17. Двете начала

[Ани]

ДВЕТЕ НАЧАЛА

За да може ученикът по-лесно, по-убедително, с по-голяма опитност, с по-голяма широта да проникне във висшите полета, нему му трябва знание от абсолютна степен. Абсолютното знание подразбира да бъдеш една единица от Началото.

Какво може да направи една единица? Право е. Трябва непременно след единицата да се сложат и други дроби, за да се размножи тази единица. Така е бил замислен планът във Върховния разум. Но понеже процесът в това развитие е много сложен, то Върховното ръководство е проявило двете начала.

Тия начала могат да дадат идеята, могат да определят явленията, могат да представят самата действителност. Доста мъчно е ученикът да усвои тези две начала, за да може да си представи за по-сложната конструкция с многото числа и дроби, за да стигне до сложностите на съчетанията на Духа,

Достатъчни са тия две начала да му дадат идеята, да му дадат представата, разума за началото на битието.

Кои са тия две начала? Материята и Духът. Материята представлява единия, принцип, Духът представлява другия принцип. Благодарение на тия две начала се явява и двойнствеността в битието, Тогава казваме, че единицата се е размножила, се е подвижила, се е удвоила благодарение на върховния замислен план в битието.

Тия две начала казахме, са Духа и материята. Поне те са така познати специално за ония същества, които са слезли в материалния свят, във физическия свят.

От къде са слезли? Дошли са от Единицата,

Кой е единицата? Абсолютният Бог. Оттам слязоха тия същества и се въплътиха в материята, във второто начало.

Но може би де се зададе въпроса: „Защо е било необходимо да се създаде второ начало? Ако беше само Първото начало, нали всичко щеше да бъде в покой, в мир, в тишина? А когато се прояви второто начало, втората съдина, започна едно системно движение, едно системно развитие, усъвършенстване, вглъбяване, размишление, но яви се и отрицанието, отрицателният порив в бури, унищожения, трансформиране, пресилване, отвеждане и т. н.

Засягаме тия две начала, за да можем да събудим и някои специфични центрове в ученика, да могат те така да се развият, та да може де се отгатне тази сложна проекция на Върховното.

Тия две начала се проявяват на физическия свят като два принципа - мъжки и женски принцип, като светлина и тъмнина, като тишина и буря, като черно и бяло, като хармония и дисхармония, като добро и зло, като скръб и радост, като подобие и възвисявана, като раждане и смърт и т. н.

Обръщаме ви внимание, за да може ученикът да се вживее в тия две начала, добре да ги опознае. Щом добре ги опознае, той не може да бъде вече нито изкушаван, нито заблуждаван, защото философията на случайността не може вече да го омотае.

Нищо няма случайно. Щом има две начала, няма случайни неща. Двете начала са доказателство, че има Абсолютност,

Защо? Защото трябва да има откъде да са произлезли. Те са произлезли от тази Абсолютност като единица и двойка. Ако би било само Абеолютност, не би имало сътворение, не би имало битие, не би имало много прояви, за които ние ви говорихме.

Виждате как Абсолютното се е проявило в две начала, за които религията казва, че са Богът и дяволът, а окултистите - че това е Духът и материята.

Кое е най-вярното? Материята, това е жената. Духът, това е мъжът. Тъмнината е жената, светлината е мъжа или тъмнината е материята, светлината и Духа;

Навсякъде ще видите тия две начала. Когато ученикът проучи тяхното естество, тяхното битие, тяхната същина, тяхното вещество, той никога няма да се заблуди. Рязко ще може да разграничава кое е едното начало и кое е другото начало. Той ще може да ги открие вътре в себе си, защото е ученик, защото е двойнствен, защото у него действат тия две начала - положителното и отрицателното.

Това е ученикът: две начала - положителна система и отрицателна анархия. Благодарение на това, че той е съчетание на тия две начала, може да се прояви и като абсолютност. Крайната победа между тия две начала е абсолютността.

Това е красивото, това е хубавото, че в тази борба между Духа и плътта, се насаждат цветята, плодните дървета на Абсолютното.

