414. Синове Божии

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 414-то

СИНОВЕ БОЖИИ

Ученикът всякога трябва да бъде на своето място. Никога мястото на ученика не трябва да бъде празно. Това дава онази велика идея, че там където Господ е поставил своите синове, той разчита, че ще ги намери на своето място. От това се разбира, че няма да има вече безпорядък, няма да има деградиране, отсъствие, нарушение. Някога Бог постави един от синовете си в райската градина, но голямо беше неговото разочарование. когато го потърси и не го намери, т. е. той направи опит да се скрие от великата зеница, от проницателното око на Бога и реши в себе си да възстанови нов порядък, т. е. да даде нови длъжности на своите синове, макар и при по-трудни условия, не такива, каквито бяха в райската градина.

Защо така е поставен новият син? За да може да оцени първото положение, първото си предназначение и название. Сега новите синове, в качество на ученици са поставени да проучат миналата история на своя живот, да осъзнаят своето настояще и да имат перспективата, да имат идеята за бъдещето, тъй като ученикът се осъзнава, че трябва вече да придобие нов сан, т. е. ново призвание - син Божи, най-близко до сърцето на Бога, най-озарен от светлината на Бога и от любовта на Бога. Ако сега Божествените сили и Божия Дух работят, то те са сигурни, че новото призвание няма да отстъпи и винаги ще ги намери на даденото място.

Какво е това място? Може ли да се заеме място? Ако се заеме място, не е ли ограничение или както се казва, да заемеш място това е да имаш частна собственост, да владееш; да разполагаш? О, не! Когато се говори за място на ученика, то е специалното място в Школата - да бъде навреме в школата, да бъде точен в школата, да се подвизава с всичките си сили за разрешение задачите в школата. Там няма ограничение, защото там има движение на сили, там са безпределните пространства, там е и дълбоката необятна вечност. Следователно, не може и дума да става за някакво ограничение. Но когато се призовава ученикът да бъде всякога на своето място, то е, когато го потърсят да бъде винаги намерен, да не се укрива, да не прикрива някакви свои минали прегрешения и отклонения, т. е. да се освободи веднъж за винаги от тях, да бъде абсолютно свободен, искрен и чистосърдечен. Такова е мястото, което ученикът заема. Само при това място ще го намерят както Божиите синове, така и Бог.

В тази школна подготовка ние ще се занимаем специално с въпроса за синовете Божии. Досега се занимавахме специално с ученика. а сега - през тази учебна година, ще разискваме по въпроса, що е това син Божий, какво е призванието му, какви са задълженията му и каква е неговата специална работа. Защо ще се занимаваме с синовете Божии? За да можем да определим една рязка граница между синовете Божии и синовете човешки. Но ще кажете; защо е необходимо да се определя граница? Необходимо е да има граница между светлината и тъмнината. Понеже синовете човешки възлюбиха повече царството на тъмнината, т. е. мястото където да се укриват, да скриват своите погрешки, то царството на светлината е вече за синовете Божии, които не знаят що е това грешка, т. е. които не правят грешки, а работят да изправят грешки на човешките синове. Те познават само Духът Божий и светлината. Ние много пъти говорихме за Духа и светлината, за техните длъжности, за техните качество и способности. Всичко това направихме за да могат да бъдат напълно вече в полза на новите синове - тия които от ученици ще минат в Божи синове. Синът Божи познава своя баща. Той познава неговите бащински отношения, неговата синовна обич, неговата синовна любов. Той познава неговата власт, неговата сила, когато ученикът още не ги познава. Той само изучава. Следователно, за да бъдеш син Божи, трябва да минеш през ученичеството, трябва да учиш, да възстановиш в своята памет, в своето съзнание всичко онова, което е било в началото. Затова се създадоха езотеричните школи, разните религии, различните науки, за да могат да подготвят човечеството, т. е. ония души и духове, които се скриха от лицето на Бога. Затова няма опущение. Никой да не си прави илюзии, че може вече да излъже както провидението, така и съвестта, паметта, светлината и Духа. Измамата ще изчезне в дълбоките бездни на тъмнината, и тъмнината така ще си скрие, че всички ще са на яве. Всички дела и мисли ще бъдат така разголени, така прочистени, та ни помен няма да остане в съзнанието на съществата, които могат да помислят пак да се скрият.

Ученико, не си създаден да живееш един неоформен, не добре подреден, не добре системен живот. Ти си създаден да изпълниш една велика воля - волята на Всемирния творец.

