5. Силата на истината

[Ани]

СИЛАТА НА ИСТИНАТА

Има много предели в развитието. Многото предели дават стойността на постигнатото, на придобитото. От постигнатите неща, от постигнатите събития, от постигнатите действия, от постигнатите завоевания и от постигнатото съвършенство се характеризира един важен предел.

Един такъв предел за ученика е силата на истината, Ученикът още не е изживял силата. на истината.

За да се изживее вилата на истината, трябва да се извървят известни предели.

Защо има нужда де се извървят предели? Има нужда да се извървят пределите, защото трябва да се опита силата. Не можеш да овладееш нещата, ако нямаш сила.

Не можеш да видиш нещата, ако нямаш сила.

Казват: „Нали трябват очи?“ Да, но и очите имат известни лъчи, които трябва да се подвижат, трябва да проникнат, за да видят очите самата истина.

Кой ще ги подвижи? Силата.

- От къде дойде сега тази сила? Нали казахте, че чрез свободата, чрез светлината се добива истината. Наля всички те са Божествени атрибути, които имат известен предел в своето движение?

Да, но за да се минат пределите, трябва сила. Казано е в писанието: „Силните ще наследят царството Божие.

Какво в същност е царството Божие? То е царството на истината. Силните ще проникнат в действителността на истината. Силните ще проникнат в действителността на Бога. Не можеш да проникнеш, ако нямаш сила.

Казано, че чрез любовта ще влезеш в царството Божие, но под любов ние разбираме комплекс от сила, комплекс от свобода, комплекс от светлина. Само онова е любов, което има всички тия условия, всички атрибути на Божествения дух. Всичко друго е безлюбие. Следователно, за да можеш, ученико, да се издигнеш в света на истината, трябва непременно да се опита силата. Има много сили в миросъзданието - силите на планетите, силите на слънчевите ядра, силите на движещите се същества, но тук става въпрос за силата на истината. Ученик, който овладее магическата сила на истината, е съвършен. Той придобива абсолютното съвършенство. Не можеш да говориш за истината, ако не си абсолютен. Не можеш да бъдеш абсолютен, ако нямаш сила. Силата тук играе важна роля.

Силният изключва безсилието, силният изключва немощта, силният изключва болезнените състояния, силният изключва нищетата. А колко жалко е съществото, което живее в нищета. Същество което живее в нищета е за съжаление. То няма път, няма идея, няма обект, няма бъдеще. Единствено силата на истината обещава и дава делта на ученика. Не можеш да постигнеш дадена цел, ако нямаш сила. каквото и изкуство да предприемеш, трябва да имаш магическата сила на истината.

Магическите сили се проявяват от централната ядрена сила на истината. Има начални сили, които се казват ядрени. В тия ядрени сили са накуплени едни от най-първичните, едни от най-девствените състояния на Божествения дух. Когато искате да си обясните какво е Божествен дух, трябва да имате тази представа.

Представите ще ви улесняват дотогава, до когато придобиете силата на истината. Представите това са специфични способности на ученика. Въображението, осезанието, слушането, виждането, обонянието, това са все богати представи. Те са, които представят известни предели. Не можеш да имаш понятие за предел, ако нямаш представа. Представите определят пределите, а пределите класифицират състоянията.

За да минеш от един предел в друг, трябва да почувстваш известно състояние - станало е известно състояние. А колко важно е това, да изживееш едно висше състояние на Божествения дух. Колко важно е да имаш силата на истината, да изживееш състоянието на най-висшите трептения, на най-висшите облъчвания, на най-висшите преливания.

Чрез силата на истината към най-върховните възвишения на Божествения дух. Една от най-големите, една от най-абсолютните науки, това е науката за Божествения дух. Това е най-специалната област, област, в която са включени всички науки, всички изкуства. И когато ние говорим за организмите на духа, подразбираме всички ония възможности, които са комплекс в силата на науката на Духа,

Кой е учителят, който ще ви разкрие тази наука на Духа? Кой е този архат, този посветел, този велик Божествен представител, който ще разкрие сложните комбинации на тази наука? Пита се, кой е? Само чрез силата на истината ученикът ще се помогне, защото Учителят предава секретните комбинации чрез силата на истината. Ако ученикът не владее тази способност, силата, той не може да разбира Учителя.

