437. Космичният прилив

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 437-мо

КОСМИЧНИЯТ ПРИЛИВ

Най-същественото, най-реалното и най-положителното в живота на ученика, това е неговото размишление. За да може ученикът да размишлява, трябва да има система, трябва да има ред и порядък, трябва да има вяра. Защо? Защото размишлението е момент на богослужение, защото размишлението е момент на Божие присъствие, на Божествено проникване, на Божествено откровение. Това е епохалното изживяване на ученика. Той всичко нагажда, целия се приготовлява, всичко взема под внимание, под съображение, само и само да бъде готов да дойде до онова състояние на размишление. С какво друго може да се похвали ученикът вън от размишлението? Каква друга работа може да свърши той? Може да се увлече от световните събития, от психозите, може да бъде увлечен от някои явления, но всичко това е шум, буря, психоза на външния свят. Единственото най-реално становище, единствената най-стабилна вяра е, когато ученикът размишлява.

Какъв процес е размишлението? Защо е необходимо ученикът да размишлява? За да може ученикът да разбира, да започне да открива, да започне да работи, нему му трябва размишление. Само чрез размишлението, той ще се въоръжи с всички средства, възможности и способности, защото размишлението отвежда ученика в първичната мисъл, свързва го с великото провидение, с великия Божествен план, с великата Божествена готовност да започне великото дело на сътворението. Ето защо ученикът трябва да започне да размишлява, трябва да бъде в пълна хармония, в пълно съзнание, в пълна готовност. Щом усвои това изкуство на размишление, той е вече готов за най-сложната работа. Защо? Защото той се е съединил с вътрешните извори на живота, с вътрешните страни на живота, с вътрешните идеи на живота. А знаете ли какво е това вътрешен живот, какво са вътрешните извори на живота? Това е същината на цялата философия на човека. Няма друга философия.

Но ще кажете: как да няма? Ами светлината? Ами Духът? Ами способностите на великите същества? Как да няма? За да можеш да се ползваш от тия способности, трябва да владееш изкуството размишление, трябва да владееш най-големите тайнствени приливи на вътрешния живот, на тази вътрешна система, която е начало, но която е основа на цялото сътворение във всемира. За да може да влезе в унисон, в хармония със здравите, с жизнените сили, ученикът трябва да владее размишленията, защото всяка наука е клон от науките. А ученикът ще ги долавя чрез размишлението.

Как ще стане това? Всяко едно време е придружено от специален род философия, от специален род научна енергия. И висшите светове са имали време, и висшите светове боравят с пространство, и висшите светове боравят с възможности. За да може ученикът да влезе във връзка и се посвети в известен клон на научната изчерпателна мисъл, той трябва да попадне точно на тона на композицията, да попадне точно на специалното дадено време, когато тия енергии са потекли от тия върховни ръководни сили. Ето защо, ние правим всички опити за да можем да въведем това строго определено време за размишление, когато вълните от тия мислещи сили протичат към земята и минават през ядрото на школата. Такива приливи са вече доста много направени към земята и ще бъде голяма загуба за ученика, ако в това време той не е в процеса на размишление, тия сили ще минат и ще отминат като динамични, като електрични или психични сили. Може би те някъде ще се спрат, но няма да дадат този резултат, ако не са минали през съзнанието в момента, когато ученикът е в размишление.

Правим тия опити и имаме вече резултати, но има и доста приливи, които отминават. Може би ще се спрат в някоя друга планета. Дано там съществата са в процес на размишление.

Ученико, когато правим тия опити, ние очакваме резултати. Какъв е вашият резултат, вашата готовност? Кой ще спечели с тази готовност? Ще спечели този през когото минат приливите, енергиите на тези същества, които разпръскват Божествената мисъл във вид на способности, във вид на явления, във вид на идеи. Такава е системната работа на висшите светове. Те си служат със светлинните енергии така, както човек си служи с водата, с огъня и с въздуха. Те си служат със светлинните енергии така, като човек си служи с всекидневните нужди. Следователно, едно голямо благо е за ученика да бъде той винаги в размишление, за да може да се ползва от тия трептящи вълни, които ще ознаменят неговия живот, за да се преобърне той на извор на живота.

