455. Вътрешното виждане

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 455-то

ВЪТРЕШНОТО ВИЖДАНЕ

Едно от положителните изкуства, които владее посветеният ученик, това е вътрешното виждане. Не е все едно да гледаш нещата от периферията или от центъра. Централното виждане е вътрешно виждане. Понеже ученикът се връща към центъра, затова и неговото виждане трябва да бъде централно. Ученикът не може да се справи с външното виждане; защото там впечатленията са много разтеглени, Притиснати, впечатления, които разсейват неговото съзнание; понеже външният свят се проявява в доста силно давление, доста силно сцепление. Затова, обръща се внимание на посвещаващия се ученик да обърне своя поглед, да съсредоточи своята мисъл, да концентрира своите духовни сили към изкуството на вътрешното виждане. За да бъде ученикът абсолютно свободен от външните влияния, от външните сфери, той непременно трябва да завладее някои вътрешни полета, т. е. да се опознае, да разбира изкуството на тия вътрешни полета. А щом е отправил погледа си към вътрешния свят и неговото виждане за нещата ще бъде централно. Това с което ученикът се различава от другите човешки същества, то е именно неговото вътрешно виждане. Вътрешното виждане е положително, защото се застава в центъра, защото се застава в оная сфера, където нещата, явленията, развитието имат положителни, логични прояви. Важни са проявите. От изкуството на вътрешното виждане ще се съди за проявата. Тепърва на ученика предстои да бъде една знаменита проява. Ако не би станал такъв, той би си останал един обикновен ученик който борави с ония сили, с ония числа и мерки, които са присъщи на външните впечатления, на външния свят, на периферията. За да може цялото естество, целият вътрешен мир на ученика да стане едно вътрешно проявление, едно вътрешно изявление, трябва да да владее изкуството на вътрешното виждане.

Но ще бе каже: всички ние желаем да станем вътрешни ясновидци, но как? Щом нямаш развит вътрешен орган, вътрешното око, как ще можеш да виждаш? Не може. Трябва да се съсредоточат силите. Ако се казва, че ученикът трябва неуморно с пот на чело да работи, то е затова, че се препоръчва да развие някои вътрешни сетива, някои вътрешни чувства, някои вътрешни способности, а именно - вътрешния слух, вътрешното виждане, вътрешното обоняние, вътрешното осезание, интуицията. Ето къде е работата на ученика. Сега нему му се преподава и той остава с впечатление, и той остава с ефект, кани се че ще заработи, но още не е заработил. Той казва: от къде да започна и какво да почна? Щом си под давлението на външните впечатления, на външния свят, ти никога няма да знаеш как да започнеш. Но щом си под съсредоточението на вътрешните сили, ти всякога ще знаеш от къде да започнеш, какво да започнеш, каква е твоята работа и какво е твоето посвещение. Точно тази е задачата на вътрешната школа, да привлече всички способни духовни сили в ученика, да ги съсредоточи, да ги опознае с вътрешния свят, който е свят на способностите на естеството на Духа. Какво голямо задълбочаване, какво голямо съсредоточение, какъв дълбок размисъл ще ти открият вътрешните възможности на вътрешното виждане.

Сега ученикът бленува и казва: как ще стана ясновидец? Как ще видя другия свят, как ще видя другите същества, началото на другите светове? Той е още само мечтател. Той още не е навлязъл вътрешно, за да може да се запознае с трепета на огъня, със силите на вътрешните фактори. Като казваме вътрешни фактори, ние искаме да запознаем ученика със способността, с действието, с движението и силата на Духа. Само изкуството на Духа може да опознае ученика, може да му помогне да развие тия способности, тия органи и качества. Но ние казахме: трябва по-рано проявление или трябва присъствие. Ето каква е главната задача на школа та: да направи ученика едно възвишено присъствие. Ако не стане едно възвишено присъствие, какво може да направи той? Нищо. Възвишеното присъствие подразбира вътрешните фактори на Духа, вътрешните способности и вътрешното естество на Духа. За да може да се удостои с това присъствие, той трябва да влезе във връзка, в контакт с ония сили, които са именно вътрешното присъствие. Кои са тия сили? Те са Върховното ръководство, което провежда идеите, способността, светлината на Първоизточника. Ученикът не може да се домогне до абсолютното, до безграничното направо. Той трябва да се опознае с движението, с идеите на върховното присъствие. Какво е това Върховно присъствие? Кой го представлява? Ония сили на Духа, ония посветени духове, ония жреци и духове, които имат кодекса, законодателството на върховното присъствие.

