Ани Публикувано 7 Април, 2022 Сподели Публикувано 7 Април, 2022 РАЗМИШЛЕНИЕ 446-то ПРАВО И ЖИВОТ Кой има право да очаква? Този; който има заслуги. Кой има право да бъде щастлив? Този, който заслужава. Кой има правото да бъде обичан? Този, който има предимството на любовта. всички неща в живота и в природата стават благодарение на предимството. Кой има правото да слуша словото на Духа? Само този, който има предимството на любовта. Кой има право да ангажира светлите сили? Само този, който има предимството на светлината. Кой има право да претендира за висшите състояния? Само този, който има огън в себе си. Кое е това същество, което има право? Той, ученикът на вътрешния живот, ученикът на реалният живот, животът който е проявена същина извън материята. Материята живот ли е? Все едно ли е да пуснеш едно животно, което си изкарал от дама или една машина, която си изкарал от гаража? Кое от двете само ще влезе под своя покрив? Еднакво ли ще постъпят машината и конят? Съвсем няма да постъпят еднакво. Конят ще влезе сам в дама, а машината сама не може да влезе в гаража. Пита се тогава: няма ли същото право машината, което има конят? Машината няма право, защото няма живот. Конят има право, защото има живот! Кой движи конят, за да влезе в дама? Животът. Следователно, онова което е движение, то е живот. Но ще кажете: нали и машината се движи? Защо отсъства живота? Машината се движи посредством принуждението, а конят се движи по силата на привилегията, на правото. Право е на коня да се движи, защото движението е импулс на неговата душа. Не е право на машината да се движи, защото застоя е нейно право. Тук идваме до заключение: душата материална ли е, т. е. животът материя ли е? Отговаряме: животът не е материя, но се проявява в материята, във формите, в образите. Животът е особено състояние. Нито се хваща, нито в затвор може да седи. Никъде не можете да го задържите. Такова е неговото действие и състояние. Той е пряко подчинен на вътрешните сили. Кои са факторите, които ще ви запознаят с вътрешните сили? Единствен фактор е животът, защото той проявява както външните движения, така и вътрешния импулс, вътрешното движение. Следователно, когато става въпрос за материя и живот, за индивид и душа, трябва да се прави разлика. Индивидът се движи, по закона на принуждението, а душата е вечно движение, защото тя има правово. И тъй, единственото същество, което има правото, това е ученикът, в когото животът е привилегия, животът е право. Това същество предизвиква много сложни функции от вътрешно естество. Рязко проличава кое е движение на вътрешните функции. Всяко едно движение, което има пластика, което има житкост, което има красота е движение на вътрешния импулс на живота. Следователно, не е мъчно да се определи съществува ли душа която не е материална, и съществува ли движение, което не е материално. Всяко едно движение в което присъства животът е право, привилегия на душата. Как ученикът ще определи, що е живот и що е душа. Ето един доста сериозен въпрос. Всеки би казал: щом има живот, трябва да присъства някаква сила. Как ще се нарече тя - дали инстинкт, дали ритъм, импулс или живот. Но за да се направи разлика, ученикът трябва да види, да провери, да знае има ли вътрешни симптоми, вътрешни функции. Ако има вътрешни функции, това движение е плод на живота, който протича от невидимата станция - душата. Има още един признак. Всяко същество, което има око, което има зеница и има правото да наблюдава, да изследва, то е същество, в което движението е потик на живота. А всяко същество което има потик на живота, има и функциите на душата. Но ще кажете: колко много нисши същества има, които имат очи, но те служат за да видят своята жертва и да я унищожат. Там има ли душа? Ние казваме: и там има живот, но понеже има закон на принуждението, закон на съхранението, там животът е въплътен в материята. А щом има комбинация на материя и живот, там има вече принуждение, инстинкт, импулс, ритъм и т. н.. За да може ученикът