17. Истината - светилник на душата

[Ани]

ИСТИНАТА - СВЕТИЛНИК НА ДУШАТА

Когато разглеждаме особените явления, които имат връзка с душевния свят, специално с трептенията на душата, с движението на душала, става въпрос кои сили са в унисон с нея, за да произвежда тя тия ефекти или тия движения.

Едно специално явление, което е въз връзка с душата, е светилника на истината. Истината е абсолютна в своите действия. Понеже е абсолютна, тя се пречупва чрез даден светилник. Трептенията или осиянията, това са излъчванията от истината. Тия именно излъчвания създават така наречения светилник за душата.

Има ли нужда душата от светилник? Както умът се нуждае от светлина, както сърцето се нуждае от топлина, така и душата се нуждае от светилник.

Кой е този светилник за душата? Това е истината, която преминава през Божествения дух, като абсолютен арбитър за великите абсолютни основи на битието. Не можеш да имаш битие, ако нямаш проникване на самата истина. Не можеш да имаш битие, ако нямаш проникване на светлината. Без светлина и истина битието е непонятно за човека.

Като разглеждаме многото явления, които са все отражение, все прониквания, все осияния на истината, ние имаме за задача така да поставим нещата, така да ги хроникираме в съзнателната способност на ученика, за да може той, имайки тия абсолютни ключове на светлината, да прозре в света на истината.

Защо застъпваме истината? За да знаеш положително, да бъдеш абсолютен както в себе си и извън себе си, така и в абсолютните мирове, ти трябва да знаеш истината, т. е. твоето знание трябва вече да бъде вече истина, твоето движение трябва да стане вече истина, твоят поглед трябва да стане вече истина, твоите енергии трябва да станат вече истина, твоята наука трябва да стане вече истина.

Ето къде е таената, която тепърва предстои на ученика да открие специално за своя ум, за своята душа, за своя дух. Това откритие представлява ключовете ла истината. За да можеш да се ползваш ответните лъчи на истината, те трябва да бъдат в теб като специфични ключове.

Какво е ключът? Ключът обикновено е уред, чрез който се отключва и заключва дадена врата. Истина ли е това? Истина е, че си заключил и имаш пълното доверие, че този уред е запазил своето имущество. Може и ще дойде враждебни» или краден, който ще изнасили вратата на твоята съкровищница, но това са вече изключения.

Така е и с духовния живот на ученика, специално онова, което е най-специфично, най-реално, най-изискано, най-подчертано, а именно, секретните глъбини на душата. За тия секретни глъбини се искат и секретни ключове. Най-секретният ключ това е ключът на истината. Но за да може ученикът правилно да борави с този ключ, той трябва да има светлина, трябва да има светилник.

Ключът и светилникът са синоними. Ключът и светилникът са пазители на живота. Ако нямаш светилник, ще похабиш живота си. Ако нямаш ключ, ще опозориш живота си. Ще влязат враждебни сили и ще си поиграят с него. А щом имаш светилник, твоят дух няма да позволи това.

Кога твоят дух няма да позволи това? Когато твоят дух е истина. Щом твоят дух е истина, в душевния ти мир няма да има вече дисхармония. Изключени са тогава дисхармоничните състояния. Дисхармонията идва тогава, когато има тъмнина и когато е отворена вратата.

Препоръчва се на ученика да бъдат заключени и то специално, специфично заключени всички негови вътрешни способности и фактори.

До кога ще бъдат заключени? Ще бъдат заключени дотогава, до когато всичко стане истина. Никой не може да заключи истината, никой не може да я позори, никой не може да нанесе върху нея тъмно петно.

Кога истината е чиста? Когато човешкият дух е буден, когато е на своя пост, когато е въз връзка с Божествения дух. Единствената задача която ученикът трябва да разреши е, неговият дух да влиза в пряма връзка с Божествения чух. Това е философията на на земята. В по-висшите полета това е по-лесно, но за земята специално това е трудна задача, трудни условия.