За да може ученикът да се опознае с тази нова длъжност, с този нов подвиг на присъствие, той трябва да развие  някои вътрешни чувства, на които ние наблегнахме специално, а именно вътрешното виждане. Вътрешното виждане ще разшири периметъра, ще разшири зоната, простора, полетата, необятността пред ученика, за да могат да се развият и другите чувства: обонянието, осезанието, слуха, интуицията. Защо ние поставяме първо вътрешното виждане? Затова защото когато ученикът вижда, той вече знае. А знанието е фактора, знанието е художника, знанието е изкуство да развие другите вътрешни чувства. Това което той вижда, той знае, защото той вижда нещата така, както са, как те са се проявили, как е започнало тяхното начало и каква е висшата цел на всяко едно проявление, на всяко едно явление.

Нашата аудитория е по-специална. Ако не беше така специална, ние не бихме употребили доста време. Понеже е специална, подразбира, че ученикът трябва да бъде специалист във вътрешното виждане. Той трябва да знае, да вижда, а не да казва: видях някакъв призрак, някаква мъглявина, някакво кълбо, някаква фигура, нещо премина през очите ми. Навярно това явление е от по-ефирните светове. Никакво незнание. Ученикът който се подготвя специално, ученикът, който е ново давление, той трябва да знае. Знанието е, което свидетелства подвига, знанието, чувството, опитностите и идеите на посвещаващия се ученик. Трябва да знаеш. Но за да знаеш, трябва да виждаш. Ако не си видял хляба, не можеш да знаеш за него. Защо.? Ти можеш да го опиташ, но трябва някоя друга сила да ти го поднесе, който вижда. Може да има много хляб около теб, но ако не виждаш, гладен ще стоиш. С пипане, мъчно може да се определи къде е хляба. С обоняние, с вкус също. Но този, който има вътрешно развито обоняние, той може. Този който има вътрешно развит слух, той може. Той чува движещите се частици, движещите се трептения на хляба и може да се добере до него. Този който има развита вътрешна интуиция, той може да познае къде е хлябът. Но това подразбира много голяма работа, много трудна работа. Най-лесна е работата, когато ученикът има вътрешното виждане. Защо? Защото щом има вътрешното виждане, той ще намери вратата на университета, ще открие вратата на светилището, ще открие вратата на специалната подготовка, ще открие пътя който вода към възвишените царства, най-по оле, ще открие светлината, която открива присъствието на Върховното ръководство.

Както виждате, виждането ще играе една важна роля в подготовката, в посвещението на ученика. Затова, като апелираме, като изнасяме това, че ученика трябва да овладее изкуството на вътрешното виждане, ние дълбоко вярваме вече в способностите му, защото ученикът вече има някои проявени качества. Неговата готовност да дойде, т. е. да влезе в новите условия, там, където става присъствие на Върховното ръководство, това показва, че в него вече има белези под езика му. Там е безсмъртното камъче, че в неговата кръв прелива новия еликсир на живота и той търси, Макар и да не вижда, той чувства, че идва нещо ново, нещо велико, нещо възвишено, Божествено, нова проява, която да бъде ознаменена със силни чувства, с богати качества. Силното, качественото е реалния представител, реалната същина в посвещението на ученика.

Колкото и да застъпваме този въпрос, каквито и обяснения и светлина да хвърляме върху него, за ученика няма да бъде достъпно, ако той не направи усилия, ако не направи крача напред, да проличи от неговото движение, че действително в него вече заработват върховните сили, които му помагат да развие вътрешните чувства. Без тази подготовка не може да се мина напред, не може да се владеят същините на Божествения Дух, не могат да се открият тайните на висшите Божествени школи, в които школуват, в които се учат велики, гениални умове. Вътрешното виждане усилва мисълта, защото то дава нови впечатления, които напълно ангажират мисълта и тя всестранно пълно овладява многото системи, които са представители на царството на Духа.

