15. Цветът на истината

[Ани]

ЦВЕТЪТ НА ИСТИНАТА

Друго едно явление, което събужда някои от способностите на човешкото съзнание, това е явлението цветът на истината.

Има ли истината цвят? Нали истината представлява целия космос, с всичките му устройства? А знае се, че вселената е устроена не само от еднолични или едноцветни състояния. Тя има много цветове, има много прояви.

Когато засягаме въпроса за явлението цвета на истината, ние искаме ученикът добре да ни разбере, за да може да вникне по-дълбоко в ония тайни, които са скрити в организмите на Божия дух. В миналото размишление ние казахме, че организмите на Духа съдържат всичките възможности и способности на Бога и сега искаме да подчертаем една от тия възможности, а именно - цветът като проява на Божията същина. Нали ученикът се стреми да разбере най-после какво начало е това Бог, в какво се изразява Той, в какво се е проявил, къде са тези прояви, какво е неговото лично състояние.

Ние казахме, че Бог се е проявил в много възможности. Една от многото възможности и то сложна възможност, в която Бог се е проявил, е цвета. Битието е оцветено. Благодарение на това че е оцветено е и красиво. Не може да има красота без цвят. Характерното в красотата е цветът. Характерното в красотата е композицията. Следователно, истината има най-художествения цвят. Благодарение на този свят са се сформирали слънчевите ядра в миросъзданието. Как ще определим едно слънчево ядро, ако няма цвят? Как ще определите дали е слънчево ядро или е нещо друго? Вие определяте благодарение на цвета. Когато слънцето изгрява, има един цвят, когато залязва, има съвсем друг цвят. Значи, в битието широко е подчертано, че се съдържа едно ново явление, което не може да се отгатне, не не може да се пресъздаде, т. е. не може да се открие неговото начало.

Ние казахме, че цветовете са резултат. На какво е са резултат? На Върховното присъствие. Когато Върховният дух присъства, навсякъде е оцветено. Това е характерно за присъствието на Върховното начало. Всяко едно оцветено събитие произвежда музика, т. е. веселие. Веселието подразбира музика. Не можеш да бъдеш весел, ако няма музика. Не можеш да бъдеш красив, ако нямаш цвят. Това са характерни явления.

Кой представя човека? Представя го истината. Не можеш да говориш за истината, ако нямаш цвят. Характерното в миросъзданието е цветът. А щом има цвят, този цвят представя истината.

Чие дело е този цвят? Кой е имал тази специфична възможност, тази багра? Кой е съхранил тази специфична омайна краска? Ще кажете може би, че огънят и създал искрата, а искрата е създала краската, цвета. Има нещо идентично, нещо общо, но ние засягаме цвета като едно основно начало в миросъзданието.

Цвета е едно основно начало в миросъзданието. Наистина, има искра, която е дала светлината, а светлината е, която е разкрила възможностите на цвета.

Ако нямаше светлина, не бихте видели тази възможност. Ако нямаше светлина, не бихте видели истината като красота. Когато става въпрос кой е най-красив в миросъзданието, всеки ще отговори: „Най-красива е истината, най-любвеобилна е любовта, а най-реална е мъдростта.“

Защо мъдростта да е най-реална? Мъдростта проявява в своя специфичен тон светлината, искрата и цвета. Значи, съчетани в едно дават този комплекс на мъдрост.

Всички тия съпоставки на Духа са да може да се прояви той като велико начало в живота. И животът на човека съдържа искра, светлина и цвят. Когато се говори за красив човек, се разбира този, който съдържа всички тия явления. Липсват ли тия явления, той не може да претендира за някаква красота.

Богат комплекс трябва да бъде човекът. А специално ученикът, трябва да бъде най-прекрасното, най-красивото същество в битието, да притежава, характерните черти на искрата, на светлината и на цвета.

Могат ли тия неща да се проявят чрез ученика? Може би ученикът не ще може да се прояви като индивид, но той може да подрежда нещата в себе си. Има тази способност. Тази способност е мъдростта в него. Чрез нея да може да вижда всяка една клетка като искра и вят.

Знаете ли какви майстори, какви гении работят, за да оцветят една клетка? Какви велики посветени, за да произведат тази искра. Всяка една клетка, която съдържа Божествения огън, Божествения цвят, е един прекрасен обект, един прекрасен образ, чрез който се проявява великата мъдрост и способност на Божествения дух.

