435. Вътрешни измерения

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 435-то

ВЪТРЕШНИ ИЗМЕРЕНИЯ

Няма по-сложна задача за ученика от тази, да може да влезе в сложните композиции на вътрешните сили. Нито висшата математика, нито сложните комбинации са в състояние да помогнат на ученика да разреши задачата за връзката му с вътрешните сили. Защо? Както висшата математика, така и сложните комбинации почиват на триизмерните условия, на триизмерния свят. А за да можеш да работиш със силите на вътрешния свят, с вътрешните сили, необходими са други измерения - четвърто, пето, шесто, седмо измерение.

Лесно е да се каже, че са необходими други измерения, но да има ученикът тия способности, тия таланти, тия възможности в себе си, чрез които да открие някои от тия измерения? За съжаление той още няма такива, защото е още в обективния свят, в материалистичния свят, в света на процесите, на формите. Съобразно условията при които е бил поставен, той е развил и съответните способности, които го улесняват в триизмерния свят, които могат да му открият и висшата математика. Но когато дойдем до вътрешните сили, там трябва върховна математика. Кога ученикът ще може да работи с тия върховни числа, с тия върховни линии, с тия върховни процеси? Но само това ли е? Той трябва да работи и с вътрешните композиции.

За да може ученикът да се запознае основно с вътрешното устройство на духовния живот, той трябва да получи една от висшите същини, т. е. качество на вътрешно присъствие, т. е. да може да прониква във всички мигове на живота, във всички комбинации на живота, във всички приливи на живота, във всички присъствия на живота. Може ли? Благодарение на подготовката, благодарение на посвещението и размишлението, може. Кога ще стане това? Сега, утре или други ден? Когато се почувства първия трепет на присъствие. Какво трябва да се разбира под трепет? Едно специфично вътрешно движение, в което взимат участие ония върховни строителни сили, които са във всяко начало на живота на Духа. Постоянни ли са тия сили? Имат ли те мярка на действие. Имат ли те място и пространство на действие? Те са ония сложни върховни математически операции. Необходимо ли е ученикът да се подложи на тия операции? Ученико, не можеш да разрешиш сложността им, докато не си минал през лабораторията на сложните операции. Как ще боравиш със сложните сили, когато нямаш понятие за една сложна операция?

Но ще кажете: защо е необходимо да се правят сложни операции? Всеки творчески акт е сложна операция. Следователно, изисква се специална подготовка, т. е. подготовка от вътрешните строителни сили. Тия вътрешни сили са били потискани до сега, т. е. вътрешните строителни сили са били пазени за дадени условия. Но дойдоха дните, дойдоха годините, дойдоха вековете на тия условия, когато ученикът, напускайки външния свят, всецяло се втопява, всецяло се вживява във вътрешното строителство, в пулса на вътрешния строителен живот, в ритъма на вътрешния композиран живот. Следователно, дойде тази епоха, когато ученикът напълно овладява духовния живот, т. е. той не чака вече да го извадят от физическото тяло, да го освободят от астралното тяло и тогава да заживее в духовното тяло. Майсторството на ученика се състои в това, че той може вече да заживее в духовното тяло, т. е. в тялото на вътрешните възможностите той разбира, че той знае за вътрешната сложност, за вътрешното начало на живота и е готов да трансформира външния живот, за да може да улесни своето вътрешно битие от влиянията на външните въздействия. Тогава той става вече един вътрешен свят, едно вътрешно битие, вътрешна земя, вътрешна централа, вътрешно ядро. Тепърва ученикът започва да открива, че той не е материя, че той не е физическото тяло, че той не е астралните пертурбации, но че е една особена система, която има начало от дълбоките глъбини на духовната система на Божия Дух. Тепърва ученикът започва да се чувствува, че не е само физически организъм, но че съдържа една особена система, една особена сплав, едни особени организми, които нямат нищо общо с физическото, с материалното. Тепърва ученикът ще почне да чувства пулсът на духовния живот, ритъма на Духа, тепърва той ще изгради себе си като една нова, духовна, върховна система. Идва край. Премахва се покривалото на незнанието. Откриват се хоризонти, разкриват се лабиринтите, дават се вече възможности да се проникне в същините на живота, в същините на душата, в същините на духа. А това е предстоящото, това е належащото, това е момента. Казано е: какво би спечелил човек, ако има богатството на земния живот, на целия свят, а душата си не може да спечели. Дойдоха моменти, дойдоха дни на тържество за душата. Душата тържествува, защото пълният образ на нейния свят е вече обект, цел, постижение, озарение и т. н.

