431. Вътрешен и външен свят

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 431-во

ВЪТРЕШЕН И ВЪНШЕН СВЯТ

Интересни събития понякога ученикът изживява. Интересни са затова, защото едновременно изживява двата свята, вътрешния и външния. Понеже изживява едновременно както страданията от една страна, а от друга страна радостите щастието и успехите, то често пъти в неговото съзнание изпъква мисълта как да примири тия явления, които го поставят в едно доста сериозно противоречие в следствие на което ученикът отива често до това състояние и казва: има ли смисъл животът и защо той така се проявява? Защо той няма строго очертан път, който да бъде като една положителна разумна област или дейност. Това е интересното. Когато ученикът прави усилия напълно да овладее законите, да овладее системите на вътрешния живот, често пъти той попада под факторите на външния свят и не може да направи тази рязка промяна, т. е. не може да я разбере. Но това е и неговото ученичество. Тук именно ученика трябва да прави разлика кои са факторите на вътрешния живот и кои са факторите на външния живот. След като открие факторите, след като намери действащите сили, които оперират в неговите две природи, духовна и външна, едва тогава той ще може да открие едно ново начало в него, което се нарича ВИСШ РАЗУМ. Докато ученикът не придобие в пълния смисъл този висш разум, всички неща в природата като фактора електричеството, фактора магнетизма, лъчистите излъчвания ще останат за него още неразбрани действия, неразбрани сили. Единствено висшият върховен разум е, който може да запознае ученикът със сложните операции на върховната възможност и способност. Ученикът може да се ползва от електричеството, от магнетизма и от другите фактори като радиовълните, етера и други така наречени елементи, но липсва ли висшият разум, те ще останат само като действащи сили, които по пътя на индукцията, на поляризацията, ще извършат своята работа, обаче ученикът остава винаги в противоречие или пък всички тия действия остават за него като едни особени явления. Много са явленията в живота. Ученикът има да се занимае особено със специалните явления. Те са които го изтощават, които го изморяват. Кога стават тия неща? Кога са трудни тия процеси? Когато отсъства висшият разум, колкото и да се обяснява на ученикът за факторите на външния и вътрешния свят, отсъства ли висшият разум, той ще бъде само едно явление, което няма да бъде разбрано. От кого? От ония фактори, които са в съприкосновение с неговата същина. Какво значи това? Че факторите които са в съприкосновение с неговата същина, са които извършват сложния процес, за да може ученикът отново да се роди във вътрешният свят. Едно новораждане подразбира пълно осияние от висшия Божествен разум.

Ето къде е трудността. Кога ученикът може да разбере що е това висш разум, каква действаща сила е той, какви елементи, каква субстанция, какво начало или какъв магнетизъм, електричество, етер или радий е той? Ние и в миналите размишления засегнахме специално разума. В тях разгледахме чие право е той, чия способност е той или каква енергия и какво движение е той. Ние го разгледахме като светлина, и като топлена, и като етер, и като магнетизъм, и най после като способност. Но достатъчно ли е това, за да може напълно да се просветли разумът на Ученика. Разумът е необходим. Той е едно особено просветление, едно особено осияние. Само един напълно осиян от разума ученик, придобива нов сан, нова специалност, която го превежда от външния живот във вътрешния живот, от вътрешния живот към Божествения, абсолютния живот. За да може да има тази нова специалност, която е ритъм на висшия разум, ученикът ще изживее специфичния маниер на Духа и ще може най-после да бъде пълно въплъщение на неговите жизнени организми. Това е бъдещето просветление, бъдещето озарение.

Колкото и да се говори за многото фактори както в природата, в живота и в явленията, все пак ученикът ще остане не така добре ориентиран, защото много са факторите, които му действат, много са силите които се занимават с него. Но е лошо. да имаш много учители, много фактори, но въпросът е как да координираш тия сили. Както в музиката има много тонове, които трябва да се координират така също много били са, които вземат участие, в душата, в Духа и съзнанието, за които е необходимо една особена способност, която да координира тия сили в ученика. Тази способност е висшият разум.

