434. Трансформиране

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 434-то

ТРАНСФОРМИРАНЕ

Голям, необятен е светът. Той не е известен още за ученика. Ученикът продължава да живее още в неизвестното. Като ръководно негово начало е случайността, съвпадението. Така е възпитан, при такива условия е бивал поставян и такива отношения е имал. Всичко, което го държи извън неговите възможности, е неизвестно за него. В същност така ли трябва да бъде за ученика, който се посвещава в многото начала. В него не е залегнало онова възвишено чувство, което да го пази, да го охранява, което да го издига като авторитет, като сила, като ръководство.

Често пъти ученикът казва: аз съм в неизвестност. Това влияние на неизвестност подценява всички същини в ученика, всички начала в ученика, всички достойнства в ученика. Ученикът трябва всичко да превръща. Всичко от външния свят той трябва да трансформира. Ако би знаел ученикът след няколко минути или секунди какво ще срещне, той би взел мерки, би предотвратил всички тия събития, които биха му донесли нещастие, разочарование, неуспехи. Коя е причината да не знае? Кой е този фактор, който е създал това състояние в тебе, ученико, че да не знаеш? Кой е застанал на твоя път, пред твоя мироглед, пред твоето зрение, че да не виждаш нещата?

Ученико, открий всички тия фактори. Освети прозорчето си., което да не се засенчва от ничия сила, за да можеш да наблюдаваш реалността на живота. Има едно вътрешно начало в теб, което всичко знае, всичко чувствува, което е най-нежната вариация в теб. Коя е тя? Вътрешното начало на безсмъртието. От върха, от нюансите на красотата на това вътрешно безсмъртно начало, ученикът може да бъде вече една безсмъртна система. Докато целият му живот не стане безсмъртна система, ученикът винаги ще живее в неизвестността. А това, чрез ума да схваща нещата, е най-страшното положение. Никога упадък на Духа. Упадъкът на Духа подразбира безсмъртието. Най-върховното състояние на ученика е да чуе, да ухае, да опита тази безсмъртна същина в себе си. Тя е, която ще му открива светлината. Тя е, която ще го обнадеждава. Тя е, която ще го радва и осмисля живота му. Тя е, която го отличава от животните. Тази вътрешна безсмъртност е повика към съвършенство. Не че тя не е съвършена. Всяка една безсмъртна същина подразбира абсолютно съвършенство. Но щом е като повик, има нещо, което не е съвършено. Има нещо, което е под ударите на греха, под ударите на противоречията. Кое е това неизвестността. Тази неизвестност е измъчвала в миналото доста посветени. Тази неизвестност измъчва и сега посвещаващите се. За да могат силите на неизвестността да се координират със силите на безсмъртието, трябва да стане един прелом, едно вътрешно осияние. Кой ще направи това? Кои са силите, които ще хармонизират ученика, за да може той да получи това осияние? Ние казахме и пак ще споменем. Това са вътрешните сили. Единствено вътрешните сили са, които ще координират силите на несъвършенството, на неизвестността. Ако има да се извършат сложни процеси за ума, за сърцето, за волята и духа в ученика, то е, да стане една правилна, безсмъртна координация.

Но може би ще се зададе въпроса: защо до сега не е станало? Защо досега никой не ви а подхванал, никой не ви е подал ръка, никой не ви е казал, никой не е присъствал. Вие сте биле нещо като мочур, в който са се развъждали епидемични болести, вследствие на бацилите. Вашата почва е била поставена при неблагоприятни условия. Дори и най опитните земевладелци. агрономи и архитекти не са се заемали да облагородят тази почва, Идват обаче на помощ вътрешните архитекти, вътрешните агрономи, вътрешните бойци, вътрешните математици, изобщо вътрешните строители, които прямо са се заели да преустроят почвата, да преустроят съдържанието, същината на ученика. И какво казват те? На какво да се базира ученикът? Към кого и къде да отправи поглед. Към кое поле, към кой хоризонт да тръгне? Най-после, на коя същина в себе си да разчита?

