433. Вътрешният прилив

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 433-то

ВЪТРЕШНИЯТ ПРИЛИВ

Въведен ученикът във вътрешните лабиринти на Вътрешната светиня, той има да проучи някои сложни явления, които го запознават с основите на прииждащата светлина и живот в него. Там го запознават с вътрешните сили, с устройството на вътрешния свят и с вътрешните приливи.

Тази е нашата мисъл в тази среща. Тя е толкова интересна, че ученикът не би си и представил какво е това вътрешен прилив. Защо не може да си представи? Защото той е в средата на външните приливи. Всичко в него е станало вече навик, нещо обикновено. Науката казва, че това са факторите, които занимават съзнанието и мисълта на, ученика. Много фактори има. Вие ги знаете. Те така действуват, така са положителни, че ученикът е напълно под тяхното влияние. Кога то става въпрос за една друга страна на живота, за един друг мироглед, за една друга подготовката едно друго присъствие, идваме до онази гениална мисъл, която е проявление чрез големите капацитети, чрез големите мистици, учители и жреца в живота. Ти вътрешни нюанси на живота, тия вътрешни стимули на живота, тия вътрешни ритми на живота, които дават една нова страница, една нова страна за обяснение на вътрешния живот. За да може да се проникне в тия детайли на вътрешния живот, необходимо е да се знае кой са онези фактори, които го представляват като една дълбока, необятна, област, сфера, среда, пространство, вечност. Това е вътрешния стимул или вътрешните приливи.

За да може всестранно да се обхване кои приливни същини са във вътрешния порядък на ученика, се иска едно голямо майсторство, една голяма просвета, голямо посвещение. Когато става въпрос за голямо посвещение, то е да се посвети ученикът в тия именно вътрешни приливи. Най-голямото знамение за него, най-голямото призвание, най-голямото чудо е да може да бъде под ръководството на вътрешните приливи. Ние няма да се занимаваме с външните приливи, защото вие сте ги опитали. Ние ще застъпим специално вътрешните приливи, които са първото осияние на ученика за неговото начално посвещение.

От къде идват тия приливи? От къде се дирижират тия вътрешни приливи? За да може ученикът да има една правилна насока, едно правилно разбиране, той трябва да знае за естеството и веществото на вътрешните ядра и същини. Ние много пъти подчертахме, че тия приливи са една върховна способност. Извън тази върховна способност, вие другояче не можете да си ги представите, защото може да даде вътрешен прилив само онзи, който е върховна способност. Обикновените способности, обикновените прииждания, обикновените фактори, не могат да определят, не могат да съпоставят така нещата, че да има нещо специфично, нещо специално, нещо дълбоко, нещо гениално, нещо което не може да се обхване с обикновените приливи.

Ние много страни описахме за присъствието на Духа, с много термини си послужихме, а сега имаме един друг термин - вътрешния прилив. Той е, който най-релефно, най-очевидно, най-осезателно може да представя същините на вътрешния живот. Няма друга сила, няма друго осияние, няма друго присъствие, което може така да представи необятната душа на Бога, както вътрешния прилив. Кой може да получи този вътрешен прилив? Кое е онова същество, кой е онзи диамант, бисер, коя е онази душа, онзи дух, който може да има щастието да почувства жизнените сили, жизнения порив, жизнения светоглед на вътрешния прилив. Единствено ученикът на Вътрешната светиня има щастието, има светлината, силата да бъде, запознат основно с глъбините на Божията душа. Не можеш, да имаш представа за Бога, не можеш да изживееш неговите симптоми, неговото движение и енергии, ако нямаш способността да изживееш вътрешния прилив. Велика наука е вътрешният прилив. Велика способност е Вътрешният прилив. Велико необятно чувство и осезание е Вътрешният прилив. Велик зов е Вътрешният прилив. Най-голямата будност, най-голямото и разширено съзнание, това а вътрешният прилив.

Как може ученикът да изживее този вътрешен прилив, това богато щастие, това Велико Начало, да изживее най-новото, което може да го подмлади, да го разкраси, да му даде тон, живот? Само вътрешният прилив може да направи това.