Но ще се възрази: има ли тоя висш разум в природата, има ли го в явленията? Навсякъде той прониква. Но защо не можем да го доловим, да го познаем, да имаме неговите перспективи, неговите ефекти, неговите образи и действия? Не може, защото той е специфичен свят, специфична същина, специфично движение, специфично трептение, специфичен ум, специфична мисъл и най-после специфично начало. Щом всичко е специфично, коя е гаранцията, кое е времето и пространството, които ще съдействат на ученика да се втопи той в този специфичен висш разум? Ние отговаряме: неговият стремеж, неговият копнеж, неговата любов, неговата преданост, неговото остроумие, неговата жертва и неговата тишина. Когато ученикът има състояние на тишина, той напълно е овладял тия способности на висшия разум. Какво се разбира под думата тишина? Бездействие, инертност, незнание, спокойствие? О, не! Пълната тишина подразбира всички действащи фактори да бъдат координирани така, че да се получи едно чудно действие, което да се слива така, че да може да представи най-върховната мисъл. Музика е да имаш такава координация, да можещ да представиш най-върховната мисъл и ако би някога достигнала музиката до това състояние, тази координирана върховна мисъл би създала чудеса, т. е. ученикът ще създава чрез нея чудеса. Какво значи чудеса? Да се изменят нещата, да се създадат нови явления, нови светове ли? Не, тази върховна координирана мисъл никога няма да наруши устройството на битието. А сега какво става? Понеже ученикът няма такава мисъл, понеже отсъства върховният разум, той е винаги в нарушение, в противодействие. За да се избегне това, ученикът трябва да постигне пълна тишина. Какъв ли ще изглежда той тогава? Дали ще бъде като някой неподвижен предмет или като някое несъзнателно същество, което да няма никакви интереси подбуди и стремежи. Навярно той би си помислил да бъде едно безчувствено същество, едно хладнокръвно същество. О, не! Не такава тишина. Ние представяме тишината като пълно обновление на ония странични фактори, които са спънка на развитието.

Но ученикът ще каже: кога? Правдиво е това кога. Когато пътникът изминал много път и наближава вече целта и тогава. той казва: далече ли е още? Кога? Умората го заставя да казва: кога? Така е и с ученика. Нарушението го заставя да казва кога. Ние отговаряме: сега. Няма друго време, няма друга епоха няма други векове. Сега. Но как да трансформираме себе си, за да настане у нас пълната тишина. Има ли методи? Методите са следните, да може ученикът да събере своите духовни сили, своя разум и своето съзнание и напълно да се уедини във вътрешния свят. Само посредством вътрешната стълба ученикът ще се изкачи до върховната координирана мисъл.

Ние ви представяме Бога в най-простата форма. Представяме го като върховна координирана мисъл, която е родила всички мисли, всички начала на действията, на движението, на трепета. Трябва да има начало, трябва да има извор, от където нещата да започнат. Така също у вас вече се формира този извор, откъдето нещата да започнат. Те ще започна по същия метод и принцип на извора, от където извира той, отвътре, от дълбоко вътре. И ученикът е един извор, който извира от дълбоко, от вътре. Ще имаме ли резултати? Ние чакаме за резултати. Защо чакате? Защо не подобрите земята и да бликнат изворните води? Ние никога няма да нарушим равновесието в природата. Ученикът има тази способност да влезе по дълбоко във вътрешния свят и да бликне изворът. Извор трябва да бъдеш, ученико. Ние те очакваме, защото жадни са душите, бедни са душите, сухи са душите. Нека от твоята глъбина бликне мистичният извор, който да напои жадните, да напои нуждаещите се. Но ще кажеш: и аз съм нуждаещ. Не, ти си вече причина. Щом си причина, ще трябва да създадеш следствие. Не може без проява, не може без състояние, не може без тишина. Но ще кажете: как тишина като извор? Нали този извор клокочи, дава шум? Не, той дава такъв шум, шум на координираната мисъл, шум на висшия разум. Има ли висшият разум шум? Неговият шум е хармонията. Не се повява хармония в природата без участието на координираната върховна мисъл. Следователно, за ученика Бог е Върховна координирана мисъл. Извън състоянието на мисълта, ученикът не може да си представи какво в същност е Бог - място ли е, пространство ли е, вечност ли е, Дух ли е или е материя. Той може да си представи Бога само посредством върховната мисъл, координира като висш разум. Ученикът има вече ясна представа, за всички явления в природата и битието. Но може би ще дойде дори много страшна мисъл: кой измисли така върховната координирана върховна мисъл? Кой е този ум и разум или съзнание? Кои можаха да излъчат тази върховна координирана мисъл? Щом ученикът напълно се погълне от координираната върховна мисъл, той ще знае кой е този ум, кое е това съзнание или чие е това начало.

