Из необятните глъбини на Божественото съзнание

[Ани]

ИЗ НЕОБЯТНИТЕ ГЛЪБИНИ НА

БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ

Най-трудният проблем, който стои пред ученика, това е правилно да разреши въпроса за посвещението. Специфичната върховна вътрешна школа му разкрива вътрешното съдържание, вътрешния смисъл, вътрешната реалност, вътрешния живот на Божественото съзнание.

Необятен проблем, пред който много светии, много посветени са се уморявали, не са могли да преодолеят всестранната трудност, защото най-необятната школа, която същества за съзнанието на ученика, това е Школата за Божественото велико съзнание.

Защо е необходимо да се създава специфична школа за Божественото съзнание, когато тя е като проникваща реалност в духа и в душата на ученика? Не може без школа. Не може без специфично, без специално състояние. Трябва специфични състояния, трябва специфични вътрешни усети. Те са, които изграждат ученика като проникване. Тия вътрешни усети са, които дават характера, които дават същината, идеята, смисъла, за да се прояви съзнанието на ученика като една вътрешна сила.

Това е специфично, затова защото Божественото съзнание е специфично, отвлечено, необятно, как мислите: могат ли да се завладеят необятните неща? За да се завладеят необятните неща, трябва да има необятно състояние, Следователно, ученикът трябва да прояви това необятно състояние. В това именно необятно състояние е всемирната специфичност на Божественото съзнание,

Но, колкото и да прониква ученикът в нещата, те са в такива варианти, в такива приливи, че той трябва да бъде едно необятно будно съзнание, за да може да ги класифицира, да намери истинските двигателни причини, които ги проявяват като трепет, като проникване.

Трябва специалност. Трябва да се специализира ученикът в тия ядрени сили, които са като основа, които са начала като съзнание. Тази специфичност или тази специалност се постига благодарение на пълното проникване. Проникване подразбира пълното осъзнаване.

Кое дели ученикът от Божественото съзнание? Това че той още не е осъзнат напълно какъв е размерът, широтата, необятността на Божественото съзнание.

Това е идеалът, това е то, което движи ученика да търси, да открие. Ако не би било това, би се спрял стремежът, би се спряло движението. Кой произвежда движението? Произвежда го ученикът, който се стреми към необятното Божествено съзнание.

Но, нали и движението е процес или проникване на Божествената същина в битието? Коя е тази Божествена същина в битието? Тази Божествена същина е духа на ученика. Тя е, която е създала най-голямата причина да се роди, да се създадат върховните основи в битието.

Нима ученикът е главната причина? Тогава какво ще кажем за необятните планети, за необятните слънчеви ядра в пространството? Те не са ли като основни причини? Зависи кой осъзнава ядрата - слънчевите ядра и планетните системи, планетните вселени. Главната причина е това което осъзнава. Извън съзнанието нищо няма, не може да се открие причината. А причината е главния двигател. Тя е реалното. Тя е насъщното.

Но за да може ученикът да схване тази необятна идея за първичната причина, нему му трябват условия. Въпросът е сега, има ли той тия условия? Поставен ли е при благоприятни условия? Да. Щом е в движение, той е в благоприятни условия. Щом има движение, това подразбира, че той вече се движи, че той вече настига нещата, че той вече стига да целта, че той ще стигне до края.

Край казано на човешки език. Къде е краят? Краят е в началото. Къде е началото? В причината.

За да може да се осъзнае тази върховна причина, ученикът трябва да се втопи в една такава съзнателна среда. И ако се посвещава в тази съзнателна среда, то е да може да трансформира себе си като такава абсолютни съзнателна среда.

Какво търси тук средата? Нали има причина? Средата е едно първо условие. Тя се създава чрез еманацията на причината или когато се движи едно тяло в пространството, то създава известни движения, ритми, еманации, светлинни ефекти.

Ако няма условия, те ще се създадат ли? Щом има движение, има условия да се създадат тия еманации или тия трептения, защото пълен е етерът с тия възможности. Пропит е етерът с тия възможности. Колкото повече ученикът се издига в сферата на етера, толкова повече той създава еманации.

Ето как ученикът става творчески двигател, творческа единица, творчески гений. Не можеш да бъдеш гений, ако не си проникнал в този етер. Някой прави големи усилия да може по пътя на самообладанието или по пътя на съсредоточението да пресъздаде себе си. И така може, но то е един бавен метод. Най-ефикасният, най-близкият до ученика метод, това е да може да се втопи в атмосферата на етера, в атмосферата на Първата причина.

Може ли да стане това? Да. Какъв метод ученикът трябва да употреби, за да съпостави своите сили с тази голяма реалност? Трябва му метод. Първото нещо е ученикът да бъде напълно свободен, да не поставя никакви прегради пред своето съзнание. Абсолютно свободен.

Как може да бъде свободен, когато има толкова причини, които го заставят да се подчинява? Именно там е изкуството ученикът да се освобождава. Да се освобождава от ония причини, които се явяват като насилие върху него. Никога не трябва да-преобладава насилието. Щом така съпостави своите сили в областта на абсолютната свобода, той напълно се освобождава от нисшите форми, от нисшите иден, от нисшите натрупвания, от нисшите напластявания, от традициите, от догмите, от преданията и т. н.

Виждате, че ученикът трябва да се трансформира в съвършено нова абсолютна причина. Че той е причина, причина е. Накъдето и да се движи, той все причинява някакво движение. Накъдето и да изпрати своята мисъл, той създава движение, понеже е причина. Важно е обаче неговото движение да създаде хармония,

Че е причина, причина е, но нека тази причина да създаде хармонични движения. Колко ценен е ученикът когато е такава причина. На него може вече да се разчита. Той може да бъде изведен от дадена сфера и пратен в по-висша сфера, от дадена област в по-висша област и от дадено състояние в по-висше състояние. Най-после той може да бъде преведен в царството на Божественото съзнание.

Няма застой, няма предел, т. е. няма граници. За ученика трябва да паднат всички граници. По начало неговият дух е безграничен. Когато е станало това стълкновение, неговият дух се е ограничил. Дошло е падението. И ако сега е нещастен, то е, защото неговият дух е ограничен. Затова ученикът трябва да извоюва абсолютната свобода, за да може неговият дух да прониква в Първата причина в миросъзданието.

Наистина, отвлечена е тези теория, ако можем да я наречем така. Не можеш да имаш съвършенство, ако по начало не си така изграден, така построен.

Постройка трябва. Нисшето да се преобърна на висше, тъмнината в светлина, болното в здраво, нечистото в чисто. Тогава като резултат ще имаме причина, която привежда висшите трептения на Божественото съзнание като една Божествена среда. Ако ние държим за тази Божествена среда, то е за да може ученикът правилно да школува, правилно да се ръководи, за да не закъснява в процесите, в давлението на съзнателните Божествени сили.

Какво значи това закъснение? Има ли въобще закъснение? Интересен въпрос. Кой е този, който е закъснял? Има закъснение, но не този, който е вече осъзнат, а закъснява този, който е тръгнал. Този който не е тръгнал, той не закъснява. Той е в статично състояние.

И тъй, понеже ученикът е вече тръгнал, той не трябва да закъснява, защото ако закъснява, ще остане вън от Школата, Учителят ще проведе урока и той няма да бъде запознат с новата система, с новото откритие, което учителят е извел.

Колко важно е да не се закъснява. Колко важно е да осъзнаеш този специфичен момент, т. е. да почувстваш радиацията на ония учителюви мисли, които в даден момент се провеждат като една системна доктрина.

Този процес трябва да става вътре в съзнанието, т. е. душата трябва да бъде будна, за да може духът да бодърства. Там където има заспала душа, отсъства и духът. Трябва да се знаят тия положения, за да не се спира развитието, просвещението като система.

Тия неща, които ви казват, са познати на висшите школи и в другите планети. И в другите напреднали планети съществата изучават, стремят се, т. е. проникват се в това Божествено съзнание. То е като идея, като цел, защото не могат да се открият причините, без присъствието силите на Божественото съзнание. Те остават скрити истини, неродени истини. Духовете от другите планети знаят тия истини. Те са в същото напрежение, за да не закъсняват.

И тъй, ако и на планетата Земя се създадоха тия, макар и малки условия, то ученикът не трябва да закъснява, а да бъде редом със съществата от другите планети, за да се стреми да стигне.

Къде да стигне? Нали някога в далечното бъдеще всички тия посветени ученици от различните планети ще имат общо свиждане, ще имат конференция, размишления? Това е един свещен Божествен план - всички причини, всички духове като причини да влязат във връзка с общата Всемирова причина. А това значи да проникнат силите на Божественото съзнание във всички тия същества, които са фактори и причини в битието.

Ние не ви говорим за някакви чужди идеологии, за никакви чужди състояния, за някакви си отвлечени перспективи. Ние ви говорим за оня общ идеен стимул, за онова идейно постижение, за онова проникване в Божественото съзнание. Тук няма чужди неща. Ученикът е познат навсякъде. Всички сили знаят, че той е опонираща сила в битието, че той е една причина, която подържа всемирната хармония.

Макар тук, на планетата Земя, условията да не са много благоприятни за една такава съвършена работа, все пак, щом слънчевите лъчи огряват планетата, създават се условия. Това е една привилегия. Ученикът трябва да използува тази привилегия. Ето защо, нему му се препоръчва като метод да влиза във връзка, в контакт със слънчевите лъчи, защото слънчевите лъчи са състояние, причини на проникване.

Колкото повече се прониква от тях, колкото повече ги асимилира, колкото повече извлича от тях есенцията, толкова повече в него се изгражда един колосален Божествен храм, където да свещенодействат неговата душа и неговият дух. Затова като метод ученикът трябва да посреща прииждащите слънчеви лъчи, които символизират движението на Божественото съзнание.

Ученикът трябва да бъде във връзка със Школата на слънцето, с учениците на слънцето. Те са най-близко до него. Оттам той може вече да се опознава и с учениците на другите слънчеви ядра.

Нека най-близката родина на ученика бъде слънцето. Нека най-близката му цел бъде слънцето. За да не бъде бездомен, за да ме бъде без отечество, той трябва да има за обект слънцето. От слънцето ще го пратят някъде другаде, за да извърши известна работа като причина. От слънцето пак като причина е пратен на земята да извърши известна работа като движение. Сега той е движение и трябва да хармонизира това движение,

В това се състои изкуството - да хармонизира своята походка, движението на своята мисъл, на своите чувства, на своите действия, Направи ли това, слънчевите лъчи са извършили една колосална работа върху него. Тогава всеки ден е дал по нещо. Всички слънчеви деви са сложили своя подпис върху ученика. Така ученикът става една историческа личност с много подписи, т. е. с много свидетели, защото всеки подпис е свидетелство

И тъй, за да може да се преуспява в посвещението с дела, за да може да се разраства мисълта за постигане на Божественото съзнание, трябва връзка със слънчевите лъчи. Ученикът нито за миг не трябва да мисли, че слънцето не е негова родина.

Да, негова родина е то, негова бъдеща родина, която той ще ознамени с достойнството на слънчев син, на слънчев лъч, на слънчево пробуждане, на слънчево проникване.

Изкусни майстори работят с най-голяма преданост, прилагат най-голямо изкуство да създадат една от най-фините везни, една от най-фините теглилки, чрез която да си послужи ученикът при своето вътрешно върховно занимание.

Това е важно положение, защото на ученика предстои да разреши едни от големите въпроси, т. е. да открие някои заложби, някои проблясъци на Духа. Но за да ги открие, нему му трябва една чувствителна теглилка, чрез която да ги измерва.

Защо трябва да бъдат чувствителни? Защото префинените неща, префинените елементи са свободни от твърдите наслоявания, от тежките наслоявания.

Защо ученикът трябва да се занимава с финото, с етерното, със светлинното? Защото това е началото на живота. Оттам е протекъл, оттам се е разлял животът. Оттам е проникнала мисълта. Оттам е просияла светлината.

При наличността, при фактите, при опитите, при срещите с етера, със светлината, с префиненото, с изящното, на ученикът предстои задачата да бъде във връзка, с големите майстори, които му помагат да усъвършенства тази теглилка, тази везна, за да може да продължи реалното постижение по отношение скритите същини в съзнанието на Бога.

Голям въпрос, голяма тема има да разреши ученикът - да се занимае специално със силите и съзнанието на Бога. Само когато бъде в контакт, само когато проникне в това съзнание като мирово, като вечно, като необятно, само тогава ще разреши този проблематичен въпрос, що е Духът Божи. Но трябва префинени везни. Префинените везни не са направени от твърда материя, от чупливи елементи. О, не. Тия префинени везни са изваяни от светлинни мисъл-форми. Следователно, какъв е материалът, какъв е продуктът, с който ученикът ще работи? Тия елементи, тия продукти, тия същини са от Божествен произход, протекли от глъбините на Божественото съзнание.

Ето, това е съществената и важна задача на ученика. Тази работа подразбира един вътрешен свят, една вътрешна енергия, един вътрешен импулс, едно вътрешно просветление и посещение.

Но често пъти ученикът казва: „Нима не трябва да се запознаем с онова, което е по-близо да нас, с онова, по-грубото, с онова е което сме в стълкновение?“ Не, има кой да се занимава с него. То няма да остане назад. Има същества, които го представляват. Има същества, които представляват въглехидратни елементи, водородни, кислородни, електрични, магнетични, атомни и т. н. елементи, но работата специално на ученика е да се занимае с префинените проблясъци на Божественото съзнание.

Когато застъпяме въпроса за Божественото съзнание, ние искаме предпазливо да работим. Ние искаме да поставим предпазителни мерки, защото не е лесно така да се възпиташ, така да се издигнеш, така да проникнеш в онова Върховно съзнание, в онази Върховна същина, в онова Върховно начало.

Човек не се е занимавал досега с този въпрос. Никоя тайна школа на миналото не е достигнала до тия предели. Всички учители са или предпазливи, страхували са се да привлекат някои префинени енергии от висшето Божествено съзнание, които да бъдат като научен материал в самата школа. Имало е опасност от профанация. Затова тия учители са или доста сдържани, въпреки, че са знаели истината.

Но времето напредна, връзките с висшите светове и със света на земята са доста чувствителни, прииждащите сили от другите висши светове по количество са доста много, следователно, не може вече да бъде скрит този въпрос, тази истина. Затова действащите върховни сили благосклонно погледнаха към ученика на Върховната вътрешна школа.

Коя е съществената задача, която ученикът трябва да разреши? Да възлюби тия изкусни майстори, които изработват тази префинена везна в него, т. е. да разширяват, да укрепяват, да украсяват, да претеглят неговото съзнание, чрез което то ще може да акумулира, да привлече съзнателни сили от върховното съзнание.

Това е същественото. Онова което става вън, то е за външния свят. Какво направили началниците, министрите, царете, то е за външния свят. Това не засяга ученика на Върховната вътрешна школа. Той е вън от света на контрастите. Той е в света на чара, на красотата, на етера, на светлината, в света на префинените кристални мисли от Божественото съзнание.

Придобил тази пълното, придобил тези сили, тази власт, тази същина, тази идея, този прилив и този огън, ученикът култивира в себе си вече нови сили, сили които прииждат от Божественото съзнание, сили които прииждат от идеята и мисълта за всемирното битие, за всемирните състояния, за всемирното движение, сили от Божественото съзнание, които занимават вече ученика с мировите системи, с космичните системи, със звездните системи,

Това е новият прилив, това е новият разцвет за сърцето на ученика, за мисълта на ученика, за чистотата на ученика. Прииждащите сили от Божественото съзнание дават красотата, дават аромата, дават цветовете, тона, хармонията, дават идеята, дават превъзходството.

Колкото повече сили възприема ученикът от Божественото съзнание, толкова повече той се вглъбява във всемирния свят на Божественото съзнание.

Къде е родината на ученика? В царството на Божественото съзнание. Къде са възможностите на ученика? В царството не Божественото съзнание.

Царството на Божественото съзнание е реалния свят, където ученикът може да живее, да диша, да работи, да се вдъхновява, да сътворява, да превежда, да композира, да поетизира.

Царството на Божественото съзнание е първата люлка, в която ученикът при своето раждане е бил приспиван, възпяван, одухотворяван.

В царството на Божественото съзнание ученикът е бил замислен, проектиран, осъществен и изпратен.

Към това царство се завръща наново ученикът, за да придобие новия сан, сана на вечността, да се приюти във великолепните предели, в царството на Божественото съзнание.

Там го чакат. Кой го чака? Първият баща, първата майка. Там го чакат първите родни братя, първите родни сестри. Там го чакат истинските същества, които вложиха в началото известно влияние, известни способности, известни възможности, когато той се роди.

Велик замисъл е ученикът, велико представление е ученикът. Когато се върне в царството на Божественото съзнание, той е вече върховна сила, върховна възможност, върховно представителство.

Сега му трябва чувствителната везна, светлинната теглилка да измери фините енергии, фините елементи прозрачните светлинни присъствия, за да може да се обогати с представителството от царството на Божественото съзнание.

Това е най-важно за него, защото той трябва да преобрази нещата в себе си, така да ги построи, че те да бъдат построени с блясъка на светлината, с етера на съзнанието, с аромата на цветята, със звучните тонове на живота.

Това е прекрасния предел, слънчевият предел, звездният миров предел. Какъв дълъг път има ученика да извърви, какви събития ще срещне по дългия път, какви истории ще научи по дългия път, най-после какви вътрешни изживявания и радости ще опита по дългия път. Пита се тогава, има ли застой, има ли някаква смъртна долина, където той да спре? О, няма. За ученика няма смъртна долина, няма препятствие, защото той е полет на Божественото съзнание,

И тъй, ученико, привлечи ценните, проницателните сили на Божественото съзнание, за да може да се завърши започнатата теглилка в теб, за да имаш вече един от чувствителните инструменти, чрез които да измерваш времената, вековете, епохите. Ти не си този, който може да се задоволява с днешния ден. Той е само един епизод от твоя живот, само един процес на твоята мисъл. Тя трябва да бъде така обемиста, че да може да прониква в сътворението, в идеите, в движението на Божественото съзнание,

Иска се съвършено, абсолютно, върховно представление, да представлява някого. Кога? Досега ученикът е представлявал много сили, той е комплекс от много представителни сили, но за в бъдеще той се взема от тия комплексни сили и се пригодява като чувствителна везна да възприема силите на Божественото съзнание, Дава му се нова мярка, нова математическа таблица да борави с върховната математика, която ще го запознае с лъчистите движение на Божественото съзнание.

Къде е написана тази таблица? Същества ли тя като реалност? Има ли я в някоя библиотека, в някоя аудитория, катедра, университет или в специален институт? Да, има я сега в института на човешкото съзнание и на човешката мисъл.

Нека от сега нататък проектираната мисъл на ученика да стигне да пределите на Божественото съзнание. Това са новите възможности. През периода на своето школуване той е можал да се издигне до тия предели.

Понеже засягаме един от най-големите въпроси, за който и най-големите учени не са мислили - за радиацията, за необятните възможности на Божественото съзнание, ние ще имаме в предвид за в бъдеще да работим върху Божественото съзнание, и то дълго ще работим. Ние няма да ангажираме за дълго вашата мисъл и вашето с знание. Има време. Вие още сте млади. Има още възможност да оставите известна светла диря преди вашето заминаване от физическия свят. Това е една богата заслуга. Ще оставите тази диря без да мислите кой ще я прецени, кой ще я защити, кой ще тръгне по нея, кой ще я популяризира. Има сили, които са поели грижата за по-нататък. Вашата задача е специална - да дадете съдействие, да дадете право, да дадете условия на бързодвижещите се сили у вас да се построи чувствителната везна, т. е. да се преорганизира вашата съзнателна система и вашата мислеща система. Нищо друго да не ви занимава. Дори и нас не занимавайте с това, какво ще стане на физическия свят, Какво от това, ако знаете някои неща, които са станали или които ще станат? Това в миналото е било като един плюс, като пророчески дарби и способности. Всички пророци са застрашавали, са предупреждавали, са ограничавали, като са заплашвали, че който сгреши, ад го очаква.

Това е било един период, за да се належи едно въздържание, за да се пробуди съзнанието, да се ограничат известни сили. Ние нямаме обаче такава задача. Та да не ви бъде мъчно, да няма оскърбление, че не ви зачитат, че не ви предупреждават.

Не, ние не ви търсим в калта на физическия свят. Ние не ви търсим в бурите на физическия свят. Ако ви търсим, ние ще ви търсим по светлата пътека към Божественото съзнание. Там ще ви срещнем, там ще ви говорим и то за какво? Не за миналото, а за бъдещето.

Живей, ученико, в съзнателния свят. Нека той ти бъде хоризонт, нека той ти бъде необятни предели, необятна светлина, път, нека бъде той твой дъх, твоя душа, твой дух, твоя майка, твой баща.

Така да бъде.

Да бъдеш дете, откърмено върху гръдта на Божествената майка, която е родила светлите сили, които провеждат трептящите идеи от царството на Божественото съзнание.

Мисли, чувствай, живей като Божествено съзнание. Така израсни, така се подмлади, така се представи - така като Божествено съзнание.

Това да бъде за теб абсолютна величествена мисъл. Да няма вече в теб кална мисъл, нисша мисъл, тъмна мисъл.

Така се представи, за да имаш любовта, за да имаш вниманието, за да имаш благословението на върховните сили на Божественото съзнание.

Пропити от безсмъртните идеи на Божественото съзнание има вече резултати на ново представителство в общия колектив на всемирното развитие на учениците, които имат вече като база да възстановят една хармонична среда, една Божествена среда по лицето на земята, която ще внесе елемента на пробуждането, елемента на светлината, елемента на братството.

Така пропит ученикът, за него няма вече други условия, няма други сили, които могат да го отклоняват, които могат да го ангажират, които могат да му правят засада и т. н.

Какво подразбира ученикът под думата пропит? Напълно въплътен, напълно възстановен, напълно огрян, напълно просветен. Процесът пропит е най-важен за него. Той е балсам, аромат, етер. Той е онази вътрешна есенция, която дава краската, която дава образа, същината, която определя безконечните размери, безконечните възможности на Божественото съзнание.

Божественото съзнание идва в ученика като процес на пропиване, като процес на въплъщение и присъствие. Следователно, колкото повече ученикът се пропива от тази светлинна красива идея за Божественото съзнание, толкова повече той заживява в света на реалното, върховното, абсолютното. Трябва да се заживее в реалното, в абсолютното.

Кои са признаците на реалното? Кои са състоянията на абсолютното? Признаците на реалното е присъствието на Ръководството. Колкото по-голям дял има Ръководството в него, колкото повече шепотът на Ръководството се явява процес на едно всемогъщо пропиване, толкова повече ученикът се осъзнавай и знае за своето място в Божественото съзнание.