Тепърва предстои на ученика да се занимае с най-реалното в себе си. Това реално е неговият физически, умствен, сърдечен и духовен свят. За да създаде този свят, трябват красиви, добре оцветени клетки. Тия клетки трябва да имат искра. Има ли искра, има живот. Липсва ли искрата, липсва и животът. Присъства ли искрата, присъства и животът. Присъства ли искрата, присъства и цветът. Присъства ли искрата, присъства красотата.

Колко чуден е ученикът, Какво велико съчетание е той, Съчетание все на първични субстанции, все на първични възможности. Как искаме да ви отведем в тази област, да се докоснете до тия първични възможности. Цялата мъдрост се състои в безсмъртните възможности. Те са така красиви, така светлинни и оцветени.

Нека ученикът проучи вече цветовете, за да бъде близко до истината. Истината е оцветена и осветена. Тя е, която осветява и оцветява. Така ученикът трябва да познава истината. Истината му открива началата както на светлината, така и на цвета. Колкото повече постига тия първични възможности, толкова повече той се вглъбява, се въплъщава, се вживява в чудната Божествена хармония, в чудните закони, които са тон на живота.

Ние ви говорихме за първичния тон на живота, но трябва наново да се натисне бутончето, т. е. наново да пипнем пластиката на вашето съзнание, за да можете всестранно да боравите с този първичен тон.

Колкото повече работите с първичния тон, толкова повече ще имате възможност да произведете в себе си тази Божествена искра, която ще хвърли светлина във вашето съзнание, за де видите колко красив е ученикът, как е обагрен, как е оцветен, как е озарен от цвета на истината. Великите посветени са познавали пътя на своето посвещение благодарение на това да виждат себе си като искра и цвят.

Налага се също и на учениците от Върховната вътрешна школа да достигнат тия начала в себе си като красота, като искра, като цвят. Това е личното посвещение. Всеки един ученик трябва да борави с тия способности, за да може да придобие силата да се домогва до световете на цвета, на искрата и на светлината.

Нови светове ще му се разкрият. Старият свят е вече прогнил. Той се е обезцветил. Загаснал е огънят, затова за него е създаден нов свят, богат на искра, на светлина и красота, богат на цвят и тон.

Това са прекрасните полета, където ученикът може да борави с първичните идеи на Божия дух. В тия първични идеи на Божия дух са складирани началата на неговите организми. Многото духовни организми съдържат всевъзможните състояния на Божественото съзнание. А това подразбира, че Божественото съзнание се въплъщава в съзнанието на ученика. Това е най-тържественото посвещение, най-тържественото събитие, което може да стане с ученика.

Колкото и да се говори за тия състояния, докато те не се опитат, докато не се изживеят с пламъка на тая искра, докато не се опитат с красотата на този цвят, ученикът остава все още като мечтател.

Не е лошо да мечтаеш. Да мечтаеш, ще рече да се надяваш. Не е лошо да се надяваш, но по-хубаво е да тръгнеш да вървиш, защото те чака дълъг път, безкрая те чака. По този път ти ще срещнеш искрата на истината, светлината на истината, любовта на истината.

Но ще кажете: „Вие ни представяте истината като някой първичен фактор, който съдържа тия явления.“ Съвсем не е така. Ние вземаме истината като един върховен свидетел. По-голям от този свидетел няма. Каквото и друго име да измислите, каквато и теория да представите в света като наука или като изкуство, нищо не може да замести света на истината.

Колкото повече ученикът се вглъбява в този свят на истината, толкова по-добре се опознава, защото силите на истината имат тази способност, това действие - да му разкриват самия него. Тук има една много специфична тайна - що е това битие, що е това вселена по отношение на ученика.

Кой учи? Учи ученикът. Кой присъства? Присъства вселената. Следователно, щом присъства вселената, има кой да я изучава.

Колко много материал, колко много явления има да се изучават в самото съчетание на вселената. Едно от специфичните явления това е цветът във вселената. Това е най-голямото доказателство за присъствието на Божия дух, защото само Божият дух има тази способност да прояви цвета, искрата и светлината.

Но, нали науката казва, че в материалния свят се съдържа и искрата, и цветът? Да, но ако не би била светлината, ако не би била искрата, ако не би бил цветът, не би се създал материалният свят? От къде щеше да се вземе материал да се създаде? Материалният свят е композиция на тия живи, безсмъртни субстанции. Благодарение на това, че в материалния свят присъстват тия субстанции, той вече не е инстинкт, но е едно върховно доказателство, че присъства истината.