Ето за каква тишина ние говорим. Ето как ученикът трябва да възприеме нещата, да не ги дели от себе си, да не мисли, че те са нещо чуждо от него. Преди всичко ученикът е тон на тази координация. Следователно, най-съвършеното постижение за ученика е да получи тази координация, която напълно ще хармонизира в него дълбоката тишина. Да се дойде до това състояние, необходими са способности, необходими са чувства. Трябва да се изработят нови чувства, допълнителни чувства, които да доловят признаците, действащите сили на тази координирана мисъл. Кой координира тази мисъл? Ето една друга мисъл, която ще озадачи ученика. Това са все върховни начала у Бога. Кога то имаш тази дълбока тишина, способността или чувството което ще долови първите признаци, първите зари на това състояние ща възтържествува. Тогава ученикът ще изживее това състояние. Как ще изживее? С какво ще изживее? С живота, с чувствата, с движението? Той ще изживее едно такова тържество напълно уединен при тишина.

Едно наистина сложно посвещение, много сложно, дори невъзможно. Но понеже в Бога всичко е възможно, то и хоризонтът за ученика се открива, който му дава първата представа що е това озарение, зари, бликане на извор, що е това живот. Това са най-ценните моменти, най-специфичните явления и състояния, да изживееш координацията на тази върховна мислеща способност. Никога не изпущай от съзнанието си координираната мисъл. Нека твоето съзнание да свикне с координацията на тази мисъл, за да може да стане един особен преврат, едно особено трансформиране, едно особено съчетание, една особена композиция. Всички сили са в услуга на ученика. Достатъчно да е стъпил той здраво върху вътрешната стълба на живота. Вътрешният свят е Бога. Той не е като външния. Външният свят е свят на стихиите, на катаклизмите, на ефектите, на процесите, а вътрешният свят е свят на дълбочината, на координацията, на поляризацията, на озарението, на осиянието и пълното посвещение.

И тъй, къде е трудното? От външен свят да се преобразиш във вътрешен свят. Как можеш да преобразиш органите на физическото тяло, които представляват външния свят или които представляват вътрешния свят като външен свят? Наистина, трудно могат да се преобразят тия органи или способности. Защо? Защото голямо е давлението на външния мир. Той е, който е заглушил вътрешната мембрана на ухото на ученика. Той е, който е хвърлил известно перде върху очите, които не могат да видят онази вътрешна красота, онази вътрешна действителност, онзи вътрешен красив свят. Същото е и с обонянието. Външните фактори така са въздействували върху тази способност, че ученикът възприема външните аромати, но няма още тази способност да възприема ароматите на етера.

Когато казваме, че няма, ние съвсем не искаме да отречем способностите на ученика, на самата действуваща мисъл с която комбинира нещата, която съпоставя явленията. Тогава идваме до онова определение да кажем: дали ученикът е все още изостанал или има някакви особени придобивки? Не че няма. Той има и ще има. Защо има? Защото има вече глад, има стремеж, има желание. Защо има? Защото вече ученикът се е определил. Няма друга посока за него, няма други области или пространства, защото дълбоко чувства неговата душа координацията на тази върховна мисъл. Колкото и да отричаме другите фактори в човека неговата душа ще остане винаги една и съща. При всички случаи на живота, тя не се изменя. Сърцето може да се измени, умът може да се измени, дори и духът може да се измени. Само попада под тежко бреме. Ето защо, предстои на човешкия дух да мине една особена еволюция. Той трябва да еволюира, за да могат да проникнат някои способности на Божия Дух.

Но ще кажете: що за същество, що за субстанция, що за елементи или що за начало е това човешкият дух? Той е представител на организмите на Духа. Той е, който е поискал да посее организмите на Духа. Той ги е посял. Той има една специфична особена служба, наречена сеятелна. Но като сял, вместо да поникне жито, поникнало тръни.

Ето къде е слабостта на човешкия дух. Ако има някакво нарушение, то се дължи на него, защото той го е пръснал както в сърцето си, така и в ума и в мисълта. Тогава, какво трябва да прави тази деятелност човешкият дух? Не трябва много да излиза от вътрешния свят. Колкото повече се занимава с вътрешния свят, толкова по-малко катаклизми и събития ще стават във външния свят. Натовариха го да посади външния свят, а той посял тръни. От къде взе той тия семена? Има ли той някакъв зачатък в своя организъм, за да има семена на тръни? Изглежда, че организмите на Духа са едни особени фактори, които съдържат цялото разнообразие и житното зърно и зърното на тръните, на всички растения, на всички минерали, но важно е кой ще трансформира тия организми, кой ще извади същественото и да го посади, за да даде то ново явление, нов свят. Вие от опит знаете, че вашият дух извършва всички операции за вашето съществувание. Вашият дух е, който движи и мисълта и сърцето, и чувствата. Вашият дух е, който ви нашепва, който ви казва, защо някой е по-богат, а другият по-беден или защо единият е по-прост? Той е, който е родил много отрицателни чувства - завист и др., а завистта е родила още всевъзможни други отрицателни чувства. Може ли ученикът да се освободи от завистта? Това е едно от най-престъпните деяния на човешкия дух. От там се е родила гордостта, непокорството, тщеславието. Всички ония духове, които се подадоха на тази философия на човешкия дух, бяха противници на Първопричината. Ето от къде започва и самото стълкновение между Бога и човека.

Но ще кажете: нали Бог е силен, защо не преобърне нещата така, че да не се случват тия събития, или тия противоположни явления? Ние казахме, че в организмите на Духа се съдържа цялото разнообразие на Божия Дух и същина. Те са в основата на всички слънца, на всички планети, на всички царства - човешко, животинско, растително и минерално. Без тях няма начало на живот, няма начало на движение, на трептене. Без тях няма органи, където да се прояви разумът, където да се прояви координираната мисъл. Те са средата, те са материята, те са етера, те са лъчистите явления, чрез които организмите създадоха своите битиета. Плод на всяко битие е способността на тия организма. Когато ученикът се издигне по-близо до влиянията, до въздействията на координираната мисъл, тогава той ще може да открива вече специалността, цвета, тона, числото на организмите. Тогава ще се създаде нова биология, нова естествена, нова химия, защото ще се внесе началото на всички начала.

Знание трябва. Да знаеш, то е все едно да си в тишина. Кой не е в тишина? Този който не знае, той е в изненада, той е в страха. Този който знае, той е над страха, над незнанието. Но за да знаеш, ти трябва да извършваш така операциите, както са протекли те в самото битие. всички операции трябва да стават точно така, както са дадени в първия промисъл на сътворението. Не трябва да се допущат нарушения. Ето какво трябва да извърши със себе си ученикът: никакво нарушение, защото нарушението убива организма, нарушението покварява човешкия дух. Трябва да се ликвидира с нарушението, за да няма вече противодействие, да няма вече отрицание. Кой ще нарушава? Този който е в пълна тишина? Тишината нарушава ли? Тишината не нарушава, но нея я нарушават. Тишината ничий мир не нарушава, но я нарушават. Следователно, тишината на ученика никого не нарушава, но външните фактори нарушават тишината.

