16. Загадъчният свят

[Ани]

ЗАГАДЪЧНИЯ СВЯТ

Има много загадки, много отвлечени проблеми, за конто се чела специален метод, специална подготовка, специално посвещение.

За да могат загадъчните явления да легнат като основа в живота на ученика, той трябва да притежава някакви си специални средства, които да му помогнат да си послужи с тайния секретен ключ на великото знание.

Че трябва ключ, трябва. Не можеш да разгадаеш тайното, скритото, без да имаш средства, без да имаш възможности. Става въпрос сега как ученикът да се снабди с този ключ. Кой ще го снабди? От къде ще се снабди? Трябва да има някакви средства, никаква способност, някакво улеснение.

Благодарение на тия средства, на тия възможности, на тия методи, великите посветени, великите учители са могли да внесат известна духовна култура специално между човечеството и то специално между учениците.

Но какво направиха тези, които бяха осветени от способите, тия на които им се даде от великите учители? Тук не става въпрос да се търсят виновници, да се критикуват явленията в природата, в живота, но трябва да се намерят ония причини, които са създали следствията, а именно - не са могли да покажат пътя, не са могли да покажат образа, не са могли да разкрият идеята на скрития свят.

Във всяко едно. същество от време навреме идва тази мисъл: „Навярно трябва да има нещо скрито, трябва да има някой скрит свят.“

Защо идва тази мисъл? Защото във всеки има известен примес от скрития свят.

Кой е този скрит свят? Това, е светът на душата. Всяко едно събудено същество знае за света на интелекта, за ума, знае отчасти за света на сърцето, чувствата, знае за света на волята, дейността, но малко знае за света на душата. Дори някои същества я отричат. Значи, душата сама отрича себе си - погледнато така на въпроса.

Има един примес. Кой. е внесъл този примес? Този примес иде от човешкия дух. Защо е внесен, то е вече друг въпрос. И там има състезание - състезание между авторитета на душата и личността на духа. Но това което е авторитетно, то си остава авторитетно. Никаква личност не може да го спъне. Личността е преходна, а авторитетът е положителното. Ето защо, когато става въпрос как да се открие скрития свят, ученикът непременно трябва да си послужи с максимата: ключа на знанието.

Това е един важен въпрос специално за ученика, понеже той е тръгнал по пътя да открива нещата, да ги познае като абсолютни реалности.

Кой е ключа, който вие имате? В какво се изразява той? Той се изразява във вашата готовност, във ваните опитности. Вие имате две неща, които са завидни: вашата готовност и вашата способност. Да бъдеш готов, значи да бъдеш отвътре вдъхновен. Вътрешната готовност е реалността. Тя е всичкото. Имаш ли вътрешна готовност, ти си преодолял всички мъчнотии по пътя към скрития свят.

Скритият сеят е мечта. Скритият свят е блян. Скритият свят е изкуство. Скритият свят е музика, песен. Скритият свят е върховното достойнство.

Защо достойнство? Затова защото ученикът се вживява в най-реалните абсолютности. Скритото, това е Абсолютното, Цялото, Върховното, Голямото. Малките неща той лесно може да напипа, лесно може да ги опознае, да си служи дори с тях, но как ще си служи с големите неща? Как ще си послужи с едно слънчево ядро, с една планета, с едно върховно вдъхновение, с един върховен план? Мъчно ще си послужи.

И тъй, скритият свят е големият свят, абсолютният свят, мировият свят. Той е света на Божия дух. Ученикът трябва да има тази идея, понеже е тръгнал по пътя да открие Божия дух.

Къде ще го откриете? Къде присъства Той? Къде е неговото място? Ученикът ще открие Божия дух в скрития свят, в големия свят.

Това е образно дадено, защото без образи ученикът още не може да оперира със своята мисъл. Кой ще оперира? Благодарение на образите, благодарение на явленията, благодарение на проявите ученикът оперира със своята мисъл, прави, заключения, съпоставяния и лесно си обяснява нещата. Но когато става въпрос за Абсолютно голямото, мъчно може да се справи със своята мисъл.