Къде е мястото на ученика? Той трябва да има място. Той трябва да намери своето място. Той трябва да има база, към която да се движи, за която да работи, да мечтае, да жертва. Тази именно база е Божественото съзнание. Всички други състояния са подготвителни.

Не може без тях. Ученикът не трябва да ги отрича. Напротив, той трябва да си служи с всички тия подготвителни средства, докато у него стане едно пълно пропиване, едно пълно въплъщение. Ония скрити неща, ония тайни неща, ония непристъпни неща да бъдат за него вече същина. Тогава неговата вяра е вече абсолютно знание. Той няма да се подава вече на хипнози, на мечти, на вярвания, но ще представлява едно будно, върховно Божествено съзнание. Той ще знае за всяко начало на всички неща. Ще знае за началото, ще знае за настоящето, ще знае и за бъдещето.

Какво е настоящето? Какво е бъдещето? Това са процеси на пропиване, процеси на въплъщение. А там където има пропиване или въплъщение, резултатът е великото посвещение.

Колкото и ученикът да мисли, че може да придобие нещата така, както той в даден момент ги разбира, не ще му се отдаде, защото едно правилно разбиране на нещата, това ще рече проникване на силите на Божественото съзнание.

Божественото съзнание е толкова безгранично, толкова абсолютно, че нима ученикът ще има тази смелост, този кураж да мисли, че той е вече въплъщение не Божественото съзнание? Само по себе си Божественото съзнание е възходящия процес. Божественото съзнание не може да се осъжда, не може да се надценява, защото то само по себе си е абсолютна ценност, абсолютна същина. Тогава кой е този, който може да подценява и да надценява? Няма такава сила. Този който се занимава с подценяване и надценяване, подразбира, че живее в ниските процеси. Тук става въпрос ученикът да се добере до ония области, до ония състояния, до ония реалности и същини, които са начало на битието.

Защо ученикът трябва да мисли за тях? Само когато ги открие, ще бъде спокоен, Само тогава ще утихне. Дотогава той. ще живее в много мъчителни преломи.

Защо му са тия преломи? Не може без тях, Не може морската вода да не се прояви чрез вълните. Трябва да има вълни морето, за да обърна внимание, че то наистина е огромен, абсолютен колектив. Всеки един колектив има ритъм, има системи, има замислено начало. Така също и ученикът е едно замислено начало, и това начало съдържа всички начала, тъй както морската вода съдържа всичките начала на водата,

Да може да се разбере идеята за пропиването, за въплъщението, необходимо е ученикът да се сдобие с известни по начало Божествени енергии. Трябват енергии. Енергиите, това е една Божествена среда за душата, за духа на ученика. Без тази среда той е инертен, бавен.

Необходима ли е инертността? Необходима е за ума, защото умът се спира, анализира, коригира, предвижда и т. н. Необходима ли е бавността за човешкия дух? Не, не можете да намерите човешкия дух в бавните процеси. Той не е там. Затова той често пъти попада в някои отрицателни състояния.

Необходимо ли е за него това? Да. Той се нуждае от ръководство. Силите които могат да го ръководят, това са силите на Божественото съзнание. Силите на Божественото съзнание се занимават специално с духа на ученика. Него имат те в обект.

Защо с духа на ученика? Защо не с неговия ум, с неговото сърце, с неговата воля и т. н.? Божественото съзнание представя Божествения дух. Следователно, подобното подобно търси. Божественият дух търси духа на ученика. Те се разбират, те се познават. Те са една далечна история. Те е исторически фактори, т. е. исторически основи. Те са първите основи за сътворяване на миросъзданието.

Трябваше да има основи. Не може без основи. Нали за да се съгради къща трябва да има основа? Основата е камъка. Така с що, за да се съгради някое светилище, трябва да има основи. Основа за светилището на ученика е реалността на неговия дух.

Защо реалността? Защо да не е нещо друго? Няма нищо друго. В битието по начало няма нищо друго освен Духът.

От къде се взема този Дух? Таке е поставен въпроса: от къде се взе този Дух? Кой може да знае за неговото място? Казахме, че мястото на човешкия дух е Божественото съзнание, но къде е мястото на Божествения дух? Къде е неговото място? Няма място, където Божественият дух да не присъства. Той е начало. Щом е начало, може ли да става въпрос, че той трябва да бъде тук или там? Не, той е навсякъде. Той е именно това пропиване, за което решихме да говорим.

Колко трудно е съзнанието на ученика да осъзнае тази абсолютна реалност. Но няма други пътища. Всички прогресивни, възходящи пътища водят към царството на Божественото съзнание. Следователно, колкото повече пространство се извърви, се преброди, толкова повече духът на ученика става пълно въплъщение на Божествения дух.

Но, ако Божественият дух, както казахме, е същина, за която никой не знае от кога е започнал произхода й, то идваме до идеята, какво е отношението на Божествения дух към Божественото съзнание. Каква представа може да има ученикът за Божественото съзнание или как може да си обясни какъв процес е това Божественото съзнание.

Когато се говори за съзнание, се разбира един процес на осъзнаване да се осъзнаеш като съзнание. Следователно, може ли едно Върховно начало да е в процес на осъзнаване? Или ще се постави въпросът: възможно ли е, допустимо ли е Божествената реалност да има процес на осъзнаване?

Кой се осъзнава у Бога? Или кое е онова, което се осъзнава у Бога? Ще кажете: „Божественото Аз“ - но било е време, когато Божественото Аз да не е било осъзнато.

Да се постави въпроса така, какви специални състояния са наложили да стане един такъв процес на осъзнаване, който като резултат дава съзнанието?

Когато засягаме въпроса за Божественото съзнание, ние имаме в предвид ония сложни процеси, които се извършват по отношение дейността и работата на Божествения дух.

Но, наля Божественият дух прониква навсякъде? Не - има процес на действие.

Но може би ще се дойде до положението де се запита: „На кого ли е това Божествено съзнание? Или, кой е този, който може да има Божествено съзнание?“ Божественото съзнание проявява Божествения дух и то за кого го проявява? Кой има нужда да бъде проявен? Има нужда човешкият дух, защото човешкият дух се обособява като аз.

Не е ли човешката душа? Човешката душа представлява сърцето на Духа. Тя е дихателната система, когато духът е двигателната система.

Не са ли идентични тези системи? В дихателната система се извършва работа, процеси, а в двигателната има движение. Нали всичко трябва да бъде в движение? Следователно, Духът е, който извършва движението. Там където няма движение, там е материя, бездушие.

Ето къде е Духът, къде е материята. Там където няма движение, има отсъствие на Дух. А всяко едно същество или каквато и да е твар по лицето на земята и другите планети трябва да имат движение. Следователно, ученикът трябва да бъде положителен по въпроса за Духа. Гой трябва да знае що е това Дух, що е това материя. Така ще си обясни и идеята кое има нужда от осъзнаване.

Може ли Божественото съзнание да хроникира един процес на инертност? Сама по себе си инертността подразбира застой, Няма движение. За да не се бърка ученикът с тия неща, той трябва да знае, че там където няма движение, няма съзнателно присъствие на Дух. Там където има движение, има съзнателно присъствие на Дух.

Какво трябва да разбираме под думата съзнателно Присъствие на Дух? Това е проникване, въплъщение на силите на Божественото съзнание.

От къде дойдоха тия сили? Извън Духа ли са те?

Ние казахме: Духът е една оперативна сила. Тя е, която създава движението, а съзнанието подразбира една такава радиация, едно такова проникване, което рязко определя движението. прогреса, работата.

Ученикът лесно може да си обясни тия неща, защото той не е вън от тях. Те са в него - и застоя, и движението.

Няма ученикът момент на застой? Как да няма? Има такъв момеят, но преобладава движението. Ако има 25% застой, 75% е движение, или 1% застой, 99% движение.

Така се обяснява причината защо има поне 1% застой и 99% движение. Така ще се разясни и идеята защо е необходим този процент на застой и защо е необходим този процент на движение. Ако нямаше процент на застой, ученикът нямаше да има понятие за движението. Няма кого да движи. Трябва да има застой. Детето взема една топка. По начало тя е в застой, но детето проявява своето движение чрез топката и топката се движи. Не че топката се е осъзнала. Тя е неосъзната, но една съзнателна сила я тласка към движение.

[Ани]

Ще дойде ли някога момент, когато топката, ще се съзнае като движение? Ето един голям въпрос, който и големите философи, и големите мистици не могат да обяснят.

По начало топката е в застой. Тя се нуждае от съзнателна сила. Тази съзнателна сила се явява малкото дете. Въпросът е обаче, дали тази топка ще се осъзнае като съзнателна сила? Ще стане едно пълно трансформиране - минаване от едно състояние в друго.

Минаване от едно състояние в друго, това е един велик процес. Това извършват именно силите на Божественото съзнание, т. е. силите на Божественото съзнание превръщат силите на Божествения дух в съзнание.

Ние-сега разглеждаме процесите на Божественото съзнание. Разглеждаме ги като застой и движение, за да може да се улесни ученикът в откриване на ония причини, за които той претендира, че знае. Той трябва да знае причината.

Коя е причинят а? Какво е тя? Движение ли е или застой? Ако я вземем като застой, как така а ще бъде Причина да преобърне застоя в движение? Ако я вземем като движение, как тогава ще имаме положение на застой? Ще дойдем пак при топката. Трябва една причина да я раздвижи и тя да се представи в движение. Този който направи движението, направи и топката. Трябва да има топка, за де може де бъде ангажирано движението. Значи, то е толкова смислено, че абсолютно не може да се мисли за някакъв си хаос. Затова ученикът трябва да знае причината.

Тази причина той ще търси в своя колектив, в своя живот. Ученикът има 25% застой в своето тяло, наречено материя и 75% движение - дух.

Колко е ценно движението и колко е ценен застоя? Еднакво са ценни, защото ако не би имало застой, не би имало и движение. Нямаше какво да движи движението. Така е и със светлината. Ако не би имало слънчево ядро, не би имало движение на известни лъчи в пространството? А ако нямаше пространство, щеше ли да има движение на слънчевите лъчи?

Ето къде ученикът ще търси причината. Причината е в самия него, както и в битието той е причината. Затова никога не-трябва де унищожава процента на застоя. Това е един плюс, една привилегия за ученика, защото той се стреми този застой или тази материя да я одухотворява до момента, когато ще стане само един процент застой, материя. Тя напълно няма да се загуби, защото ако се загуби напълно, изчезва и причината. Това е една причина – 1%, но е причина.

За да има движение, трябва да има застой. Той е ценен толкова, колкото е ценно и движението, защото иначе никаква представа нямаше да имате за някакво движение.

Ние поставяме две положения, понеже се търси причината. Понеже човешкият ум е голям изобретател, той си съзнава известни теории и с това обърква съзнанието за нещата. Когато великите маги, великите посветени са появили опити да съсредоточат своята мисъл, т. е. да концентрират своите сили, това е било именно едно състояние да създадат положение на застой, за да се прояви техният дух. Това е смисълът на съсредоточението - да направиш от себе си застой и да проявиш духа си, защото нямаш право други да движиш.

Кой ти дава това право? Там именно е грехът, там е престъплението, че някои искат други да движат, а не себе си. Не, нямаш право на това. Значи, а положение на дълбоко съсредоточение създаваш застой, за да се прояви твоя дух в движение.

Знанието е да можеш. А за да можеш, трябва да знаеш. Като не знаеш, как ще можеш? Какво трябва да направиш за да можеш? Ученикът трябва да употреби знание, за да привлече в себе си многото възможности. Божественото творчество е сътворението. Но поставя се въпроса за творчеството на ученика, как той да твори, как да започне да твори със себе си. Той трябва да си създаде база, да съсредоточи своите сили, за да може да стане едно колосално движение. Щем силите са разкъсани, не може де има колосално движение. Ето защо, ученикът трябва да съсредоточи своите сили, да има база. В тази база той ще има възможност да създаде покой. А този покой ще бъде неговата проява на движение. Ще има какво, да движи.

Ученикът често пъти има неправилно разсъждение по отношение материята, по отношение инертността, по отношение реалността и т. н. Всичко трябва да се съсредоточава и да минава през съзнанието, т. е. ученикът трябва да извлича повече съзнателни сили от висшето Божествено съзнание. Те ще му помогнат де намери тази именно първична причина, ще я намери в себе си. Тя е в него. Тя не е далече някъде.

Къде някъде? Там, в някоя планета, в някое слънчево ядро? Там далече в пространството ли? Не, всичко е съсредоточено вътре в ученика. Той има и материята, и духа. Той има и застоя, и движението. Той има и състоянието, и възможностите. Той трябва да прави опити да се съсредоточава като светеща сила в битието. Всички движения той трябва да съсредоточи, за да могат да бъдат те едни положителни проводници, едни съзнателни проводници.

Тогава идваме до идеята, че ученикът трябва да стане само съзнание. Идеята сама не може да се включи като съзнание, защото няма да осъзнава. А този, който има да осъзнава, трябва да го притежава. Следователно, ученикът е едно малко божество, понеже съдържа всичко онова, което е в Божественото съзнание, понеже притежава всичко онова, което е в Божествения дух. Най-после, понеже притежава всичко онова, което е в Божествения промисъл. Божественото никога няма да каже: „Аз се проявих“, но казва: „Аз създадох човека по образ и подобие свое. Създадох го по образ - застой и по подобие – движение“, защото този образ може да бъде бездушен. Създадеш ли един идол, той е образ, но не е подобие. Вие всички сте помощници. От вас ще зависи вашето общество, вашата църква, вашият живот. Вие представлявате днес един малък колектив на братство.

Кое божество го представлява? Вие го представлявате. Така вие създадохте един образ на подобие в братството, на братски живот. И вие имате право, макар че е малко тщеславно да кажете: „Създадохме образ по подобие на братството“.

Но, нали Божественият дух го създаде? Не вие го създадохте. Ако не бяхте се събрали, ако не бяхте се хармонизирали, щеше ли да има братство? Нямаше да има. Че проникват Божествените сили, това е истина, но за да проникнат тия сили, трябва да има посредници, трябва да има движение и застой. Имате право да казвате: „Създадохме братството“ – не го създаде аз, а ние, колективът го създаде.

И тъй, нека тия мисли, идеи по-дълбоко да засегнат вашата чувствителна система и да легнат като оперативна причина - причина която може да създаде и най-великото, и най-нисшето. Зависи от състоянието на движението. То е много важно. Колкото повече  повдигнат духът, толкова поведе движението създава трептение, а трептението одухотворява и материята, и организмите.

И тъй, за да мене да се одухотворите, да се раздвижите трябва да сте образ и подобие, трябва да имате форма. Тя е ценна. Помнете - не трябва да пренебрегвате формата или да унижавате материята. Сама по себе си тя може да е приела това унизително състояние, но ученикът трябва да знае, че тя е една важна причина. Духът се спира, когато има материя. Там където има материя, там се спира духът. Там той работи.

Какво прави Духът извън материалния свят? Може да е трептение, но не е движение. Духът се проявява в движение чрез всички слънчеви ядра, чрез цялата вселена. Те го представят като причина, макар че философите на земята още да отричат тази истина. Те приемат материята като основа, като начало.

Ще. знаете, че 75% е състояние дух и 25% - материя. Те забравят за двигателната сила, за силата на движението.

Трябва да имаш пространство, да се нуждаеш от простор, защото в пространството се извършват процесите. Щом не си в пространството, ти си ограничен.

Какво значи материя? Материя значи ограничение, сцепление. Тя не е колектив, а сцепление. Колективът има съвършено друг характер. Но ще дойде ден, когато ще има само колектив. Ще се изключи сцеплението. Ще се трансформира в колектив.

Сега се работи в това направление. Това ще донесе атомната трансформация. Ще се опознае атомната енергия. Ще се срещнете с нея. Тя е ваша. Вие не сте извън атомната енергия. Ако сте сте извън атомната енергия, тя ще ви засегне. Значи вие сте и атомната енергия, вие сте много. Вие сте всичко, но ви трябва едно Божествено съзнание.

Това е един въпрос, който трябва да бъде разрешен във вашето съзнание. Да няма вече защо това е така, защо е иначе? Няма да търсите приликите отвън, а винаги ще ги търсите в себе си, защото вие сте фактора да излезе някоя причина отвън, Благодарение на това, че ученикът винаги е изваждал скъпоценности от себе си, е станал бедняк. Ето защо, ние и за в бъдеще ще продължим въпроса за Божественото съзнание. Нещата не трябва да бъдат само на теория, но и на практика, Практиката подразбира движение на човешкия ум и на човешкото съзнание. Практиката подразбира, още ученикът да си създаде застой, за да приведе своите сили в движение.

Нека се пропие у вас Божественото съзнание, да бъдете пропити от Божественото съзнание, като съзнателните сили бъдат ваше ръководство, ваша наука, ваша трансформация, ваша идея, ваша деятелност, ваше движение, А това значи да познаеш Бога. Това значи да си близо до Бога, да работиш за Бога. Това значи да обичаи Бога.

Нека тия пожелания бъдат ваше ръководство през всичките ви съществувания. Вие сте съществували, вие съществувате, вие ще съществувате, но помнете: не забравяйте силите на Божественото съзнание. Това е вечната заложба, която ученикът трябва да носи в себе си, да я пази като зеницата на окото си, да я съхранява, да я обича, да се жертвува за нея. Така ще му бъде открито цялото небесно устройство. Тогава той ще знае що е това небе, що е това пространство, необятност, какво начало е, каква причина е, откъде е започнал, защо е и какво бъдеще има - едно пълно трансформиране, разяснение на всички проблеми, на всички въпроси, на всички загадки.

Нека това състояние на бъдещето, на вечността, на безкрайността бъде у вас пълно въплъщение, пълно пропиване, за да може всяка клетка, всеки мускул, всяка тъкан така да вибрират, че да проявят Божественото движение, Божественото трептение, Божественото присъствие.

Така Бог да присъства между вас и във вас, че всичко у вас да бъде Божествено трептение, да бъде у вас положително начало, реално бъдеще. Тогава и земята, и планетите, и слънчевите ядра ще бъдат ваши. И пространството, и необятността ще бъдат ваше дихание, ваша атмосфера, ваш простор, ваша душа.

Да имаш душа необятна като вселената, необятна като простора, като вечността. Да, такава душа трябва да стане ученикът. Да бъде навсякъде. Да няма нищо непознато, нищо чуждо, нищо тъмно.

Ученикът се въвежда в светлината, в царството на светлината, в царството на Божественото съзнание, в царството на Божия дух.

Пази този път и тази линия на движение. Не се плаши от малките неща. Да не бъдат те камък за препъване. Не, върви напред, за да можеш да бъдеш свещеното аз, пълно въплъщение на това Божествено Аз, пълно въплъщение на този Божествен ритъм.

Така въплъщавай в себе си Божествения ритъм, за да можеш да живееш достойно, да можеш да подмладиш себе си, за да можеш достойно да работиш, да създаваш, да преобразяваш.

Преобразявай нещата. От застой ги преобръщай на движение, за да може всичко около теб да бъде движение, а ти да бъдеш началник на това движение.

Нека Божият мир и Божията светлина да пребъдват във вас през всичките времена на вашето достойно посвещение.

Достойнството което овладява, което усъвършенства, което построява, което представя ученика, е една забележителност. Ценна е, затова защото размера, обсега, пространството е от една висша валенция, от една. висша степен. Много е важна степента. Да се степенуваш, това значи да овладяваш все повече както атмосферата, така и етера, и необятното време, да овладяваш необятните условия. В необятността се състои идеалистичният дух, идеалистичният маниер, идеалистичният прогрес, идеалистичната система.

Колкото повече необятността става като вселена в ученика, колкото повече става като условие, толкова повече съзнанието придобива разширен обсег, разширена атмосфера, разширен простор. Колкото по-просторен става ученикът, толкова повече той се вглъбява в най-дълбоките глъбини на Божественото съзнание. А колкото повече се вживява в атмосферата на Божественото съзнание, толкова повече в него се построяват радиациите на една висша вълна, висша степен на светлината.

Тук светлината има вече пряк посредник. Този пряк посредник са проектираните върховни сили от Божественото съзнание.

За да бъдеш представител на една такава светлинна вълна, на една такава мислеща вълна, на една такава активна, творческа вълна, на едно такова висше единение на висшите вълни, това е широк обзор, най-широкият обзор, който може ученикът да придобие при своето съвършено посвещение. Това подразбира абсолютна свобода на мисълта, абсолютна, свобода в творческия си акт.

Да бъдеш творчески акт, това подразбира да овладявай изкуството на висшите Божествени съзнателни сили. Колкото повече съзнателни сили са ангажирани в дейността, в прелелите на ученика, толкова повече усетът, толкова повече провидението, ясновиждането стават прекрасна висша следа.

Когато говорим за висша среда, ние имаме за задача да подтикнем ученика, да го подкрепим в онзи труден момент, когато той овладява това специфично изкуство - да се добере до централния манас на Божественото съзнание.

Трябва един вселенски трепет, една вселенска способност, една слънчева радиация. А те ще дойдат посредством трепета на Божествените сили, които хроникират Божественото съзнание.

За да се изкачим до тази област, за да можем да имаме онези колосални придобивки, които да отседнат като реален, като положителен, като строго научен и опитен материал, поставяме въпроса да материализираме нещата, за да ги почувствате. Ако не ги материализираме, ние няма да ги почувстваме. Можем да ги опитваме само като някакви си трептения. А когато ги материализираме, когато ги сгъстим, тогава се усъвършенстват и ония дарби и способности, които стават способни да проведат функциите на това материализиране като една съвършена реалност,

Те трябва да се материализират до толкова, да се сгъстяват до толкова, доколкото могат да произведат известен ефект в способностите и чувствата на ученика. Ако не се материализира една духовна сила, ученикът не би я видял. Не би видял нейната форма, не би разбрал и нейното съдържание,

Това е по отношение подготовката на ученика. Но когато става въпрос за висшето посвещение, тогава не става нужда да се материализират, да се сгъстяват нещата. Напротив, те трябва да се дематериализират, да се проведат в една съвършена етерна еманация.

И тъй, ученикът трябва да прави разлика какво е това състояние подготовка и какво е състоянието висше посвещение. В подготовката се допуща ученикът да слиза долу, а във висшето посвещение да се изкачи най-високо, в най-висшите области.

Необходими ли са тия две състояния? Щом ученикът е на физическия свят, необходими са и двете състояния.

Но не трябва ученикът да стои долу, да слиза само долу. Като естествоизпитател, той трябва да се изкачи горе във висшата лаборатория и да слиза долу в причините, в полето на труда, в полето на контрастите, в процесите, и което е научил, което е придобил като подготовка, да го пренесе във висшите сфери.

Както виждате, сложна е тази концепция, много сложна. За нея се иска един духовен специфичен усет - да можеш да композираш тия две състояния: горе и долу. Висшите еманации при силното сцепление се сгъстяват. И наистина, качествата на -композиращата сила трябва да бъдат от висша способност. Само така може да се прояви един гениален композитор. Ще вземеш причината, ще я проявиш в следствие, за да можеш да създадеш хармония. Какво е композицията? Хармония.

