4. Из необятния свят на истината

[Ани]

ИЗ НЕОБЯТНИЯ СВЯТ НА ИСТИНАТА

За да може ученикът да опита положителното, реалното, да може ученикът да изживее положителното, реалното, да може да види положителното, реалното, нему му трябват чувства. Едно от тия чувства това е да има очите на истината, да има осезанието на истината, да има обонянието на истината.

Какво са очите на истината? В очите на истината е представен светът на абсолютната същина. Не можеш да оперираш със същини, ако не ги познаваш, ако не ги видиш, ако не ги изживееш. Следователно, едно от най-висшите чувства в ученика това е да придобие способността - очите на истината. Щом има очите на истината, всяко заблуждение е изключено, всяко отклонение е изключено, всяка тъмнина в изключена.

Очите на истината са най-възвишеното проникване, ако става въпрос за действие проникване. Нали трябва да има проникване, движение, присъствие?

За да може ученикът правилно да се ориентира в своето движение, в своето присъствие, той трябва да има ръководство, да има кой да му представи нещата както са. Ако не ги знае, нали ще живее в страх, в неизвестност, незнание? Когато се развие чувството на виждане в него, очите на истината ще го въведат в необятния лабиринт на всяко начало. Има много начала. Това е истината.

Но, нали началото е едно? Има много начала в Едното начало. За да може да се опознае, да може да се открие това Върховно начало, проявили са се много начала. В миросъзданието има много начала. Няма цифри, няма начала числа, с които може да се отбележи, да се даде един математически сбор.

Щом има толкова много начала, как ученикът се ръководи и как ще се научи кое начало е необходимо, за да се продължи неговото развитие? Вярно е.

Щом началата са толкова много, кое начало трябва ученикът да вземе като мярка за себе си? Ние искаме да освободим ученика от някои проблеми, които идват като. подбудителни причини в него. Понеже пред неговото съзнание се представят абсолютностите, необятностите, то той не би имал път, по който да се движи към дадена абсолютност или необятност. Затова ние настояваме ученикът усилено да заработи, за да пробуди съзнателните сили в себе си, които ще му открият способността на очите на истината. Без очите на истината не може да се разбере света, да се открие сътворението, да се схване, да се обеме Абсолютното, вечността.

Защо трябва ученикът да владее непременно способността на очите на истина? Налага се, защото очите представят очите на светлината. Ако нямаш тия очи, ти само ще чувстваш светлината, но колкото и да свети, ти няма да я виждаш. А виждането е важно, защото истината е виждане. Щом не виждаш, ти си в тъмнина. А ученикът трябва непременно да вижда.

Той трябва да има това око на истината. По-съвършено око от окото на истината не съществува. Защо не съществува? Защото окото на истината това е Божественото око, Бог вижда чрез истината. Бог се открива чрез истината. Истината е, която знае съвършено всичко за Бога. Само тя е, която може да го открие. Само тя е, която може да го представи като абсолютна необятна сила. Когато ученикът царствено е възлюбил истината, той е на своя трон, в своето величие, в своята слава и сила.

Виждате каква роля играе любовта, която напълно въплъщава ученика в истината. Едно такова въплъщение подразбира да бъдеш в унисон с Божествените сили, да знаеш, да чувстваш, да виждаш онова, което се проявява чрез Божествените сили.

Накъдето и да погледне ученикът, ще види истината. Може би ще види и някои замъглени области или сфери, но даже и зад тия замъглени области или сфери стои истината.

Истината ги представя като такива. Понеже тя ги представя, ученикът не може да се заблуждава. Истината е, която отделя тъмното от светлото, чистото от нечистото. Истината е, която отделя положителното от противоположното. Истината, е синор. Между известни противоположни сили стои истината. Благодарение на този синор, ученикът се ориентира в истината.

