432. Върховен дълг

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 432-ро

ВЪРХОВЕН ДЪЛГ

Естеството на Школата е такова, че тя трябва да вибрира. Вибрациите се изразяват в говор и слово. Понякога ученикът казва: много пъти слушах, много пъти присъствах, един път ще направя изключение. Това е негова философия. Прав ли е? Ако би слънцето казало: днес нямам настроение, атмосферата е студена, ще предпочета да изпълня другите ангажименти, отколкото всекидневния ангажимент, какво би станало? И само със слънцето ли е така? Така е с цялото звездно небе. Благодарение на това съзнание, благодарение на върховния дълг да се изпълнят решенията на Върховното ръководство и на Бога, нито едно светло тяло не е направило такова опущение поне до сега. Какво голямо съзнание се иска от ученика да разбира и да знае какво място е заел той, какво движение трябва да има и каква длъжност трябва да изпълни. Знай, ученико, че ако силите на природата биха макар и малко закъснели, би попаднали в дисхармония. Защо? Защото нещата така системно са наредени, че природата и природните сили се ползват от това и следят кога има върховно присъствие. Ето къде е грешката на ученика. Той може да жертвува едно върховно присъствие, без да подозира, че може да внесе дисхармония в природните сили. Нищо в природата, нищо в битието не става случайно. Следователно, и тук не е случайна посещението на ученика. Не е случайно присъствието му в една школа, а колко повече във Вътрешната специална школа. Подготовката на ученика е чрез школата. Няма други фактори, които могат да му помогнат. Защо? Защото всичко в битието, всичко в сътворението, в природата е школа. Няма място без школа. Но за да се осъзнае това, иска бе голяма култура, голяма подготовка, голяма интелигентност, гениалност, дори бихме казали - върховност.

И тъй, вътрешните сили са в основата да се подържа живота, хармонията на целия космос. Вътрешните сили са стабилитета, характера, волята, които дават тон, ритъм на живота. Следователно, какво представлява ученикът извън вътрешните сили? Един безпорядък, един хаос, нещо неорганизирано, някаква случайност, както я наричат. Има ли случайности? Има случайности в безпорядъка. Няма случайности в порядъка, в системата, в Школата, във висшето присъствие. Така трябва да разбира ученикът. За него нищо не е случайно. Ако живее в безпорядъка, въпросът е друг. Но щом живее в порядъка, в системата, няма случайности. Всички присъствия трябва да се преодоляват, за да става нарушение. Колко много държат силите, колко много държи Духът да се изпълни завета. Големи са предпоставките към стъпление и разбиране основите на вътрешните прояви. Вътрешните прояви са, които стимулират както Духа така и душата в ученика. Без вътрешни прояви, без вътрешни явления ученикът е беден. Той живее в безпорядък. Следователно, когато трябва да се извършва една система, една възвишена, една светлинна работа, никоя сили не би попречила да се изпълни Божия план. Дали природните стихии, дали отровите биха попречили? О, не. Беше някога, когато Божият пратеник бе поставен пред тази дилема, но той победи чрез голямата жертва. От ученика не се иска смъртна жертва. От ученика днес се иска една устойчива, благородна воля, която да преобръща нещата преди те да бъдат оформени като противодействуващи си ли. Такова е новото течение, такъв е новият прилив; следователно, ученикът трябва да има такова съзнание, такава воля, че да знае, че никоя сила не може да му попречи.

Ние и в миналото говорихме, че в такъв темп, че в такава проява върховните сили никога не са действували. Защо? Защото е имало една системна подготовка. Подготовката е към своя край. Започва действителността, реалността, започва новия живот. Никога друг път няма до наследите новия живот освен сега, когато върховното решение е завършена максима. Ученикът много пъти е възпитаван, подлаган е бил на изпити, за да се види до колко той може да издържа. Някога издържа, някога се подава. Какво е издържането и какво е подаването? При издържането Духът е бил снизходителен, а при подаването влиянията са противоположни.

Но ще кажете: защо е тази сложна подготовка, това сложно школуване? Така както по естество и вещество е сложна цялата необятност, така е сложен и животът на ученика. Ученикът тепърва трябва да се учи на сложните прояви, на сложните явления, на сложните присъствия.

