417. Среда и условия

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 417-то

СРЕДА И УСЛОВИЯ

Какво липсва на ученика? Условия има, но среда няма. Условията са дадени както от природата, така и от провидението, от цялото върховно ръководство, но средата ученикът трябва да избере. Това са неговите задължения - да се приспособи към дадените условия, т. е. да използва условията или така да се нагоди към условията, че да може в резултат да получи богата среда.

Какво липсва на ученика? Среда му липсва. Защо му Липсва среда? Защото не е тактичен, не е съобразителен, не е избрал място при дадените условия. Нямало е случай, когато да е нямало условия. Да няма условия, това значи да няма промисъл. А щом има промисъл, той е промислил за всички. Той е създал възможни условия. Следователно, първата задача на ученика е да създаде среда. Средата е, която ще го постави на дадено място - високо, върховно. Средата е, която ще му създаде вдъхновение, която ще му създаде щастие и радост. Ето защо, когато ученикът предприема някаква работа, някакво изкуство, той трябва да съчетае моментите, да съчетае възможностите при които да има най-добрата среда. Не може ученикът да учи, не може ученикът да напредва, да се посвети, ако не е при добра среда. Всъщност коя е средата за ученика? Средата на ученика е школата. Средата на ученика е присъствието. Среда за ученика са върховните възможности. Тези върховни възможности са върховния разум, върховната памет, върховната светлина и Върховният дух. Ето защо ученикът го поставят при среда, защото той без нея не може да направи нито крачка напред. Без средата ученикът не може да разбере условията, т. е. не може да опита специфичността на условията, т. е. не може да се нареди, т. е. не може да влезе в контакт с условията. Условията са промисъл. Те са дадени. Изкуството е да имаш среда, за да можеш да живееш в условията.

И тъй, ученикът не може да говори, че няма условия. Как да няма условия? Има почва под себе си, има въздух, светлина, има вода, хляб, плодове, какво ли не. Ако има нещо което да липсва, то е средата. Ученикът, трябва да бъде толкова изтънчен, толкова прозорлив, че да може да вижда къде е неговата среда, къде е неговото място, неговото пространство. До тогава, до когато той не вижда тия неща, той вечно ще бъде недоволен от условията. Специално за ученикът на Вътрешната школа се създава една добра среда - среда от разумни същества, среда от върховно посвещение, среда от Дух и светлина. Следователно, какво трябва да направи ученикът? Къде трябва да насочи своя стремеж? Какво той трябва да види в живота? Да открие полето на средата, т. е. да заживее в тази благоприятна среда, която осмисля всички дадени условия. Но ще възрази ученикът, както не съм при добри условия, така не съм и при благоприятна среда. Средата е изобретение на ученика. Ако той е изобретил нещата съвършено разумно, и условията ще бъдат благоприятни. Ако той е създал неблагоприятна среда, много естествено, че и условията ще бъдат неблагоприятни. Ето къде е изкуството, ето къде води Духът, ето какво говори присъствието - ученикът специално трябва да стане една богата ухайна среда. Когато стане такава богата среда, всички дадени условия ще се разцъфтят като райски цветя, ще очертаят един колорит на свежест, на изящност, чистота и блясък.

Какво в същност са, условията? Условията са върховни възможности. Ученико, преценявай върховните възможности и никога не казвай, че няма условия. По този начин оскърбяваш Духа, наскърбяваш Бога. Научи се правилно да мислиш,  правилно да определяш, правилно да се изразяваш. Кой друг, ако не ти? Целият свят обвинява условията, целият свят е в противоречие с провидението, целият свят се е материализирал, т. е. създал си е една материалистична среда. И питаме тогава; ще бъдат ли условията добри? Много естествено, щом средата е материализирана, условията не вземат участие. Те са пренебрегнати, защото са създали други условия, друга среда.