Ето какви преобразования предстои да станат с вътрешния живот на ученика. Да, една доста голяма сложност, доста труден проблем и доста сложна система. Първото нещо с което ученикът трябва да се запознае, което трябва да овладее. То е безсмъртното начало в себе си, това безсмъртно начало, което му дава и вяра, и надежда, и прозрение. Трудно е, още за ученика със своя интелект, със своето още непросветено, още несъвършено съзнание сложните факти. и нюанси на тази безсмъртна същина. Можеше само един велик представител на върховното строителство - Христос да каже: Аз и Отец сме едно, Аз и Великото начало сме едно, Аз - животът, съм безсмъртен.

Какво дълбоко вътрешно. осъзнаване, какъв дълбок прелом трябва да се извърши. Какво дълбоко проникване предстои да се извърши. Какво всестранно посвещение предстои да се ознамени! Тогава как ще вижда ученикът? Като физическо тяло, като органи на това тяло, като движение на това тяло или ще чувствува механизацията на това тяло или наплива на енергиите като двигателни способности, като двигателни магнетични способности, а той като централна абсолютна, безсмъртна същина? Докато ученикът не види себе си, т. е. докато не открие себе си, докато не осъзнае какво представлява неговото дело, до тогава той ще живее в неизвестност. Какво е неизвестното в ученика? Неизвестни са неговите тела. Той казва: глава, крака, стомах, дробове, сърце. Понякога ме болят. А защо го болят, той не знае. Щом има какво да боли, има неизвестност. Кое е неизвестното в случая? Субстанцията на безсмъртието. Ако тази субстанция би овладяла същините на тялото, те не биха биле противоречие. Докато тази вътрешна същина не вземе кормилото, т. е. докато не вземе под своя охрана, под свое диригентство силите на тялото на външния живот, до тогава противоречията няма да изчезнат.

Ние ви говорим като същини на безсмъртието, като безсмъртни същини, защото щом казвате: аз и Бог сме в началото, ти трябва да знаеш за безсмъртието. Не можете да разберете началото, не можете да разберете какво е това безсмъртна същина, безсмъртна субстанция и същевременно да имате смъртни процеси, смъртни начала. Идеята тук е ясна донякъде. Достатъчно е ученикът да знае една първична сила. Щом знае само за една първична сила в себе си, всичко може да се трансформира, всичко може така да се. нареди и систематизира, че няма да има неизвестности. Нашата задача е да освободим ученика от неизвестностите и да го въведем във вътрешния свят, където ще бъде специално поставен от безсмъртната. същина. Докато ученикът не се осъзнае като безсмъртна същина, дотогава нашите размишления няма да престанат. Може би ще изживеете трудности, но докато не бъдете опитани сами, индивидуално да оперирате с тази безсмъртна същина, налага се до тогава да имате присъствие. Кога ще получите тази възможност, за да не става нужда да правите специални срещи за специалното присъствие? Тогава когато вие всеки даден момент, всяка минута, всеки час, всеки ден, всяко време бъдете вече присъствие. Непреривното присъствие подразбира централна безсмъртна, система.