Нима хармонията не съществува, че трябва да се създава? Въпросът е да се създаде хармония в света на подготовката. Във висшите светове тя същества. Там не става нужда от композитори, но тук, в света на подготовката, те са необходими. Те са които ще съчетаят горното с долното, т. е. висшето с нисшето и като резултат ще представят една хармонични причина,

Колкото повече хармонични причини се създадат, толкова по-благоприятна атмосфера просиява върху подготовката на ученика. А това е важно. Да се подготвиш, подразбира да се хармонизираш. Всички тия фактори са в ученика. С тях най-напред той трябва да се занимае. Да не се отклонява от себе си. Колкото повече се отклонява от себе си, толкова повече се дисхармонизира.

Защо се е допуснало отклонението? Това са все процеси в подготовката. Ученикът опитва. Опитва едно състояние, вижда, че няма резултат, опитва друго състояние. Той опитва пулса на радиацията на Божествения дух. Да опиташ пулса радиацията на Божествения дух, т. е. да опиташ висшия предел на Духа, това е най-важно. Тогава няма да има неотгатнати неща. Всичко ще бъде проведено в един разбран подготвителен процес.

Ето какъв е обсегът, пред съзнанието на ученика. И наистина, който е влязъл в школата на ученичеството, той не може да бъде спокоен, а може да бъде свободен. Как ще примирите тия неща? Не може да бъде спокоен, а може да бъде свободен? Къде седи спокойствието? При свободата. Кой е неспокоен? Неспокоен е този, който е тръгнал и се страхува да не закъснее. А свободен е този, който е стигнал.

Ученикът изживява и двете състояния, Той се безпокои, защото има път да върви. Има моменти, когато е спокоен, защото е станало едно прозрение в него, едно просветление и той се чувства в царството на блаженството.

Има ли такова царство на блаженството? То е едно състояние на ученика, състояние на неговото съзнание. Това са важни моменти, които са тържество, специфично тържество в ученика.

Когато застъпваме тия области или тия сфери на необятните глъбини на Божественото съзнание, ние правим известни варианти. Така както когато някой иска да изтъче някакво специално платно от различни цветове и създава варианти, така и ние създаваме такива варианти, служим си с всички специфични цветове, за да можем да оцветим мисълта на ученика, да стане тя съчетание на една съвършена красива хармония. Колкото повече хармонията е съчетана от висшите трептения на цветовете, толкова повече тя е завършена, тя е гениална.

Ученикът трябва да познава цветовете. Той трябва да изучава цветовете, защото цветовете представляват истинския образ на Бога.

Лицето на Бога, образът на Бога е в цветовете. И наистина, ако композиторът може да съчетава правилно тия цветове, той правилно ще прояви висшата идея, композирана в неговата творчество. Идеята е, която е символ на висшите съчетания на цветовете. Колкото повече цветовете стават живи трепети в ученика, толкова повече се оцветява неговата мисъл, неговото тяло, неговите способности, неговите органи, толкова повече той е прилив на една висша композиция.

Знаете ли кой цвят къде да сложите върху ученика? Знаете ли кой цвят трябва да имат очите, лицето, челото, устните? Ако знаете и съумеете кои органи как да оцветявате, вие ще бъдете една гениална композиция. Знаете ли кой цвят да турите в движението на краката, на ръцете, на вашата походка, на вашия образ, вие сте в дивна композиция.

Както виждате, ученикът има още много да работи върху себе си. Понеже е пожелал да се материализира, трябва да се научи какъв образ да си създаде. Не научи ли този урок, тази специалност, това изкуство, той си остава като не добре хармонизиран и трябва да почна наново. Той ще трябва да влиза в различните школи, да го запознават с еманациите на различните цветове, а това е въпрос на забавяне.

Ученикът не трябва да се бави. Той не трябва да стои вън от общата Божествена композиция. Виждате в сътворението как са композирани различните планети, различните слънчеви системи. Всяка една планета си има даден цвят, специфичен за нея. И всяка слънчева система също има свой специфичен цвят.

Какво величие е Бог. В какви цветове се проявява Бог. Чудна композиция, Върховен композитор е той и върховна музика. Какво значи музика? Музиката подразбира хармоничните сили на Божественото съзнание. Влязъл ли си в тази дълбока необятност на Божественото съзнание, ти си вече гениален музикант, гениален композитор. Защо? Защото ти вече разбираш цветовете, работиш с тоновете и съчетаваш нещата с числата. Ти си вече голям кабалист. Имаш висша ерудиция на ума и висш трепет, висша светлина на сърцето и на душата,

А това е необходимо за тази свещена идея - представителството, защото висш трябва да бъде представителят, в най-висша композиция трябва да се представи, най-върховно трябва да се представи.

Това е ученикът, това е геният, това е силата, това е мъдростта. Ако това не придобиеш, ти си извън мировата композиция, там в света на процесите.

Защо е този ад? Защо е тази тъмнина? Защо е това състояние на греха? Всички тия неща идват благодарение на това, че отсъства светлина, благодарение на отсъствието на цветовете, на отсъствието на тоновете, на отсъствието на числата. Притежаваш ли цвета, тона и числата, в теб вече няма тъмнина. В недрата на твоята душа няма вече място на тъмнина. В недрата на твоя дух няма място за невежество, на глупост. Нека тази идейна постройка, тази духовна постройка на висша композиция да ви. представи в хармония с висшите сили.

Хармонизирай се, ученико, всеки даден момент. Не пропущай момент да бъдеш в хармония. Какво става вън с теб, какво става с твоя съсед, какво става в града, в морето, в океана, какво става някъде другаде, абстрахирай се от тия процеси. Каквото става там, то ще даде своя резултат. Въпросът е какво става с теб, къде си ти и каква е твоята свещена работа.

Не се отклонявай, защото отклонението е забавяне. Да не би когато се отклониш да закъснееш да бъдеш в клас, когато Учителят преподава своята Божествена лекция. Бъди всички усилия и бъди навреме, в Школата. Бъдеш ли навреме в Школата, ти си посрещнал първия лъч, който Учителят е донесъл от сферите на светлината, от ядрото на слънцето.

Твоята Школа е слънчева Школа. Твоята подготовка е слънчева подготовка. Твоята хармония е слънчева хармония. Твоята работа е слънчева работа. Твоето движение е слънчево движение. Следователно, оформявайте се като слънчева единица, като слънчев трептящ лъч, който е готов да премине хиляди и милиони километри и да извърши една велика, светлинна работа. Бъди така готов, че да може да ти възложат работа от висша степен на съзнанието.

Ето как ние ти представяме едно съвършено ново царство за теб, съвършена нова атмосфера, съвършено нова планета, съвършено ново слънчево ядро. Ние даваме едно място - най-почтеното място. Ние не искаме да те ласкаем. Доколко ти ще го наследиш, много зависи от тебе, но ние го даваме, т. е. кои ние го даваме? Кой го е дал на нас, за да го даваме на вас? Ние по повеление го даваме, защото то е предвидено за ученика. И който стане ученик, и то предан ученик, той ще го наследи.

Това е наистина един Божествен обет, едно Божествено тържество, едно Божествено величие. Ето какво е висшето посвещение на ученика. Следователно, за да имаш тази привилегия, за да имаш тази хармонична среда, трябва да навлезеш в необятността на Божественото съзнание.

Виждате какви дарби, какви способности, какви чувства, какви радиации ученикът придобива в необятността на Божественото съзнание. Той винаги трябва да държи за този сан на Божественото съзнание. Никога да не изпуща моментите да се втопи в тази необятност на Божественото съзнание.

Ученикът ли ще търси таза необятност или необятността ще дойде при него? Необятността е едно състояние за ученика. Той е, който ще осъзнае това състояние. Достатъчно е ученикът да го осъзнае. А за да го осъзнае, трябва да има в помощ силите на Божественото съзнание. Ако има един единствен фактор за ученика, то този фактор е Божественото съзнание. Никоя друга сила не може така да го подготви, така да го защити във всички моменти на неговото съществуване, тъй както силите на Божественото съзнание. Затова, ученико, посвещавай се в тия предели на Божественото съзнание, за да израснеш като висша съзнателна сила, като висша композираща сила.

Трябва да се изградиш като сила. Теб те чакат като сила. Ти си предвиден като сила. Ти си познат като сила. Следователно, композирай силите, с които ще работиш. Оцвети ги, математически ги съчетай, за да можеш да извършиш една велика работа в Школата.

Школата се нуждае от ученици. Ням а ли ученици, няма и Школа. Но и да няма, Школата вечно пребъдва. Така както пребъдват висшите сили на Божественото съзнание, така пребъдва и необятната Школа.

Като казваме: няма ли ученици, няма и Школа, подразбирам че щом ученикът го няма в Школата, той не същества. В Божествената школа винаги съществуват сили, които се учат, които работят, които хармонизират, които изчисляват, които рисуват. Това са все специфични специалности,

Едностранчиво ли ученикът се специализира? Не, има предели, има цветове. Като завършиш един клас по цветовете, ще има друг клас по числата, по движението, по радиацията, по проникването, по ясновидството и т. н., докато съчетае всички способности на висшето Божествено съзнание,

Ние искаме да направим в достояние най-сложните композиции на Божественото съзнание. Това не е малка работа, Това е една от най-сложните работи, които предстоят да извърши ученика. Простите композиция може да разреши и най-простия човек, както ги и разрешава. Вие виждате как хората по земята разрешават простите композиции било чрез семейство, било чрез занятие, било чрез социална култура и т. н., но сложна е работата на ученика. Той е, който ще съдържа в себе си тайнственото, висшето. Щом е така, не трябва да се пропуска моментът, да не отсъства от висшата композиция на Божествения дух.

Това е прекосено, красиво. Надали има по-красиво от това да бъдеш една токова композиция. Такава композиция, че и ангелските сили да искат да я изпълнят, да я представят във висш хор, в симфоничен оркестър, в арии и т. н. Всеки ученик представя известна нота. Духовните сили го заемат и го поставят в петолинието.

Дали и там си служат с петолиние? На земята петолинието представя петте чувства в човека, а нотите - седемте добродетели. Щом петте чувства и седемте добродетели са добре хроникирани, бъдете уверени, че ще свирите вече на първа цигулка. Ще имате често госта от висшите или посветените ученици, или както ги наричат от Бялото братство светли братя.

Всяко ваше движение трябва ли да бъде хармонично, да не създава дисхармония. Когато присъстват светлите сили, трябва до бъдете издържани, трябва да представлявате само душа, само дух. Тялото ви да се втопи, да не внася дисхармония.

Но да не би да дойде мисълта, че трябва да пренебрегнете тялото, да убиете тялото, за да не ви пречи? Не, не можеш да напишеш нотата, ако нямаш лист. Трябва да имаш хартия, за напишеш нотата. Вашето тяло трябва да бъде този лист, върху което да бъде очертано петолинието, т. е. вашите пет чувства, за да могат да се напишат нотите т. е. висшите добродетели.

Гениалното, великото се състои е това да може ученикът да премине от нисшето към висшето. Колкото повече висши композиции, висши стремежи, висши явления се овладяват от неговия борчески дух, от неговия хармоничен дух, толкова повече душата се вселява в една нова, в една светлинна атмосфера. А това са благоприятните условия - да може ученикът да проникне във висшите области, във висшите състояния на Божественото съзнание.

Колкото повече се възвисява духът на ученика, колкото поведе се обогатява с Божествено съзнание душата на ученика, толкова повече той придобива възвишен стабилитет, върховна радиация, върховен устрем, върховна мисия, върховно тържество. Това са необходими условия, това са тъй наречените царски условия.

Необходими ли са условия за ученика? Да. Едни от условията са тържеството на Божествената светлина, която прониква през неговите пори, пред неговия глобус, през неговата аура, през неговото съзнание и той придобива една царствена Божествена постройка.

Много зависи от постройката. Постройката подразбира творчески акт. Не можеш да съществуваш като съвършенство, ако не си минал през строгата постройка.

Но ще кажете: „Кой да ме построи? Кои са ония сили, които са съграждащи в мене?“ Силите на светлината, силите на духа, силите на творчеството, силите на вечността са на твое разположение, защото те са най-богата атмосфера, най-богатата сфера, най-богатия усет. Усетът е най-богатото спомагателно средство. Чрез това средство той долавя и най-възвишените трептения. А знаете ли колко са необходими тия висши трептения? Без тия висши трептения ученикът попада в статично състояние и не може да проумее сложните композиции. А налага се да ги проумява, да ги провежда и то по отношение на неговото духовно съчетание. Ако има нещо, което тормози ученика, което го потиска, то е именно, че в него има дисхармония, силите на се добре съчетани, не са добре хармонизираните са добре построени.

Ето задачата на Висшата върховна школа - да научи ученика как да се построи, как да работи с тия духовни елементите тия духовни еманации, как да ги съчетае, как да ги хармонизира и как да ги проведе в една завършена Божествена работа или композиция. Необходимо е това състояние. Целият комплекс на живота се състои именно в това състояние.

Състоянието е богатата душа, ведрият дух, които дават възможности, които са най-възвишените приливи към съвършенството.

Това са предпоставка. Когато приготовляват ученика за една по-възвишена работа, за едно по-възвишено строителство, поставят го пред известни дилеми, пред известни изпити, за да го опитат до колко може па заслужи вниманието на висшите инструктори, които имат задачата, които имат плана да проведат в детайли движението, светлината на Божественото съзнание.

Няма друго посвещение. Едно е то: да се посветиш в строителството, в изкуството, в композицията на Божественото съзнание. Постигнеш ли това посвещение, за теб нещата са вече свършени. Няма вече дисонанси, няма слабости, няма отклонение, няма безверие.

Но за да се дойде до това, трябва да се мине през Школа а на върховния замисъл, Школата на върховния замисъл същества само при Божествената хармония, при Божественото съчетание. Извън тях тя е само школа на подготовка, т. е. външна школа. Вътрешното състояние подразбира вътрешен поглед, вътрешно досещане, вътрешно проникване, вътрешно тържество.

Ще кажете, че понятието тържество има много прозаичен характер. Специално за ученика е необходимо това състояние на тържество,. Защо? Това подразбира да си надмогнал всички нисши сили, всички нисши пориви в себе си, да си надмогнал нисшите конструкции, нисшите явление и да си преминал във висшите трептения на Божественото съзнание.

Ние искаме да направим в достояние Божественото съзнание, ученикът да има ясна представа, да има опитност какво значи Божественото съзнание. Ако той би открил тази истина, за него няма да има вече невъзможности, няма да има тъмнина, няма да има слабости.

Намирайки се пред образа, пред състоянието, пред висшето трептение на Божественото съзнание, в него ще затрепти вече Духът на висшия манас, на висшето съвършенство.

Ние няма да говорим вече за подготовка. Ние ще говорим за тържество, което подразбира минаване от нисшия свят във висшите области, във висшите царства на Божественото съзнание. Няма друга доктрина, няма друг наука извън науката, извън доктрината на висшето съзнание. То е, което прониква навсякъде. За него няма тайни кътове, тайни области, тайни сфери. То е навсякъде. Такъв е по начало Божественият дух. Такова е по начало Божественото съзнание. То навсякъде прониква и то осъзнаване.

Къде е сега спънката за ученика? Спънката е там, че той още не е осъзнал нещата, не е осъзнал силите с които работи, не е осъзнал още своите собствени композиции.

Има ли той собствени композиции? Неговото тяло, с всички негови органи и способности, това са все негови композиции.

Но ще кажете: „Нали Провидението, нали Творецът, е създал човека, неговото тяло, неговия образ?“ Да, той е една висша проекция, която се материализира в духа на ученика и той я проявява. Затова ученикът трябва да внимава, да не чака други да го композират, други да го създават, други да му помагат, други да го устройват. Дори и най-върховните сили няма да направят такова опущение да искат да се занимаят с ученика. Специалната задача на ученика е да осъзнае своите същини, да осъзнае своите духовни сили и така да ги съчетае, че да могат да представляват една възвишена хармония.

Но тогава ще се зададе въпроса: „Няма ли да има кой да помогне?“ По начало всички планети, всички слънчеви ядра, цялото безкрайно пространство, са все условия, които ученикът може да използува. Как да ги използва? Да се ползва от възможностите.

Така засягайки въпроса, ние искаме да обърнем сериозно внимание: никога ученикът не трябва да проявява слабост, никога не трябва да се надява или да се обляга на друг някакъв фактор или сила да го превъзпитат, да го преобразуват, да го усъвършенстват.

Виждате какво съзнание е необходимо. Това е то да имаш проникване на Божественото съзнание. С това проникване да запретнеш ръкави, да преорганизираш целия свой мир и когато бъдеш една такава композиция, да бъдеш за показ, да бъдеш за пример, да бъдеш съвършен образ, по който и другите сили ще се моделират.

Необходим е модел, съвършен модел. Тогава ще кажем, че ученикът е един талантлив художник, талантлив скулптор, талантлив математик. Никога ученикът не трябва да изпуска благоприятните моменти да постави най-знаменитото съчетание върху себе си.

[Ани]

Когато се казва, че ученикът трябва да работи, трябва да се разбира, че всеки даден момент той трябва да използува възможностите, да ги съгради в себе си, които, добре съчетани и композирани, дават една богата Божествена радиация, един богат Божествен лъч, който има. възможността да прониква в безкрайностите.

Като такъв е изпратен ученикът на земята, като един такъв лъч, който минавайки през тъмни сфери, се е оцветявал и е понесъл доста големи трудности. Сега той наново се оцветява, сега наново придобива тия условия да придобие в себе си префинените нежни цветове от някои слънчеви ядра.

Слънчевите ядра са най-благоприятната атмосфера за ученика. Оттам той взема необходимия цвят и го внася в себе си, вгражда го така, както пчелата съгражда медения сок в кошера.

Той трябва да бъде слънчев, трябва да обича слънцето, трябва да живее в слънцето, трябва да се жертвува за слънцето, трябва да проповядва за слънцето, защото слънцето е най-близко да него. Единственото възвишено същество, което има пряка връзка с ученика, това е слънцето.

А къде остана Бог? Всяка светлина е Бог, всеки трепет е Бог. Така го познава ученикът, Бог се е материализирал в слънцето.

Виждате колко се улеснява ученикът, Бог се е материализирал в слънцето, за да стане по-лесно в достояние на ученика. Затова се казва, че ученикът трябва да се свързва със силите на слънцето, със силите на светлината, за да маже Бог да проникне в него като светлина, да заживее като Дух и да се прояви като душа. Прояви ли се като душа, той е вече Божествен, Прояви ли се като Дух, той е абсолютен.

Тия неща ще станат ясни, когато ученикът придобие изкуството да превежда светлинните сили в полето на своята душа. Само полето на душата е, което се проявява като реален свят, като познат свят. Свят на плодове, свят и цветове, свят на красота, свят на живи фактори.

Душата е, която открива всички възможности на светлинните сили. Чрез душата ученикът прониква в най-дълбоките глъбини на Божественото съзнание, на Божествения дух.

Богатата душа е светилище. Някога в древността се е говорело за светилища. Тия светилища са символизирали богатата душа, защото само богатата душа е привеждала в изпълнение, в хармония, в цвят и числа дейността на Божествения дух.

Когато провеждаме идеята за Божественото съзнание, когато проникваме в съвършенството, в абсолютността на Божественото съзнание, ние даваме възможност на човешката душа да порасне, да се разшири, да има повече способности, повече възможности да се добере до ония полета, където присъства дейността на Божествения дух.

За да се построи ученикът в такъв ред и порядък, в такава стройна композиция на светлината, необходимо е вътрешно абсолютно устройство.

Възможно ли е? Какво значи това абсолютно? Когато ученикът борави със силите я абсолютното, то те са, които го проявяват, те са, които го устройват. Абсолютното не може да същества при фиктивното, при нереалното.

Но, да не говорим за абсолютното, защото ученикът може да се спъне. Ние все пак представяме нещата във форма, съдържание и смисъл. Ние не ги обезличаваме, не ги освобождаваме от дадени форми и състояния, за да може той да има понятие какъв е неговия метод за работа.

Той трябва да има метод и то положителен, осъзнат, опитан, проявен. За да преведе един математик едно неизвестно в известно, нали той са има метод? Иначе не може да го приведе. Щом има метод, има и резултат.

Ние казахме, че един от най-положителните, един от най-съществените, един от най-близките, от най-възможните методи, това е ученикът да може да прониква в областта на Божественото съзнание.

Какво значи това? Всички неща да ги оцветява, да ги украсява по вкуса на своето вътрешна духовно чувство, да ги композира, да ги прояви. Тогава той е приложил вече специфичния за него метод, защото в него има вече една мярка за Божественото.

Тук става въпрос да се работи с метод, който да държи ученика въз връзка с Божественото съзнание, т. е. да освободи ученика от външните влияния, от външните контрасти, от външните противоречия и да го въведе във вътрешната постройка, във вътрешната композиция, във вътрешната хармония. Там е цялото изкуство. Хармонизира ли се ученикът вътрешно, той е положителен, защото вътрешният свят е положителен. Външният свят е свят на контрастите, свят на процесите, а вътрешният свят е същественият свят. Той е началото, основата, която е най-положителния метод в сътворението.

За да има тази композиция на вътрешния живот, необходимо е ученикът да се вглъби в своя вътрешен свят така, че забрави външния свят. И ако някой те пита: „Кой говори с теб, кои бяха тия, които те придружаваха, кои бяха тия, които ти проповядваха?“ - ти да не знаеш, да не си спомниш.

Това не е слабост. Това е едно абстрахиране от външния свят и дълбоко вглъбяване във вътрешния свят.

Ще кажете може би: „Все пак това е слабост. Да имаш връзка с външните сили и да не си ги почувствал, да не си ги видял, да не си опитал тяхното внимание, тяхното влияние?“ Всички тия външни влияния, всички тия външни сили трябва да се композират към твоя вътрешен свят и ти да си основата, ти да си центъра. Всичко трябва да се хармонизира в твоя вътрешен мир. Това значи една една възвишена, върховна, една стабилна постройка.

Ние нищо друго не правим тук, освен да строим. Ние строим. Ако не сме в процес на строеж, нямаме никаква работа между вас. Защо сме? Само да ви вдъхновяваме ли? Само да ви афектираме ли? О, не, това са временни неща. Нашата задача е да строим и това построяване да отговаря на способността на Божественото съзнание.

Когато засягаме въпроса за вашето построяване, ние имаме в предвид всички възможности, всички стълкновения и всички процеси. Когато стопяват рудата, за да изкарат златото, нали тя минава през огън – 2-3 хиляди градуса? Не е лесно за рудата. Не е лесно за оня елемент, който трябва да излъчи от своето ядро скъпоценното злато, но това е постройка, това е процес на работа.