Ето изкуството, което ученикът трябва да знае. Той не трябва да позволява да нарушават неговата тишина.

Но може би ще кажете: къде е тя? Имам ли я аз? По естество я имаш, а сега ти трябва по състояние. За да се занимава с теб представителния свят, вътрешният свят, това показва, че ти действително имаш наченки на тази глъбина, на тази тишина. За да се занимават силите, да координират твоите способности и твоите чувства, това показва, че имаш достатъчно голямо влияние от координираната върховна мисъл. За да са те определили да бъдеш едно ранно утро за новата епоха, това показва, че у теб има признаци на пълна тишина. За да бъдеш вече ръководна сила, която има да играе важна роля а бъдещата раса, в бъдещата епоха и култура, това показва, че вече осиянието на тази координирана мисъл е която дава пълната тишина.

Да изброяване ли какво има още ученикът? Той има хубави ценни качества, но ако се премахнат качествата на тишина та, ученикът изостава в своето посвещение. За да няма вече изоставане, за да няма вече нарушение, ученико, стъпи още на едно стъпало по вътрешната стълба, за да се намериш напълно обграден с вътрешните сили. Ние искаме да те изваем като вътрешна сила по форма, по образ и по състояние. Когато те видим така добре украсен, така богато надарен с такава една координирана възможност, тогава тържеството ще бъде голямо. Защо ще бъде голямо? Защото единствен е случаят на земята, за който небето трябва, да се жертва средства за едно голямо тържество. Божият Дух действително е пожертвувал, т. е. имал е големи препятствия по планетата земя. Защо? Защото той е искал тия семена да бъдат така посети, че да дадат образец. Резултатите обаче не са такива.

Но ще кажете; виновен е планетният Дух. Да, има вина, в много фактори има вина, но всичко това трябва да се преобрази, за да няма вече нарушение.

Но да оставим планетата Земя. Там работят едни доста силни фактори, които ще я въведат в нова орбита, която ще даде една особена промяна във времето, в движението и във възхода. Да се спрем сега специално на вътрешния живот на ученика, който така ни трябва, защото вътрешните богатства трябва да имат съкровищница, която да ги скрием, където да ги съхраним.

Ученико, теб избраха за една съкровищница, където да се съхранят ония богатства, ония средства, които ще послужат за идващата шеста раса. Напълно трябва да се осигури и съществуванието, и изкуството, и посвещението на шесторасниците.

Както виждате, Духът отрано подготвя тия условия. Сега той приготвя съкровищницата, т. е. подготвя ученика, където ще се съхранят някои ценни елементи, които ще послужат за шесторасниците.

Ще може ли ученикът да прецени това състояние, тези победи, т. е. да почувствува как тия знания, как тия безсмъртни елементи се внасят в неговата съкровищница. Ще почувствува това само при пълната тишина. Ние правим давление върху ученика да координира в себе си всички фактори и сили, за да се създаде един свят на пълна тишина. Това е само, което липсва на ученика, това е, което го тормози, което го поставя пред една страшна дилема - какво ще бъде утре? Утре ще бъде пълна тишина. Колкото повече си тишина, толкова повече си свободен. Свободата ражда тишината, а тишината създава хармонията. Хармонията създава ритъма, ритъмът проявява трептенията, а трептенията създават движението.

Ето какво в същност сте вие. Вън от този вътрешен свят вие сте още организми. Още не е проникнал вашият разум. Ето защо, нашето желание е да се домогне до пълната и дълбока тишина. Колкото повече живеете в този мир на дълбока тишина, толкова повече ще чувствувате координираната върховна мисъл, която ще дойде върху вас, която ще ви моделира, която ще ви оформява. Трябва ново оформяване. Старото ще трябва да се преобрази.