Истината е, която ще поведе ученика към необятните глъбини на Божия дух. Тя е, която може да му докаже най-верния път, защото в нея се съдържа способността на Бога. Ако някъде ученикът се отклонява, тя веднага му идва на помощ, Казва му: „Това което ти правиш, то не е истина. Това, което ти мислиш, то не е цвят.“

Само истината открива цвета, искрата, тона, светлината, Благодарение на необятната светлина ученикът се удостоява с тия специфични истини, които отварят неговите очи, които ги оцветяват, които ги осветяват, които ги разпалват.

Ученикът трябва да има огнен жив поглед, оцветен поглед, Само един такъв оцветен поглед може да бъде богато въплъщение в истината.

Кой може да вижда истината? Само окото. Какво съчетание е окото? То е съчетание от искра, светлина и цвят. Тия явления са, които оцветяват окото и то става един прозрачен фокус.

Защо е фокус? Защото има способността на искрата, на светлината и на цвета. Щом има тия способности, в съчетание те дават тона. Всичко става тоново, т. е. всичко става закон. А всеки един закон е мощна сила, която регулира живота,

Когато засягаме въпроса за истината, ние имаме за задача да разберете какво представлява истината. И когато въплътите тази истина в себе си, никога няма да бъдете в положение на отклонение, на тъмнина, на невежество. Истината открива всички тайни. А всичките тайни, това са елементите на науката.

Какво е наука? Да откриеш тия елементи, които са в тайна.

Но за да се изучат тия елементи, нали трябва много време? Трябва специално да се посветиш за всяка научна област. Много време трябва.

Има ли ученикът много време? Като свят на истината, има много време. Щом живее в света на истината, всичкото време е негово. Пита се тогава: има ли срокове? Интересно е това. Този който живее в света на истината, няма срокове. Истината не признава срокове. Сроковете, това е насилие. А истината изключва насилието.

Има ли тогава възможност да се проникне направо в света на истината? Самата истина е тази възможност. Ученикът живее в даден момент. Това добре трябва да се разбере. Влезе ли в света на истината, той живее в момента. Ние и друг път сме казвали това. И това е и красивото за ученика, че той живее я момента. На него не му трябва много време, не му трябва вечност, не му трябва безкрайност, а само момента.

Проявлението на Бога в него е момента. Щастлив е ученикът, когато изживее такъв момент. Моментът разрешава всички въпроси, т. е. едно върховно присъствие разрешава всички въпроси, въпроса за физическия свят, въпроса за астралния свят, за менталния, духовния и Божествения свят.

Токова нещо е едно върховно присъствие на Бога. Това е великата истина. Това състояние трябва да достигне ученикът, за да може да каже: „И аз съм истина.“

Необходимо ли е това? Това е усъвършенстването. Теза е посвещението. Това е овладяването на Божествените възможности във вселената - малкото има възможностите на голямото. Това е ценното. Моментът да има възможностите на вечността, това е красивото.

Ето как ученикът напълно се освобождава. Никоя сила. не може да го държи в процесите, при условие, че е придобил цвета на истината, че е обгорен от искрата на истината, че е осветен от светлината на истината, че е основен тон на живота.

Този основен тон пробужда свободата на любовта. Любовта трябва да се въплъти в ученика, за да може да възтържествува свободата. Без свобода не може да има любов. Това добре запомнете. Само в свободата ще видите любовта. Там царува тя, там се проявява. Любовта не живее в насилието. Колкото и да я търсите, не ще я намерите в насилието.

Виждате какво представлява истината. Истината не позволява да се ограничава любовта. Който си позволи да ограничи любовта, той не разбира истината.

Когато засягаме въпроса за свободата, ние имаме и следната задача: да развържем очите на ученика. Това е за неговото най-голямо бихме казали нещастие, че неговите очи са вързани и той не може да вижда ефектите на искрата, на светлината и на красотата. А красотата ние казахме, е оракул на цветовете. Без цветове няма красота. Няма кой да я прояви.