Така и с ученика ще стане едно обгаряне, ще има пещ, за да може да се излъчи чистото злато от всички ония нисши примеси към тази руда.

Когато даваме този пример, ние искаме да напомним на ученика, че в своето ученичество той ще има изпитания. Трябва да са опитат неговите сили до колко са стабилни, до колко се подават, до колко са пластични, до колко са здрави.

Здрави сили са необходими. Това което е здраво, то ще се укрепи. А онова което е слабо, то ще мине към нов процес, т. е. 75% от съдържанието в ученика ще мине във висша степен и да остане само 25%, което да мине в друга степен, в по-нисша степен. Ще има нисша степен дотогава, докогато ученикът съвършено се откъсне, се освободи от света на контрастите, от ограниченията, от невежеството.

Това е висше просветление. Колкото повече просветените, светлите сили проникват в живота, в мисълта, в чувствата на ученика, толкова повече той се укрепва като една не оперираща сила, която има вече задачи, която го проявява като съвършенство.

Съвършенството е идеал, блян в дейността на ученика. Какво значи ученик? Този който се учи, този който е научил, този който е преживял, който е опитал нещата.

Трябва да се опитат нещата в тяхната основа, да бъдат вече така познати, че да няма тайнствени страни. За ученика не трябва, да има вече тайнствени страни, тайнствени области, тайнствени необятности. Защо? Той трябва да се сгради като върховно съвършенство. А щом се сгради като такъв, той навсякъде присъства, навсякъде е елемент на потвърждение, елемент на сила.

Но дали като елемент то ще има съзнание да осъзнава нещата, защото не е въпрос да бъдеш само елемента злато и да не осъзнаваш защо си такъв. Не е много завидно положението на златото, ако то не осъзнава своето положение. Какво е златото? Златото е кондензирана слънчева енергия, пази в запас известни слънчеви енергии, Но това още не е съвършенство. Съвършенство значи да радиираш, да изпущаш жива светлина и то съзнателно.

Както виждате, тия енергии на златото дават идеята, че златната душа на ученика трябва да представлява извор на чистотата, на Божественото, на възвишеното.

Есе пак нещата са още забулени, скрити. Няма още така готов ученик, че като му се открият нещата, да не злоупотреби с тях. Тук духовните сили бдят, настойчиво бдят да не би някоя неподготвена душа наново да бъде върната обратно - злоупотребила с някои светли сили.

Сега ние апелираме към едно такова Божествено съзнание, което да проникне в ученика и да осъзнае нещата, така както са поставени в самото начало. Колкото повече той се обогатява с влиянието, с въздействието, със способността на Божественото съзнание, толкова повече в него се изгражда, се построява храмът на мира, храмът на любовта, в който мъдростта и истината ще проведат съвършената постройка на Духа,

Какво голямо изкуство е необходимо за да може ученикът да борави със силите на Божествения дух, да може така да ги прекара през себе си, че тия сили да могат да дадат най-съвършената композиция.

Как ще стане това? Много лесно, но и много мъчно. Ако ученикът притежава седемте цвята, когато минат силите на Божествения дух, те ще произведат седемте тона. А знаете ли какво ще стане от съчетанието на тия седем тона? Ще се изпълни арията на Божественото съзнание.

Казва се ария, защото това е най-близко, познато. То е да се изживее едно чувство от висша степен. Такова нещо е арията, композицията на висшите явления, на по-възвишените трепети на съзнанието.

Когато казваме да се изпълни една Божествена ария, ние подразбираме да приведем първичните сили в такова съчетание, че те да дадат ефекта, трептението, способността на Божественото съзнание. Най-свелият, най-чистият свят е този, в който преминават влиянията на Божествената светлина. Този свят е заваден свят, в който както в древността, така и сега великите мъдреци, великите учители е провеждали своите лекции.

Това е вече практика. Всички духовни сили практикуват тия начала и ги провеждат в светлина, в красота, в аромат, в песен.

Но ще се каже: „Как ние, слабите хора, можем да имаме такъв поглед за нещата?“ Този поглед вие вече отчасти го имате, този поглед вие вече го чувствате, но той трябва да се укрепи в съзнанието на ученика с най-специфичния етап, с най- специфичния възход към пределите на Божественото съзнание.

Колкото повече съзнанието на ученика е радииращо, проникващо, толкова повече той се е добрал до най-съвършения метод на съсредоточение и вживяване в Божественото съзнание. Тогава в ученика винаги същества една дилема, него го занимава един съществен въпрос, въпроса за абсолютното Божествено съзнание, въпроса за абсолютната Божествена възможност. Да имаш Божествена възможност, това подразбира да си в хармония с Божествените сили. А това е целта а школата - да хармонизира силите на ученика е Божествените сили.

Какъв светоглед е необходим, идеален, съвършен по форма, по образ, по състояние да може ученикът така да се вглъби, че да слуша шепота на вибриращите сили на Божественото съзнание, да може да вижда цветовете и вибриращите сили на Божественото съзнание, да може де усеща как силите на Божественото съзнание преминават през него, това е една специфична работа. Това е работа на най-върховните посветени, които чуват в най-дълбоката тишина гласа на Божественото съзнание - способност, която разкрива състоянието, образа на ония сили, които са композиция в Божественото съзнание. Тази специфичност може да се овладее само тогава, когато ученикът се вглъби във върховните начала.

Къде ще намери тия начала? Ще ги открие в способността на Божественото съзнание. Колкото повече се изкачва към централната височина на Божественото съзнание, толкова повече той се обезсмъртява, придобива състояние на радиация, състояние на върховна композиция, състояние на съвършено ясновиждане.

Тук е необходимо съвършено ясновиждане, както е необходима съвършената композиция, съвършеното проникване, за да може да се отъждестви Божественият дух с духа и душата на ученика.

Това е специално посвещение, специално преминаване от един свят в друг свят. Световете на ученик са реалност. Той не ги създава, но ги открива, ги вижда. Многото светове това са ефекти, това са еволюционни системи, които му помагат да се издигне във висшите светове. Той е опитал тия реалности. Той знае за тях, но в него има още страх. Този страх се дължи на притисканията, които е изживял.

Но съзнал се като Божествено съзнание, той е завършил вече с процеса, с причините и със следствията.

Не е лесно това. То е най-мъчното. Да се освободиш от потискащия дух, от онзи дух, който спъва, който така материализира нещата, че те стават сцеплени, непроникващи, създаващи тъмна сянка, тъмен образ, които са страхотни за обикновения ученик. Но за абсолютно вглъбения ученик в реалността на Божественото съзнание тия състояния няман абсолютно никаква стойност.

Ето каква готовност е необходима, готовност да жертваш нисшето за висшето, да се отречеш от нисшето за висшето, да направиш крачка напред, без да съжаляваш за онова, което си напуснал. То може да ти е създало добри, сладки усети, сладки изживявания, но заради възвишеното, заради върховното, ти трябва да станеш смел, силен.

Има ли ученикът да разрешава още проблеми? Да. Той е свързан още със световете на контрастите, на формите. Затова, за да се освободи от тия контрасти, от тия форми, трябва да преобрази себе си, от контрасти, от форми - в образ и състояние.

Казваме образ, за да дадем едно изяснение на нещата. Ако ви ги представим като състояние, вие абсолютно ще се объркате. А когато свързваме състоянието с образа, ние го правим вече достъпно, защото образът е идеалистичният свят за състоянието. Затова ние препоръчваме на ученика да придобие един чист, един светъл образ, за да може да наследи едно възвишено състояние.

Необходимо е възвишеното състояние. То е, което освобождава ученика от много процеси. Там където има влияние на възвишено състояние, сенките на противоречията изчезват. Сенките на противоречията са били досега като кошмар за ученика. Те са го спъвали, те са му създавали безверие, стълкновения, страх и т. н.

Но, ученико, освобождавай се от тия сенки, защото те не са реалните. Реалното за теб е само светлината, само виделината. Втопявай своето съзнание в чертозите на виделината, за да можеш да разрешиш кардиналния въпрос за съвършенството.

Може ли в един живот да стане това? Въпросът за съвършенството е въпрос на даден момент. В даден момент ти. можеш да изживееш цялото съвършенство. Това е способността на човешката душа. Често пъти ученикът попада при тия съчетания и изживява някои такива състояния. Специално на посвещаващия се се препоръчва да живее повече в тия състояния, а не в нисшите състояния.

Нека тази върховна идея за проникване в Божественото съзнание да стане достъпна, възможна, да бъде тя важен пункт от заниманията в Школата, защото само чрез тази идея ученикът ще се снабди с някои свръхестествени способности, които ще подържат тази именно идея за втопяване, за проникване в Божественото съзнание.

Идеята за съвършенството, за Божественото съзнание в ученика е насъщна, защото само чрез едно такова съзнание могат да се изяснят скритите тайни сили в битието. Няма друга сила, която да може да изясни нещата. Само Божественият дух, който има това Божествено съзнание, който е осъзнал нещата, може да ги проведе като съвършени фактори.

Много важни са тия фактори за посвещаващия се ученик. Да имаш тия фактори на душата, то значи да си овладял пространството, пределите, вечността, безграничността.

Обогатявайте своята мисъл. Колкото повече обогатявате своята мисъл с нови образи, с нови състояния, толкова повече ще придобивате способността да се втопявате, т. е. да прониквате в идейния свят на Божественото съзнание.

Така обогатени, така издигнати до една такава висша степен, ще осмислите своето съществувание, своите действия, своите стремежи, знания и изкуство.

А трябва да се осмислят нещата. Не са ли осмислени, те са безсмислици. А това не бива да става с ученика. Защо? Защото ученикът е онова око, което навсякъде гледа. За него няма объркани работи, защото той вижда същността на всяка проява.

Стреми се, ученико, да бъдеш това око, да виждаш нещата през центъра на земята, през центъра на слънцето, през центъра на слънчевите системи, през центъра на Божественото съзнание.

Имай този център, за да бъдеш винаги една радиираща сила, която е във връзка с върховното строителство. Построявай себе си в едно такова проникващо око, което да вижда нещата в тяхната абсолютна действителност. Действителността е самоуверението. Тя е вярата. Тя е най-способната система.

И тъй, когато засягаме областите, състоянията на Божественото съзнание, ние имаме за задача да ви държим във връзка с тия абсолютности, които да потекат във вас като слънчеви лъчи, които да бъдат постоянно преливане, постоянно вглъбяване в тази светлина на съзнание. Само тогава ние ще имаме завършен процес, който ще мине в едно върховно състояние. А състоянията са действителните опитани съчетания, Да съчетаеш своята същност с Божествената същина, това е едно върховно състояние.

И това трябва да стане. Иначе ще има закъснение. А закъснението за ученика е абсолютно забранено.

Кой го е забранил? Школата. Тя забранява на ученика да закъснява. Ако закъснее няколко пъти, тя ще го изключи, т. е. ще се затворят вратите за него. И когато се казва вън ще има скърцане със зъби, това подразбира затворената врата за ученика, останал вън - вън безсмислиците, в хаоса, в катаклизмите, в безпорядъка.

Няма порядък там, където има затворена врата. Порядъкът е там, където се е минало вратата и се е навлязло в новата среда, в новите области, в новата атмосфера, в новите състояния.

Всеки ден ученикът трябва да се подмладява, да бъде все нов. Никога да не се вижда един и същ - разбрано във възходяща степен. Винаги той трябва да мени образа си. Новият образ да бъде светещ образ, неговият образ да бъде трептящ образ, подобен на слънчевото ядро. Иначе се обезсмисля школуването. Безпредметна става Школата, ако тя не оцветява, ако не оформя образа на ученика.

Светлите сили наблюдават, правят своите констатации до колко учениците от Върховната вътрешна школа са преобразени, до колко са станали специалисти, художници, композитори, кабалисти, историци, химици и т. н. Върховните сили се интересуват, защото взеха се елементите от тяхната Школа, пренесоха се и се създаде Върховната вътрешна школа за новите ученици

Вие сте нови ученици. Тепърва влизате в такава Школа. Тепърва се занимават с вас учителите от върховните ядра, т. е. учителите от върховните слънчеви системи.

Както виждате, Божественият дух работи, прониква, открива, хармонизира, съчетава, създава благоприятни условия, за да работят учителите от върховните ядра. Те имат да ви кажат много неща, много тайнствени неща. Те имат да ви разкрият за началото на клетката, за началото на Върховния промисъл. А това не е малко. Върховният промисъл, който е промислил за. всички неща, за всички състояния, за всички явления в сътворението.

Смелият пристъп, смелата крачка, смелата стъпка подразбира богато трасирания терен, богато трасираната стръмнина и богато трасирана височина, по които ученикът смело изкачва необятните предели, които го делят от необятната глъбина на Божественото съзнание.

Когато се представя областта, състоянието или глъбините на Божественото съзнание, то се хвърля светлина, която дава прозиращ етер, етер, който е есенция, етер който е трепет от ония начала, които са хармоничните съчетания, хармоничните клетки, хармоничните усети на Божественото съзнание.

Да може ученикът да се докосне до централния огън на Божественото съзнание, той трябва преди всичко да бъде подготвен, обгорен, добре опечен, добре проникнат от върховната идея, че навлиза в една област, която е характерна за едно висше състояние.

За да може ученикът образно да си представи що е това област, необходимо е да борави с етерните свойства, с етерните начала, с етерните трепети, с етерните приливи на Божественото съзнание.

Когато ученикът е ангажиран, когато е натоварен да разреши проблема за необятността, за дълбоката глъбина на Божественото съзнание, има се в предвид, че той е една оперираща сила, сила която има свойствата на необятността, свойствата на Началото, свойствата на безкрайността, свойствата на първичния трепет на дихание.

За да може по-реално, по-осезателно да почувства тия състояния, които разбуждат душата, които са характерни за върховната клетка на душата, защото и душата има централна клетка, която има произход от Божественото съзнание, безсмъртните организми, които са начала в дейността на Духа, които проникват като съзнателни светлинни сили са именно, които поставят основата, която е вече оформена, даден е вече образ на едно централно съзнание.

Къде е мястото на това централно съзнание? Мястото на това централно съзнание е в глъбината на душата. Не може да познаете душата, ако не чувствате трепета на това централно съзнание. Това централно съзнание е сглобено от живи безсмъртни организми на Духа.

Ние и в миналото застъпихме тази велика, безсмъртна идея за организмите на Духа, които се укрепват като централно съзнание. Не можеш да имаш централно съзнание, ако нямаш тия фактори - организмите на Духа. Ние излъчихме тия организми от глъбината на Божественото съзнание, за да можем да изясним идеята как ученикът може да устрои своето съзнание по подобие на Божественото съзнание,

Кои са факторите, които ще се вградят в тази сложна комбинация? Единственият споителен материал, единствените споителни сили, които действат в процеса за създаване на централно съзнание в ученика, това са именно организмите на Духа. Организмите на Духа са началата за проява на битието. Не може да съществува битие без присъствието на тия организми, Организми значи органи - органи които са запасени с динамични, със светлинни, с огнени ядрени сили, организми, които са произвели първата искра в битието, организми които са съчетали Духа в слънчевите ядра, организми които са съчетание и в ядрата и планетите, но зависи от каква валенция, от какъв трепет са тия организми.

Не е ли много материализирано, когато си служим с организми? Всеки един организъм е способност, но зависи в кои полета действа, Според полетата се проявява и дадената способност. Колкото известни организми са в по-висши полета, толкова и по-висши състояние произвеждат. Затова ученикът се опознава с началата на всички начала в битието.

Не може ученикът да приеме Божият дух като възможност, ако не го приеме като способност. Способност, защото казахме, че всеки организъм на Духа е дадена способност. Така ще имате ясна представа, една положителна наука, що е това Божия дух, защото само общо е казано досега. И понеже общо е казано, затова днес материалистичния свят каза: „Няма такъв Дух.“ Да, важно е. Никой не може де знае какво представлява Абсолютния дух, но всеки може да знае, всеки може де опита какви са организмите на Духа като способности на Божественото съзнание. Навсякъде те са подчертани. Само слепецът може да не ги види. Само безчувственият може да не ги чувства. Само глухият може да не ги чува. Навсякъде те са трептящи сили, които са здравата комбинация на всяко едно явление, които характеризира съвкупността на светлинните сили.

За да може да се проучи в детайли Божественото съзнание, което е така необходимо, за да се укрепи, за да се организира съзнанието на ученика, то ученикът трябва да има поглед, т. е. трябва да има знанието за организмите на Божествения дух. Той трябва да знае, че всеки един организъм хроникира дадена способност. Колкото повече способности са се развили в даден ученик, толкова повече организми са въплътени в него. Не може една способност да живее сама по себе си, ако тя няма организъм, ако тя няма ядро. Следователно, тепърва на ученика предстои задачата да привлече, да въплъти в себе си повече организми от висша степен, за да може да се укрепят в него и повече способности. Цялото изкуство се състои в това, ученикът да придобие повече способности. Способностите са, които го проявяват като същество от висша степен. Беден ли е по способности, беден е и в своето проникване. Проникването е важен етап, важно състояние в ученика. Това показва, че в него са композирани повече организми на Духа.

Ученикът не е наясно какви са началата на живота, откъде те произхождат, защо е такава градивна система, как се е проявил животът, как е започнала таза негова трудова дейност, тази негова трудова способност, от къде води тя своето начало, кои са факторите, които са изградени в този комплекс в неговата трудова дейност, Това са все сили, организми. способности на Божествения дух.

Посредством тия постройка, посредством това знание ученикът има вече прекрасната идея, прекрасната опитност, прекрасната светлина за глъбините на Божественото съзнание.

Ученикът е комплекс от известни състояния. Зависи от какви приливи са тия състояния. И колкото по-интензивни, по-радиоактивни са приливите, толкова повече композиращата мисъл и деятелност стават по-проникващи, по-безсмъртни.

Какво значи безсмъртност? Безсмъртност значи да няма понижение. Има ли понижение, има упадък. Да няма понижение, а де има възход. Колкото възходът е по-приливен, по-трептящ, толкова повече характерните състояния са безсмъртни. Това е и идеята - да се стигне до онова състояние на безсмъртие. В идейната мисъл на ученика не съществуват смъртни състояния. За него няма смъртни състояния. Ако се допусне наистина, че има мъртви състояния, то значи, че има край. А имат ли край нещата? Има ли край битието? Има ли край вечността? Има ли край безграничността? Няма край.

Всичко се съдържа във върховното състояние на Божественото съзнание. Там е всичко. Следователно, няма край. Ако има край, то ученикът трябва да знае, че започва ново начало. Само така ученикът приема края на нещата - край на едно състояние, започва друго, ново състояние. Следователно, крайните неща са завършени неща. А новото начало, това е минаване в по-висша степен, в по-висш стадий.

Колкото повече ученикът се разширява по съзнание, по състояние, по прилив, толкова повече той напуща нисшите състояния и се вглъбява във висшите състояния във висшите приливи на Божественото съзнание.

Божественото съзнание е, което обогатява ученика с най-върховни идеи, Ако не беше въздействието на Божественото съзнание, ученикът би бил глупав. Не би имал никаква идея. Би изживявал състоянието на камъка, на дървото и т. н. Но и камъкът, и дървото са известни организми, които са и дадени причини, защото те са причинния свят. Ученикът знае за причинния свят, знае и за менталния, и за будическия свят, знае и за Божествения свят. Всички явления в битието са причини. Всичко което ученикът вижда, е все причини. Камък, дърво, насекомо, това са все причини.

От кого са причинени? Те имат свой фактор. Това са все организми на Духа от висша и нисша валенция. А щом са организми на Духа, те съдържат известна способност.

Каква способност има един камък? Има способността на най-голямата твърдост. Той устоява на най-големите бури и стълкновения. Значи, това е способност.

Но, това е неосъзната способност, т. е. нерадиираща способност. Вярно е, но е способност, способност на най-голямо сцепление.

Може ли ученикът да бъде такова сцепление? Не може. Колкото и да се материализира, той не може да придобие сцеплението на камъка. Следователно и камъкът има способност. И в камъка присъстват организми на Духа. Следователно, организмите на Духа са начала в битието, начала на състоянието, първоначалната същина на Божественото съзнание.

Защо е първоначална? Защото оттам започват да се осъзнават всички организми. Едни се осъзнават като сцепление, други се осъзнават като светлина, трети като огън, четвърти като водород, кислород, етер и т. н.

Имат ли нужда организмите на Духа да се осъзнават? Нали те са от висша степен? В процеса на творчеството, в процеса на създаването тия именно организми проникват като първоначални елементи, които дават характерната черта, характерната проява, характерното състояние на Божественото съзнание.

Защо Божественото съзнание е имало нужда де се проектира в организми, които са като способности в многото елементи в битието? Тук именно е голямото удивление, големият замах, необятният промисъл в битието. Ако ученикът осъзнае целия този процес, той би се вглъбил в тази необятна наука, в тази необятна възможност на проявата на Божественото съзнание.

Това именно е красивото, идейното, величавото, божественото - да имаш възможностите на ония организми, които са първичния тон в битието, които имат образ и състояние на дадени способности - било камъни, било дървета, животни, човеци, ангели или други висши същества. Ако не би били тия организми, би ли имало планети? Не биха съществували планети. Ако не биха били тия организми на Божественото съзнание, би ли имало слънчеви ядра? Навярно не би имало. Нямаше откъде да се съставят. Нямаше откъде да се вземе материал, елементи да се оформи едно слънчево ядро. Нямаше да има елементи, организми да се състави и една планета,

И тъй, за ученика трябва да бъде ясно, че всяка една планета е съставена от организмите на Духа, които внасят известни способности на Божественото съзнание и всяка една планета върви към развитие, към осъзнаване. Колкото повече дадени планети придобият приливи на слънчеви енергии, толкова повече осъзнаването в тия планети е във висша степен, толкова повече тия планети придобиват състоянието на слънчеви ядра.

Ще станат ли всички планети слънчеви ядра? Такава е идеята в Божественото съзнание. Трябва де се осъществява процесът на осъзнаването. Колкото повече една планета излъчи, изнедри осъзнати същества, толкова повече тия същества оказват известно влияние върху тази планета и самата атмосфера на планетата придобива вече характер на светлинни приливи. И когато се казва, че една планета е по-висше построена от друга планета, се разбира, че на тази планета има същества, които имат приливи от Божественото съзнание, т. е. че на тази планета организмите на Духа са светлинни елементи.

И тъй, колкото повече ученикът се вгражда в стройните комбинации на тия организми, толкова повече той се обогатява с висши способности. А важни са, както казахме, способностите. Трябва ученикът да придобие милиони способности, за да създаде условия за милиарди способности.

Може ли ученикът да изброи колко съчетания съществуват например на земята? Не може да ги изброи. Колкото и естествоизпитателите да правят проучвания, описания на всички прояви върху планетата, все още не могат да определят колко веществени единици са в състава на планетата.