И тъй, за да се изменят условията които обвинявате, трябва да си създадете среда, т. е. трябва да станете център, който да привлича най-възвишеното, най-красивото, най-изящното, най-ароматичното, най-свежото, най-божественото. Това е идеалът на вашата душа. Него търси, към него се стреми. Кой не иска хубавото? Кой не се възхищава от красивото? Кой не бленува за чистота, за прекрасното? Обаче, средата е виновна. Тя разваля всички хубави неща. Тя разваля и щастието, и радостта, и стремежа. Какво трябва да направи ученикът? Трябва съвършено да измени средата, да се откаже от средата, т. е. да отиде при условията и да заживее с условията. Само тогава той ще разбере, че Бог е най-добрите условия, че духовният свят е най-добрите условия, че ангелският свят е най-добрите условия, че духовният свят е най-добрите условия, че братското съжителство, братският живот е най-добрите условия, че школата е най-добрите условия. Школата нищо не ти иска. Тя не те обвинява. Ти нищо не плащаш за нея, никакви жертви не се правят. Защо? Защото тя е среда за теб, най-богатата среда където мисълта се опознава, където чувствата се разкрасяват, където умът се обогатява, където стремежът се възнаграждава. Вие стоите и казвате: колко са тежки условията. Никога не са тежки условията. Тежка е средата, тежки са ангажиментите към средата. Ако бихте открили, що е това неблагоприятни условия, вие бихте се отказали от средата. Тогава ще излезете от влиянието на средата, и ще се подслоните под благодатта на условията. Няма по-добри условия от тия, които имате. Защо? Защото те са Божествено присъствие, Божествен размисъл, Божествен промисъл, Божествено сътворение; Божествена идея. Вие живеете на една добре устроена планета, която е дете на слънцето, която е галена от слънцето, която е надарявана от слънцето. На една планета, на която върховни същества са се погрижили да внесат подходяща флора, подходяща фауна, в една планета, където има най-прекрасни плодово, пълни с жизненост, с еликсир. Дадени ви са условията на цяла една планета. Не е малко това. Тук взема участие върховният разум, върховният архитект. Как мислите, не са ли добри условията. Колко много е дадено, какво изобилие е предвидено, какви възможности са дадени. И ако ученикът. е бил до сега в недоимък, то е благодарение на средата, която го е възпитала, която му е давала надежди, която го е лъгала. Това е комплекс на известна йерархия духове, които са се явили като привидно благоприятна среда. Създали са различни методи, различни прийоми как да се въплъщават духовете, как да се раждат, как да се обособяват семействата като народ, като държава и т. н. Това е все среда, но тази среда са най-нисшите духове, непросветените духове - духове от йерархията на тъмната ложа. Благодарение на това, че човек се е отклонил от благодатните условия, той е възприел изкуството на тази черна ложа, която е създай такава среда, че всичко трябва да бъде гонено, изтезавано, изнасилвано. Къде е сега специфичното в борбата на ученика? Специфичното е да осъзнае Божествените условия. Това е най-реалното, най-близкото и възможното. Щом не направиш това, никакви учители, никакви школи не могат да бъдат възможни. Може ли да стане това? Да. Защо? Защото в ученика има едни такива Божествени условия - като разум, като съзнание, интуиция, ясновиждане. Следователно, той е един вид оператор, едно реално присъствие в дадените условия.

И тъй, ученико, от днес нататък прави разлика между условия и среда,. Ако има да правиш някакви условия, то е да излезеш от тази среда и да влезеш в света на условията, защото по начало ти си едно условие. За кого? Ти си едно условие както за светлината и за Духа Божий. Чрез теб светлината ще се поляризира, а Духът ще се прояви като знамение, като върховно начало, като промисъл, като идея, като безсмъртие. Ето твоята задача. Разрешиш ли твоята задача, цялата среда около теб ще се преобрази и ще стане условие. Може ли това да стане? Щом си стъпи в школата, ти си вече при най-благодатните условия. Защо? Там са всички учебни помагала, там са всички средства за твоята подготовка, там е най-висшият представител - Учителят, там са най-висшите съветници, които взимат под своя грижа твоето възпитание и образование, твоето посвещение. Ето къде са твоите условия.

