6. . Тайнственият ключ

[Ани]

ТАЙНСТВЕНИЯТ КЛЮЧ

Когато ученикът провежда силите, които представляват неговия вътрешен свят, в изпълнение на великите задачи, които се разрешават от даден върховен закон, той придобива най-съвършения усет, който представлява целостта, съдържанието, магията и началото на Духа. Обогатен с тази върховна сила той може да проникне много по-лесно в задграничните области, зад скритите области, т. е. да проникне в онова състояние, където Божественият дух се проявява като върховна система на хармония.

Има много интересни проблеми, много интересни полета, за които ученикът още не знае положително. Но благодарение на този усет който получава, той се досеща, долавя нещата и започва да ги търси.

Търсенето е присъщо на будната душа, на будния дух. Да търсиш, това значи, че има нещо, което ти липсва. То е онова, което е скрито от твоя поглед, от твоя усет, от твоето осезание, от твоето обоняние, от твоя слух и т. н.

Колко много сложни прояви и сили съществуват в задграничното, в тайнственото, в далечното, които много леко засягат същината на човека. Леко в смисъл, оформено.

За да. могат да се долавят вибрите на тия тайнствени сили, на тия задгранични сили, на тия тайнствени, Божествени предели, в ученика трябва да се роди този усет на хармония на Духа, да излезе той от пределите на дисхармонията или от процесите и да се добере до ония предели, до ония висоти, до ония дълбочини, до онази безграничност, които ще му открият положителната истина за свещената истина. А това значи да се научи цялата секретна система на Божия дух.

Трябва да се научи тази система. Ето защо, за човечеството са се създали много школи, които са го подготвяли, които са му внушавали да бъде по-просветен, да бъде по-интелигентен, по-подготвен, за да може да бъде един по-съвършен проводник на онова, което не е още известно. Да бъде такъв проводник, както слънчевият лъч. Слънчевият лъч е един проводник на слънчевите сили.

Какво представлява слънчевият лъч от себе си? Не е ли той самата слънчева светлини? Да, но е обособен като индивидуалност. Той е индивидуален, прониква навсякъде независимо от многото лъчи, макар че има чудната хармония на многото други лъчи.

Ето какво е бъдещето развитие на ученика, бъдещето усъвършенстване на ученика - да има прями отношения към ония същества, които провеждат системата на слънчевите лъчи.

Така подготвен, така обгорен от светлината, така осветен от виделината, той, ученикът, притежава ключа на истините. Всяка една истина има специален ключ. Докато ученикът не получи този ключ, той може само да бленува за дадена истина, но щом получи ключа, той е вече властна система, могъща система. Ключът е в неговата ръка, в неговия дух, в неговото сърце и в неговия ум.

Какво представлява този ключ? Ако отидеш в своя дом и нямаш ключ, ще стоиш вън, ще бъдеш едно жалко същество. Но ако имаш ключа, ще отключиш и ще използват всички удобства на своя дом. Така е и с ученика. Той трябва да се подготви за тия сложни системи и да притежава дадените истини.

Не може ли ученикът посредством своите качества и способности да се слее със способностите и качествата на другите, по-висшите съществата по такъв начин да разбере истините?

Не, за всяка една истина ученикът трябва, да притежава ключ. Това е най-важното. Този който е получил правото на ключа, той е завършил вече своята еволюция, разрешил е една от сложните задачи, които му представят.

Какво е богатството? То е будността, то е стража, то е секрета, то е ключалката. Следователно, всеки един ученик трябва да притежава това средство, тези фактор на ключалката. Всичко възвишено е скрито, заключено. На човека са дадени толкова неща и тайни, колкото той може да асимилира. А онези, които той не може да асимилира, са в тайна.

Но докога? Човешкият дух търси. До кога той ще бъде а неизвестност? Затова идва Школата, която изпитва ученика, подготвя го добре, узаконява го и му предава ключа на тайните истини. Ако става въпрос са някаква си върховна възможност, то е именно да притежава ключа. Всички велики хора, всички велики същества, които са идвали на земята, са носили този ключ на тайните истини. Благодарение на този ключ на тайните истини, те са могли да дадат известно знание на хората, специално на учениците.