Мъчно може да се проучи това. Защо? Защото организмите на Духа проникват като тайнствени сили, които не се подават да бъдат доловени от обикновените сетива на човека. Само един посветен може посредством своите висши способности да открие известни скрити елементи. Наистина, човек вече се е добрал до известни скрити сили, но те не са последните. Има още много скрити сили.

Ние казахме, че всяка една планета е съставена от милиарди и милиарди организми и всички тия организми съдържат способности, съдържат същини. И когато планетата се движи в своята орбита, те осъзнават състоянието си в това движение и благодарение, че го осъзнават, няма нарушение. Ако не осъзнават, ще има нарушение и планетата ще бъде разформирована. Елементите няма да се загубят, но ще бъдат разформировани. Едни ще бъдат пратени в други планети, други ще се движат из необятното пространство и т. н., но въпросът е ученикът да бъде проникване, т. е. да има съзнание за нещата и да не се колебае, да не му бъдат чужди нещата, но да знае за тях. Когато се казва, организми на Духа, той трябва да вижда известни способности, да вижда, че едно цветче е една способност, че една песъчинка е друга способност. Ако не би била песъчинката, не би се построила сградата.

И песъчинката е една способност в сградата. Всичко е способност. Няма нищо излишно в битието. Всичко е проекции. Цялото битие е една дивна проекция на Божественото съзнание. Проектираните неща са важни. Те са така важни, както слънцето е необходимо за планетата, за вселената.

Та, когато става въпрос ученикът да се вглъби в необятността на Божественото съзнание, т. е. да знае за всяко начало, което го обкръжава, което е в него, което е негова вътрешна същина.

Ученикът не трябва да намира чужди неща. Няма такива за него. Може да има не добре комбинирани неща, не добре съчетани според неговото съзнание, но колкото и да не са добре съчетани, те съществуват като известни единици, които подържат даден ред и порядък в битието,

Няма излишни неща. Това да ви бъде ясно. Това, което ученикът смята, че е излишно, то му служи за стъпка. Той трябва да стъпи върху него, за да може да произведе известие стабилитет, устойчивост. Ето защо, всичко е необходимо. Всичко е създадено така необходимо, че няма нищо излишно. Ако има нещо излишно, то е незнанието, то е невежеството. Всичко друго е необходимо, всичко друго е ценно, както е ценен самият ученик.

[Ани]

За да бъде ценен ученикът, той трябва да се изкачва. А за да се изкачва, той трябва да има стъпало. А за да има стъпало, трябва да има песъчинки. За да се изкачва, трябва да има стръмнина, трябва да има върхове. Следователно, всичко под краката на ученика е така важно, интересно и нужно, както въздуха, светлината, озона, етера.

И тъй, давайте прекрасна оценка на всеки организъм на Духа. Преценявайте, но не подценявайте.

За да може да се сведе по-близко до съзнанието на ученика идеята за Божественото съзнание, той трябва да бъде подготвен и то солидно подготвен, да се ползва от всички възможности на всички организми, на всички елементи и явления, които представят съвкупността на дадената планета.

Ние се стремим да ви направим ясна идеята за дадена планета. Вие обитавате дадена планета и не я познавате. Даже казвате: „Не познаваме мястото, където стоим.“ Не познаваш мястото, където стоиш, камо ли ще знаеш за идеята на планетата, какво представлява тя.

А какво знаете за нейното движение, за не лото отклонение, за нейната способност и най-после за нейното хармонично съчетание - съчетание в слънчевия свят, в слънчевата система? За да знаеш всички тия неща, трябва да имаш пробудено съзнание, пробудено Божествено съзнание. За да разбереш пътищата, движенията на дадена планета, трябва да бъдеш феномен астролог, който във всеки даден момент да чувства, да знае за нейните неизвестни сили, които подържат полета на планетата. Всяка планета се движи в своята орбита благодарение на съчетаните сили във вид на явления, защото движейки се планетата в своя път, тя е едно явление. Много същества я наблюдават от другите планети като явление.

Такова нещо представлява и ученикът - ново явление. Така както големите астролози от висшите светове наблюдават движението на планетите, така и големите посветени на наблюдават движението на посвещаващия се ученик, имат съзнание за всички неща. Божественото съзнание е такава способност, която е предвидила всички неща, т. е. предвидила е възможностите на всички неща в планетата. Няма движение, което да не се знае в Божественото съзнание. Няма нарушение, което да не се знае в Божественото съзнание. Няма създаване, което да не се знае в Божественото съзнание. Всяко едно движение е проекция в Божественото съзнание. Всеки трепет е отражение в Божественото съзнание. Тогава как ще си представиш това съзнание? Не можеш да си го представиш. Може само с проникваща душа. А всяка една проникваща душа има център. А всеки център е радииращ полюс, радииращ фокус на съзнание.

Това е един върховен мироглед - мироглед, който осъзнава несъществуващи за обикновеното съзнание явления. Има много явления, които обикновеното съзнание не може да открие. Благодарение на висшата композиция, на висшето съзнание, явленията са вече една реалност и то такава реалност, която има в своя център манипулиращи, съграждащи елементи.

За да може да се разкрие всестранно, необятно идеята за Божественото съзнание, необходимо е посветена среда. Не може без среда. Средата е едно от първите условия за укрепване на духа в ученика. Без да е укрепен Духът, не могат да се овладеят скритите, тайните сили.

Какво значи да овладееш скритите, тайните сили? Да ги подчиниш? Да ги използуваш? О, не. Да се втопиш. Да се внедриш в тях, да бъдеш и ти трепет, както и те са трепет, да бъдеш и ти прилив, както и те са прилив, да бъдеш и ти вълна, както и те са вълна, да бъдеш и ти съзнание, както и те са висше съзнание.

И тъй, напомняме ви да няма за вас чужди неща, да няма непотребни неща, да не надценявате окръжаващата среда, да не подценявате организмите на Духа. Това е трансформиране, това е укрепване, положителна наука, положително знание в ученика - да знае той всеки даден момент на какъв градус се намира от слънцето, на какъв градус се намира от другите слънчеви ядра, от другите слънчеви системи.

Може ли да стане това? Как да не може? Това е едно състояние, състояние, което само душата може да изживее.

И тъй, имахте светлинна душа, централна душа, защото само централните неща са реални, само централната душа е реална посветена душа.

Укрепвайте, се като центрове. Така у вас ще се зародят всички ония условия на централно съзнание. Това е колектив, това е общност - да имаш централно съзнание, защото централното съзнание укрепва способностите в елементите, в организмите на Духа. В централното съзнание вземат участие най-големите учени, най-големите посветени, най-големите мъдреци. То е най-висшия научен институт в човека. Всички неща оттам се проучват. Там има способни призми, през които нещата стават отражение, отразяват се в тия призми и се използува трансформацията на известни цветове. По начало цветът е бил нетрансформиран, обаче в трансформацията са се явили много цветове.

Така е и с ученика. Когато се трансформират в неговото съзнание нещата, ще се явят много способности. Той сега не е трансформиран. Той е сега като онази скала, която съдържа всички способности в голямо сцепление. Той има тази способности и казва: „Това ми е определено от съдбата, от Провидението.“ О, не. Всеки един ученик трябва да се трансформира. Заложбите които са в него като идеи да бъдат трансформирани, като в самата трансформация ще се явят ония процеси за пробуждане на съзнанието.

Виждате какъв необятен простор е Божественото съзнание. Могат ли да се изчерпят, могат ли да се конкретизират тия движения на Божественото съзнание? Много трудно.

Трудно е дотогава, докогато съзнанието в ученика е още непробудено. Пробуждане на съзнанието се разбира да има трансформация на централните сили.

Трябва да има трансформация, но то ще стане по един еволюционен път. Понякога това става и от придобиване на известно състояние. Ако има такива възможности на състояние, то те са присъщи на посвещаващия се ученик, защото той борави само със състоянията. За него те са най-голямото занимание. Прави опити, провежда нещата, оформява ги, сглобява ги, проектира ги и придобива опитности. Опитността е най-реализираната способност. Колкото повече способности се реализират, толкова повече опитността на съзнанието е във висша степен.

Какво е това висша степен? Имате ли мярка за нея? Трябва да имаш образец. Да имаш образец, трябва да знаеш до каква степен е стигнала твоята способност.

От къде ще научиш? Има ли подобно на теб или подобно на Висшата абсолютност? Трябва да има. Кои са характерните явления за ученика? Те са проекциите на Божествения дух, проекциите на всички организми на Духа. Той от тях се учи, от тях комбинира, от тях се построява, хармонизира. Те са, които му създават среда. Те са, които му определят пътя, които му очертават простора, хоризонта.

Ето една богата сведа за ученика. Той има фактори, които не са като насилие, които създават тържество в него. Той изпитва тържество, защото това са нови открития, нови явления. А всяко ново явление за него е знамение, тържество, възход.

И тъй, ние няма да кажем: изчерпихме възможностите на Божественото съзнание. Ние ще кажем, че тръгнахме към началата на Божественото съзнание, че ние се движим към пределите на Божественото съзнание, че ние овладяваме способностите на Божественото съзнание, че ние се посвещавало в тайнственото на Божественото съзнание и най-после, ние се вглъбяваме в безмълвието на Божественото съзнание.

Нека мислите, нека идеите да залегнат дълбоко във вашето съзнание, за да могат да узреят, да дадат плод, който ще характеризира вашата работа, вашите усилия. Вие сте причини и тия причини създават условия да се изглъби Духът от себе си и да проведе идеята за Божественото съзнание.

По какво ученикът ще познае, че работи с главните сили на Божественото съзнание? Ще познае по това, че светлината у него, че виделината създават един свят на чистота. Не можеш да бъдеш чист, ако не присъства светлината. Виделината е предтеча на светлината.

Защо да бъде предтеча? Трябва да има условия да се изяви едно явление. За да работиш със светлината, трябва да бъде видело, трябва да има виделина. А за да имаш виделина, трябва непременно да се ползваш от способностите на Божественото съзнание.

Виделината подразбира още да видиш, т. е. виделината представлява очите. Когато ученикът придобие виделината, той оформява в себе си окото,

Какво символизира окото? Окото символизира светлината.

Коя способност стои по-високо - светлината или виделината? Ако нямаш кибритена клечка и дърва, не можеш да запалиш огън, т. е. не може да се прояви светлината. Непременно трябва да има условие виделина, за да се прояви светлината.

Така е и с ученика. За да може Божествената светлина да се укрепи в него като една способност, той трябва да представлява среда - виделина. Той трябва да представлява този елемент, който съдържа огъни на виделината.

Как Божественото око ще открие ученика? По какво ще го открие? По виделината. Виделината е специфичен, вътрешен духовен организъм на ученика. Той е съчетание на светлинни елементи. Следователно, минавайки Духът върху ученика и през ученика, се проявява светлината. Виделината е складирана светлинна енергии. Минавайки Духът през тази светлинна енергия, се създава виделината. Такава е способността на Духа - да минава през виделината и да произвежда светлина.

Защо са те на ученика? Светлината е необходима за ученика, за да може той да се концентрира, да се уедини, да се вглъби в силите на Божественото съзнание. Трябва да имаш контакт със силите на Божественото съзнание, за да можеш де откриеш началото на виделината и на светлината. Единствената най-голяма задача е да открие началото на светлината и виделината. Но за да може да се домогне до тия божествени фактори, необходимо е едно дълбоко, всестранно съсредоточение.

Съсредоточението е една върховна способност в ученика. Върховните неща са големи неща, силни неща. Следователно, за да може ученикът да се удостои с тази върховна способност, той трябва да прави усилия към такова едно светлинно съсредоточение. Той трябва да събере, да хармонизира своите сили в едно такова съсредоточаване. Всички сили с които той разполага са важни и ценни и му дават тази възможност на съсредоточаване.

Това е задача за него. За да се образува едно централно ядро, необходимо е да се съсредоточат силите към този център. Не може де стане съсредоточаване, ако няма център.

И тъй, за учениковото вглъбяване център е Божественото съзнание - тази голяма аудитория, този голям алхимически радиатор. Колкото повече съсредоточените сили създават светлинен център, светлинно ядро, толкова повече проявата на виделината и на светлината са по-ефектни.

Но, нали не трябва да се обладаване от ефектите? Когато алхимикът прави споите опити и превръща елементите, то не значи, че трябва да се самооблащава от ефектите. О, не. Той е творчески фактор. Той извърви а това, което е необходимо да стане, без което не може, т. е. ако има някаква празнина, някакъв недоимък, ако това централно ядро е лишено от някакъв елемент, то непременно трябва да се внесе този елемент.

Ето къде е факторната сила. Тази факторна сила е съсредоточението. Централната конструктивна работа на ученика е съсредоточението. Не можеш де бъдеш композитор, ако не съсредоточиш своята мисъл. Не можеш да бъдеш и математик или художник, ако твоята мисъл не е фиксираща. Ето защо, колкото повече ученикът се съсредоточава в способностите на Божественото съзнание, толкова повече в него се внедряват организмите на Духа, които го представят като фокус на виделината, като фокус на светлината.

Ще кажете, че този процес е много отвлечен, много мъчен, т. е. да се борави и работя с тия сили, това е трудна задача. Но ако ученикът действително се сдобие със способността да се съсредоточава, т. е да организира своите сили, които го представят като колективна сила в сътворението, възможността е така близка, така позната, така възможна, че. резултатът който се придобие е резултат на наистина пробудено съзнание, което е във връзка с Божественото съзнание. Едно такова дълбоко съсредоточение подразбира една Божествена връзка.

Защо ученикът трябва да се свързва? Трябва да се свързва, за да може да опознае, да опита централните сили на виделината и на светлината.

Къде е сега тук загадката или трудността? Трудността се състои в това да може ученикът да се съсредоточи, т. е. всички сили в него да представляват една ядрена сила и ако някои елементи липсват в тази ядрена сила, да се заимства от други сили, за да бъде наистина колектив на ядрена светлина, на ядрена възможна сила.

Колкото повече съсредоточените сили в ученика се оформяват като едно опериращо ядро, толкова повече нещата стават близки, т. е. толкова повече мъчните, трудноразбираемите сили на Божественото съзнание стават светлинни процеси.

Важни са процесите в изграждане, в събуждане на съзнанието в ученика. Всеки един алхимик произвежда процеси, т. е. процесите са завършени характерни способности. Колкото повече характерните способности представляват комплекс от светлина и виделина, толкова повече силите на Божественото съзнание са вече резултат, способности, идеи, възможности.

За да може да се овладее този необятен свят на Божественото съзнание, който е тъй необходим за израстването, за усъвършенстването, за проникването и овладяването, съсредоточената мисъл, съсредоточените сили в ученика трябва да бъдат вече завършени, усъвършенствани, добре устроени, характерни. Трябва да има характерни сили.

Какво значи това? Всеки един характер е комплекс от способности. За да се подчертаеш като характер, трябва да бъдеш способен.

Придобиват ли се способностите или се унаследяват? Способностите са чакри на светлината. Щом са чакри на светлината, т. е. централни монади на светлината, ученикът има вече възможностите да наследи, да въплъти, да задържи, да внедри тия способности.

Не е необходимо ученикът да ги задържа в себе си, да ги въплъщава в себе си, но когато те минат през него, ще помогнат да се създаде една такава мисъл, която да може да прониква в света на Божественото съзнание. Те ще задържи тия сили в себе си дотолкова, доколкото се запали огъня, т. е. се пробуди пламъкът на виделината, докато се пробуди и движението, способността на светлината.

Ученикът не е извън способностите. Извън способностите е тъма, незнание. Следователно, една от трудните задачи за ученика е да работи, да присвоява способностите на светлината.

Ще има ли тогава за него тъмни пространства, ще има необятна вечност, абсолютна необятност? Няма да има, защото той сам по себе си ще представлява началото на нещата, защото в началото на виделината и на светлината са съчетани всички начала.

Казва се, че Бог е светлина. И действително, Бог е светлина. За да се проявиш като факторна сила, трябва да започнеш със светлината. Не можеш да работиш в тъмнината. Тъмнината е мъртвия свят. Светлината е живия свят, т. е. тъмнината е въплъщение, а светлината е възкресение.

Може ли и без възкресение? Необходимо е възкресение. Да възкръснеш, то е да се освободиш от въплъщението. Големите мистици, големите адепти, дори бихме казали, подържат идеята за въплъщението. Наистина, тази идея е на своето място. Ако не се въплъти Духът в ученика, той ще бъде в затруднение. Щом се въплъти, за ученика е добре.

За ученика е добре, но за Духа добре ли е? Духът слиза в тъмните полета, за да помогна на съществата да се издигнат в светлите полета,

И тъй, ученикът трябва да знае за въплъщението. Той трябва да познава цялата тази сложна служба за въплъщението. Процесът въплъщение е на своето място и е ценен дотолкова, до колкото може да се превърне в процес на възкресение.

Какво значи възкресение? Моментен акт ли е или акт на еволюция, или акт на преход? Възкресение значи освобождение, да се освободиш от въплъщението. И когато ученикът въплъщава известни светли сили в себе си, той трябва да бъде толкова характерен, толкова съобразителен, че да не ги ограничава, но да им дава свобода. От въплъщение, в него да се създаде процес на възкресение, на освобождение,

Какво голямо майсторство се иска тук. Трябва едно просветено съзнание. Ученикът ограничава Учителя, като Учителят се заставя да проведе своето умение във всичките му форми, образи, в цялото му съдържание и смисъл, но Учителят не се въплъщава в ученика. Ако Учителят се въплъти в ученика, няма кой да контролира процесите, които трябва да пресъздаде ученика, т. е. няма кой да контролира предадените способности, предадените знания. Затова Учителят стои извън въплъщението. Така се налага и ученикът да стои извън въплъщението, да бъде свободен. Това подразбира овладяване силите на Божественото съзнание. Целият този процес е съсредоточен към Главнята цел - да не се въплъти, но да се вглъби светлината и виделината в съзнанието на ученика.

Какво значи вглъбяване? Не е ли също като въплъщението? О, не. Въплъщение и вглъбяване са два важни процеса, но на ученика се препоръчва процесът вглъбяване, отколкото процесът въплъщение. Вглъбяването подразбира знание, а въплъщението движение. Не може да има знание без движение. И затова са и тия два важни процеса. Ако няма движение, не може да се създаде развитие. Развитието е процес на свобода, тъй както малкото житно зърно придобива процес на развитие, за да получи свободата. Когато е в почвата, то е в процес на развитие, но когато е над почвата, то е в процес на свобода. От целия този поток на сили се разбира, че трябва да се дойде до максимата за абсолютната свобода.

Не са ли необходими елементите на любовта, за да се дойде до свободата? Когато нещата са осъзнати, те стават любими. Ученикът се втопява в любимите неща, защото за него те са красота, чистота. Ако нямаш любов към този стремеж, ти не можещ да имаш резултати на съсредоточение. Трябва да обичаш нещата, за да можеш да ги завършиш, т. е. да можеш да ги реализираш като факторните сили. Необходими са факторните сили, защото именно те са виделина и светлина, а резултатът - свобода.

Това е истината, която стои пред съзнанието на ученика. Тя трябва да се освети от всички страни, за да бъде един чист кристал, неопетнен кристал, да няма никаква тъмнота по него.

Кристалът това е завършен процес. Кристалът това е характерното. Кристалът това е чистотата. Чистотата е необходима така, както виделината и светлината. В основата на своя характер ученикът е поставил елементите на чистотата. И понеже елементите са чистота, много естествено, прииждащите светлинни лъчи се поляризират в ученика и в ученика настава един Божествен процес, т. е. проникват силите на Божественото съзнание.

И тъй, ученико, обичай, люби проникващите сили на Божественото съзнание, за да имаш голяма радиация, голям обсег, за да имаш повече пространство, повече необятност, повече безграничност, т. е. освобождавай достойните и способни сили в себе си, за да не попадаш под тъмните лъчи.

За да може де има завършек, т. е. за да може да се оформи едно завършено начало, добре построено, непременно трябва да има ефект светлина и виделина. Така ученикът се понася широко из необятните простори и със своята светеща душа става едно ново проникване, едно ново обезсмъртяване, което е символ, което е характерно за висшето Божествено съзнание.

Но ще се каже: „За да дойдем до тия състояния, нали трябва да имаме методи, чрез които да можем да преобразим себе си? Ние даваме на ученика методи - да има едно радииращо съсредоточение, да познава своите сили по характер, по форма, по образ, по съдържание, по естество, защото ученикът е съставен от тия сили. Ако не са те, него няма да го има. Той е комплекс на тия организирани сили. Следователно, колкото повече силите се хармонизират, колкото повече силите се осъзнават, толкова повече преобладава светлината на Божественото съзнание,

Къде е трудността тук? Трудността е в това да се осъзнаят силите в ученика. Наистина, тук се иска голяма, колосална работа. Да бъдат осъзнати, чувствата, да бъдат осъзнати мислите, да бъде осъзнато движението, да бъде осъзнат и импулсът на живота, се иска една светлинна работа.

Трябва да се работи с елементите на виделината и на светлината.

Дадени ли са те? Да. Няма празно пространство. Навсякъде проникват тия елементи на светлината и на виделината. Така е и така седи въпросът на живота, защото елементите на светлината и на виделината са комплекс в живота. Те са живота. Извън елементите на светлината и на виделината има ли живот? Няма живот.

А къде остана душата? Къде остана Духът? Духът и душата провеждат способността на светлината и на виделината. Когато се казва Дух, се разбира светлина. Когато се казва душа, се разбира виделина. Колкото повече твоята душа е виделина, толкова повече твоят дух е светлина. Трябва да бъдеш виделина, за де познаеш своята душа. Трябва да бъдеш светлина, за да познаеш своя дух. Опознаеш ли своята душа и своя дух, ще построиш така живота си, че той да представлява абсолютна свобода, абсолютна чистота, т. е. той да изразява абсолютна любов, абсолютна мъдрост. А любовта и мъдростта са отражение в чистата истина.

За да може ученикът да работи с тия способности, трябва да има проникване на светлинните лъчи на Божественото съзнание, Цялата тайна се състои в това да се разберат способностите на Божественото съзнание. Извън способностите нищо няма. Извън способностите има само тъмнина. В способностите има само светлина.

Въди способен. Не допущай тъмни мисли в себе си, които да произвеждат тъмнина. Напротив, да минават светлите мисли през теб, които да създават светлина, да бъде всичко видело, всичко да се вижда, да няма никакви останки от тъмнина.

И тъй, когато става въпрос за виделина, този фактор трябва да бъде фактор на абсолютно отражение, да бъдат отразени всички явление в битието. А когато пък става въпрос за светлина, този фактор трябва да отразява истината така, както е в Началото.