За да може човешкият дух, който се е индивидуализирал да да влиза във връзка с върховните светове на Божествения дух, се изисква абсолютна чистота, която въплъщава силите на истината.

Защо човекът е в упадък? Защо е в бреме? Защо е падение? Благодарение на това, не отсъстват силите на истината. А том отсъстват силите на истината, не може до има чистота.

Чистотата е едно от богатите условия да се въплъти истината в човешкия дух. Чист значи светлинен, а светлината подразбира истината. Истината пък подразбира Божественото присъствие. Там където има истина, има Божествено присъствие. Извън Божественото присъствие няма истина. Това са великите закони, които регулират творението.

За да можем да бъдем по-близко и във връзка с тия закони, трябва да носим този ключ на чистотата - чистота външна, чистота вътрешна, чистота абсолютна. Колкото повече човек става абсолютен в своите движения, в своето издигане, толкова повече проблясва в неговия ум идеята за чистотата и за истината.

„Истината ще ви направи свободни.“ Да, само истината може да освобождава.

Защо освобождава истината? Защото там няма нито противоречия, нито тъмнина. Всичко там е зазоряване. А знаете ли какво състояние е това зазоряване? Това е най-тържественото присъствие на Божествения дух по отношение пробуждане на човешката душа.

Това е велико тържество. Това са едни проблеми, едни моменти, които внасят трепет, красота за човешката душа. Тогава човешката душа е в съприкосновение с възвишените светли души, които знаят, които могат, които работят, която присъстват във всяко тържество на Божествения дух.

Изпитва ли тържество Божествения дух? Това именно е присъствието на Бога във вселената. Бог чрез своя Дух присъства, чрез своя Дух тържества, чрез своя Дух се вселява. Няма ли тържество на Духа, не може да има вселяване на Бога. Вселяването на Бога подразбира тържество на неговия Дух.

Това е красивото, което вдъхновява ония велики посветени, които са близко до пулса, до живота на Божественото сърце, до живота на Божествената душа.

Издигнал се до висшите полета на Божествения дух, ученикът става вече едно непреривно тържество на Божествената светлина, на Божествената способност. Всичко се състой в това да владееш изкуството на Божествената способност. Божествената способност е отъждествяването на човешкия дух с Божествения дух.

Колкото повече ученикът присъства в тържествата на Божествения дух, толкова повече той се обезсмъртява, толкова повече той се префинва и става една абсолютна еманация на абсолютната истина.

И тъй, за да има ученикът връзка с върховните светове, с върховните сили, той трябва да се издигне до техните полета. трябва да напусне нисшите полета, които са спънка за неговия дух. Тук е и изкуството на ученика - да се научи как да напуща нисшите полета и да се преражда във висшите полета.

Това е специфичното посвещение на окултния ученик. Това е вътрешната подготовка на окултния ученик. Това е всемирното съзерцание на окултния ученик. Така той ще се подготви, за да се издигне до ония способности, до онова съзнание, чрез които ще види очите на истината. Ученикът трябва да види истината, т. е. да види присъствието на Божия дух.

Това е ясновидство. Не е ясновидство да види някои форми от нисшите полета - стол, маса или някое материализирано същество от грубата материя. Това още не е ясновидство. Ясновидство подразбира едно духовно осияние, едно дълбоко вътрешно вдъхновение.

Да имаш вече връзка с Върховното ръководство на Божествения дух, това е истинско ясновидство, т. е. да придобиеш тази свобода, да се издигнеш, както е казано в древните писания в лоното Аврамово, т. е. да се издигнеш в царството на посветените, в царството на синовете Божи. Издигнеш ли се до царството на синовете Божи, ти си вече, син на светлината, син на чистотата, син на истината.

Ето как Духът ви води. към светлите полета, където са извлечени противоречията, нечистотата, всички нисши мисли. И когато се говори за светлите мислови полета, се подразбира, да създаде ученикът около себе си един позитивен мислов свят.

Колкото повече светът на ученика е осветен, е проникнат от цветните лъчи на истината, толкова повече неговата мисъл е ефирна, цветиста, светлинна.