Каква абсолютност има в цветята и в плодното дърво? Всички цветя са символ на една абсолютност. Всички дървета са символ на една абсолютност. Ако няма абсолютност, ще има дисхармония, ще има смърт. Благодарение на закона на абсолютността се подържа афинитета на движенията, на импулса, на ритъма на живота.

Когато застъпваме тази страна на живота, ние провеждаме някои абсолютности.

Има ли много абсолютности? Нали Абсолютността е една? Има много истини, които са абсолютни?

Но пак ще възразите: „Една е истината. Тя съдържа всички други истини.“ Този въпрос е философски. За да може ученикът да влезе в унисон с вибрите на тази философия, трябва да застанете на пиедестала на абсолютността, Само тогава може да кажете: „Ние познаваме Бога. Не боговете, не светиите, не посветените, но Бога, т. е. Абсолютния.“

Ученикът трябва да застане някога на този пиедестал. Това е пътят на съвършенството, пътят на посвещението, пътят на безмълвието, пътят на боговете.

Но ще дойде мисълта: „Как ще постигнем това, когато сме две начала?“ Едното начало ще бъде стъпало, за да се издигне другото начало,

Трябва, стъпало, трябва опора, трябва точка, трябва място, Следователно, материята е опорната точка за ученика. Той трябва да се научи да гледа на материята като на начало, а не като отрицание. Ученикът здраво е стъпил върху състоянието материя, за да може да опита реалността - Духа. Нещата се опитват. Ако не се опитват, те не могат да се постигнат. Следователно, ето къде е улеснението: материалният свят е първо стъпало за постигане или за вглъбяване в духовния свят.

Преимущество е за ученика да гледа така на материалния свят. Материалният свят е едно от важните начала. Ако ученикът е изучил в детайли материалният свят, той би открил там Абсолютността, би открил там присъствието на Бога, би открил плана на Върховното ръководство.

Но, нали материалният свят е най-нисшата сфера, най-нисшето състояние? Зависи от интензивността на човешкия дух да може да изживее вътрешното, скритото състояние на материалния свят, защото в материалния свят са внесени зародишите на Духа. Във всеки зародиш на Духа като основа стои Абсолютното. Тогава казваме, че всеки един ученик трябва да се стреми към най-възвишеното посвещение.

Къде е това най-възвишено посвещение? То е Абсолютното. За ученика трябва абсолютна истина.

Къде е тази истина? В Абсолютното.

Колкото и трудна да е тази идея, ние все пак ви я представяме като идея. За вас тя не е още същина, не е още състояние. Вие вървите по пътя на идеите. А идеите все пак са конструкции на Духа. Той така се проявява, че дава идея, а идеята обогатява мисълта на ученика.

Ученикът трябва да има най-богатата мисъл, т. е. най-идейната, най-чистата мисъл, т. е. най-истинската мисъл. Затова се препоръчва идеен живот, идейно развитие, идейна наука, идейно изкуство, идейно посвещение.

Когато проникнат тия вълни на идеите в ученика, в него става едно истинско преобразяване. Той притежава вече . секретните ключове на най-големите тайни в битието.

Битието е сглобено от големи тайни. Само чрез тия две начала ученикът ще може да открие тайните на битието. Само с ключа на материята и с ключа на Духа той може да открие знаменитите тайни на битието.

Каква сила съдържа този ключ на материята или на физическия свят? Ученикът е изпратен на физическия свят с единствената цел - да се научи да отключва нещата на физическия свят, т. е. да открие истините на физическия свят. Той трябва да бъде учен, идеен представител, той трябва да познава основно, съвършено физическия свят, да знае за скритата идея в него, да знае коя е била първата причина за създаването на на физическия свят, какво е неговото предназначение, защо е станало нужда да се създаде физическия свят.

Кой ще проучи този свят? Човешкият дух, който опитва реалността на физическия свят. Той напълно опитва реалността на физическия свят, защото е в контакт с физическия свят, защото физическият свят е едно силно давление върху него като начало.