Ученико, макар и условията да са трудни, макар наследството да е тъмно, сега имаш най-добрите условия да влезеш във вътрешния свят и богато, всестранно да се подготвиш за утрешния слънчев ден, за утрешната нова култура, за утрешната нова епоха. Затова, обърни сериозно внимание. Ние те молим, обърни сериозно внимание и да се занимаеш по-специално, да развиеш това вътрешно виждане, това вътрешно чувство, защото колкото повече виждаш, толкова по-добре ще те познаваме, толкова по-добре ти ще ни познаваш. Ако не ни виждаш, винаги ще се съмняваш. Ако сега ти би ни видял, не би имало нито сянка от съмнение, не би се съмнявал в това, което ти се предлага, не би се съмнявал във вечността на живота, в непреривността на съвършенството. А сега ти още си на кръстопът. Пред теб има прегради, има култове, има сфинксове, има пирамиди, има и скали. И всяка една те увещава и казва да преминеш през тия прегради, сфинксове, планини и скали и тогава ще видиш. Но ние казваме: за теб вече няма препятствие. Само едно ние искаме от тебе: направи опит да съсредоточиш своите сили, за да можеш да видиш своето чувство на виждане, да виждаш, да познаваш нещата, да знаеш тъй както те са в самото начало, защото колкото повече познаваш нещата в своето начало, толкова повече твоята мисъл става централна, тя вече радиира от едно централно ядро, което съдържа цялата вселена, цялото сътворение. Не трябва да бъдат нещата непознати и чужди. Всички неща са за теб, всички неща са зад теб, пред теб и отстрани. Няма чужди явления за теб. Всички прекрасни полета са твои полета, всички светещи звезди са твои вселени. Всички слънчеви ядра са твоя мисъл, следователно, обърни сериозно внимание. Започни да работиш. Не казвай от къде да започнеш, какви опити да правиш. Прави следните опити, съсредоточавай своите духовни сили, гледай да откриеш своя вътрешен свят, т. е. до отблизо да се запознаеш със своята душа, да можеш да виждаш своята душа, да можеш да слушаш своята душа, да имаш обоняние за своята душа, осезание, интуиция за своята душа. Ти си един богат душевен свят. Гледай да не отсъства душата от теб. Колкото повече тя присъства в твоето битие, толкова повече то е богато на духовно присъствие. Обърни внимание на това и заработи. Физическите, външните неща, ти не можеш да ги оправиш. Там може само да се объркаш, както до сега си се обърквал. Но когато се запознаеш с вътрешните същини, ти ще бъдеш вече богат маг, който ще командва и външния свят.

Ето какъв ученик иска прекрасното небе, звездният свят, царството на Духа - да бъде маг на нещата, да може да владее изкуството, да може да го проявява. Нашето желание е да те подхванем под мишница и да те поведем по стъпалата, за да можеш да изкачиш някои от тях, които ще те издигнат по-високо, за да видиш нещата по-отблизо. Ние ще направим това, но обещай, че ще залегнеш да заработиш, да мислиш, да чувстваш и да виждаш. Макар че живееш в един объркан свят, свят на много впечатления, свят на много дрязги, на много неуредени положения, ние ти обещаваме да те измъкнем от него. Да, ние обещаваме и ще те измъкнем от него и ако има нещо да се плати, ние ще го платим. Да, ние ще платим заради теб, ние ще направим тази жертва, но ти обещай, че не ще се върнеш назад. Не опетнявай своята мисъл. Не мисли за миналото, за някакви си изживени удоволствия, за някакви си изживени чувства, защото те няма да ти помогнат, но звездният свят, Божествения свят да мине през твоята мисъл, през твоите чувства, през твоето сърце и да се прояви братската любов, братската мисъл, братския живот, братските чувствания. В твоята власт са гениални постижения. Ти можеш да придобиеш гениалността. А теб ти трябва тази гениалност, защото тя е новото проявление. Тя е, която ще те прояви в чудната, добре организирана художествена природа, чудно добре организиран звезден свят.

Какво бъдеще имаш! Какви бъдещи перспективи имаш! Каква наука, какви постижения и какво съвършенство! Но запомни един път за винаги: не опетнявай вече своята мисъл. Не мисли за стария свят. Защо? Защото старият свят нищо общо няма с една вътрешна школа. Вътрешната школа, това е сърцето на Духа, това е кръвта на Духа, душа та на Духа. Пази тази светиня, тъй както умееш да пазиш своята зеница. Пазете тази светиня, високо я вдигнете във вашия идеен свят. Ако имате един идеен свят, нека там бъде вътрешната школа, школата на великото познание, школата на необятната светлина, школата на всемирното знание. Използвайте дадените условия. Може с векове да ги чакате, но те няма да дойдат. С векове са ги очаквали съществата, но те не са идвали. Сега това за вас е едно тържество. Ако досега не сте опитвали това тържество, идват дни, когато ще ги опитате. Вие няма да имате мир и покой, докато не опитате това тържество. Вашата душа трябва да се радва. Вие трябва да й създадете свят на радост, свят на прекрасен образ, свят на подобие.

