Ани Публикувано 16 Април, 2022 Сподели Публикувано 16 Април, 2022 РАЗМИШЛЕНИЕ 463-то ОТРАЖЕНИЕ И ВЪПЛЪЩЕНИЕ За да може ученикът да представи в съвършенство по идея, по образ и вдъхновение вътрешния свят, той трябва да бъде добре запознат с основите, със същините, с реалността, с полетата, с небето на този свят. Въпросът за вътрешния свят трябва да бъде представен в съвършения форма, а съвършен образ, т. е. какво е неговото начало, какво е неговото битие, какви са силите, които оперират с този свят, т. е. как тия сили го представят като вътрешен свят. Това ученикът трябва добре за знае. Когато става въпрос за вътрешният свят, той трябва да има представа за него, т. е. да направи разлика между външния и вътрешния свят. Може би ще се зададе въпрос: по-лесно е да си представим външния свят, защото той има образ, форма, има съдържание и реалност, но когато става въпрос за вътрешния свят, коя е формата, образът, реалността, които могат да подкрепят както размишлението, така и знанието в ученика. Ние ще хвърлим малка светлина по този въпрос. Да вземем ученикът специално като същество. който има и външен образ и е представен във външния свят, като замислено явление. Ученикът е представен като образ, който заема място, пространство, поле, сфера, който има допирни точки, който има отношения с подобни явления. Да, ученикът наистина съществува, съществува като сфера, като историческа особа, като личност, като историческо движение, като присъствие, проявява се като художествено творение, като същество което съдържа известни сили, които нито се виждат, нито се знае нещо за тях. Тия именно сили са вътрешния свят. Вътрешният свят се явява като оперативна сила на Духа. Вътрешният свят се явява като оперативна сила на душата. Утрешният свят се явява като оперативна сила на душата, вътрешният свят се явява като оперативна сила на мисълта, вътрешният свят се явява като оперативна сила на присъствие, вътрешният свят се явява като оперативна сила на ритъм, Вътрешният свят се явява ката оперативна сила на светлина. Тогава казваме: кой свят е по съществен - външният или вътрешният? Ако във външния свят не се проявяваха тия оперативни сили които изброихме, какво ще представлява той? Материя, застой! Следователно, ученикът трябва да се научи да мислила разсъждава, да определя. Той трябва да знае сто на сто, абсолютно за своята същина. Той е сто на сто вътрешен свят. Има една десетинка, която е външен свят. Целият негов живот е вътрешен свят. Всичко в него е одухотворено. А там където присъства духът има ли външен свят? Има представителство на вътрешен свят. До това положение ученикът трябва да се издигне, Че неговия привиден външен свят да потвърждава, т. е. да послужи като вдъхновена идея. Щом външният свят на ученика е идея, много естествено, че няма да има голям процент външен свят. Ученикът присъства в битието като вътрешен свят, като сбор от вътрешни оперативни светлинни сили. Него не го познават като външен свят. Той има да изпълни една задача на дадено присъствие. Той присъства привидно в някакъв си външен свят, за да изпълни закона на творческите сили, т. е. да потвърди, че съществуват известни духовни елементи, които представят творческите сили като оперативни сили извън вътрешния свят. Има вътрешен и външен свят. Благодарение на това, че има и външен, и вътрешен свят, ученикът е вече в процес да се самоопознае като една могъща сила, която дава отражение, която наричат външен свят. Всяка една сила в своето напрежение радиира, се проявява. А щом се проявява, тя игла някакъв си външен дефект. Следователно, ученикът преди всичко е оперативна сила с външен ефект. Съществен ли е ефектът? Той е съществен до толкова, до колкото може да стане една Божествена поляризация. Стане ли Божествена поляризация, ученикът е вече свободен от отражението. Отражение та все пак ограничава. Да се отразяваш, т. е. да се проявяваш като, ефект, ангажира време, пространство, сфери. А ученикът трябва да бъде абсолютно свободен. Следователно, какво да се прави с отражението? Да се преобърне отражението на дълбоко вътрешно състояние. Действувайки със силите на отражението, ученикът изпитва силите на вътрешният живот, на вътрешните оперативни сили. Щом