътрешна школа не може да подчинява съграждащите сили на природата.

Кой му е дал това право? Никой. Но той може да каже: „Те са груба реалност. Нали ще трябва да ги овладеем, да ги трансформиране във вътрешна или върховна реалност?“

Не, ще оставите нещата да се проявяват така, както са представени във върховния план. За ученика остава един стремеж - да има връзката с върховните светове, с върховните сили, за да може да влезе във връзка със силите на върховната хармония. Влезе ли във връзка със силите на върховната хармония, той ще види тогава, че и външните сили, грубата реалност са на своето място и няма да се стреми да нарушава мира на тази външна реалност. Ще бъде внимателен, ще има нужното почитание и уважение, ще знае защо тия сили действат така и по чия воля.

Колко е важно да познаваш въздействието на тази воля. А за да се познава и да се пази това въздействие, трябва да имаш вече съзнанието на върховната хармония. Бог се проявява към ученика във върховна хармония. Той му говори с хармоничната си душа, с хармоничните си мисъл, с хармоничния си Дух. Той го поставя на най-големи изпитания и го свързва със силите на хармонията. Затова често пъти лишават ученика от физическото тяло да му докажат колко то е реалност. Той съжалява за него, казва: „Отиде физическото тяло, тази моя светиня, това мое обиталище. Разруши се то и сега какво съм аз, когато не мога да се противопоставя на противодействащите сили, които така разрушават моята скъпа реалност?“

Ученико, ще те лишат от много такива реалности, докато се осъзнаеш, че си една абсолютна реалност, че ти си въздух, светлина, дух, мисъл, усет.

Казано е, че ако ученикът няма образ, не може да има понятие за нещата. Ако той има духовен образ, ако той има светлинен образ, той би видял и би живял в абсолютните реалност на Божия дух.

Това е най-важната област сега, където ученикът трябва да стъпи, да има вече тази ръководна звезда, да има тази пряма връзка с Абсолютната реалност. Вие виждате, че и грубата реалност даже е така красива, така прекрасна, че ученикът не иска да я напусне. Той казва: „Тук ми е добре. Колко тя е красива, колко е прекрасна.“

Но ако ученикът открие Върховната реалност, какво ли би станало тогава с него? Дали неговата радост не би се превърнала на безмълвие? Сигурно тя ще се превърне на безмълвие.

И тъй, ученико, готви се за най-големите страдания. Бъди доволен, че си предпочетен да те въведат във великата лаборатория, където ще вземат участие великите учени, най-големите професори.

Колко радостно и знаменито е да се занимават с теб великите професори. Те ще направят химически, психичен, мистичен, духовен, светлинен анализ и ще видят какъв процент си външна реалност и какъв процент си вътрешна реалност. Те ще изнесат тия данни и ти ще ги прочетеш. Но ако не влезеш в ретортата, ако не влезеш в тия големи изпитания, ти нищо няма да знаеш,

Не мисли, че извън ретортата ще знаеш за нещата. Само ще пееш, ще свириш, ще мечтаеш, но ще бъдеш глупав мечтател. Там, в ретортата, се изпитват огнените страдания, там се зарегистрира достойнството, там се открива абсолютната реалност. Извън ретортата няма реалност. Тя може да същества, но в твоето подсъзнание.

Бъдете абсолютни по всички начала. На вас разчитат известни сили, които имат за задача, които са поели този ангажимент да проведат абсолютната система на Бялото братство по лицето на земята.

Това Бяло братство иска да направи връзка между земята, слънцето и другите планети, за да проведе великото учение на абсолютната реалност на Духа, за да могат да се издигнат човешките същества до висша степен, степен на върховно начало.

И тъй, колкото и да ви убеждават в противното, бъдете реалности. Ние не ви казваме да бъдете само мечтатели, мистици, духовници и т. н. Ние ви препоръчваме да бъдете абсолютна реалност, защото нещата са реални, Духът е реален, въздухът е реален, водата, плодовете, хлябът, всичко това се все реалности. Те съществуват по начало, по закона на великата върховна хармония.

И тъй, колкото и да ви убеждават материалистите в противното, дръжте винаги като основа върховната реалност. Макар и временно да не можете да я виждате, поне научете се да я чувствате.

Става въпрос за органа виждане. Понеже органът виждане е още недоразвит, то не знача, че и реалността не същества. Когато това виждане се развие, тогава ще се види.

Но ще кажете: „Защо съществата не направят да виждаме тази реалност?“

По пътя на реалното ще стегнем до Абсолютната реалност. Предвиден е орган, който ще се развие. Времената и годините тук не играят роля. Има върховен план. В него е предвидено колко човешки същества ще могат да преминат в пределите на. върховната хармония.

Всичко е предвидено. И вие сте предвидени. Вие тепърва ще развивате сетивното си чувство, да чувствате нещата. Чувството е едно вътрешно виждане.

Усъвършенствайте това вътрешно виждане. Да чувствате какви сили в даден момент присъстват при теб, какви желания имат, какво ти носят. Вие още не сте се спрели върху този въпрос. Вие все се готвите да се спрете, но още не сте направили това. Вие още не сте правили опит на съсредоточение да развиете своите очи. Трябва да правите опити да съзерцавате и чрез своите чувства да откривате какви сили в момента присъстват.

Ще правите опити да виждате техните вибрации и техните образи и по този начин ще развиете този орган. Това е реално развитие. От това по-реално къде? Ние не искаме ученикът да бъде един фантазьор. О, не. Ние искаме да бъде една духовна реалност, да знае, че Духът присъства при всички случаи на неговия живот на физическия свят, т. е. да чувства как той е погълнат от този Дух, как той се носи, как той изживява известни духовни приливи.

Това е подготовка. Тази подготовка не се получава чрез насилие. Тя се получава посредством дълбоко смирение, осъзнаване и чрез дълбоко страдание.

Казано е, че Върховното ръководство предава на вас знанието за Абсолютната реалност. Вие ще го предадете на своя народ, а вашия народ ще го предаде на другите народи.

Но това което ви се предава, трябва да извира отнякъде. Трябва да има такава реалност. Върховната вътрешна школа е именно тази реалност. Вие виждате, тя премахва всякакво заблуждение. Ще ви поставят при факти, при стълкновения, ще ви поставят в ретортата на страданията, за да опитате вътрешните усети на живота.

Ще кажете, че когато страда човек, той не е в хармония. Птичката не може да вземе пряко участие в устройството на света, на битието, т. е. да влезе в устройството, в контакт, във връзка. Само в страданията има връзка.

Може и без страдания, но кой може? Ако едно възвишено светло същество, което някога е минало този процес и е дошло на земята да помага, то няма нужда от тия процеси. То е минало и няма нужда да ги повтаря.

Все пак, ще знаете: щом е облякло физическото тяло, което и да е съвършено същество, то вее ще страда, защото физическото тяло е несъвършено. Историята не помни това.

Ученикът трябва да разреши и своята лична карма, и общата карма. И понеже той не може да разреши и двете, затова идва Учителят да разреши общата карма.

В жертвата е същината. Вие се ползвате от благата на светлината, а тя нищо не ви казва.

Варна, 10.6.1957 год.