Защо е мъчно? Той трябва да устоява на големите влияния, на големите въздействия, на голямото присъствие, на съвършената мисъл, абсолютната мисъл, абсолютното знание. Ето защо, неизвестния свят е идеал, вечен стремеж, вечно обновление, вечен живот.

В методите на ученика няма край, няма свършек. Защо? Защото това са методи от големия свят, от скрития свят, от света на Духа. Има една доста голяма глъбина, която отделя ученика.

Защо го отделя? Защото той още няма това изкуство да прониква със своята мисъл в абсолютните величини. Той няма този усет да може да възприема присъствието на абсолютните величини посредством реда и порядъка на неизвестния свят.

Но ще кажете: „Защо ни занимавате с неизвестния свят? Говорете ни за известния, за да можем по-добре да го опознаем.“ Има школи, които ви подготвят за известния свят, а тази Школа е специално за неизвестния свят, който достига при вас само като шепот, като безмълвие. А то не може да се подмине.

Както и да достига, все пак ученикът трябва да проучи тази сложна система, той трябва да овладее тия течения, тия прииждания на тия съвършени енергии, които минават през него и го запознават с върховните възможности. Тия течения, тия енергии внушават дълбоко на ученика за вътрешните духовни възможности. Те свидетелстват, те са като тон в него. Лесно е да се справиш с външния свят, но трудно е да се справиш със скрития свят.

Но, всяка трудност дава върховна радост. Когато ученикът се посвети в някои области на тази голяма трудност, защото това подразбира труд, работа, когато придобие изкуството да провежда по отношение на себе си и по отношение на Присъствието деловия пристъп, който е подобен на пълното проникване на Духа в ядрата на душата, това подразбира, срещата на. ученика със скрития свят. Този скрит свят е в недрата на душата. Те са като заложби там, като посята семка и чакат времето да се развият тия начала.

Ако има едно величествено начало в ученика, то е именно ядрото на. душата. Ядрото на душата е символ. То е представителя на Върховното, Абсолютното. При едно добро настроение, при едно възвишено вдъхновение ученикът се добира до тия същини, до тия ядра на своята душа и в момента той става представителен, величествен.

Благодарение на тия моменти, благодарение на тия състояния ученикът напълно се вживява във великата абсолютна разумност, проведена от Съвършеното присъствие.

Когато отвеждаме ученика към областта на скрития свят, ние искаме като авторитет той да почувства ароматичния дъх, да чуе хармоничния тон на този скрит свят. Целта на ученика е да заживее в скрития свят, т. е. и ученикът да стане скрит.

Защо? В другите школи се проповядва, че ученикът трябва да се прояви, а тук се проповядва, че ученикът трябва да придобие изкуството да бъде скрит.

Кое е за предпочитане? За предпочитане е да бъдеш скрит, така както Бог е скрит.

В какво е борбата днес между материализма и духовните течения? Материализмът казва: „Ако действително същества такъв Бог, нека да го видим, така както себе си виждаме, така както виждаме другите прояви в битието.“ Действително, прави са, не могат да го видят. Защо не могат? Защото е скрит.

Само Бог ли е скрит? Всички посветени същества са скрити. Те владеят това изкуство да бъдат скрити. Така също и подготовката на ученика е именно да придобие това изкуство на скритост, да се укрие. От кого? От съблазните, от давленията, от внушенията и т. н.

Но може би ще се каже: „Нали той трябва да бъде толкова силен, че да респектира?“ Външният свят ли? Външният свят е много силен. Там са най-големите реторти, най-големите изпитания. Да искаш да го респектираш, трябва да бъдеш голям архат, голям посветен.

Вие виждате: велики учители са идвали с мисия да респектират външния свят, но жестоко са платили. Големи страдания и мъчения изпитаха те. Така е и с ученика. Ако той мисли, че трябва да респектира външния свят, очакват го страдания. Затова ние искаме да улесним ученика в задачата, колкото може да бъде скрит. А това не става магически. То става чрез едни вътрешни приливи, чрез едно вътрешно запознаване, чрез едно вътрешно пречистване, чрез едно вътрешно присъствие, чрез едно вътрешно проникване.