Какво става в същност? Когато ученикът не може да се справи със сложността, с тайните на физическия свят, преселват го в други светове, за да може да асимилира всички изживявания на физическия слят, да може да се опомни и да има вече едно положително становище към физическия свят, та когато втори път го върнат в него, ще дойде вече осъзнат, напълно пробуден и ще се яви като велик учен, като поет, художник, като посветен, за да осмисли напълно физическото състояние. Не напразно физическият свят е прилив на слънчевите лъчи. Не може да има случайни неща. Някои казват, че случайно са станали съзвездията, случайно е станало битието, случайни са всевъзможните елементи в сътворението и т. н.

Зад всяко явление в битието има фактор. Всяко явление в битието има начало. Нищо ново не може да се яви под слънцето, ако няма начало, ако няма фактор. Изключено е. Науката днес казва: „Изпратихме един съпътник да се докаже, че има нещо ново под слънцето.“

Какво е това новото? От къде се взе това ново? Чие начало е то? Има фактори, има начала в това ново. Днес учените, с помощта не материята и с помощта на Духа изпратиха едно малко тяло - съпътник в пространството. Така също и учените хора, учените адепти или посветени на слънцето изобретиха съпътници на слънцето й ги пратиха в пространството. Всички планети в слънчевата система са все съпътници на слънцето.

Защо тези учени не създадоха и други тела в тази слънчева система? Ако се създадат други тела, те ще нарушат хармонията. Тия ученик хора могат да създадат цеви слънчеви системи в други пространства, но тази слънчева система е една завършена система. Ако се пусне друг спътник, ще се наруши равновесието. Следователно, тук действа законът за абсолютността. Завършено - нищо повече. У Бога няма незавършени неща. В Абсолютния не може да има дефекти, незавършени проекти или приливи,

И тъй, когато ученикът размишлява върху завършените неща и понеже си служи с елементите на Абсолютното, той трябва да оперира с тия две начала. Тия две начала са дали възможност да се проявят и много други начала, като началото на светлината, началото на топлината, на въздуха, етера и т. н.

Дали тия две начала са първичните? Светлината не е ли първична? Въздухът не е ли първичен? Светлината се включва в началото на Духа. Топлината се включва в началото на материята. И въздухът се включва в началото на материята. Етерът пък се включва в началото на Духа и т. н. Има други начала, които са произлезли от тия начала.

Но може би ще се каже: „На нас ни се говореше, че всичко е Дух, а от къде дойде сега тази материя?“ Наистина всичко е Дух, И материята съдържа Дух. Какво е материята? Тя е излъчена субстанция от Духа, излъчена същина от Духа - дори бихме казали, излъчено подобие от Духа,

Защо е подобие? Защото и материята съдържа колосални сили, но със сцепление, концентрация. Никъде другаде не можете да намерите тази концентрация, това съсредоточение.

Виждате, и това е способност на Духа. Целият материален свят е способност на Духа. Следователно, началото на материята представлява началото на Духа. Движението, проекциите на Духа са резултати. Те дават материалния свят. От къде иначе би дошъл материалният свят? Няма място, няма пространство, от където би могъл да се вземе. Няма такова начало в безкрайността.

Казахме, че целият материален свят е способност на Божия дух, т. е. способността на Божия дух се проявява като начало, Затова, ученико, изживявайки силна концентрация на материалните сили в себе си, координирай ги с духовните сили, за да бъдеш един завършен образ, който да носи в себе си абсолютните способности на. Духа,

Ако не би имал материален мозък, материални мускули, дробове, сърце, клетки, къде би развил ти своя дух, твоята духовна способност? Материалният свят е един орган, където са опънати струните на духа. Когато дойде Абсолютният майстор, той ще опита ефектите на тия струни, а резултатите ще бъдат живота на земята.

Но може би ще се възрази: „Вие искате да ни направите много материални, де се покланяме на материята.“ О, не. Ние искаме да се ползвате от това състояние на Духа в материалният свят дотолкова, доколкото можете да преобразите целият свой материален свят.

