14. Върховното осъзнаване

[Ани]

ВЪРХОВНОТО ОСЪЗНАВАНЕ

В миналата среща ние хвърлихме светлина върху върховното пробуждане. Светлината за върховното пробуждане е така необходима за ученика, както са необходими въздухът, водата, хляба. Пробудата дава пълно осъзнаване. Пробуденият ученик осъзнава своето присъствие, осъзнава своето заето място, своята задача, своя произход, своята цел и своята велика работа,

В тази среща ние ще застъпим върховното осъзнаване, Върховното осъзнаване е резултат на висшето въплъщение в ученика. Могат да се осъзнаят много неща, които са необходими, ученикът е свързан с тях, но да се осъзнае висшето въплъщение, това подразбира вече върховна пробуда.

Ние застъпваме специално този въпрос през ученика на Върховната вътрешна школа, защото с него имаме специална работа, Пред него ще се изложат специалните, официалните и върховните становища. Пред него ще се кажат ония истини, които са скрити за по-долните школи, за по-началните школи.

Ние ще си позволим да засегнем някои наистина много съблазнителни въпроси, които ако се изнесат пред началните школи, ще внесат може би голяма съблазън. Ние искаме тук да подчертаем едно от специфичните условия, че ученикът е в такава връзка с висшите светове, че почти няма разлика. И ако има разлика, то тя се намира в подсъзнанието, защото, за да могат да заработят силите в свръхсъзнанието, трябва да има една върховна пробуда в подсъзнанието. Понеже ученикът е степенуван, той е пробуден в подсъзнанието, а върховно осъзнат в свръхзъзванието. Тук е разликата.

Ако тази мисъл се каже на началните школи, ще се каже: „Ето едно надценяване " - и ще намерят, че това е престъпление, че това е едно отклонение, дори ще го приравнят към някаква си тъмна ложа.

Да издигнеш Божественото в себе си, това не е надценяване. Щастлив е онзи ученик, който е осъзнал Бога в себе си и го държи на една върховна степен, на една върховна висота.

Тук е мястото да подчертаем, че никога няма да видите Бога извън ученика. Ако Бог се прояви на земята, той ще се прояви чрез висшите посредници, чрез висшите проводници, чрез пробудените и върховно осъзнати ученици.

Защо ще бъде така? Защото Бог не е материализиран, за да се прояви чрез материята. Бог е Дух, следователно, той ще се прояви чрез онзи посредник, който е Дух.

Като засягаме този въпрос, ние ще се аргументираме с онзи стих от свещеното писание, в който Христос казва: „Аз и Отец сме едно.“ Независимо от това, че Христос трябваше да пострада, че трябваше да бъде измъчван, опозорен, все пак Бог беше в него. Бог изпита цялата трагедия, целия ужас върху себе си.

Къде върху себе си? Ако той е, Дух, какво ще изпита. Изпитва онази страна на Духа, която беше в инволюция, която слизаше надолу из широките пространства и се материализираше като сътворение, като светове - планети, слънчеви ядра, комети и т. н. Всичко онова, което става в битието, то е все замисъл, все промисъл на Бога.

За да може ученикът да осъзнае нещата така, както са поставени в своето начало, той трябва да бъде едно върховно пробуждане и едно върховно съзнание. Тогава няма да има противоречия. Противоречията ще бъдат изключени, защото ако му ударят плесница, ако го бият, ако го разпънат на кръст, той ще знае кой е този, който е направил това. Ако го хвалят, той ща знае кой е този, който го хвали. Ако го славят той ще знае кого славят. Той ще има едно върховно съзнание, което ще постави всяка страна на своето място, за да може да бъде той връзката между тия страни, да бъде връзката на тия комбинации, на тия алхимически, на тия динамически процеси.

Да, до такава степен ученикът може да осъзнае средата, елементите атмосферата, да осъзнае всички вътрешни сили, които импулсират живота във вселената. Животът на вселената е тясно свързан е върховното свръхсъзнание на ученика. Животът на вселената е мисъл в ученика. И когато стане мисъл, тази мисъл се проявява като творчество, като сътворение.