Не можеш без този ключ. Където и да отидеш, в която и среда да се заселиш, нямаш ли това помагало, ти винаги ще се чувстваш вън, във външната глухота, във външната незнайност и като същество, макар и да имаш подготвено съзнание, ти нямаш онази сила - тайнствения ключ на истините.

Досега човечеството е приемало тези истини в смисъл, узаконявало ги е като известни традиции, като известни религии. Истините обаче трябва да се разкрият. Истината не търпи никакви форми, които се изменят. В лицето на истината ученикът де види великото състояние на Божествения дух. Той няма да се заблуждава, няма да се спъва в живота, защото животът ще бъде за него една реална, една открита истина.

Той казва сега: „Живота“, но какво а същност е животът? Да се движиш, да се храниш, де се обличаш, да се трудиш или стремиш към нещо? Това ли е в същност животът? Животът подразбира една от великите истини, т. е. една велика същина на Божия дух.

Казва се: „Бог се прояви в живота“, т. е. Бог вдъхна в ноздрите на човека живот, т. е. душа. Не можеш да имаш ясна представа за душата. Ти ще кажеш: „Аз имам живот“. Но този живот не е организиран. Той трябва да бъде организиран. А само душата е организирана, защото по естество тя е една отломка от Великата душа. Има ли душа, има живот. Няма ни душа, няма живот.

Ще кажете: „Микроорганизмите, които нямат душа, нямат ли живот?“

Ученикът не трябва да се заблуждава. Там където има движение, има присъствие на душа. Душата е импулса, движението, стремежа.

Какво е движението? Движението е стремеж. Движиш се към известна посока или цел. Следователно, човешкото движение има цел. Щом има цел, има постижение, има търсене. Много се е философствало и писало по отношение на живота. Дори някои мислители отиват до там, че казват: „Животът е едно случайно явление в природата, в сътворението.“

Каква е тази случайност? Какви са нейните размери, нейните същини, нейните импулси? Как така е случайност? Нима в основата си има някаква дисхармония, която да поставя нещата в случайности? О, не. Има строги върховни закони, които регулират нещата. Ако някъде се наруши нещо, допуща се, че е станало някакво стълкновение или случайност. Това обаче не е случайност. То се е провело чрез известни закони, Следователно, всичко е в законите. Затова се казва абсолютна закономерност. Без тази абсолютни закономерност не може да се изясни началото на живота. Няма наука, която да разясни началото на живота. Колкото и да се стреми съвременната материалистична наука да докаже същините не живота, за ги обособи като факти, тя не може, защото зад този живот стоят абсолютните закони на Духа.

Без Духа не може да има живот. Животът представлява началото на Духа - не Абсолютния дух, но началото на Духа. Вие виждате каква скрита същина е Духът, каква глъбина е той, но в следствие този фактор - животът, движението проявява неговата същина.

Казва се сега: „Ако животът е плод на тази същина - Абсолютния дух, то какво е началото на Абсолютния дух?

Началото на Абсолютния дух е Абсолютността. Има ли някакъв живот в Абсолютността? Абсолютността е резервоара на живота. Трябва да има резервоар, за да може чешмата да тече. В тази Абсолютност на живота се съдържа началото на Духа. Оттам той е потекъл, разлял се е из вселената и се е проявил като живот. Понеже има движение, има живот.

Дали всяко движение е живот? Животът има много форми. Ако ученикът не познава многото форми, то не значи, че движенията нямат форми. Всяко движение има своя форма, свой образ, за да може да се представи като реалност в битието. Не може иначе. Вие казвате битие, но кой обитава в това битие? Тия именно реални възможности.

Лесно ли е да се проникне в тия тайни на Духа? С помощта на тайнствения ключ, лесно се откриват тайните.

Казано е: „Истината ще ви направи свободни.“

Какво значи свободата? Свободата подразбира положителната зеница на Бога, която всичко вижда, всичко обзема, всичко държи в равновесие и знае за всички качала в живота. Следователно, трябва да имаш този ключ.