Често пътя Учителят си служи с представите, с хипотезите, с предположенията, с разните комбинации, вариации, пермутации и т. н., но ще си служи до тогава, до когато ученикът израсне, до тогава до когато влезе в по-висшите полета и има силата на истината. Чрез силата на истината ученикът вижда нещата, т. е. ползува се от очите на истината.

Възможни ли са, познати ли са тия области на ученика? Да. той има заченките на силата, има и способността на виждането, на слушането, на обонянието, осезанието и т. н.

Това са все способности и състояния от висшите Божествени светове. Те не са от физическия свят. Чувстването, усещането се предават чрез физическия свят, но те са системи на астралния свят.

Може ученикът да има богати чувства, макар и да са само пет. Достатъчно е той да определи в себе си кои чувства на кой свят са, чрез кой свят се подържат, защото всяко едно чувство се подържа от даден свят. Оттам той прави разлика какво е състоянието, какви са енергиите, какви са светлините в дадения свят. Поне за сега великите посветени са подържали, че едно от висшите чувства то е ясновиждането. Друго едно висше чувство това е интуицията.

Колкото повече очите на ученика проникват в света на истината, толкова повече той е овладял състоянието на висшите светове, толкова повече е интуитивен, колкото повече провежда нещата чрез духовните органи, толкова повече той е овладял света на висшите полета. Следователно, за да може ученикът да добие новите състояния, която го поставят в унисон със силата на истината, с очите на истината, пред него стои важен проблем - да разреши въпроса за абсолютната истина по отношение на своето съзнание.

Трябва да разреши този проблем. И то ученикът ще го разреши с лични свои способи. Няма да очаква отвън, защото отвън никой няма да го посвети. Той ще се посвети само чрез вътрешно посвещение, вътрешното посвещение е негова способност. Чрез вътрешното посвещение той минава от предел в предел, от състояние в състояние. А това е важно. Не само е важно, но е и насъщно.

Чрез силата денят е твой. Чрез силата възможностите са твои. Чрез силата светлината е твоя. Чрез силата въздухът е твой. Чрез силата цялата система на миросъзданието е твоя.

Ученико, бъди силен, за да живееш в абсолютните предели на истината. Колко е важно това да живееш в абсолютните мерки на истината. Истината има абсолютни мерки. Там няма лъжа, няма неизвестност, няма тъмнина. Всичко там е така ясно, така видело, че за ученика няма вече тайни. Със силата на истината се разбиват всички ключове на тайните. Със силата на истината ученикът разкрива богатите съкровищни и на тайната.  Има ли тайна щом знаеш нещата? Няма тайна.

Сега ученикът казва: „Всичко е скрито, всичко е тайна. И Бог е тайна, и истината е тайна, и светлината е тайна, и въздухът е тайна, всичко е тайна. Колко нещастно същество съм аз. Живея в неизвестност. Даже и смъртта е тайна.?

Кога няма да бъде тайна? Когато овладееш силата на истината, няма тайна. Чрез силата на истината всички недостъпни, всички секретни неща се оцветяват, разцъфтяват се, както цветът се разцъфтява и с помощта на ясновидството ученикът вижда тия цветове, тия краски, техните прекрасни приливи, техните вълни.

Това е истината. Истината подразбира прозрачност. Колкото и да са много пределите, чрез силата на истината, чрез прозрачността ученикът вижда състоянието на всеки предел.

Ето как ученикът ще се научи да разсъждава, да размишлява, да се съсредоточава, да се вдъхновява. Прозрачните именно предели му създават тия състояния. И физическият свят е един предел. Но и тук, във физическия свят ученикът се стреми да направи този предел прозрачен. И трябва да стане прозрачен. Когато ние говорим за някаква си девственост, то е тази именно прозрачност - да няма затъмняване, да няма петна върху огледалото на прозрачното.

Ето как ученикът напуща замърсеното, затъмненото, опетненото и със силата на истината се стреми да пречисти зоните но пределите.

Защо са тия зони? Във всяка една зона има абсолютна истина. Всяка една зона е истина. Всеки предел е истина.

Ето как се осмислят всички неща, как богато се осмислят. Ученикът вече не се вайка, не казва, че ако не е направил това и това, нямаше да се случи това. Не, от неговото съзнание е изключено вече ако, защото неговото съзнание е отражение на абсолютната истина. Щом е така, подържа се абсолютния закон, закона на абсолютната истина. В този закон е включена и абсолютната сила, защото сам по себе си законът е сила.