Виждате какво голямо богатство е това в Духа на Бога. То е най-голямото тържество и най-голямата слава. В миналото посветените пророци са се произнасяли: „Слава, слава на Теб!“

Когато ученикът придобие тази голяма възможност на истината, той ще заживее в света на славата. А как мислите, каква е тази слава? Да те хвали някой, да те предпочете, да ти приписва някои способности и качества или някакви завоевания? Не, това още не е слава. Славата подразбира да притежаваш онази способност, да имаш съчетанието на искрата, на светлината и на цвета. Твоята слава ще бъде тогава слава на новия живот.

Какво е това стар живот и нов живот? Стар живот подразбира да бъдеш извън искрата, извън светлината, извън цветовете.

Има ли такъв живот? Има такъв живот - животът на инстинкта, животът на противоречията, животът на невежеството, на незнанието.

Нали животът по начало е един и същ? Всяка вода по начало е една и съща, но зависи през какви пластове минава. Водата това е водород и кислород. По начало и водородът е чист, и кислородът е чист, но зависи през каква почва е минала водата, за да има един или друг състав. Така е и с живота. Зависи през какви състояния минава. Затова на ученика се препоръчва да бъде свободен, да няма странични закваски, да не бъде заквасен от различните състояния на дадените условия или на материята или на други някакви субстанции.

Свободата е най -великото завоевание. За какво се бори днес човечеството на земята? За свобода. Това показва, че човек е заробен. Щом воюва за свобода, той е заробен. Как ще се отърве от това робство? Когато абсолютно се освободи.

Кой ще го освободи? Интересен е въпросът тук. Кой ще го освободи? Ще го освободи този, който го е създал. Първоизточникът. Защото той го познава най-добре. Той знае какъв е бил, къде. е ходил, какво е станало с него, защо е заробен. Никой друг не знае. Всеки друг ще каже: Това е случайно явление. А този който го е създал, той знае какво явление е. Той знае, че не е случаен, но минава пред известна атмосфера.

Колко велика е свободата. Придобиеш ли свободата, ти вече имаш очите на истината. Придобиеш ли свободата, ти вече имаш искрата на истината,. светлината и цветовете.

Един ли е цветът на истината? Цветът на истината се проявява в много нюанси. Вие знаете само седемте цвята на спектъра, но в съчетание те дават много нюанси, докато се дойде до аметистовия прозрачен, кристален цвят, т. е. до Божествения цвят.

Колкото повече ученикът се вглъбява в тия възможности на Божествения дух, толкова повече той става задълбочен, свободен, широк, могъщ, толкова повече той заживява в славата, във величието.

Това са синовете Божи. Не може един син Божии да бъде заробен. Той не може да бъде гладен, окъсан, нещастен, болен. Божият син е светило. Той е искра. Той е светлина. Той е красота, цвят, тон.

Защо ви се говори на тази тема? Защото вие сте кандидати де навлезете вече в по-висшите полета на живота, в по-висшите сфери, в по-висшите царства. Вие сте кандидати да напуснете, вече човешкото царство и да навлезете в ангелското царство. Човешкото царство е вече стар живот за ученика. Той мечтае за ангелския свят, света на абсолютната чистота, света на Божествената красота.

Ако ученикът би имал мярката за красотата, той би станал най-щастливия, ако трябва да се търси някакво щастие. Той би станал най-блажения, ако е необходимо блаженство. Той би станал най-силния, ако трябва сила. Той би станал и върховен, ако му трябва върховенство. А ние казваме: той би станал син на истината. А синът на истината познава своя Баща основно, защото е бил в неговите недра. Той познава богатствата на своя Баща, защото богатството и силата са за него, защото славата и светлината са за него.

Богато същество е ученикът. Той е царствено същество, син Божи. Свободата дава простор, т. е. дава възможност да се обходи повече пространство, да се изживее повече време и да се слееш с безкрайността.

Но дали ако се слееш с безкрайността, ти ще загубиш своята индивидуалност? Никога истината не би искала това, Никога истината не би искала да се заличи един Божи син и да се слее с безкрайността. Защо? Защо няма да иска? Такъв е маниерът на Божествения дух. Божественият дух не иска да се обезличават нещата. Напротив. Той иска да се проявяваш в сътворение, в творчество. Такова е неговото естество. Такава е повелята на Божия дух. Но това не изключва ученикът да се слее с великата върховна хармония, т. е. да вземе участие в тази велика върховна хармония и да запази своята синовност.

А по-нагоре какво? По-нагоре е великата система на истината. Истината е вечен свидетел за върховната способност на Бога.