Имаш ли този ключ, ти си свободен, способен, вдъхновен композитор, музикант, художник, ученик на най-голямото изкуство, което съществува в битието, защото в битието съществуват чудни начала на изкуства. Вие още не можете да си представите какво изкуство е земята, какви линии са очертани по нея, какви долини, плоскости.

Трябва наистина един съвършен усет да владее ученикът, за да може да изследва формата, образа на земята. Това е истинското изкуство. Това е голям майстор, голям художник.

Но преди да влезе в този университет на знанието, той трябва да има средства.

Какви са тия средства? Да има ключа на великите истини, чрез които да отключва тайните замъци, където са складирани тия богати по начало средства.

Както на художника е необходимо боя и четка, за да нарисува известна картина, така и на ученика е необходимо и четка, и боя, и писалка. Писалката му трябва да бъде жива, да има движение. И четката, и боята също трябва да бъдат движение. Всичко трябва да бъде в движение. Това е началото на живота, който трябва да се проведе в картини, в изкуство.

Какво трябва днес на художника? Да може да проведе тия живи начала, да бъдат те така композирани, че да представляват един нов мир, в който ученикът да се втопи, да почувства вариациите на всички тия начала.

Всичко в битието е сглобено от начала. За да притежава ученикът тия начала, трябва да влезе в духовната съкровищница, т. е. в складовете на Божествения дух. А за да влезе в тия складове, той трябва да притежава ключа на истината. Там е най-голямата възможност, там са най-богатите сили. Тогава ученикът ще се чувства напълно свободен, независим от външните условия, от външните трудности. Това е задачата на Върховната вътрешна школа - да подготви съзнанието на човека, да подготви човешкия дух, да подготви неговото сърце, неговия ум. Всички тия сили, които са комплекс на известна системна организация, така да се тонират, че да не може никоя сила да внесе дисхармония в тях. Тук трябва една наистина положителна тонация.

Как ще се тонира ученикът, когато е в бурите, в стълкновенията, в недоразуменията? Ученикът ще се тонира, когато получи Божественото благословение. Единственото богатство, това е ученикът да получи Божественото надарение, да бъде той надарен, т. е. да му бъде отпуснат известни духовен кредит, за да го използва при всички случаи на живота си.

Сам по себе си животът е едно статическо състояние. Но щом има известни реални сили, животът минава вече в друга фаза - живот ни възкресение, живот на съвършенство.

Всички сили на ученика трябва да бъдат тонирани, за да бъдат в тон с върховния закон на хармонията. Законът на хармонията подразбира най-висшата Божествена тонация. Понеже в ученика същества дисхармония, налага се да се тонира. Затова се въвежда ученикът в школата. Чрез влиянието, чрез въздействието на върховния закон, той ще се тонира. Колкото повече заживява в тази хармонична тонация, толкова повече се освобождава от зависимостта. Не че ученикът ще бъде независим. Той ще бъде зависим, но от по-висши инстанции, от великата истина, а не да бъде зависим от нисшите прояви, от нисшите състояния.

Какво цели школата? Да излъчи известни души от дълбокия лабиринт на дисхармонията. Всички души един ден ще бъдат иззети от този лабиринт. Това е историческото развитие, историческото усъвършенстване на Духа.

Прави се давление да се ускори този процес. Затова именно се обособява Школата, в която имат право да влезнат будните души. Макар и да внесат известна дисхармония, някакво си петно или кал върху нея, но Духът, посредством върховната хармония провежда всички неща в съвършенство. Това е способността на Духа.

Невидим е този процес, тази работа, тази композиция, но в бъдеще, когато ученикът развие в себе си зеницата на Бога, тогава ще види всичко. Ще види как Духът хармонично, поетично провежда нещата. Това е една съвършено върховна подготовка. Ученикът трябва да се стреми към съвършенството. Това е неговият идеал. Той трябва да се стреми към възвишеното, защото това е неговото състояние. Той трябва да се стреми към Началото, защото това е неговото знание. Без Началото той не може, защото знание без начало не съществува.