Можеш ли да осъзнаеш тази истина? Малко трудно, защото мъчно ще разграничиш какво е среда и какво е условие. Все пак мисли по този въпрос. Когато мислиш, непременно ще дойдеш до заключение. Нещата ще ти се изяснят, защото в тях участва Божий промисъл. Най-добрите условия за теб са Божия промисъл, Божествената върховна памет и върховния разум. Всички те за теб са най-добри условия, но може ли без среда? Средата за теб е висшето върховно присъствие. Извън тази среда ти си без среда. Никой няма да промисли за теб. Ще бъдеш отречен от най-близките си до сърцето. Ще бъдеш изоставен от всички твои кредитори, от всички твои помощници, бащи и майки, братя и сестри. Това е действителността на живота. Трябва да се направи малко повече усилия, за да се разбере тази върховна истина. Тогава ученика няма да се обърква, т. е. да влиза в разрез със силите на условията. Какво е сега престъплението на ученика? Престъплението на ученика е това, че той често пъти влиза в разрез със силите на условията. Той отрича възможностите на условията, отрича същините на условията. Той отива дори и до там, че обвинява присъствието на условията. Трудно е школуването в живота, трудно е школуването на земята, трудно е преодоляването на мъчнотиите. Защо? Защото ти си вече създадена среда. Как може сега да се преобрази тази среда? Защото все пак е необходимо среда. Средата е изкуство, е дело на самия човек. Той е който създава средата, т. е. средата е целта, стремежа на човека. Зависи сега как той е използвал условията си за да си създаде подобна среда. Много естествено, щом си минал през градини където растат ароматични цветя, уханието на тия цветя ще бъде за теб една богата среда и което и да е същество като дойде при теб, ще почувствува тази прекрасна среда. Зависи по кой път си вървял. Дали по пътя посипан със златен прах или по пътя настлан с кал. Ако си вървял по пътя със златен прах, твоите нозе ще бъдат оросени със златни прашинки. Ако си вървял по калния път, нозете ти ще бъдат окаляни. Пита се тогава, каква среда ще има около теб ако си окалян? Какви същества или какви духове ще дойдат около теб? Ти сам ще си отговориш. И какви същества ще бъдат около теб, когато цялото ухание на тази розова градина бъде излъчена около теб, пак сам ще си отговориш.

Ето по какъв начин ще си създадеш една хубава и прекрасна среда. Градината и пътя са условията - зависи къде си минал. Това е твоята лична инициатива. Това са добрите условия които са дадени. Зависи какво е твоето съображение, твоят такт, практичност и разумност. Не е позволено на ученика да обвинява условията. С това той наскърбява Бога. А ученикът не трябва да оскърбява. Той трябва да преценява и то логично, мъдро, Божествено. Тогава животът му ще бъде лек, приятен, защото ще бъде живот на прекрасните Божествени условия.

Ученико. ти си живот, ти си условия. Зависи какво дава твоя живот, т. е. каква среда е излъчил. От твоята среда ще зависи присъствието на добрите възможности. Докато не си създадеш една добра среда, Божествени възможности не можеш да имаш, т. е. докато не станеш една богата среда за Божествените възможности и условията няма да ти съдействат. Защо? Нима те са капризни? Не, те са абсолютни по размисъл, по същина, по присъствие. Най-прекрасните условия са присъствието на Божия Дух.

Имай тия условия, за да може и твоят дух да създаде една добра атмосфера, да се излъчи една добра среда, която да бъде условие за бъдещето твое издигане. Ти трябва да се издигнеш. От кой свят? От света на средата. Трябва да бъдеш над средата. Щом си над средата, ти си вече условия. А условията както казахме са промисъл на Бога. Промисълът това са условията. Щом е промисълът условията не могат да не бъдат благоприятни. Къде стои трудността, неразбирането? Къде е трудността за разрешаване на важните проблеми по отношение живота на ученика? Животът на ученикът трябва да бъде вече едно сливане в богатите условия на Божия Дух. Живот без присъствието на Духа е невъзможен. Живот с присъствието на Дух е възможно Условие. Това е пътят който ще ви отведе в царството на Божиите синове. Ние имахме за задача да ви говорим за Божиите синове, обаче средата измести въпроса. Не можеш да бъдеш Божи син, ако обвиняваш условията. Този който обвинява условията той е изпъден вън. Той е вече среда на нисши влияния, на нисше присъствие, на нисши давления. Не, по пътя на най-добрите богати условия към царството на Божиите синове - това е великото, което трябва да се роди във вашата душа, което трябва да се разцъфти във вашия дух, за да може да имате съдействието на всички богати условия.