Трябват резултати. Тия резултати ще имате само тогава, когато сте във връзка, когато сте в прилив с тия светли Божествени енергии. За да може ученикът да долавя тия приливи, би трябвало по-често да прави опити. Може би някога опитите ще излязат несполучливи, в смисъл, че тия енергии не се отнасят за него, понеже са от по-висш ранг, от по-висша структура, от по-висши комбинации, за които се иска едно по-добре организирано съзнание, една по-добре организирана мисъл и няма да може напълно да се ползва, но има специални мисли, специални течения, специални енергии, специални приливи, които напълно отговарят на организацията на мисълта и съзнанието на ученика. Ние не ви препоръчваме да долавяте висшите вибрации. Те са за по-системните умове, за по-широките души, но както и да е, те ще направят своя кръг и след векове може би или след години, след хиляди години или векове ще се върнат е ще минат през вас, когато вашето съзнание бъде вече едно слънчево съзнание, когато вашата мисъл бъде вече слънчева мисъл. Тогава вие ще възприемате радиацията, ще възприемате приливите на тия светлинни мисли. Колкото повече се уединявате във вътрешния живот, колкото повече се запознавате с оперативните планове на вътрешните сили, толкова повече ставате способни да овладеете тия приливни мисли на висшите същества, толкова повече се запознавате с тайнствения Божествен плам, който минава като космичен прилив през теб, защото Божествената мисъл винаги минава като космичен прилив.

Защо като космичен прилив? Защото Божествената мисъл е тясно свързана с космосите. Тя напълно е ангажирана с космосите, с величествената Божествена хармония на космосите. Следователно, за да може ученикът да приеме от влиянията, от способностите на тази мисъл, през него трябва да мине космичният прилив. Космичният прилив е най-същественото. Космичният прилив е най-художествената система в битието. Не можеш да имаш друга система така художествено построена, както космичния прилив, защото казахме, чрез космичния прилив се предават Божествените мисли. А всяка една Божествена мисъл е грандиозен план. Ученикът трябва да бъде запознат с Божествените планове. Всеки един Божествен план е наука. Всеки един Божествен план е начало. Следователно, колкото повече този Божествен прилив участвува с цялото си величие в момента на размишлението, толкова повече и размишлението придобива величествена постройка, която се издига като храм на Духа.

Ето виждате как централно работят космичните приливи, как се централизират в постройка, как се централизират в ядра.

И тъй, вие имате сега едно централизирано космично ядро. Щом сте централизирано космично ядро вие сте вече във връзка с плана на Бога. Какво чудно състояние е това, да вземаш живо участие, съзнателно участие в постройките на космичните явления. Колко, много космични явления съществуват, които са предметно учение, които са предметна система за ученика. Цялото безкрайно пространство е описано, е обагрено с тия космични построения. Когато се въплътят космичните приливи, тогава ученикът е обособен вече като космично ядро. А знае се, че всяко едно космично ядро е радиация на светлина. Какво значи светлина, ние обяснихме. Това е блясъкът на Божията мисъл, трептението на Божията мисъл. Друга дефиниция за светлината няма. И да има, това са вече процеси. А ти забележи: подчертай космичния прилив. Той е, който ще ти открие сложността на световете. Той е, който ще ти открие възможности в света на астрономията. Той е, който ще те отведе в безбройните слънчеви ядра и космични системи.

За да могат напълно да се овладеят космичните приливи, за да могат напълно да се вживеят, напълно да се осъзнаят, е необходимо размишление. Това са от висш ранг явления. Това са от висш ранг системи. Възможно ли е ученикът да ги обхване? Тук е трудността, защото той е доста много материализиран. Щом е материализиран, той е доста много ангажиран вече. Ангажиран е с нисшите системи. Следователно, неговата мисъл има нисш произход, неговото съзнание има нисш произход. А сега, когато дематериализираме ученика, когато снемаме товара, когато стопяваме плътта, ние искаме ученикът да се оформи вече с по-изтънчено, с по-финно тяло. За да може да има такова тяло, необходимо е космичен прилив.