да определя, къде животът е процес и къде животът е състояние, той трябва да владее една кристална зеница, т. е. очните лъчи в него трябва да бъдат светлинни лъчи, защото ако очният лъч действа по закона на принуждението, той ще бъде подчинен на инстинкта. Но ако очният лъч не е подчинен, а има правото, той ще вижда живота в най-голяма светлина. От окото много зависи какъв порив, какво движение, какъв импулс се проявява в дадено същество. Колкото по сложно е устроено окото, колкото то по-добре е конструирано по закона на светлината, толкова повече законът, животът, импулсите са плод на една богата всемирна душа. И така, ученикът трябва да се учи от лъчите на окото, да познава кои движения са принуждение и кои са движения, са правилни. От правите движения се излъчват светлинни лъчи. А всеки един светлинен лъч проведрява съзнателните сили в ученика. Трябва да се проведрят съзнателните сили, защото съзнанието е съкровищница на душата. Всички скъпоценности, всички богатства, които има душата, са складирани в съкровищницата на съзнанието. Но ще кажете: защо да не е в духа на човека, а е в неговото съзнание? Каква функция изпълнява Духа и каква функция изпълнява съзнанието? Подчинено ли е, зависимо ли е съзнанието от Духа и зависим ли е Духът от съзнанието? Единствената сила, която е права, това е съзнанието, защото всички движения, всички импулси се отразяват върху плочата на съзнанието и когато и да е, и което и същество да е, може да провери на какъв градус е неговото движение, каква светлина има неговия очен лъч, какво състояние има неговата душа. Всичко е отразено в тази централна плоча, в това централно табло, Следователно, какво ученикът трябва да знае, какво ученикът трябва да може? Най-напред трябва да научи законите, които откриват словото написано върху съзнанието. Но ще каже ученикът: къде е тази плоча, къде е това табло, където са инсталирани органите, способностите, качествата на съзнанието? Това е най-голямото богатство на ученика, че притежава това табло. Зависи какви електрически крушки или какви магнетични ядра са скачени върху това табло. Колкото това табло е богато на електрически свещи и на магнетични движения, толкова то е по-сложно и е необходимо дълъг период от време да се проучи най-щателно. Една голяма задача на ученика е, да проучи своята динамо машина. Това е неговото съзнание. Ако ученикът се вглъби и проучи своето съзнание, не би имало време за спане, за безплодни разходки, за излишни моди, за удоволствие и т. н., защото много са качествата и способностите на съзнанието. Защо е необходимо да изучаваме нашето съзнание, когато то е подчинено на мировите закони и извършва своите функции, независимо дали ние го изживяваме или не? Ученико, преди всичка ти си ученик. Ти трябва да знаеш, да познаваш себе си, да откриеш своята вътре на способност, своите вътрешни качества, своя вътрешен ритъм, своята вътрешна физиономия. Ако това не направиш, как ще откриеш другите същества, другите сили, другите явления? Невъзможно е. Ти трябва да познаваш законите, които теб са устроили, теб са нагласили, теб са координирали. Когато знаеш всичко това, по-лесно ще можеш да проучиш сложността на битието, сложността на природата. В природата ние включваме всички същества, които имат форма, образ, които имат движение, които имат живот и душа. Ние искаме да освободим ученика от фикс идеята, да мисли за голямото, за най-върховното, за най-началното. Напротив, той трябва да познава най-близкото, най-възможното. В това близко и възможно, той ще проучи и ще открие голямото, най-възможното. И тъй, ние няма да ви говорим за големите неща, защото големите неща имат голям характер, голяма воля, голяма душа, голям ум и големи условия. Ние искаме да използвате макар и малко дадените ви условия, за да може да имате вече положителна наука, положително знание за вашето съзнание. Защо се набляга на съзнанието? Защото, единствената централа, единственото място, където Духът е спрял, където Духът работи, това