ученикът се открие, че е напълно вътрешен свят, той ще се самоосъзнае като светлинен свят. Тук е нашата трудност, тук е изкуството, да можем да осъзнаем ученика като светлинен свят. Осъзнае ли се като светлинен свят, той ще се освободи от отражението. А сега отраженията го ограничават. И понеже го ограничават, той се намира между двата полюса на живота, не може да се ориентира правилно, и затова неговото съзнание се затъмнява понякога. Затъмнението на неговото съзнание се определя от вътрешните изживявания. Тия вътрешни изживявания, тия вътрешни секреции на живота се поляризират в отражение и вие виждате. че ученикът става двояк, има две личности, две движения, две размишления. Всичко в него става двояко. Колко много му действа отражението? Че отражението е една голяма спънка се вижда от това, че той в отражението се вижда като една реалност, като оперативна сила, която има за задача да прояви някакъв си външен свят. Ученико, не се спъвай от отраженията. Отражението е това, което е и небесната дъга. Слънчевата светлина се пречупва в атмосферните налягания и се проявява отражение на някакви си цветове. Така и ученикът понякога се заблуждава и казва: аз съм вече отражение. Аз съм цветове, тон, число, математика. Да, но това е отражение. И понеже е отражение, ученикът дълго време е в хаотично състояние. Трудно може той да се освободи от влиянията на отраженията. Но ще кажете: нали отражението е резултат? Не всеки резултат е придобивка на ученика. Има резултати, които нямат никакво съдържание, никакъв живот, никакво вдъхновение. Чисто и просто ученикът казва: това е резултат, продукт на моята самодейност, на моята водя. Не бива ученикът да се заблуждава от тия продукти или от тия плодове на отражението. Какво трябва да прави той? Той трябва да бъде върховно разумен, върховно проницателен, върховно светлинен. Всичко в него трябва да бъде трепет на светлина. Единственото поле, единствената атмосфера, единственият свят за ученика, това е светлинният свят, светлинният Дух, светлинният огън, светлината вода, светлинните плодове, светлинната мисъл, светлинната поезия, светлинното вдъхновение, светлинното размишление. В полетата на изобилната светлина ученикът не е вече отражение, а е едно реално присъствие - присъствие на огнен дух, присъствие на воден дух. С присъствие на светлинен дух, присъствие на върховен дух. Това е светът на ученика, т. е. новия свят или новия град, за който ясновидецът Йоан Богослов разказва в своето откровение. Най-богатото същество с идеи, с представи, с размишления, това е ученикът на Върховните мистерии, на Върховното посвещение. Следователно, може ли отраженията да спъват ученика? Ние ви представяме идеята за светлинните просторни полета, за да не се спъвате в отраженията, от вариантите на живота. Всеки един вариант на живота дава известни отражения. Тия отражения се явяват понякога в семейния живот, понякога в културния живот, понякога в социалния живот и човечеството води войни за идеите на отраженията. Всички войни до сега са резултати все на това отражение. Не е лошо да имате отражение, но отражение на всемирната любов, на всемирната мъдрост, на всемирната истината всемирната душа. Все пак, то няма да бъде обикновено отражение, а ще бъде реален резултат. Така като се научи ученикът да мисли за себе си, защото ние имаме работа сега с вътрешния живот на ученика, с вътрешния му свят, то ние искаме напълно да се осъзнае какво представлява той - дали е реално отражението или са реални ония съществени духовни вътрешни сили, които са проявяват като ритъм, като любов, като мъдрост, като размишление, като фактори в живота. Къде е трудността? Ученикът да се осъзнае като вътрешен свят. Ученикът трябва да, прави разлика отражение ли е той или е същина? Къде той трябва да работи - в полето на отражението или в полето на неговата вътрешна същина? Но ще кажете: защо е била тази омая, която така е отвлякла човека, че го е ограничила в явление, в отражение? Отраженията са подобни на огледало. В огледалото се вижда образ, но не можеш да видиш същините. композициите на този образ. Композициите на този образ са вътрешните реални Божествени сили на живота. Ние ви разказахме за съществената история на ученика. Това беше нашата задача - да научи ученика своята история и то така да я научи, че никога да не отсъства от светлинните полета. Щом иска да представи своята история извън светлинните полета, той ще бъде само едно отражение, което няма душа. В отраженията няма душа. Следователно, вървейки по този път на самоопознаване, ученикът ще може да обогати своите качества, своите способности, защото способностите, това са реални прояви на вътрешните сили. Докато ученикът не се опознае като оперативна вътрешна сила, способностите, качествата ще подържат еманациите на неговия живот. Дълг се налага ученикът дълбоко да се осъзнае като светлинен вътрешен свят. Няма други представи за същините на Духа. Няма друг свят. Всички други светове са тъмни, непроявени. Понеже ученикът е композиция, сбор от вътрешни сили изнедрени от душата на вътрешния живот, той не е вече отражение, а е една богата, върховно богата сила, която взема участие в сложните композиции на светлината. За всичко това се иска предана, чиста вътрешна любов. Ученикът трябва да бъде най-любимото, най-богатото по любов същество. Защо? Защото всички сили, които са в композиция в него са върховни реалности, върховни потици, върховен ритъм, върховен живот, върховна душа. Има ли външна душа? Никой не я видял. Когато става въпрос ученикът вътрешен свят ли е, той трябва да знае, че е вътрешна душа и понеже е душа, той трябва да знае, че тя е вътрешна същина. Но ще се каже: защо се говори за вътрешни и външни светове. Защо е станало нужда да има и вътрешен и външен свят? Ние казахме. Няма външен свят. Има само отражение. Това е нова мисъл. Има само отражение и затова трябва много да се мисли. За да не се заблуждава ученикът, за да бъде предпазен от тази съблазън, вътрешната школа го посвещава, дава му методи, дава му преде тави, обогатява го със средства, с възможности. Дава му ключа за познаване на истините, за скритите възможности на Божествения Дух. Така школувайки, той ще дойде до положение да се коригира и да разбере, че той не е в отражението. Че неговият свят не е в отражението. Неговият свят е в реалното присъствие на Божественото сътворение. И тъй, за да може ученикът да изпълни заветните си мечти, заветните си идеи, той трябва да стане едно ново откритие, т. е. да се анализира, да се поогледа така, че да види, че в него има отражение. Всяка една болест например, носи отражение. Всяка една нечиста храна носи отражение. Всяко едно неправилно храносмилане носи отражение. Всяко едно отношение носи отражение. Всички болести са все отражение, резултати на отражението. Колко трудно ученикът може да проумее тази идея, колко мъчно може да я асимилира, в- себе ви, защото той по навик е възпитан да вижда в себе си винаги отражението. Своите успехи, своята пробуда своето посвещение, той винаги е виждал в отражението и отражението е станало един насъщен свят, без който той не може. Сега на ученика на Вътрешната школа се говори, напомня му се, открива му се да знае, че той не е в отражението, а е в присъствието на висшите композиции на Божествените духове, че той е в очакване да бъде вече пълно въплъщение на Божествения дух. Отражение и въплъщение са две различни неща. Наистина и във въплъщението има отражение. Когато някой дух се въплъти, дава отражение, но когато Божественият дух се въплъти, когато Божественият Дух присъства, там има вече движение, има вдъхновение, има трептение. Обръщайки внимание на ученика, който се готви напълно да поляризира идеята за вътрешния свят, т. е. за новото проникване, за новото самоосъзнаване на вътрешния свят, то наистина работата е вече върховна, т. е. работата е вече светлинна. Колкото повече заживява ученикът в света на светлината, толкова повече се разкриват ядрата, т. е. толкова повече се разкриват същините, състоянията на вътрешния свят. Колкото повече ученикът се посвещава в дилемите, в математиката, в астрономията на вътрешния свят, толкова повече неговото въображение получава Дух, одухотворение. Всичко в него трябва да се одухотвори, да бъде вече не отражение, а трептение на Духа. Само по този път ученика ще бъде улеснен, т. е. сам ще се улесни, сам ще се осъзнае, сам ще прецени нещата и ще вижда себе си като светлинна оперативна сила, а не като някакво отражение. Ние казахме, че отраженията не са излишни. Те са трепетите. Не трябва да се унищожават. Напротив, всяко едно отражение дава известна идея. Когато ученикът види отражението, той ще може да се ориентира. Излезте от света на отраженията, влезте в света на светлината, на реалността, за да може напълно да се проявите като Дух, душа, мисъл, живот, като сърце, воля. Това е една от най-секретните задачи на ученика. Казваме секретни, затова, защото до сега се е пазило всичко в тайна. Много от посветените същества са избягвали да бутнат тази секретност в ученика. Имало е защо. Днес обаче, не само ще я бутнем, но ще я трансформираме. Днес Духът е по-смел, отколкото в миналото, т. е. днес Духът е по-силен, отколкото в миналото. Защо? Защото се откри Вътрешната школа? Във вътрешното Духът е безпощаден. В какъв смисъл? В смисъл, че той напълно освобождава ученика от света на отраженията като прилив на светлина. Единствено Духът във Вътрешната школа присъства като прилив на светлина защото Вътрешната школа е светлинна. Тя е богата на светлина, богата на идеи, богата на знания? Като казваме богата, то е защото тя има ключа на истините. Ако до сега някои истини не са разкрити, то е благодарение на това, че ученикът още не е окъсал със света на отражението. Колкото повече наблегне върху себе си, т. е. колкото повече коригира силите в себе си, толкова по-бързо той ще прогресира, т. е. ще се възпита така, че ще му се предаде ключа на тайните. Едно от тайнствените качества в него ще бъде ясновиждането, за да вижда ясно нещата. В света на отражението не е необходимо ясновиждане, но в света на вътрешните сили ясновиждането е необходимо. Колкото повече ученикът се запознава със сложните предпоставки на вътрешния живот, толкова повече той придобива образа, и състоянието на вътрешните сили. Тогава вече ученикът има ново състояние състояние, което не отговаря на онова отражение, което се проявява като името Иван, Стоян и т. н.. Ученикът има само едно име. Той е ученик. Но ще кажете: как ще го познават във Вътрешният свят, когато, няма име? Там всички са ученици, по какво ще ги познаят? Как ще се обърнат към някого за да го задължат да изпълни някаква задача? С какво име ще го назоват? Във вътрешния свят ученикът по име не го зоват. Във вътрешния свят само като погледнат ученика, той вече възприема задачата, която трябва да разреши. Погледът е същественото, реалното действие на вътрешния свят. Там учениците само като се погледнат и се разбират. Защо? Защото виждането е ясно небе. Всяка мисъл, всяко действие се вижда в огледалото на ясновиждането. Следователно, има ли нужда да се вика на ученика, да се хока, да му се дават директиви, да му се дава задачи, да му се обяснява, да се изнасилва и т. н.? Не, методът на Вътрешния свят е друг. Само когато погледнат ученика, той разбира. Такъв е говорът в светлинният свят. Той е свят, който е мечта. Сега може да дойде мисълта: какъв ли е този свят? Защо ние не го виждаме? Как да не го виждате? Щом имате слънчева светлина, щом имате вътрешна светлина, как да не го виждате? Той е навсякъде проявен. Къде ли не е проявен? В минералите, в скъпоценните камъни, в нежните цветя, в красивите животни, в красивите очи на човека, в природата, в звездния свят. Навсякъде е проявен. Но ще кажете: тия неща вече ги знаем. Те ни са станали еднообразни. Ние сме преситени на тях. Преситени сме да ги гледаме. Вие сте гледали досега само отражението във външния свят. Вие още не. сте се радвали на едно нежно цвете. Вие не знаете как да му се радвате. Защо? Защото ние го виждате като отражение. Вие не го виждате като същина, като реална проява. Затова човек - казва: аз искам да откъсна това цвете. Какво струва то? Вие още не сте се радвали на някое от кротките благородни животни. Човек идва до там, да наблюдава само отражението и си позволява да ги убива. Вие още не сте се радва ли. Необходимо е ученикът да изживее една голяма радост, една голяма светлинна радост. Тя е балсам. Тя ще бъде неговото лекарства. Тя ще го отърве от света на отраженията. И тъй, ученико, препоръчваме ти да се подготвиш. Така да се зарадваш, че всичко отрицателно в теб да се стопи, цялата ти нервна система да се уталожи. Да нямаш вече болезнени състояния, но да поддържаш импулса на радостта. Радвай се, ученико, че си богато същество в битието. Цялата природа, целия звезден свят са твой вътрешен живот. Колко си богат, колко си голям, колко си необятен, колко си светлинен, върховно светлинен. Колко богато си надарен с живот. В теб е животът на всички същества, животът на всичка растения, на всички скъпоценни минерали, животът на всички Божествени духове. Дали още да потвърждаваме за нещата, за този вътрешен свят, който е самата реалност? Ако не бяха вътрешните. духовните сили у вас, вие щяхте да бъдете една купчинка пръст. Вие нямаше да имате таланти, способности, качества, богати представи. Творчески импулси и т. н. Дано да сте разбрали и то основно, та когато правим нашите срещи, да се срещаме като светлинни светове, т. е. като Божествени духове. Щом се срещнем като Божествени духове, бъдете уверени, че ще имаме пълното, абсолютно присъствие на Божия Дух. Това е върховното тържество за ученика, който е завършил своите науки, който е получил диплом, който е придобил способността на свръхсъзнанието. Нека тази ваша подготовка да даде основа за едно велико бъдеще. Нека тази ваша вътрешна подготовка да създаде обаяние в този град. Нека тази ваша вътрешна подготовка да изгради новото светилище на вътрешния свят, където да се поклонят всички възпитаници, всички ученици на вътрешното познание. Това ви желае Духът. Нека това желание да има вече резултати, т. е. вътрешно прозрение. Такава е тишината на вътрешния свят. Тишината на светлината. Вие виждате как приижда светлината, в абсолютна тишина. Така и ученикът трябва да се прояви във вътрешния свят като абсолютна светлинна тишина. Това е геройство, това е постижение, това е просветление, това е посвещение. Много нагледни фактори, много очебиещи фактори ученикът има на своя страна, които могат върховно да го подготвят. Най-занимателната наука, най-занимателната сфера, най-занимателния свят ще бъде за в бъдеще вътрешната светиня. И тъй, нека си пожелаем, когато правим нашите срещи, да имаме по-осезателни допирни точки както по разсъждения, по мисъл, по вариант, по живот, така и по ново осветление. Все повече и повече светлина да прониква и когато правим срещите самата атмосфера, самото място да бъде осияние. Където е осиянието, там е и Духът. Няма ли осияние, Духът се оттегля. Ученико, ние правим усилия, правим опити да привлечем Духа В теб. Ние искаме от теб да бъдеш осияние и когато дойде Духът, той всичко ще те научи. Той ще ти разкаже за цялата твоя история, за цялата история на земята, ако разбира се е необходимо и искаш да знаеш. Готви се за това посвещение. Приготовлявай се за това тържество. Обичай всяка минута която преживяваш. Всяка минута за теб е свещена, защото светлината присъства. Обичай присъствието си във Вътрешната школа, защото при всяка среща в школата присъства светлина. Вътрешната школа е светлинен свят. Единственият светлинен свят на земята, това е Вътрешната школа. Всякъде другаде има отражение, има тъмнина. Затова ученикът на Вътрешната школа е син, е дете на светлината, любимо дете на светлината. Светлината е неговата майка. Тя ще го откърми със светлинен сок, и щом го отгледа, ще сложи на главата му багри от скъпоценни камъни, които ще имат радиацията на чудните багри на слънчевата светлина. Корона ще има той, светлинна корона. Така се отглежда детето на светлината. То е представител на нова раса. То е проявление на нова епоха. То е най-скъпия гост на земята. Светлинните деца се отглеждат от майката - светлината. Тя ги багри с прекрасните слънчеви лъчи. Тя ги укрепва с присъствието на повече Дух. С Божията воля и с присъствието на неговия Дух и с въплъщението на неговата светлина. всички въпроси ще бъдат разрешени. Няма да има въпрос, който да бъде загънат в тъмна обвивка. Всяка тъмна воля трябва да бъде претопена. От черното да стане светло. Нашият свят трябва да бъде само светлинен. Вие ще трябва да се научите да гледате на всяко явление като продукт на светлината. А щом сте обкръжени с резултатите на светлината и вашият свят ще бъде блажен. 21 февруари 1957 г. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване