470. Сетивният свят

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 470-то

СЕТИВНИЯТ СВЯТ

Кой може да работи? Този който е здрав. Кой може да мисли? Този който е чист. Кой може да говори? Този който е девствен, защото под девственост се разбира абсолютна чистота. А да говориш, трябва да бъдеш абсолютно чист. Единственото право което ученикът има, то е девственото слово. С него той може навсякъде да присъства, навсякъде да се движи, навсякъде да участва, защото словото е негово право. Колко трудно се извоюват тези права. Дълго време, дълги векове са необходими, за да може ученикът да извоюва едно право на девственото свещено слово. Колко много същества живеят в немия цикъл. Целият животински свят живее в нямата епоха. Целият растителен свят, целият минерален свят живеят в нямата епоха. Единствено човекът е, който е придобил правото на девственото свещено чисто слово. Затова, най-надареното същество на земята, това е човекът, който може да говори, който може да мисли, който може да постъпва разумно.

Това са все Божествени атрибути, това са все приливи на неговия дух, предмети в програмата на неговия дух. Много предмети има в програмата на Божествения дух, които ученикът някога в бъдещето, в хилядолетията, във вековете трябва да се запознава основно. Но може да се каже: кога може да се разсада тази дълбока необятна тайна, която по размер е безкрайна? Кой може да вникне в тази безкрайна глъбина на Духа и къде ще намери място да спре, от където да съзерцава самите действителности на неговите специалности? Ние пак ще кажем: единственото същество, това е ученикът, който има вече добре оформен, завършен сетивен свят. Сетивата в него са така построени, така изтънчени и префинени; че той има вече това право да прониква в тайните: глъбини, а тайните специалности и програми на Духа,

Когато застъпваме въпроса за сетивния свят, ние искаме да се спрем малко повече за него, защото без присъствието на сетивния. свят, вътрешният свят още не може да бъде съвършено начало. Вътрешните неща трябва да се изявят като положителни явления, с всичките способности, с всичките фактори, данни и таланти. Колкото повече е организиран този сетивен свят, толкова повече вътрешният свят има съвършен образ на великата Божествена еволюция. Сетивният свят е, който композира всички сили във вътрешния свят, защото сетивата са едни фактори. Колкото повече сетива се култивират в твоя вътрешен свят, толкова повече заложби и таланти ще възприеме той от същините на Духа, защото най-големият представител на най-съвършеното съществувание за него, това са Божествените същини, същините на неговия дух. Следователно, запомни, ученико: ако има да извършиш една сериозна работа по отношение на твоята подготовка, то това е работата ти по отношение съвършенството на твоя сетивен свят.

Но може би ще се зададе въпроса: от къде ще вземем тия сетива. Чие представление са те? Няма ли да придобием към тия сетива въобще и други сетива? Ако има някакво светлинно изкуство, то е именно изкуството да се развият повече сетива в ученика. Ние няма да ги изброяваме. Вие знаете за тези, които имате сега, но вие трябва да придобиете и други нови сетива. Колкото повече ученикът е богат на сетива - толкова повече той е съвършен представител на същините на Духа. Какво са това същини на Духа? Това са все сетива. Колкото повече същини от Духа ученикът въплоти в себе си, толкова повече той има пълната идея за действащите сили на Духа. Има ли друга материя, с която ученикът трябва да се занимава, освен материята СЪЩИНИТЕ НА ДУХА? Накъдето и да се обърнеш, все същини на Духа ще срещнеш. Каквото и изживяване да имаш то е все  въздействие на същините на Духа. Колкото и много да гледаш, все същините на Духа ще видиш. Няма друга материя, няма друга субстанция, друго явление, друга действителност освен същините на Духа. И ако става въпрос къде да видиш Бога, казваме: в същините на Духа. Кога ща срещнем Бога? Ще го срещнем, когато същините на Духа станат във вас сетива. А как ще говорим с Бога? Ще говорите с Бога, когато имате сетивата на Духа.

Когато застъпваме въпроса за девствеността, за чистотата то; е, защото това са първите приготовления да се придобият повече сетива, т. е. да се въплътят повече същини на Духа.

Но ще се каже: колко същини има Духа? Всички елементи всички трепети в природата и в битието, това са все способности и същини на Божествения Дух. Ако става въпрос за някакъв материален свят, и той се съдържа в света на същините на Духа. Всичко в природата и битието е проява, е явление, присъствие на тия същини на Духа. Ние по-рано ги проведохме като организми на Духа. Но, за да могат тия явления да бъдат понятни на ученика, той трябва да може да ги вижда, да ги чувства. Ако няма този усетен свят, те ще бъдат за него непонятни, мъртви. Ученикът трябва да се научи вече да мисли, т. е. трябва да знае да се съпоставя, трябва да може да изживява целият този комплекс - същините на Духа. Тогава ще може да открива какви дарби, какви възможности са вложени в този свят - същините на Духа, света на Духа. Това е действителната реалност, която непосредствено засяга вътрешния свят на ученика. Колкото и да няма понятие за този свят, в него него има един усетен свят, който провежда нещата, който ги чувства. Да чувстваш, това значи да живееш. Не можеш да живееш без чувствата. Чувствата са единствени, които предават съществуващите реалности на живота. Не можеш да имаш реалност на живота, ако нямаш чувство за живот. Каква велика способност е чувството. Какъв усет е то! Старите хора казват: трябва да се бориш с чувствата, трябва да възпитаваш чувствата, т. е. не трябва да се отдаваш на чувствения свят, т. е. не трябва да смесваш чувствата с реалните изживявания. Не така, ученико. Чувството е едно гениално сетиво у теб. Следователно, трябва да се отнасяш към него много внимателно, много нежно, много проницателно, защото то е двойник на живота. Животът има много двойници. Чувството е един от тия двойници. Ако нямаш чувството, не може да се подготвиш, не можеш да подготвиш в себе си идеалния образ в съвършената форма на сетивния свят.

Каква е разликата между чувство и сетиво? През сетивата минават чувствата. Чувството се проявява чрез сетивото. Сетивото е орган. А какво е чувството? Усет. Ако ги пренесем във вътрешния свят, там ще видите вече каква стойност имат и чувството и сетивото. Колкото повече сетива и чувства притежава ученика, толкова повече той е съвършен, свободен, толкова повече той е един завършен вътрешен свят. Така подготвен никога ученика няма да се чувства самотен. Никога няма да се срамува да заеме дадено място, никога няма да изживява недостатъците. Той още не може да се владее, още не може да се справи с енергиите както на земята, така и с другите явления.

Ученико, земята е твоя, въздухът е твой, водата е твоя; Всички хранителни вещества са твои, всяко място е твое, пространството е твое. Времето е твое. Кога? Когато си богат с чувства и сетива, защото чрез тях ти ще оперираш и ще се справяш с всяка една способност от същините на Духа. Твоята велика задача е да разрешаваш въпросите, които изникват в твоето съзнание за същините на Духа. Иска се голяма специалност, голяма подготовка, иска се сила, за да можеш достойно, с привилегия да се явиш пред тия велики фактори на Божественото. Теб ти трябват тия фактори. С тях ще ходиш по земята, с тях ще ходиш по другите планети. С тях ще обитаваш слънчевите ядра. Така ще бъдеш един завършен Божествен свят, който представя цялото битие, цялото сътворение. Колкото и да си ограничен сега на физическия свят, колкото и да си лишен от сетива и същини, едно помни: в теб прониква едно ново сетиво, изгражда се едно ново сетиво, чрез което ще проявиш същините на Божествения Дух, т. е. ще въплътиш в себе си този Божествен усет за нещата. Този Божествен усет е подобен на обонянието. Както чрез обонянието можеш да схващащ всеки аромат, чрез този усет ти ще можеш да чувстваш присъствието дори и на префинените сили. Чрез този усет ти ще откриеш присъствието на светлинните същества, които се занимават специално с твоето устройство. Светлите същества се занимават с твоето устройство. Ако те не се занимават, ако те не вземат участие, слаба ще бъде твоята воля. Неподатлив е твоят дух. Той е в една атмосфера на съмнение. Той вечно се съмнява. Защо? Ние казахме по-рано: защото е бил изпъден от рая, от царството на светлите същества, но, този нов Божествен усет, който прониква сега, това ново сетиво, което се заражда у вас, ще представи в пълнота способностите и същините на Божествения Дух. Ако присъства някой материалист между вас, може би ще каже: къде остана материалният свят, този реален, така осезателен свят, а ни се говори за някакъв си свят на Духа, за някакво си въплъщение, за някакво си прераждане на Духа. Той ще се съмнява, да, защото той е още човешки дух. Помнете: човешки дух е той. Той още няма прозрението на Божествения дух. Всички материалисти са човешки духове. Когато този човешки дух бъде обгорен от присъствието на Божествения Дух, ще стана едно ново прераждане на човешкия дух. Той ще се прероди като девственост, като чистота, а сега той се е прераждал все в нечистота. Ние няма да засегнем низините на прераждането. Вие ги познавате. Ние говорим за едно духовно Божествено прераждане, прераждане което не дава никакви болезнени сътресения, страдания, а напротив имате един особен възход към царството на светлината. Да се прероди човешкият дух в света на светлината, само тогава ще открие всички способности и същини на Божествения Дух. Докато, живее в материалния свят, във физическия свят, той ще се среща, ще вижда все прераждания на човешкия дух. Къде е сега тайната? Да може да се прероди в Божествения свят, а не да се преражда на физическия свят. Дълги векове той се е прераждал на физическия свят и е изгубил първичния усетен свят, първичния сетивен свят, придобил е известни навици и инстинкти и с тях иска да открие тайната на светлината. О, не, той може да открие сама тайната на тъмнината, на тъмната ложа. Ето къде е истината: тъмната ложа действа в прераждането на човешкия дух, във физическия свят, а бялата ложа действа в прераждането на човешкия дух в Божествения свят.

И тъй, има прераждане на човешкия дух, има и прераждане в Божествения дух. Нека; тази истина ви бъде ясна, за да не се спъвате във вашите разсъждения, във вашите размишления. Не се спъвайте от материалната философия. Тя е вярна по отношение прераждането на човешкия дух на физическия свят, но не е вярна по отношение прераждането на човешкия дух в Божествения свят. Вие трябва да знаете кое е вярното, коя е мярката. Ще имате тази мярка в пълнота до тогава, до когато вашия сетивен свят напълно се въплъти във вашия вътрешен свят. Под вътрешен свят ние разбираме вашия духовен, вашия душевен свят, а сетивния свят, който ще се въплъти в него, това са способности и същини на Божествения дух. Така организиран, така устроен ученикът където и да се намира, той не се чувства вече самотен, бездомник, изпъден или отклонен. Защо? Защото всичкото време е негово, цялото пространство е негово, цялата природа, с всички детайли, са негови.

Ето за какъв усет става въпрос. Ние няма да казваме, да усещате сърцето на природата, т. е. да усещате движението на природата, трептението на природата, светлинното излъчване на природата. Ние ще ви кажем напълно да откриете и разберете природата. Може ли да стане това? Щом ученикът е тръгнал по пътя на школата, може. Щом е представител като школа, може. Без школата не може, но с школата всичко може. Школата е, която го тренира, която го възпитава, която го учи, която го представя. Вие сте вече представители на дадена школа. От вашето школуване, от вашата школска подготовка ще се хроникира пред ръководството едно свещенодействие. Със съвършено друг образ, със съвършено други похвати и начини на живот, със съвършено други разбирания за живота, за прераждането; за всемирното творчество. Необходимо е обаче спокойствие, такова спокойствие, както е спокойно слънчевото ядро, както са спокойни звездите на небето. Ако не бяха спокойни, те биха направили лудория. Но както виждате, всяка една звезда заема своето място без да роптае, без да търси някакво свое право. В спокойствието е откриването, защото ако не си спокоен, не можеш да се съсредоточиш, не можеш да изпаднеш в изстъпление. А изстъплението е необходимо, за да дойдеш до положението на откритие, до състояние на откриване. Необходимо ли е откриването? То е толкова необходимо, както е необходимо да се нахраниш когато си гледен. Че е необходимо показва това, че ученикът все очаква и търси. Той чака утрешния си ден да му донесе някакво си явление. Колкото и човек и да е обременен, дори и колкото и да е зле болен, той все очаква утрешния ден. Да, той чака, той вярва, че нещо може да стане, нещо което да бъде за него ново откритие. Благодарение на това очакване всяко едно същество защищава своя живот, безпокои се, че дните му се съкращават, че когато и да е, той ще напусне физическия свят. Все пак и до последния си момент, той е все в очакване. Да, чака той. Какво чака? Кога чака? Чака неизвестното, незнайното, чака откриването. Това е посвещение пред прага. Да чакаш, да се надяваш, да робуваш, това е все посвещение пред прага. Това не е посвещение вътре в школата. Да чакаш, значи да ти е известно. Наистина, неща които не ти са известни, но когато си в школата, там вече всичко ти е открито, защото Учителят, мъдрецът всичко ти разказва, всичко ти открива.

И тъй, ученико, за да минеш прага на очакванията, ти трябва непременно да организираш своя вътрешен светилен свят. Понеже има да разрешиш сложни проблеми за живота, понеже си се нагърбил да представиш една нова школа по обем, по същина и състояние, то непременно трябва да владееш тия два свята - света на усетите, на чувствата и света на сетивата, т. е. трябва да ги усъвършенстваш. Как ще ги усъвършенстваш, нали трябват методи? Ние няма да кажем, че трябва да се съсредоточиш, че трябва да медитираш, да се фиксираш. За тия състояния много ти е приказвано, но много малко са тия, които се ползват от този метод. Тогава кой метод е най-достъпния, най-прекия? Методът на виждането, защото ако не видиш нещата не може да ги опиташ. Затова ученикът трябва да се стреми към ясновиждане. Но ще се каже: ако стана ясновидец може би ще виждам и отрицателните явления. Ученикът и сега ги вижда. Той ще стане ясновидец в духовния, в Божествения свят. Там ще вижда светлинните явления, а сега е ясновидец на физическия свят. Вижда отрицателните явления. Когато става въпрос за ясновидство, това подразбира ученикът да придобие способността да вижда етерните образите, да вижда светлинните светове. Няма какво той да гледа физическия отрицателен свят, защото той и без това го вижда. Колко е несъвършено още окото на ученика. Чрез него той вижда отрицателните явления.

Но ще кажете: и този метод е много сложен. Тогава какво да се прави? Тогава ще кажем: да има поне една готовност, една смела готовност. Бъдете уверени, че понякога при тази смела готовност ученикът използва такива междини и се промъква през много препятствие, докато се добере до вътрешността на школата. Методът за проникването в светлинните светове, това е единствено школата, защото школата е представител на отвъдния свят, т. е. светът на духовните същини. Школата е въплъщение на Божествения дух. Школата е прераждане на човешкия дух във света на светлината.

И тъй, имате вече един богат метод: готовност за школата, внимание към школата, съсредоточение в школата, медитация в школата. Колкото и да бъде трудно, все пак при присъствието ти в школата ти изживяваш етерните еманации на духовното присъствие?

И тъй, чрез школата по-лесно ще се добереш, по-лесно ще усъвършенстваш това сетивно ясновиждането. Така че, не се плаши, че ако станеш ясновидец, ще виждаш само тъмните духове. Ти и сега ги виждаш. Тъмните духове са въплътени в най-грубата материя. Те не могат да се обличат в ефирна светлинна дреха. Те са облечени в най-груба материя. Но ще кажете: нали има тъмни духове, които са напуснали физическия свят и сега живеят може би в астралния свят или в други някои светове? Ще знаете: дори някой тъмен дух да е напуснал физическия свят по плът и форма, той не може да живее извън грубата действителност. Той се вселява в някоя друга форма, в някое насекомо, животно и т. н. Затова именно има ядовити насекоми, които причиняват смърт при ухапване. Тогава ще се изясни тази неизяснена истина - дали Бог е създал тия същества така грабителски. По начало Бог не ги е създал такива, но в тях са въплътени все такива черни, т. е. отрицателни духове, т. е. преродени въплътени които се прераждат понякога. И когато става въпрос как Божественият дух се преражда, то той се преражда в човешкото същество като девственост, като красота, като интелигентност, като светия, като гений, като учител и т. н.

Но може би ще се възрази: в животните все тъмни духове ли са преродени? Понякога през животните минават и светлите духове. Там именно е борбата между светлината и тъмнината. Щом светлото същество докосне тъмното същество, то реагира. А когато реагира животното, то става свирепо, отмъстително, ядовито. Този процес се отнася също така и по отношение човешките същества. В някое човешко същество е залегнал зъл гений, който става причина да се нанесе голямо кръвопролитие на цялото човешко съществувание, по цялата земя. Такъв въплътен гений, такъв зъл гений води войни против бялата ложа, против бялото братство. Дълги векове е водил този зъл гений война против бялото братство, но бялото братство не може да бъде унищожено, защото то е господар на вселената, то е наследник на вселената, законен син на Твореца на вселената. Колкото и жестока война да се води, всички тъмни сили ще отпаднат и в далечното бъдеще ще възтържествува бялата ложа. В какъв смисъл ще възтържествува? Навсякъде ще проникне нейната светлина и всички същества по лицето на земята и на другите планети ще бъдат вече свободни от въплъщението или прераждането на злия гений.

Но ще се каже от къде дойде, този зъл гений. Дълга е неговата история. Ако речем да се спрем върху неговата история, ще трябва много време да употребим, за да ви го представим. Но, това няма да ви ползва. Вие сте опитали неговото жило, неговия камшик, затова се страхувате и, казвате: дали да Тръгнем по пътя към школата или да се подчиним на диктовката, на влиянието нада де но то пол ожени е, в което се намираме? Тук е майсторството, тук е изкуството, как ученикът да напусне тъмното прераждане, начините на подовите прераждания, преражданията на инстинктите и т. н., и да се прероди в семейството на светлите същества. Как ще стане това? Ще има ли нужда ученикът наново да влиза в утробата на някакво си същество, за да извърши този процес на прераждане. Да, ще има нужда от нежни прегръдки, от майчина любов. Щом ваеш образ, ще има такова прераждане. Но какъв е процесът при прераждането. Да се преродиш в друго състояние на материята, ти трябва да имаш все пак елементи, за да си създадеш макар и етерно или астрално тяло. Тия светлинна елементи са, които ще бъдат употребени да се създаде новото светлинно тяло. Какъв е процесът? Как ще се създаде това тяло? По кой път ще се създаде? Напущате физическото си тяло и къде ще отидете? Въплъщавате ли се някъде като новороден, т. е. влизате ли в някаква утроба, която трябва да ви носи толкова и толкова време, за да се преродите? Ето един важен въпрос - какво ще стане с вас? Ученикът има един процес на прераждане, един процес на въплъщение, но той съвършено не отговаря на този на физическия свят. Когато ученикът излезе от физическото тяло, той е вече прероден в астралното тяло и има вече подобието на менталното тяло. Следователно, не става нужда да се въплъщава в някаква си форма, както става на физическия свят. Щом той има астрално тяло, подразбира ли това прераждане? Подразбира, защото става едно преминаване от физическите, от плътските елементи към естрадните или монтажни елементи, т. е. човешкият дух вече не изпитва грубата материя, т. е. въплъщението на нисшите духове. Сега какво става? Човек се преражда, въплъщава се в някое същество на земята и в това същество се вмъква зъл гений. Това същество расте, развива се в определен срок, но той винаги бива под давлението на този зъл гений. Ражда са, възпитава се, израства, но нанася големи поражения в живота. Значи има лошо наследство. Но ще кажете: щом всяка една душа е Божествена, защо в тази душа се вмъква такъв зъл. гений? Тази душа е била обсебена от злия гений и затова тя дава такъв плод, т. е. тази душа е била обсебена от някой тъмен - дух, който дава и подобието възпитанието на зародиша, на прероденото същество.

И тъй, напускайки света на злия гений, света на материалното, на плътското въплъщение, вие трябва да се преродите в Божествената утроба, в Божествения свят, в света на светлината. Така ще бъдете абсолютно свободни. Това е то прероден по дух, по светлина, по чистота и красота.

Това са все истории. Ние сега хроникираме една история - какво става с духовете, кои духове са зли и кои духове са благородни, кои са тъмни и кои са светли. Ученикът трябва да има ясна представа как злият дух, т. е. как отрицателните същества се въплъщават дори и в някой издигнат дух, в някой просветен дух, където могат да направят голяма пакост. Затова, не казвайте: чудно наистина, такъв добър човек, а какво зло е направил. Тия неща трябва да ви бъдат ясни, за да не си задавате въпроси и да не можете да си отговорите. Духовете си заимствуват, имат минало, имат тъй наречената карма за ликвидиране. Та сега и вие. Колкото и да искате да се измъкнете от света на отрицателните духове, имате известна карма и те протестират, дори и пред строгостта на закона - ако вие не им се изплатите, няма да има справедливост в битието. Но това ученикът не трябва да го спира. Абсолютната справедливост е в девствеността, чистотата и светлината. Никой не може да върне ученика, щом той е влязъл в света на светлината. Няма такова същество в битието, което може да върне ученика от света на светлината.

Но ще кажете: ученикът е в света на отрицанието и много пертурбации, много изживявания, много катаклизми преживява, затова се апелира към ученика да обогати своите сетива, своя чувствен свят, своя усетен свят, за да има една пълнота и неговия вътрешен същински свят.

И тъй, когато ти говорим, много духове се бунтуват. Бунтуват се, защото правим в достояние истината. Те казват: Колкото повече човекът е в тъмнина, толкова е по-добре. Ние чрез него ще изживеем нашите страсти. Чрез човека те наистина изживяват своите страсти, но ученико, не бъди вече играчка на духовете, не бъди свят на страстите на духовете. Веднъж за винаги отречи този свят, за да можеш да се издигнеш като вътрешно просветен светлинен свят. Като такъв свят; ти ще можеш вече като фактор да помагаш на тия същества, защото и те имат нужда от просвета, и те имат нужда от повдигане. Такава е сега действителността, но ти прави разлика между двете действителности. Ще знаете, че има две действителности, две прояви, две състояния, две възможности, два начина на прераждане, два начина на въплъщение. Всичко е двойно, затова се налага ученикът да открие кое е добро и кое е зло, кое е тъмно и кое е. светло.

4 Април 1957 г.