Но ще кажете: как да различим вътрешният прилив от външните приливи? Това е специфичното, това е школуването, това е светинята, това е Божественото присъствие. Ако ученикът не развие тази способност, той не може да се ползва от присъствието на вътрешния прилив на тия най-възвишени и най-богати същества в цялото миросъздание, защото вътрешният прилив, това е присъствието на най-възвишени същества, т. е. на най-свещените Божествени синове.

Ето каква е перспективата, какво е щастието на ученика от Върховната школа. Всичко у него трябва да бъде прилив, който да му даде тия ценни качества, тия ценни подаръци, тия ценни способности, за да може той да бъде един нов прилив за другите същества, кои то имат нужда от пълно обновление.

Макар и да е сложна, макар и да е недостъпна тази дилема: как ученикът може да долови нежните тонове на сложните емоции на вътрешните приливи, на вътрешните сили, все пак това е една от най-неизвестните задачи. Щом е неизвестна, как ще стане достояние? Там е изкуството, там е мъчнотията, там е сложността, как да направим неизвестното известно, т. е. как да го доловим, как да достигнем неговото движение, как да се запознаем с неговите енергии? Кой може да направи това? Трябва да, бъде архат, бог, всемирен гигант, трябва да има ум слънчев, зарящ, трябва да има душа, която да бъде пулса на вселената.

С това не искаме да изключим възможностите на ученика. Единствено най-предания кандидат, най-достойния кандидат, това е ученикът на Вътрешната светиня. По какви пътища ще пристъпи той към това ново освещение, в тази нова светлина, в тази нова светиня? Какви са методите? Кои принципи трябва да легнат в основите на неговата първа стъпка към тази необятна неизвестност? Ученико, всичко ще имаш дадено, защото ти бележиш в историята на човечеството дълбоки бразди, които ще станат велико знамение и откровен ние за бъдещето утре. Какво се иска специално от теб? Да почувствуваш поне прилива на тия вътрешни сили. Те най-богато ще ознаменят твоето съществувание, твоя живот, защото без да ознамениш своя живот, твоето съществувание е глас в пустиня. А това не трябва вече да се случва. Ти тепърва трябва да прецениш живота, защото много си злоупотребявал с него и то толкова много, че у теб се създава един свят на противоречие. А какво носи противоречието? Изтощение, слабост, умора, болест и тем подобни. Престани да живееш в противоречие, за да не те смачкват малките неща. Недей слугува на противоречията. Ти си способен. Откъсни тази огърлица на противоречието, хвърли я от своите гърди и започни да обновяваш живота си, да разкрасяваш живота си, за да потекат у тебе жизнените сили на вътрешния прилив, т. е. нека се стабилизират у тебе силите на Вътрешния прилив, които ще вземат кормилото на твоя живот и ти ще бъдеш в апогея на твоето велико Божествено посвещение.

И тъй, когато ходиш, ходи като трептяща сила. Когато мислиш, мисли като гениална сила. Когато приемаш, при е ми като вътрешен прилив, за да може твоят живот да се възкреси, т. е. да премахне тази огърлица, този обръч около теб и да се почувствуваш като трептяща сила в общия сбор на слънчевите сили. Обнови живота си, обнови тялото си, обнови цялата си вътрешност, която да бъде израз на нов прилив, на нови способности, на нова деятелност, на нов живот, на нова борба, на нова свобода. Къде може да. стане вътрешно приливане? Там където има достойнство, където има благоухание, където има простор. А къде има? Само ученикът, който минава през великото посвещение на Вътрешната светиня. Всичко в него е така подредено, така съчетано, че когато билите на вътрешния прилив се въплътят, става тогава чудото, става новото освещение. Трябва да се осветите. Кой е този, който ще ви освети? Вътрешният прилив на Духа. Но за да не попада ученикът в нови противоречия и да казва: защо в нас всякога се явяват противоречиви мисли и чувства, които засенчват нашето съзнание, нашия хоризонт, които спират нашето движение, нека от днес нататък ученикът бъде едно непреривно вътрешно обновление или вътрешен Божествен прилив.

Кой ще направи това? Ти, ученико, ще го направиш. Имаш всички дадени възможности. Първите ти помощници ще бъдат слънчевите лъчи. Те са, кои то ще дадат първата представа как можеш да получиш вътрешния прилив. Твоят свят е свързан със слънчевия свят. Ти имаш контакт със слънчевите сили. Следователно, за да можеш добре да се подготвиш и здраво да стъпиш в тази нова обстановка, единствено слънчевите сили са, които ще ти помогнат, които ще те подемат.

Но може би ще се каже: не са ли слънчевите сили както външните приливи? Нали и тяхното давление има външни призиви? Нали често пъти обгарят, сгряват, променят атмосферата, променят състоянието и т. н.? Това е вярно по отношение външния свят, но по отношение вътрешния свят те са едно ново явление, т. е. те са кристални сили, които дават само светлина. Дано ни разберете. Специално за ученика слънчевите сили дават само светлина, защото светлината е вътрешен прилив, а топлината е ефекта, давлението. Това са външните приливи. Следователно, идейната подготовка е, светлинната подготовка е, която дава пълно олицетворение, пълен принос, който ученикът може да вживее в себе си, за да могат вътрешните сили да намерят канали и да създадат оградата, от която ученикът се нуждае. Колкото и противоречиви мисли, желания и енергии да се сблъскват с неговата действителност, благодарение на светлинната ограда той ще бъде запазен.

Ето каква ограда трябва да си създадеш. Ние няма да кажем ореол, аура, но казваме слънчева ограда, т. е. да запазиш вътрешното начало в себе си. Това си ти. Това е твоето щастие. Това е твоето бъдеще. Това е най-висш вътрешен прилив. Само като вътрешен прилив ще могат благоприятно да се развиват вътрешните способности и вътрешните таланти. Защо? Защото там се проявяват като най-велика реалност. Без никаква лъжа, без никакво отклонение.

Но може би ще дойде противоречието: ако станем такива какво ще бъде нашето бъдеще, т. е. какво място ще заемем? Все ще бъдете слънчева светлина. Вие ще заемете мястото на Божествено състояние. Това е бъдещето на повдигната душа, на усъвършенствания Дух.

Но ще дойде пак противоречието: какво ще правим тогава? Ще извършвате онази работа, която извършва слънчевия лъч. Вие ще заемете онова положение, което заема от Божествените сили на абсолютното състояние. А по-нататък какво ще бъде? Ще бъдете миросъзданието. Колко сложни ще бъдете. Колко необятни и колко абсолютни. А за това трябва мерки. Трябва да се отмерят тия положения. Ние говорим за едно бъдеще, което ученикът тепърва започва да прозира. Тепърва ще почнат да действуват вътрешните приливи, тия вътрешни способности, за да се трансформират нещата, енергиите, същината. Тепърва ученикът има да боравите алхимията, с жизнения еликсир, за да трансформира нещата, да ги прави от стари млади, от болни здрави, от грозни красиви, от груби нежни. Тепърва ще започне в ученика едно ново начало, начало на поезия, на музика, на изкуство, на усет. Тепърва в него ще се прояви способността на дълбоко вътрешно усещане. За да се запознае с тия мерки, с тия същини, ученикът трябва да бъде дълбоко усещане, толкова изтънчено усещане, че даже абсолютната хармония да може да се долавя, защото за абсолютна та хармония се иска и абсолютно способен апарат, който да долавя тази дивна хармония.

Ето какви са неговите прями помощници, неговите братя, неговите посветени съученици, които имат да извоюват една от най-възвишените подготовки, т. е. вътрешния прилив. Където и да си, каквото и да правиш, никога не забравяй вътрешния прилив. Единствената сила в света, единствената сила дълбоко, тихо ще ти заговори, това е вътрешния прилив. С нови качества, с ново достойнство застани пред олтара на свещенодействието и приеми тази благодат, тази способност на вътрешния прилив, за да може да завършиш успешно, за да може, както казахме, да усвоиш маниера на Божия Дух.