Кога ще дойде той? Само в момент на съсредоточение, на размишление. Ученико, всички възвишени същества са в процес на размишление. Следователно, щом искаш да посветиш себе си и ти трябва да бъдеш в процеса на размишление. За да можеш да откриеш тайните на живота, да можеш да се добереш до изворите на живота, да можеш да откриеш началото на живота, необходимо е да имаш способността размишление. Единствено размишлението е, което ще те откъсне от материализацията, от нисшите прояви на живота, защото процесът размишление е метод на Духа. Духът започва с този метод. Всяко едно същество което е приело този метод се е обновило, се е обогатило с големи способности и качества и се ознаменува като откривател. Открило е някои възможности. Трябва да се открият възможностите. Те са най-реални. Те са Божествено присъствие, те са Божествена еманация, те са Божествено дихание, те са Божествено движение. Следователно, колкото повече човекът се свързва с Божествените приливи, с космичните приливи, толкова повече невидимият живот става космичен, т. е. става ядрен. А ядреният живот е най-способната вариация в битието. Ядреният живот е най-устойчивото организирано съзнание в битието. Ядреният живот е най-великото откровение в битието. Следователно, колкото повече се изгражда ядреният живот, колкото повече се осветява ядреният живот, толкова повече космичните приливи стават същини. Не че те не са същини, но стават същини в живота на ученика.

И тъй, ученикът е кандидат за ядрения живот на космичните приливи. Следователно и неговото размишление има вече качествата на космичния прилив. За да може да се разцъфти, да може да върже и даде плод дървото на живота на ученика, нему му трябва влияние. Тия космични влияния са, които могат да подържат соковете на неговото духовно космично дърво.

Ето какво е мястото, ето какво е значението на ученика. Той иска да се посвети. Като ученик ние му препоръчваме да изучи космичните приливи. В космичните приливи са влиянията на всички планети и на всички съзвездия.

Когато се казва на всички, не трябва да се разбира, че всички тия приливи могат да се спрат върху ученика и да се занимават с него. Ние казахме, че има специално предназначен космичен прилив за ученика. А има космични приливи, за по-нисшите същества от ученика. Ето защо е казано, че слънцето може да лекува, но слънцето може и да убива. Има космични приливи, които са предназначени за по-висши същества, същества завършили своята еволюция на земята. От другите планети има космични приливи и за по-нисшите същества от ученика. Ето защо е казано че слънцето може да лекува, но може и да убива. Как да разбираме това? Ако се изложиш направо на силните магнетични слънчеви лъчи, ще слънчасаш, т. е. ще се самоубиеш. Но ако използуват магнетичните слънчеви лъчи по пътя на системата, по пътя на разума, по пътя на съзнанието, те ще пречистят твоя организъм и ще заличат всяка болест от него. Следователно, има магнетични приливи, има и космични приливи. Сега ученикът се изгражда така, че да може да придобие такова тяло, за да се ползва както от магнетичните приливи, така и от космичните приливи. Магнетичните приливи идват от състоянията на планетите, а космичните, ядрените идват от слънцето и от другите слънчеви ядра. Ученикът е най-богатото същество, защото е във връзка с най-възвишените приливи - космични, магнетични, електрични.

Ето какъв обект трябва да бъде той, за да може да се справи с тия сили, които минават през него и той трябва да бъде в размишление. Единственото състояние е състоянието размишление, което може да го ориентира правилно, правилно да го построи. Той трябва да се построи и то да се построи по системата на космичните приливи. За да можем да проверим нещата до колко те са реални, съществени, идейни, до колко те са живот, до колко те са душа и Дух, трябва да се направят опити на размишление. Не е достатъчно само да си помислил. Всяко едно размишление трябва да има прилив на Дух, т. е. да има магнетизъм, да има космично въздействие и психично влияние, за да може ученикът да бъде цял облян от трепет, да изживее едно такова вътрешно блаженство.