И тъй, внедрявайки в себе си върховния закон на хармонията, ученикът завършва един свещен акт в себе си. Това е най-съвършеният акт, най-съвършеното повдигане, защото там където присъства Абсолютното, там не може да има несъвършенство. Колкото ученикът и да се подготвя по пътя на ума, по пътя на сърцето или на своите чувства, липсва ли този вътрешен фактор - ключът на истините, той ще изживее доста големи трудности. Но с помощта на ключа той ще мине от големите трудности, в областите на абсолютната свобода.

Защо ви се говори за свободата? Единственото най-съвършено постижение, това е свободата. Каква по-голяма истина от това да бъдеш свободен? Колкото и да говориш за големите истини, не си ли свободен, те не са истини. Абсолютната мярка за истината е свободата. Притежаваш ли истината, няма защо да се говори за свобода.

Ние много пъти сме наблягали за истината, тълкували сме какво е истината. Истината дава простор, култура, просвета. Истината дава живот. Истината внедрява Духа. И най-после, истината открива Бога. Никоя друга сила не може да открие Бога. Единствената сила която може да открие лицето, същината, образа на Бога, това е истината.

По какво разберете, че даден човек познава истината. Само по свободата, защото за свободата има мярка, тя може да се мери, но за истината няма мярка. Тя съдържа мерките, но тя не е мярка. Няма как да определиш дадено същество, дали живее в истината, ако то не е свободно. Щом е свободно, то притежава всички кодекси на истината.

Ще възразите, че трябва да имате известни задължения и че тия задължения ви ограничават, и не сте свободни. Този който не върши престъпление, не може да бъде ограничен.

Кой се ограничава? Този който прави престъпление.

Кой е свободен? Който не нарушава законите. Следователно, щом твоят живот е в хармонии със законите, ти си свободен. А щом си свободен, ти си приел истината. Твоето съзнание представлява огледалото на истината. Това е същината на истината. Това е животът на ученика.

Виждате колко много трябва на ученика, за да може да се издигне по тия начала. Да се освети неговият живот, да се обогати неговият живот, трябва да има един фактор, който да го вдъхновява. Този фактор е върховния закон на хармонията.

И тъй, ученико, едно знай: има върховни закони, които те подготвят върховно, без да те ограничават, без да бъдеш подчинен. Щом си във Върховното, ти си абсолютно свободен от закона. Докато не си във Върховното, ти не си свободен от закона. Такава е закономерността в сътворението. Ученикът трябва да изучава тази закономерност, да я познава.

Кога ще я познава? Когато я опита върху себе си. Щом тя дава свобода, той е открия истината на нещата.

И тъй, забележете, запомнете, че свободата е признак дали ученикът живее в истината. Колкото повече е свободен, толкова повече е истинен. Колкото повече е ограничен, толкова повече той живее в противоречията, в незнанието.

Това са максими, които ученикът трябва да знае. Неговото знание трябва да даде простор на свободата. Човечеството е търпяло потисничество и се е борило за свобода.

За какво се бори ученикът? Също за свобода - да се освободи от който и да е потисник, да се освободи от невежеството, да знае, че говоря по съдържание, по образ на истината.

Какви начала са истините? Те са начала на Божествения дух. Следователно, колкото повече ученикът се приближава до Божествения дух, толкова повече той чувства импулса на Духа, толкова повече той се вдъхновява от този ритъм, от това присъствие на живота. Колкото повече заживява в полетата, на Божествения дух, толкова повече той се чувства свободен. Изключен е вече страхът, изключена е неизвестността за съществуванието му, изключени са и всички престъпления. Не е ли свободата, той е ограничен.

Най-трудното е да освободиш ученика. Ние правим давления да освободим ученика от старите разбирания за живота, да има положителни разбирания за живота, да знае какъв е състава на живота, чие представителство е той.

Той е едно съвършено представителство. Той представя началото на Божия дух, защото Бог е дух, защото Бог се проявява като Дух. Никой не е видял неговия образ, не всеки е опитал неговия Дух. Няма същество, което да но е опитало еманациите на неговия Дух. Така че, ученикът има едно вътрешно виждане, един вътрешен усет, чрез който опитва реалността на Божия дух. Отсъстват ли тия способности, в ученика настана хаос, безпорядък, безсмислие, безсистемност. Това всеки е опитал. Проникнал ли е този Дух на истината, ученикът е вече в началото на съвършенството.