Трябва да го преобразите - да преобразите и сърцето, и ума, и дробовете, и всички органи във вашето тяло, защото то е представител, комплекс от материалния свят.

„Но, нали ще трябва да изградим нашето духовно тяло, т. е. да го изградим повече от субстанциите на Духа, от колкото от субстанциите на материята?“ Вярно е. Но как ще изградите това духовно тяло? Кога ще се освободите от физическото тяло, че да изградите духовното тяло? Преди всичко, за да опитате реалността на слънчевите лъчи, вие трябва да отидете на изгрева със своето физическо тяло. Чрез него ще опитате ефектите на слънчевите лъчи, състоянията на слънчевите лъчи, чрез него ще внесете явленията на слънчевите лъчи. Ето защо, тия две състояния в ученика са неразделни. Те се допълват едно друго, за да може ученикът да израсне до такава висота, че да представи пълното изкуство на Божия дух.

Помнете: тия две начала във вас, тия два свята във вас - физическия и духовния, трябва напълно да се концентрират в абсолютната идея - познаването на Единния, Абсолютния,

Ние смятаме, че идеята ще бъде напълно асимилирана напълно прояснена, за да помогне па ученика да не влиза вече в противоречия, защото често пъти той обвинява физическия свят. С това той отрича способностите на Духа.

Не трябва да се отричат. Напротив, всички способности ще трябва да се вградят в общото развитие, защото има една общност в развитието. Не може да се изключи физическият свят като изкуства на Духа. Досега се е вярвало, че дяволът е създал физическия сеят, че целият физически свят е природа, идея, живот на дявола.

Ние искаме да освободим ученика от тия йерархични изтъпи към Абсолютното съвършенство. Ние искаме вече ученикът да не вижда дявола. Няма дявол в изкуството на Духа.

Но може би ще се възрази: „Ако така гледаме на физическия свят, той е един прекрасен свят и може би няма да мечтаем за духовния свят? Така може би ще спрем нашето посвещение и нашата еволюция?“ Дано правилно ни разбирате. Ние искаме да осмислим нещата, ние искаме да хвърлям повече светлина, за да може ученикът навсякъде да гледа с окото на прозрението.

Как мислите: би ли търпял Господ отрицание. Би ли търпял този дявол да изопачава неговите идеи, неговото изкуство? Не, не би търпял. Няма и защо да търпи, когато има власт всичко да направи. Но благодарение на невежеството, благодарение на назадничавостта, благодарение на несъвършенството на човека, той е дошъл до онова ниво на живота да вижда, че всичко на физическия свят е отрицание, дело на някакъв си пакостен дух.

Че има пакостни духове, има, че има невежи духове, има назадничави, непросветени духове, но физическият свят не е илюзия. Физическият свят е изкуство на Божия дух.

Така ще знае ученикът. Ще остави другите вярвания, били те на научна или на религиозна почва.

Той ще гледа на нещата трезво, идейно, чисто, да преобладава светлината.

Никога ученикът не. трябва да осъжда материята. Целият материален свят е способност на Божия дух. Щом така гледа на материалния свят, той никога не трябва да допуща, че има някакво си отрицание. Ние казахме, че отрицанието може да дойде от стълкновението на някои духове, било в човешкия свят, било в животинския, растителния или минералния свят. Че има отрицание в животинския свят, има, но не е виновен физическия спят. Физическият свят има пълно условие да се прояви животинския свят. Че животинският свят не се развива съобразно законите на физическия свят, не е виновен физическият свят. Ученикът трябва да гледа на физическия свят като на една богата конструкция на проекции на духовния свят.

Казваме богата конструкция. Наистина е богата. Какво няма па физическия свят? Хляб ли няма, вода ли няма, въздух ли няма, аромат ли няма, приливи ли няма, озон, етер ли няма? Колко още елементи има, които са представителя на една дивна красота.

Не заслужава ли тогава ученикът да обърне светлинен поглед към физическия свят и да благодари за тази голяма възможност, за тази голяма тайна на Духа, че той е придобил правото да проведе своите духовни енергии в дело и творчество?