Но ще кажете: не може ли тия системи да се опростят? Могат да бъдат опростени, когато ученикът бъде вече едно абсолютно присъствие. Докато не бъде едно абсолютно присъствие, той ще изживява различните реакции, сътресения, давления и т. н. Какво прави Школата с него? Помага ли му тя? Възнаграждава ли го? Задачата, на всяка една Школа е да подготви, да ориентира. Следователно, Върховната школа ориентира ученика към вътрешните сили, защото ние казахме: като основа на битието са вътрешните сили. Няма проява на живот, на култура, на изкуство без участието, без инициативата на стройните вътрешни сили.

Ето каква е ориентировката на ученика. Ето подготовката която Школата дава на ученика, т. е. да може да го ориентира и осъзнае като специфична основа вътрешната сила. Не може без основа, не може без начало. Запомнете това. Както не може без качало, така не може и без основа, защото всяка основа е промисъл на едно начало.

Ние има да се занимаем с още по-вътрешни сили, с още по-тайнствени сили, които представляват една особена благоприятна среда за подвига, за осъзнаването на ученика. Къде ще намери той тази среда? Сред бурите ли, сред халите ли, сред войните ли, или сред техниката ли? Къде ще намери тази специална подготовка или тази специална среда? Ученико, по стремежи ти си добре, по разбиране не си още отличен, а по жертва, не си още много добре.

Но ще кажете: нали ни казахте, че ученикът няма да дава вече жертва? Не, не кръвна жертва, не кръвна жертва. Каква трябва да бъде жертвата на ученика? Да бъде готов за една разумно върховно присъствие. Защо е необходимо едно такова присъствие? За да се помогне на ония сили, конто респектират движението в природата. Още защо трябва да бъде такова присъствие? За да даде тон на ония сили, които са в колектив, които имат път за еволюция, за да могат да внесат елементите на съвършенството. Още защо ученикът трябва да бъде присъствие? За да имат силите в природата достъп до едно особено явление, което за тях е едно специфично, едно ново явление.

Когато засягаме тия явления, когато засягаме силите на природата, силите на вътрешния живот, ние имаме за задача ученикът от Върховната школа да разреши въпроса за вътрешния живот, защото земята не помни такъв институт на вътрешно присъствие и подготовка. Има различни науки. Всички тия науки откриват дадени сили, използват ги и провеждат известни системи и планове, за да могат да използват енергиите, елементите, същините, излъчванията, присъствието, но всичко това е, за да се да се ползува човекът от блага, за които той нищо не е дал. Ето къде е жертвата на ученика: за всички тия блага той се жертвува. Каква жертва дава той? Като присъствие. Той присъствува във всички тия блага и най-искрено, чистосърдечно благодари за тях. Ето неговата жертва, неговата благодарност. Трудно е било за силите да проведат така планово и системно работата. Но за да дойде ученикът до това съвършенство, трябва да благодари. За благодарността още не се е говорило. За благодарността още не се е пеело. За благодарността още не се е молило.

И тъй, да благодариш, значи да си се осъзнал като стройна съвършена вътрешна сила. Защо засягаме въпроса за вътрешните сили. Защото за вътрешните сили говори цялата официална наука. Тя ги дава в категории, в системи, привежда ги в известни и неизвестни, дава им определени названия, които се ознаменуват като специални науки. Доста много е напреднала официалната външна наука. Тя представлява един необятен океан, върху водите на който се носят като кораби, така и предмети, откъснати от сухата почва. Вълните движат тия предмети, но какво има на дъното, нито капитанът, нито геологът знаят и не могат да проникнат. Колкото и да се правят опити, вътрешността все пак остава една тайна. Същото е и с вътрешността на земята или която и да е планета. Кой ще открие тази тайна? Само ония сили, които имат вече вътрешен живот. Как ще ги открият? Ще стане ли нужда да потънат дълбоко в океана или да копаят за да отиват до центъра на земята? Ако това трябва, ще се направи, но ако не трябва ще се научи по други пътища за тия тайни. Има други пътища, т. е. има друга система. друга наука на Върховното присъствие. Тепърва тази наука ще се лансира. Тепърва ще си пробие път към висшите институти, към висшите академии, тепърва ще заеме челно място. Големи специалности ще се явят, за да я представят като едно върховно начало. Специалната наука на присъствието е днес въпрос на откритие. Колкото и да се задоволява любопитството от външната наука, все пак в съзнанието на всички учени е останала дилемата: какво има в глъбините, чие начало е всичко това, което те откриват. Нещо ново се прелива, нещо ново вибрира. Кое е то? Специалната върховна наука, върховното присъствие. Няма ли присъствие, няма откритие, няма наука, няма изкуство, няма живот. Какво е това присъствие? Това са вътрешните сили. Гениални заложби, гениални състояния са тия вътрешни сили. Тепърва се прави да бъдат открити, да бъдат опознати и то на ученика на Върховната школа. Той ще школува, той ще се ползва, той ще се специализира, защото тази специализация, тази подготовка е от особен характер. Цялото движение, всички елементи, които са среда за ученика, ще говорят, ще бъдат жизненото слово. Няма да има ум, който да се противопостави, да критикува.