Ти си отлъчен от една централна душа, ти си излязъл от един централен Дух, за да изпълниш великата воля на Създателя. Следователно, не е без път твоят дух, не е без цел твоята душа. Не е без път и твоят ум, не е без цел и твоето сърце. Помни, ти си тръгнал по пътя, който ще те отведе в сферите на царството Божие. Но за да влезеш в това царство, ти трябва да бъдеш така подготвен, да имаш такива знания, такива познания, че на всеки даден въпрос да отговаряш. Ако не си така научен, бъди уверен, няма милост за теб. Ще бъдеш върнат назад. А знаеш ли колко е тягостно, колко е скръбно да те върнат обратно. Работата на ученика е сериозна. Няма друга работа по-сериозна от тази на ученика. В неговата работа са включени науки, всички доктрини, всички специалности и цялото изкуство. Наистина ученика трябва да бъде феномен, да бъде белязан, да бъде представител, авторитет. Не можеш да провеждаш в живото на човечеството дадени принципи, ако не бъдеш авторитет. Не можеш да провеждаш едно учение в живота на душата, ако ни си авторитет. Ще. имаш този авторитет, за да можеш. да завършиш великата вътрешна школа, която е най-голямата глъбина, която е в най-безграничните пространства. Ще издириш всяко начало, което е същина от Духа и душата на Божия син.

Ученико, няма друго название. Две названия са те - Ученик и Син Божий. Така са познати тия две имена във всички досега школи и религии. Ние няма да създаваме нови имена, нови авторитетни названия. Ние искаме да разясним, какво значи ученик и какво значи Син Божий. Вие вече имате една история - историята на Христа. От нея вие знаете какво е Син Божий, но вие малко изучавате неговата история. Ако бихте се дълбоко вглъбили в историята на Христа, бихте разрешили най-кардиналните въпроси на ученичеството. Ето защо, бъдете най-преданите ученици, най-преданите същества, които ходят по земята, които оглавяват една школа, която има доста голямо бъдеще. Като казваме голямо бъдеще, ние разбираме, че тя има да разреши историческите въпроси за връщане на човешката душа в царството на синовете Божии. Точно и това е предназначението на школата - да покаже пътя, да даде средствата, да даде възможностите, да определи отношенията на всички човешки души, като им определи път към царството на Божите синове. Докато не се стигне до това мечтано царство, до това бленувано царство, до тия гениални способности, до това върховно изкуство, школата няма да прекрати, учителите няма да се отдръпнат в някакъв си блян, учителите ще работят. И те работят, защото те имат за цел царството на Божиите синове.

Но ще кажете: учителите не са ли синове Божии? Щом са вглъбени в това царство, щом имат това съзерцание, щом имат привилегията, авторитета да превеждат души от царството на тъмнината в царството, на светлината, те са синове Божии. Малко е била посещавана земята от синове Божии? Защото земята е била в устройство, защото земята е била в подготовка. А знае се че при идването на някой цар или големец и духовете правят известна подготовка, известно приготовление, а колко повече, когато ще дойде един велик посредник, един син Божий от царството на светлината. Така беше и с историята на еврейския народ. На тях беше казано, че ще дойде Месия. И заеха се техните царе и духове да му устроят царски палати, прекрасни храмове. Голямо беше приготовлението, но в резултат какво се получи? Божият син не влезе нито в палатите, нито във великолепните храмове и беше подгонен. Правилна ли беше подготовката, правилно ли беше приготовлението на еврейския народ? Не беше правилно, защото големите знатни личности, които имаха наследство от царството на адептите, бяха съблазнени и останат в положението да ядат, пият и се веселят, като забравиха задължението си да устроят земята подобно на райската градина. Няма да говорим за личните, за егоистичните чувства, за материализма, които покриваха очите им, за да не могат да си спомнят за светлината, Вие знаете тази история, но ние пак ща ви я спомним, пак ще я подчертаем. Ние вече говорихме, че вие имате за задача да украсите земята, да обогатите земята, за да стане тя място, за да стане тя храм Божий, за да стане най-великото светилище, където синовете Божии ще присъстват.