Това е едно велико изкуство. Колкото повече истината е трепет в ученика, толкова повече той е гениален в своите способности. Той вече никога не попада в заблуждение, защото като фокус, като център в него радиира истината. Той знае за себе си, че трябва винаги да съзерцава очите на истината. Те са най-чистите, най-прозрачните, най-красивите. Той знае, той познава тия очи, защото те се, които му разкриват целия негов бъдещ план на действие, на развитие, на усъвършенстване. Няма друга сила по-чиста, по-префинена, по-лъчезарна от очите на истината.

За да вървиш по пътя на истината е необходим блясъкът от очите на истината. Няма вече други пътища. Всички други пътища са без блясъка на очите на истината. Това да залегне дълбоко в душата, в съзнанието на ученика и накъдето и да погледне, да съзерцава блясъка от очите на истината. Каквато и работа да започне, да я вижда под светлината на очите на истината.

Нека очите на истината го осветяват навсякъде, навсякъде да го посвещават, да го очистват, за да придобие първичната девственост, която е ядро в истината.

Какви велики представи трябва да има ученикът за истината, за да достигне една такава девственост, която да бъде така първична, така начална, че да бъде като свенило в него, да огрява неговите същини, които да акумулират в себе си светлинните притоци на истината.

Ние засягаме проблема за истината, защото искаме ученикът всякога да бъде в пътя на истината. Да не се заблуждава от другите проблеми, които могат да му дадат някои привилегии, като удоволствие, щастие, радост или предимство. Ученикът не се ласкае. Той не се забавлява. Забавленията за него са фиктивната страна на живота. Пред него стои необятният свят на истината.

Истината му представя нещата в най-съвършени образи, в най-съвършени подобия. Никое друго чувство, никое друго вдъхновение не могат да му представят нещата така както великото проникване и вдъхновение на истината.

Когато ученикът придобие тази способност, това чувство или това състояние, той ще застане на онова място, от което да погледне света и да го открие в неговите глъбини, в неговите неизвестности. Тогава той ще знае защо е слязъл, защо е стъпил на тази земя, защо е заел това място и каква е неговата задача, когато е слязъл, на земята.

Той ще знае тогава посоката, ще знае височината, глъбината на всяко свое движение, защото той не е безразборен, не е произволен. Няма произволни сили в плана на битието. Всяка една сила заема място на движение, на цел, на възход, на съвършенство.

За да може ученикът да види своето място, той трябва да си служи с очите на истината. Това за него е най-възвишеното откритие. Нали ученикът се стреми към откритие. Да открие първо себе си във всичките му детайли, трябва да му дойдат сили на помощ, които да го запознаят със стойността, със съдържанието, с ефекта на неговото съществувание.

Много сили са оперирали в него, много сили са радиирали и са комбинирали, но нека сега се въплъти силата на истината, напълно да се усъвършенства по образ и подобие, по идея и светлина.

Това са проблеми, които трябва да се разрешат. Ученикът трябва да се оформи, да се изгради като идея и като светлина. Идеята е съзнанието, светлината е Духа.

Колкото повече ученикът вглъбява истината в себе си, толкова повече Духът прониква. Колкото повече ученикът внедрява идеята в себе си, толкова повече силите на съзнанието се усъвършенстват. Това съвършенство е задачата, която трябва да се разреши в едно от съществуванията на ученика.

Трябва да се посвети едно съществувание, за да дойдат възможностите за бъдещите съществувания. Няма други пътища. Има пътища само на отклонение, на забавление, но единствения път към съвършенството това е пътя към истината, път чрез движението, чрез импулса, чрез любовта.

За да може любовта да освидетелства своето присъствие, трябва непременно да се прояви истината. Любов без истина е огорчение. Любов с истина е красота, светлина.

И тъй, за да използува ученикът абсолютната сила на любовта, трябва да се стреми към истината. Любовта ще даде своето само тогава, когато ученикът облича истината. Любовта не се дава лесно. Не жертва своето. Тя жертва своето само за истината. Там където има неправда, там където има лъжа, любовта не жертва своите същини.