Ето как ученикът се съобщава с висшите светове чрез своята цветиста мисъл, чрез своята светлинна мисъл. Той казва сега: „Искам да видя ясновидец, да виждам някои същества.“ Ако е въпрос да видим същества, ти виждаш много същества от материалния свят, от животинския свят, от растителния и от човешкия свят. Всички тия светове които ти виждаш, са все присъствие. Когато се издигнеш до висшите полета на Духа, тогава вече ще имаш специфичното вътрешно виждане, т. е. в едно цвете да видиш присъствието на Духа. В едно животно да видиш присъствието на Духа. В човека да видиш присъствието на Духа. Ще видиш също как Духът присъства и в минералния свят в различни нюанси, в различни степени. Това е да бъдеш познавач на естествените науки.

Важно е да се знае естеството, за да можеш да боравиш с тия светове. Понеже си в един естествен свят, трябва да знаеш за естеството.

Ние смятаме, че вие познавате вече естеството на физическия свят и искаме да се обогатите с нови знания, да знаете за естеството на висшите светове. То е все естество, но в по-висша гама, естество с по-фини излъчвания.

Изворите на Духа са излъчвания. Те са трептения. Те се богато населени възможности в първобитието. Това е Божият дух. Ако става въпрос за някакъв си Бог, вие ще говорите навсякъде. Ще го видите в голямото разнообразие и нюанси. Ще го видите като присъствие, като трептение, като енергии. Това е Бог. Той е навсякъде. Ще го видите и в минералния свят, и в растителния свят, и в животинския, и в човешкия свят, и в ангелския свят, и в света на Божиите синове. Навсякъде е неговото присъствие. Вие ще видите обаче това, когато станете истински ясновидци. А истинският ясновидец работи с цветните лъчи на истината.

Колко е важно да се познават цветните лъчи. Там ученикът ще открие способностите и заложбите на Божествените организми. Всеки един организъм е оцветен. Той носи заложбите на Божията душа. Други носят заложбите на Божествената способност. Трети носят заложбите на Божествения дух, четвърти - способностите на ангелите и т. н. Следователно, светът за ученика е една богата, необятна родина, защото той не отсъства от света на сътворението, защото той самият е в света на сътворението. Сам той е сътворение на този свят.

Някои казват, че човек се е явил случайно на земята. Няма нищо случайно. Човек е дошъл както на земята, така и на другите планети със специална мисия. Всяко естествено явление има своето място, своя задача, свое предназначение. Затова се апелира към будното съзнание на ученика да не пречи, да не ощети, да не изнасили нито едно същество, което е поставено да прояви Бога в неговата абсолютност.

Може ли Бог да се прояви в своята абсолютност? Навсякъде може да го видите като абсолютност.

Казва пак ученикът: „Искам все пак да бъда ясновидец.“ Не, вие сте вече ясновидци. Във вашето око е внесена частица от Божествения дух, т. е. от Божествените способности, затова вашето око вижда хиляди и милиони форми. Това не е малко. Колко неблагодарен е човекът, специално ученикът, като казва: „Искам да стана ясновидец.“

Има толкова много неща да видиш, но ти не искаш. Искаш някакво си специфично виждане. Когато видиш всички прояви на земята и завършиш с тях, тогава ще те предадат в друга степен на виждане, да видиш естеството, формите на астралния, на менталния, на духовния и на Божествения свят.

Къде е тук тържеството на Духа? Тържеството ученикът ще изживее тогава, когато завърши своето развитие. Така както обикновеният ученик завършва един клас и минава в друг, и тържествува, когато завърши с естеството на един свят и стане нужда да се интересува от естеството на друг свят.

Но, нали ученикът в своите прераждания е изучавал много естества? Този който е изучавал много естества, той се познава. Той е способен естественик. Той има едно вглъбено виждане за естеството и знае за него. Знанието подразбира истина. Ученикът разглежда примерно една роза. Той може да опита нейната форма, нейния цвят, нейните линии, нейните представи, но той още не е видял всичко. Той трябва да види нейния живот. Той трябва да види как се отразяват цветните лъчи върху нея, как те се изявяват. Той трябва да види ефекта от това изявяване. Ако би видял това, той наистина е ясновидец.