Но ще кажете: защо трябва на синовете Божии място, светиня, светилище, храм Божий и т. н.? Синовете Божии са абсолютна чистота. Следователно, колкото повече светилището е чисто, толкова повече синовете Божии ще останат на земята. А това е необходимо сега. Защо сега? Защо не е било в миналото, а сега? Защото земята изживява един исторически период. Едно историческо време, което астролозите наричат космичен кръг. Този астрологически или космически кръг ще бъде включен и ще бъде образувана космична атмосфера, мистична среда, за да могат когато дойдат шесторастниците да възстановят абсолютния порядък, за да може вече земята да влезе в нова зона, в нова орбита, в нов период, в нова сфера. Това е необходимо. Това го знаят големите духове, които са майстори на сложния механизъм в движението на земята. За да съдействат синовете Божии да се възстанови царството Божие на земята, се иска голям труд, кървав пот, голямо посвещение. А това ще направят само учениците. Всички народи, всички човешки същества трябва да минат през школата. Докато не минат през школата, не могат да бъдат под благодатта като синове Божии.

Каква е перспективата ученикът да участвува а цялото устройство на социалния живот, на идейния живот, на духовния, на мистичния, на Божествения живот? Ученикът не може да си слага покривало на очите, той не трябва да бяга от живота, но всичко трябва да прозира и колкото му силите могат, да взема участие при устройството на земята. Не може да има блаженство, не може да има царство на Бога, ако корено не се преустрои живота на земята, т. е. ако корено не се промени живота на съществата, които живеят по земята. Най-много са те както в царството на човечеството, така и в царството на животните, на растенията, на минералите.

Но ще кажете: това е дълъг период от време - може би милиарди, милиарди години, докато нисшите елементи се развият, прогресират, еволюират във висши съзнания. Да, така е, трябва много време, много време, но специално за ученика няма много време. Той има само едно време, а то е Божествения момент. Дали съществата ще се развиват и усъвършенстват по пътя на този момент, то е вече друг замисъл, но какво трябва да направи ученикът за да подготви деня, когато ще дойдат синовете Божии на земята? Това е едно предсказание.

В миналото се говореше, че ще дойде син Божий, а сега се говорите ще дойдат синовете Божии. Те ще дойдат с една цяла йерархия и ще наложат волята на Бога върху всички духове, които се скриха от лицето на Бога. Това ще стане. Но за да бъде улеснен ученикът, да не става нужда да преминава тия перипетии, тия катаклизми, който ще бъдат наложени, то навреме ученикът да заеме своето място и когато го потърсят да бъде намерен - не само намерен, но трябва да докладва къде и какво става по земята, какви са слабостите, каква е дейността. Защо? Защото е ученик, защото той е научил. Ако не беше ученик, нямаше да го питат. Това е изпитът на ученика - да докладва за всички прояви, за всички отношения, за всички дела на съществата по земята. Ученикът не може да затваря своите очи пред страхотията касапница, пред страхотните жертви, пред страхотните неправди. Щом той присъства тук, той е длъжен да даде обяснения. А за да обяснява, той трябва да знае. Той не е чужденец, който само минава и заминава. Ученикът е изпратен като наследник да провери, да проучи цялото състояние върху лицето на земята. Досега религиите са проповядвали, вярващият, каещият се да избяга от живота и да отиде в пещерите, катакомби те и там в пост и молитва да избави своята душа. Обаче учението на Всемирното бяло братство препоръчва на ученика да проучи в, най-големи подробности всяко дело извършено върху земята. Той се явява вече като представител на царството на Божиите синове. Той трябва всичко да види, всичко да уравновеси, всичко да украси, да трасира пътя, да инсталира пътя с Божествена светлина, та всички ония същества, които ще дойдат да възстановят царството Божие, да бъдат улеснени.

Това има да прави ученика. Това е неговата задача - да улесни синовете Божии. Но ще кажете: нима синовете Божии като светли същества, не могат с един замах да прочистят атмосферата, средата? Могат да направят това, но то е вече насилие. А Бог презира насилието, Бог е против насилието. Затова е и всемирна върховна любов. За да може да бе възцари идеята за всемирната абсолютна Божия любов,. ученикът трябва да бъде върховна закономерност, т. е. той трябва да бъде дело, трябва да бъде оазис, висок планински връх, защото оазисът е жертвеник, и планинският връх е жертвеник, т. е. те са специфичните места, те са ония ядра, където най-върховните сили извършват великата церемония на посвещението.