Не може ученикът направо да влезе във великите работа на сътворението. Той най-напред трябва да има една възвишена мисъл, която да бъде излъчена от свръхсъзнанието, а свръхсъзнанието е от свръхпробуждането. Когато ги доближи до великите приливи на космичния живот, на мировия живот, той ще види чедата така, както са били до начало, а не техните комбинации, не техните постройки. А това е важно. Знаеш ли началото, ти ще знаеш за последствията, за развитието, за отклонението, за всичките процеси в битието.

Защо се представят, защо се изнасят тия мисли пред ученика? Той трябва да порасне. Той трябва да бъде по ръст, по съзнание, по светлина и сила над другите школи, над първоначалните школи. Той трябва да бъде така обгорен, така да просветне, че където и да присъства, да се чувства неговото влияние, неговото присъствие, неговото обаяние. Нисшите или тъмните сили, както ги наричат, не могат две се противопоставят на едно такова обаяние, защото едно такова обаяние излъчва светлинни вълни. Тия светлинни вълни се преливат в тъмнината и я преобръщат на светлина.

Така става и с ученика. Колкото и тъмни мисли да го овладяват, дойде ли светлинната мисъл, когато тя мине през него, всички кътчета се осветяват.

Ето как ученикът представлява един светещ фокус, една запалена свещ. Не всичко това да се постигне, ученикът трябва да наблегне най-много на своето върховно пробуждане и осъзнаване.

Защо? За да бъде положителен, да няма абсолютно никакво огъване, така положителен в истината, както слънчевото светило в пространството. Да няма колебание, да няма пречупване, да няма двуличие. Това е една върховна подготовка. Тя се налага вече, но не по пътя на насилието. Тя ще получи едно светлинно проникване.

Но може би ще се възрази: „Как ще се получи това проникване, когато ние нищо не правим за него, не знаем какво е неговото естество, каква е неговата сила, не знаем за неговия източник и т. н.?“ Малкото дете не знае какво му е приготвила неговата майка, но тя го сюрпризира. Приготвила му е хубави, красиви дрешки, приготвила му е сладко ядене - онова, което действително е необходимо за него. Следователно, щом за малкото дете има кой да се погрижи, колко повече за един върховно осъзнат, върховно пробуден ученик? За него има специална програма. Тази специална програма се прилага по вътрешен път, по вътрешни специални методи. Те са толкова деликатни, толкова нежни, толкова блестящи, толкова чисти. И за да може ученикът да ги прецени, трябва да се е пречистил, защото кристалното стъкло привлича блясъка на лъчите. Там те се отразяват.

Само в кристалната призма се пречупват слънчевите лъчи. Затова ние не искаме ученикът да изнасилва своята природа, но поддържаме ученикът да обърне сериозно внимание на Божествената област в себе си, там където Бог живее - неговата глава.

Главата на ученика е олтара на Бога. Главата на ученика е усмивката на Бога, красотата, специфичното устройство, магичното присъствие на Божествения дух. Главата е израз на всичките вселени. По форма тя е обла, така както са обли планетите, слънчевите ядра. Тя носи закономерността, тя носи Божествената способност, тя е олицетворение на върховната проявление на Божия дух. Вземете ли главата на човека, той ще умре. Вземете ли ръката или крака, тоя няма да умре. Дори и двете му ръце или и двата му крака да му вземете, или да отрежете единия му дроб, той пак не умира. Но снемате ли главата от раменете му, е него е свършено. Следователно, отсъства ли Бог, с вас е свършено.

Тия неща вие ги знаете, но може би сте ги забравили и ние ви ги напомняме. Повече грижи върху главата, повече внимание на главата, защото върху главата са поставени специфичните органи, които са способности на Божия дух. Ако нямаш обоняние, навярно ще се отровиш. Ако нямаш зрение, навярно ще пропаднеш в някоя пропаст. Ако нямаш слух, навярно ще бъдеш смачкан от някоя сила. Най-после, ако нямаш мозък, ще бъдеш подобен на дървото. Нямаш ли глава, нямаш мисъл, нямаш компас, нямаш стремеж. За теб няма красота, няма изобилие. Ето защо, най-щателно пазете главата си. Всичкото си изкуство приложете, за да запазите главата си. Пазите ли главата си, всички други органи ще бъдат здрави.

За да се подържа здравето, главата трябва да бъде на раменете. В главата се разрешават въпросите по отношение чувствата, по отношение желанията, които трябва да се сложат в . изпълнение. Колкото и силни страсти, колкото и силни нагони да бушуват в човешкото тяло, когато главата е добре конструирана, тя всичко поставя в унисон, в хармония.