Ето такъв прилив предстои за бъдещата култура, за бъдещите сили.

Но ще каже ученикът; как ще дойде това, че и ние да можем да се ползуваме? Когато говорим за бъдещето, ние подчертаваме и настоящето. Кой сега е в настоящето? В настоящето е ученикът. Ако има сили, който се явяват като присъствие, то това са вътрешните сили, вътрешните способности на ученика. Каква особа, какъв интересен субект и обект е ученикът? Той е онази карта, върху която се нанасят всички сложни системи, всички сложни вариации и енергии на Духа, който работи, който създава, усъвършенства и провежда.

Необходима ли е тук вяра? Необходима е до толкова, доколкото да повярвате в тази среща, че ще имате случай точно навреме да проведете своите размишления. Повече вяра не е необходима. Щом сме ангажирани, щом сме влезли в тази светиня да изучаваме, да усвояваме, да специализираме маниера на Духа, ние трябва да бъдем предана жертва. Губи ли ученикът, ако е предана жертва? Най-свещените опити на ученика това е да бъде предан, т. е. да бъде готов. За какво? Да се посвети, да се озари. Тук няма тежка работа. Няма носене на камъни, на тухли, на вар или греди. Тук е най-приятната работа - да размишляваш, да поетизираш, да пееш, да се радваш, да се настройваш. Това е лесна работа, да. А ние преди малко казахме, че работата е много сложена. Наистина че е много сложна. Да заемеш място на една присъстваща сила, това; наистина е сложна работа. Защо е необходимо да бъдеш като присъстваща сила? Ако би дори се явило недоимък в природата, ти да бъдеш този прираст. Ако би се явило недоимък дори в слънцето, ти да бъдеш този приток. Където и да е, в която и вселена на небосвода да се яви недоимък, ти да бъдеш това допълнение. Малка работа ли е? Лесна работа ли е? Наистина, че не е лесна. Лесна е сега, при това положение, когато ние размишляваме. Мъчна е, когато ученикът започне да работи упорито, да присъства, да запълва. Кога може да бъде той такава сила? Само като вътрешна система.

Ученико, постройката е нова. При тази нова постройка ще има наистина умора, съблазън, безверие. Защо? Защото не е още така ефектно построена, т. е. ти вземаш вече живо участие в нейното строителство и много естествено, че ще бъдеш обременен, гладен понякога, жаден. Защо? Защото си прям работник, прямо допълнение, прямо присъствие.

Нова постройка, нова сграда, нов храм, ново светилище. Такова нещо има само в напредналите планети, планети които имат косвено присъствие със слънчевите сили. Тепърва слънчевите сили ще се докоснат, т. е. тепърва ще се спрат за по дълго върху планетата Земя. Защо ще се спрат? Защо до сега не се спираха? Защото устройваха земята, създаваха път, оцветяваха я, тонираха я, обличаха я и сега, когато тя става вече място, светилище, храм, слънчевите сили ще се поляризират, всяко едно слънчево поляризиране създава особен ефект, ефект на едно върховно присъствие.

Когато говорим за върховно присъствие ние имаме предвид, че слънчевите сили стават среда за такова присъствие. Не може да има присъствие без прилив на слънчевите сили. Такава е системата в битието. Тя не може да се измени. Ако се измени, ще стане едно нарушение. Кой ще пострада при това нарушение? Пак ученикът. Трябва да стане допълнение. Има ли такива случаи? В звездния свят са се случвали такива явления. Ставало е такова нарушение. Доста големи планети са били разрушавани, т. е. са се разпадали. Какви са били тези случаи за да се разпадне една планета? Че там са сформирали слънчеви ядра, създала се е голяма, но външните сили са нарушали порядъка на тия ядра и ето каква е била съдбата им. Ние няма да говорим за историческите явления във всемира, но искаме да подчертаем едно: когато на земята се сформира такова едно слънчево ядро, силите които подържат реда и порядъка на това слънчево ядро, трябва да бъдат едно върховно присъствие, за да не би земята да пострада.