Ученико, колкото и да мислиш защо си попаднал тук, колкото и да мислиш, че това е работа от голям мащаб, не се плаши. Забрави всичко това. Има неща, които трябва да помниш, има неща, които трябва да забравиш. Несъзнателно да ги забравиш, но съзнателно да ги претопиш. Трябва претопяване. Цялото естество трябва да се претопи, за да стане абсолютна същина, т. е. да минете от материализма към окултизма. Едно ще знаете: има съдебни процеси. Делото е вече насрочено и вас ще ви викат да дадете обяснения: Не че ще ви съдят, но да бъдете свидетелство. Следователно, свободни ли сте? Не сте свободни. Затова трябва да бъдеш, ученико, ангажиран въз великата просветна наука и когато те потърсят да дадат свидетелство, да бъде докладвано, че ти си зает. Животът е една сериозна база, следователно, щом базата е сериозна, то и присъствието е сериозно. Това ви говори вашия учител. Единствената негова мисъл е да възтържествува великата идея на Всемирното бяло братство на земята, за да могат слънчевите синове, Божиите синове да я населят и да настане един щастлив, един светъл, един красив живот по нея.

Сега се говори за мир. Това е под давлението на много адепти, които обхождат земята. Какво се иска за да дойде мирът? Учениците да изпълнят пространството с добри мисли, добри пожелания, с добри идеи. Ето колко много трябва да мислят те. Те са малко, а трябва да напоят цялата атмосфера около земята. Малко ли е тяхната работа? Не е малко. Колко мисли трябва ученика да изпрати - десет, сто, хиляда, милион, милиард? Понеже на земята живеят два и половина милиарда човешки същество, то поне два и половина милиарди мисли всеки ученик трябва да изпрати в атмосферата на земята, за да има на всяко същество по едно мисъл. Колко време ви трябва за това? Много време ви трябва. Ще можете ли да устоите, да издържите на тия условия? Никой да не си прави илюзии, че може да бъде свободен. Земната атмосфера трябва да бъде напоена с благородни, възвишени, Божествени мисли. Всички пътища около тази атмосфера трябва да бъдат прочистени, за да могат синовете Божии да посещават от време на време земята, т. е. и те да изпращат известно количество мисли.

Ние ви въвеждаме в един свят - най-реалния свят, най-чистия свят, слънчевия свят. Това е свят на възвишените мисли. Нека мислите на учениците обходят атмосферата и да посетят! всяка една душа. За колко много души има да мислите! Това е в програмата на ученичеството. Докато тия души не възприемат тия мисли, те никога няма да се издигнат - тъй както е станало с вас. Вие доловихте мисли на белите братя и се нарекохте братя. Ние няма сега да ви говорим, че трябва да пращате мисли и в другите планети. Този въпрос ще засегнем в другите срещи.

Ученико, трябва да бъдеш широк, богат. Да имаш качествата и силата във всемирен размер. Не скърби за миналото. То не трябва да спъва твоята душа. Бъди в зорницата на благородното, на възвишеното, на идейното, които ще ти открият нови пътища. Има вече над теб зорница. Това е Божият дух, то е твоето око, то е твоята преценка, твоето желание, твое то изкуство, твоето дихание, твоето съзнание, твоята памет. Дръж се здраво в тази Всемирна десница и тя ще те отведе по-скоро в царството на Божиите синове.

Това е твоето бъдеще, това е твоето днес и утре. Не си прави илюзии, че можеш да опитваш още низините на живота, че можеш още да плуваш в блатото на живота. Не, имай лъчезарната мисъл да се изкачиш на високия връх, където да те озарят мислите, идеите, чувствата на Божиите синове. Теб те чака най- свещеното чудо - озарението. Бъди готов! Всеки ден, всяка минута, всеки миг бъди готов да бъдеш озарен. Колкото повече се озарява твоето съзнание, толкова повече се откриват необятни вселени в царството на Бога.

Ученико, един е който те познава. Един е който те преценява, един е който те възлюби. Това е Бог. Бъди всичко за него, предай себе си на него, за да бъдеш Божествен, т. е. да бъдеш син Божий. Не се съблазнявай от тази мисъл. Тя няма да те унищожи. Напротив, тя ще импулсира твоите сили, за да се осъзнаеш. А знаеш ли я, осъзнаеш ли я; какво чудо е това! Това е, което е Божествено у теб, то е абсолютна реалност. Следователно, съзерцавай тази реалност в себе си. Никога нея спъвай. Винаги й давай простор - да има предимство във  всяко твое начало. Ти трябва да имаш вече ново начало, т. е. да имаш вече възможностите на синовете Божии

26 Септември 1955 г.