И тъй, препоръчва се на ученика да прави опити за ново ясновидство, не само по форма, но и по съдържание, и по Дух, защото в растителния свят има присъствие на духовни сили. Духовният свят подържа растителния свят, а Божественият свят подържа човешкия свят, човека.

Всичко това е така необходимо, както е необходим хлябът, водата, въздухът, светлината. Казвате: „Да имаме връзка с духовния свят и да имаме опитността на Божествения свят.“ Можете да имате и едното, и другото, защото нито едното, нито другото отсъстват. Достатъчно е да е развито съзнанието на ученика, та когато вижда нещата, да ги осъзнава. А всички тия прояви ще станат чрез цветните лъчи на истината, т. е. чрез връзката с всичките организми на Божия дух, които са живота на вселената.

Организмите на Божия дух това е живота на вселената, това е живота на Бога. Лесно е тогава да си представите какво е Бог. Лесно е, когато познавате лъчите на слънцето. Щом познавате лъчите на слънцето, вие ще знаете за естеството на слънцето. А щом познавате Божествените организми, ще познавате и естеството на Бога.

Ще кажете: „Ние слънцето виждаме, но Бога не виждаме.“ Ако наистина виждате слънцето, вие ще видите и Бога. Но вие още не можете да видите слънцето. Вие виждате само неговите лъчи, които произвеждат известни ефекти или известни енергии във вас.

Когато ученикът осъзнае присъствието на Божия дух като сила, той ще надмогне себе си, ще надмогне несъвършеното естество в себе си и ще се издигне до висшето естество на Божия дух. А това е завършване на Школата, т. е. пълното усъвършенстване, пълното освобождение на човешката душа или както се казва, пробуждане на човешката душа.

От какво трябва да се пробуди човешката душа? Нали се казва в писанието, че човешката душа е непогрешима? Следователно, тя не трябва да изживява състояние на заспалост, за да се пробужда?

Какво състояние е това пробуждане? Проникване на цветните лъчи на истината. Чрез какво ще направи опит Бог, ако не чрез човешката душа? Бог има специална работа с човешката душа.

Ние казваме човешка душа. Защо казваме човешка душа? Защото Божията душа присъства в човека.

Има ли други души извън Божията душа? Виждате, че Бог присъства във всички същества като много възможности, така както са много възможностите на цветните лъчи на истината. Вас ви приготовляват за едно велико отъждествяване на Божия дух с вашия дух. Това отъждествяване подразбира абсолютна просвета. А абсолютна просвета може да има само там, където и небето, и земята, и върховните светове са пропити от цветните лъчи на истината.

Истината тук играе важна роля, защото когато се каже истина, се подразбира онова Абсолютното, което не отсъства, без което не може. Често пъти може без светлина. Когато дойде тъмнината, отсъства светлината, но и в тъмнината, и в светлината присъства истината. Истина е, че е тъмнина. Истина е, че е светлина.

Виждате, колко е лесно, когато боравите с истината. Достатъчно е да изживеете тия цветни лъчи, които се въплъщават вече като душа във вас. Душата трябва да изживява известни притоци. Ако няма притоци, душата обеднява. А казана е, че човек трябва да има богата душа. Колкото повече лъчи прииждат в естеството на човешката душа, толкова повече тя се обогатява. Та когато казваме богата душа, това подразбира богато присъствие, богато прииждане. Когато има богато прииждане, има и богато вселяване. При големия банкер например, се стичат всички богатства, има прииждане и неговата каса се пълни.

Но нали банкерът е спекулант, крадец, убиец и т. н.? Има истина и в това, но специално ученикът за бъде богат, ще рече да се втопи в една нова абсолютни среда - нова за него, нова по отношение неговото съзнание, т. е. богата среда. А а да се втопи в тази среда, той трябва да притежава и нови органи, нови способности, нов организъм, който да не се нуждае от нисша храна, от нисши средства за поддържане на своя организъм.