Но ще кажете: какво подценяване - да бъдем централна безсмъртна система. А какво искате да бъдете? Да бъдете жабурняк ли? Достатъчно живяхте в условията на жабурняците. Достатъчно се подавахте на различни епидемии. Достатъчно живяхте при нехигиенични условия. Достатъчно се хранихте с неблагоприятна храна. Достатъчно мислихте за несъстоятелното, за неизвестното. Достатъчно се гряхте на огъня, който изгаря. Достатъчно ходихте по пътищата, които водят към неизвестността. Достатъчно и достатъчно. Дойде време, както се казва - да губиш. Всичко, у вас е безистинно, окарикатурено. У вас е останал само вътрешният свят. Значи има нещо запазено у вас, което още не е разходвано, неопорочено. Следователно има надежда, има спасение, има просветление, има условия за озарение. Вие сте подобни на войници, които се връщат от фронта. Окъсани, наранявани, обнадеждени. Сражението се е завършило, неприятелят се е примирил, защото и той е също така гладен, жаден обезверен. Стига вече сражения. Край на военната карма. Стига вече герои на кармата. Стига вече знаменосци на кармата. Сега се апелира за знаменосци на братолюбието, на любовта. Долу всички технически оръжия. Те извършват следната служба: от кал си направен, на кал ще те направим. Новият зов: от душа си, безсмъртен ще станеш. Това е вътрешният, живот, това е вътрешният свят.

Както, виждате, нов свят, нови полета, нови пространства, нови хоризонти. Могат ли ща се наследят? Може още сега. Когато заговори у вас това безсмъртно начало, може. Когато затрепти това безсмъртно начало у вас, може. Когато прогледа това безсмъртно начало у вас, може. Сега не трепти ли, не гледа ли? Трепти и гледа, мисли и чувства във вас вътрешният свят и сега се трансформира и външният ваш свят, за да стане всичко. безсмъртие. Едно претопяване ви предстои. Доста е нажежена пещта, но претопяването е необходимо, защото естеството на-безсмъртните сили е такава. Огънят не го изгаря, студът не го смразява, вятърът не го отнася, тъмнината не го скрива. За това. безсмъртно начало много сили - адепти, велики, посветени жертваха живота си, жертваха своето начало и изживяха края.

Какво значи изживяха края? Да дойдеш до пълната крайна ; победа. Кога да победиш? Неизвестността! До тогава ти ще бъдеш в безпътието, в противоречието.

Но ще се каже: защо силите не ни направиха такива, че да бъдем винаги прозорливи, озарени? Точно това правят силите. Имат ли успех? Макар и малък, но имат, защото в ученика вече преобладават елементите на вътрешния свят. Те са елементите, които ще го преустроят. Налага се преустройка. Тя ще се извърши и по химически начин, и по физически, и по астрален, и по кармичен, и по Божествен начин. Процесите стават по-бавно, понеже се следи да не се нарушат някои закони, по които те стават. Ученикът чувствува това забавяне. Бавно е, но сигурно е. Ученикът не трябва да си служи с бързите ефекти. Те са временни. Той не може да се подава на палещите огнени лъчи, които бързо обгарят. Неговото обгаряне не е един дълбок вътрешен процес. Тези процеси, се извършват систематично. Ученикът се опитва в чувствата, да се види колко може да издържи. Налива се известна киселина и се следи какъв ефект ще произведе тя. Каква реакция ще стане. Ако доста киселина се налее, процесите ще бъдат може би доста усложнени и в трябва да се вземат мерки. Понеже се вземат предпазителни мерки, ученикът мисли, че процесът е бавен. Когато отидете в една химическа лаборатория, ще видите там как стават процесите. Те са бавни, но сигурни. Химикът знае как да съчетае различните елементи, за да има резултат, да може да получи ново вещество, което ще бъде начало на нов елемент. В същност ще има ли нов елемент. Кой ще бъде този нов елемент? Безсмъртието. В миналото там е била съсредоточена мисълта. И днес също мисълта е съсредоточена там. Ще влезе ли новият елемент в 92-те елементи, които са открити до сега. Открити са 92 елементи, но та са още неприложими. Няма още средства науката да ги задържи, така както трудно могат да задържат атома. Доста големи усилия трябват от страна на човешкият ум, докато се справи с атома. Не е чудно да се направи едно такова отклонение, че да направи взрив и атома да се разпада. Тогава ще бъде необходим един нов елемент, който да го задържи, да го кристализира. Кой ще бъде този нов елемент? Елементът на безсмъртието. Само елементът на безсмъртието може да задържи разпадащия се атом. Изгуби ли се тази способност - безсмъртният елемент, атомът ще се разпадне. Това е силата, която го държи, която пази равновесието.