И тъй, колкото повече любовта се разраства в ученика, толкова повече свободата възтържествува. Щом възтържествува свободата, ще се разкрие и светът на истината.

Трябва вече да говорим за истината. Стига сме говорило за лъжата. Нека истината бъде око, прозрачно око, което да вижда нещата така, както са сложени в своето начало.

Тук идваме вече до онова състояние да разбираме Началото. Сега казваме: има много качала. Да, има много начала, защото още не е проникнала светлината на истината. Многото начала са все способи, които разкриват единственото Начало в сътворението. Не можем да разкрием Бога, докато не опитаме тия начала.

Чрез любовта - към свободата и истината. Любовта опитва всички неща. Тя е пробния камък, пробното естество, пробния еликсир, пробното вещество, пробния елемент. Всички неща които се опитват, опитват се чрез любовта. Любовта внася свободата, защото всички опитани неща се освобождават, Следователно, чрез любовта ще опитате нещата, а чрез свободата ще живеете в истината.

За да могат да залегнат тия велики начала у Бога като Божествени атрибути в ученика, трябва да се тури в действие любовта като опит. Ученикът е едно опитно поле. Затова тя ще опита ученика. Тя е, която ще ги систематизирала е, която ще ги засее. Тя е, която ще го възрасти. Докато не е дал плод, той не може да бъде свободен. А щом не е свободен, той не е истина, Затова любовта иде като опит, свободата иде като метод, а истината иде като съвършенство.

Нека този метод - свободата бъде у вас най-важния двигател. Нека този двигател да ви движи, за да може да се освободите от ограниченията. Нека вашата любов бъде свободата. Нека вашата любов ви издигне в света на истината. Вие сте любов.

Да, ученикът е любов. Ученикът е най-любимата същина у Бога. Следователно, тази любима същина трябва да бъде свободна, трябва да бъде истинна.

Виждате къде са били големите усилия на великите учители. Тия велики учители са представители на Върховното бяло братство - да освободят ученика и да го въведат в света на истината.

Но може би ще дойде мисълта: „Какви представи, какви понятия, какви образи, какви подобия трябва да имаме за света на истината?“ Има един у вас, който ще ви каже: Това е вашата душа. Вашата душа ще ви каже, а вашият дух ще ви отведе при Божествения дух. Това трябва да стане като наука, като опит, като реалност, като възможност.

Вие сега казвате; „Как ще стане това с нас? Защо не стане някакво велико събитие, че когато заспим и се събудим да бъдем други?“ Без усилия, без движение, без работа това няма да стане. Вие още не» обичате работата. Вие още не цените движението. Нямате още това събудено чувство, това просветено съзнание.

Казвате: „Ние работим за усъвършенстването си.“ Вие работите, но има някои същини, които са в голяма инертност. Вие например сте още много страхливи. За да се нахвърли този страх, трябва да ви се сложи някаква мъчнотия или някакво страдание. Иначе, няма как да се освободите от страха,

Това не е желателно, защото мъчно ще понесете страданията. А сега нека по пътя на любовта, по пътя на обичта да се домогнете до състоянието на свободата. Там където има страдание, там няма свобода. Следователно, трябва ли да искате големи страдания, за да ви възпитаме в свободата? Много труден е този процес. Този процес могат да издържат само големите герои.

Как да е, ще станете големи герои. А сега сте галени. Без големи страдания ви говорят за света на свободата, за света на истината и за глъбините на Божественото съзнание. Може би някога, през вековете, ще ви поставят при известни състояния на скръб, на страдание. Това е необходимо. Защо? Да се ликвидира с известна карма. Абсолютно да се ликвидира с кармата. Вие напуснахте света на девствеността и влязохте в света на процесите. Няма да кажем на греха, а на процесите и за да може да се наследи наново света на девствеността, трябва да се мине през огнените страдания. Трябва да се мине през света на изпитанията, да се изпита, да се опече.