Може ли това да стане? Колкото повече човешкият организъм е въплъщение на цветни лъчи, толкова повече той става изискан, толкова неговата храна става по-светлинна, толкова неговите нужди стават по-светлинни.

Виждате, че той работи над всички нисши условия. Това са все показалци. Тия показалци са най-важни. Всеки един показалец сочи до къде се е издигнала часовниковата стрелка - дали е на зенита или е някъде из полюсите.

Ние ви говорим за живота на посветения ученик. Ние ви говорим за вашето прекрасно бъдеще. Вие има да населите едни прекрасни светове. Те са Божествена школа. Колкото повече се издигате във висшите светове, толкова Школата става по-сложна, толкова възможностите стават по-изобилни, толкова силите стават по-големи. Ако си служите със средствата на синовете Божи, ако си служите с енергиите на синовете Божи, с изкуството на синовете Божи, как мислите, какви ще бъдете? Ще бъдете пълно въплъщение на истината.

Ще кажете може би: „Тук се говори само за истината, а нищо не се казва за любовта.“ За да търсиш истината, трябва да я обичая. Обичта подразбира любов.

Ние имаме задачата да ви изнесем специално еманациите на истината. В други срещи ще застъпим по-специално любовта. Тя е доста много застъпена. Имате дадени много лекции за любовта. Сега занимават ученика на Върховната вътрешна школа с истината.

Защо го занимават с истината? Защото трябва да бъде подготвен за истината.

Не трябва ли ла бъде подготвен за любовта? Любовта му се налага, а истината трябва да придобие. Тя не се налага, защото истината дава свобода. Любовта не освобождава. Това ще знаете. Любовта има задължения. Щом си в света на любовта, имаш много задължения.

Защо няма свобода? Зависи от качеството, от степента на любовта. Любовта е цвета на розата. Животът на розата е истината. Истина е, че има живот, а любов е, защото има краски, има цвят.

Вие трябва да изучавате естеството на всички прояви и явления във физическия свят, в природата и т. н. Не че не знаете, но сте забравили. Трябва да се прибавя към духовната съкровищница все повече и повече знания, за да може да се обогатява вашето съзнание, вашето подсъзнание и вашето свръхсъзнание. Ако нямате възможност да се срещнете с едно висше същество от синовете Божи, от къде ще вземете материал да се занимавате с него? Ще вземете материал от вашата съкровищница, т. е. от вашето съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Ще зависи какъв материал ви е необходим! Ще зависи и от вашето изкуство да придобиете тези материали от тия същества.

Трябва да има обмяна. Това се казва да имаш опитност - опитност, каквато е имал апостол Павел. Той е единствен със своята богата опитност. Това се е хроникирало в историята като един единствен Божествен случай.

Така и ученикът ще има връзка с тия същества. Тогава ще му зададат много въпроси, както на Павел бяха задали въпроса: „Савле, Савле, защо ме гониш?“

Ученикът трябва да знае какво да отговори. Понеже Савел е гонил, трябва да отговори на въпроса „защо?“. Така и ученикът ще се пита защо върши това и това деяние. Той трябва да знае какво да отговори.

Виждате, че незнанието е порок. Някой казва, че има много пороци. Има, защото е невежа, защото не знае. Ако би знаел, ще бъде безпорочен.

И тъй, истината е светилник на душата. Ако вашата душа има светилника на истината, нейния свят ще бъде осветен, нейният свят ще бъде украсен, нейният свят ще бъде райска градина, защото само при светлината може градинарят да украси градината. В тъмнината тя не може да се украсява. Той трябва да има тази светлина на истината.

Където и да ходите, нека той бъде присъствие във вас. Не ходете без този светилник на истината. Грижете се за него, отнасяйте се с най-голямо внимание към него, за да го запазите, да не би да бъде загасен от нечие присъствие.