е съзнанието. Всички други сили - строители в ученика, са помощната организация на този велик институт - съзнанието. Къде ще търсите присъствието на Бога? Единственото място, където Бог присъства, това е съзнанието. Всички други нюанси, трептения, всички ония варианти, които стават в човека, в човешкото естество, не са още присъствие на Божия Дух. За да може ученикът ясно да подчертае себе си, то е да има случай да присъства Бог в неговото съзнание. Процесът тук е вече на положителна основа, на положителна научна мисъл, на положителната Божествена система. Но може би ще се възрази: нима само чрез съзнанието ли трябва да откриваме Бога? Единственият институт в човека Където Бог присъства, това е съзнанието. Следователно, присъствайте повече в лабораторията на вашето съзнание. Колкото повече присъствувате в тази лаборатория, толкова повече ще имате случая да се срещате с Божественото присъствие. Не че Бог не присъства и в другите душевни сили, но Бог присъства там, където има система, където възможностите са така координирани, че когато Бог присъства, вече има един хармоничен свят. А единственото богатство, което ученикът търси, то е именно този Божествен свят. Той няма да го намери посредством религиозните екстази, посредством религиозните обреди, посредством калугерската дисциплина. Той ще се срещне с Бога само когато присъства в лабораторията на съзнанието. Това са вътрешните съзнателни процеси. Извън тях всичко е принуждение. А ученикът трябва да се освободи от принуждението. Докато той не се освободи от принуждението, вечно ще бъде зависим и ще робува. Ето защо, единственото най-достойно място в него, това е неговото съзнание. Следователно, реконструирайте вашата съзнателна система, за да може да бъде тя дееспособна, да възприема присъствието на Божия Дух. Когато така поставяме въпроса, ние съвсем не ограничаваме мисълта на ученика. Тя има да борави с много фактори и то от вътрешно естество, обаче всички тия фактори трябва да минат през съзнанието, за да могат да бъдат узаконени, да могат да бъдат право. Всички неща, които са безправни, са престъпления, грехове. А всички неща, които са правни, те са достойнство. Следователно, ученикът трябва да се стреми към това достойнство, да не бъде подчинен на инстинкта или на някои други движения, които нямат прилива на светлинните лъчи. Какво достойнство се иска! Какво отношение, какво присъствие в системата на съзнанието! Най-вежливото, най-деликатното, най-учтивото и свежото същество, това е ученикът, който е система на съзнанието. Като застъпваме тази способност, тази възможност, тази област - съзнанието, ние имаме единствената задача напълно да освободим ученика от стария морал и старите порядки. Когато ученик с ученик се срещнат, те и двамата ще видят отпечатъците от своите очи, от цялата съзнателна система и тогава те ще се явят вече като богата система. А знаете ли колко е красиво да видиш системна организация! Колко е мило да видиш системно съчетание. Тогава заслужава съществото да живее в безкрая. Такова едно същество никога няма да падне под ударите на каква и да е съдба, защото то е същество на правото, на съзнанието. Устройвайки себе си, ученикът на Вътрешната школа трябва да расте, да се разширява, да има по-голям обем. Неговата радиация трябва да се простира в безкрайността и то като силови линии, като светлинен лъч да действува в общата организация на сътворението. Такова богатство се иска, което да бъде за почит, да бъдеш достоен пред върховното ръководство. Но може би ще се възрази: нямаме време, нямаме условия. Малък е капацитета на нашия ум. Малки са възможностите на нашия дух, ограничена е нашата душа, слабо е нашето сърце и т. н. Такива отрицателни мисли идват, затова защото ученикът още не е надникнал вътре в себе си, в своето съзнание, затова защото ученикът още не признава вътрешното състояние, вътрешния живот, вътрешното движение. Но идва ден, когато мисълта ще бъде съсредоточена във вътрешната организация. Една такава