Ученико, колкото и да ти описваме възможностите на вътрешните сили, предстои ти тепърва да опиташ тия възможности, да опиташ силите на тия вътрешни обекти на живота, да видиш до къде се простира тяхната възможност, как се изживява тяхната жизненост, техния жизнен порив, да се ползуваш от техните качества и способности, да имаш цялото тяхно изкуство на движение, на действие, на трепет, на ритъм, на живот.

Когато те въвеждаме в света на вътрешните сили на жизнените пориви, ние имаме за задача този свят да ти бъде вече една богата атмосфера, едно безпределно пространство, едно величествено вдъхновение, място на богослужение. Колкото и да те занимаваме със способностите на тия вътрешни сили, ние не можем да ги изброим, защото те са възможности на Великото Начало, възможности на Божия Дух, но едно може да използуваш, едно можеш да почувстваш, едно може да те вдъхнови и обогати присъствието на Бога.

Сам Бог ли ще дойде да присъства, да се занимае специално с теб? Знаеш ли какво е това присъствие на Бога? Имаш ли понятие как присъства Бог? Дали по място, дали по време, по пространство или вечност? Ученико, Божието присъствие е безсмъртен миг в най-малкото време, в най-малкото, в най-микроскопичното пространство, в най-независимата вечност. Следователно, Бог ще присъства в теб в такова време, в такова състояние и в такава атмосфера и възможности, че ти дори и няма да подозираш. Колко много трябва да бъдеш досетлив, колко много трябва да бъдеш изпитан, хармонично построен, чувствителен, нежен, интелигентен, възвишен.

Когато говорим за тия неща, ние не си правим илюзии, че тъй лесно ще достигнеш до тия положения. За да можеш да си служиш с четвъртото, петото измерения, ти трябва да имаш уреди за тях. Кога ще имаш усет за тях? Тепърва работят адептите за твоето устройство, тепърва те ще пресъздадат твоя мозъчен апарат, твоето сърце, твоите дробове, твоята дихателна, твоята нервна система. Ако така възприемаш нещата, подразбира един много дълъг период на време из необятното пространство. Тук има една особена специфична възможност. Тя е в дадения момент. Ти ще чуеш Бога, ти ще видиш Бога, ти ще изживееш Бога в дадения момент. От теб се иска само уединение в своя вътрешен свят. Колкото и да правиш опити във вътрешния свят, колкото и да мислиш да се съсредоточаваш във външния свят, да правиш външна гимнастика, фрикции, лечения, дресировка, това са бавни процеси. Те попадат под третото измерение.

Но ще кажете: ние още не сме приложили третото измерение, а как ще мислим за четвъртото, петото измерения? Прав си, така е. Но когато си вече във Върховната школа, когато си в момент на присъствие, ти не можеш вече така да разсъждаваш. Ти ще използуват присъствието, защото присъствието е четвъртото измерение. С какво ще го измерите? Ако го измерите с уредите на третото измерение, със способностите на третото измерение, вие не можете да направите това. Но когато го измерите с вътрешната интуиция, с вътрешното прозрение, с вътрешното прозрение, посвещение, тогава вече ще имате резултати. Точно това е целта на школата - да подготви, да напомни, да направлява ученика в тази област, в този път, за да може един ден да израсне и да получи трепета на Божия Дух. Получил ли е трепета на Божия Дух, всичко вече е възможно. Той се ползва вече от четвъртото измерение, от петото, шестото, дори от седмото измерение.

Но ще кажете: дали това не са фантазии, нереалности, отвлечени неща, които нямат нищо общо с възможностите на ученика. Щом ученикът е в третото, измерение, за него всичко е фантазия, отвлечено, невъзможно. Но щом е можал да проникне в четвъртото измерение, т. е. да създаде органи и способности в себе си да схваща системата на четвъртото измерение, никой не може да ви убеди в противното. Тия неща залягат така в неговата душа и неговия дух, че целият свят за него е вътрешен живот. Трето, четвърто и др. измерения остават за него вече само като предметно начално обучение.

Ето как безсмъртието на Духа ще проникне във вашия вътрешен свят, във вашето вътрешно тяло, във вашата вътрешна земя. Наистина, по хоризонта има много мъгла, много облаци, трясъци, гръмотевици, светкавици, има много изкушения, съблазни. Да боравиш с всичко това, да излезеш от този свят на хаоса, за да влезеш в света на всемирната хармония, не е лесно, но няма друг път. Ако се движиш по пътя на третото измерение, стигаш до пределите на смъртта, до гроба. А ученикът трябва да преодолее тия мъчителни, страшни състояния. За да може да си помогне в тази област, необходимо е да се ползва от словото, от живота, от разбиранията на Христа. Той най-релефно, най-нагледно ознамени идеите на безсмъртието.