Бъдете здрави, бъдете корави, бъдете смели да защитите светилника. На всеки ученик се дава този светилник, за да може той правилно да учи своите уроци. Никоя сила не може да угаси светилника на истината, ако съм ученикът не го угаси. Затова, пазете светилника на истината, за да може да продължите в дългия път.

Дългият път иска ориентация, иска светлина. А вашият път е много дълъг. Знаете ли колко е дълъг? Не може да го измерите нито с времето, нито с пространството.

Знаете ли колко е дълго вашето съществувание? Не се мъчете да го измервате. Този който е тръгнал за вечността, този който е тръгнал към света на безсмъртието, той не измерва нито времето, нито пространството. За него време и пространство са само дадени средства, които няма да му послужат един ден, така както не са потребни на Божествения дух. А вие ще се досетете защо са потребни за човешкия дух.

И тъй, истината е светилник за душата. Кога ще ви се предаде този светилник? Кой ще ви го предаде? Вие ще го получите. Вам ще ви го дадат, защото сте ученици. Нали пособията, задачите се дават от някого? Те се дават от учителя. Така и окултният ученик ще получи светилника от своя Учител, когато стане способен да запази неговата светлина.

Кой може да загаси светилника? Ние казахме: само ученикът може да загаси светилника, може да загаси светлината. Затова нека безсмъртното същество в ученика така да израсне, че никога да не гаси светлината на светилника.

За да гори светилникът, трябва естество. Зависи какво естество ще се сложи в пламъка на светилника, да се подържа светилника или не. Тук ученикът трябва да бъде експерт, да знае с какво естество да подържа пламъка. Ако се ползувате с цветните лъчи на истината, вие ще имате богат материал.

Но дали ще горят тия цветни лъчи? Сами по себе си те са блясъци, отражение на истината. Когато познавате естеството на тия лъчи, тогава. ще се запознаете и с естеството на висшите светове. Тогава ще се запознаете и с естеството на Божествения дух, Трябва да познавате това естество.

Като казваме трябва, ние не искаме да ви изнасилим, Насилието е изключено. Ние проникваме дълбоко във вашето съзнание, дълбоко се внедряваме във вашата душа и всестранно разглеждаме способността на вашия дух. Съзнание, душа, Дух, това е една специална школа. Душата е представител на Божествения свят. Духът е представител на Божественото сътворение, на Божественото творчество. Там са всички инициативи, а съзнанието е отражение на истината.

Твоето съзнание трябва да бъде истина, т. е. отражение или фотография на всички цветни лъчи на истината. Затова ученикът трябва да казва: „Аз съм цветни лъчи на истината.“ Той не може да каже: „Аз съм като Отца“ -  както е казал Христос: „Отец и Аз сме едно.“ От ученика се иска скромност. При всяка една мъчнотия казвай: „Аз съм цветни лъчи на истината.“

Това е един ключ. Имайте това като мото. Свързвайте се с тия сили, за да станете силни.

Някой казва: „Така да дойде нещо, да стане нещо с мене.“ Какво да стане? Кой ще определи какво да стане? Ти си, който ще определи какво искаш. Тепърва ще искаш да станеш цветни лъчи на истината. Макар и един цвят, но да бъдеш цветен лъч. Това ще подобри и вашето физическо състояние, защото си служите с цветните лъчи.

Те имат особена радиация върху чакрите на човешкия организъм, защото човек е бил създаден по модела на цветните лъчи. Той има всички цветове в себе си, защото е представител на истината. Той не е фиктивен, не е случаен. В него е въплътена истината за присъствието на Божия дух. Ето защо, ученикът трябва да се огражда със силете на цветните лъчи, т. е. да ги прекарва през своите чакри, през своите органи - сърце, дробове, мозъка, глезените и т. н. Навсякъде да прекарва мисли на цветни лъчи на истината, за. да се отъждестви истината в него, в неговите органи.

Ето, това е вече зачатък на Божествения образ. Нали е казано по образ и подобие. Вашият организъм, вашето тяло трябва да бъде оцветено. Колкото повече присъстват тия цветни лъчи, толкова повече ставате една мембрана и възприемете ония тихи, нежни, оцветени приливи на Божествената способност.