Виждате ли сега? Щом става въпрос за закон, не може да се изключи силата. Животът на ученика трябва да стане закон, т. е. сила. Чрез силата се прониква в света на истината. Следователно, всички истини са законни, абсолютни законни, начални, върховни.

По пътя на това размишление, по пътя на това съсредоточение, на тази медитация ученикът влиза в унисон с възвишените мисли - абсолютно свободни, абсолютно силни, абсолютно светлинни. А това е важно. Ученик с такава мисъл е закон. Всички неща в него се нареждат по закон, но не закона на отрицанието. Има някои закончета, които са поставени като спирачки. Например законът за привличането, законът за връщането, но и те са истини. В битието няма неистинни закони, Всички закони са все истинни. Важно е да опиташ състоянията на законите, да имаш тяхното състояние. Всеки един закон подчертава едно абсолютно състояние. Там има една абсолютна закономерност. Не можеш черното да направиш бяло, ако действително състоянието е чернее. Истината е, че е черно.

Кога това черно може да стане бяло? Може чрез алхимическите способи, чрез алхимическите изкуства. Има такова изкуство. В миналите школи учениците са се стремели да бъдат алхимици. Алхимик значи законен. По силата на законите да се трансформират, да се преобразят било елементите, било състоянията.

Това е една гениална способност. Тази гениална способност се подържа от силата на истината. Учениците на древността са подозирали за силата на истината, но са пропадали в алхимическите истини, защото, за да минеш в състояние на девственост, трябва алхимия.

Трябва да се преобразиш, да преобърнеш дадените елементи от низходящи сили във възходящи сили или от нисши елементи във висши елементи. Трябва една абсолютна трансформация.

В силата на истината нещата стоят абсолютни. Там няма. две мнения, В самия пролее на трансформацията има раздвояване, понеже се минава от едно състояние в. друго. В самото преобръщане, в самото трансформиране има известни процеси. Тия именно процеси са именно, които подлагат ученика на изпит.

Ученикът трябва да издържи. Ако сега не издържи, утре ще го задължат да издържи. Такъв е законът. И това трябва да се Извърши без насилие - подчертаваме това. Когато се пробудят съзнателните сили, процесите стават без насилие. Докато не се пробудят, стават е насилие. Има един закон - законът на насилието. Той произвежда процесите. В силата на истината обаче няма насилие. Там е изключено насилието.

Каква е тази сила, в която няма насилие? Тя е абсолютната мисъл на Бога. Бог чрез своята мисъл действа като абсолютна сила та истината. Чрез друга мисъл Бог не действа. Той действа само чрез абсолютната сила на истината. Той е вечно подчертан там. Само този може да не го види, който живее в процесите. А за посветения ученик Бог е ясновиждане в неговата мисъл, т. е. истина.

Когато застъпваме света на истината, ние имаме за задача така да се подготви ученикът, че да не пропада вече в своите изпити. Когато той знае за света на истината, изключен е страхът. А щом е изключен страхът, той има вече свободата. А щом има свободата, той действа чрез силата на истината. Всяко едно действие е сила. Всяко едно възвишено действие е сила на истината,

Виждате каква стройна, каква положителна е мисълта на оня ученик, който се подвизава чрез силата на истината. Безсмъртна е тази подготовка. Да се подвизаваш, това значи да си открил света на истината. А какво велико откритие е това. Това е абсолютното откритие. Зад това откритие ще видиш Бога. А видиш ли Бога, видял си всичкото, видял си Абсолютното, безкрайното, видял си небитието, защото битието се съдържа в небитието. Битието е произлязло от небитието. А небитието е свръхвърховната истина.

Няма ли тук противоречие? Как небитието да бъде истина? Ние казахме, че всички начала са в Едното начало. Едното начало съдържа всички състояния на Неизвестното. Следователно, има ли тайна? За ученик, със силата на истината, няма тайна и за небитието. Защо? Защото той съдържа в се е си небитието. Може дори да прояви това. Като стане невидим на физическия свят, той представлява небитие.

Как? Той е невидим, но нали пак има тяло? За всеки един, който не е ясновидец, всички неща са небитие. Щом не ги вижда, щом не ги изживява, щом не ги прониква, щом няма осезание за тия неща, щом няма обоняние, щом няма слух за тях, те са небитие. Следователно, за обикновените хора Бог е небитие, понеже не го виждат, не го чувстват, не го изживяват. А за посветения има ли небитие?