Ученико, много пъти сме ти говорили в този тон, но сега ти говорим от твоя вътрешен свят. Там ние решихме да уредим нещата. Докато не уредим този вътрешен свят, ти нито нас ще познаеш, нито Духът ще опиташ, нито Бога ще видиш. Да, работа, художествена работа, свещена работа, музикална работа, философска работа, умствена работа, сърдечна работа, волева работа. Нека работата да не те измъчва. Нека всяка твоя работа да бъде песен в теб, да бъде мечта в теб, да бъде идеал в теб, да бъде възход а теб. Така свикни да работиш. Така да бъдат поставени нещата в теб, че всяка една работа да внася дух на вдъхновение, дух на озарение. Работете! Нека най-главната ви работа бъде безсмъртното ви слово. Пишете, провеждайте, изучавайте. Целият ваш колектив да се срасне в една умствена, в една Божествена работа, в духа на словото.

Да, словото! В начало бе словото. Не забравяйте, че в начало бе словото и словото е, което ще ви издигне, за да бъдете вдъхновение на словото. Нека този трепет, нека това тържество да бъде един порив, бъде едно движение във вас. Да няма вече унилост, да няма вече болезнени състояния, но всичко да бъде строго обосновано, логично поставено, идейно извършено. За такива ви готви Духът - за утрешния ден. Духът ви готви като пионери на великата школа. Пионери на Великото бяло братство, което има за задача да просвети човечеството, да внесе новата култура, новите епохи, да прояви Бога в необятна светлина, в миров дух и велико знание. Ние искаме да протече, у вас кръвта на светлината, да се обнови вече вашия организъм, да се подмладят всички клетки и тъкани, за да можа да станете по-подвижни, по-чувствителни, по-наблюдателни, за да може да виждате всичко което е около вас и вътре въз вас, да виждате външния свят и вътрешния свят.

Не чакай. Няма вече време за чакане. Епохата на чакането за теб вече мина. Тя завърши своя цикъл, своя край. Щом си стъпил във Вътрешната школа, няма чакане, но има работа, има учене. От ден да на ден да откриваш все по-съществени, все по-идейни, все по-мъдро поставени явления. Ученикът на Вътрешната школа трябва да познава всички явления в природата, т. е. той трябва да има позволение, да има секретният билет да влиза в недрата, да има позволение да влиза в богатите съкровищници на Духа. Кога ще има тази привилегия? Тогава. когато е вече едно ново вътрешно организирано изявление. За да бъдете улеснени, за да оперирате с външния свят. с физическия свят, се изисква едно голямо благородство, една широка култура, едно просветено съзнание, защото от делата ще се познаваме. Кой може да има добри дела, разумни, логични дела? Само този, който има способността и интелигентността. Бъдете най-интелигентните. Да проличава, че действително сте под давление на един възвишен свят, че вие се учите от културата и знанието, на една една възвишена култура, на един възвишен свят. Вие трябва напълно да проявите духовния свят с цялата му култура и интелигентност. Оставете прийомите на стария свят, на тъмния свят. Ученикът не трябва да петни своя език, да каля своята мисъл, но да бъде идейно построен, да бъде една кокетна, една художествена, възвишена постройка и всеки един архитект, който минава през нея, да бъде омаян от вида й, да почувствува наистина, че майсторството на Божествения свят е създало тази постройка, да се преклони пред този майстор и да даде слава на Бога за неговото присъствие. Ние чакаме вие да бъдете едно такова присъствие. Ние чакаме в другите светове и вие да бъдете присъствате. Много същества очакват вие да бъдете присъствие там и да кажат: ето едно ново явление, ето една нова способност, един нов идеал, едно ново знамение, едно ново откритие.