И тъй, ученико, бъди ученик на Христа, т. е. учи се, както се е учил Христос. Той най-правилно можа да прояви ученичеството, най-правилно можа да проведе ученичеството, най правилно, най-системно проведе Божествената наука

И тъй, за да можеш да се ползваш от знанието, от правилата на великите учители, необходимо е да устроиш своя вътрешен свят. Вътрешният свят е ароматичен свят. Той е красив, блестящ като скъпоценни камъни. Той е близък като слънчевите лъчи. Той е пълно присъствие на Божия Дух. Колкото по-високо се издига ученикът в областите на духа, толкова повече проникват в него силите на безсмъртието. Колкото повече ученикът придобива способността да владее изкуството на Духа, толкова повече в ученика залягат едни вътрешни способности и целият копнеж на живота е отражение в неговия свят. Колкото повече тия отражения се комбинират в неговия свят, толкова той става по-богат, става всемъдър, силен, всезнаещ.

Ученико, безсилието е слабост, безволието е слабост. Следователно, никога не подавай своето естество, своето вещество и битие на слабостите. Не ставай вече слуга, не ставай шут на тъмните сили. Никога. Не е позволено на ученика да бъде пипан от ръката на дявола. Не е позволено на ученика да яде от ястията на дявола. Не е позволено на ученика да споделя удоволствията на дявола. Не е позволено на ученика да носи цвета на дявола, да се гневи на дявола. Ученикът трябва да облечен изящно, със светящата дреха на слънцето. Нито едно петно не трябва да има по тази дреха, защото всяко петно е обект на тъмните сили. Какво съзнание се изисква да видиш своето тяло изтъкано от слънчевата материя, което заслужава вече да облечеш в пурпурна светяща дреха.

Това е бъдещето ти, ученико. Не си прави илюзии, че можеш да минеш ей така през някои отвори, направени от някои посветени и да надникнеш в свещения свят. Но ще кажеше: защо трябва да бъдат толкова капризни съществата, силите, че така ревностно да пазят своите светове, че никое друго същество да не надникне в тях? Ученико, имаш пълно право да минеш през отворената врата в царството на светлината, но мини достойно, заслужено. Мини като една светла сила, която има сили да раздава богатства, на ония които нямат.

Ние ви говорим сега от един особен свят, за който вие нямате още усет. Ние обаче не го скриваме. Напротив, ние го доближаваме до вашата душа. Тя е като че ли ревнив кандидат за този свят, т. е. готов на всяка жертва, само и само да използва момента. В момента ще получите електрически ток на Духа, който ща мине през вас, ще ви обгори, ще ви закали, ще ви направи устойчиви, неподаващи се на никакви дисхармонични влияния. Токът на Духа вече прониква. Той ще засегне първо вашата нервна система, защото тя трябва да бъде добре урегулирана. Дихателната ви система и умствената ви система също ще се засегнат, но ще се спре специално в душевната ви система. Защо? Защото там ще се образува ядрото на Божествените енергии, ядрото на Божествените сили, на Божественото присъствие.

Ето каква действаща силова централа си ти пред необятния свят. Ти още нямаш ясна представа какво са необятните светове. Астрономията казва, че има много съзвездия, които имат свой живот, своя система, свое вътрешно развитие и т. н., но ти още нямаш тази мисъл да проникнеш поне в даден момент в тази необятна, безкрайна вселена, която е така загадъчна дори за много адепти, защото с каквато и бързина да се движиш, с каквото и желание и с каквато и способност да се стремиш да обходиш тази необятност, няма да можеш.

Ето какъв е твоят Бог - необятен, непостижим. Нито с мисъл, нито с движение, нито с каквато и да е особена способност. Ние казахме, че Бог може да дойде при теб в даден момент, защото той присъства в цялото битие като непреривен живот, който е навсякъде, във всичко, в безкрая.

Но ще кажете: ако в даден момент Господ е при мен, с цялото си величие ли, с цялата си сила ли ще бъде? Не можеш да си представиш за Божието цяло, не можеш да си представиш за неговото величие, за неговото специфично за тебе присъствие. Ученико, нямаш още тия мерки, но имаш една възможност - като душа да се слееш с Бога. И точно така те подготвят да научиш това изкуство на сливане. То е велика симфония, музика, то е велико изкуство на възможност, на способност, защото ние и друг път казахме, че ученикът е възможност и способност. Не може да се намери като никакъв друг. Ученикът е възможност и способност.