Ученико, условията са дадени. Разбирай ни добре, за да можеш да пристъпиш още едно стъпало по стълбата на посвещението. За да се посветиш, трябва да имаш условия, т. е. да осъзнаеш условията. За да се посветиш, трябва коренно да измениш средата, защото твоята среда до сега те е възпитавала, те е напътвала, а от сега нататък обикни условията. Обичай този промисъл, обичай този порядък, обичай кредита който ти е даден, за да бъдеш син Божий на земята. Синовете Божии живеят при условията, а синовете човешки живеят при средата. Синовете Божии използуват условията, а синовете човешки се ползват от средата. Средата както казахме е материализирания дух, а условията са присъствие на Божия Дух. При новото възпитание, при новата просвета, в условията ти трябва да виждаш Божието присъствие. Сам Бог присъствува в условията. Той е богатите условия. Ако се ръководиш от условията, ти чувстваш неговия дъх, неговото дихание. Никога не забравяй, че при дадените условия присъства Божия Дух, който ръководи твоята съдба, който ръководи твоето щастие, твоето посвещение. Къде ще намерите Божия Дух? Къде ще го откриете? Ще го срещнете в благоприятните условия. Там е той. Ето защо великите хора, великите човеци са използвали не средата, а условията. За да имате това очертание върху себе си, на някакво величие, на някакво свръхестество, обикнете тия адепти - добрите условия, за да ви помогнат по стълбата на посвещението.

Ученико, ние те въвеждаме при вътрешните условия, при духовните условия, при богатите условия. Ние те въвеждаме във светилището на светлината - да просветне твоят ум, да се разкраси твоята мисъл и да просветне твоето съзнание, за да можеш да създадеш вече духовна среда, която да бъде присъствие на Божия Дух където ще вземат участие велики посветени. Обикни тази идея. Да стане тя жизненост в теб, да стане тя ръководство, да очертае жизнения път на Божиите синове. Престани да бъдеш вече изпъден син, да бъдеш отрицание на всички смъртни грехове и прегърни добрите условия на синовете Божии. Нека те ти бъдат помощници, телохранители, апостоли, откровение. Стани бял брат, за да имаш събратя и сестри от бялата ложа, бялата светлина, т. е. да имаш могъщото присъствие на Божия Дух. Така разбирай света, битието. Звездното небе е твоето бъдеще, е твоя свят. Само като такава душа ти ще бъдеш в трепетите на Божията душа. Само като такава душа ти ще се издигнеш над всички среди, които са били само спънка за теб и ще влезеш в светилището, във висшите условия. Бъди условие. Стани условия за по малките, за отрудените братя и сестри. Нека твоята ръка им даде помощ, нека твоята ръка им даде усмивка, им даде надежда, им даде условия, им разкрие истината, така ти ще им помогнеш да напуснат среда та на тъмната ложа, черното братство. Изведи ги оттам, постави ги при условията и повече не се грижи. Там ще им помагат адептите на светлината, адептите на красота та, адептите на посвещението. Те ще ги отведат в царството на Божиите синове.

Когато ти поставяме условията като едно върховно присъствието е да ти обърнем внимание какво трябва да разбираш под думата условие и какво - среда, какво дават условията и какво дава средата. Малко си мислил по тия въпроси, много си се бъркал, но като ученик ти трябва да знаеш, т. е. като ученик ти трябва да учиш. Учи се, защото този който учи; той ще има върховно присъствие. А колко е важно за тебе това, защото присъствието за теб е условие.

Дали Бог се нуждае от нови синове? Дали Бог скърби за изпъдените синове, дали Бог се безпокои за тяхното състояние? Ученико, условията са Божествената радост, условията са Божествена възможност, Божествена деятелност, Божествената тъга.

Но ще кажете: каква работа има тук тъгата? Тъгата е Божията любов. Тя е като промисъл за всяка оскърбена душа. Любовта е която търси и когото намери, нежно го целува и му нашепва упование надежда, избавление. Така любовта е постъпила и с вас. Тя ви обикна и ви взе под своята десница да ви заведе в светилището на посвещението.

Ученико, зад теб стои Любовта, пред теб е Духът, а над теб е Бог като светлина. Върви, използувай добрите условия, за да бъдеш знамение, да бъдеш откровение, да бъдеш тържество. Бъди тържество. Как можеш да станеш тържество? Когато си при Божествените условия. Те са, твое право. Всеки дъх, всяка секунда, всяка минута и всеки час можеш да ги имаш, защото те са втопени в Божествените условия, само се откажи от твоята среда, която сам си: създал, сам си построил. Коригирай се основно. Така ще проникне Божия Дух в теб и ще те тласни към други условия където напълно се проявява върховното ръководство.