Работете върху главата си, разширявайте своя череп, опреснявайте тъканите ла вашия мозък, за да може вашата глава да вземе формата на слънчево ядро. Древните мистици са познавали тази истина, затова около всеки образ на светиите са описвали светлинен ореол. Ученикът на върховното пробуждане, на върховното съзнание трябва да носи този ореол.

Но ще кажете: „Да, но в евангелието се казва: Сине мой, дай ми сърцето си.“ Ако нямаш глава, не можеш да оправиш сърцето, Трябва да имаш глава, да имаш мисъл, да имаш ум, за да можеш да оправиш сърцето. Сърцето е символ на любовта, на топлината, на доброто разположение. Ако няма душевно вълнение, няма живот. Животът става по-интензивен, когато има душевно вълнение.

Така е и в природата. Когато вятърът духа, чувства се животът. Може да има събаряне, но нищо от това. В природата се чувства една повишена жизненост. Ученикът трябва да знае тия явления в природата да ги цени. Трябва да цени и душевните явления. Сърцето се е отклонило. Защо? Защото попада в по-нисшия свят. То не и в умствената област. Главата е, която е закон Божи, а от главата надолу е вече закона на сътворението, там където всичко се извършва, там където всичко се прави, Затова сърцето е доста потиснато.

Изкуство е сега човешкият ум да направи връзка със сърцето, т. е. духът да направи връзка с душата. Тия процеси трябва да се възстановят някак си. Трябва да се направи вече връзка с висшия свят. Апелира се към ученика да се чувства вече като висш свят, като 75% от своето време да присъства с главата си, а само 25% да остане с тялото.

До такава степен ученикът трябва да бъде вече мисъл, съзнаеше, светлина. Каква нужда има да бъде 100% физически свят? Няма красота, няма идея, няма замисъл, няма цел, бъдеще няма, защото физическият свят си има свое влияние, свое притегляне, свои комбинации и т. н. Но понеже ученикът е изпратен да устройва физическия свят, затова му е дадено доста голямо тяло. Но главата е, която управлява цялото тяло.

И тъй, главата е свързана с висшите дълбока замисли на Първоизточника. Всичко във вселената е сфери. Всяка една сфера дава линията на вечността. Тя няма край. Не можеш да намериш и началото. Не че няма начало. Има начало, но когато се създава сферата на ученика, той няма това висше съзнание и тази върховна пробуда. Той расте по закона на необходимостта, развива се, проявява се, но всичко това е все плод на Върховния промисъл.

За да разбере дейността на този Промисъл, да се схване каква е неговата върховна задача, изисква се една абсолютни хармонизация. Ученикът трябва така да хармонизира всички свои сили, че да създаде себе си като една сфера. Като сфера той ще излъчва вълни, които ще радиират като лъчи и ще осветяват повече пространство. А колкото повече пространство е осветено, толкова повече ученикът ще се чувства свободен, непотиснат. Всички сили в него са в унисон и няма кой да го потиска.

Това е Божествено изкуство. Да се научи ученикът как да разшири, как да освети повече пространство около себе си, да, това е Божествено изкуство. Всички условия са дадени. Има го и пространството. Дадено е и времето. Следователно, нищо друго не остава на ученика, освен като върховно пробуждане и като върховно съзнание да има висши приятели, пробудени приятели, просветени приятели,

Ученико, нашето желание е да направим връзка между теб и тия приятели, но едно знай - тези приятели обичат нежност, обичат чистота, обичат благоухание, обичат светлината. Затова се иска една по-специална подготовка вътре в теб, да няма вече тъмен кът, да да няма вече тъмно място, отрицателна мисъл. Това се иска. То не е много мъчно, но не и много лесно.

Ние знаем, че ще кажете сега: „Вярно е, но как да го направим?“ Много лесно ще стане, като имате приятели. Приятелите ще ви помогнат, Те няма да го направят, но ще ви помогнат, защото всеки един трябва да извоюва своето специално място, своята специална атмосфера. Такъв е законът, Законът е равновесие.

А щом има равновесие, няма предпочитание. Няма един да бъде предпочетен, а друг не. Няма за хатъра на Ивана, на Драгана, ей така, да се помогне, защото е беден, не знае.