И тъй, понеже имате недоимъци, а имате и присъствието на сили, нека отсега нататък вашата мисъл бъде ангажирана в тази линия, да внесете мисъл на цвят във всеки заболял орган.

Започни, ученико, да се лекуваш с цветните лъчи и бъди уверен, че ще изправиш всички болезнени състояния. Ученикът може да бъде на изпитание, но той не трябва да боледува. Боледуването е нарушение. Ученикът трябва да изправи тия нарушения.

Къде е страданието? Страданието е в опита, в давлението да се изправят нарушенията. Ученикът нарушава възстановява нарушението. А когато го изправя, той страда. Това страдание обаче е страдание в творчество, в създаване. То е плюс към неговите опитности.

И тъй, нека отсега нататък вашите страдания бъдат от това, че вие изправяте нарушенията в себе си. Нека както се казва, всеки да запретне ръкави и да изправи нарушенията, да се коригира във всички направления. Да проникне повече в себе си и да види какво е нарушено, кой го е нарушил и да има вече ясна представа за своето естество.

Цялото ви естество трябва да се хармонизира с действащите цветни лъчи на истината. Само тогава ще стане една нова обнова и ще се избегнат много дисхармонични процеси със старостта, така и с болезнените състояния.

Ученикът винаги трябва да внедрява в своето съзнание своята мисъл цветните лъчи на истината. Те ще му открият хоризонтите към абсолютното съвършенство. Жалко е, че предстои на ученика да се усъвършенства. Той трябва да се усъвършенства, защото е нарушил. Но по-добре е да се осъзнае и да работи, отколкото да се вайка и да мисли, че е грешник, че е непотребен, че е неспособен и т. н.

Работа, трябва. Работи със способностите си. Обливай се със всеки цвят, както казахме на дадена способност. Колкото повече способностите се въплъщават, толкова повече Духът се изявява в сила, в мъдрост и чудо. Нека имате една здрава подготовка, за да имате връзка с цялото творческо небе, та да дойдат тия сили и да укрепят у вас здрави крепости, които да не бъдат превземани от неприятели.

Ученико, така се подготви, че да нямаш вече неприятели. Нека всички да бъдат твои приятели, и на земята, и на небето, с всичките му планети и слънчеви ядра. Така да те познават. Така и ти ги познавай. Всичко е на своето място, като изключим нарушенията.

Нека светлината на този Дух, нека способността на този Дух, нека цветовете на тези Дух, нека хармонията, музиката на тоя Дух дълбоко се въплътят у теб, за да бъдеш свидетел за много векове, за много дни и години.

Нека свидетелстваш, че си бил във връзка с върховни представители, които бдят, които работят за онзи, който е тръгнал по пътя към великото съвършенство, към великото посвещение.

Бъди свидетел за прииждащите цветни лъчи на истината. Предай ги на света, предай ги на всички същества, които са тръгнали, които търсят своето съвършенство. Обогатявайте се с тия Божествени възможности, обогатявайте се с този присъстващ Дух, за да имате една широка, една необятна светлина, която ще ви открие цветните лъчи на истината.

Изучавай цветните лъчи, за да се ползваш от кодексите на Божествената наука. Изучавай Божествената наука, за да станеш наследник, син на Бога. Нека малките възможности се разраснат в големи възможности. Нека малките явления се разраснат в големи явления. Нека малкото знание се разрасне в голямо знание. Нека малкото осъзнаване се разрасне в голямо осъзнаване. Нека малкият светилник се разрасне в голяма, необятна светлина.

Оцветявайте себе си, за да бъдете завидна красота. Оцветявайте себе си, за да бъдете прекрасното в света. Оцветявайте себе си, за да бъдете вечното в света. Оцветявайте себе си, за да бъдете нов свят във вселената.

Бъдете нови светове, които да съхранят всичките възможности на Божественото съзнание.

Бъдете съзнание - богато, необятно, украсено с цветните лъчи на истината.

Варна, 11.5.1959 год.