Но ще кажете: защо са позволили на човека да се разпадне атома? Позволили са, защото по начало човек е творчески фактор, творчески елемент. Трябваше да се съблюдават законите на Божествената наука. И понеже той не ги е добре проучил и не ги съблюдава, като творчески фактор дойде до положението да стане една критическа развръзка. Ще даде ли някакви резултати тази критическа развръзка? Ще се открие неизвестното. Новият елемент на безсмъртието ще обгори същините на съзнанието, т. е. коренно ще измени способностите на съзнанието, ще бъдат облъчени тия способности и те ще представляват пълната хармония на сътворението. Трябва едно хармонично безсмъртно по начало съзнание. Без такова съзнание не може да се хармонизира вътрешният свят.

Но ще кажете: в дисхармония ли е сега нашият свят? Допусната ли е сега дисхармонията във вътрешният свят? Ние казахме: понеже човек е творческа същина и понеже е нарушил вътрешната система, сега се налага да се осъзнае, за да може да прогледа в неизвестното, т. е. да ликвидира с неизвестната страна на живота, да няма вече неизвестни в живота. Всичко да бъде така реално, така нагледно, така осезаемо, че ученикът да каже: Аз и Великото начало, Аз и Великата способност, Аз и Великият разум, Аз и Великото сърце, Аз и Всемирната душа сме едно.

Ученико, това е твоят бъдещ проблем. Защо ти е проблем? Защото по начало си такъв, по същина си такъв, по естество трябва да станеш такъв. Защо сега по естество не си такъв? Защото в естеството има нещо неустойчиво. Това неустойчиво е именно неизвестността. Ти си още неизвестен за своето съзнание, за своя разум, за своя дух. Ти представляваш една действаща сила на вътрешната специфичност, но нямаш още този проблясък. Върховната школа ще ти даде тази възможност да размишляваш за своята вътрешна същина. Тепърва школата богато ще те надари, в смисъл, богато ще те подготви. Досега тя извършваше различни процеси да те разсъблече, да те откъсне, да те освободи. И когато те види напълно освободен, ще извърши великото освещение. Трябва освещение. Не може без освещение. Това са всемирни вътрешни процеси. Те са като начало и в звездния свят и в духовния свят. Колкото повече се освобождаваме, колкото повече се разсъбличаме, толкова повече се убеждаваме, т. е. вътрешните сили ни систематизират и ни убеждават. Тепърва вътрешният свят в теб започва да се преустройва в една безсмъртна действителна идея. Ти си една всемирна идея. За теб знаят световете, за теб знаят съзвездията, за теб знаят известните велики съвършени същества.

Но ще кажете: от къде могат да знаят, когато има една неизвестност, малка прашинка някъде, която влече известен товар? За всяко движещо се същество, всяко движещо се тяло, растение или минерал посветените знаят, камо ли за тебе, ученико, който претендираш, че си открил новия елемент, елемента на безсмъртното начало. Ти си вече голям физик. А да бъдеш голям физик подразбира да познаваш елементите на физиката. Ти правиш вече сложни опити, ще боравиш със силите на физическите елементи. Знаеш ли какви са тия сили? Те са доста сложна субстанция, доста сложни начала. В какво се състои тяхната сложност? В тяхната дееспособност, в тяхната ядрена сила. Всеки елемент се състои от ядро. Така и ти, ученико, си ядро по начало. Като централен елемент у тебе е безсмъртната същина. Следователно, каква е твоята специфична работа между физическите елементи? Да проучиш тяхната способност. Защо ти е? Да можеш да използуват тази физическа способност като градивен материал и да изградиш своето духовно тяло, което ще произвежда нови сили, нови безсмъртни енергии. Сега ти се нуждаеш от нови безсмъртни енергии. Това са двигателните сили, двигателните атоми. Не може без двигатели. Ако би могъл без двигатели, не би станало нужда да има дихателна система, психическа, нервна и т. н. системи. Всичко е двигатели, всичко е движение. И най-микроскопичното дело е движение. Следователно, във всички дела стои една безсмъртна двигателна енергия, сила. Какъв проницателен ум се иска, за да може всестранно да се обхване тази двигателна, безсмъртна енергия. Ето защо, за да могат да се владеят всестранните енергии, ученикът трябва да притежава новия елемент на безсмъртието. Какво ще прави с него? Защо му е? Новият елемент на безсмъртието е първичната душа в ученика, първата Божествена мисъл в ученика. Без този елемент всичко е смърт, тъмнина.