Не можем да наследиш света на девствеността, когато си опетнен. Това е изключено. Колкото и да обича майката своето детенце, все някога ще го понашари, защото то не може да се въздържи, не може да спазва елементарните порядки по отношение на чистотата.

Така и ученикът от време на време го понашарват, защото не може да спази порядките на чистотата. Той винаги се оправдава с условията. Цялото небе вече знае за това. Всички повдигнати същества си запушват ушите да не слушат вайканията, протестите на ученика.

Какво голямо смирение, каква простота и каква добродетел се иска. Колкото повече ученикът се очиства, толкова повече той се смълчава, придобива тишина, става незабелязан.

Очистването е един важен процес. Силата която действа за очистването е любовта. Тя действа чрез свободата и истината.

За да разрешиш тия проблеми, ние казахме вече, че е необходимо любов към работата, любов към движението, любов към чистотата, любов към красотата, любов към свободата и истината.

Могат ли тия проблеми да бъдат разрешени в едно от съществуванията на ученика? Ние казахме, че сте в това съществувание могат да бъдат разрешени. И това съществувание може да бъде навреме и в състояние, защото всички възможности са дадени. Достатъчно е ученикът да възлюби тия възможности, да ги освети, да ги издигне до подето на абсолютната девственост.

Какво му струва да направи това? Щом има приливи от очите на истината, може да го направи. Какао има друго още да прави? Ако вземем еволюционния път, той има много пътища да измине.

А възможно ли е да прави пресечки, прескачания и т. н.? Ако в немощите на ученика е невъзможно, то в Бога е възможно. Защо да не се ползваш от възможностите на Бога? Защо да не се ползваш от свободата, от девствеността, от красотата, от истината на Бога? Кой ще ти забрани това? Има много фактори, които могат да те спъват, защото си длъжен, но смелостта, свободата са, които освобождават ученика от многото фактори. Само свободата е, която го освобождава един път завинаги от битовата, от родовата, от националната и т. н. карма.

Ученикът трябва да се издигне да бъде абсолютно свободен както от планетата Земя, така и от другите планети и слънчеви ядра. Той е абсолютен интернационалист. За него няма вече черни, жълти, червеня и бели. За него има само фактори, които действат. Има творчески елементи, които съграждат. А това са: енергия, Дух, материя, душа. Затова той трябва да обича с цялата си душа и същина свободата. През очите на истината да вижда всички души, произлезли от Една душа. Тогава и континентите ще бъдат красота за него, и планетите хармония, и слънчевите ядра - Божествено съзнание.

Така трябва да гледа ученикът на нещата. Но за това се иска абсолютност. Трябва да бъдеш абсолютен в нещата. Не да се колебаеш, не да им даваш време, пространство, не да ги ограничаваш.

Може ли без време и пространство? Досега е трябвало, но нека ученикът да са възпитава. в духа на абсолютната свобода, в духа на абсолютната истина. Тогава светът на вселените ще бъде така хармонично съчетан в неговото съзнание, че той ще вижда само красотата на девствеността.

Всичко това, което ви се говори, е все дух на възпитание, да се възпитате в този дух на абсолютното бъдеще, да се възпитате в дух на абсолютните възможности, дух на абсолютното съзнание, дух на светлина, свобода и истина.

Възпитавайте се в този дух, за да може да крепне вашата душа, да има вече очите на истината, защото само очите на истината виждат прекрасния свят на. любовта. Колкото повече укрепват тия сили на възпитание, толкова по-голяма и по-голяма, по-необятна и абсолютни ще бъде вашата душа.

Тогава няма да бъдат необходими слънчеви ядра, няма да бъдат необходими звездни пространства, звездни обекти, защото силите на Божественото съзнание ще бъдат истинската свобода и истинската светлина.