Ние идваме при вас, но не е достатъчно само ние да идваме при вас. Нашето желание е някога и вие да идвате при нас. Къде при нас? Къде ще ни намерите, ако нямате виждане, ако нямате духовното виждане. Да, това е нов проблем. Ние ще се занимаем по този въпрос и в следващите срещи. Проблемът е нов в смисъл, едно нова възможност. Само така ще разберете какво представляват ония велики представители, които са дошли на земята. Само така ще отгатнете какви са биле техните същини, техните идеи и от къде идват те. Колкото и да ви се говори сега, вие не можете да знаете. Вие четете техните мисли и казвате, че са мъдреци. Имало е в древността, има ги и сега и толкова. Вие трябва добре да се опознаете с новата обстановка, която ви се представя. Вие ще се опознаете. Не чакайте друг да ви казва, защото, когато вие на правите усилие да се опознаете с новата обстановка, развивате някакви чувства в себе си. Налага се да се развият нови чувства, защото иначе не може да се обхване напълно новата обстановка, пред която сте изправени. Вие още казвате, може би Духът ще завърши своята работа. Толкова много ни казаха, кога ще асимилираме всичко това? Кога ще можем да го направим кръв и плът? Това което ние казваме, то е залегнало във вашето подсъзнание, то не е загубено, но което има да ви кажем, то наново ще разшири вашето съзнание и ще развие висши качества на вашето свръхсъзнание, т. е. вашето вътрешна виждане. Ние овързваме свръхсъзнанието с вътрешното, виждане. Да не мислите, че всичко е казано и че ще бъдете свободни. О, не. Сега ще се занимаем специално с вас, защото вие дадохме обещание. Ако не бяхте дали обещание щяхте да бъдете свободни, но сега не сте свободни. За да се освободите, трябва да се даде една голяма жертва, а вие знаете, това е трагична жертвала ние не бихме желали да дадете такава жертва. Едно което трябва да дадете, то е да съсредоточите вашите вътрешни чувства, за да развиете и чувството на вътрешното виждане. Предстои ви пътешествие. Вие ще трябва да се запознаете и със съществата на другите планети, на другите слънчеви ядра. Колко много работа ви предстои! Какви големи възможности са пред вас! Но всичко това за да може да се владее, да се разбира, трябва вътрешно виждане. Ние сега ви говорим вътрешно. Вътрешно ви говорим. Ние не сме външни. Затова вие не ни виждате, защото не сте още вътрешни, защото не сте подготвени вътрешно, т. е. вашето вътрешно виждане още не е развито. Ако бихте го развили, бихте видели. Наистина нашия образ, нашето подобие, нашата същина, нашата особа, нашета красота, нашета система. Всичко бихте видели. Ние не бихме могли да се скрием от вас. А сега сме скрити, защото ние сме вътре, а вие сте вън.

Кой може да знае за отвлеченото, за невидимото, за ефирното. Може да знае само този, който е посветен. Какво значи посветен? Посветеният е ясновидец. Той вижда нещата. А щом ги вижда той ги прилага, той ги провежда. Не можеш да бъдеш посветен, ако не виждаш явленията. Защо? Защото като не ги виждаш, ти ще влезеш в конфликт, ще се сблъскаш с тях и ще стане дисхармония. А когато ги виждаш, ти ще ходиш по строго очертан път и никога няма да пречиш на никого. Това е посветен. Той вижда, той знае, той вижда, той усеща.