Ето една задача за вашия дух. Той има вече доста представи, има вече модели, има вече жизнени пориви. Следователно, нему ние предоставяме вече да продължи делото по-нататък. Човешкият дух е гений. Той може да създаде добри . условия за богато размишление. А знаете ли какво е това богато размишление? То е, да мислиш с умовете на висшите същества, да мислиш с ума на Бога, дълбоко да си почувствувал, че ти наистина си една факторна сила, която трябва да размишлява.

Трудни са областите. Мъчно се измерват. А на ученика му трябва мярка и то реална мярка. Как трябва той да работи? Как може той да открие този вътрешен свят? Ученикът минава през вътрешния свят и се спира във външния свят. Той много не стои във вътрешния свят. Интересно е, че външният свят е по-съблазнителен. Защо? Защото това е специфичното мнение на неговия дух. Той казва: аз създадох тази външна природа. Следователно, трябва да има обожатели, които да я осъзнават. Не е лоша външната природа и тя е създадена по известен замисъл и система, но специално за ученика е по-добре да живее във вътрешния свят, отколкото да присъствува във външния свят, защото чрез вътрешния свят той ще осъзнае най-пълно външния свят. Тогава няма да бъде съблазняван от външния свят. Външният и вътрешният свят ще станат за него вече качало и условия. Необходими са условия. А тия условия ученикът ги има. Те са ценните, те са скъпоценните ядра - организмате на Духа. Във всяко едно ядро има такива възможности, каквито са възможностите във великото сътворение.

Това е нов образ. Науката се е добрала до някои истини и казва: атомно ядро, което можа да са разпада, можа да бъде и в абсолютна тишина. Всеки един ученик е атомно ядро. Той може да се разпадне, може да бъде и в пълна тишина. Като атомно ядро ученикът никога не е опасен, но при други случаи той е неумолима действаща сила.

И тъй, нека тази неумолима действуваща сила да разреши всички въпроси от Началото до сега. Тези въпроси са жизнени за, вас, за да може да се проявите в живота като достойни представители. Нека вашето представителство да ознамени епохата, която ще бъде епоха на абсолютна тишина. Тишината е едно условие. А в условията присъстват действащи разумни сили. Това са проекции. Ние ги наричаме условия. В условието се съдържат много предпоставки. Там действат най-микроскопичните сили, но при доста големи явления. Ние вярваме, че ученикът ще се научи как да постъпва, как да мисли, как да работи и как да изживява дълбоката тишина. При дълбоката тишина всички противоречия изчезват. А това е важно - да премахне ученикът противоречията от своя вътрешен свят. Защо са тия противоречия? От къде са дошли? Той иска да знае защо провидението е наредило така и за кого го е наредило. Колкото повече търси ученикът причините, толкова повече той изживява външния свят. Защо? Защото той търси образи, търси начала. А колкото повече заживява със специфичната вътрешна тишина, толкова повече той е спокоен, уравновесен, защото се е качил вече на най-високото стъпало и е хвърлил поглед на всички явления в битието.

Това са все условности - топлина, студ, мокро, сухо, огън, въздух, вода, хляб, облекло, място. Каква сложност е външният свят! А какво състояние е вътрешният свят! Да боравиш със силите на условията и състоянията, това подразбира да бъдеш най-вещия, най-знаменития професор, т. е. да имаш вече сила в пространството.

Как да се създадат тия чакри, тия центрове Те са в плана и в конструкцията на ученика, но еманацията, радиацията е още малка, слаба. Но сега, като ученици на Вътрешната школа тия чакри се вече обогатяват с мистичните духовни космични сили и няма да бъде далече, когато ученикът ще бъде на едно високо стъпало на Вътрешната школа.

Бъдете тия нови признаци, които изпълват, които разведряват, които откриват хоризонта на вътрешния живот на вътрешния свят.

2 Февруари 1956 г.