Как ще проведе тия свои енергии? Музикантът ще ги преведе чрез инструмента, техникът - чрез машината, математикът - чрез числата, химикът - чрез химикалите, физикът - чрез елементите, астрономът - чрез телескопа и т. н.

Ценете формите във физическия свят. Те са ви необходими. Ако един композитор няма форма на своята композиция, той нищо не може да направи. Трябва форма. Ако ученикът няма идеали и форма на своето физическо тяло, той нищо не може да направи.

Ценете формите. За да имате един идеален образ, той трябва да е съчетан от много красиви форми. Понеже ученикът се готви за върховните истини, във всяко начинание то трябва да бъде върховен. И знанието му трябва да бъде върховно, и движенията му трябва де бъдат върховни, и работата му трябва да бъде върховна, и цялата му постройка трябва да бъде върховна.

Така са работили великите посветени, така са създали идейните форми на физическия свят. Много идейни форми има на физическия свят. Добре конструирано едно физическо тяло, е идейна форма на физическия свят. Добре построен един музикален инструмент, това е една добра композиция на духовния свят. Следователно, целият духовен свят се въплъщава във физическия свят. Физическият слят е едно непреривно движение, един непреривен трепет на енергии, които се изразяват чрез формата, чрез образа и подобието.

Така мислят, така знаят посветените, така се предава на . ученика, който сега е на физическия свят. Обръща му се внимание, че и физическият свят има всички възможности, всички начала на духовния свят. Затова се казва, че и ангелите погледнаха отгоре и възтържествуваха за завидното положение на ученика на физическия свят, че и на физическия свят е олицетворена напълно красотата на духовния свят. Затова великите учители винаги са препоръчвали на ученика да използва всички благоприятни условие, за да може да ускори своето развитие и усъвършенстване.

И тъй, използвайте способността на физическия свят, за да може напълно да се въплъщавате в духовния свят и оттам да проникнете в абсолютния свят, в Божествения свят. Това е идеята, която ще бъде пробождане по отношение посвещаването на ученика. Само така ще му бъдат ясни проблемите за Началото, за Върховното.

И тъй, нека тия две начала залегнат дълбоко във вашето съзнание и чрез окото на това съзнание да съзерцавате световете на тия две начала. Тогава, когато се срещнем, ще говорим на един и същ език, ще мислим с една и обща мисъл, ще имаме едни и същи възможности, ще работим с едни и същи енергии, ще се ползваме от една и съща светлина.

Трябва де се уеднаквим, да бъдат еднакви нашите идеи, било за пътя на ученика, било за неговото усъвършенстване, било за постройката на цялото миросъздание. Ние трябва да имаме еднаква мисъл, еднакви разбирания, еднакви полета, трябва да имаме едно и що място, пространство, време и вечност, за да можем напълно да представим света на Духа, света на Бога.

Това са идеи на великите посветени, на великите синове на светлината. Ние сме напълно убедени, че у вас става едно пробуждане, дава се вече една от възможностите, предава се един от ключовете, чрез който ще открехнете вратата за тайната на двете начала.

Дали и в другите светове съществуват тия две начала? Може би там материята е по-ефирна, по-лъчезарна, но и там има материя, и там има две начала. Там Духът се е излъчил в етер, в светлинен трепет, затова висшите царства са светлинен етер. Проявата, условията там са светлинен етер. Когато се говори за ангелския свят, се разбира света на светлинния етер.

Какво значи това кристална чистота? Това е Божествено състояние, това са полетата на ангелския светлинен етер. Но не забравяй, ученико, че и ангелите си служат с двете начала. И те са две начала - ангелите и Бога. В който и свят да влезете, все тия две начала ще видите. Ти ще бъдеш едното начало, Бог ще бъде другото начало. Затова е казано: „Богове сте.“

Опитайте в пълно съвършенство тия две начала, за да имате една съвършена опитност. Само посредством тия две начала ще опитате абсолютността на Бога, защото тази абсолютност е скрита в тия две начала.

Варна, 25.11.1957 год.