Не, специално за ученика е казано: той трябва да знае. Дадени са му всички условия, дадено му е място, пространство, време, дадено му е храна и облекло, въздух и светлина. На помощ е дошъл Учителят и всички посветени същества, които са върховни работници в света на Божия дух.

Но ще кажете: „Вие ни поставяте въпроси и все казвате трябва.“ Никой не може да оспори това. Че нещата трябва да бъдат, трябва. Но ако не се поставя този въпрос трябва, ученикът как ще се стреми? Това трябва е утрешния стремеж, утрешното постижение, утрешното посвещение и издигане.

И тъй, за да могат коренно, вътрешно да се осъзнаят всички процеси, цялото развитие, да се разкрие целия строеж на битието, трябва едно дълбоко вътрешно посвещение. Ученикът трябва да работи с всички възвишени сили, да му помагат всички просветени сили, всички велики учители и всички ангелски йерархии. Те трябва да му бъдат най-близките приятели. Затова ние даваме пример с детето и майката.

Нека ученикът има вече една такава майка, която е готово да се жертва за него, да има един такъв баща, който е готов да се жертва за него, да има един такъв брат, който е готов да се жертва за него, да има един такъв учител, който е готов да се жертва за него.

Вие сега казвате: „Много неща ни се казаха, а ние сме все едни и същи.“ Защо сте същи? Защото още не са дошли съществата да се въплътят във вас, да ви станат приятели. Но това не става насила. Ръководството не може да изнасили съществата да Ви станат приятели. Ръководството може да бъде само като една среда между тия същества и вас. Достатъчно е само ученикът да осъзнае вселената, да осъзнае битието като дело, като присъствие на възвишените същества, на разумните същества.

Когато говорим за висшите разумни същества, ние разбираме присъствието на Мировия Божествен дух във всяка една дееспособна сила. Цялото битие е въплодено с дееспособни сили не Божия дух. Следователно, семката, ядрото, вътрешното, Божественото, това именно е давление на Божия дух.

Къде трябва да се намира ученикът? Той е още загубен, той още се лута, той няма родина, няма място. Където и да е, той все още се чувства самотен. Единственото същество, което може да завладее планетите, да завладее вселените, това е ученикът, Защо? Защото той е прямия работник, прямия сътрудник, приятел на Божия дух. Духът пренася тия сили и го пренася от планета в планета, от слънчево ядро в слънчево ядро, за да може да се обновява животът във вселената.

Животът на вселената има нужда от обновление, от трансформиране, от преливане, от освежаване.

Кои са тия сили, които ще обновяват, ще допълват, ще хармонизират във вселената? Това са силите, които имат върховно пробуждане, върховно осъзнаване. Това е ученикът. Ако има една висша привилегия, то тя е дадена на ученика. Защо? Защото той учи. А този който учи, той ще завърши и ще наследи една достойна привилегия, ще му се даде едно достойно право. Това достойно право е да бъде помощник на Върховното ръководство.

Нима Върховното ръководство се нуждае от помощници? Върховното ръководство провежда в дело всички ония сили, които имат пробудено съзнание. Това засега е поне ученикът. Всички същества, които ще трябва да населят света на Духа, трябва да минат през ученичеството.

Някои ще кажат: Ние завършихме гимназия, завършихме и институт, университет, имаме докторат и т. н. Да, но вие още не сте завършили средното си духовно образование, а камо ли висшето духовно образование. Това не е лошо. Напротив, то е поощрение, за да се събуди онази специфичност в интелекта на ученика към интерес, да пожелае той навсякъде да надникне, навсякъде да вникне, дори и в най-малките неща, защото най-малките неща са една голяма загадка.

Спрете се пред едно насекомо, пред една пеперудка - каква загадка са те. А ученикът трябва да може вече да разгадава малките неща. Тогава ще знае за големите. Господ е оставил малките неща ученикът да разгадава, а големите неща Бог ще ги разкрие, защото Бог се занимава с върховните неща.

Виждате, тук има вече една градация, има степени. Колкото повече ученикът се специализира, толкова повече се доближава до станциите на висшите светове. Такъв кандидат за висшите светове е едно свръхсъзнание и върховно пробуждане. По който и въпрос да го запитат, той веднага прави връзка и отговаря. Тук е важна връзката. Връзката е в достояние. Достатъчно е ученикът да бъде обичан, да има приятели.