Ученико, ние ти говорим от едно особено място където си поставен при много трудни условия. Ти трябва да се движиш с два крака, имаш две ръце, имаш глава, дробове, стомах и други органи в твоето тяло. Ти трябва да го движиш много майсторски, за да могат всички органи да вземат участие и да ти помагат в твоето движение. Колко труден баласт имаш ти. Да се справиш с много начала в себе си, наистина е трудно. Твоята ръка е едно начало. Твоята глава, твоят мозък, твоите дробове, бъбреци, стомах са други начала. Това са все отделни начала. Колко си сложен! Колко много си претрупан!

Но ще кажете: колкото машината е по-сложна, нали толкова е по-сигурна с различни механизми. Вярно е, но ние препоръчваме на ученика да има един единствен механизъм. Той е новият елемент на безсмъртието, за да обезсмърти цялата същина в себе си. Докато човекът не се обезсмърти, слънцето не ще престане да грее, звездите не ще престанат да греят и земята да се движи.

Колкото и да правим опити да ви представим новия свят като нещо епохално, идейно, ние не можем да ви дадем пълна представа, защото са необходими вътрешни способни сили. Имаш ли сега тия вътрешни сили? Точно за тях ние говорим. Колкото по-рано тия сили бъдат излъчени и обгорени, толкова по-рано и вътрешният свят ще бъде добре хармонизиран, добре инсталиран. Необходимо е красив вътрешен свят, който да обучава, който да назидава и другите поколения. При уединяването и при размишлението винаги се стреми да се освободиш като един слънчев лъч, а не като грубо физическо тяло.

Но ще кажете: какъв ефект ще произведем като светещ лъч? Каква култура, какво знание ще дадем? Ученико, епохите се създават от учителите. Ти си ученик. Научи се да бъдеш светяща енергия, светлинна мисъл и за друго не мисли. Необходимо е да се внесе свежест в живота, радост, вяра, надежда, живот и безсмъртие. Колкото по-рано стане това, толкова по-добре ще бъде, защото всички начала на битието ще бъдат поместени в диаграмата на живота на ученика. Изработете си тази диаграма. Тя е толкова интересна и важна. Тя ще ви ориентира. А вам ви трябва ориентировка. Към къде? Към голямото, към великото, от неизвестното към известното, към безкрайното.

Ученико, никога не допущай мисълта, че един ден ще престанеш да функционираш като личност, като едно съзнание, като себичност. Не, ти влизаш вече в аулата на вътрешното посвещение и от там духовните сили ще те излъчат като върховно присъствие. Стремете се към върховното присъствие, за да имате върховен идеал и върховен стремеж. Това е силата ти. Това е душата и духа ти. Това е движението, това е прогреса ти. Бъди този великан, за да бъдеш винаги окрилен, винаги обнадежден. Вярвай в духовните сили. Вярвай, че този духовен елемент ще те преустрои, ще те направи безсмъртен двигател, безсмъртно ядро, безсмъртно начало. Нека духовните светли сили ви дадат светилници върху които да поставите и вашата свещ, която да осветява пътя към безсмъртния елемент.

Така ще бъде.

23 Февруари 1956 г.