Какво значи това, земята да пострада? Да не става нужда наново да се трансформира, наново да се въплъщава, защото тия процеси са доста сложни и продължават с милиони години. Ето защо, дълг се налага на ученика, който е вече в слънчевото ядро, да не повтаря това опущение, това отклонение, за да не става нужда да прииждат други сили да допълват, да притурят. Тогава може да стане един голям катаклизъм.

Ние казахме: леко е, докато размишляваме, когато пеем, когато се молим, но трудно е, когато трябва да бъде живо, реално присъствие.

Ученико, ознамени тази велика, върховна епоха, епохата на идването на Мировия Учител, епохата на пълното изявление на Всемирното Бяло братство на земята. Остави исторически документи, не действително през твоята епоха е имало такова върховно знание. Подчертай това чудо, пророкувай за това върховно явление. Дълг се налага да се посветиш в една голяма, крупна работа. Ти си вече един нов представител, нов историк, писател, който ще напише новите скрижали на тази велика епоха. Ето защо, размишлявай и пиши, размишлявай и живей, размишлявай и присъствай. Твоето присъствие е толкова необходимо, толкова знаменито, толкова велико, че ако за един момент би се отклонил, не те чака никакво добро.

И тъй, ние не искаме да се вайкате, да се плашите. Ние сме толкова внимателни и благородни и ви питаме: искате ли да вземете участие като присъстващи сили в слънчевите ядра. Ние неуверено и предпазливо се съгласихте и сега нищо не ви оправдава, ако не бъдете навреме присъствие. И земята да гори, пак присъствай. И атомни бомби да рушат недрата на земята, пак присъствай. Колкото повече адските сили разрушават, толкова повече вашите сили трябва да съграждат. Кои са тия ваши сили. Вътрешните сили. Адските сили са на външния свят, вътрешните сили са на вътрешния свят. Не казвайте: ами сега от къде да почнем и как да почнем? Лесен е въпросът. Бъди присъствие. Друго ние не искаме. Ние искаме да бъдете абсолютно присъствие в слънчевото ядро. Защо? Ще имаше работа със слънчевите същества. Ще имате да проучвате слънчевите същества, системната работа на слънчевите същества, ще научите слънчевото изкуство, ще бъдете запознати със специалната наука на слънчевите същества. Ще знаете, как те мислят за Първоизточника, за Върховното Начало, какво ги вълнува, кое е. онова велико, специфично, за кое те представляват такава чудна светлинна организация.

Ученико, едно ти желаем да научиш: да можеш да слушаш, когато ти говорят слънчевите същества, да научиш да слушаш, когато пеят слънчевите същества, да разбираш цялата наука на слънчевите сили. Защо те занимаваме сега със слънчевите сили? Сега е слънчева епоха. Но ще кажете: как да е слънчева епоха, когато сега е двадесети век, век на динамичната техника, на материалистичната сфера, на отрицателните сили? Понеже земята се дели на няколко сфери и най-долната сфера е материалистичната сфера, то тя има сега най-силното влияние. Тя всичко държи в респект, но пробита е тази сфера. Има вече една светла пътека, по която се отива и до недрата на земята. По тази пътека има и светлинни станции. И вие сте вече една светлинна станция. Как мислите: материалистичната сфера ще ви прости ли? Ще ви даде ли възможност да разширите станцията, ядрото? Ще има една малка борба, но слънчевите сили няма да отстъпят, защото сега е епоха на слънчевите сили.

Каква система трябва ученикът да приложи за разширението на тия ядра? Ние казахме: системата на върховното присъствие. Какви са методите на тази система? Трябва да има опит. Трябва да се опитат нещата, т. е. трябва да присъстваш. Да имаш например чувството да присъстваш при едно епохално явление, при някое особено светлинно излъчване от слънчевия свят. Всеки ученик трябва да има този. опит. Само тогава той ще разбере конструкцията, върховното развитие и битието.