Когато става въпрос за светлината, ние я свързваме със силите на Божественото съзнание. Силите на Божественото съзнание са магнетичния полет на слънчевите ядра. Тогава пита се: огнено тяло ли е едно слънчево ядро или е магнетично поле? Едно слънчево тяло е магнетично поле, магнетични енергии, които са в движение.

Трудно ли е да се разбере това? Ученикът може да има опит. Може да направи опит да опита движещите се слънчеви лъчи, за да разбере какви ефекти произвеждат те в него - дали магнетични или огнени ефекти. Когато слънчевите лъчи създават в ученика едно вдъхновение, те прииждат като магнетични сили. А когато създават тягостно състояние, те идват като огнени сили.

За ученика се препоръчва да възприема слънчевите лъчи като магнетични сили, които да го привличат, да го стимулират. Като магнетична сила ученикът, привлича нещата.

Кои неща привлича? Привлича ефирните, чистите, девствените сили, които стават у него вече един голям колектив на висши Божествени богатства.

Сега ученикът е още беден. Слънчевите лъчи го изгарят, създават му слънчев удар, произвеждат катаклизми в него, разстройват както стомашната му, така и дробната му и други системи. Ако биха идвали слънчевите лъчи като магнетични сили, не би имало разстройство.

Колкото повече ученикът възстановява в себе си девствените сили, толкава повече слънчевите сили идват в него като магнетични енергии. А това е важно. Магнитът е действие на любовта. Любовта има тази способност да привлича нещата, да ги обединява, да ги проявява. Затова се говори, че ученикът трябва да бъде любовен, да има любовта като главен проявител. Само любовта е, която може да прояви ученикът като дело на свободата.

И тъй, колкото повече се вглъбявате в тия проблеми на истината, свободата, любовта и светлината, толкова повече магнетичните сили укрепват във вас и вие възприемате най-възвишените вибрации, най-възвишените светлинни сили, които работят за възстановяване на Божествения порядък в дадени планети. Сега върху земята се възстановява този Божествен порядък, затова учениците трябва да бъдат на този фокус да привличат повече магнетични сили от слънцето.

Може ли? Да. Както земята привлича тия магнетични сили от слънцето, така и нейните обитатели трябва да се ползуват от тия магнетични сили.

Нека слънчевите лъчи идват вече като магнетична сила, а не като огнени сили. Когато ученикът се съсредоточава или когато прави опити да се свърже със силите на слънцето, той трябва да привлече тия магнетични сили в тия същества и то така да ги привлече, че те да станат магнетично поле в него, което да проведе абсолютната девственост в целия организъм.

Във всяка тъкан, във всеки орган, трябва да проникнат тия магнетични сили, за да може да се образува един магнетичен полюс, един магнетичен център. Само така в ученика, ще се образуват безсмъртните ядра.

Какво са безсмъртните ядра? Това са магнетични сили. Какво е ядро? Това е привличане на магнетичните сили.

Но, нали ядрата са комплекс на много Божествени същини? И магнетичните пили са едно от висшите ядра на Божествените сили.

Магнетизъм ви трябва. Не може да проявите любовта, ако нямате магнетизъм, А трябва да проявите любовта. Докато не проявите любовта, не може да наследите свободата. Не можете ли да наследите свободата, не можете да откриете светлината. А нямате ли светлина, не можете да видите истината.

И тъй, гледайте на истината през нейните ечи. Те най-вярно гледат. Те най-способно определят. Няма други очи така способни и любими като очите на истината. Винаги говорете за истината така, както я виждате. Никога не вземайте лъжата за истина, за да не се опетните.

Не може ученикът да не говори истината. Като ученик той е призван да научи истината, да научи науката като истина, да научи изкуството като истина, да научи проблемите като истината, да научи идеите на истината.

Няма по-прекрасна и любима наука от науката за истината. Няма по-прекрасно и любимо изкуство от изкуството на истината. В изкуството на истината са включени всички изкуства. Тя владее всички способности на Божественото съзнание.