Къде е мъчнотията на ученика? Че не знае истината за Началото и попада в противоречия. Не знае как да съчетае нещата и попада в противоречия. Ако би знаел всеки елемент да сложи на своето място, така да го комбинира, че да даде един абсолютен израз, който да отразява идеята, същината на истинското отражение на виделината и светлината, то тогава ще има абсолютни резултати за същината на Божественото съзнание, т. е. за началото на Божественото съзнание.

Нали трябва да се знаят началата? А за да се знаят началата, трябва да се доловят някои абсолютни същини, начални абсолютни същини. Тях ученикът ще намери само в света на Божественото съзнание. Няма други пътища. Пътят е един - да научава ученикът в Школата способностите, факторите, светлината на Божественото съзнание. Там е истината. Няма друга истина. Може би истина е, че ученикът съществува в дадено поле, че ученикът работи в дадена област, че се въплъщава или възкръсва, но всички тия истини водят към голямата истина, истината за началото на Божественото съзнание.

Ученикът трябва да представлява теорема, да представлява доктрина за тази голяма идея на Божественото съзнание. И ако действително може да представи такава съвършена идея, той вече е фактор. А ние казахме, че много са важни, факторите. Те се така важни, както са важни светлината и виделината. Те са така важни, както са важни душата и духът. Те са така важни, както са важни ученикът и Учителят. Те са така важни, както е важно сътворението и Бога. Следователно, за да може тази идея да стане по-близка, по-достъпна, да може ученикът да изпитва върху себе си давлението на силите на Божественото съзнание, той трябва да прави опити, да съсредоточи своята светлинна мисъл в полето, в света на Божественото съзнание.

Къде ще търси ученикът този свят или това поле? Къде са те? Имат ли някакво специално място? И ако има такова специално място, какво представлява то само себе си? Дали представлява атмосфера, пространство, необятност, слънчево ядро или планетна система? Ето тук е трудността - да знае как да, се стреми към известни обекти, които да са символ, място на Божественото съзнание.

Мястото на Божественото съзнание е в процеса на осъзнаването. Там където има фактори на осъзнаване, там е мястото на Божественото съзнание. Следователно, колкото и да се стреми ученикът да си представи нещата фигуративно, формено, той ще попадне под големи изкушения. Ученикът трябва да вижда тия неща така, както са те в действителност.

В процеса на осъзнаването е мястото на Божественото съзнание. Там присъстват тия сили. Следователно, навсякъде ще срещнете факторите не Божественото съзнание, навсякъде, по цялата земя, по всички планети и слънчеви ядра, в цялото пространство, в цялата необятност.

Няма ли някое централно ядро или някаква централна светиня, където да се види как действат способностите на Божественото съзнание? Ученикът е научен да има форма, образ, подобие. Щом е научен фигуративно, образно, то и в неговото духовно посвещение са необходими образи, форми и подобия.

Къде са тия форми и подобия? В процесите на вглъбяването, Къде са тия пренеси в ученика? В неговата съзнателна способност. Това е сложна система.

Но може би ще се каже: „Ние не можем да я осъзнаем. Не можем да я открием в себе си?“ Независимо от това, дали можете или не, тя същества така реално, по образ и подобие, че не можете да бъдете извън нея. Ученикът не може извън нея. Много способности са се развили в него - да се храни, да пие вода, да се облича, да пее, да се учи, да ходи, да предвижда, да се хармонизира. Сега му предстои една нова способност - да се уедини. Когато се уедини, той ще види всички тия факторни способности около себе си като едно централно ядро.

И тъй, не търсете далече някъде мястото на Божественото съзнание. Ако далече го търсите, ще закъснеете, защото нямате достатъчно подвижност, нямате достатъчно движение, Божественото не е извън вас. То е вътре във вас. А щом Божественото е вътре във вас, то се изявява като съзнание. Може би някога се прояви като сила, може би ще се прояви като любов, като мъдрост, като истина, чистота и т. н., но както и да се прояви, няма да има този тон и тази красота, че да даде свещената свобода.

Забележете: свещената свобода. Ако ученикът има нещо свещено да пази, то е свободата, защото Бог обича само свободните, а на всички други е предоставил тежката работа. Този, който е обичан, той винаги е поставен на свобода. Нему се дава свобода. А този който не е обичан, той е ограничен, защото в него има възможност за насилие. Бог не обича насилието. Бог обича свободата. А свободата подразбира да имаш чистота. Чистотата подразбира да имаш светлина. А светлината подразбира да имаш виделина.

И тъй, бъдете окото на виделината. Нека това око да отразява светлина. Нека това око да съдържа свещения огън на Божествения дух, за да могат всички сили у вас да станат факторни духове, които да бъдат облечени с искрите на Божествения дух.

Когато изнасяме тази свещена идея за Божественото съзнание, ние не правим давление, не си служим с насилие, не превеждаме никакви метода на ограничение. Напротив, ние искаме да бъдете свободни, да не се страхувате в своята свободна мисъл, да разкривате нещата, да ги преиначите или да ги опетните. О, не. Вашата мисъл ще бъде тъй фина, тъй префинена, че да послужи като предмет за обучение.

Това е вашето предимство, вашата светлинна мисъл, вашето достойнство. Вашата свободна мисъл е вашето достойнство. Вие нямате друго достойнство.

Бъдете достойни, светли същества. Всичко у вас да свети. Всичко у вас да бъде виделина. Да се разшири полето на светлината у вас. Не се отчайвайте от това, че сега заемате едно пространство, че сте въплътени в едно тяло, което ви е ограничило, но излезте от това тяло. Не стойте в него. Нека повече от вашето съществуване бъде извън тялото, т. е. да работите с духовното си тяло, което е комплекс от висши духовни организми. Нека духовните организми бъдат вашето ново тяло, тяло на нов свят, тяло на светли същества.

Виждате, че светлите същества си служат с висшите еманации на тия организми на Духа. Щом имате резултат във физическото тяло, ще имате достойнство и в духовното тяло. Затова се готвите, затова учителите ви учат и подготвят, затова те откриват школи, ядра - да осъзнаете великата истина, че ще си изработете светлинните елементи на Духа, че ще се облечете със светлинните елементи на Духа, които ще ви създадат новото светлинно тяло.

Това е утре. Това е и сега. Това са истинските състояния на самоосъзнаване, състояния на проникване на лъчите на Божественото съзнание, за да просветнат силите у вас като осъзнати и да се изявят като централно съзнание.

И тъй, всякога мисли, че си централно съзнание. Което обгориш своята мисъл в лъчите на Божественото съзнание, непременно ще се оформи у теб централното съзнание.

Нека тази Божествена идея, нека това Божествено присъствие, това Божествено състояние, няма да кажем да се въплъти или да се всели, защото ние се предпазваме от тия процеси, но да минат през вас като свободни, незадържани, неограничени сили, т. е. да бъдете и хармония с тях, като висши фактори да ви хармонизират със себе си.

Това не е насилие. Това именно е магията, това е ключът, който ученикът ще наследи от присъстващите сили на Божественото съзнание.

Ето вашата нова постройка. Тя е така великолепна, така красива, така прозрачна и светлинна, че създава радост, щастие, създава прилив, създава облик. Колкото и да е сложна, колкото и да е мъчна, колкото и да е скрита, ученикът има все пак тази способност да надниква, да се изявява пред лицето на Учителя. И когато Учителят прави своите химически процеси, ученикът безпринудено ще усвои някои от тайните. А трябва да се усвояват тайните. Всички тайни трябва да станат явни. Всяко незнание трябва да стане знание. Всяко мъчнотия трябва да стане способност. Всяка тъмнина трябва да се преобърне на светлина.

Това е великата идейна истина. И всичко това се дава като препоръка на ученика да завърши своето посвещение в лабораторията на свободата, в лабораторията на светлината, в лабораторията на чистотата. Чистотата е като скъпоценен камък, Където и да го сложиш, в каквато и да го боядисаш, той винаги чист остава.

И тъй, ученико, имай духовната чистота, за да можеш да наследиш вътрешната свобода. Бъдете вътрешно свободни, защото вътрешният свят е силния свят. Той е реалния свят. Вътрешният свят е, който може да отрази всички други светове. Вътрешният свят е, който дава израз на външния свят. Няма друг свят, който може да изяви твоите прекрасни очи. Вътрешният свят е, който изразява темпа на твоя говор. Вътрешният свят е, който представя твоя слух, твоето обоняние, твоето осезание, интуицията и т. н. Ако не би имало вътрешен свят, не би съществувал външният. Изключено е. Всички външни фактори са спомагателни сили на вътрешния свят.

В нашите срещи ние ще се стремим, да опознаем по-отблизо ученика с нещата, т. е. да върнем ученика от странство. Той сега странства, търси себе си извън себе си. Търси себе си извън своята родина, извън своя окръг, извън своята околия, община семейство и т. н. Понеже се търси, ние ще се стремим да му покажем, къде да се намери.

Процесът търсене не е лош. Той е процес на движение. Значи, когато ученикът търси, той се движи. А щом се движи, той има вече опитности. Тъй както Духът на земята се е централизирал, се е обособил като едно явление, като един космос в сътворението, така и на ученика предстои да се върне към себе си, да открие истината за себе си. Благодарение на това, че той не е знаел истината. за себе си, се е отклонил.

Задача на ученика е да изправи всяко едно движение в себе си, всяко едно състояние, да изправи погледа си, слуха си, обонянието, чувствата си, да изправи мирогледа си. Досега той е чакал други сили отвън да го изправят. Такива са идвали, но понеже са го отклонявали, затова ние казахме, че ще се постараем да върнем ученика от странство, да го въведем в неговата Светая светих, да я види той колко е тя красива, колко е свещена и чиста, и да започне отново да я обича, да я украсява, да я почиства, защото ще му дойдат скъпи гости. Ще дойдат звездобройци. Ще дойдат адепти. Ще дойдат ангели. Те постоянно идват, но само минават край ученика и си отиват, защото него го няма в дома му. Той отсъства. Няма кой да ги посрещне.

Дълг се налага на ученика, да се върне в себе си, да започне устройството на себе си, защото ако Господ посети земята, къде ще се спре? Има нужда и той да спре на земята, защото неговото присъствие е велико събитие. То е велика епоха. Затова, ученико, събери своите мисли, хармонизирай своите чувства, обедини своите духовни сили, за да представляваш наистина един дом Господен.

Не търси Бога извън себе си, защото там той е така голям, така необятен, така безграничен, че не можеш да го видни, да го почувстваш, да го обикнеш.

Покани Бога в себе си, в своята малка Светая светих, за да можеш да го обикнеш, да можеш да го почиташ, да го поздравиш. Това като направиш, ти си изпълнил една велика работа. Да посрещнеш Бога - то е да дадеш подслон на Бога в себе си. Това е велика работа. Това е истината.

Ние има да ви кажем по-големи истини. Ние ще ви кажем тия истини. Ще ви кажем как Бог дойде във вас и кога Той ни разреши да ви го кажем.

Когато Бог дойде във вас и се разположи, когато се почувства свободен, тогава той ще даде своето нареждане да ви кажем голямата истина за неговото Божественото съзнание.

[Ани]

Това ще стане, защото такова е началото у вас. Не е малко това да бъдеш във Върховната вътрешна школа. Да те посети Бог, да ти говори Бог, да те учи Бог, да те посвещава и осветява, да те освобождава и очиства, това е велико събитие, това е тържество за твоята душа.

Нека укрепне идеята за Божественото присъствие у вас. Нека укрепне идеята за проникване на Божественото съзнание у вас. Най после, нека укрепне гениалната Божествена идея за абсолютната свобода, любов и истина.

Да се прояви животът като дело Божие във вас. Да се внесе светлината като идея Божия у вас.

За да проникне Божественото съзнание в ученика, необходими са художествени форми, светлинни образи.

Защо са необходими художествени форми? Нали формата ограничава? Тя е едно въплъщение. Нали и художествената постройка, художествената сграда, художествената Школа, художествената Светиня има форми? Тя е построена от дадени линии, които очертават дадена форма, линии които имат различни измерения, но линии които се движат по строго очертани математически максими. Ако трябва ученикът де си служи с форма, то той трябва да има художествена форма. За да има художествена форма, той трябва да има художествено чувство, художествена мисъл, художествени идеи. Трябва да вложим, чувство, мисъл и идея. Щом вложим чувство мисъл и идея, минаваме вече в друга степен, в степента на образа,

Многото художествени форми създават образа. Всяка художествена форма трябва да бъде така поставена в образа, че да подчертае високото абсолютно измерение на възможностите на Божествения дух.

Велико нещо е светлинният образ. И ако има някаква тайна, която ученикът трябва да открие по отношение своето съществувание, индивидуално или колективно, то то е да открие тази тайна за своят светлинен образ. Открие ли тайната на своя светлинен образ, у него се заражда вече идеята за великата безсмъртна идея за абсолютното подобие. Елементите на образа или художествените светлинни линии на образа създават състоянието на подобието.

Както виждаш, ученико, трябва да започнеш от формите, да минеш, в образите и от образите в подобието. Тогава ще можеш да имаш вече представителната мисъл, представителната способност, представителния живот, представителната светлина и виделина, представителната сила на магическите абсолютни сили на Божественото съзнание.

Какво предстои я ученика след израстването на подобието? Върховният свят на Божественото съзнание. Най-висшата форма, най-висшият образ, най-висшето подобие, най-висшата система, това е Божественото съзнание.

Необходимо ли е това за ученика, тъй като за това се искат много атрибути, много факторни сили, които да му помогнат? Няма друга система. Системата на ученика е еволюционна. Системата, на ученика е върховно проникване. Следователно, във върховното проникване се работи с върховни способности.

Кои са тия върховни способности? Може ли ученикът да ги прозре, да ги обхване като представителни сили? Да. Точно Върховната вътрешна школа определя максимите, определя състоянията, които ще му помогнат да открива повече и повече върховни действащи сили, които са реалния свят на Божественото съзнание. Не можеш да отделиш Божественото съзнание от върховните сили.

Когато се казва върховни сили, се разбира деятелността, присъствието през хармонията на Божественото движение. Бог е движение. В движението се съдържа безсмъртието. Там където няма движение, няма безсмъртие. Безсмъртието определя движещите сили, активните Божествени прониквания в целия космос, в цялото миросъздание. Следователно, една от задачите не ученика е да се присъедини към върховните движещи сили на Божественото съзнание.

Ученикът трябва да се движи, но въпросът е към коя посока, накъде, кои са неговите главни обекти, които трябва да го стимулират като съграждаща творческа сила? Ако се движи по счупена линия, ще се образуват известни сътресение. Ако се движи по права линия, ще се дойде до неизвестност.

Единственото движение което ученикът ще трябва да проведе по отношение неговия свят, това е кръгообразното движение. В кръгообразното движение се обзема цялото пространство, целият безкрай. Там няма пресичане, няма отклонение, защото няма къде да се отклони мисълта. Тя се движи във вечен кръг, където Божественото движение изпълнява функциите на мирово сътворение.

Боравейки с тия способности, с тия сили на Божественото съзнание, ученикът опознава своя мир от всички страни, служи си с всички измерения - 1, 2, 3, 4, 5, 6, дори с 12-то измерение, където тия измерения са в такъв прилив, че там действат тайнствените, скрити варианти на Божественото съзнание.

Дали ученикът е открил абсолютната възможност на Божественото съзнание? Ученикът тепърва ще има да се занимае със сложната структура на Божественото съзнание. Ученикът тепърва ще има да се занимае със сложната структура на всеки излъчващ се лъч на Божественото съзнание. Лъчите на Божественото съзнание са проекции на Върховното и Всемирно начало, в което и сам Бог за себе си е голяма върховна тайна.

Когато говорим за Божествено съзнание, се разбира върховен процес на съзнание. Следователно, вечно и абсолютно тия сили на Божественото съзнание проявяват абсолютността на Бога.

Как може ученикът да знае ония незнайни неща, пред които и Бог се проявява като движение и съзнание? Тук ние не казваме, че Бог се осъзнава, но Божественото съзнание проектира сили на осъзнаване. Значи, в Божественото съзнание се съдържа тази специфична способност на осъзнаване.

Тук е красотата, тук е идеалното, върховното, Божественото, Божественото движение е ритъма в природата, е ритъма в битието. Ако не би било така, не би съществувал този прекрасен небесен свят. Прекрасен е разбира се за ония, които изживяват величието на този свят, които изживяват красотата на този свят, които изживяват постройката на този свят.

Колкото повече ученикът разширява съзнанието в себе си, което обхвата света на формите, света на образите, света на подобието, толкова повече той се уединява, вглъбява, толкова повече присъства в силните струи на Божествената способност - способност, която се изразява във върховно съзнание.

Както виждате, в битието е започнало едно начало, което създава много начала. Многото начала се оформяват, се образуват в едно начало и това едно начало е дало импулса, е дало ритъма на всички начала.

Колко е красиво да излезеш от себе си и да видиш своя красив образ. Наистина, красиво е да видиш себе си като художествена красота, антична красота, както я наричат и с тази красота да се представиш пред Голямата реалност - пред Бога.

Всяко тайнствено е покрито с известно покривало, т. е. всяка една реална възможност е защитена, скрита. Изкуството е как да се открие. Всяко едно Божествено присъствие е скрито, тайнствено. Важно е как да се открие. А трябва да се открият.

Кой ще ги открие? Единствено Учителят е, който открива нещата пред ученика. Единствено Учителят е, който взема, този ангажимент, тази отговорност да открие Божествените същини. Лесно е да откриеш елементарните, нисшите същини, но отговорност е да откриеш Божествените същини.

А на кого могат да бъдат открити? Само на абсолютно подготвения, на абсолютно оформения, на абсолютно посветения.

Това абсолютно доста плаши ученика. Кой може да бъде абсолютен? Всеки ученик може да бъде абсолютен, когато настане в него едно Божествено присъствие. Не че индивидуалността на ученика ще бъде абсолютна. Божественото присъствие е, което представя ученика като абсолютност.

Тогава къде е ученикът? Какво място заема в това представление? Той е основата, Божественото присъствие се втъкава като вътък, То се втъкава като художествена краска, като художествен образ и т. н. Ученикът е основа. Жалко е само, че върху тази основа много същества са правили опити да изтъкат някаква си тъкан, като са вметвали различни нишки, които са давали деформирани форми и образи както по цвят, така и по тон. Сега предстои върху основата на ученика да се втъче онзи Божествен вътък, онова Божествено присъствие, което да даде идеалната форма, съвършения образ и абсолютното подобие.

Може ли да стане това? Това е днес и утре. Съвършенството, това е същественото в развитието. Щом имаш тази Божествена идея за съвършенство, непременно ще вградиш в себе си върху своята основа фин светлинен материал.

Какво ще направиш от този плат? Ще си направиш една великолепна дреха да се облечеш като светлинен царски син, като син Божи. Това като не можеш да направиш, какво друго можеш да направиш? Щом не можеш да се облечеш, как ще откриеш великите тайни на Духа? Това е невъзможно. Да се представиш пред великите върховни сили, които държат всички тайни, трябва да бъдеш и външно, и вътрешно добре облечен, добре построен, да внушиш на Божествените сили, че си достоен, да внушиш, че си характерен, че си сила, че си Божи син.

Така се овладяват скритите тайни - с великолепното си присъствие. Както силите на Божественото съзнание присъстват в ученика, така се налага и ученикът със своето съзнание да присъства пред върховните сили, които съдържат цялата тайна на Божественото начало.

Те знаят, знаят за тази тайна, но тя ще бъде открита само, както казахме, на посветените. Не са дават посветените неща даром, не. Тук няма просия, тук няма предпочитание, няма свои, връзки, симпатии и т. н. Тук има само достойнство. Който е достоен, той ще го грабне, той ще го владее, той ще го има. Това идва да докаже, че ученикът трябва да бъде достоен, т. е. да прояви своите способности пред своя Учител. Способностите могат да се наследят, могат да се постигнат, но от кого ще ги наследиш? Кои са факторите, които ще ти помогнат да ги постигнеш? За да ги наследиш, трябва да имаш богат баща, да ти ти даде наследство. Ако баща ти е беден, какво наследство очакваш? Ако си имал Бога за баща, наистина ще наследиш.

И тъй, за да наследите нещата, да ви се дадат като дар Божи, като благодат, трябва да имате едно завидно Божествено потекло. Има ли това потекло ученикът? По начало той го има, но в последствие го е загубил и сега Учителят му напомня за Началото. Сега ученикът трябва да се коригира, за да може да открие началната ядка в себе си, да открие своя Божествен произход, своето Божествено начало. Когато открие своето Божествено начало, тогава той ще открие и голямата истина за Божественото начало. Тогава ще открие и великата истина за Божественото съзнание, което както казахме, се проектира в самосъзнанието, в подсъзнанието, в свърхсъзнанието.

Това са проекции. И благодарение на това, че съществуват като проекции, е утешително за ученика, защото те някога ще достигнат до него. Колкото повече се опознава с действащите сили в сътворението, толкова повече той става проекционна линия, проекционен лъч, който има тази възможност да проследи историята на Божественото съзнание.

Голям историк трябва да бъде ученикът, такъв историк, че никаква сила да не го заблуди, никаква сила да не го отклони, но да познава цялата небесна карта, с всичките сили в нея, с всички линии, цветове и тонове и най-после да познава върховните абсолютни сили, които представят върховното Божествено съзнание.

Когато казваме Божествено съзнание, това Божествено съзнание трябва да бъде представено от някого. Именно върховните сили го представят, върховните сили го откриват във всички тайни школи. Тия върховни сили са любимите фактори на учителите. Затова много учители са идвали на земята и всеки един е правил опити да даде известна доктрина, известно учение, като се е стремил да прояви една от способностите на Божественото съзнание,

В Божественото съзнание се съдържат много фактори и способности, затова тия фактори и способности се предлагат като учебен материал в школите, за да бъде проучен и асимилиран от учениците.

И тъй, ученико, ще знаеш, че силите на Божественото съзнание са по начало абсолютни способности, но пренесени от върховните сили, от учителите, те стават в достояние като абсолютни възможности. Затова ние апелираме ученикът да бъде винаги във връзка с върховното устройство. Върховното устройство е художествената работа на върховите сили. А ученикът трябва да бъде най-съзерцателното, най-художественото, най-божественото. Той трябва да се упои, да се забрави в художественото, в Божественото. То трябва да бъде в него в най-висша степен, където неговата душа и неговият дух да получат Божественото посвещение.

По какво се познава, че ученикът е посветен? Познава се по това, че има художествена мисъл, художествено чувство, художествено движение, художествен усет, художествено изкуство, художествен ум и художествено сърце. Всички в него е художествено. Такова е присъствието на върховните сили.

Кога върховните сили са в противоречие? Когато в ученика има още утайки, несъвършенство, се получава съмнение и противоречие. А когато всичко е художествено построено, върховните сили провеждат своите действия и занимания по абсолютен тон и цвят.

А знаете ли какво е това абсолютен тон и цвят? То е начало, Кой може да бъде начало? Може да бъде начало този, който съдържа Божествените възможности. Всички ония същества, които не съдържат Божествените възможности, не са начало. Те са останки. Тепърва им предстои да се групират, да се оформяват в ядра, да образуват централни ядра, за да могат да бъдат обект на действащите върховни сили, които да произвеждат върху тях тон и цвят.

Колкото повече ученикът се устройва, толкова повече той бива една подвижна нота в Божественото съзнание. Той трябва да бъде като една звучна красива цветна нота в Божественото съзнание.

Виждате, работата е сложна, понеже е върховна. Щом е върховна, тя действа с върховни мерки, с върховна математика, с върховна химия, с върховна алхимия, с върховна астрономия, с върховна астрология и т. н. Върховните неща са художествени неща.

Ще кажете, че художествените неща са относителни. Ние говорим за абсолютните художествени неща, които са неизменни на законите в миросъзданието.

Може ли ученикът да бъде една такава хармонична сила в миросъзданието? Разбира се, че може. Това е неговото посвещение.

Когато засягаме въпроса за Божественото съзнание, ние имаме за задача да оформим по форма, по образ и по подобие свещената идея за Върховната вътрешна школа. Върховната вътрешна школа е единствена, която се занимава с върховните принципи, с върховните възможности, с върховното съзнание. Тя е, която представя онзи промисъл, онова върховно, скрито, тайнствено, което по начало има Божествен произход, Божествено движение.

Върховната школа е, която има да изнесе, да направи достояние някои от пазените от векове и векове тайни на Духа, които са бивали само прозорци в миналото.

Върховната вътрешна школа има да даде абсолютната идея за същината на света, що е това материя, що е енергия, що е електричество, електрони, протони, атоми, магнетизъм и т. н., и колко още възможности, които се преплитат в живота на ученика като присъстващи организми на Божествения дух,

И тъй, обичайки, с голямо страхопочитание, с голяма чистота, с голямо овладяване тази Божествена върховна вътрешна школа, давайте простор на своята душа, давайте пространство на своя Дух, за да могат да се втопяват те в тази атмосфера, когато присъстват върховните сили. Нека се закалят те в едно такова присъствие за да бъдат калени в трудно разрешимите тайни, в трудно разрешимите задачи.

Закалявайте духа и освобождавайте душата. Това е дело за вас. Вие ще направите това. Това изискват върховните сили. Не обвинявайте своята душа, не ограничавайте своята душа, не стеснявайте пространството на своята душа. Религиозните казват, че душата е грешница и че тя трябва да влезе в ада и да изкупи своите грехове. О, не, ученико, твоята душа е светиня. Твоята душа е представител на върховното Божествено съзнание.

Обичай нейното присъствие и недей й препятства, когато тя иска да привлече повече светлинни сили. Не затъмнявай нейното небе. Нека светлите звезди изпращат богатя дарове от висшите светове, от многото и различни слънчеви системи. Нека бъде тя представител на цялото звездно небе, на целия космос. Така да се обогати душата, за да бъде тя свещен дъх на велико сътворение.

Твоята душа е, която ще те представи пред Върховното присъствие. Тя е твой представител. Тя е твое вдъхновение.

Обичай я, обичай я със сърнето си, обичай я с мисълта си, обичай я с гения си, обичай я с всичките си способности. Нека за в бъдеще бъдеш най-красивата душ, т. е. най-художественото сътворение, защото вън от художественото сътворение има развалини. Но Върховните сили не съизволяват в развалините. Те търсят красотата. Те търсят себе си вътре в себе си, т. е. вътре в душата. Всичко друго ще се стопи. Остава единствено душата, която е вдъхновена от Духа.

Ученикът на физическия свят сега се вдъхновява, се импулсира от инстинкта, от движението, но за в бъдеще той ще се вдъхновява от присъствието на Божия дух.

И тъй, нека твоите очи свикнат да гледат художествения образ на Божествения дух. Нека твоите очи да виждат художествените възможности на Божественото съзнание. Нека твоите очи свикнат да виждат върховното присъствие на Бога у теб, Бог в твоите очи ще бъде новото откровение. Трябва да станеш това откровение, за да имаш една положителна ориентация, да имаш една абсолютна стабилна, завършена идея за себе си и за възможностите на твоето посвещение.

Обичай този свят, този прекрасен, гениален, идеен, съвършен свят на Божественото съзнание. Бъди този цъфнал лотос в бистрото езеро, където шепота на тихите вълни ще изпеят великата песен за твоето присъствие пред лъчезарното небе, пред лъчезарните същини не Божественото съзнание.

Бъди този светъл образ, бъди това абсолютно подобие, за да имаш лъчите на Божието око, които нежно да ти нашепват, нежно да те устройват, нежно да те украсяват, тогава ще бъдеш милия син, милото дете, прекрасния ученик, слънчевия Божи син.

Като пожелание: нека лъчезарният художествен свят на Божественото съзнание бъде ваша татковина, ваш дом, ваша школа, бъде ваше сияние, ваша светлина. Нека тези сияещ свят на върховните сили, които създадоха сияещата аура на Върховната вътрешна школа, се проектира като цветисти слънчеви лъчи, които да багрят вашите очи, вашето лице и вашето сърце, за да може да се завърши този прекрасен художествен свят, този прекрасен дом господен, който е очакван от много векове.

Нека тази лъчезарна мисъл, това лъчезарно присъствие, този лъчезарен импулс, тази лъчезарна гама подигне стимулира организира всички духовни сили у вас, за да станете една прекрасна богата душа, душа която да носи свещените завети на Божествения дух, който устройва планетата земя.

Обичайте този дух, стремете се да бъдете негови съработници, да му помагате в неговите творчески дела, за да могат по-скоро да настанат добрите условия на земята за идването на шестата светлинна раса, която де донесе съвършен Божествен порядък, съвършена Божествена система, съвършени Божествени възможности и богатства, за да могат изпратените души да заживеят като синове Божи върху нея.

Така обещаха великите Божествени представители - да настане епоха на царство Божие на земята. Ето, сега настава епоха на царството Божие на земята, затова дойде Върховната вътрешна школа, де подготви като предвестник добрите условия, добрите души, добрите ученици. Нека се ознамените като начало на една велик епоха.

В миналото ние казахме, че велики мъдреци, звездобройци, посветени, ще потърсят това малко кътче, това свещено кътче, където Бог, където върховните сили са присъствали.

Нека това остане дълбоко скрита тайна до тогава, до когато се прочисти атмосферата на земята, до когато затрепти светлината върху земята, когато се пречистят изворите на земята, когато цъфнат райските дървета на земята, когато се пренесат изобилните плодова от висшите светове на земята. Тогава тия тайни ще се кажат, ще се приложат, когато станат свобода, истина.

Като пожелание: нека това свещено ядро да крепне в делата на Духа, да крепне в Божественото съзнание, за да може да се ознамени началото, първата стъпка на идващите посланици от шестата светлинна раса.

Сега имате бялата раса, но идва светлинната раса. Нейният свят е светлинен. Тепърва ще трябва да се оформят нови способности, за да може да се опише този свят. Тепърва ще се родят нови художници, които ще имат тази способност да изнесат в художествен стил този светлинен цвят. Всичко ново.

Ново идва на земята. Това което е сега, това което е процес, което е насилие, ще се стопи и ще настане светлата епоха на абсолютната Божествена свобода. Тогава по земята ще ходят свободно царските синове, синовете на виделината, синовете на светлината, синовете на Божественото съзнание. Тогава ще се явят нови континенти от глъбините на океаните и цялото земно кълбо ще бъде една художествена, красива Божествена светиня.

Вие ще бъдете свидетели. Тогава вие ще бъдете вече светли духове и ще помагате, и ще се радвате на своите придобивки и способности. Ще се радвате на онова, което вие давате за идването на светлинната раса.

Когато дойде светлинната раса, всички немирни, всички тъмни духове ще напуснат земята, за да се изпълни великия завет - царството Божие на земята.

И тъй, ученико, ти си вече началото. Ти си началото, ти си проникването на този Дух на новото. Бъди новото по всички направления, във всичките му стадии, във всичките му сложности, във всичките му варианти. Всичко да бъде ново, кристално, чисто, идеално, художествено, хармонично, музикално.

Така ходете по земята. Нека тя бъде за вае вече царството Божие, райска градина с най-богати, сочни, ароматни плодове.

Така ходете по земята, че да знаете, че тя е ваша, че тя е на вашите светли братя, че тя е на вашите Божествени сестри, на вашия Абсолютен баща.

Обичайте земята, защото тя е дело на Божия дух. Бъдете търпеливи. Тъй както Духът хилядолетия е търпял, така и вие изтърпявайте противоречията, за да можете както Божия дух да владеете своите сили, които са авангард на новото.

Това са едни от истините, едни от възможностите, които предстоят да се реализират по лицето на земята. Тя има един свещен произход. Много от нисшите животни ще минат в по-висша йерархия, а другите ще бъдат препратени в други начални планети, където тепърва започва ера на нов живот, било минерален, растителен или животински. Ще стане едно преселване.

Защо? Налага се, защото върху земята цари вее още едно доста грубо насилие, както по отношение на животинския свят, на растителния, пък дори и в човешкия свят. А царството Божие не съизволява на насилието. Сега е ново начало, ново откровение. Всичко това което върховните сили представят, то ще бъде. То е една абсолютна, съвършена реконструкция.

Ние ще продължаваме дотогава, докогато се изчерпи. Какво ще се изчерпи? Има ли изчерпване? Това е на фигуративен език. Ние ще продължаваме дотогава, докогато ученикът напълно проникне в Божествените светли съкровищници на Божествения дух. Надарен с богати съкровища, ще може да се представи пред светлите раси като Божествено съзнание.

Когато има разположение, има мисъл. Когато има разположение, има присъствие. За да имате мисъл, трябва да имате връзка с Присъствието. Някога духовните висши сили искат да ви въздействат, а вие се отклонявате. Занимавате се с някои свои перспективи, които в същност са сапунен мехур.

Преценете в дадения момент, кое е реалното, същественото, Трябва да се откажете вече от временното, от нереалното. Материализмът може да ви обвинява че сте нереални, но вие сте реалността. Друга реалност не съществува. Вие съществувате. Как може да бъдете фиктивни?

Това е заблуждение. Вие съществувате като светлина, излъчвате светлинна мисъл, излъчвате виделина, давате идеален художествен тон на живота. Вие излъчвате душа, вие проявявате любовта, проявявате Духа, проявявате мъдростта, най-после, вие се проявявате като една нова, абсолютна светла йерархия, вие проявявате творчеството, как може да бъдете нереални?

Нереален е този, който не чувства въздуха, този който не чувства огъня, този който не чувства водата, плодовете, аромата, сладчината. Всеки който е във връзка с плодовете на този Дух, с организмите на този Дух, той не може да бъде нереален. Той е абсолютно реален.

Нека тази светлинна мисъл да прочиства винаги вашата атмосфера. Когато дойдат тежки мисли, тъмни мисли, противоречиви мисли, веднага съпоставете светлата, реалната, абсолютната мисъл. Ученикът е най-големия реалист. Той не е атеист, но е най-голям реалист, защото е същина на Духа, въплъщение на душата, съчетание на всички способности и възможности. А това е присъствие на Божествените организми.

Ученикът е най-голям реалист, затова е осъзнал Бога, е открий Бога. А всеки атеист е тъмнина. Той нищо не е открил.

И тъй, днес епохата е атеистична. Атмосферата е изпълнена с атеистични мисли. А ученикът трябва да работи със светлинните сили, със светлинните мисли, със светлинните чувства, със светлинните способности и дела.

Бъдете онова - здравото, крепкото, идейното, утрешното, Бъдете тона на живота, хармонията на любовта, бъдете светлината на мъдростта.

Ето какво ви пожелава Върховното ръководство. То ви обича и затова ви надарява. Няма по-гениални способности от това да си във връзка със светлинното присъствие. Няма по-гениални способности от това да си начало на една светлинна епоха,

Върховното ръководство държи тия неща понякога в тайна пред учениците, защото те могат да се похвалят, а понякога да създадат и паника. Не е желателно да потъват континентите, но ще мине огън през континентите. Ще трябва да се пречистят континентите. В миналото се пречистваха чрез водата, а сега иде огънят.

Това са мирови планове по отношение всемирното сътворение в битието. Но понеже Духът господен е проговорил, че ще настане царството Божие специално на земята, затова усилено се работи върху нея. Но това значи, че няма да стане за един ден, за сто години. Това е цяла епоха. Понеже земята е поставена в една слънчева система, дадена й е известна орбита по която ще трябва да се движи. Следователно, за да стане промяна, трябва да стане промяна и в движението. А щом стане промяна в движението, ще стане нарушение в движението на другите планети. За да се запази този път на земята, трябва да се спазва закона, за да не стане нарушение.

Ученикът казва: „Какво струва на Божеството да наруши един закон?“ Не може Божеството да наруши законите, защото то е против насилието. Това са строго определени максими в Божественото съзнание. Вие виждате как Божественото съзнание бавно, търпеливо въздейства, въплъщава се, възкръсва, прониква, присъства и постепенно, постепенно дадена планета придобива един съвършен образ, едно върховно начало, защото всяка една планета е едно ядро.

Човек направи едно малко тяло, направи го от метал, пусна го в пространството и проглуши целия свят, проглуши петте континента, че е направил чудо. А вие виждате какво представлява едно планетно ядро. А само едно планетно ядро ли е? Те са милиарди и милиарди.

Виждате каква строга закономерност.

Каква се, че всяко правило има изключение, Така има изключение и във всяка слънчева система. Когато един младоженец се жени и иска да си направи дом, нали поема всички трудности, всички мъчнотии, докато го създаде? Значи, краткотраен процес. Така и на земята се правят такива изключения да се създадат известни условията да може да се подпомогне Духът на творчеството.

Така по изключение се създават школи по земята, Първоначално животът е населен като движение, но в последствие този живот се оформява, дава му се форма, дава му се образ, дава му се и подобие. А сега става едно такова изключение, че му се дава и светлина. Всяка една школа е светлинен център. А всеки един център е висше Божествено присъствие. Защо? Защото светлината е продукт на Бога, т. е. начало у Бога,

Та, вие сте сега под едно изключение. Ако не бяхте под изключение, може би и вас щеше да обгори огънят, но вие сега спасявате кожата. Макар че тази кожа нищо не струва пред вечността и посвещението, но тя сега ви трябва, защото ако не бяхте в кожата, ние нямаше да можем да ви съберем. Затова ние ценим вашата кожа и ще гледаме по възможност да не изгори, т. е. да не минете през огненото очищение, а да минете през светлинното очищение. Огненото е едно, а светлинното е друго, Та, вас ще ви представим пред светлинното очищение. В това светлинно очищение вземат участие много фактори. Взема участие цялата мирова астрология. Там правят изчисления колко волта светлина трябва да ви де даде, какви трептения да има присъствие на светлина и т. н.

С тия неща ще бъдете запознати, когато астрологичните силни духове ви разкрият всяка една факторна действаща сила в битието.

Вие сте щастливи чеда, любими деца и верни синове. Имате един богат Баща, но той още се колебае, дали ще бъдете добри наследници или ще похарчите това, което той е събрал за вас. Но понеже сте поя изключение, той казва: „Ще ги обгорим със светлината, т. е. ще ги очистим чрез светлината.“

Ехото на Духа е ваше право. Запазете това право, за да бъдете ехо за всички ония същества, които ще бъдат пробудени. Много от съществата на земята ще бъдат пробудени, но това ще зависи много от ехото.

Какво е ехото? Това е проникващата Божествена мисъл, която така художествено шепне, така художествено пее. Тогава тия същества ще се пробудят от дълбокия сън, от забравата.

И тъй, подчертаваме: вие сте Божествено ехо. Но това да не ви възгордее, да не ви поласкае, но да ви послужи като отговорна сериозна задача, че трябва да развиете знамето на свободата, знамето на светлината.

На вас се даде. Какво да правим? Има много претенденти, много високопоставени, големи капацитети, добре организирани умствено, но на вас се даде, вие, може би малките, може би грешните, но вие сте новото ехо.

Запазете това ехо. Украсявайте това ехо. Украсявайте го с най-нежните краски, за да бъдете едно богато достойнство, едно богато представителство, един богат дом господен.

Не е малко да заемете стол, място във Върховната вътрешна школа. Не е малко това достойнство. Не е без значение да присъстваш в една Върховна вътрешна школа. Ако има едно събитие, най-великото събитие, което може да стане по отношение повдигането, по отношение посвещението на ученика, то е да си стъпил в този светъл свят - Върховната вътрешна школа.

Вие още не може да прецените своето положение. Явяват се странични духове, които ви нашепват, че може би сте заблудени. как можеш да бъдеш заблуден, когато ти се устройвай най-художествено, когато ти се предлагат методите и действията на -Божествения дух по отношение вашето изграждане, когато се разширява твоята мисъл, когато се с явяват необятностите, когато имаш широки разбирания за Божественото съзнание, когато имаш и обилни доводи за присъствието на Божествения свят, за присъствието на Божествените синове, когато знаеш за светлите светове вън от физическия свят? Как можеш да бъдеш заблуден, когато търсиш Бога, Бога на истината, Бога на любовта, Бога на правдата, Бога на мъдростта?

Как можеш да бъдеш заблуден, когато твоята мисъл е вече вихрена и няма да се спъва от някакви си нисши последствия? Затова добре преценете това почетно място, което заемате, Обикнете го, заживейте с него, макар че е място. Не може без място. Пазете, ценете това място. Чисто да бъде. Да бъде то дом господен.

Изключете стария свят. Ще гледате на него като на тор. И той може да даде известни блага. Ще го сложите в своята градина да подхранва новите растения, които сте насадили. Никой не може да ограничи идейната, светлинната, динамичната, огнена мисъл на ученика. Тя е безсмъртна. Никакви отрови не могат да я отровят, защото тя е светлинна.

И тъй, имайки предвид тия особености, кажете на стария свят, че имате нови задължения, нови перспективи, които ви ангажират и нямате време да се занимавате вече е него. Дадохте му каквото можахте. Повече не може да му дадете. Нека той ви освободи и да не се занимава с вас. Служихте му дълги и дълги години в ред прераждания. Стига му толкова. Той си взе поука от вас. Макар че му е скръбно, че го напущате, но ще се примири.

Гледайте да запазите стола, който ви е даден, стола във Върховната вътрешна школа. Той е истината, той е силата. Всичко друго е трагедии, комедии и т. н. Излезте от трагедиите и комедиите. Ученикът на светлата мисъл не се подава на никакви комедии и трагедии.

Защо? Защото той вижда истината такава, каквато е в своето минало. Какво ще го трогва трагедията на едни обикновени духове или пък комедията на едни обикновени духове. Това е старият свят.

Какво е една трагедия? Това е едно обвинение. Какво е една комедия? Едно осмиване. Така живее светът - осмива и обвинява. И на всички тия състояния духовете ръкопляскат и казват: „Гениални творения“.

Гениални са по отношение ниските същества, но гениални ли са по отношение висшите същества? О, не. В света на ученика не съществуват нито трагедии, нито комедии. В света на ученика същества само симфонията, само хармонията. Това са неговите любими преживявания.

И тъй, пазете стола, защото историкът записва кой какъв стол заема, какъв размер има, каква височина и широчина. И понеже историкът го е записал, той е вече една свещена вещ, която се предава на ученика и той е длъжен да я пази. Иначе ще трябва да отговаря. Той не трябва да пуща други духове да сядат на неговия стол, защото всеки един дух ще му остави старо наследство, лоши влияния. Столът на ученика трябва да бъде облъчен със светлинни влияния.

[Ани]

Това е фигуративно казано. Мястото което заемате е във Върховната вътрешна школа трябва да бъде запазено с добра аура, да има добър ореол.

Понеже ви обичане, мъчно се разделяме. Понякога вие ни съблазнявате, както висшите жреци са съблазнявали големите адепти.

Но ще кажете: „Толкова ли сме красиви, че ни съблазнявате?“ В духа на божествената работа вие сте така обичани и интересни, както един върховен жрец във свещения храм.

Ние сме при вас, защото творческият дух ни съблазнява. Той казва: „Ще отидете между тях да се проявите пред тях.“

Дали вие имате нужда да се проявим или не, но творческият дух казва: „Ще се проявите.“

Кой е този творчески дух? Това е ритъмът на Божествения дух. Ние сме под диктовката на този ритъм. Вие като духове сега се сливате с нашата аура и ни гледате изпитателно - истина ли е това или не?

Вярно е, истина е. Вие сте познати духове. Ние не искаме да ви кажем миналото, защото то е от стария свят. Нали говорихме да го забравите? През вашите очи гледа един дух и то доста изпитателно гледа. Понеже е бивал опарен много пъти, сега казва: „Трябва да бъдем внимателни.“

Да, ако трябва да бъдеш внимателен, то е тук. Тук е мястото, където трябва да бъдеш абсолютно внимателен, защото Бог те гледа. Ти казваш: „Ама не го виждам.“ Той те гледа през нашите очи. А когато Бог те гледа това е знамение за твоя живот. Няма по-голямо знамение в твоя живот от това, Бог да те погледне, защото погледна ли те Бог, свършено е вече със стария свят, свършено е вече със съблазните, с нещастията.

Погледне ли те Божието око, то така люби, така цени така прозира, че остава паметно въздействие, паметен шепот, паметни влияния.

И тъй, вие сте любими, защото Бог ви обича. Разширете, усилете вярата в Бога, защото Божието око ви гледа, т. е. подигнете нивото на вашата надежда.

Надявайте се, защото вечно ще получавате. Вярата, този велик принцип у Бога, издигнете като висш Божествен култ, защото вярата, това е абсолютно знание.

И тъй, не забравяйте, че Бог ви гледа. За а влезете във връзка със силите на Божественото съзнание, трябва да имате обема на Божественото съзнание, светлината, богатството, широтата, необятността на Божественото съзнание. Трябва да имате абсолютните мерки, които могат да разширят вашето съзнание.

Всички качества на Божественото съзнание, това са строго абсолютни мерки. Това са действащи сили, които хроникират върховната абсолютна математика. Ако има нещо зачислено в природата, използуват се мерките на Божественото съзнание. Ако има нещо да, се въведе в живота на човека, използуват се мерките на Божественото съзнание. Ако има нужда да се въведе известен порядък в животинския свят, служат си с мерките на Божественото съзнание. Ако е необходимо да се направят известни корекции или някои допълнителни съчетания в минералния овят, служат си с мерките на Божественото съзнание. Ней-после, за да се открият първичните тайни на живота, първичните замисли на творчеството, необходими са абсолютните мерки на Божественото съзнание. Каквото и изкуство да се подобри, да се преобрази, независимо от каква област е то, непременно трябва да си послужим с мерките на Божественото съзнание. Каквато и работа да се предприеме за устройството на икономическия живот на човека, за неговото просветно или духовно обновление, трябва непременно да си послужим с мерките на Божественото съзнание. Каквито и дела, каквито и почини да се предприемат, трябва непременно да си послужим с мерките на Божественото съзнание.