За да може тази Божествена същност в ученика да представи Бога в пълнота, се иска сила на истината. Само истината може да представи абсолютността на Бога. В нея са скрити всички начала на Бога. Чрез света на истината, чрез очите на истината Бог се вижда най-добре. Бог се вижда благодарение на това, че съществува като битие, а изхожда от небитието.

Какво е небитието в същност? Това е онзи специфичен миг, онова специфично начало у Бога,

Но да не се спущаме до тия предели. Това е само, за да се хвърли известна светлина, да се даде един предел, чрез който ученикът да може да овладява способността, силата на истината.

Чрез силата на истината ученикът няма да вижда вече пусти пространства, безкрайни сфери, неосъзнати предели. Всичко в него ще бъде съзнателна истина.

За да могат тия проблеми да залегнат съзнателно върху вътрешните способности на духовните тела, трябват специфични първоизточници. Тия специфични първоизточници са любовта, свободата, силата и света на истината.

Стреми се, ученико, към тия източници, за да станеш и ти извор на източници, да се означени твоето съществувание, т. е. да се подчертае твоето присъствие. Всяха една душа е присъствие, всеки един дух е присъствие и то реално присъствие, абсолютно присъствие, защото всяка една душа е от абсолютността на Бога, Всеки един дух е от абсолютността на Божия дух. Затова ученикът съдържа и абсолютното, и непроявеното. Непроявеното е обект на ония сили, които търсят Върховното начало.

Ученикът ще стане един голям ум, един голям ясновидец. Той ще представлява една такава сила, която да отключва, да открива секретните тайни в истината. Това е целта. Целта на ученика не е да се удоволства или както казват да си убива времето, да минават дните, да идват някои по-интересни ефекти и т. н. Това не е преди всичко цел. Ако има една единствена цел за ученика, това е науката на Духа или откритието на Божия дух. Откриете ли замислите на Божия дух, това е една от най-възвишените и съвършени науки.

Тогава ученикът ще знае за всяка ядрена сила в природата, която сега учените се мъчат да използуват за свои облаги. Сега те използуват огъня, въздух а, азота, кислорода, водорода, електричеството, магнетизма. Ще използуват и атома. Всички тия сили са основи в битието. Има още много сили, които са основи в битието и които още няма да се открият на човечеството, защото ще злоупотреби е тях.

Атомната енергия е един голям изпит за човешкия дух, Това е такъв изпит, който коства живота в смисъл, едно въплъщение на физическия свят. Но ако човечеството, специално хората на науката, злоупотребят с тази атомна сила, това ще им коства едно въплъщение и ще си отчетат своята грешка в другите светове. Не трябва да се нарушава хармонията в битието. Всяка една атомна енергия е нарушение на хармониката в битието, А всяко едно нарушение носи разсипване. Не се позволява на човешките същества да злоупотребяват с природните сили. Атомната енергия е една сила, която държи в хармония цялата природа. Тя е начало на съграждащите сили в природата. Тя е била досега неизвестното, непроявеното, но с позволението да бъде открита, идва едно нарушение, една дисхармония. Сега се дава задача на учениците да координират това нарушение, Учениците трябва да работят в този дух, за да подържат хармонията в битието специално на земята.

Голяма е задачата на ученика. Тоя трябва постоянно да съсредоточава своите мисли, да ги свързва с мислите на възвишените същества, за да се образува една колосална сила, която да може да координира дисхармоничните ядрени сили, които се проявяват като атомна енергия. Това се атомни енергии.

Както виждате, те имат способността да се разпадат. Всяка една разпаднала се зона се отбива, дава стълкновение, дава дисхармония. А най-опасното е да се създаде дисхармония в природата. Тя не търпи дисхармония. Природата е построена по закона на хармонията. Действат ли силите на дисхармонията, тя вече губи от своята девственост, от своята стойност. Живеят ли същества в такава дисхармонична природа и те по начало наследяват дисхармонични енергии, дисхармонични сили. А ние казахме, че един важен проблем за ученика е да наследи силата на. истината,

И така, за да може да имате една по-правилна ориентировка за ония възвишени полета, за които всички велики учители досега са говорили и който са ги представяли като възможности, налага се ученикът да се съсредоточи в силата на истината и да гледа нещата през очите на истината. Тогава той всякога ще може. Няма да има сила в природата и в битието, която може де го спъне, защото всички положителни сили са за възхода, за еволюцията, за съвършенството.