Не е мъчно това. Лесно е, но едно нещо трябва: да задържате вашите сили, да се не проявявате в сприхавост, в бунт. Това ви говорим, защото искаме да създадем новото явление. Ако не създадем ново явление, пропада цялата школа. Много пъти на земята са пропадали школи. Сега е епоха на нов преход. Един знаменит преход и в този преход има големи изпитания. Трябва да се мине през опитности, за да може да се закали духът и волята на ученика. Но има едно изключение, една възможност, ученика да мине по пътя на благодатта. Това може да стане с голям труд и постоянство, с голямо съсредоточение и наука. Науката да бъде идеала за ученика. Неговата мисъл трябва да бъде всякога ангажирана, т. е. да бъде във връзка с висшите проблеми, проблемите на съзвездията, на слънчевите ядра. Тази мисъл да бъде винаги вдъхновена, богата с непреривна светлина. Трябва устойчива стъпка. Назад няма. Напред има широко поле, необятно пространство, а назад има пропасти, има ад. Така е. На такова място вече е поставен ученика, или, или. Да бъде или да не бъде. Свършено. Не може да се ангажират върховни сили напразно. С това ние не искаме да плашим ученика. Ние само провеждаме някои положения, които са биле изживени някога в миналите школи. Някои от вас са ги изживели, затова сега ние подаваме своята десница. Ние ще ви хванем под ръка, но едно искаме от вас: вашето естество да бъде ароматично, да бъде по-леко, по-ефирно, да няма тежест. Понеже ще ви хващаме под ръка, затова предлагаме тия условия. Ние знаем, къде сте силни и къде сте слаби, кога сте леки и кога сте тежки, кога сте светли и кога сте тъмни. Всичко това ние знаем, защото сме вътрешно виждане. Вие мислите, че няма кой да вижда. Вътрешните проекти ние ги виждаме, а от външните ви дела, ние не се интересуваме. Ние се интересуваме от вътрешните ви проекти, от вътрешните ви желания. Ние всички ги виждаме. Защо? Защото те са наша специалност, те са от нашия свят. И във вътрешния свят има дисхармония. Често пъти вашите желания са дисхармонични. Бъди художник, бъди гений, за да преобразиш нещата с ритъма на твоя дух, за да овладееш по-висшите полета, за да придобиеш по-висше наследство, да имаш по-висши възможности, да бъдеш наследник на вселената, на простора, на звездите. Бъдете ново богатство, т. е. вземете от богатата съкровищница на Духа, за да станете независими духове, независими личности, независими ученици. Да имате богати средства с които ще си послужите да завършите курсовете на Вътрешната школа. При завършване курсовете на вътрешната школа, са необходими условия и средства, а вие още не сте дали нищо за това. Вие още нямате тази смелост, възможност и способност да си вземете от съкровищницата, т. е. вие се страхувате да не би да ви изпъдят, да не би да не ви дадат. Прави сте, защото много пъти сте злоупотребявали и сега бягате от кредитора. Съкровищницата дава едно и това едно трябва да даде десет, да даде сто. Като даде десет или сто, то десетата част се връща в съкровищницата, а другото остава за вас. Божествената съкровищница никога не се изчерпва. Защо? Защото в нея влизат притоци на десятъка, на десетата част.

Вие трябва да пораснете. Вие сте още малки, но с растенето се развива както организма, така и формата, и образа, и чувствата, и качествата, и способностите. Всичко това трябва да става последователно, а не прибързано. Както някои растения са избързвали да се развият преди да е дошла зимата, но пада сняг и те измръзват. Така и ученика трябва да бъде умен, да знае кога е настъпила пролетна, кога са настъпили условията. Развитието не е колективно, а е индивидуално. Колективно подразбира когато известни индивиди са постигнали някои резултати и опитности и ги приложат, за да свършат една колективна работа.

Бъдете благодарни. Никога не роптайте, никога не осъждайте себе си, че не можете да постигнете някои неща. Бъдете благодарни, кажете: „Господи, благодаря ти за това, което наумих, за това което научих, за това което зная. Благодаря ти, защото ти си едно бъдеще изявление в мене“.

Едно е, което не достига на учениците, че малко пеят, а песента развива чувството на вдъхновение. Песента развива вътрешните чувства, защото тя е гласа на душата. Душата няма как иначе да се прояви. Тя се проявява чрез песента, чрез словото, следователно, повече пейте. Определете си известно време и пейте, но спазвайте строго определен час и пейте. Може да се намирате и при най-трудни условия, но пейте вътрешно, безгласно и се опитайте да се съсредоточите. Имате тази задача, изпълнете я. Където и да се намирате, на работа или другаде, отделете пет минути и ги употребете за пеене. Така ще се зароди и оформи чувството на вдъхновение, защото и вдъхновението изхожда от известни чувства. Ако вие нямате такова чувство не можете да се вдъхновявате. Който прилага, ще успее. Надпреварвайте се да има едно съревнование, казано на днешен език, за да получите една широта, т. е. да се виждате. Като срещнете своята сестра, да виждате цялото й вътрешно състояние, т. е. така да се вдъхновите, че срещата ви да бъде като песен. Нека срещата ви да бъде чиста. Ние много говорихме за чистотата. Приложете я, защото ние ще дойдем между чиста среда и ние няма да бъдем сами, но ще дойдем всички, ще дойдем като на събор, като на конференция. Такава е готовността на небето, затова нека преобладава чистотата.

И тъй, познавайки тия закони, тия строго определени положения, ученико, бъди вече най-способния на вътрешното виждане.

6 Декември 1956 г.