Какво е съвършенство? Да бъдеш свободен. Извън свободата няма съвършенство, защото свобода подразбира да живееш в абсолютната истина. А истината изключва всякакви несъвършенства. Защо? Защото в истината не става въпрос са усъвършенстване.

И тъй, за да могат, да залегнат дълбоко в душата на ученика тия върховни инструкции, тия върховни притоци, той трябва да се приближи до Бога. Това е негова възможност. Никой не може да го спъне, щом иска да бъде близко до Бога. Тогава се явява и вярата, и надеждата, и добродетелта, и правдата, които го стимулират. Обичайте това състояние, за да бъдете близо до Бога. Единственото същество, ако е същество, единствената причина, ако е причина, единственото Върховно начало, ако е начало, е което може да даде на всяко едно повдигнато същество най-ценното - да се освободи и да му предаде ключа на истината.

Притежава ли този ключ на истината, ученикът се домогва до друго едно състояние, което представлява Върховното проявление в необятността. Той може да присъства вече и в други сфери, и в други области, и в други безкрайности. Така той ще се запознае с чудното развитие, с чудното присъствие във вселената. Вселената ще бъде за него полето на свободата, а проявата във вселената ще бъде за него абсолютната истина.

И тъй, свободен ли си, ти притежаваш безкрайността. Живееш ли в истината, ти притежаваш абсолютното знание. Трябва да знаеш. Знанието е ключа. Ако не знаеш да завъртиш този ключ, ти не можеш да имаш постижение. Знаеш ли да го завъртиш, знаеш ли да си служиш с него, ти ще имаш най-голямата съкровищница в битието.

Дали ще ползваш от тази съкровищница? Дали ще се полакомиш да вземеш от съкровищницата известни богатства или само ще им се радваш, ще им се възхищаваш, ще проучваш всяка една проява върху тях? Всяка проявена истина е на своето място. Тя не се измества. Измества ли се, тя не е истина. Колебае се, не е истина. Умира ли, не с истина. Затова ученикът е така възпитан, така усъвършенстван, че когато влиза в света на съвършенството, той наблюдава всято едно явление и строго го пази да не го докосне, да си остане така чисто и тайнствено, както е в своето начало.

Ето каква култура, какво повдигане и какво присъствие предстои на ученика. Ще може ли някога до се осъществи това, за което се говори? С помощта на върховния закон на хармонията ще може, защото върховният закон на хармонията е най-голямото равновесие в битието. Ако се говори за някакво равновесие, за някаква положителност, за някаква реалност, то това е законът на хармонията.

И тъй, ученикът съзерцава, ученикът опитва закона на хармонията. По един майсторски начин се изплъзва той от дисхармонията. Това е негова способност. Една от великите способности на ученика е да знае как да се освободи от дисхармонията, да бъде най-хармоничното съчетание. Това е красотата, това е смисъла.

Това морал ли е? Наистина, има нещо като морал, защото в ученика още има области на безморалие. Щом тия области се освободят от безморалието, бъдете уверени, че Духът няма да ви чете морал. Той ще ви въвежда все по-дълбоко, все по-безпростоанствено във великите възможности, във великите тайни на Божия дух.

Казано е: „Когато Духът дойде, ще ви научи на всичко.“ Ние поддържаме с цялото си съществувание тази истина. Единствената сила, единственият фактор в живата на човека, който може да го награди и освободи, това е Божият дух.

Не се заблуждавайте от съвременната наука на материализма. Не мислете, че тя ще ви хвърли светлина. Тя ще ви заведе само в гробищата, в неизвестността. Най-печалното за човека е, когато му представят неизвестността. За ученика няма да има неизвестности, защото истината е в основата на живата.

И тъй, работете със силите на Върховното. Погледът на ученика трябва да свикне да вижда върховните явления. Той трябва да има вече този усет, този подготовка, да прави разлика. Трябва да прави нещо. Без движение, без някаква инициатива нищо не може да стане. Не трябва да се подържа максимата, че всичко от само себе си ще се нареди. Ако не учиш, не можеш да знаеш. Ако не се упражняваш да свириш, музикант не ще станеш. Това е истината. Ще упражняваш тия сили в себе си. Нека този дух се характеризира с известна дейност. Там е грешката на ученика, че е бездеен, че е разхвърлян. Много сили в него са без дейност. Тази дейност ще го вдъхновява и той ще получи много сили.

Създайте си такъв център, за да бъдете композитори, мъдреци, да бъдете добродетелни. От положителни същини трябва да бъде съчетан светът на ученика и колкото да се стреми да ги изчерпи, да не може да направи това. Те не могат да се изчерпят, защото са велики, върховни начала.

И тъй, имаме да извършим една Божествена работа. Тази Божествена работа се състои в това, да дадем онова свещено огледало на ученика, чрез което да може да вижда всичките истини на Божествения дух. Тази работа е една от великите върховни начала. Ние искаме да представим една нова философия на човечеството, за да може то да се ориентира и да не бъде в света на несъвършенството.

Работата която имаме да извършим се състои в това, да се създаде вече истинския образ на нещата, да се знаят истинските състояния на явленията. Знаят ли се истинските състояния на явленията, можем да правим вече най-богатите координации, т. е. да създадем онази чудна хармония, която да проведе началата на върховния закон. Макар и трудна да е работата, макар и трудни да се системите на тази работа, все пак ученикът трябва да прави крачка напред, за да може да почувства свободата.

Въдете свободни. Всичко у вас да бъде свободно. Най-голямата длъжност, която имате да извършите по отношение развитието на другите същества, е да проличи у вас свободата.

Бъдете свободни. Колкото сте по-свободни, толкова повече ще получите, толкова повече ще спечелите. Свободата е гаранция, че човешкият живот ще се избави от водовъртежа на неизвестността.

Трябва нещата за вас да бъдат известни. Щом има неизвестност, има скрити истини. Те не са за вае. Нека тия скрити истини се запазят за ония същества, които са закъснели в своето развитие. Но вие, учениците на Върховната вътрешна школа трябва да знаете за положителните истини.

Да няма вече неизвестности. Неизвестността е най-голямата мъка, най-голямото страдание, най-голямото невежество. Да знаеш, значи да си опитал всички неща. За да се добереш да абсолютната истина, трябва да си опитал всички неща. Който има опита, той говори истината. Който няма истината, той говори баснословия.

И тъй, опитвайте нещата. Опитвайте ги до тяхното начало, за да знаете за онази реална причина, която ги е обособила като известни явления в битието. Това е духовна висша астрология. Човекът представлява едно слънчево съзвездие. Щом е слънчево съзвездие, трябва да познава законите на слънчевата астрология. Слънчевата астрология е, която ще определи как да се развива дадено явление, какви истини да открие в битието, защото всичко в битието е все явления. Явленията са, които откриват истината за същината на битието, без явленията на Духа не може нищо да се открие.

Използвайте тия моменти на откритието на Духа, за да се ползвате от неговата сила. Необходима е силата като стимул, за да може да се вдъхновява духовната същина.

Обичайте живота и в тази обич да има свобода. Свободен ли си, животът за теб е една голяма реалност. За да има основа, необходими са елементи. Не може да има основа без елементи. Не може да има начала без елементи. Не може да има сила без елементи. Трябва да има елементи. Тия елементи са скрити в Божия дух. Те ще проникнат във вас като храна, като вода, огън, въздух, етер, електричество, атоми и т. н.

Елементите на Духа са все възможности. Проникне ли един елемент на Духа, ти се вдъхновяваш, наелектризираш се и става една богата функция, която е необходима за живота. Животът е представител на много функции. Всички тия функции са все живи, жизнени сили на Духа.

За да стане Школата представител на великите скрити истини, трябва да има резултат, трябва да има опит, който да донесе абсолютната свобода. Колкото повече школата се вглъбява в своите недра, толкова повече истините стават свещен огън. От този свещен огън се запалват човешките същества.

Трябва да има огън. Без огън е студ, зима. Благодарение на огъня в човека се произвежда една топла функция, която подържа неговото съществувание. Без градус топлина ученикът не може да същества като представител на даден свят. Следователно, щом живеете на физическия свят, необходимо е физически огън. Щом живеете в духовния свят, необходимо е духовен огън. Ще намерите този огън в недрата на Божия дух. Той се прелива така, че всяко едно същество, независимо от това дали го осъзнава, го чувства като удоволствие в тази необходимост.

И тъй, благодарете за притока на този Божествен огън. Тоя е, който ще донесе във вас новата форма, новия образ, новото подобие. Нека всичко у вас да бъде така съчетано, че да проличава присъствието на Божествените лъчи.

Колкото повече се облъчва вашето същество, толкова повече радиацията на неговото слънце става по-дееспособна.

Имайте тази дееспособна радиация, за да бъдете такива ученици, нека всяко едно същество когато ви доближи, да чувства абсолютната свобода, абсолютната сила, абсолютната мъдрост, абсолютното знание, да бъдете така трептящи, така готови, че всяко едно същество, което се доближи, да бъде импулсирано.

Това е в основата на върховната вътрешна школа. Тя иска да подготви ученика върховно. Тя му говори за върховните начала на Духа и затова стремящият се ученик във Върховната вътрешна школа става единен с трепетите на Духа.

Казва се, че в еди кой си ученик има нещо свръхестествено. Това свръхестествено е присъствието на Божествения дух, защото друго явление няма по- свръхестествено. То е най-върховното явление на свръхестественост.

Когато ви запознаваме с функциите на Божествения дух, с топлината, с близостта на Божествения дух, ние искаме да се усили във вас вярата, надеждата, правдата, добродетелта, за да може за в бъдеще да представлявате един богат върховен свят.

Трябва ви богатство, трябва ви съвършенство. Ако нямате тези елементи, вие не сте по начало върховни. Ето защо, ние и по-нататък ще разсъждаваме по тия нови представи, върху тия нови същини, за да може ученикът на Върховната вътрешна школа да бъде абсолютно свободен. Свободата е гаранция за вашето присъствие. Свободата е гаранция за вашето представителство. Свободата е гаранция, че Бог е заживял близо до вас. От тази близост ще зависи как ще чувствате пулса на всемирния живот.

И тъй, вие имате най-красивия свят, най-прекрасното небе и най-богатото сътворение. Живейте с тази идея на абсолютната хармония, за да бъде у вас вече всичко хармонично сложено. Хармоничното сложено дава един нов тип - типа на красотата, на младостта, на жизнеността. Нищо да не остарява у вас. Изхвърлете от своето съзнание мисълта за остаряване. Вие не може да бъдете стари, защото сте прегърнали идеята за новото учение.

Бъдете представители на това учение в абсолютност, по свобода, по мъдрост и истина. Нека новото учение създаде новия образ, който да има и ново подобие.

И тъй, радвайте се, че на вас се дава възможност да познаете действието, движението на върховния закон на хармонията. Работете с него, за да внесете абсолютна хармония, хармония във всички братства по земята.

Вие сте, които ще внесете този потик. Всичко друго се вайка, съжалява. А вие ще бъдете свободни. Не съжалявайте, но преобръщайте нещата. Ако така познаваха нещата, в братските общества щеше да цари чудна, Божествена хармония. Щеше да се прелее Божествената зеница. Всеки щеше да вижда своя брат така мил, така любим, така трептящ и биха потекли чисти, кристални сълзи от неговите очи.

От вас зависи да се внесе хармония в братските общества. Растете денем и нощем. Препращайте вашата мисъл. Тя ще проведрява небето. Колкото повече светли мисли спрете върху небето на дадена общност, на дадено братство, толкова повече мисълта в тях се проведрява и настава момент на хармония.

И тъй, вие сега ще проведете тази задача. Вие ще работите по положителните закони, по законите на абсолютната свобода, по законите на абсолютната истина. Нищо користно, нищо завистливо не трябва да същества между вас. Предстои на Братството да изиграе една важна роля - да представи в съвършенство живота на Бялото братство във висшите сфери.