За да може да се увенчае вашата работа с успех, вашето построяване на земята с успех, трябва да стане един преврат, и то осезателен, чувствителен преврат.

В какъв смисъл? Да възлюбите свободата. В абсолютност да я възлюбите. Да няма по-мило за вас от свободата.

Това е нашето поръчение, което ни е поставяна като проблем за разрешение. Бъдете най-свободните, защото като свободни ще бъдете повикани за върховна работа. Щом не сте свободни, няма да ви вземат. Щом не си свободен, ти не можеш да бъдеш в услуга, не можеш да се представиш пред върховната комисия. Щом види тя, че има малки закачки някъде, тя казва: „Не може.“ Тя насилие не употребява. Трябва да бъдеш свободен.

Но да не разберете сега, че ние искаме да се освободите от ония задължения, които ви освобождават, защото има задължения, които освобождават, има Задължения, които ограничават. Задълженията на свободата са задължения към науката, към откритията, към истината. А задълженията на ограничението на ония, които са към отрицателното, към инертното.

Бъди с абсолютно свободни задължения. Добре ни разберете - с абсолютно свободни задължения, т. е. обичайте свободата. Процесът обичане на свободата е едно задължение, но задължение което дава свобода.

Има друго едно задължение - да обичаш истината. Това е задължение, което те вглъбява в света на истината. В тия задължения ученикът създава характер, създава положителни чувства.

Нека положителните чувства се хармонизират с атрибутите на свободата. Прекрасно нещо е да имаш атрибутите на свободата.

Кои са те? Един от тях е красивата жертва - да се жертваш. Жертвата не подразбира ограничение, а абсолютна готовност. Абсолютната готовност е истина. Иначе не може да бъде истина, Когато говорим за истината, трябва да имаме абсолютна мярка.

Как ще я наречете? Девствена мярка. Това значи да мериш нещата в абсолютна чистота, в абсолютна свобода. Всичко в ученика трябва да бъде абсолютно. Тогава ще потекат соковете на девствеността в него. А соковете на девствеността това са сълзите от очите на истината.

Нека проблемът за върховното пробуждане стане най-съкровената мисъл, най-чистата мисъл у вас. Вън от това пробуждане да няма други неща, които могат да опетнят вашата мисъл.

Така възпитайте вашата мисъл, така я осветете, че да получите това магнетично състояние. Когато имате това магнетично състояние, вие ще привлечете богатите красиви мисли на възвишените същества.

Имайте тази магнетична мисъл, която да може да привлече от безкрая най-възвишените идеи, които да ви обогатят, да станете богата душа, богата като Божествената душа.

Привличайте тия възвишени мисли, които са турили началото както на битието, така и на вас.

Нека тия магнетични мисли бъдат ръководство, за да можете да разрешите проблема, за който ви говорим - проблема за светлината, проблем а за истината.

Нека се магнетизират вашите мисли, да имате вече магнетична мисъл, за да оперирате лесно във всяка област на вашия живот. Така магнетични, вашите мисли ще произведат радиоизлъчване, което ще пробуда целия ваш физически свят, цялото ви кръвообращение, цялото ви съзнание, вашите системи - сърдечна, умствена, нервна и т. н.

От това сега се нуждаете - да имате магнетични мисли. А магнетичните мисли действат за възстановяване живота на девствеността, на свободата и светлината.

Обогатявайте мисълта си с прекрасните представи, с прекрасните образи, с прекрасните идеи, с прекрасните подобия, за да може да растете, да се издигнете над този свят, да работите от другия свят, да въплъщавате безсмъртните същини на вашата душа, за да не чувства тя бремето и кармата на смъртта.

Обезсмъртявайте вашата мисъл. Чрез нея ще постигнете много богати наследства. Ще наследите големите способности на висшите същества. Ще наследите върховната способност да бъдете във връзка с Върховното ръководство.

Така да бъде.

Варна, 3.11.1958 год.