Но ще се каже: при дадените условия при които се намира ученикът, ще му се съдейства ли, да може той да започне да разширява своята мисъл за необятността и за началото на Бога Всяко време, всяко място, всяко пространство и всяка вечност са все възможности и способности. Следователно, ученикът всякога може да познае; да чуе, да види Бога.

Богатите качества са велика ценност. Ето защо. ученикът трябва да подхранва добрите качества, т. е. да ги дени като нещо свръхестествено, като нещо безсмъртно, като нещо реално, защото чрез качествата ученикът усвоява усета на вътрешния свят. А може ли да усвои усета на вътрешния свят, той е открил вече голямата необятна съкровищница на Божия Дух.

Ученико, в какво се състои твоето знание, твоето изкуство? Да намериш тази съкровищница и да я отключиш. Много са отивали до съкровищницата, но са нямали изкуството, нямали са ключа да я отключат. Всички посветени досега са отивали до съкровищницата, но са нямали ключа да я отключат и са завършвали своето посвещение с мечта, с копнеж, със стремеж. Те видяха съкровищницата, но не можаха да я отключат. Тепърва се подготвят ученици, на които да предадат ключа. Дано и вие бъдете от тях, защото този ключ не се предава на всеки. На кого се предава? Предава се на този, който има вече началото на безсмъртието. На смъртни същества ключа не се предава, защото тъмните сили ще го откраднат и ще нанесат поражение върху съкровищницата на Божия Дух. Ето защо, готви се, ученико, да пазиш тайните, да запазиш чистотата, да запазиш, правото на съществувание. А това значи, никога да не разходваш своите сили без право.

Но ще кажете: трябва да имаш особено устроено тяло - мозък, дробове, добре развити чувства, за да можем да почувствуваме и изживеем тия неща. Ние не повдигаме този въпрос само за това, защото вие имате вече опитностите на тия състояния. Те доста много ви задържаха, доста много ви забавляваха, но нека те вече нямат действие, влияние върху вас, за да бъдете възпламенени от новия прилив на Духа, който ще ви издигне като светящи същества, на които ще имат доверие да предадат ключа на тайната съкровищница, където се пазят възможностите на Божествения Дух.

Ученико, достатъчно е да ти предадат само една възможност от тази съкровищница, за да можещ да откриеш себе си, да откриеш своето начало. Откриеш ли своето начало, ти почваш вече да устройваш себе си по своето начало, защото ти доста много си се видоизменил от своето първо начало. Доста много външни сили са те видоизменили. Ти имаш техните навици и състояния и мъчно можеш да се приспособиш, мъчно можеш да се вглъбиш в онова, което е било твое светещо начало. Работейки с енергиите, с приливите на Божествения Дух, ти ще владееш вече едно особено място, място на знанията в Божествената съкровищница.

Чакай, ученико, чакай с трепет да дойде. Кой ще дойде? Сам Бог ще дойде и ще ти предаде ключа на своите съкровищници. Виждате колко милостив е Бог, за да дойде при вас, да се разговаря с вас, да мисли заедно с вас, да работи с вас, да ви учи и да ви усъвършенства.

Ето как ще имате Бога при себе си. Има много варианти, много системи. Една от Божествените варианти е присъствието на Бога като безсмъртие, като безсмъртно начало.

Като засягаме този въпрос, ние искаме седемдесет и пет процента вашето състояние, от вашето действие и от вашия живот да бъде безсмъртие. Нека само двадесет и пет на сто остане връзката ви с външния свят. Ние сега навлизаме в атмосферата, в сферата на вътрешния свят. Когато говоримо за вътрешния свят, ние разбираме сферата, атмосферата, пространството, верността на Духа. Легендата казва, че някога ученикът е бил изпъден от рая, т. е. изпъден от вътрешния свят, от вътрешната Божествена хармония в дисхармонията, от състояние в материализация. Това е получил ученикът за своята заслуга.

Има ли място обаче където Бог да не присъствува? Бог присъствува и в тъмните зони като енергии, като сили. Като светлина обаче присъствува там, където няма тъмнина. Когато запалите свещта, тъмнината изчезна. За кого? За вашето съзнание. Има ли абсолютна тъмнина? Няма. Вие мислите, че е изчезнала, но тя пак съществува. Това са известни състояния в самото развитие, прилив и отлив, преминаване от едно състояние в друго. Следователно, Бог никога не отсъства, но не всякога се проявява. Бог всякога присъства във вас, но не всякога е проявен. школата има за цел Бог да стане присъствие, да се прояви в необятна светлина, в необятна любов, необятна истина, проникване, мъдрост.

1 Март 1956 г.