Може ли синът. да бъде като баща си, да има всички възможности? И, ако синът стане като баща си, няма ли да го -замести? Какво ще стане тогава с бащата? Тук, на физическия свят бащата трябва да напусне този свят и да го замести синът. А в Божествения свят какво ще стане? Бащата ще изпрати своя син в необятните царства да свидетелства за него.

Не е ли това тщеславие - бащата да иска свидетелство? Не, не е тщеславие. Това е проявление. Бог иска навсякъде, в цялото негово миросъздание да проведе своите върховни идеи чрез своите способни синове.

Но дали тия синове няма да искат и те да станат напълно владетели като своя баща? Нали така стана с онзи чин ангели, което попаднаха в тази неразумност? Всеки един син Божи трябва да се осъзнае, трябва да има мирово съзнание, да осъзнае, че Бащата на световете, това е една специфична, особена привилегия. Ако човечеството би презряло нещата, не би имало дисхармония, не би имало една върховна закономерност.

Ще има ли тогава дисхармония? Няма да има дисхармония. Всичко е до съзнанието. Всичко е до осъзнаването. Голяма нещастие е един син да остане без баща, да остане сирак. Това е най-голямото нещастие във висшите светове.

Виждате колко ценно е положението на Бащата. Колко ценно е положението на едно Върховно начало, на един върховен Бог.

Има ли тук някаква зависимост? Има ли някакво насилие? Когато ученикът се осъзнат, неговият Учител е вече един проводник в него. Той не му натрапва знанието, но само му разказва за знанието. Той не го заплашва, че ако не го проумее, ще му постави малка бележка. Осъзнатият ученик вече не се класира с бележки. Божествените качества и способности не се класират с бележки.

Ето каква е привилегията на един осъзнат ученик. Това посвещение много се е употребявало в миналото, употребява се и сега. Осъзнатият ученик има вече една непреривна връзка с мисълта на своя Учител, Учителят минава през него като една съвършена мисъл и знанието на Учителя, способностите на Учителя, светлината на Учителя е вече едно въплъщение в ученика.

Така присъства учителят. Чужда ли е тогава мисълта на ученика от тази на Учителя? Не. Тя е единна.

Какво е ученикът по отношение на Учителя? Като на син към баща, така както посветените, издигнатите светли същества са синове на Бога. Факт е, че има учител и ученик, следователно, има Бог и синове Божи.

От къде се взе тази идея, че на физическия свят трябва да има непременно ученик и Учител? Това е Божествена идея. Тя не е резултат на някаква си материални функции. Тя е върховна идея.  Това е идея на творчество, идея на великия Божи план.

Тава трябва да се мисли. Великите хора да не се спъват в живота, да не изопачават истината. Ако те продължават да я изопачават, идват моменти, когато ще настане една всемирна трансформация. Ще има изселване и преселване. Такъв е планът. Не заемеш ли достойно своето място, ще те изселят, ще те преселят, ще те изпратят в друго поле на работа. Има много полета. Така е сега и на физическия свят.

Как се преселват духовете? Пращат ги някъде на изправление.

От къде взеха хората тия идеи? Как проникнеха те в техните умове? Всичко което е проникнало в човешкия ум, е дошло отнякъде. То не е случайно.

И тъй, да дойдем на въпроса. Едно върховно явление е цвят на истината. Това явление събужда в мислещата чакра на ученика идеята за най-прекрасното, за най-кристалното, за най-чистото, за най-светлото, за Божественото.

Това е ценното. Не че няма по-ценно от това, но това е достатъчно за ученика. Има много по-ценни неща, но за тях се иска едно вглъбено, вътрешно изживяване. Сега ученикът е поставен в един опитен свят. Сега той прави опити. А опитите трябва да имат и ефекти. Те няма да бъдат ефекти на самомнение или самопредставяне, или гордост, или някакво си предпочитание. Те има ефект на истина.

И тъй, нека тия богати явления на Божествения дух, така ги наричаме ние да събудят у вас ефектите на съвършенството. Той усъвършенства соята физическа природа, своята астрална и своята ментална природа, докато дойде до духовната, до Божествената природа, но ние говорим за вътрешните същини за дълбочините на неговото съзнание. Независимо от несъвършенството на неговите физически и духовни същини, неговото съзнание трябва да бъде свободно. От свободата ще зависи и какви възможности ще се дадат за бъдещето посвещение.