Кой ще бъде неговият най-близък, най-любим приятел? Неговият най-любим приятел ще бъде Учителят, който го учи, който му дава знание. Приятели ще му бъдат и всички ангелски сили, които го пазят. Приятели ще му бъдат и всички адепти, всички посветени, защото го придружават.

Ето какво значи приятелство, какво значи братство, Ученикът познава тъгата на своя съученик, на своя брат и веднага я трансформира, Ученикът познава нуждите на своя съученик, на своя брат и веднага му помага. Ученикът познава болезненото състояние на своя съученик, на своя брат и веднага се притичва на помощ.

Има лекарства на всички болести, но трябва готовност, трябва осъзнаване, трябва пробуждане. Тук се съдържа на работата на Божия дух. А това е важно. Работата на Божия дух, това е най-важно. Трябва да се знае как той работи, за кого работи, защо работи, какви методи прилага, какви средства избира, какви възможности има. Върховната вътрешна школа именно ще ви даде тия понятия, които ще станат разбрани. А разберат ли се, те стават знание.

Ученикът трябва да бъде знание. Той има всичките условия, макар че полето на Божественото влияние в него е много малко - сако главата, и то специално на ученика, не и на човека.

Нещата са лесни, когато факторът е кристален. Тогава когато грейне слънцето, блясъкът е готов. Така е и с ученика. Щом той е подготвен, с доминирането на Божия дух, той ще проблесне, защото материята в ученика трябва да има светлинно излъчване.

Това какво значи? Всички тъкани, цялото състояние в ученика трябва да бъдат вече вътрешно скъпоценно състояние.

Може ли да стане? Всички възможности са дадени. Важният фактор - светлината на слънцето, е даден. Достатъчно е ученикът да се приспособи, да овладее изкуството на тази слънчева вълна на с светлината, на вълната на Божия дух, която идва като душа в ученика, която се влива като душа в ученика. А това не е малко, защото душата е трептяща субстанция у Бога. Тя е отражението, тя е пясъка, където всички светлинни лъчи се поляризират.

Когато казваме, че е най-лесно, лесно е, защото други ще го направят. Светлинните вълни ще го направят. А какво има да прави ученикът? Понеже има собствена воля, трябва да пусне тия светлинни сили да го трансформират. Най-приятното занимание, на -приятното изкуство е, когато светлинните сили работят, Работата на светлинните сили е най-върховното изкуство. Те създават, комбинират, съчетават, провеждат, запаметяват, създават впечатления, създават импулси, създават радост и щастие.

Ето с какви майстори трябва да работите. Големи специалисти са те. Тогава няма да има вече тъмнина, няма да има невежество, няма да има отрицание, защото като заживееш в светлинния свят, всичко ще бъде светло. Майсторството на Духа е да проведе своята работа чрез ученика и в по-нисшите тъмни светове.

Ето какво изкуство ученикът трябва да научи, каква работа трябва да извърши и най-после каква задача има да разреши. Всички същества, изпратени по различните планети, са под давлението на Божия дух. Той чрез тях провежда великото сътворение. И когато се казва, че Бог е сътворил вселената, той е изпратил тия именно души, тия духове да населят вселените - неговото творчество. Ако са те изпратили да бъдеш едно хубаво ябълково дърво, а ти при специфични обстоятелства или при неблагоприятни условия си станал трънка, безплодно дърво, това зависи вече от твоята собствена воля.

Каква завидност е ученикът да осъзнае за какво е изпратен, каква работа трябва да свърши, какво място да заеме, какви енергии да преведе, какво да бъде неговото слово, какви да бъдат неговите препоръки. Ако той наистина осъзнае тази своя служба, ще открие своето достойно място,

И тъй, да не се заблуждавате. Вие сте изпратени да разрешавате една специфична работа във вселената, в сътворението. Никога надейте да мечтаете за някакво блаженство, за някакъв си рай, за някакво си сливане с вечността. Може би някъде във вековете и това ще стане, но специфичната ви работа сега е да осъзнаете своето положение и да се проведете като градивни сила в битието, за да изпълните върховната воля на Божия дух.