Какви прекрасни перспективи, какви прекрасни полета се откриват, какъв чуден, Божествен хоризонт сияе пред теб, ученико! А ти още си в противоречието, още не можеш да скъсаш със старите порядки, със стария свят. Бъди вихрен! Имай полет. Имай жизненост в себе си, която ще даде почва, място за вътрешния прилив. Ти имаш това богатство. Дадена ти е още от начало тази жизненост, но много процента си загубил от нея и сега трябва да бързаш да я възстановиш, защото без жизненост няма вътрешен прилив, т. е. без да осветиш жизнеността в себе си, няма Божествено проникване. Бъдете подвижни както слънчевата светлина. Подвижността подразбира готовност на вътрешен прилив. Бъдете ново начало, защото новото начало подразбира вътрешен прилив. Бъдете ритмичен дух, защото ритмичният Дух, подразбира вътрешен прилив. Бъдете всемирна хармония, защото всемирната хармония, подразбира вътрешен прилив. Нека този прилив овладее вашето естество, за да може то да се слее с естеството на вашата духовна същина. Да няма у вас вече груба материя, грубо естество, а всичко да бъде трепет, т. е. вътрешен прилив. Така се обогати, така застани на мястото, което си заел, че да бъдеш един блестящ скъпоценен камъче с което да се занимаят лъчите на слънцето. Бъди този бисер, този скъпоценен камък, който да бъде едно ново внимание, т. е. да се занимаят посветените сили с теб и да те запознаят с тайната наука, която е била скрита до сега за съзнанието и мисълта на човека. Нека този мистичен прилив да обхване цялото твое същество. Нека този огън да направи пълно преобразование, т. е. всички противоречиви мисли да станат дейни сили, благородни сили, т. е. свещящи сили.

Ето какво има. ученикът да направи. Той трябва да трансформира, да преобърне като алхимик тъмните груби сили в светящи, в трептящи сили. Това започва най-напред с пречистване на организма и съзнанието и осветяване на волята и мисълта. Колко е интересно на светящите сили да се занимават специално с едни същества, които без оглед на някакъв си Божествен морал, са опропастили някои енергии. Това е в плана на творческите сили и те търсят материал, чрез който да продължат изграждането на сътворението. Къде ще спрат светлите сили? Кой материал ще бъде най-годен за постройката на битието? Дали камъните, дали минералите, растенията или други? Най-чистият, най-качественият, най-способният материал на земята, това е ученикът. Щом тия сили го сложат в дадено почетно място, те са сигурни, че този съграждащ се елемент в сътворението ще изпълни своята задача.

Но ще се яви противоречие във вас: как така? Да ни вземат като материал и да ни зидат някъде? Това е алегорично, но то е истината, то е същината. На светлите същества трябва вашата жизненост. А ние ви казахме, че всичко у вас трябва да бъде жизненост, вълни, прилив, е подценявай и най-малкия уд и най-малката клетка. Щади я, пази я, защото тя трябва на Вътрешния прилив. Ние не искаме да хвърляме упреци какво е правило вашето тяло, вашите органи, вашите способности, чувства и т. н. Не, ние искаме едно нещо: вашето бъдеще да стане святост, защото без святост няма нито крачка напред. Святостта е признак за възлизане на ученика. Святостта е онова огледало, в което всичко е отразено чисто, идеално, Божествено.