Ние много пъти говорихме за подготовката. Дано дойде ден, когато вече не ще говорим за подготовката. Нашите размишления тогава ще бъдат относно процеса прозрение, озарение, посвещение и безмълвие. Гениални и величествени размишления. Ние не наричаме нашите размишления с други термини - речи, беседи, лекции. Ние ги наричаме размишления. Защо размишления. Защото трябва да размишляваме специално за слънчевите ядра, за вселената, за битието и за Великото Начало. Това ще стане само по системата на размишлението. Няма друга система. Ако би имало, ние ще ги приложим. Тя е най-върховната. Тя е присъствие.

Досега говорихме за размишление, а сега говорим за присъствие. Защо? Размишлява този, който не знае, а присъства този, който знае. Такава е разликата. Ние ще размишляваме още. Има много да размишляваме. Защо има много да размишляваме. Защото се минава от една епоха в друга. Защото се прави един преход. А щом се размишлява, вземат се всички неща под внимание, всички явления под съображения. Така работи разумния ученик на вътрешния живот, на вътрешната система. Когато размишляваме, това не изключва да бъдем и присъствие. Как ще размишляваш и за какво ще размишляваш? Присъствието е първото условие за едно Божествено размишление, защото в присъствието са Божествените сили. Те са, които конструират. Те са, които организират. Защо? Защото те имат всички възможности. Ще бъде ли ученикът за в бъдеще едно такова върховно присъствие? Да. Когато стане Върховна възможност. И трябва ли да стане?. По този въпрос няма две мнения. Щом ученикът е школата, ще стане. Ако е извън школата, ще чака. Щом е в школата, той е вече дори допълнение. А това е един върховен процес. Да допълваш нещата, да ги оформяваш, да им даваш идеен образ, такъв идеен образ, че всичко да говори в него. Как ще говори? С език ли? Ще имат ли тия образи език? С мисълта ли ще говорят? Ще имат ли те мисъл? Тия образи са истинско върховно присъствие като дело, като система, ката явление в битието. Сега ученикът създава нови образи по шаблон, по размер на новата епоха. Сега това той върши. Не може да има нова култура, ако няма нови способности. Тия способности са, които напълно подпомагат Върховното присъствие.

И тъй, какво има да ви кажем още? Какво сме ви казали до сега? Вие още не познавате буквара, по който се учат слънчевите сили. Той ще бъде много интересен за вас, т. е. слънчевите сили имат ли буквар? Слънчевите буквари са написани не с обикновено мастило, а със светлинни есенции. За да можеш да четеш този буквар, трябва да имаш необикновено око, което да бъде способно да издържа блясъка на тия светлинни есенции. Специално око, особено око трябва. Това око трябва да има особена зеница. Тази зеница може да прониква във всички полета на дадените планети из небесния звезден свят. Такова е неговото естество, такава е неговата материя, неговото вещество, неговата организация, неговите елементи, неговата прозрачност. Прозрачно слънчево око, слухов слънчев апарат трябва да виждаш и да слушаш. Сега ученикът е стигнал до степента да слуша. Той слуша. Макар и да не долавя ефирните ефирните трептения на слънчевия чар, все пак той слуша, долавя известни звуци, които го навеждат на идеята, че в слънчевия свят има особен чар, особена музика, особени звуци, които дават слънчев ефект, но той още не е дошъл до онази степен на развитие да вижда силите, организацията, системата, науката и изкуството на слънчевите сили в слънчевия свят. Колко чуден е той, но трябва зеница. С тази особена зеница, присъща на земния свят, невъзможно е да се съзерцава слънчевия свят.

Ето какво око трябва да носи новият образ. Кой ще създаде това око? Има специални сили, специални майстории художници, специални лекари, архитекти, които се занимават с това чудно устройство. Тепърва се говори за едно ново око - окото на ясновиждането. Чуден свят се издига, се оформява пред окото и ухото на посвещаващия се ученик на вътрешните сили. Чудна култура, велика, знаменита епоха, в която, ще вземе участие една посветена раса, която идва да насели слънчевите ядра по яйцето на земята.

Ученико, бъди едно осезателно присъствие, за да можеш да ознамениш епохата на твоя Учител, епохата на Всемирното бяло братство.

Въпроси:

Кое е станало причина за катастрофата на планетите?