Как ще го изживее? Ще го изживеят емоциите на неговото духовно тяло. Следователно, когато размишляваш, свързвай се с космичните приливи, за да потекат и магнетичните приливи. Теченията на космичните приливи се активизират от слънчевите давления, от слънчевите сили. Следователно, за да може ученикът да открие активизацията на слънчевата светлина, на слънчевите приливи, необходимо е в момента на размишление да се свърже с магнетичните сили на слънчевите сили.

Но ще кажете: нима всичко е слънцето? Нима можем да отидем до слънцето, да се слеем с него и да бъдем най-малката, слънчева светлина? И това не е малко. Ученикът трябва да стане най-напред слънчева светлина. Само като слънчев лъч той ще може да прониква в милиардите планети и в пространството и да има знаменити космични опити. Спира ли ученикът до там? Не, той продължава да се вживява в магическото дело на Божествената мисъл, докато някога се преобърне на активна Божествена енергия, която има действието на магнетизма, на космичен способ и на светлинен прилив. Тогава ученикът е вече една особена радиация. Няма какво да говорим за нея, защото той знае какво е тя. Ние сега се занимаваме с ония неща и положения, за които той не знае. Той е често пъти под влиянието на известни приливи, но той не ги осъзнава, не знае нищо за тях, но чувства и казва: нещо ми стана, нещо изживях, нещо се промени, но на какво се дължи? Може би моите несъвършенства създават тия промени. Може би моята нервна система не е така добре организирана и тя създава тия състояния. Ученикът въобще не знае. Тепърва той се учи. И наистина, неговата наука е положителна, защото е започнал с космичните приливи. Колкото повече ученикът изживява приливите на космосите, приливите на слънцето, толкова повече неговото размишление се обогатява с прекрасни образи, с богато съдържание и чудни художествени перспективи. Идва ден, когато ученикът ще бъде едно истинско отражаващо огледало за нещата. Всичко ще минава през него. Нищо няма да се спира, защото той ще поглъща, така както се поглъщат всички действащи сили от слънчевото ядро. Това е целта на ученика - да постигне величието, да постигне състоянието, да постигне влиянието, светлината на слънцето. Може ли? Щом е ядрена сила, защо да не може? Във всяко едно светлинно ядро се оформяват светлинни камери, които задържат приливите на слънцето, приливите на светлината. Следователно, там където се задържат приливите на светлината, се образува вече едно въртящо радииращо ядро Така са се създали световете. Всички светове в своето първоначалие са биле малки ядрени сили

Но да оставим сътворението на света. За него още никой не е казал истината. За него се говорят още басни, анекдоти, приказки, притчи и т. н. Че има сътворение, има, но как е започнало, кой ще каже? Може ли някой да каже? Кой е бил свидетел в момента на започването? Единствено Бог е бил и единствено той знае как е започнало сътворението. Сега астрономи, физици, естественици, философи дават своето мнение, своите представи, своите уверения, че така и така е започнало сътворението, но кой е бил свидетел. Единствено Бог знае. Следователно, за да се научат тия неща, трябва да бъдеш едно с Бога, трябва да бъдеш като Бога, т. е. трябва да си бил в началото, в самото начало. А кой знае за началото? Който е бил в началото. Всички които са се изказали до сега за началото са все поизлъгвали. Който е в началото, не говори за началото. Само по себе си началото не говори за себе си. Това е истината.

Какво тогава ще учи ученикът. Ученикът най-напред трябва да учи за космичните приливи, за психичните приливи, за мистичните приливи и т. н. Те са извори в неговия живот. Те го импулсират. Те го построяват, дават му прилична физиономия, прилична осанка, прилична архитектура. Следователно, за да можеш да се ползваш от тия приливи, бъди всякога в размишление. А за да можеш да получиш тази възможност, необходимо е да имаш вяра, да вярваш, че космичните сили ще ти съдействат, че психичните и мистичните сили ще ти съдействат. Вярвай! Жива вяра имай! Поне вярвай така, както вярваш, че утре слънцето ще изгрее и ще дойде денят. Даже по-голяма вяра трябва да имаш, че утре и всякога ще живееш, че утре и всякога ще си светлина, че утре и всякога ще си душа, че утре и всякога ще си дух, че утре и всякога ще си живот. Никога не допущай определеното за това време празно. Всякога запълвай времето. Запълненото време съдържа и пространството. С какво ще се похвали пространството, ако го няма времето.? Запълненото време подразбира една особена проява. Следователно, проявите са във времето, времето е в пространството, а пространството е във вечността, в безкрайността.