Ето какъв е моралът на ученика. Това е морал на Вътрешния прилив. За да имате успех в размишленията, за да можете да се ползувате от съкровищниците на дълбоките всестранни необятни системи, се иска святост - свят по мисъл, свят по чувства, свят по дела. Ти не трябва да се оправдаваш и да казваш: така съм създаден, такъв е поривът в мен. Така трябва да живея. Не, пълна трансформация и осветяване. Ние няма да говорим за някакво възкресение. Възкресението стана. Ние говорим за пълен вътрешен прилив и осветяване. Когато се срещната две осветени съзнания, две осветени души, два осветени умове и две осветени сърца, произвежда се нова слънчева искра. Щастие е за ученика да види тази искра. Ето как ще се пробудят вътрешните очи, за да се види искрата, която е ефекта, е делото между две посветени души. Това трябва да бъде опит за вас. Това е вашия най-верен, най-съществен опит - да се произведе тази искра между вас, т. е. вашата способна жизненост. Помни, че всичко у теб трябва да стане жизненост, огнена жизненост.

И тъй, когато изнасяме пред ученика за тия качества и способности, то ние ги взимаме от световете на светлите същества, т. е. как те живеят, как мислят, как работят. Понеже ученика е кандидат за духовния свят, т. е. за света на Духа, ние имаме за задача да го опознаем с тия проблеми, за да могат да се намалят до минимум противоречията в него. Колкото и да говорим за бъдещето посвещение, в ученика все ще има противоречия. Защо има, ние много пъти сме размишлявали и сега не се налага наново да го застъпваме, защото нашата задача е все повече да бъдете вътрешен прилив, а то значи да се свържете със силите на тия светли същества, които са пуснали вече своите рала и орат земята, т. е. подготвят почвата за новата сеитба. Дано и вие бъдете щастливата почва, да ви посеят с нови слънчеви семена. Когато падне у вас едно такова слънчево семе, знаете ли каква радост ще ви създаде? Вие ще представлявате прекрасната саксия на това чудно Божие явление. Тя ще расте, ще се разцъфти и ще даде аромат, тон, красота. За какво друго човек трябва да мечтае? Това е неговият идеал - като прекрасна саксия, като прекрасно цвете, ще го вземат да го отнесат и дадат като подарък на някои от великите посветени, които ще проявяват към него такова внимание, такава симпатия. Те ще се учудват на това прекрасно явление.

Ученико, бъдещето е твое. Ние искаме да започнеш с настоящето. От настоящето ще зависи твоето светло бъдеще. Ако светлите сили са благоволили да създадат това ядро, то е да те въведат в някои по-дълбоки тайни, да знаеш какво мислят великите същества, какво мисли Бог в дадения момент. А това е велико щастие. Ти имаш тази възможност, защото имаш вътрешен прилив. Използувай тия възможности. Когато ги използуват, всички недоразумения, всички болезнени състояния ще се претопят, ще станат една жизнена светяща пеперудка, която ще ходи от цвят на цвят да изследва красотата на природата, красотата на Божествените дела.

Но ще дойде противоречието: много хубаво ни се говори за прекрасното, за великото, но какво да правим с нашия делови живот, с нашия ежедневен живот? Как да се справим с мъчнотиите? Какво да направим? Там е цялото твое изкуство. Ти още не си мислил положително. Ти все си работил отрицателно. Сега започваш с положителната мисъл, с положителното чувство, с положителния морал. Пусни в себе си положителната светлина. Какво значи това? Никога грешки, никога мизерии, никога лъжа, никога измама. Досега седемдесет и пет процента от времето си си използувал за противоречията. Едвам двадесет и пат процента или десет процента, дори и пет процента си използувал времето за светлинен живот. Като ви гледаме, ви съжаляваме.

Ние сега не говорим на учениците. Ние говорим на ония духове, които не искат да скъсат с противоречията. За тях те са едно разнообразие. Те не знаят, че в противоречията е еднообразието, а разнообразието е в свободата. Само свободният може да присъства във всички начални явления в битието. Онзи, който е в противоречията, той не може. Той е еднообразен. За него само обществото е съществено. За него има само един морал, който е основа за него. А свободният, колкото повече се издига, толкова повече се изменя и неговия морал, и неговата мисъл, и светлината, и чистотата и живота. Само свободният може да бъде лек ефир, да бъде понесен от вътрешния прилив.