Когато слънчевото прииждане е в голям прилив, силите не могат да издържат. И тук сега става едно системно прииждане на слънчеви сили и силите на земята пазят едно равновесие. Няма да се дойде до такава катастрофа, кога то се възстановят слънчевите ядра по лицето на земята. Възстановяването на едно слънчево ядро на Земята е един доста сложен процес. Явяват се външни бури, урагани, неспокойствие. Атмосферата се изменя, магнетичните течения се изменят, атомните давления се изменят. Въобще всичко се изменя. Всичко това е необходимо да стане в пълна тишина, в пълна хармония. Кой ще помогне за тази хармония? Върховната школа. Защото тя ще иска да проведе системно идване на тия слънчеви сили.

Но ще кажете: нима тия слънчеви сили са неумолими, та трябва да се създават такива катаклизми, когато трябва да се извърши една специфична работа върху земята? Слънчевите сили извършват един процес, който е неумолим. Не можеш да си играеш с него. Той е е прям, неумолим. Какво ще направят сега силите от себе си за да могат да задържат този слънчев прилив? Нали трябва подготвени сили? За да могат те да издържа, в школата се минава една специална подготовка - озарение, прозрение, посвещение, осияние и безмълвие. Без тази подготовка слънчевите сили не мога да се задържат. Те пътуват. Ще минат и на други планети, но въпросът е да се задържат върху планетата Земя.

Ще кажете може би: какво от това, че ще се задържат на земята? Утре може би ние ще отидем в друга някоя планета, където слънчевите сили са в равновесие, където са създадени школи, условия за размишления? Ученикът, който е пратен на планетата Земя има тепърва отношения, задължения към тази планета. Той има да извърши една велика работа - да създава условия да се задържат повече прииждащи слънчеви сили. И щом тия сили се задържат и самата планета се организира. Подобрява се органическия живот, растителният, минералният живот. А това е главната мирова способност на Първоизточника - навсякъде да бъде светлина.

Ученикът тепърва трябва да има една положителна представа какво значи това сътворение в битието, в природата и специално в живота на човека. Той трябва да направи нещо, да има една цел. Каква е тази цел? Да се върне в слънцето, защото най-организираното ядро е слънчевото ядро. След това може да има друга цел - към по-големи, към по-възвишени слънчеви ядра. Тогава се отговаря на въпроса; щом ученикът придобие образ на слънчево ядро, той ще присъства на слънцето и като едно оперативна сила ще отива на слънцето или в друга някоя планета и ще се връща. Следователно няма да има застой. За Духа няма индивидуални обекти. Не може да отидете на слънцето и да останете там.

Щом едно тяло се откъсне от слънцето, то има някаква цел - и то да стане слънце. Необходимо ли е да има слънце? Дали такова слънце ще се влее в друго, то е план, но трябва да се създаде слънце. Че има светли същества, има, но земята светла ли е? Тепърва сега трябва да се създаде като светло същество. Ученикът е, който ще стане причина земята да стане светла.

Ако няма тъмнина, няма да има и светлина. В процеса на сътворението има много варианти, много възможности. Защо Първоизточникът така е наредил? Вие отивате на тъмно място и нищо не виждате. Запалвате една свещ, осветявате и си вършите работата. И тия планети са пратени в пространството да извършат някаква работа. И понеже там няма светещи същества, трябва да има някой, който да пали свещта. Сега на планетата Земя трябва да се запали свещта. Когато се освети, ще я населят светли същества. Тогава и радиацията й ще се измени. Незапалена, тя представлява мъртва материя, а когато се задали, излъчва, радиира. Това е един бавен; но колосален процес. Ученикът трябва да разсъждава реално, така както вижда» нещата, както стават. Щом той така ги проучва, в неговото размишление ще вземат участие влиянията на тия светли сили. Трябва да има някой да драсне кибрита, та ученикът да се освежи. Ето къде е процесът на сътворението - да има кой да драсне, да произведе светлина. Вие трябва да бъдете едно такова присъствие, да бъдете драскало, за да се произведе светлина. Цялата земя е светлинни енергии, но трябва до дойде един до драсне, за да светне. Сега има опасност чрез атома да пратят земята някъде. Силите водят борба, дали да пуснат земята или да я посветят. И ако ние сега държим, то е ядрото да радиира, да даде такава сила, че да попречи на черните сили да я напуснат. Светлите сили правят всичко възможно да премахнат този замисъл. Земята е едно съзвучие в дивната звездна хармония.

Когато си оголял, ще са вирнеш при баща си, а когато си богат, ще създадеш нов дом

9 Февруари 1956 г.