Какво ви радва сега? Единственият момент на радост това е размишлението. Научете се да размишлявате и ще бъдете богати същества пълни с енергия, пълни с етер, с магнетизъм, с живот. Така оживете себе си, че да бъдете един пълноводен бликащ извор на живот. Колко много човек се радва, когато тръгне по полетата, по планините и съзре някой извор. Какво чудно състояние изживява той! Така е и когато някое същество тръгне да обхожда земята и зърне някое изворче на живот, т. е. извор на ядрена светлина. То ще се зарадва и ще отдаде слава на Бога, че Бог е промислил за него, че му е открил едно свое явление. Колкото повече явления откривате, толкова повече се свързвате с гениалната мисъл на Бога. Обичайте гениалната мисъл на Бога, защото тя ще участвува във вашите размишления. Наистина, вие никога няма да видите Бога, вие никога няма да отидете при него, но вие всякога можете да се ползувате от неговата мисъл, вие можете да бъдете като неговата мисъл. Ще бъдете мислеща способност някъде в пространството, във времето, в безкрайността. Ще бъдете една Божествена способност. Тази способност е неговата мисъл. Ето защо, размишлявайте, обогатявайте се с Божествена мисъл. Животът ви тогава ще бъде прилив на космични енергии, на космични приливи.

Когато ви говорим за космичните приливи, ние ви обръщаме вниманието да цените времето и пространството, защото сега е време, когато идат на земята космични приливи. Затова на земята настава пролетен ден, пролетно ухание. Това се дължи на присъствието на космичните приливи. Нека тази пролет бъде една от най-радостните и щастливите за вас, за да може да се ознамени у вас едно величествено изживяване. Това изживяване ще ви втопи в способността размишление.

И тъй, когато провеждаме размишленията като колективна ядрена сила, винаги ще имате предвид постройката на размишленията. Постройте се по нов начин, по нов метод, за да размишлявате. Няма да има тогава философия на земята, която да не ви е открита, която да не ви е ясна, защото, най-способните Божествени мисли протичат чрез космичните приливи и чрез състоянието размишление. Размишлявай, за да бъдеш мисъл. Размишлявай, за да бъдеш ум. Размишлявай, за да бъдеш живот. Размишлявай, за да да бъдеш светлина.

Когато ти говорим в този дух за нещата, ние имаме единствената задача напълно да те освободим, абсолютно да те освободим от всички предубеждения били те религиозни, социални или философски и т. н. Да бъдеш свободен, това значи да се откъснеш от нисшите приливи и да си под обаянието на висшите приливи. Нека прииждащите космични приливи да останат за по-дълго време върху вас, за да може вашият ум да се сдобие с нови способности, за да може вашето съзнание да приеме нови качества, за да може вашият дух да задържи повече способности.

И тъй, имайте винаги предвид новото ви построяване. Имайте винаги предвид, че вие сте вече едно ядро, където са се спрели известни слънчеви сили, които работят чрез това ядро и прославят величието на Бога. Това ядро е едно от малките ядра, което е предназначено за планетата Земя. Но то трябва да се разрасне. Колкото повече светлината се увеличава, толкова повече ядрото се разраства. Тъй както, колкото повече изворна вода се влива в езерната котловина, толкова и езерото става по-голямо. Така и вие чрез приливите ще се увеличите, ще се укрепите, да може да бъдете вече една защитна база, където великите посветени, великите адепти на светлината, великите учени на светлината и знанието ще си отдъхнат, където ще имат оазис, база на място и време. колкото повече вашата мисъл става космична, слънчева, толкова повече е тя способна да овладее вашето съзнание, вашите духовни сили и да се централизира като едно организирано ядро, където ще бъдат акумулирани, задържани повече сили, които са дошли като приливи от висшите светове.

Нека размишлението да легне дълбоко у вас, за да може да се ползвате от факторите на размишлението. Те са светлината, те са върховната способност, те са безсмъртните начала у Бога. Ползвайте се от въздействието на присъствието, за да може да се улесните в работата при размишлението. Ползвайте се от обаянието, от системата на Духа, която така грижливо, така системно провежда мислещата способност на Великото начала. Нека животът ви стане космичен прилив. Нека духът ви се увенчае с Божествен прилив. Нека животът ви завърши със слънчев прилив. Тогава, всичките неща ще бъдат ясни. Лесно ще се справите в живота и при най-големите мъчнотии, които могат да ви доведат до най-страшната пропаст

Това е идея, това е живот, това е система, това е прилив. Подслонете се под тази космична скала, за да можете да наблюдавате спокойно цялото миросъздание, всички съзвездия и плеядата космични сили в пространството.

Нека да се увенчае с богат опит, нека да се засвидетелства във величествено виждане вашата работа. Работете изграждайте себе си, за да може да оправдаете енергиите, приливите, които се разходват за вас. Като ученици вие сте галени, като ученици вниманието върху вас е голямо, но нека това внимание, нека това ръководство да даде плод. Този плод да бъде широко, необятно знание, изобилна Божествена любов.

Така работете и ще имате успех. Да може чрез вашия личен успех, чрез вашето лично присъствие да респектирате всички отрицателни сили.

Работете сред братството. Така работете, че да бъдете респект, т. е. да подвеждате слабите сили, да ги укрепвате и ги създавате като ядрени енергии. Като ядрени енергии те ще се слеят с централните ядра. Работете с желание и воля. Не се съблазнявайте, не се отчайвайте, не отпадайте, че са ви апострофирали, че са ви злепоставили. Това са опитности, чрез които се изучават най-тънките маниери, най-хитрите маниери. Не за тях да бъдете жертва, но да бъдете в жертва за знанието, за посвещението. Привилегия е да чувстваш присъствието на едно същество от висшия свят при тебе. Величие и слава е да те посети едно същество, завършило своята еволюция, минало в слънчевата еволюция и сега е адепт, пратеник, който бди над тебе, който ти нашепва, който те вдъхновява и ти попадаш в размишление

Размишлявайте, за да бъдат тия същества винаги при вас. Без тях вие ще бъдете едно тежко бреме. Тези същества са пратеници на Бога. Те са Божествена мисъл, която укрепява вашата мисъл, която ви дава надежда, че наистина вие сте приток към общото, към гениалното.

Бъдете притоци, т. е. вливайте се все повече и повече в голямото море, в големия океан, в необятното слънчево ядро. Нека Божието благословение да ви следва през всички дни на живота ви. Нека вашият живот зарегистрира една светла, пътека, по която да тръгнат и други същества. Бъдете знамение сред братската среда. Нека братското дело бъде изградено в най-светъл образ, образ който да притежава всички качества, всички способности, всички възможности на Божествения Дух. Тия размишления са бъдещия капитал на земята. Тия размишления са бъдещите условия на земята. Тия размишления са бъдещета светлина на земята. Тия размишления са бъдещата наука на Братството. Тия размишления са космичния прилив.

АНГЕЛСКИЯТ СВЯТ

Нашата жизненост е лекарства. Нашата жизненост е кръв. Нашата жизненост е душа.

Ние сме младост и трепет. Ние сме наистина свежа младост. Ние сме китката свежа пролет. Ние сме свежата слънчева светлина. Ние сме нежната роса. Ние сме нежната усмивка.

Ние му дадохме първата усмивка. Той се засмя и стана брат и сестра. Ние внесохме душа в тях.

Когато сме в размишления, оставете и за вас едно място.

Където има свежест, младост и усмивка, ние сме там. Ние сме живота, ние сме копнежа. Ние сме душата. Ние сме сърцето. Ние сме съществата, които пеем, които благославяме.

Търсете ни винаги при езерата, само при езерата. Нашите очи са бистри езера.

15 Март 1956 г.