Пред вее стои един нов свят, светът на ангелите, светът на светлите сили, които обхождат вселената, движат се по земята, ходят по земята, наблюдават явленията по земята.

Нека дойде у пас този свят като едни богати мисли, като едни богати чувства, като една богата светлина, искра и цвят. Ако бихте видели лицето на един ангел, бихте тържествували наистина, бихте се захласнали от неговата красота, защото ангелът е съчетание на искра, светлина, цвят и тон.

Това не са илюзии, това не са само така казани неща. Иска се само едно присъствие в света на ангелите, една среща с тия същества. Но за да стане това, трябва да напуснете физическото тяло, т. е. да имате изкуството да се излъчвате за даден момент.

Да, само за даден момент, запомнете това и да бъдете във връзка с тия същества. Те ще дойдат за момент при вас. Те не се спират. Те не знаят какво е застой, защото тяхното съзнание е комплекс от възможности на Божественото съзнание.

Какъв прекрасен свят е ангелският свят, защото там са чакрите на цветовете. В техните градини растат такива растения, които имат кристални краски, защото всичко у тях е кристално чисто.

Можете ли за момент да си представите един прекрасен кристален свят? Как бихте си го представили? Само едно око, съчетано от искра, светлина, цвят и тон може да надзърне в тази всемирна действителност.

А как бихте си представили техните образи, защото и те имат образи? Нали казахме, че индивидуалността не се губи? Това не е желано и от самата истина. Те имат прекрасна тела, прекрасни образи. Те имат изящни отношения. Казва се за тях, че са служители Божи. Те представляват света на Бога. Те разнасят всяка една нова вест дадена от Бога по всички царства на вселената.

Как става това? Как присъстват тия същества при различните условия на многото планети или слънчеви ядра? Те имат голямото художествено изкуство да се смаляват, т. е. да проникват, както прониква слънчевият лъч. Така най-грубо бихме казали присъстват, защото присъствието на слънчевия лъч е доста грубо. Откъдето мине той навсякъде огън запалва. А присъствието на едно ангелско същество не може да даде огън. То дава само блестяща светлина, която не съдържа елементи на горене. Тя дава импулс на вдъхновение.

Всяко едно ангелско същество си служи с изкуството вдъхновение. Ангелските същества са, които подържат вдъхновението във вселената, затова се наричат служители Божи. Когато някой посветен разрешава някоя трудна задача, тия същества идват като вдъхновители. Когато някой ученик закъса в Школата, тия същества идват като вдъхновители. Благодарение на тия същества съзнанието на ученика се обогатява с многото възможности на Божествения дух.

Между ангелските същества и идеите на Божествения дух има нещо общо, защото ангелите са носители на организмите на Духа, които са семената, разплода във вселената. Тия организми съдържат всички възможности на светлината, на искрата, на цвета и на тона.

Какви способности се съдържат в тия организми, каква протоплазма е въплътена в тях, науката не знае. Хиляди и милиони години ще минат още, докато се започне да се изучава науката за тях. Едвам сега се внася идеята за тия организми.

Когато се разреши идеята с организмите на Духа, ще процъфти всемирната наука на Бога, т. е. способността на Божия дух ще се изяви като достъпно знание. Ще се развият доста центрове, доста способности чувства и качества в ученика, с които ще може да възприеме повече цветове, повече искри и повече светлина, които той ще съчетава в един вълшебен тон. Като едно такова съчетание, като една такава придобита вече наука, като една придобита вече опитност те ще имат тази свобода - да влизат във връзка с ученика и то много чувствително.

Как би разбрал ученикът тази чувствителност? Той трябва да бъде толкова префинен, той трябва да бъде такава мембрана, която от най-лекото докосване да трепти, да звучи.

Виждате колко ученикът трябва да бъде префинен, колко трябва да стане чист.

И тъй, запазете за себе си способността на това явление - цвета на истината. Никой няма да ви оспори това право, защото вие имате това право. Всеки един, който е тръгнал по пътя на посвещението, има това право. Никой не може да му го отнеме, защото тия права са толкова много като възможности в Божествения дух, че за всеки един има такова право.

Какъв разум, какъв Велик Божествен ред и порядък предстои да се въведе а света на ученика. Тогава неговият живот ще бъде пълно отражение на Божествения живот. А това е и заветната мечта - животът на ученика да стане като Божествения живот, да просветне неговото съзнание като Божественото съзнание.

Варна, 9.4.1959 год.