Ние ви пожелаваме по-отблизо да се запознаете със силата на истината, да бъдете силни. Чрез силата на истината да можете всякога да преодолявате и най-големите мъчнотии в природата или в битието. Тогава ще познавате и всички ония сили, които са концентрирани в дадената планета или в слънчевите ядра.

Всички планети са сили. Всички слънчеви ядра са сили. Тепърва имате да се запознавате със силите на битието. Всяко битие е комплекс от сили. А всеки комплекс на сили е ръководно начало.

И тъй, необходимо е всяко такова преобразяване на комплексите сили, сили които съдържат великата хармония. Ако няма хармонични сили, не може да се задържи хармоничния свят. Не може да имате живота на планетите, живота на звездите, живота на висшите полета и предели. А това е важно, защото по начало ученикът е живот.

Животът на ученика е изтъкан чрез изкуството на силата. Следователно, силата трябва да бъде едно от върховните изкуства. Само чрез силата на изкуството ученикът ще прозре нещата, ще види действителността, ще заживее в абсолютността. Да заживееш в абсолютността подразбира да си в света на истината.

Това е една от любимите теми на светлите сили, защото думата светла сила подразбира истина. Силите на истината са най-любимите същества за ученика.

Чрез тях той се учи как да освети себе си, как да просветлее в миросъзданието. Не можеш да бъдеш в миросъзданието, ако не си светлина. Не можеш да бъдеш светлина, ако не си сила. Сила и светлина са първични в Бога, защото Той по начало е сила и светлина. Ако, нямаше сила, не би се създало битието. Ако нямаше светлина, не би се проявило битието.

Виждате, че да се прояви истината, необходимо е сила и светлина. Светлината разкрива истината, а силата хармонизира действащите сили в истината.

Какви са тия действащите сили в истината? Всички законни начала в битието са все действащи сили на истината. Следователно, всички закони в битието е все сили на истината.

Виждате каква безкрайност е светът на истината. Влезе ли ученикът в закона на истината, той е вече разкритие на Началото. А сега, когато ученикът живее в неизвестности, това е така необходимо.

Тепърва ученикът трябва да се прояви като истина. От проявата на ученика ще зависят и състоянията в пределите. Ние още в началото казахме, че за ученика има известни предели, които той трябва така да класифицира, така да степенува, че те да бъдат за него абсолютно откритие. Не можеш да стигнеш на високия връх, ако не знаеш пътеката. Така също не можеш да стигнеш до абсолютната истина, ако не знаеш пределите. Пределите са пътищата за истината.

И тъй, кое е специфичното, което трябва да остане в ученика? Как неговата мисъл работи през съзнанието, как неговата мисъл овладява институтите на съзнанието. Съзнанието е една тайна, още една голяма тайна. И науката медицина не е открила още таза тайна. Тя не е открила още главния перпетомобил - сърцето. Тя не е открила още кой го движи. Казват, че кръвта го движи. Но кой движи кръвта?

Не може да ама причина, без да има следствие. Значи, има едни причини, които и науката медицина още не може да открие. Тя се домогва до известни истини, но трябва още просвета и то просвета по отношение силата на истината.

Ученикът трябва да бъде запознат с тази скрита сила на истината. Тя е, която ще му открие първичното движение. Тя е, която ще му открие началото на всяко движение. Тя е, която ще го запознае с абсолютната необятна наука на Духа.

Сега има една опасност. Тази опасност е съществувала и в миналите школи. Тя се изразява в следното: да не би ученикът да се стъписа някъде. Да няма стъписване, но да има абсолютна свобода.

Виждате, къде учениците са пропадали. Пропадали са тези, които са се ограничавали. Те не са могли да намерят края и са се ограничавали. Ние казахме: няма да търсите края на нещата. Всичко е бъдеще. За вае няма край. Ученикът познава само бъдещето.

Опреснявайте своята мисъл със силата на истината. Тогава де имате среща с най-силните същества. Те ще ви разбират и вие ще ги разбирате. Това разбиране ви пожелаваме.

Пожелаваме ви да бъдете най-високия връх на истината, да превъзмогнете всички предели и да стигнете до него. Той е вашата цел. Няма друга цел. Всички други цели водят към отклонение. А там където има отклонение, има насилие.

Ние желаем ученикът да бъде абсолютно свободен.

Без насилие, а с любов към светлината, свободата и истината.

Продължение на мотото

За да можем да завършим делото на великата светлина чрез силата на истината.

Варна, 17.11.1958 год.