Бъдете най-устойчивото, божественото. От вас ще зависи, когато минат богатите товари със скъпоценности, които идат от далечния изток, да се спрат на вашата земя. От вас ще зависи. От никой друг. Всичко друго е користно, ограничено. Вие трябва да бедете абсолютно свободни, когато минат тия богатства, с достойнство да приемете това, което ви се даде даром.

Даром ще вземете, даром ще давате. Ще подпомогнете съществата, които са осъзнали своята бъдеща дейност. Нека проличи у вас върховната дейност, върховното присъствие, върховната работа, върховното знание.

Не бързай. Спри се и мисли. Мисли за закона на върховното и то ще ти отвори истините по системата на съвършените прояви, за да може да се узакони онази голяма действителност на абсолютна братска просвета, свобода и светлина.

Бъдете новата светлина. Да проличи тя от другата светлина по своята специфичност. Бъдете новото служене. Да проличи то по своя метод. Дайте новата любов. Да се характеризира тя с Божественото присъствие. Открийте новата истина, която да даде свобода на всички същества.

Така ще работим. Това е нашата работа. Това е и вашата задача. Ние и вие, и всички просветни същества от висшите полета ще проведем Божествения план по всичките планети и слънчеви ядра.

Огромна работа ни предстои. Предстои ни да проведем тази работа на Божествения дух както на земята, така и на всички планети в слънчевата система, и всички планети от другите системи.

За да може да се стане това, трябва да се знае слънчевата астрология, да се знаят и отношенията на ученика към Божествените начала.

Това ще стане. Независимо от големите репресии, от големите противоречия, това ще стане. Така е решил Бог. Той ще го направи. И вие влизате в това решение. Решено е за вас. Трябва да се жертвате. Ако вие не се жертвате, кой друг ще направя това? Вашата жертва ще бъде благословение. Може да има и физически страдания, може да има морална мъка, но духът ще бъде бодър. Знайте, че той ще преодолее. Ако не в секундата, то в минутата, в часа, в деня или в годината.

Свещени дни настъпват за вас. Свещени години настъпват по цялата земя, които ще свидетелстват за великото тържество на Божия дух. От вас ще започне това трептение, и ще се разпространи по цялата земя.

Когато говорим за върховните начала, ние представяме върховни задачи. Тези върховни задачи ще трябва да се разрешат, да дадат резултат, резултат на пълна независимост, на пълна свобода. Това искаме ние. Вие още не сте свободни. Свободата дава пластичност, енергия, жизненост, младост, красота.

И тъй, минали няколко крачки по стъпалата на посвещението, бъдете сигурни, че няма да се върнете обратно. Вие много пъти сте се качвали по стъпалата и сте се връщали, но сега няма да се върнете. На вас Духът разчита да разведри атмосферата, за да се извърши най-великото развитие по земята. Разберете тази истина и дълбоко я съхранете във вашата душа. Много същества ще дойдат при вас и вие трябва да бъдете радииращи ядра. Силата не е в многото говорене, но в излъчването, в трептенията. Трептенията подчертават добродетелта, добротата, а добротата е свидетел на истината. Без доброта истината остава скрита. Ето защо е казано: „Сложете доброто за основа на вашия живот.“

Има ли добро, има свобода. Има ли свобода, има присъствие на Духа. Има ли присъствие на Духа, има изобилна, необятна свобода.

Като разумни същества ще изпълнявате разумните начала. Вие видяхте ли някой слънчев лъч да погълне някъде едно същество и да го изяде? Учете се да бъдете като слънчевия лъч - най-свободните същества, най-свободните сили в битието.

Като казваме най-свободните, разбирайте, че има и по-свободни. Всички други същества са ограничени. Целият растителен мир, животинският мир, пък дори и човешкият мир - всичко е ограничено. Тепърва се правят опити да се внесе пълната, абсолютна свобода.

Вие сте стъпили на това място. Въдете достойни синове на това царство, синове на свободата.

Варна, 24.6.1957 год.