Когато застъпваме тази страна на реалния живот, на живота на процесите, а на реалния, свободния живот, ние искаме да отведем ученика в прекрасните сфери на Божествения свят. Това трябва често да става. Колкото е по-често, толкова повече се пести времето, толкова повече се увеличава процента на времето в заниманието. Нека ученикът бъде вече познат кандидат за вътрешния прилив, защото вътрешният прилив ще му открие сложната върховна мисъл на Бога. Само вътрешният прилив е, който има тази способност и тази възможност напълно да отрази като вещество, естество и същина Божественото начало.

И тъй, сега ние не ви занимаваме, не размишляваме за Върховното присъствие, а за Вътрешния прилив. Ученикът ще прави разлика сега какво е вътрешен прилив и какво е вътрешно присъствие. Има ли разлика между прилив и присъствие. Кой се прелива и кой присъствена? Това е нов начин на размишление. Светлината бе прелива, а Духът присъствува.

Но ще се каже: защо светлината да се прелива, а Духът да присъствува, когато светлината е организми на Духа? Без организми може ли да има следствие? Организмите на Духа са при чина та, чрез които се е проявила светлината. Следователно, и светлината има свое начало. И тя си има свои основи, защото без основи нищо не. може да се прояви. Проявата на Духа, присъствието на Духа, това е Бог. Основата е Бог, а приливът на светлината, това са организмите на Духа, т. е. способностите на Духа. Духът създава условията да започне творчеството. А кой е факторът на творчеството? Това са излъчените сили. В същност Бог твори ли? Ето един въпрос; занимава ли се Бог с творчество да създава планети, слънчеви системи, да им посочва пътя и т. н. Може ли Абсолютният Бог да се занимава с подобно творчество? Той се е проявил в способност, затова на всеки един организъм е дадена способност. Ние и по-рано говорихме за способностите на организмите на Духа. Говорихме за техния образ и т. н. Това е чудото у Бога. Той е създал такова разнообразие, което човешкият ум не може да обхване. Цялото това разнообразие той е вложил в тия способности на Духа - организмите на Духа.

Ето каква будност, какъв полет, каква светлина, какво присъствие е необходимо, за да може да се навлезе в пълното посвещение и да се възприеме способността на вътрешното преливане. Когато ученикът стане едно такава преливане, ще има ли тогава някакво различие между ученик и ученик? Няма да има, защото става преливане. А всяко едно преливане е проникване. Наливащ вода и тя прониква.

Ето какъв трябва да бъде образът и системата на Върховната школа. Ние все чакаме. Искаме да я видим такава. И я навярно ще стане, за да бъде едно върховно преливане, да бъде едно върховно пречистване, светлинно присъствие, т. е. Напълно да се изяви способността на Божия Дух по мисъл, размишление, по дела и живот.

Това е бъдещето, това са методите на Върховната школа, които имат за задача да внесат жизнените сили, вътрешния прилив в способността на ученика. Да бъде той напълно способен. Да няма пред него неизяснени области. Трябва да бъде изключена въобще всяка немощ. Няма вече „почувствах се така изтощен“. О, не! Няма вече чувства, а има преливане. Нека вашият образ да изразява такава характерност, че да не се подава на каквото и да е събитие или явление. Не прекалявайте със своите вътрешни сили. Пазете нервната си система от изтощаване. Тя е ценен център на енергиите. Ако са централизирани Божествените енергии, то и вашата нервна система ще бъде слънчева система. Трябва да бъде слънчева система, защото имате прилив на светлината, имате и присъствие на трептенията на светлината. Нека светлото бъдеще бъде ознаменувано със светлото настояще. Нека тази святост бъде изписана вече по вашето лице, да бъде то като зората. Вие сте пред нова зора. Вие сте вече в зазоряването. Вие ще дадете зората на бъдещия свят. От вас започва уханието, песента, тонът на прииждащата зора.

Идва ново бъдеще, идват нови дни, нов прилив, ново присъствие. Бъдете щастливците да бъдете участници в новото сътворение, в новия прилив. на Духа, в новото размишление на Бога.

16 Февруари 1956 г.