Това е специфичната работа. Не само специфична, но и върховна. Затова се създаде Върховната вътрешна школа - да се проведат новите върховни методи. Да заработи ученикът с върховно съзнание и върховно пробуждане, това е върховен метод. Нито мисъл отрицателна.

Как да различим сега кое е върховно съзнание и кое е върховно пробуждане? Майката богато надарява доброто си дете, умното си дете, разумното си дете. Така също и светлите сили богато ще надарят пробудения ученик, осъзнатия ученик. Учителят ще го запознае с абсолютната мъдрост, с абсолютната истина, с абсолютната любов, с абсолютната светлина, за да могат най-после съществата по земята да получат богата светлина, богати блага, богата просвета, върховно знание.

Сега ние конферираме, размишляваме, но в същото време проверяваме с какви сили разполагаме, с какви сили имаме работа, и наистина, ако тия сили са върховно осъзнати, върховно пробудени, върховното ще стане закон, дело, т. е. присъствието на Божия дух ще бъде гениално дело. Ще се развият способности, ще се дадат възможности, за да може ученикът да завърши една от степените на развитието, на усъвършенстването, на посвещението, да го свърже с добрите приятели от другите планети, които имат за задача да провеждат Божия план в цялата слънчева система, които имат специалността и изкуството да се ръководят от върховните астрологични влияния, които в аспекта дават отлична подготовка. Обикновените астролози казват как известна планета влияе на друга планета. Нищо подобно. Съществата на планетата влияят, мислите на тия същества са, които влияят на съществата от другите планети, т. е. еманациите на Божия дух са, които дават респект на всички същества, където и да са те. Следователно, висшата върховна астрология е закона за Духа, т. е. възможностите на Духа.

И тъй, вие сте влиянието, а не земята. Земята притегля, а вие се издигате, вие се освобождавате от нейното притегляне. Щом една планета притегля към себе си, как ще влияе на друга планета? Ще влияят ония същества, които се издигат и освобождават от планетното притегляне. А може ли планетното притегляне да притегли някои влияния на друга планета? И това става, но то е много слабо. Силно е влиянието на съществата. Защо? Защото съществата са еманация на Духа.

И тъй, ще знаете че всичко е живот, че навсякъде е Божият дух. Всичките давления, явления и влияния, това е все дело на Божия дух. Въпросите не са още така ясни. Те ще бъдат дотогава неясни, докато настане върховното пробуждане и върховното осъзнаване. Вие имате всичките възможности. Имате на разположение Върховното ръководство, което има благородната задача т. е, Божествената задача да проведе Божествената работа.

И то ще я проведе. Това е знаменитото, че земята има вече влияние на Ръководството. Ние не казваме влияние на Меркурий, на Сатурн, Венера или друга планета, но казваме, че земята има влиянието на Ръководството.

Всяка планета е егоистка. Тя привлича към себе си, а влиянието на Ръководството респектира, хармонизира най-напред живота на съществата на планетите и след това живота на планетите, живота и движението на слънчевите ядра.

Това е знаменитата астрология. Така както майката влияе на детето, така както бащата респектира детето, така и по-висшите същества влияят и респектират по-недоразвитите. Това е тяхна работа.

Какво ще научиш от влиянието на една планета? Ще научиш, че има някъде едно притегляне, както жадният е привлечен от извора и след като се напие се отдалечава. Но той трябва да заслужи тази вода, трябва да проведе някоя акция. Иначе няма дело. Следователно, той трябва да има диктовката на Божествения дух.

Понеже ние разглеждане върховно, вътрешно живота, абстрахираме се от планетните влияния. За нас е важно влиянието и въздействието на Божия дух. Че е създадена цяла астрологични система, това е в реда на нещата. Така е създадена и математиката, и физиката, и химията, и другите науки. Те помагат да се развие интелекта, обонянието, осезанието и т. н., а специалната наука на Божия дух е да пробуди върховно ученика и да го осъзнае върховно.

Виждате каква работа е дадена на ученика. Но само това ли е? Като устрои себе си по подобие, ще трябва да устройва и другите, които се нуждаят, на които ще стане приятел. Той ще стане приятел, защото други станаха на него приятели, други от по-висшите светове. А той трябва да стане приятел на по-нисшите светове. По този начин Духът извършва своята велика работа. Така ще завърши цикълът на работата. Има един цикъл на работа. Ние ще настояваме, ще поддържаме връзките, за да може да се свърши работата.

Работата ще бъде свидетелство. Тя ще свидетелства, че след това велико събитие - идването на Великия учител на земята, се дава като резултат едно върховно проникване. Това върховно проникване ще извърши по-нататък цялата работа.

Не е свършена още работата с идването на Учителя. След неговото заминаване учениците трябва да я завършат. Те трябва да я проведат не само в българската земя, но а по цялата земя, защото Учителят е миров, мирово присъствие. А мирово присъствие се разбира по цялата земя, целият земен мир и по другите планети. Затова работата трябва да се завърши. Ние няма да й сложим край. Вие ще я започнете, а други ще я доразвият, други ще я продължат, за да може да се внесе великата култура на Бялото братство, великото знание на Бялото братство, върховното съвършенство на Бялото братство.

За него идваме ние. Ние идваме да се проведе по цялата земя върховната система на Бялото братство. Няма кът, където да не е проникнал Духът на Бялото братство. Това е епохален момент за планетата Земя. Най-великите астролози, Белите братя, ще посетят в голямо изобилие земята.

Вие сте, които ще ги посрещнете, вие сте, които ще ги нахраните, които ще им давате условия да се проявят. Вие сте проявата, затова ние ви казахме да се образува около вас светлинен ореол. Нека всичко у вас бъде кристално чисто, защото те чистотата обичат, защото по начало те са такива. Но понеже идват в един неустроен свят, те ще ви помогнат с вашето устройство, вашето върховно пробуждане и върховно съзнание ще им бъдат място, светилище.

Идват добрите приятели, Белите братя, от царството на Бялото братство. Внася се вече културата на Бялото братство. Настава епохата на Бялото братство. Идват най-достойните в Бялото братство. Те изпращат своето влияние, своята мисъл.

Да, идват те. Те ще донесат завидна култура, култура, която е образец на върховните светове, образец на Божествения свят.

Макар и да сте малко, макар и да се подценявате, макар и да сте се изтощили, понеже не сте знаели как да проведете живота си, но у вас има още живот, и този малко живот ще се прецени, ще му се обърне сериозно внимание.

Запазете този живот. Нека този живот стане посредник между синовете на Бялото братство и вас. Не се възхищавайте от влиянията, а от това, че сте посредници на прииждащите мирови сили, силите на Бялото братство.

Вие сте пред прага на големите възможности, на гениалните възможности, защото Духът е между вас - едно ново начало за пръв път във вашия живот.

Използвайте това начало, т. е. създайте се като като условие за това начало. Ние и друг път сме ви казвали: това което става с вас, това което идва при вас, за сега го няма на земята. Има го само като проблясък, като интуиция, като вдъхновение, но го няма в такъв ръст на присъствие.

Чувствайте се горди, чувствайте се щастливи, че живеете при едни много специфични и светлинни моменти. Нека това щастие, нека тази радост да подържа всеки ден у вас ритъма на светлинното присъствие, ритъма на светлинното прииждане. Нека бъдете вече ценното, висшето за Божественото проникване.

Ценете момента. Ценете го от всичко друго, защото той е важен за вас. Без него ще бъдете като всичките. Ще кажете: „В края на краищата ще изживеем този живот, както всички хора, както Господ е дал.“

Не, ученико, не се примирявай с тази мисъл. Ти трябва да знаел какво е дал Господ. Трябва да знаеш какво може да даде Господ и защо го дава. Ученикът не се влияе вече нито от религиозните басни, нито от философските системи, нито от нечия мъдрост, защото той се освобождава от влиянията. Той работи вече с присъствието. Животните са под влиянието на законите, но ученикът не е под влияние. Той присъства. Най-голямата реалност за вас е присъствието. Стига вече влияния. Освободете се от тъмните влияния. Те няма да ви направят светли, няма да ви издигнат. Вие ще получите понякога благоприятни влияния, а понякога - отрицателни влияния. Какво печелите тогава? По-добре е да се освободите от всякакви влияния. Това е свобода.

Нашето желание е да създадем едно ядро, което да бъде образец. Създадоха се школи, но в тях се забелязва вече едно еднообразие, меланхолия, витае духът на влиянието. А това ядро трябва да стане присъствие. Такъв образ трябва да има то и такова подобие, защото подобните с подобни се срещат, с подобни се събират, с подобни работят.