Ученикът не трябва да говори за себе си на външния свят. Той не трябва да взема участие в неразрешените проблеми на външния свят. Той не трябва дава идеи за разрешението на някакви проблеми на външния свят.

Какви трябва да бъдат тогава неговите отношения към външния свят? Да бъде скрит. Никои духове и същества да не могат да проникнат в него и да разберат деятелността на неговата мисъл, на неговата разумност, на неговия интелект или на неговите чувства. Такава скритост трябва да има той.

Как ще се проведе тогава духовната култура на земята, ако ученикът бъде в скритост? Точно такава култура се иска. Не се иска култура на бурите, култура на впечатленията, на ефектите, Такава има. Създадоха се много академии, университети, школи и т. н., но какви са резултатите по отношение духовното издигане на човека? Не става въпрос да се издигнеш в обществото като една високопоставена личност за някакви си определени години, десетилетия. Това не е същественото, това не е истината, Истината е, че ученикът трябва да влезе като гражданин в скрития свят. Там той ще познае истината за живота, за началото на Духа, за началото на душата, за Бога.

В скрития свят са тайните на великото познание. Ако искаш да станеш оракул, трябва да влезеш в аудиторията на скрития свят, защото всички неизвестни неща са все в скрития свят, всички тайни са все в скрития свят, всички неразрешени проблеми са все в скрития сят, всички абсолютни начала са все в скрития свят.

Виждате колко е богат той. Какви възможности има в скрития свят. Тайното посвещение е безсмъртен проблем за ученика. Тайното посвещение е върховен закон в ученика, Тайното посвещение е откриване мястото на Бога.

Не е малко това, да откриеш мястото, времето, пространството, вечността, безкрая, да откриеш там където е Бог. Запознаеш ли се с възможностите на този скрит свят, ти вече разбираш каква е същината на живота, ти влизаш в аналните на живота, познаваш потеклото на живота, познаваш енергиите на живота, познаваш ритъма, движението на живота, и най-после, ти се запознаваш с Извора на живота.

Не е така безразлично да познаваш изворите на живота, мъдростта на живота, да познаваш изворите на Върховното присъствие, да познаваш изворите на Божествената мисъл.

Какво представляват тия извори? Място ли са те, пространство ли са, време ли са или вечност, безкрайност? Ние ви ги представихме като скрит свят. Иначе не бихте разбрали, не бихте живели, не бихте опитали реалността на проявения живот.

Няма как другояче да ви се говори. За да ви се говори за безличното, безформеното, безобразното, непроявеното, трябва да имате съответните органи, съответните усети. Понеже вие имате органи и усети, които могат да доловят скрития свят, затова ние искаме да използваме тия органи и тия усети във вас, за да можем да ви запознаем с най-реалното, с това което е блян, трепет за вашата душа, с това което е цел на вашия дух.

Ново представителство, представителство на скрития свят. Това трябва да запаметите в своето съзнание и чрез вашата върховна воля, чрез вашата любов, чрез вашата мъдрост да възстановите връзката между съществата на скрития свят и вас.

Ние много говорихме за тази връзка, но говорихме в такъв дух, че вие се объркахте и казахте: „Говори ни се за абсолютно, за безкрайно, но къде да стъпим? Трябва опора, стъпка трябва, трябва посока, трябва път.“ Затова вече ние даваме в размишленията в образи едни от най-съществените възможности, Така ученикът ще може да има опора, да направи първа стъпка към висшата разумност, към висшето състояние - скрития свят.