богата съсредоточена мисъл не може да не напише върху плочата на съзнанието с огнени букви великото, мировото, идейното присъствие. Мисълта тук играе вече ролята - присъствието на Божия Дух. Одухотворената мисъл е съществено явление. Няма по-съществено явление от одухотворената мисъл. Няма по-съществена проява от одухотворената мисъл. Няма по-съществено явление от присъствието на одухотворената мисъл. Следователно, ученикът като одухотворена мисъл е най-прекрасния изгрев, най-прекрасните слънчеви лъчи, най-прекрасния аромат на природата, най-дивните движения на слънчевите системи. Такъв ученик има правото, има възможностите, силите, идеите, върховните системи в своето начало. Така конструиран ученикът, така подготвен и тръгнал към висините, към реалността, към великото Божествено начало, в него вече проблясват съзнателните сили. Той се обогатява с великите идеи, с всемирните мисли на великите посветени. Така израснал, ученикът минава през полета и долини, през върхове и необятности и знае целта, познава пътя и стига до ония предели, които са вече негови същини. С богатото, добре устроено съзнание, ученикът достига до ония състояния, които напълно му откриват бъдещето. На ученика му е необходимо да знае за бъдещето. Защото, ако не знае за бъдещето, той няма да знае и за настоящето. Той трябва да знае какво е неговото предназначение, има ли живот след смъртта или не, има ли някакво си царство на душите, има ли някакъв си вечен покой, има ли рай Божий, има ли царство Божие на земята както и на небето. Той трябва да знае за утрешното бъдеща. Трябва да го занимава този въпрос, защото ако не го занимава, той не можа да се възпита във вътрешната светлина. При едно такова вътрешно възпитание, той вече може да знае както за възпитателите, така и за своето бъдеще, защото. единствено вътрешните възпитатели са, които ще му открият всичките възможности за неговото бъдеще. А ученикът е същество на бъдещите възможности. Няма по-богато същество на земята от него, защото той е координирани сили на съзнанието; Единствено вътрешната подготовка, вътрешното прозрение, вътрешното озарение са съществените движения, които очертават силовите движения на посветения ученик. Следователно, за да се домогне ученика до ония тайни на природата, до тайните на съзвездията, до тайните на слънчевите системи, той трябва да има мирово съзнание. Кога ще има това мирово съзнание? Когато той е ограничен от ред форми и образи, от недостоен морал, от недостойни порядки, от старите прийоми, от старата култура? Абсолютно ученикът трябва да се освободи от порядките на старата култура, за да може да наследи възможностите на новата култура, т. е. вътрешно богатия ученик е само душа. А щом е само душа и всички други същества са душа. Ето как той ще обедини, как ще организира, как ще координира всички душевни сили в себе си. Това е вече наистина един голям колектив, който напълно представя богатството на Божествения Дух. Когато така ти говорим, едно запомни: никъде ти това няма да чуеш, никой няма да ти говори за твоето славно бъдеще, за твоето място, защото никой не знае. Никой няма да ти говори за бъдещите възможности, защото никой не знае. Никой няма да ти говори за твоя живот, защото никой не познава бъдещето, никой няма да ти каже за върховното строителство, защото никой не строи. Никой няма да ти каже за мястото в теб, защото никой не е опитал Бога. Единствено великите учители са опитали Бога в своето необятно богато съзнание. И така, ученико, ние те призовахме към една велика работа, към една велика подготовка, към едно щастливо бъдеще. Това щастливо бъдеще е вашето съобщение с великите учители. Щом си ученик, ти трябва да имаш връзка с учителите. Щом си ученик, ти винаги трябва да разчиташ на силата, на пламенната мисъл на Учителя. Следователно, единствените същества, които ще ти помогнат да завършиш своите науки, да завършиш своето образование, своето посвещение, своето възпитание, това са учителите, това са синовете Божии. И