Нека да има най-после едно ядро на земята, където няма корист, където няма влияния, където няма спекула, където няма егоизъм. Да бъде то чисто, кристално. Да присъства в него чистият Дух на Бялото братство.

Вие ще проведете тази всемирна система на Бялото братство. Вие ще разкажете за богатия живот на Бялото братство. Вие ще разкажете за дейността на Бялото братство. Вие ще разкажете за системата, за науката, за изкуството, за откритието на Бялото братство.

За вас вече няма други братства. Освободиха ви от другите братства - нито Черно братство, нито Тъмно братство или каквото и да е то. Само така Учителят ще се радва. Когато беше на земята, върху неговото лице винаги прозираше една тъга.

Защо беше тази тъга? Защото учениците му бяха под влияние на земния дух, на земната култура, на земната наука, на земната система, на земните страсти и т. н. Но тъгата на Учителя се превърна на виеше присъствие, Той узакони ядрото на Духа на земята. Следователно, преценете момента. Вие сте четирите струни на цигулката. Ако една струна отсъства, ще има дисхармония. Големият цигулар ще чувства мъка, тъга. Не че няма да се изпълни някоя Божествена симфония, но нека да бъдат и четирите струни. Едно ли е да се свири на две, на три или на четири струни?

Сега ще работим с цигулката, а ще дойде време, когато ще работим с многострунната арфа. И цигулката не е малко събитие, Напълно може да се изяви Духът на цялото братство на цигулката. Този Дух може да трогне и най-закоравелия престъпник и разбойник. Следователно, вашето ядро е една цигулка. Идва Големият виртуоз - Върховното ръководство и провежда симфонията на Духа.

Нека това присъствие да ви проведрява, да ви опреснява, да ви подмладява. Тоня ще улесни силите на вашето физическо тяло, защото и то се намира в трудност. И то е под влияние. Има едни същества в стомаха, които много влияят. Така влияят, че дори подчиняват ума, дори диктуват на ума.

Кога му диктуват? Когато умът не е пробуден. Щом не е пробуден, той казва: „Каквото стомахът желае, това трябва да бъде.“

Ние смятаме, че добре ни разбрахте. Ние ще ви кажем неща, които на други няма да кажем, за да не се внесе съблазън. Единствено ученикът на Върховната вътрешна школа не се съблазнява. От какво ще се съблазнява? Няма причини. Кой ще го съблазни? Казват дяволът. Дяволът е влияние, а ученикът е присъствие. Той не се съблазнява. Дяволът е слаб, а ученикът е силен. Кой ще го съблазни? Следователно, няма дявол. Има процеси, има несъвършенство, които се изразяват в невежество, в незнание.

Пък и да има дявол, той ще върши своята дяволска работа, а ученикът ще върши своята Божествена работа. Той още се оправдава с влиянието на дявола и клана: „Дяволът ме изкуси. Той е виновен.“ Това е много несъстоятелно. Ученикът няма право да обвинява дявола. Дяволът или тия сили, вършат своята работа, а ученикът трябва да бъде присъствие, за да може да преобрази и работата на дявола. Слънчевите лъчи идват като присъствие и премахват тъмнината - царството на дявола.

В тази среща засегнахме доста сериозни въпроси. Ние няма да кажем най-сериозните, най-абсолютните. Ако кажем, че те се най-сериозните и най-абсолютните, то значи да завършим нашите размишления, защото няма да има друго. Но има още много и много. Животът на ученика е такава комбинация, че той още себе си не познава. Когато открие себе си, тогава ще може да мисли вече и за другите, които са по-нагоре.

А това ще стане. Дръжте младенческия дух. Пазете се от влиянието и обаянието на агентите на смъртта. Винаги подържахте будността, жизнеността, готовността. Когато така мислите, такива сили ще привличате. Светлите сили ще привлечете, а вие ще пазите своите, за да ги дадете на другите, по-нисшите от вас. Те ви теглят надолу, но вие ще се противопоставяте. Ще казвате: „Ще дадем данта, но ще я дадем на Бога.“

Давай, давай на Бога, давай на слънцето, давай на светлите същества, за да бъдат преценени твоите жертви.

Варна, 14.10.1957 год.