Ученикът не може да си представи нещата извън световете, Понеже съществено явление е външният свят, той е богат на хипотези, на образни форми, на идейни състояния. Ето защо, когато му посочваме възможностите в скрития свят, той отива вече подготвен, защото скритият свят е най-префинения свят. Там всичко е финес, всичко е скъпоценности, всичко е светлина. С една дума, скритият свят е светлинния свят за вас. В светлинния свят нещата са скрити, явленията са скрити. Всичко там е скрито.

Но ще кажете: „Нали идват светлинните вълни? Те оказват известно давление върху нас.“ Да, идват известни давления върху вас, но какво разбирате вие от техния индивидуален живот, от техния език, от тяхната способност, от тяхната душа? Нищо, абсолютно нищо. Чувствате известна топлинка, става ви хубаво, защото сте поставени при студения полюс и толкова. Ако е много горещо, бягате. Казвате: „Много е горещо.“ В същност, не стои така въпроса. Всеки един светлинен лъч е мислеща същина, изпратена мисъл, която съдържа всички органични, психични и мистични елементи. Органически, защото идват като форма. Вие виждате лъча като едно движение. То се е докоснало до вас. Вие чувствате неговото присъствие. Психически, това е онова вътрешно раздвижване и вдъхновение, което е реалността за неговото присъствие. А мистично, затова защото вие чувствате вече пулса на душата.

Душата има пулс. Тя пулсира. Вечно движещото се явление в битието това е пулсът на душата. Сърцето именно символизира пулса на душата. Затова, единственият орган, който най-лесно се чувства като пулс, това е сърцето.

Вътрешният свят има доста обширна история. За да се знае за неговата история, трябва едно вътрешно посвещение в тайните на безмълвието на Духа.

Тия сложности могат да дойдат в ядрата на човешката душа, Те ще се докоснат до тия ядра. Ако има някаква сила, която да се е развила в ученика, то тя е в ядрената сила на човешката душа.

Защо е ядрена? Защото е начало. Всяко начало е ядро, всяко начало е първичност, способност на Духа.

Тия неща ученикът постепенно, постепенно ще усвоява, ще ги опознава, ще ги изживява, ще ги направи като същини в своя дух. Така ще порасне неговият дух. Колкото повече пораства, толкова повече става скрит.

Ние ви говорихме за тайната на тишината. Ето къде и как ученикът трябва да се стабилизира. Трябва стабилизация на духа на ученика. Защо? Понеже е лишен от ядрената сила.

Защо да е лишен? Той е злоупотребил. И понеже е злоупотребил, затова, и ядрените богатства, ядрените енергии са скрити, запазени в съкровищницата на душата. Тя ги съхранява и чака докато се осъзнае човешкият дух. Щом човешкият дух се самоосъзнае, въпросът със скрития свят е разрешен.

За кого е съкровищницата на душата? Тя е съкровищница за Духа. Това са велики, абсолютни начала у Бога.

Виждате колко лесно може да се запознаете, да се срещнете с Бога. Бог е в скрития свят. Щом ученикът навлезе в областите на скрития свят, той ще има среща с Бога. Там то ще срещне Бога. Във външния сеят той е скрит. Той ще вижда много прояви, ще вижда какви ли не разнообразни явления в природата на дадена планета или на дадено слънчево ядро, ще вижда разнообразието в много елементи, в електричеството, в атома и все пак той не може да види Бога така, както е в него като идея на съвършенство, на абсолютност. Затова ученикът трябва да заживее в скрития свят, т. е. той трябва да научи това изкуство как да бъде скрит, как да бъде защитен, за да овладява многото възможности на Божествения дух.

Ние засягаме тази страна на посвещението на ученика, за да може той да бъде улеснен, да не си представя, че всички неща в неговия път и всички знамения ще станат външни явления. Много велики духове са изявили Бога във външни явления. Планетите какво са? Това са все изявления на велики същества, които са изявили Бога във външния свят.