За да има успех, за да има напредък, за да протече повече светлинна мисъл, за да се проявят повече светлинни чувства, трябва да се доставят в действие мерките на Божественото съзнание. За да се преустрои целият човешки свят, за да се дойде до сферите, до областите, до света на а новите същества, трябва непременно да се приведат в действие мерките на Божественото съзнание. Най-после, да се влезе в глъбините на Божествения живот, в живота на върховното творчество, в живота на Върховния промисъл трябва непременно да си послужим с абсолютните мерки на Божественото съзнание.

Каквото и изкуство, каквато и наука, каквото и изобретение или гениална доктрина да се създаде, в нея трябва да са съчетани мерките на Божественото съзнание. Извън мерките на Божественото съзнание всичко е пустота, фалш, нищета, гнет на духа. Ученикът не трябва да гнети духа си. Не се позволява на ученика да гнети, да претоварва, да ангажира, да спира действащите сили на Божествения дух.

За да бъде свободен, за да може да разбира тия състояния, трябва непременно да познава тия абсолютни мерки на Божественото съзнание. За да може да даде тласък, за да може да прояви в дело, в слово и изкуство богатото наследство, богатите възможности на Божествения дух, непременно трябва да са съчетани в неговото съзнание мерките, силите на Божественото съзнание. Не може да се придобие каквото и да е изкуство, каквато и да е светлина без светлината на Божественото съзнание.

И тъй, на ученика се разкриват някои секретни тайни на Божествената мисъл. А тия именно секретни тайни на Божествената мисъл са съчетани в мерките на Божественото съзнание. Достатъчно е ученикът да долови, да усвои една от мерките или достатъчно е ученикът да притежава няколко сантиметра или няколко милиметра от Божествените мерки, за да неправи чудеса. Той би измерил не само своето величие, но би измерил величието на много възвишени същества. Той би измерил величието и на Божествения дух. А това е целта, това е предпоставката на една Висша върховна школа - да се запознае ученикът с тия мерки на Божественото съзнание, чрез които да открие величието, славата на Божествения дух.

Не може ученикът да има ясна представа, не може да има абсолютно знание за Божествения дух, за неговите способности, за неговите възможности, ако той не притежава една от тия съществени, абсолютни мерки, на Божественото съзнание.

Как да се познае една Божествена мярка или как да се познае мярката, заета от Божественото съзнание? Много лесно. Когато ученикът има едно вдъхновено проникване, за него е лесно. Той е напипал вече началото. Напипаш ли началото, открива ти се цялото сътворение, защото всяко едно сътворение има начало. Напипаш ли това начало, свършено е с тайната.

Но за това се иска едно абсолютно знание и смирение, защото много от древните посветени са напипали началото, но са пострадали. Те искаха да намерят края. Това е тяхната грешка. Този който напипа началото, той става вечно начало. За него вече няма мярка, край, защото всички мерки в Божественото съзнание са все начала, все творчески фактори.

Ето къде е грешката, която някои от великите посветени са направили и са се отклонили от правилния път на посвещението.

Ученико, недей да мислиш за края. За ученика няма край. За него има само начало. А зад всяко начало стои творчеството. Щом стои творчеството, ученикът има да се занимае със сложните проблеми на Божествените мерки, защото всяко число, всеки тон и всеки цвят, всичко са абсолютни мерки. А щом са абсолютни мерки, абсолютното не може да има край, То си остава вечно, девствено, младо, вечен процес на сътворение, процес на възход.

Никой не може да претендира за някакъв си край, защото никой няма да намери края. Има само отклонение. А отклонението още не е край. То е процес и се започва пак наново. Следователно, край няма.

И тъч, ученико, за теб има един нов свят, свят на безкрая. За теб има една наука, наука за абсолютните мерки на Божественото съзнание. За теб има само един живот, животът на Върховното начало, което е безкрай. Следователно, вглъбявай тия мисли дълбоко в своята душа, за да може да бъде тя една, способна приемница на пресните, на ведрите и чисти мисли, които Божественият дух ще внесе в нейната съкровищница.

Колкото ловене душата се възвисява, колкото повече усвоява тия абсолютни мерки за абсолютното съзнание, толкова повече Духът се измерва в нея, толкова повече Духът се вглежда в нея, толкова повече Духът се въплъщава в нея, защото там където се прилагат Божествените мерки, мерките на Божественото съзнание, там работата на Духа е творческа, възходяща.

Виждате как Духът работи. Навсякъде ще откриете присъствието на Духа, но не навсякъде ще откриете работата на Духа. Присъствието още не значи работа. Работата определя възможностите на Божественото съзнание. А вие знаете, че Божественото съзнание е съчетание на абсолютни Божествени възможности.

Така откривайки област след област, сфера след сфера, необятност след необятност, ученикът заема вече достойно място, пространство и безкрайност в големите възможности на творческия Дух,

Ученикът трябва да бъде творец, понеже му са дадени абсолютните мерки за всяко едно творчество, за всяко изкуство, за всеки прилив на Духа в него.

Ние сега застъпваме теоретическата страна на Божествените мерки, но ще дойде ден, когато ще застъпим практическата част. Сега ученикът се подготвя теоретически, дава му се план, опознава се с действията на силите, които в последствие ще му послужат да реализира на практика, на опит всички тия мерки, които са абсолютни величини в Божественото съзнание.

Всяка една школа подготвя най-напред теоретически, т. е. дава словото, живото слово в което са съчетани Божествените мерки, в което са съчетани Божествените приливи и творчески елементи. Затова ученикът трябва да усвоява въздействието на словото. Колкото повече словото се затвърдява, колкото повече се оформя в съзнанието на ученика, толкова повече той се вдъхновява и става способен да приложи вече всичко на практика. Когато се даде един секретен ключ, той непременно трябва да се използва. А за да се използва, трябва въображение, съображение, тактика и т. н. Следователно, всички тия предпазителни, всички тия указателни мерки, това са все теоретически познания.

Как ще дойде практиката? Когато ученикът разбере тайната, секрета на всеки ключ, тогава ще дойде до неговото приложение. Той ще съобрази как да го постави, накъде да го завърти и колко да го завърти, за да открие тайнствената съкровищница, която пази тайните на сътворението.

Но за да може всичка това да стане, както казват Дух и плът, непременно трябва да се усвои словото. Словото е най-големия дар, който е даден на ученика. Всички други царства - животинско, растително и минерално, са безсловесни. А колко това е мъчително. Колко е мъчително да нямаш сладко слово, защото словото е сладко като меден сок. Колкото и да се насладиш от този сок, вечно ще желаеш да бъде той прилив в тебе. Никой не би избягал от сладкото.

Сладкото, това е красотата на живота, защото животът се чувства. Той не стои на стената, нарисуван на някоя хартия. Животът е житкост. Животът е като изворната вода, там където стават приливи, притоци, за да може да се внася сладък сок, меден сок.

Виждате как ученикът, запознат с теоретическите проблеми за мерките на Божественото съзнание, неминуемо идва до онези практически приложения, до ония практически изпитвания, до ония чувствания, които подсладяват живота на ученика.

Това е истината - да се услади живота на ученика, защото животът е символ на присъствието на Божествения дух. Следователно, той не е материализиран. Той е материализиран до толкова, до колкото са съчетани, великите елементи на Духа. Всеки един елемент е материя, продукт, но този продукт не е статичен. Той се движи. А щом е в движение, в него присъства душата.

И тъй, да се направи разлика. Всички сладости на живота, това са все продукти. Щом са продукти, те имат свое естество, имат свое битие, имат свое материално присъствие, но въплътено материално присъствие, одухотворено материално присъствие.

Ученикът не трябва да отрича, че в живота отсъства материална субстанция, но за него не трябва да съществува материална субстанция без присъствието на душата. Там където присъства душата, движението е резултат на това присъствие. Следователно, всичко онова което се движи, всичко онова което расте и се развива, което се размножава, то е вдъхновено. Там присъства Духът.

Ще кажете, че това е една енергия, която движи нещата, Какво значи енергия? За да се произведе едно движение, нали трябва да се направи една машина, която да даде енергията? После, на тази машина трябва да се сложи гориво, ток. Ако не сложиш гориво или ток, или атом, тя не може да се движи, Следователно, тя не може да даде енергия.

Тук е сега изкуството - как да се произведе енергия. Без светлината, електричеството, горивото, атома, не може да се произвежда енергия. Или на духовен език казано: без присъствието на душата, без присъствието на мерките на Божественото съзнание, без присъствието на организмите на Духа, не може да се получи енергия.

И тъй, когато застъпваме идеята за енергията, ние искаме да дадем на ученика оня похват, онази максима - мерките на Божественото съзнание. Чрез мерките на Божественото съзнание ученикът може да създаде и енергия, и електрически ток, и атомни съчетания, може да създаде и приливи на слънчеви лъчи, на слънчева светлина. Най-после, той може да създаде и промисъл.

Виждате до къде ученикът може да достигне - да създаде един промисъл, промисъл който може да радиира именно върху тия способности на ученика, които си служат с абсолютните мерки на Божественото съзнание.

И тъй, ученико, ти си втопен в един абсолютен жив свят, богат на материя, богат на светлина, богат на огън, богат на атом, богат на енергия, богат на Дух.

Научи се, ученико, правилно да мислиш. Отивай при нещата с достойнство, за да си служиш с абсолютните мерки. Защо е необходимо да правиш отклонение, да изпитваш трудностите и тогава да се добереш до абсолютните истини? Не е необходимо.

Върви направо към света на Духа. Той ще те освети, той ще те коригира, той ще ти даде права насока, той ще те вдъхнови и обезсмърти, за да бъдете вече комплекс от мерки на Божественото съзнание.

Имаш сложни проблеми да разрешаваш. Те първо трябва да станат слово, защото словото е език на Духа.

Но ще кажете: „Има големи оратори, които са, запознати с най-големите светила на словото. Те предават някои факти, някои явления с голям жар, с голям огън.“ Всичко те материализират и то става комплекс на сухи знания, които са тежест и отегчение за Духа. Ученикът трябва да се запознае с непреривните приливи на Божественото съзнание, които имат способността да опресняват мисълта, да подмладяват разсъдъка, да възкресяват чувствата и най-после да украсяват сърцето. Украсен сърдечен свят това е една богата среда. А колко е необходимо богата среда. Без богата среда не може да се навлезе в областта на дивната хармония.

И тъй, когато застъпваме тия специални проблеми, които стоят за разрешаване пред ученика, ние имаме искреното желание да му помогнем да се научи правилно да провежда теоретичния метод за познаване на абсолютните мерки на Божественото съзнание.

Необходими са методи. Един от важните методи е връзката на ученика с висшите светове, връзката му с висшите същества, които са големи майстори, големи художници, композитори, защото те си служат с мерките на Божественото съзнание. Няма по-голям посветен от този, който познава абсолютните мерки на Божественото съзнание.

Какво значи посветен? Посветен значи да бъдеш осветен, да бъдеш прозрачен за тия Божествени мерки. Това не значи да бъдеш посветен в една област и да не разбираш другите страни на творчеството. Посветен подразбира всестранно да се обладаят методите, всестранно да си служиш с абсолютните мерки на Божественото съзнание, през които да опознаеш върховното творчество и битие от всички негови страни. В това знание са включени всички науки, заедно с абсолютната наука на светлината.

И тъй, за да може ученикът да се съгради като един богат по методи, по правила, богат със скъпоценности, творческа единица, необходими са непреривни приливи от Божественото съзнание, защото всички възможности са излъчени, централизирани чрез ядра в Божественото съзнание.

Какво значи възможности? Разбрахме, че ученикът, трябва да си служи с Божествените мерки, но какво е това възможности? Възможностите са способности в Божественото съзнание, способности на Божествения Дух. Няма друг по-голям, който да си служи с други абсолютни възможности извън Божествения дух. Ако би имало такъв, добре, но досега херметическите, окултните науки не са открили. Единствената наука, която е вгъната в булото на тайната, това е науката на Духа.

Защо човек не може да се приспособи към тази наука? Защото човекът е още само душа. Той още не е дух. Понякога отсъства и душата от него, камо ли да присъства духът. Ако ученикът би имал опитността - присъствие на Божия дух, той би излязъл от себе си, би напуснал себе си, би се срамувал от себе си.

Колкото повече се вглъбява в необятността на Божественото съзнание, толкова повече в ученика се реставрират, се пресъздават все нови и нови способности, все нови и нови чакри, все нови и нови центрове, все повече и повече се затвърдяват у него повече централни ядра, като всяко едно ядро радиира от себе си, дава своя приток към общото централно ядро - неговото съзнание.

Както виждате, централната подготовка на ученика е да се осъзнае, да придобие специфични мерки на своето съзнание. Ето къде е изкуството разумност. Няма друга област на разумността извън съзнанието. Няма друга възможност. Всичко е съсредоточено в съзнанието.

Колкото повече ученикът се осъзнава, толкова повече той израства, издига се в по-висши сфери и светове и невъзможните понякога за него неща стават възможни - и по практика, и по опит.

Да бъдеш гражданин на този свят, да бъдеш ученик на тази Школа, да бъдеш ръководно начало в този свят, това е завидно положение. Това значи съвършено да се преобразиш. От нисшите прояви на живота да станеш вибри на висши потоци на Божествените сили. А колко голямо достойнство е това, да се укрепят Божествените сили в ученика, да се чувства той като син Божи, като велик фактор в живота.

Това е езика на върховните сили, които си служат с притоците в дадена сфера. Сферата тук е специфична и затова специфично се говори, специфично се предават нещата. Колкото повече се издига ученикът в други, по-висши сфери, езикът става все по-специфичен, все по-тайнствен. А когато навлезе в сферите на абсолютното Божествено съзнание, притоците там, езикът там стават абсолютни.

Виждате какъв растеж, какво начало предстои на ученика. Ние знаем за трудността, за невъзможността, в която ученикът е поставен, но ние сме длъжни да кажем истината в такъв размер, който е необходим за дадените условия.

Ние представяме истините така, както са необходими за първи клас, ако може така да се каже, за първи стъпало към по-висши постижения. Когато с издигнете в по-висш клас, в по-висши сфери, ще си служим с по-висш език, т. е. с математически, с художествен, с музикален език, защото колкото повече ученикът се надига в по-висши сфери, толкова повече той вижда живота. Приливите на живота са светлина, музика, красота. Тогава, вкусил от този сладък сок на светлина, музика и красота, ученикът никога не би се върнал назад, защото той знае, де назад е тъмнина, а напред е светлина. Колкото и да е гъста атмосферата, колкото и да е напоена с гъсти натрупвания, все пак на ученика е дадена възможност да стъпи върху това натрупване и като житен стрък, да излезе на повърхността, да се разлисти, да цъфне и да завърже. Тогава ще кажем: и от калта могат да се берат рози,

Да, трябва да се направят тия усилия, защото необходими са вече чудеса. Колкото и да отричаме, че те не са необходими, ученикът трябва да направи това чудо да излезе от гъстата материя и да се роди като фин, нежен, ароматичен цвят,

 Това е постижение, И навярно много същества от висшите йерархии, които имат висши чувства, ще се спрат пред това цвете да му се радват. А да придобиеш радостта на тия висши същества, знаете ли какво тържество е това?

Това е то вдъхновение. Колкото повече възвишените същества са въз връзка с ученика, толкова повече той възприема техните влияния, техните приливи, техните магнетични действия и се вдъхновява,

Ученико, тръгни по пътеката на вдъхновението. Търси вдъхновението. Не чакай то само да дойде при теб, но търси го, Така както пчелата търси меден сок от стрък на стрък, така и ти търси. Търси вдъхновението от мисъл в мисъл, от сфера в сфера, от област в област. Търси вдъхновението от всяко висше същество, което е отражение на съвършенството.

Колкото повече се свързвате с тия същества на съвършенството, толкова повече твоят свят става завиден, добре устроен, добре осветен, добре надарен, т. е. става място на висше присъствие.

Бъдете връзка Тази мисъл винаги да преобладава във вас. Не мислете, че съществата могат да бъдат между вас само, когато сте в Школата, Понякога тия съвършени същества правят екскурзии, правят разходки, отпочиват си така да се каже от своето вглъбено размишление и пожелават да дойдат при вас. Те ще минат край вас, ще ви наблюдават, ще ви се възхищават, ако има от какво да се възхитят, разбира се, ще ви се радват, ще направят опит да ви вдъхновят и пак ще си отидат. Щом желаете да бъдете във връзка, вашият дух и вашата душа непременно да имат това щастие, мислете за връзката. Колкото повече мислите за нея, толкова повече се свързвате с благоприятните влияния.

Има, вълни на благоприятни влияния. Използувайте тия вълни. Те могат да минат в периодични времена, но вие бъдете будни. Те могат да минат, през различни часове. Гледайте да долавяте тия влияния. Много е важно влиянието. Ученикът трябва да се пази от нисшите влияния. Той не трябва да ходи в места, където има нисши влияния.

Има места с нисши влияния. Човек ги е направил такива. Има места, където човек остава своите извержения. Има места, които човек е направил: касапници, месарници, кръчми. Това са все тежки влияния. Това се все изразходвани човешки мисли.

Избягвайте тия извратени човешки мисли. Живейте във възвишените полета на благородните мислители. Когато избираш свой приятел, свой събеседник, бъди винаги осторожен, бъди винаги прецизен. Трябва да знаеш с какво същество размишляваш, с какво същество се срещаш, защото има благородни същества, които имат връзка с възвишените същества. Приятно е с такова същество да размишляваш.

Ползвайте се и от чуждото богатство, което нито молец, нито крадец може да разяде или открадне.

Обичайте хубавото. Посаждайте във вас прекрасното. Обичайте своите съученици, защото знаете, че над тях бди Върховното ръководство.

Винаги мисли за възвишеното, за Божественото, за да може мисълта ти да бъде свободна. Да не бъде ангажирана от страничното, от отрицателното.

Пази мисълта си чиста. Нека твоята мисъл бъде ядрото в твоя ум, която да излъчва светли лъчи, които да произвеждат светлинни ефекти.

Пазете мисълта си чиста, за да не се опетняват и чувствата. Дойде ли една нечиста мисъл, непременно ще се опетнят и чувствата. А какво величие е това да имаш възвишени чувства. Ако искаш да изпиташ влиянието на живота, трябва да имаш свещени чувства. Така както Божеството има свещени чувства към своето творение, така и ученикът трябва да има свещени чувства към своите съученици и към своя Учител.

Така ученикът е подобен на утринно обагрена роса, паднала върху красивите цветя и отразяваща слънчевите лъчи. Тогава ученикът е подобен на ароматична роза, която ухае, която пръска своя аромат, изпълва пространството с Божествено настроение.

Тогава ученикът бива прекрасен свят, прекрасен клокочещ извор. Тогава ученикът бива небесна светла звезда, която праща светлинни лъчи около своята среда в пространството, в необятността.

Тогава ученикът бива царски син. За него мисли неговият Баща, който му урежда щастливо бъдеще и го награждава с неизмерими богатства.

Тогава ученикът бива богато същество, което има всички най-добри условия да се прояви като слънчево ядро сред голямата необятна вселена.

Нека все повече и повече се украсява този Дух на светлината, този Дух възвишените мерки на Божественото съзнание, за да укрепне у вас вярата, надеждата, истината и мъдростта, които са израз на абсолютните мерки на съзнанието.

Нека се разшири у вас съзнанието, за да прониквате в глъбините на всички явления в природата. Гледайте на тия явления като на едни верни показатели, които идват да обогатят вашето съзнание с абсолютните истини на живота.

Нека тия абсолютни истини на живота бъдат новото начало за вашия възход, за да може, когато върховните сили се срещнат е вас, да има запас от енергии, защото ако няма запас от енергии, Школата не се посещава. Колкото повече в нея има запас от енергии, толкова съприкосновението е по-силно и дава по-богата искра, която се разлива из цялото ваше естество. И там където има болезнено състояние тия енергии разлистват пътищата, за да потекат соковете на светлината.

Знайте го като тайна, тук е единственото място, където за първи път се говори в този Дух, затова бъдете разумни. Пазете всичко това. Това са Божествени бисери. Не ги хвърляйте на свинете да ги тъпчат, но скривайте ги дълбоко в своето съзнание.

Колкото повече във вашето съзнание са складирани тия бисери, толкова повече то се обогатява. Ако досега сте били бедняци, запазете сега това богатство, за да имате запас за хиляди и хиляди години. То ще ви трябва и в отвъдния свят, ще ви трябва в Божествения свят.

Скривайте това богатства, съхранявайте го дълбоко във вашата съкровищница, т. е. създайте си съкровищница и поставете пред нея един верен пазач, който да я пази, за да не бъдете изненадани. Да не би някой крадец да се вмъкне е да открадне богатството.

Много пъти сте бивали ограбвани, но сега не позволявайте. Не че върховните сили няма да се интересуват, но длъжни сте и вие да го пазите.

Това, което ви се дава, дълбоко го скривайте във вашата съкровищница. Нека вашето съзнание и вашата душа да станат наистина тайнствена съкровищница.

Пазете това в дълбока, дълбока тайна, защото в тайната е силата. Не изявявайте вашите богатства, за да не се съблазни вашият противник. Можете, да ги изявите, но ги обличайте в такава дреха, че да не се подозира.

Смятане, че напълно ни разбирате. Ние не си служим с дълбок патос или с някакви особени анекдоти. Ние ви излагаме нещата така, че ясно да могат да се схванат. Пак ви казваме: това което на вас се дава, за сега никъде по земята на се дава. Устройват се школи и скоро може и ще се даде възможност да бъдат и те снабдени е известни богатства, но нека това начало бъде първично.

Защо се дава? Защото тук дойде Учителят. Там където присъства Учителят, там прииждат много възвишени сили, които продължават да внедряват възвишените Божествени мисли на учителя.

Там където Учителят е създал школа, тя е придружена с високопоставена свита - пратеници, които да наблюдават какво става. Те следят дали делото, дали словото, което е посято, е поникнало и дало плод.

Не се смущавайте от отрицателните сили, които искат да развалят онова, Божественото, което е вложено във вашата душа. Те не ще успеят, но и вие бъдете хитри, умни, далновидни, за да са предпазите от ограбване.

Не изпускайте случай да се срещате, да обменяте мисли, за да може да живее словото, да стане то живот, да обогатите този живот с приливите на словото. Обогатите ли живота си с тия приливи, те непременно ще се изявят като дело. А делото е вече завършен акт, завършен процес.

А нали това ученикът трябва да знае - че е проверил и има великата опитност, която е инструкция. на Божественото съзнание.

Така ще бъде.

Варна, първите месеци на 1958 год.