тъй, прегърни здраво словото на Учителите, защото само то е истинно, защото само то е право, защото само то е светлина. Не се смущавай от страничните подбуждения, които могат да внесат отрова, които казват че има много Учители и лъжеучители - дяволски учители. Всеки един Учител, който апелира към твоите организирани съзнателни сили, той е истински учител. А на ученика, който е влязъл във Вътрешната светиня е казано, е показано. Той е вече ориентиран по интуитивен път. Той е напълно преценил нещата и никакво противоречие или изкушение не може да замъгли неговата мисъл и неговото съзнание. Светлото бъдеще, това е апелът, това е словото на Учителите. Безсмъртното, това е словото на Учителите във вековете, в безкрая. Следователно, върви по стъпките на Учителите, изживей вдъхновението на Учителите устройвай се по координацията на Учителите и ще бъдеш щастливото същество, безсмъртното същество, великото същество, посветеното същество. Нека трептят Божествените лъчи върху твоето чело. Нека се излъчват чистите Божествени лъчи от твоето око. Тогава всички нежни, всички прекрасни същества ще се спират при теб и ще ти се радват. Ти ще им даваш сладки надежди, че великото бъдеще е тяхно бъдеще, че и те ще се ползват от тия струи, от тия жизнени сокове, които подържат живота на съществата. Ние си говорим интимно. Нашите срещи са интимни. Те не са официални. Духът има начин как да се прояви официално, но по-добре е той да не бъде между вас официален, защото ще събори вашите кумири, защото ще обезличи вашите понятия и образи за нещата. По-добре е да живеете с някои ваши образи и представи до тогава, до когато Духът ви се представи официално. Вие сте имали такива случаи и пак ще имате за в бъдеще, когато Духът ще ви се представи официално, когато атмосферата около вас ще бъде движение, вихрушка, където мястото където стоите ще бъде трепет и косите ви ще се изправят. Ще имате такива случаи, но ние предпочитаме да имате неофициалната, интимната среща, интимното изказване, интимното беседване, интимното опознаване. Как мислите, Духът официален ли е пред Великите посветени или интимен? Там няма интимност. Защо? Защото всеки един посветен има достойнство. А за да има достойнство, трябва респект. Кой е този респект? Това е Духът със своята абсолютна същина. Абсолютните същини са официални. Те са построени по абсолютните закони. Следователно, една абсолютна проява е официална проява. Ето защо, между вас сме като вас. Приказваме с вашите устни, с вашите езици, мислим с вашите мозъци, чувстваме с вашите души, изказваме нашата любов с вашите сърца, движим се с движението на вашата кръв и какво ли още не правим, само и само да бъдем интимни, само и само да ви бъдем в помощ, да подкрепим както вашата физика, така и вашата духовна същина. Така Бог е решил да бъде между вас. Много са малко случаите когато Бог е бил в интимна връзка със съществата. Той е бивал все официален. Като вземете цялото старо битие, старата библия, ще видите колко Бог е бил официален и строг. Единствения случай от незапомнени времена, това е присъствието на Божия Дух чрез Христа. Той дойде в голяма интимност със своите ученици. Така и сега, Духът на Вътрешната школа идва при вас при голяма интимност, за да ви разкаже какви са възможностите на този школа, каква е нейната цел, какво е нейното бъдеще, нейното движение. нейното право, нейното достойнство и най-после, да ви разкаже за сложното устройство на Вътрешния свят. Това е факт. Ние идваме при вас, говорим чрез вас, на ваш разбран език. Вземаме пример от вашия живот, от вашите комбинирани мисли, привеждаме някои примери от вашите желания и т. н., но мислите ли че не можем да бъдем официални? Във всеки момент можем да бъдем официални и то така официални, че да изхвръкнете от тази стая. Когато искаме да подчертаем силата на Духа, ще бъдем официални. Когато искаме да подчертаем присъствието на Бога, ще бъдем официални. Ние сега подчертаваме присъствието на Върховното ръководство като съзнание, ние