Бог е много проявен във външния свят, но не е проявен в своята абсолютност, в своето съвършенство. Той присъства навсякъде, но човешките същества могат да го опитат като бури, да го видят като планетни явления, като слънчев трепет, като аромат, като тон, могат да го изживеят като сладост и т. н., но те не могат да го видят като вътрешна тайна, като вътрешна скритост. Те не могат да видят неговия скрит образ, не могат да опитате неговата скрита същина или подобие. Единствено Върховната вътрешна школа може да ги запознае с вътрешния образ, с вътрешното подобие, които са скрит свят.

Защо само Върховната вътрешна школа? Защото само на нея се разчита като чистота.

Абсолютна чистота. Нито мисъл за нечистота, защото скритите неща са чисти неща. Как ще видиш чистотата? Чистотата може да я открие само светлината. Ако има някой чист, огрян от светлината предмет, явява се блясък. От блясъка ученикът заключава за чистотата на този предмет или на това същество. Значи чистотата е скрит свят. Ако има някаква трудност, която да спъва ученика, за да открие вътрешния скрит свят, то тя е защото той още не е разрешил въпроса за абсолютната чистота. Защо не го е разрешил, това е друг въпрос. Не го е разрешил, защото в него са елементите на нечистотата. Той още не е изградил себе си с чисти елементи, със скъпоценни елементи. Ако той би изградил едно такова тяло, един такъв свят, който да бъде светилище за неговата душа, той ще бъде абсолютно отражение на светлината.

Това е върховното посвещение, това е върховното откритие, върховното присъствие.

Но може би ще се възрази: „Къде е това вътре? Вътре в сърцето ли, вътре в душата ли, вътре в духа ли, въобще вътре в цялото тяло ли? Къде е това вътре?“ Наистина труден въпрос, Ние казахме: вътре в мисълта. Ученикът трябва да има една кристална вътрешна мисъл. Тази мисъл е в света на душата, в света на духа, в света на чувствата, в света на сърцето, на ума и на волята. Тя навсякъде прозира. Тя е фона на всяко висше явление на човешката душа. Ето защо, когато казваме вътре в мисълта, то е да влезете във вътрешния мисловен свят.

- Но, нали сега ние имаме мисъл?

- Имате мисъл, но произволна мисъл, несистемна мисъл.

- Е, нали е все мисъл? Нали има един и същ произход?

Зависи с какви елементи е съчетана мисълта. Колкото повече светлинни елементи има, толкова повече мисълта е абсолютна. А имаш ли абсолютна мисъл, ти имаш вътрешно устройство за света.

Тепърва ученикът ще излезе от външния свят и ще навлезе във вътрешния свят, във вътрешното преустройство. Тогава факторите за постройката ще бъдат неговите девствени мисли.

Пред ученика се открива вече света на девствеността, който е свят на чистотата. Без присъствието на девствеността не може да има абсолютна мисъл.

Това какво подразбира? Това подразбира една трансформация на всички елементи, които са вградени в битието на ученика.

Кой ще ги трансформира? Човешкият дух. Негова задача е да извърши този процес. Щом ги трансформира, щом се проведе вече кристалната мисъл, чистата мисъл, съкровищницата на, душата ще бъде отключена и човешкият дух ще си послужи със заложбите, които са в съкровищницата.

С помощта на тия възможности ще се роди абсолютната кристална безсмъртна мисъл, за да може ученикът да присъства като представител в скрития свят. Затова ние апелираме да се изучават изкуствата на Божествения дух.

Ние подготвяме нови основи, върху които ще се съчетаят елементи, взети от скрития свят и тогава Школата ще бъде скрит свят. Ще пренесем Школата от външния свят в скрития свят. Ще си послужим с елементите от скрития свят. Ще изнесем изкуството и културата на скрития свят. Ще изнесем и порядъка и системата, реалността, същината на абсолютните закони, които са гръбнака на скрития свят.

Ще занимаем ученика с тази област, за да можем да го подпомогнем да навлезе е областта на скрития свят. Това е важно за него, защото му предстои да разреши някои съществени, абсолютни проблеми за живота. Животът още е тайна. Той е ценен тогава, когато е тайна.

И ти, ученико, бъди вечна тайна.

Варна, 10.11.1957 год.