Но ще се зададе въпроса, как да напуснем нашата среда? За да напуснете вашата среда, трябва да воювате. Там ще има борба, ще има битка, тъй както великият Божий син - Христос имаше война със средата на еврейския народ. Той дойде между тях като условия, но те не го пожелаха като условие, а искаха да бъде като среда. Защо като среда? За да бъдат удовлетворени, да бъдат обогатени, да имат възможността да опитат благото върху планетата земя. Но Христос, Божият син, дойде между тях като условие. Той искаше да ги освободи от тъмната среда, но те не пожелаха и затова окултната светиня се закри. Затвориха се вратите на еврейския народ и до сега този народ е преследван, е гонен. Но специално за създадената нова школа, т. е. за чудото, че се отвори вратата на школата на посвещението. Щом се е отворила, значи условията са добри. Следователно, за вас условията са добри. Трансформирайте средата. Няма да имате по-добри условия от тия, защото момента е много важен, събитието е много интересно и явлението знаменито. Използувайте условията на присъствието на Духа, използувайте присъствието на Върховното ръководство и любовта на учителите. Няма по-любимо същество за учителя от ученика, който е под закрилата на Бога. Защо? Защото учителят е най-богатите условия, които Бог е можал да предвиди, т. е. да проектира чрез своята мисъл, чрез своя разум, чрез своето присъствие. Учителят е най-любим син на Бога, следователно, обичайте учителите на посвещението. Обичайте учителите на светлината, обичайте учителите на мъдростта, обичайте учителите на истината, обичайте учителите на любовта. Не се подавайте на учителите на тъмната ложа, които се приспособяват като ваша среда. Напуснете тяхната среда и заживейте в условията на Божия Дух. Няма по-благодатни условия от Божия Дух. То е проникване на условия. Неговата работа е условия. Неговия разум е условия. Неговото присъствие е условие.

И тъй, за да имаме по-благоприятни условия, за да имаме по-тесен контакт с вас, преценете условията, запазете условията. работете за условията, т. е. повикайте условията, надявайте се на условията, вярвайте в условията, разбирайте условията, осъзнайте, че ви са предадени благоприятни условия. Когато така разбирате нещата, тогава и присъствието на Духа ще бъде едни богати условия. А до сега Духът се рови из средата, пробива си път, нагажда се, приспособява се. Когато обаче си условия, Духът ще бъде само възможност, само промисъл, само откровение, само знамение. Това е твоят път. Това е твоят свят, това е твоят живот - най-красивият живот, най-богатият свят, най-завидните условия и най-прекрасните полета, сфери, пространство, необятност. Там е ведро, там е тихо, там е свежо и чисто, там е блясък, там е ария, там е мелодия, там е тон и цвят, там е кристал, там е аромат, там е жизненост. Там е трепет, там е прилив, там е озарение, там е присъствие, там е ручей, там е дъх, там е сладост, там е милост, там е любов и живот. Нека в другата среща се срещнем при условията, а не при средата, т. е. бъдете добри условия, за да може да се изяви Божия Дух като добра среда, защото като имате Божия Дух като среда, непременно ще дойде и вдъхновението. А вдъхновението е Божий дело, вдъхновението е шепота, трепета на Божието сърце. Вдъхновението е дъха, ритъма на Божието присъствие.

Вдъхновявай се, ученико. Научи се да се вдъхновяваш. Имай тия трепети като условие. Какво прозрение трябва да бъдеш, за да се вдъхновяваш! Бъди прозрение, за да излъчиш Божиите условия вътре в себе си, за да бъдеш един голям колектив, т. е. едно централно ядро, което да дава условия и на по-малките ядра. Стани условие за да откриеш пътеката към всяка душа. Както виждаш, ти си един фактор - не фактор в смисъл диктатор, а фактор да помогнеш на известни души. Кой ще помогне? Ти ли? Ти ще помогнеш посредством Божествените условия, посредством Божественото вдъхновение и присъствие. Такъв фактор бъди, за да оправдаеш условията.

И тъй, като заключение: не обвинявайте условията, не проявявайте недоволство към ония адепти, които се грижат за вашето съществувание като условие. Не обвинявайте окръжаващата среда която е като условие и се освобождавайте от онази среда, която ви е омотала, която ви е ангажирала, която е насилила вашия дух, която има магията да ви обвърже, т. е. да ви сроди с порядъка на тъмната ложа. Такъв трябва да бъде вашия мироглед. Целият свят, битието, вселената, мировете във вселената, всичка това са Божествени условия и теб ти дадоха очи да видиш тия условия. Теб ти дадоха сърце да почувстваш и изживееш тия условия. Теб ти дадоха мисъл, разум да откриеш тия условия. Сега бъди вече по-разумен, бъди вече изправен, бъди вече представител на висшите условия, за да дойде Духът в голяма пълнота, и се изяви в откровение и чудо.

17 Октомври 1955 г.