сега устройваме вашето съзнание по шаблона на Върховно ръководство, защото и Върховното ръководство меко пипа и то е интимен институт. Такава е неговата задача - да бъде близко до всяка душа. Но мислите ли, че това върховно ръководство не може да застане на своя върховен пиедестал? Но програмата сега е такава. Трябва напълно да се разкрие програмата на вътрешния свят с всичките му богатства, с всичките му възможности и порядки, с всичките му дела. За да може ученикът да прекрачва по-смело към върховете на всемогъщото съзнание, към върховете на висшето съзнание, той трябва да бъде в единство с присъствието на върховните сили. Но ще кажете: ето една нова наука, една нова религия, нови прийоми, нови системи, нови идеи, няма край. Има край на старото, а има вечност в бъдещето, следователно, вие сте в системата на безкрая. Но ще кажете: къде ще се спре нашата мисъл в безкрая? Единственото място където ще се спре вашата мисъл, това е вашето съзнание. Мисълта трябва да бъде ангажирана с тази сложна система - съзнанието. И тъй, от днес нататък мислете за вашето съзнание Стремете се колкото може повече да откривате законите, явленията, които устройват вашето съзнание. И така: когато се срещнем така осъзнати, ще привлечете официалното присъствие на Бога. Не че ще има чудеса. Чудеса няма да има, защото не са необходими. Не могат нещата да се изменят. Те са строго определени по дадени закони. Защо ще изместваме нещата за да станат някак си понятни? Всичка строго определено се движи по някакви закони. Следователно, ученикът е длъжен да съблюдава тези закони, за да разграничи пределите на своето бъдеще. Ученикът не може още да се открие тяло ли е, душа ли е, воля ли е, ум ли е, сърце ли е или съзнание. Но ще кажете: защо така е замъглено съзнанието в ученика, че да няма тази възможност да открие самата истина? Има едно покривало, което трябва да се открие. На кого ще се позволи да го открие? Само на този, който няма вече да греши. А кой от вас е готов на тази трудност. Греховете са още сладки за вас. Ние казахме грехове, но те не са грехове, а състояния у вас, които са спънка за вас. Затова никой не би се решил да дръпне отведнъж това покривало и да светне същината на нещата. Духът изчаква. Ще трябва да се минат много изпитания, да се закали Духът, да се осъзнае духовната същина и всички положителни опитности да се отпечатат като центрове в съзнанието. Съзнанието е централно ядро в ученика с което оперират както умът и сърцето, така душата и волята, защото знае се по начало, че душата е абсолютна същина. Понеже има Божествен произход, тя е свободна и не търпи никакви несъзнателни процеси. Понеже е свободна, то Духът като ядро на действуващи сили, на централни сили се е обособил на една особена система, наречена съзнание. Кой се осъзнава в човека? Осъзнава се душата, защото тя е в движение. Процеса осъзнаване на душата е системата съзнание. Дълбока е философията, но трябва да я направите по достъпна. Ученикът казва, че има скрити тайни, а сега върховното ръководство казва така: няма тайни. Длъжен е ученикът да знае. Това казва Вътрешната школа. Но ученикът казва: не може ли да стане някакво чудо? Цялото чудо, цялото битие, цялото богатство, всичко е в ученика. Той има такива несметни богатства, но му трябва озарено съзнание. Но ще кажете: кой ще го озари? Тогава защо е ученик? Да каже че не заслужава да заема това място и да го отстъпи друг да заеме това място. Щом ученикът заема място в природата, щом заема място в обществения живот, той е длъжен да знае, а не да обвинява съдбата, да обвинява обществото, да обвинява строя или този или онзи индивид. Ученикът няма право да обвинява никого. И там е вашата голяма грешка, че вие още продължавате да обвинявате. Защо трябва да бъдете в зависимост от отрицателните сили? Защо вие не сте силни? Но ще кажете: не можем. А защо не можете? Трябва да работите, да учите! Това е истината. 27 Септември 1956 г. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване